1

С жалбата си Inclusion Alliance for Europe GEIE (наричано по-нататък „IAE“) иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 21 април 2016 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия (T‑539/13, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2016:235), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2013) 4693 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 година относно възстановяването на сумата от 212411,89 EUR, представляваща част от финансовата помощ, изплатена на IAE в изпълнение на три споразумения за отпускане на безвъзмездни средства по проектите MARE, Senior и ECRN (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 169 от Процедурния правилник на Съда е озаглавен „Искания, основания и доводи в жалбата“ и параграф 1 от него гласи:

„Исканията в жалбата са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива“.

3

Член 170 от Процедурния правилник е озаглавен „Искания в случай на уважаване на жалбата“ и параграф 1 от него гласи:

„Исканията в жалбата, в случай че бъде обявена за основателна, са за уважаване, изцяло или частично, на направените в първоинстанционното производство искания; нови искания не могат да бъдат правени. С жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд“.

4

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—61 от обжалваното определение. За целите на настоящото дело могат да бъдат обобщени, както следва.

5

IAE е установено в Румъния дружество с дейност в сектора на здравеопазването и социалното включване.

6

На 19 декември 2007 г. и съответно на 2 септември 2008 г. вследствие на Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (ОВ L 412, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 59, стр. 115, наричано по-нататък „Седмата рамкова програма“) Комисията на Европейските общности сключва с IAE споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, озаглавено „Senior — Social Ethical and Privacy Needs in ICT for Older People: a dialogue roadmap“ (наричано по-нататък „договорът Senior“), и споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, озаглавено „Market Requirements, Barriers and Cost-Benefits Aspects of Assistive Technologies“ (наричано по-нататък „договорът MARE“).

7

На 6 октомври 2008 г. по линия на една от трите специални програми от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), приета с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за създаване на Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007—2013 г.) (ОВ L 310, 2006 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 54, стр. 224) (наричана по-нататък „Рамковата програма за КИ“), Комисията сключва с IAE трето споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, озаглавено „European Civil Registry Network“ (наричано по-нататък „договорът ECRN“).

8

IAE и останалите заинтересовани лица участват във въпросните изследователски проекти в рамките на консорциуми и освен това всяко споразумение за отпускане на безвъзмездни средства включва в частност приложение II, което съдържа общите условия за тези договори (наричани по-нататък за договорите Senior и MARE „общите условия на Седмата рамкова програма“, а за договора ECRN — „общите условия на Рамковата програма за КИ“).

9

Общите условия на Седмата рамкова програма и общите условия на Рамковата програма за КИ предвиждат Комисията да финансира до определен размер допустимите разходи, направени от участниците в тези рамкови програми за изпълнението на съответните проекти.

10

Съгласно член II.22 от общите условия на Седмата рамкова програма и член II.28 от общите условия на Рамковата програма за КИ Комисията има правомощието чрез външни одитори или чрез своите служби да извършва счетоводни одити по „финансови, системни и други аспекти (например принципите за счетоводство и управление) във връзка с надлежното изпълнение на [съответното] споразумение за отпускане на безвъзмездни средства“.

11

Одитната процедура е уредена в общите условия на Седмата рамкова програма и общите условия на Рамковата програма за КИ. По-конкретно е предвидено, че в края на одитната процедура се изготвя предварителен доклад, който се изпраща на заинтересованото лице, за да може то да изложи становището си преди приемането на окончателния доклад.

12

Член II.21 от общите условия на Седмата рамкова програма и член II.30 от общите условия на Рамковата програма за КИ уреждат правилата, по които Комисията може да си възстановява недължимо платените на бенефициерите суми.

13

Освен това в договорите Senior, MARE и ECRN е предвидено, че те се уреждат от клаузите на тези договори, от актовете на Съюза относно Седмата рамкова програма и относно Рамковата програма за КИ, от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 на Съвета от 17 декември 2007 г. (ОВ L 343, 2007 г., стр. 9) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), и от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), от останалите норми на правото на Съюза, както и субсидиарно от белгийското право.

