РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

26 октомври 2017 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) — Последващо събиране на вносни или износни сборове — Понятие „вземане под отчет на вносни сборове“ — Решение на компетентния митнически орган — Срок за подаване на молба за възстановяване или опрощаване — Задължение за отнасяне на досието до Европейската комисия — Доказателства при обжалване на решение на компетентния орган на държавата членка на внос“

По дело C‑407/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments (административно отделение на Върховния съд, Латвия) с акт от 15 юли 2016 г., постъпил в Съда на 20 юли 2016 г., в рамките на производство по дело

„Aqua Pro“ SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: J.‑C. Bonichot, изпълняващ функцията на председател на състава, S. Rodin (докладчик) и E. Regan, съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–	за латвийското правителство, от I. Kucina, D. Pelše, G. Bambāne и I. Kalniņš, в качеството на представители,

–	за Европейската комисия, от A. Caeiros и E. Kalniņš, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) и членове 236 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. (ОВ L 311, 2000 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на член 869, буква б) и член 875 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от 25 юли 2003 г. (ОВ L 187, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 13) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).

Запитването е отправено в рамките на спор между„Aqua Pro“ SIA и Valsts ieņēmumu dienests (латвийска данъчна администрация, наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно събирането на вносни сборове и на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) заедно с лихви за забава при последваща проверка на данъчна декларация.

Правна уредба

Член 217, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу „размер на сборовете“, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

[…]“.

Съгласно член 220 от Митническия кодекс:

„1. Когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно член 219.

2. Извън случаите, посочени в член 217, параграф 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато:

[…]

б)

размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.

Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.

Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.

Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране.

Същевременно, длъжникът не може да се позове на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на [Европейския съюз] становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер.

[…]“.

Член 236 от този кодекс предвижда:

„1. Възстановяване на вносните или износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Опрощаване на вносните и износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет техният размер не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато фактите, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на размера на недължими сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

2. Възстановяването или опрощаването на вносни или износни сборове се разрешава след подаването на молба пред съответното митническо учреждение преди изтичането на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези сборове.

Удължаване на този срок се допуска, когато заинтересуваното лице докаже, че е било възпрепятствано да подаде молбата си за целта в рамките на посочения срок поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.

Когато митническите органи установят самостоятелно в този срок някое от обстоятелствата по параграф 1, първа и втора алинея, те пристъпват служебно към възстановяване или опрощаване“.

Член 239 от Митническия кодекс предвижда:

„1. Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове [може да] се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:

–	които се определят съгласно процедурата на комитета,

–

които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.

2. Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.

Въпреки това, митническите органи могат да разрешат удължаване на този срок в изключителни случаи, които са надлежно обосновани“.

Съгласно член 869 от Регламента за прилагане:

„Митническите служби сами решават да не [извършат последващо вземане под отчет на] несъбраните мита:

а)

когато е било приложено преференциално обмитяване в рамките на тарифни квоти, плафони или други договорености, ако в момента на приемане на митническата декларация правото за такова третиране е било изтекло, без това обстоятелство да е публикувано в Официален вестник на [Европейския съюз] преди освобождаването на въпросните стоки за редовен внос или, когато това обстоятелство не е било публикувано, но е обявено по съответен начин във въпросната държава членка, лицето, дължащо плащането е действало по добра воля и е изпълнило всички разпоредби, установени от законодателството в сила по отношение на митническата декларация;

б)

в случаите, в които те преценят, че условията, залегнали в член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, са изпълнени, освен тези, когато досието трябва да бъде предадено на Комисията съгласно член 871. Обаче, когато е приложим член 871, параграф 2, второ тире, митническите органи не могат да вземат решение за [невземането под отчет] на въпросните мита […] до приключването на процедурата, започната съгласно членове 871 до 876.

Когато е подадена молба за възстановяване или опрощаване съгласно член 236 от Кодекса, във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, буква б) от първата алинея от настоящия член и членове 871 до 876 се прилагат mutatis mutandis.

За целите на прилагането на горните параграфи държавите членки взаимно си предоставят съдействие, особено когато се отнася за грешка на митническите органи на държава членка, различна от тази, която е отговорна за вземането на решение“.

Член 871 от този регламент има следния текст:

„1. Митническите органи отнасят случая до Комисията за решаване според процедурата, описана в членове 872 до 876, когато решат, че условията, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, са изпълнени и:

–	сметнат, че Комисията е допуснала грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса,

–

обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите и селскостопанските въпроси [ОВ L 82, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 10, стр. 3] или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или

–	сумата, която не е събрана от въпросния търговец във връзка с една или повече операции на внос или износ, но явяваща се последица от единична грешка, е 500000 EUR или по-голяма.

2. Обаче случаите, упоменати в параграф 1, няма да бъдат отнасяни, когато:

–	Комисията вече е приела решение според процедурата, предвидена в членове 872 до 876 по случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка,

–	Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

[…]“.

Член 875 от Регламента по прилагане гласи:

„Когато с решението, упоменато в член 873, се установява, че разглежданите обстоятелства са такива, че въпросните мита не [е необходимо да бъдат предмет на последващо вземане под отчет], Комисията може да определи условията, при които държавите членки имат право [да не извършат последващо вземане под отчет] в случаи, засягащи съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси“.

Съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129, наричан по-нататък „Регламентът относно разследванията на OLAF“):

„1. При завършване на разследване, проведено от Службата, тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети.

2. При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях.

3. Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания.

4. Докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи, се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Институцията, органът, службата или агенцията предприемат действията по вътрешното разследване, по-специално от дисциплинарен или правен характер, които резултатите от него налагат, като докладват за него пред директора на Службата в срок, определен от директора в заключението на неговия доклад“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11	От 1 септември 2007 г. до 31 декември 2009 г. Aqua Pro внася в Европейския съюз велосипеди от Камбоджа. По силата на договор за дистрибуция то ги купува от германско дружество с оглед пускането им в свободно обращение.

12	Въз основа на сертификат за произход формуляр А, издаден от камбоджанските власти в рамките на схемата от общи тарифни преференции, Aqua Pro не е плащало нито мита, нито ДДС.

13	През 2010 г. данъчната администрация получава информация от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), че сертификатът за произход, издаден от камбоджанското правителство за съответните стоки, не отговаря на изискванията на разпоредбите от правото на Съюза.

14	На базата на тази информация данъчната администрация извършва проверка на дължимите от Aqua Pro мита и данъци и установява, че сертификатът формуляр А е бил издаден неправомерно и че споменатите стоки не е следвало да бъдат освободени от мито.

15	Поради това с решение от 3 септември 2010 г. данъчната администрация налага на Aqua Pro да заплати мито и ДДС заедно с лихви за забава (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

След като жалбата на Aqua Pro срещу това решение, подадена впоследствие до генералния директор на данъчната администрация, е отхвърлена, то подава жалба за отмяна пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), като твърди, че при декларирането на стоките с нулева ставка е действало добросъвестно, понеже в частност е нямало как да знае, че сертификатът формуляр А е издаден неправомерно.

В това производство се поставя въпросът за приложимостта спрямо фактите по настоящия случай на Решение C(2012) 8694, което е прието от Комисията на 30 ноември 2012 г. във връзка с молба на Република Финландия относно мита върху вноса от финландско дружество на велосипеди от Камбоджа и в което Комисията констатира, че в този случай е оправдано да не се пристъпва към последващото вземане под отчет на размера на подлежащите на събиране мита.

В това отношение латвийската данъчна администрация изтъква по-специално, че след като Aqua Pro не е подало молба за възстановяване или опрощаване на вносни сборове съгласно членове 878 и 879 от Регламента за прилагане, за целта изобщо не е била започната процедура, за да се определи дали този вносител е могъл да открие грешката, допусната при издаването на сертификата за произход. В допълнение, според същата администрация положението на Aqua Pro не е сходно с положението, което е в основата на горепосоченото решение на Комисията.

След като получава чрез латвийската данъчна администрация сведения от камбоджанското министерство на търговията за обстоятелствата около издаването на сертификатите формуляр А относно велосипедите, изнасяни за Латвия, от които сведения следвало, че това министерство не може да провери дали сертификатите са издадени правомерно, защото износителят не е предоставил релевантните документи, с решение от 28 ноември 2013 г. Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) отхвърля жалбата на Aqua Pro за отмяна.

След като разглежда делото в качеството на въззивна инстанция, с решение от 7 май 2015 г. и Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия) отхвърля жалбата на Aqua Pro по съображение, че Aqua Pro не отговаря на условията, за да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, така както тези условия следват от практиката на Съда. Aqua Pro, което според тази юрисдикция носи доказателствената тежест, в частност не е представило доказателства, които да опровергават констатациите на OLAF за произхода на велосипедните части чрез сертификати за произход формуляри B и D.

21	Aqua Pro подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, най-напред, че има съмнения дали митническите органи и Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) правилно са отказали да проверят добросъвестността на Aqua Pro по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс предвид неподаването от жалбоподателя на молба, с която да започне процедурата по опрощаване или възстановяване на мита. Според тази юрисдикция съществуват съмнения и дали митническите органи и Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) правилно не са отчели Решение C(2012) 8694 от 30 ноември 2012 г. в рамките на молбата на Република Финландия. В тази насока запитващата юрисдикция смята, че от решаващо значение е дали обстоятелствата от фактическа и от правна страна са съпоставими и дали съответното лице е действало добросъвестно и е изпълнило всички разпоредби на законодателството относно митническата декларация.

23	На следващо място, според запитващата юрисдикция е необходимо да се поставят въпроси за използването на доклада на OLAF като доказателство и на последващата проверка за установяване на фактите.

На последно място, според нея съществуват съмнения дали при разглеждането на въпроса за добросъвестността на жалбоподателя не трябва — наред с останалите факти по делото, включително механизма на действие на камбоджанските предприятия и на съответните органи — да се отдаде значение на факта, че Aqua Pro е придобило стоките не директно от камбоджанското предприятие, а от германско предприятие, по силата на договор за дистрибуция, защото този търговски механизъм по принцип сам по себе си изключва наличието на пряко сътрудничество между Aqua Pro и камбоджанското предприятие при липсата на контакт между тях.

