Дело C‑405/16 P

Федерална република Германия

срещу

Европейска комисия

Решение на Съда (трети състав) от 28 март 2019 година

„Обжалване — Държавни помощи — Помощи, предоставяни с определени разпоредби от германския закон за възобновяемите енергийни източници, с изменения (Закон EEG от 2012 г.) — Помощ за производителите на електрическа енергия и допълнителна такса по Закона EEG за енергоемки потребители в намален размер — Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Предимство — Държавни ресурси — Публичен контрол върху ресурсите — Мярка, която може да бъде приравнена на налог върху потреблението на електрическа енергия“

Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Публична политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници — Приходи от допълнителна такса, наложена на производителите на електрическа енергия и администрирани съвместно от органите, подчинени на държавния контрол — Допълнителна такса, която не може да бъде приравнена на налог — Липса на правомощие на разполагане на държавата върху приходите — Липса на публичен контрол върху органите, управляващи приходите — Изключване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

(вж. т. 64—87)

Резюме

Съдът отменя решението на Комисията, според което германският закон за възобновяемите енергийни източници от 2012 г. (Закон EEG от 2012 г.) съдържа държавни помощи

В решение Германия/Комисия (C‑405/16 P), постановено на 28 март 2019 г., от една страна, Съдът уважава подадената от Германия жалба срещу решението на Общия съд от 10 май 2016 г., Германия/Комисия (T‑47/15, EU:T:2016:281), с което Общият съд отхвърля като неоснователна жалбата на Германия за отмяна на Решение (ЕС) 2015/1585 на Комисията от 25 ноември 2014 г. ( 1 ), а от друга страна, отменя спорното решение. За разлика от Комисията и Общия съд, Съдът приема, че приетите от Германия мерки в полза на производителите на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и рудничен газ (наричана по-нататък „електрическата енергия по Закона EEG“), не могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, тъй като не включват държавни ресурси ( 2 ).

Законът EEG от 2012 г., чиято цел е да гарантира на производителите на електрическа енергия по Закона EEG цена, която е по-висока от пазарната, включва по-специално задължение за всички управители на мрежата да изкупуват електрическата енергия по Закона EEG по определени от закона тарифи и да я търгуват на спотовия пазар на борсата на електрическата енергия. Ако получената цена не им позволява да покрият финансовата тежест за купуването по определените от закона тарифи, механизъм, наречен „допълнителна такса по Закона EEG“, им позволява да изискват от доставчиците, които снабдяват крайните потребители, да им заплатят разликата — пропорционално на продадените количества. Що се отнася до посочените доставчици, те имат възможността, но не и задължението, да прехвърлят допълнителната такса по Закона EEG върху крайните потребители.

В спорното решение Комисията по-специално е приела, че така приетите мерки, които са незаконосъобразни, доколкото тя не е била известена за тях ( 3 ), представляват държавни помощи, но все пак са съвместими с вътрешния пазар, при условие че Германия изпълни определен ангажимент. В решението си Общият съд по-специално приема, че Комисията правилно е приела, че Законът EEG от 2012 г. включва държавни ресурси. Всъщност според Общия съд механизмите на Закона EEG от 2012 г. основно се състоят в прилагането на обществена политика за подпомагане на производителите на електрическа енергия по Закона EEG. Освен това средствата, генерирани от допълнителната такса по Закона EEG, които остават под доминиращото влияние на публичните органи и са подобни на налог, включват държавни ресурси. На последно място, органите, които са призвани да прилагат посочените механизми, не са действали за своя сметка и свободно, а като управляващи помощ, предоставена чрез държавни средства.

В случая Съдът смята, че както Общият съд в обжалваното съдебно решение, така и Комисията в спорното решение са допуснали грешка при прилагане на правото, като са приели, че разглежданите мерки включват държавни ресурси.

В това отношение Съдът най-напред констатира, че след като Законът EEG от 2012 г. не съдържа задължение за прехвърляне на допълнителната такса по Закона EEG върху крайните потребители, Общият съд не може да приеме, че тя е „приравнен[а] от гледна точка на [нейните] последици на налог върху потреблението на електрическа енергия“. По-нататък Съдът приема, че не е установено нито че държавата притежава правомощие да разполага с приходите от допълнителната такса по Закона EEG, нито дори че упражнява обществен контрол върху органите, натоварени да управляват тези приходи. Всъщност, от една страна, Общият съд се е ограничил до това да докаже, че публичните органи упражняват доминиращо влияние върху средствата, генерирани от допълнителната такса, без да е в състояние да направи извода, че държавата е била в състояние да разполага с тези средства, тоест да реши те да бъдат ползвани по начин, различен от предвиденото в Закона EEG от 2012 г. От друга страна, ако така приетите от Общия съд обстоятелства действително позволяват да се направи изводът, че публичните органи упражняват контрол дали Законът EEG от 2012 г. се изпълнява добре, въз основа на тях обаче не може да се направи изводът, че е налице публичен контрол върху самите приходи от допълнителната такса по Закона EEG.

По същите съображения Съдът приема, че Комисията не е доказала, че предимствата, предвидени от Закона EEG от 2012 г., включват държавни ресурси и следователно представляват държавни помощи, поради което отменя спорното решение.

( 1 ) Решение (ЕС) 2015/1585 на Комисията от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA 33995 (2013/C) (ex 2013/NN) (приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители) (ОВ L 250, 2015 г., стр. 122, наричано по-нататък „спорното решение“).

( 2 ) Gesetz zur Neuregelung des Rechtsrahmens für die Förderung der Stromerzeugung aus erneuerbaren Energien (Закон относно новата правна уредба за насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници) (BGBl. 2011 I, стр. 1634, наричан по-нататък „Законът EEG от 2012 г.“). Този закон се прилага само от 1 януари 2012 г. до 31 юли 2014 г., преди да бъде заменен със Закона EEG от 2014 г., одобрен с решение на Комисията от 27 юли 2014 г.

( 3 ) Член 108, параграф 3 ДФЕС.