14

Член 9, параграф 2 от договора Senior, член 9 от договора MARE и член 10 от договора ECRN предвиждат правомощие за Комисията да приема решения, които представляват изпълнително основание, за да изиска изпълнението на „парични задължения“ по смисъла на член 256 ЕО (понастоящем член 299 ДФЕС).

15

Това правомощие е предвидено и в член II.21 от общите условия на Седмата рамкова програма и член II.30 от общите условия на Рамковата програма за КИ.

16

След като изплаща различни суми финансова помощ по договорите Senior и MARE, Комисията прекратява предсрочно договора MARE и уведомява IAE за намерението си да извърши счетоводен одит, за да провери надлежното изпълнение на тези договори.

17

Одитът разкрива проблеми при финансовото управление на тези проекти, доколкото не са спазвани предвидените в тези договори условия и общите условия на Седмата рамкова програма.

18

Като приема, че от представеното от IAE становище по предварителния одитен доклад не следват нови данни, с писмо от 21 декември 2010 г. Комисията информира заинтересованото лице за приключването на одита и му изпраща окончателния одитен доклад; съгласно този доклад трябва да се възстановят 49677 EUR по договора Senior и 72890 EUR по договора MARE. Освен това Комисията отправя искане до IAE да даде оценка в каква степен констатираните в доклада системни проблеми може да са се отразили на финансовите сметки за все още неодитираните периоди.

19

С електронно писмо от 10 март 2011 г., с което уведомява Комисията, че през януари същата година е подало жалба до Европейския омбудсман, IAE моли за продължаване на срока за отговор по посоченото искане. На същия ден Комисията отказва да уважи искането на IAE за продължаване на срока, като се основава на член 2, параграф 6 от Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 132).

20

На 17 октомври 2011 г., след размяна на различни изявления между IAE и Комисията, същата издава дебитно известие № 3241111004 за сумата от 72889,57 EUR по проекта MARE, като си запазва правото в случай на неплащане да приеме акт, който представлява изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС.

21

На 2 април 2012 г. Комисията уведомява IAE, че смята да си възстанови дължимите суми по проекта Senior. Тъй като намира, че от становището на IAE по окончателния одитен доклад в това отношение не следват нови данни, Комисията издава дебитно известие № 3241203475 за сумата от 49677 EUR.

22

С решение от 2 май 2012 г. по подадената от IAE жалба омбудсманът приема, че няма данни за „лошо администриране“ от страна на Комисията.

23

Тъй като IAE не връща дължимите суми по проектите MARE и Senior, на 4 април и 20 юли 2012 г. Комисията му изпраща покана за изпълнение, като изисква да ѝ плати главницата на дължимата сума за всеки от тези проекти, заедно с лихви за забава, считано от датата, посочена в дебитно известие № 3241111004 и съответно в дебитно известие № 3241203475. Комисията посочва, че ако тези суми не бъдат заплатени в срок от 15 дни от получаването на поканите за изпълнение, ще започне процедура за принудително изпълнение на вземанията си за тези суми.

24

Предвид резултатите от счетоводния одит за проектите MARE и Senior на 26 юни 2012 г. Комисията предприема необходимите действия, за да изиска от IAE обезщетение за вреди в съответствие с член II.24 от общите условия на Седмата рамкова програма. IAE не представя становище по този въпрос и на 10 септември 2012 г. Комисията издава още две дебитни известия, като отново упоменава възможността в случай на неплащане да приеме решение, което представлява изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС.

25

Във връзка с договора ECRN, по който изплатената на IAE финансова помощ възлиза на 178230 EUR, Комисията също възлага счетоводен одит, който показва, че финансовото управление на проекта не е водено при спазване на предвидените в този договор условия и на общите условия на Рамковата програма за КИ.

26

След като взема становището на IAE по предварителния одитен доклад, на 19 декември 2011 г. Комисията приключва одитната процедура с изготвянето на окончателния доклад; от него следва, че IAE следва да възстанови сумата от 169365 EUR.

27

Въпреки становището на IAE по този въпрос, на 5 март 2012 г. Комисията потвърждава изводите в окончателния одитен доклад и информира заинтересованото лице за започването на процедура по възстановяването на недължимо платената сума в съответствие с разпоредбите на членове II.28.5 и II.30.1 от общите условия на Рамковата програма за КИ.