При тези условия Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments (административно отделение на Върховния съд, Латвия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че вземането под отчет на установения от администрацията размер на дължимите митни сборове трябва да се счита за извършено с приемането от нейна страна на решението за вземане под отчет или за установяване на задължението за плащане на митни сборове, независимо дали това решение е предмет на оспорване по административен ред или е обжалвано пред съдилищата?

б)

Следва ли членове 236 и 239 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че когато от страна на администрацията е прието решение за вземане под отчет на съответния размер на митните сборове и е определено задължението за тяхното плащане от задълженото лице (решението, прието от държавната администрация в настоящия случай), но това задължено лице е оспорило по административен ред посоченото решение и е обжалвало същото пред съдилищата, трябва в същото време да бъде направено искане за опрощаване или възстановяване на тези митни сборове съобразно членове 236 и 239 от [Митническия кодекс] (или обратно — може да се приеме, че молбата, с която се иска отмяната на решението на посочената администрация е и молба за опрощаване или възстановяване на митническото задължение)? При утвърдителен отговор, при това положение каква е разликата по същество между контрола за законосъобразност на административното решение за вземане под отчет и определяне на задължението за плащане на митните сборове, от една страна, и въпроса, който следва да бъде решен в съответствие с член 236 от [Митническия кодекс], от друга страна?

в)

Следва ли член 236, параграф 2, първа алинея от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че оспорването на решението на администрацията за установяване на задължение за плащане на митни сборове и времето, през което продължава съдебното производство, удължават срока за подаване на молба за опрощаване или възстановяване на митните сборове (или служат като оправдателна причина за неговото неспазване)?

г)

Ако преценката на законосъобразността на вземането под отчет или опрощаването в разглежданото производство следва да се направи независимо от решението на Европейската комисия, прието спрямо друга държава членка (в случая — Република Финландия), задължени ли са с оглед на предвиденото в член 869, буква б) от [Регламента за прилагане], както и предвид размера на евентуално дължимите митни сборове в разглеждания случай, митническият орган или съдът да отнесат въпроса относно невземането под отчет или опрощаването на митата до Европейската комисия?

Следва ли при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] да бъде извършена последваща проверка на обстоятелствата, свързани с поведението на съответните власти и на износителя от трета страна (в настоящия случай — Камбоджа), които са проверени в рамките на мисията на OLAF? Или следва да се приеме, че съдържащото се в доклада на OLAF общо описание на обстоятелствата относно посоченото поведение има доказателствена сила?

б)	Имат ли данните, получени в резултат на последващата проверка, дори ако се отнасят за случай на конкретна държава членка, преимущество спрямо доклада на OLAF?

в)	Следва ли член 875 от [Регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че решението на Европейската комисия, прието в съответствие с посочения доклад на OLAF във връзка с дадена държава членка (в случая — [Република] Финландия), е задължително за друга държава членка?

г)

Трябва ли да бъде извършена последваща проверка и да бъде взета предвид получената в резултат на същата информация, при условие че Европейската комисия, основавайки се на доклада на OLAF, е приела решение за невземане под отчет на митните сборове спрямо друга държава членка и е приложила член 875 от [Регламента за прилагане]?

За целите на прилагане на член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], при преценката на наличието на разумни основания и добросъвестност на действията на задълженото лице има ли значение с оглед на конкретните обстоятелства фактът, че операцията по вноса се основава на договор за дистрибуция?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос, буква a)

Като начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 1 февруари 2017 г., Município de Palmela, C‑144/16, EU:C:2017:76, т. 20 и цитираната съдебна практика).

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments (административно отделение на Върховния съд) по-специално се пита дали с оглед на факта, че съдебният контрол за законосъобразност на обжалваното решение все още не е приключил с влязло в сила решение и че следователно още не е решен въпросът дали е необходимо да се пристъпи към вземане под отчет на процесните по главното производство митни сборове, вече е налице последващо вземане под отчет на размера на подлежащите на събиране митни сборове, на което Aqua Pro може да се противопостави съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

Ето защо с първия си въпрос, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи към кой момент трябва да се смята за извършено последващото вземане под отчет на размера на подлежащите на събиране митни сборове, предвид член 220 от Митническия кодекс, когато решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове се обжалва по административен или съдебен ред.

В този аспект член 220, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда по отношение на последващото вземане под отчет на размера на подлежащите на събиране митни сборове само, че — при спазване на разпоредбите на член 219 от същия кодекс — то трябва да бъде извършено в срок от два дни, считано от датата, на която митническите органи установят положението, визирано в член 220, параграф 1, и са в състояние да изчислят законно дължимия размер и да определят длъжника.

По въпроса обаче към кой момент размерът на подлежащите на събиране митни сборове трябва да се смята реално за взет под отчет, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 217, параграф 1 от Митническия кодекс следва, че вземането под отчет се изразява във вписването от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация на размера на вносните или износните митни сборове, който произтича от митническо задължение (вж. по-специално решения от 16 юли 2009 г., Distillerie Smeets Hasselt и др., C‑126/08, EU:C:2009:470, т. 22 и от 8 ноември 2012 г., KGH Belgium, C‑351/11, EU:C:2012:699, т. 21).