28

На 7 май 2012 г. Комисията издава дебитно известие № 3241204669, като посочва датата, от която започват да текат лихви за забава, и още веднъж изтъква възможността в случай на неплащане да приеме решение, което представлява изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС.

29

Тъй като IAE не заплаща сумата в определения срок, на 26 юни 2012 г. Комисията му изпраща напомнително писмо.

30

След реализиране на първоначално учредената банкова гаранция, към 30 юли 2012 г. остатъкът от дължимата от IAE сума възлиза на 62427 EUR, заедно с лихви за забава в размер на 2798 EUR, тоест общо 65225 EUR.

31

На 17 юли 2013 г. Комисията приема спорното решение на основание член 299 ДФЕС.

32

Съгласно член 1 от това решение IAE дължи на Комисията 80352,07 EUR по договора MARE, 53138,40 EUR по договора Senior и 65225 EUR по договора ECRN. Върху тези суми са начислени лихви за забава в размер на 13696,42 EUR към 15 юли 2013 г., тоест IAE дължи общо сумата от 212411,89 EUR, подлежаща на увеличаване с 25,42 EUR за всеки следващ ден забава.

33

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2013 г., IAE иска, от една страна, да се отмени спорното решение, и от друга, Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които то претърпяло поради прилагането на спорното решение.

34

Що се отнася до направеното с жалбата отменително искане, най-напред Общият съд отхвърля това искане в частта, в която е насочено срещу дружеството, на което е било възложено да извърши одитите, тъй като в тази си част искането очевидно не е от компетентността на съда на Съюза.

35

Освен това Общият съд отхвърля като явно недопустимо, първо, искането за спиране на изпълнението на спорното решение, тъй като то не е направено „с отделна писмена молба“ в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд, и второ, искането за отмяна на „всички други проверки, извършени от Комисията или от други организации по нейно искане“, доколкото не са дадени повече пояснения за предмета на това искане.

36

В подкрепа на жалбата си до Общия съд IAE изтъква по същество осем основания.

37

В точка 86 от обжалваното определение Общият съд припомня, че когато в рамките на договорни правоотношения Комисията официално установи свое вземане с решение, което представлява изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС, правилността на изводите ѝ в това решение може да се оспорва пред съда на Съюза само на основание член 263 ДФЕС. В точка 90 от определението си Общият съд пояснява, че законосъобразността на подобно решение се преценява от гледна точка на Договора за функционирането на ЕС или която и да е друга правна норма във връзка с неговото прилагане, тоест от гледна точка на правото на Съюза. За сметка на това, според Общия съд с иск на основание член 272 ДФЕС от съда на Съюза може да се търси защита срещу съответната институция съдоговорител само за неизпълнение на договорни задължения или за нарушения на приложимото за договора право.

38

Въз основа на това в точка 91 от определението си Общият съд стига до извода, че ако някои от изтъкнатите в първоинстанционната жалба основания предполагат той да се произнесе по законосъобразността на спорното решение от гледна точка на клаузите на съответните договори и приложимото за тях национално право, твърденията за тези основания ще трябва да се отхвърлят като недопустими.

39

При тези условия Общият съд пристъпва към проверка по всяко от изтъкнатите от IAE основания в първоинстанционната жалба, за да определи дали посочването им може да се приеме за допустимо в контекста на жалба с правно основание член 263 ДФЕС.

40

Що се отнася до първото основание, посочено в първоинстанционната жалба — неправилно прилагане на „финансовите насоки“, в точка 96 от обжалваното определение Общият съд отбелязва, че IAE по същество поддържа, че клаузите на съответните договори предвиждат прилагане на финансовите насоки от 2007 г. и поради това одиторът не е имал право да прилага по-нови редакции на тези насоки. Като приема, че тези доводи са свързани с тълкуването на клаузите на съответните договори, в точка 97 от определението си Общият съд отхвърля твърденията по това основание като недопустими.