Следователно в случай на последващо събиране размерът на установените от органите дължими митни сборове се счита за взет под отчет, когато митническите органи впишат този размер в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, като по принцип вписването трябва да бъде извършено в двудневния срок по член 220, параграф 1 от Митническия кодекс.

При това положение фактът, че решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове впоследствие се обжалва по административен или съдебен ред, сам по себе си не може да промени констатацията, че реално е извършено действие по вземане под отчет съгласно член 217, параграф 1 и член 220, параграф 1 от Митническия кодекс.

Това тълкуване се подкрепя в частност от факта, че подаването на жалба съгласно член 243 от Митническия кодекс по принцип няма суспензивен ефект, по силата на член 244, първа алинея от този кодекс, спрямо изпълнението на оспорваното решение и че следователно тази жалба не е пречка за незабавното изпълнение на посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 56).

С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 217, параграф 1 и член 220, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на последващо събиране размерът на установените от органите дължими митни сборове се счита за взет под отчет, когато митническите органи впишат този размер в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, независимо че решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове се обжалва по административен или съдебен ред.

По първия въпрос, буква б)

Като начало следва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че първият въпрос, буква б) е зададен с цел да се установи дали данъчният орган и предходните съдебни инстанции са имали основание да приемат, че при липсата на подадена от Aqua Pro молба за опрощаване или възстановяване съгласно членове 236 и 239 от Митническия кодекс не следва да се проверява дали Aqua Pro може да твърди оправдани правни очаквания по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс.

Ето защо посоченият въпрос трябва да се разбира в смисъл, че с него по същество се пита дали член 220, параграф 2, буква б) и членове 236, 239 и 243 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че при обжалване по административен, а впоследствие по съдебен ред, на решението на данъчната администрация да извърши последващо вземане под отчет на вносни митни сборове и да задължи вносителя да ги плати последният е длъжен — за да може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс — да подаде молба за опрощаване или възстановяване на тези сборове в съответствие с процедурата, предвидена в членове 236 и 239 от същия кодекс, и евентуално дали оспорването на споменатото решение в рамките на това обжалване може да се смята, че включва такава молба.

За да се отговори на този въпрос, следва най-напред да се припомни, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс има за цел да защити оправданите правни очаквания на длъжника, що се отнася до достоверността на всички сведения, въз основа на които се взема решението дали да се съберат митата (вж. по-специално решения от 18 октомври 2007 г., Agrover, C‑173/06, EU:C:2007:612, т. 31 и от 10 декември 2015 г., Veloserviss, C‑427/14, EU:C:2015:803, т. 43).

38	За целта тази разпоредба предвижда, че не се извършва последващо вземане под отчет на законно дължимите вносни сборове и съответно не се пристъпва към тяхното събиране, когато вносителят може да твърди оправдани правни очаквания по смисъла на цитираната разпоредба.

Оттук следва, както е уточнено и в член 869, буква б) от Регламента за прилагане, че по принцип самите митническите органи трябва да решат да не пристъпят към последващо вземане под отчет на несъбраните митни сборове и съответното им събиране, ако смятат, че засегнатият вносител отговаря на условията за защита на такива оправдани правни очаквания.

Ако пък вследствие по-специално от последваща проверка митническите органи решат да вземат под отчет несъбрани митни сборове и да изискат от вносителя да ги плати, съгласно член 236, параграф 1 от Митническия кодекс те са длъжни да възстановят или опростят тези сборове само ако и доколкото впоследствие по-специално се окаже, че размерът им е взет под отчет в нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс.

Това възстановяване или опрощаване на митни сборове съгласно член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс се извършва или служебно, по силата на член 236, параграф 2, трета алинея или — в приложение на член 236, параграф 2, първа алинея — въз основа на молба, подадена пред съответното митническо учреждение преди изтичането на срок от три години, считано от датата на уведомяване за разглежданите митни сборове.

При положение че — както се вижда от акта за преюдициално запитване —всъщност Aqua Pro оспорва най-напред пред администрацията последващото вземане под отчет на подлежащите на събиране митни сборове, запитващата юрисдикция трябва да провери дали Aqua Pro е подало пред съответното митническо учреждение молба за опрощаване или възстановяване по смисъла на член 236, параграф 2, първа алинея във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, или е атакувало решението на данъчната администрация да вземе под отчет процесните митни сборове, както и да изиска Aqua Pro да ги плати като вносител, с административна жалба по член 243 от Митническия кодекс пред определения за целта митнически орган в съответствие с член 243, параграф 2, буква а) от него.

В тази насока се налага изводът, че макар по-специално в членове 236 и 239 Митническият кодекс да предвижда особена процедура за опрощаването или възстановяването на митни сборове по-конкретно при вземане под отчет, противоречащо на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс, длъжникът може да се позовава и на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни митни сборове, по-специално в рамките на обжалване по административен или съдебен ред по смисъла на член 243 от Митническия кодекс.

44	Всъщност съгласно тази разпоредба длъжникът като цяло има право да обжалва по административен или съдебен ред всички решения на органите, които са свързани с прилагането на митническото законодателство и го засягат пряко и лично.

С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос, буква б) следва да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) и членове 236, 239 и 243 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че при обжалване по административен или съдебен ред по смисъла на член 243 от този кодекс на решение на компетентната данъчна администрация да извърши последващо вземане под отчет на вносни митни сборове и да изиска от вносителя да ги плати последният може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от него, за да се противопостави на това вземане под отчет, независимо дали е подал молба за опрощаване или възстановяване на тези сборове в съответствие с процедурата, предвидена в членове 236 и 239 от същия кодекс.

По първия въпрос, буква в)

С първия си въпрос, буква в) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 236, параграф 2, първа алинея от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че обжалването по административен или съдебен ред на решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове води до удължаване на срока за подаване на молба за опрощаване или възстановяване на тези сборове.

На този въпрос не следва да се дава отговор, доколкото той се основава на отречената с отговора на първия въпрос, буква б) постановка, че за да е възможно при обжалване по административен или съдебен ред да се твърдят оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, е необходимо да е подадена молба за опрощаване или възстановяване на митните сборове на основание член 236 от този кодекс.

По първия въпрос, буква г)

С първия си въпрос, буква г) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали и доколко член 869, буква б) от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че Комисията трябва да бъде сезирана с въпроса за невземането под отчет или опрощаването на митните сборове, когато следва да не се отчита прието от нея в тази насока решение спрямо друга държава членка.

От член 869, буква б) от Регламента за прилагане следва, че когато според митническите органи са изпълнени всички условия по член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, те сами решават да не извършат последващо вземане под отчет на несъбраните мита, освен когато досието трябва да бъде предадено на Комисията съгласно член 871 от този регламент.

Член 871, параграф 1 посочва условията, при които Комисията трябва да бъде сезирана, за да бъде случаят решен съгласно процедурата по членове 872—876 от Регламента за прилагане, а член 871, параграф 2 същевременно предвижда, че в две хипотези не следва да се пристъпва към такова сезиране, и именно — от една страна, когато Комисията вече е приела решение съгласно тази процедура по случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка, и от друга — когато Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

В тази насока от акта за преюдициално запитване и от текста на първия въпрос, буква г) се вижда, че запитващата юрисдикция изхожда от постановката, че при обстоятелствата по настоящия случай тези две хипотези не са налице, в частност поради несъпоставимостта на настоящия случай с визирания в дадено решение на Комисията спрямо Финландия.

В този смисъл съгласно член 869 от Регламента за прилагане във връзка с член 871 от него митническите органи не могат сами да решат да не извършат последващо вземане под отчет на несъбрани митни сборове, като приемат, че условията за позоваване на оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс са изпълнени, и са длъжни да отнесат досието до Комисията, ако при обстоятелствата по настоящия случай е налице някоя от хипотезите по член 871, параграф 1 от Регламента за прилагане. Следователно митническите органи са длъжни да отнесат досието до Комисията, ако според тях тя е допуснала грешка по смисъла на цитираната разпоредба от Митническия кодекс, ако обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Съюза, по смисъла на споменатата разпоредба от Регламента за прилагане, или ако размерът на процесните митни сборове е 500000 EUR или повече.

С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос, буква г) следва да се отговори, че член 869, буква б) от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че когато в хипотеза като разглежданата по делото в главното производство липсва решение или процедура на Комисията по смисъла на член 871, параграф 2 от този регламент, митническите органи не могат сами да решат да не извършат последващо вземане под отчет на несъбрани митни сборове, като приемат, че условията за позоваване на оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс са изпълнени, и са длъжни да отнесат досието до Комисията, ако според тях тя е допуснала грешка по смисъла на цитираната разпоредба от Митническия кодекс, ако обстоятелствата по делото в главното производство са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Съюза, по смисъла на член 871, параграф 1, второ тире от Регламента за прилагане, или ако размерът на процесните митни сборове е 500000 EUR или повече.

По втория въпрос, буква а)

С втория си въпрос, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в доклад на OLAF информация за поведението на митническите органи на държавата на износ и на износителя има доказателствена сила, или дали митническите органи са длъжни да извършат последваща проверка в тази насока.

Като начало следва да се отбележи вече постановеното от Съда в точка 48 от решение от 16 март 2017 г., Veloserviss (C‑47/16, EU:C:2017:220), в отговор на сходен въпрос, също поставен му от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments (административно отделение на Върховния съд), че доклад на OLAF може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства, позволяващи да се установи дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

В допълнение, както правилно отбелязват запитващата юрисдикция и страните, от член 9, параграф 2 от Регламента относно разследванията на OLAF следва, че подобни доклади представляват допустими доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация.

От решение от 16 март 2017 г., Veloserviss (C‑47/16, EU:C:2017:220), обаче също така следва, че когато такъв доклад съдържа само общо описание на съответното положение — нещо, което националната юрисдикция трябва да провери — сам по себе си той не е достатъчен, за да се установи дали тези условия са изпълнени изцяло, по-специално по отношение на релевантното поведение на износителя или евентуално на митническите органи на държавата на износ (вж. в този смисъл решение от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 49 и 50).

Ето защо съгласно тази съдебна практика по принцип митническите органи на държавата на внос трябва да докажат чрез допълнителни доказателства, че издаването от митническите органи на държавата на износ на сертификат за произход формуляр А с невярно съдържание се дължи на неточно представяне на фактите от износителя (вж. решение от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 47 и 50).