41

В точка 98 от определението си Общият съд добавя, че този извод остава валиден въпреки опита на IAE да преформулира твърденията си по това основание в смисъл, че соченото прилагане с обратна сила на финансовите насоки от 2010 г. съставлява нарушение на принципа на законност на административната дейност, принципа на пропорционалност, принципа на състезателност, принципа на прозрачност, принципа за правото на справедлив съдебен процес и задължението за мотивиране. Всъщност в точка 99 от определението си Общият съд постановява, че подобни доводи, изложени за първи път в репликата, трябва да се отхвърлят като недопустими съгласно член 44, параграф 1 във връзка с член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд.

42

Що се отнася до второто основание — нарушение на принципа на добра администрация и принципа за зачитането на правото на защита, Общият съд приема, че посочването на това основание е допустимо, но след това в точка 112 от обжалваното определение отхвърля твърденията по него като явно неоснователни.

43

Що се отнася до третото основание — наличие на грешки в окончателния одитен доклад и несъобразяване на становището на IAE по предварителния одитен доклад, в точка 115 от обжалваното определение Общият съд отхвърля твърденията по това основание като явно недопустими, тъй като изложените с тях доводи са трудно разбираеми и при всички случаи не са подкрепени с доказателства. В точки 116 и 117 от определението си той добавя, че при всички положения първото оплакване има отношение към тълкуването на съответните договори, а второто вече е отхвърлено при разглеждането на второто основание.

44

Що се отнася до четвъртото и петото основание — нарушение на принципите на сътрудничество и взаимно доверие, както и несигурност във връзка с приложимите правила за малките и средните предприятия (МСП) за целите на преценката на допустимостта на разходите по проектите, в точки 120 и 123 от обжалваното определение Общият съд отхвърля твърденията за тези основания като явно недопустими, доколкото са свързани единствено с тълкуването на клаузите на съответните договори, а не с тълкуването на норма от правото на Съюза.

45

По шестото основание — неприлагане на стандартите на Международната федерация на счетоводителите (МФС) и на европейската правна уредба в областта на одита на МСП, в точка 126 от обжалваното определение Общия съд приема, че посочването на това основание е явно недопустимо, доколкото то не се отнася до норми от правото на Съюза, от гледна точка на които да може да се прецени законосъобразността на спорното решение.

46

Твърдението за наличие на седмото основание — неправилно провеждане на одита от одитора и неправилност на изводите му за недопустимост на някои декларирани от IAE разходи, Общият съд също отхвърля като явно недопустимо в точка 128 от обжалваното определение, доколкото доводите по него се отнасят до тълкуването на клаузите на съответните договори.

47

Като осмо основание IAE изтъква, че Европейският съюз отговаря за неоснователно обогатяване. В точка 130 от обжалваното определение Общият съд припомня, че това не е годно основание за обжалване по реда на член 263 ДФЕС. Освен това в точка 132 от определението си Общият съд добавя, че за да може да се уважи подобно искане, трябва обогатяването да е настъпило без надлежно правно основание, което обаче не е така, когато то намира основанието си в договорни задължения, както е в случая.

48

Що се отнася до искането за обезщетение за вреди, а именно искането на IAE Общият съд да осъди Комисията да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които дружеството претърпяло поради прилагането на спорното решение, в точка 138 от обжалваното определение Общият съд отхвърля това искане като явно недопустимо, доколкото не отговаря на изискванията по член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

49

Поради това Общият съд отхвърля първоинстанционната жалба като отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание.

50

С жалбата си IAE по същество моли Съда:

51

Комисията моли Съда:

52

В писмения си отговор Комисията повдига възражение за недопустимост на жалбата срещу акта на Общия съд.

53

На първо място, Комисията изтъква, че доколкото посочените основания за обжалване на акта на Общия съд представляват само повторение на доводите в първоинстанционната жалба и не съдържат конкретни правни доводи по съображенията, изложени от Общия съд в обжалваното определение, жалбата срещу това определение не отговаря на условията по член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник, който изисква жалбата да съдържа „изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания“.