Поради това, макар съдържащата се в доклад на OLAF информация да е сред доказателствата, които трябва да бъдат взети предвид при преценката дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, с оглед на информацията, която подобен доклад съдържа, е възможно той да се окаже недостатъчен, за да се установи надлежно дали тези условия действително са изпълнени изцяло.

60	Оттук следва, че митническите органи могат да бъдат принудени да представят допълнителни за целта доказателства, в частност за релевантното поведение на износителя или на митническите органи на държавата на износ, по-специално като извършат последващи проверки.

В тази насока от постоянната съдебна практика следва, че посочените органи разполагат с широко право на преценка при извършването на последващи проверки (вж. в този смисъл решения Südzucker и др., C‑608/10, C‑10/11 и C‑23/11, EU:C:2012:444, т. 48 и 50 и от 10 декември 2015 г., Veloserviss, C‑427/14, EU:C:2015:803, т. 27 и 28).

С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в доклад на OLAF информация за поведението на митническите органи на държавата на износ и на износителя е сред доказателствата, които трябва да бъдат взети предвид при преценката дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. Доколкото обаче с оглед на информацията, която съдържа, подобен доклад се оказва недостатъчен, за да се установи надлежно дали тези условия действително са изпълнени изцяло — нещо, което националната юрисдикция следва да прецени — митническите органи могат да бъдат задължени да представят допълнителни за целта доказателства, по-специално като извършат последващи проверки.

По втория въпрос, буква б)

С втория си въпрос, буква б) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба, получената при последваща проверка информация има преимущество спрямо информацията, съдържаща се в доклад на OLAF.

64	От член 9, параграф 2 от Регламента относно разследванията на OLAF следва по-специално, че докладите на OLAF са предмет на оценка по същите правила като приложимите за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация, и имат идентична на тях стойност.

65	Следователно информацията, получена при последваща проверка, няма преимущество спрямо информацията, съдържаща се в доклад на OLAF.

С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос, буква б) следва да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени през призмата на всички конкретни обстоятелства по спора в главното производство, и по-специално на представените за целта доказателства от страните по главното производство, дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. За целите на тази преценка информацията, получена при последваща проверка, няма преимущество спрямо информацията, съдържаща се в доклад на OLAF.

По втория въпрос, буква в)

С втория си въпрос, буква в) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 875 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка е обвързана от решение на Комисията по смисъла на член 873 от този регламент, което има за адресат друга държава членка и е прието въз основа на доклад на OLAF относно поведението на органите и на износител на трета държава.

Съгласно член 875 от Регламента за прилагане, когато с решение, прието в съответствие с член 873 от този регламент, се установява, че разглежданите обстоятелства са такива, че въпросните мита не е необходимо да бъдат предмет на последващо вземане под отчет, Комисията може да определи условията, при които държавите членки имат право да не извършат последващото им вземане под отчет в случаи, засягащи съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси.

Оттук следва, че държавата членка, и по-конкретно нейните административни и съдебни органи (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2008 г., Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading, C‑375/07, EU:C:2008:645, т. 64), е обвързана, при уточнените от Комисията условия, от направените от същата преценки в решението, прието на основание член 873 от Регламента за прилагане спрямо друга държава членка, в случаи, които засягат съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси.

В тази насока, основно по същите съображения като изложените в точки 55 и 56 от настоящото решение, може да бъде взет предвид доклад на OLAF, когато се преценява дали даден случай е — в смисъл като гореописания — съпоставим със случая, предмет на взето на основание член 873 от Регламента за прилагане решение на Комисията.

С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос, буква в) следва да се отговори, че член 875 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка е обвързана, при уточнените от Комисията съгласно този член условия, от направените от същата преценки в решението, прието на основание член 873 от този регламент спрямо друга държава членка, в случаи, които засягат съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси — нещо, което нейните органи и юрисдикции трябва да преценят, като вземат предвид по-специално информацията за поведението на износителя или на митническите органи на държавата на износ, така както тя следва от доклада на OLAF, на който се основава посоченото решение.

По втория въпрос, буква г)

С втория си въпрос, буква г) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и член 875 от Регламента за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че когато въз основа на доклад на OLAF Комисията е приела решение за невземането под отчет на митни сборове съгласно членове 873 и 875 от Регламента за прилагане, е необходимо да бъде извършена последваща проверка и да бъде взета предвид получената от нея информация.

Както бе припомнено в точка 61 от настоящото решение, митническите органи разполагат с широко право на преценка във връзка с извършването на последващи проверки и изводите, които трябва да бъдат направени (вж. по-специално решение от 10 декември 2015 г., Veloserviss, C‑427/14, EU:C:2015:803, т. 27 и 28).

Тези органи по принцип могат да извършат всички последващи проверки, каквито смятат за необходими, и да използват получената от проверките информация както за да проверят дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, така и по-специално за да установят дали отнесеният до тях случай е съпоставим по смисъла на член 875 от Регламента за прилагане със случай, предмет на прието от Комисията съгласно член 873 от този регламент решение за невземане под отчет на митни сборове.

Ето защо на втория въпрос, буква г) следва да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и член 875 от Регламента за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че митническите органи могат да извършат всички последващи проверки, каквито смятат за необходими, и да използват получената от проверките информация както за да преценят дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, така и за да установят дали отнесен до тях случай засяга „съпоставими“ от фактическа и правна гледна точка въпроси по смисъла на член 875 от Регламента за прилагане със случай, предмет на прието от Комисията съгласно член 873 от този регламент решение за невземане под отчет на митни сборове.

По третия въпрос

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали и доколко член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че операция по внос на стока като разглежданата по главното производство се основава на договор за дистрибуция, е релевантен за преценката дали в делото по главното производство, са изпълнени условията, за да се твърдят оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба.

След като, както бе припомнено в точка 37 от настоящото решение, член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс има за цел да защити оправданите правни очаквания на длъжника, що се отнася до достоверността на всички сведения, въз основа на които се взема решението дали да се съберат митата, всъщност от текста и от целта на тази разпоредба няма как да се направи извод, че длъжникът, внесъл съответните стоки въз основа на договор за дистрибуция, не може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба при същите условия като на длъжника, който е внесъл тези стоки, като ги е закупил направо от износителя.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика вносителят може надлежно да твърди оправдани правни очаквания съгласно цитираната разпоредба и следователно да се възползва от предвиденото в нея изключение от последващото събиране само ако са изпълнени три кумулативни условия. Първо, митата трябва да не са били събрани поради грешка на самите компетентни органи, по-нататък, допуснатата от тях грешка трябва по естеството си да е такава, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестния длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата му декларация (вж. по-специално решения от 18 октомври 2007 г., Agrover, C‑173/06, EU:C:2007:612, т. 35 и от 15 декември 2011 г., Afasia Knits Deutschland, C‑409/10, EU:C:2011:843, т. 47).

По същество чрез тези условия се разпределя рискът от грешки и нередности, засягащи митническа декларация, в зависимост от действията на и положената грижа от всеки от участниците, а именно компетентните органи на държавата на износ и на държавата на внос, износителят и вносителят (решение от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 25).

В настоящия случай от акта на запитващата юрисдикция следва, че тя се пита по-специално какво е значението на договора за дистрибуция, и в частност на произтичащата от него липса на преки връзки с износителя, когато се преценява дали като длъжник Aqua Pro е трябвало или е могло да провери дали сертификатът формуляр А е бил редовно издаден.

Ето защо в този смисъл третият въпрос се отнася по-конкретно до преценката през призмата на тези обстоятелства на второто условие, което е визирано с припомнената в точка 78 от настоящото решение съдебна практика и е свързано с неоткриваемостта на допуснатата от компетентните органи грешка, а оттук се отнася и до грижата, която трябва да положи вносителят, действащ въз основа на договор за дистрибуция.

В този аспект е уместно да се подчертае нееднократно постановяваното от Съда, че икономическите оператори следва да приемат, в рамките на своите договорни отношения, необходимите мерки за предпазване от рисковете от последващо събиране на мита и че тази превенция може да се изразява по-специално в това длъжникът да получи от другия съдоговорител, при сключването на договора или след това, всички доказателства, които потвърждават, че стоките произхождат от държавата — бенефициер на системата на общи тарифни преференции, включително документи, установяващи този произход (вж. по-специално решения от 8 ноември 2012 г., Lagura Vermögensverwaltung, C‑438/11, EU:C:2012:703, т. 30 и 31 и от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 38).

Съдът е постановил също, че когато самите икономически оператори се съмняват относно надлежното прилагане на разпоредба, чието неизпълнение може да доведе до възникване на митническо задължение, или относно определянето на произхода на стоките, те трябва да се осведомят и да потърсят всички възможни разяснения, за да проверят дали съмненията им са основателни (вж. в този смисъл по-специално решения от 14 май 1996 г., Faroe Seafood и др., C‑153/94 и C‑204/94, EU:C:1996:198, т. 100, от 11 ноември 1999 г., Söhl & Söhlke, C‑48/98, EU:C:1999:548, т. 58 и от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 37).

В допълнение, в тази насока Съдът вече е уточнил и че когато има явни основания да се съмнява във верността на сертификат за произход формуляр А, вносителят е длъжен, в рамките на задължението си за полагане на грижа, да предприеме всички възможни действия, за да се осведоми за условията на издаване на този сертификат (вж. в този смисъл решение от 16 март 2017 г., Veloserviss, C‑47/16, EU:C:2017:220, т. 39 и 43).

85	Всъщност горепосочените принципи се прилагат и към хипотеза като разглежданата по главното производство, в която вносителят, поради факта, че внася съответните стоки въз основа на договор за дистрибуция с оператор трето лице, няма пряка договорна връзка с износителя на тези стоки.

Така вносител, който следователно не се е осведомил от съдоговорителя по договор за дистрибуция, въз основа на който са внесени съответните стоки, за да провери верността на издадения за същите стоки сертификат за произход формуляр А, няма как да твърди оправдани правни очаквания по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, като изтъкне, че с оглед на този договор за дистрибуция допуснатата от компетентните органи грешка не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник по смисъла на второто условие, визирано с припомнената в точка 78 от настоящото решение съдебна практика.

С оглед на изложените дотук съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че внасянето от вносител на стоки въз основа на договор за дистрибуция не засяга възможността той да твърди, че има оправдани правни очаквания при същите условия като вносителя, който е внесъл стоките, като ги е закупил направо от износителя, т.е. ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани поради грешка на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. За целта този вносител трябва да се предпази от рисковете от последващо събиране по-специално като потърси от съдоговорителя по договора за дистрибуция — към момента на сключването му или впоследствие — всички доказателства, които потвърждават верността на издадения сертификат за произход формуляр А за тези стоки. Следователно не са налице оправдани правни очаквания по смисъла на цитираната разпоредба по-специално когато, макар да има явни основания да се съмнява във верността на сертификат за произход формуляр А, вносителят не се е осведомил от посочения съдоговорител за обстоятелствата около издаването на посочения сертификат, за да провери дали тези съмнения са основателни.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 217, параграф 1 и член 220, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на последващо събиране размерът на установените от органите дължими митни сборове се счита за взет под отчет, когато митническите органи впишат този размер в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, независимо че решението на органите относно вземането под отчет или установяването на задължението за плащане на митните сборове се обжалва по административен или съдебен ред.

Член 220, параграф 2, буква б) и членове 236, 239 и 243 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обжалване по административен или съдебен ред по смисъла на член 243 от този регламент, изменен с Регламент № 2700/2000, на решение на компетентната данъчна администрация да извърши последващо вземане под отчет на вносни митни сборове и да изиска от вносителя да ги плати, последният може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от него, изменен с Регламент № 2700/2000, за да се противопостави на това вземане под отчет, независимо дали е подал молба за опрощаване или възстановяване на тези сборове в съответствие с процедурата, предвидена в членове 236 и 239 от същия регламент, изменен с Регламент № 2700/2000.

Член 869, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от 25 юли 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато в хипотеза като разглежданата по делото в главното производство липсва решение или процедура на Европейската комисия по смисъла на член 871, параграф 2 от този регламент, изменен с Регламент № 1335/2003, митническите органи не могат сами да решат да не извършат последващо вземане под отчет на несъбрани митни сборове, като приемат, че условията за позоваване на оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, са изпълнени, и са длъжни да отнесат досието до Комисията, ако според тях тя е допуснала грешка по смисъла на цитираната разпоредба от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, ако обстоятелствата по делото в главното производство са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Европейския съюз по смисъла на член 871, параграф 1, второ тире от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, или ако размерът на процесните по главното производство митни сборове е 500000 EUR или повече.

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) информация за поведението на митническите органи на държавата на износ и на износителя е сред доказателствата, които трябва да бъдат взети предвид при преценката дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. Доколкото обаче с оглед на информацията, която съдържа, подобен доклад се оказва недостатъчен, за да се установи надлежно дали тези условия действително са изпълнени изцяло — нещо, което националната юрисдикция следва да прецени — митническите органи могат да бъдат задължени да представят допълнителни за целта доказателства, по-специално като извършат последващи проверки.

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени през призмата на всички конкретни обстоятелства по спора в главното производство, и по-специално на представените за целта доказателства от страните по главното производство, дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно тази разпоредба. За целите на тази преценка информацията, получена при последваща проверка, няма преимущество спрямо информацията, съдържаща се в доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка е обвързана, при уточнените от Европейската комисия съгласно този член условия, от направените от същата преценки в решението, прието на основание член 873 от този регламент, изменен с Регламент № 1335/2003, спрямо друга държава членка, в случаи, които засягат съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси — нещо, което нейните органи и юрисдикции трябва да преценят, като вземат предвид по-специално информацията за поведението на износителя или на митническите органи на държавата на износ, така както тя следва от доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), на който се основава посоченото решение.

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, и член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническите органи могат да извършат всички последващи проверки, каквито смятат за необходими, и да използват получената от проверките информация както за да проверят дали са изпълнени условията, при които вносител може да твърди оправдани правни очаквания съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, така и за да установят дали отнесен до тях случай засяга съпоставими от фактическа и правна гледна точка въпроси по смисъла на член 875 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, със случай, предмет на прието от Европейската комисия съгласно член 873 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 1335/2003, решение за невземане под отчет на митни сборове.

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че внасянето от вносител на стоки въз основа на договор за дистрибуция не засяга възможността той да твърди, че има оправдани правни очаквания при същите условия като вносителя, който е внесъл стоките, като ги е закупил направо от износителя, т.е. ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани поради грешка на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. За целта този вносител трябва да се предпази от рисковете от последващо събиране по-специално като потърси от съдоговорителя по договора за дистрибуция — към момента на сключването му или впоследствие — всички доказателства, които потвърждават верността на издадения сертификат за произход формуляр А за тези стоки. Следователно не са налице оправдани правни очаквания по смисъла на цитираната разпоредба по-специално когато, макар да има явни основания да се съмнява във верността на сертификат за произход формуляр А, вносителят не се е осведомил от посочения съдоговорител за обстоятелствата около издаването на посочения сертификат, за да провери дали тези съмнения са основателни.

Подписи

( *1 ) Език на производството: латвийски.