54

На второ място, жалбата не отговаряла на изискванията на член 170 от Процедурния правилник, който гласи, че „[и]сканията в жалбата, в случай че бъде обявена за основателна, са за уважаване, изцяло или частично, на направените в първоинстанционното производство искания; нови искания не могат да бъдат правени“. В това отношение Комисията отбелязва, че исканията в жалбата срещу акта на Общия съд са само за отмяна на обжалваното определение в неговата цялост, но не и за уважаване на направените в първоинстанционното производство искания, и в частност на искането за отмяна на спорното решение. В този смисъл IAE нямало правен интерес по делото. Всъщност дори ако жалбата срещу акта на Общия съд следва да се уважи, това решение на Съда нямало да има никакво полезно действие, тъй като спорното решение на Комисията щяло да продължи да съществува в правния мир.

55

На първо място, що се отнася до доводите за недопустимост на жалбата, поради това че не отговаря на условията по член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба и съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебния акт, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание са недопустими (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2018 г., Staelen/Омбудсман, C‑45/18 P, непубликувано, EU:C:2018:814, т. 14 и цитираната съдебна практика).

56

В настоящия случай по всяко изтъкнато основание в жалбата е указано кои части от обжалваното определение се оспорват и са изложени кратки доводи за това какъв е соченият правен порок на определението, така че Съдът да може да упражни съответен контрол за законосъобразност. Впрочем от писмения отговор имплицитно следва, че Комисията не се е затруднила да разбере съображенията на жалбоподателя по отделните основания.

57

На второ място, що се отнася до довода, че жалбата била недопустима, защото в петитума IAE не поискало да се уважат направените в първоинстанционното производство искания, следва да се припомни, че съгласно член 169 от Процедурния правилник исканията в жалбата са за отмяна на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива. В този смисъл тази разпоредба отразява основния принцип при обжалването на съдебни актове, че жалбата трябва да е насочена срещу диспозитива на акта на Общия съд, а не може да се иска само изменение на някои от мотивите на този акт (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 43—45 и от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 51).

58

За сметка на това, член 170 от Процедурния правилник, който е следствие на този принцип, урежда въпроса за исканията в жалбата във връзка с последиците от евентуална отмяна на акта на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2015 г., EMA/Комисия, C‑100/14 P, непубликувано, EU:C:2015:382, т. 41).

59

В настоящия случай следва да се отбележи, че от една страна, формално отправеното от IAE искане до Съда е за отмяна на обжалваното определение. От друга страна, макар че не са формулирани изрично като искания за уважаване на направените в първоинстанционното производство искания или за отмяна на спорното решение, останалите искания в жалбата не могат да се разглеждат другояче, освен като насочени по същество към същия резултат.

60

Ето защо, за да не се стигне до прекомерен формализъм в противоречие със съдебната практика, цитирана в точки 57 и 58 от настоящото решение, следва да се приеме, че IAE е изпълнило изискванията на членове 169 и 170 от Процедурния правилник.

61

Освен това, що се отнася до довода, че IAE няма правен интерес, следва да се припомни, че наличието на правен интерес предполага жалбата да може с резултата си да донесе полза за жалбоподателя (решения от 19 октомври 1995 г., Rendo и др./Комисия, C‑19/93 P, EU:C:1995:339, т. 13 и от 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, EU:C:2003:196, т. 28).

62

В това отношение следва да се отбележи, че доколкото в първоинстанционното производство исканията на IAE са отхвърлени, без съмнение то има интерес Съдът да уважи жалбата му срещу първоинстанционния съдебен акт и да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по същество по изтъкнатите в първоинстанционната жалба основания, които преди не е разгледал, тъй като е приел посочването им за явно недопустимо.

63

По изложените съображения възражението за недопустимост трябва да се отхвърли.

64

В подкрепа на жалбата си IAE изтъква четири основания. Първото основание за обжалване на акта на Общия съд е неправилно тълкуване на понятието за жалба с правно основание член 263 ДФЕС. Като второ основание за обжалване IAE твърди, че Общият съд неправилно е тълкувал доводите в репликата му и съответно е допуснал нарушение на общите принципи на правото на Съюза. Като трето основание за обжалване се сочи неправилно тълкуване на твърденията по третото и шестото от основанията, изтъкнати в първоинстанционната жалба, както и непълнота на мотивите на обжалваното определение. Четвъртото посочено основание за обжалване е неправилно тълкуване на оплакването относно неоснователното обогатяване на Съюза и на искането за обезщетение за вреди.

65

По първото основание за обжалване IAE поддържа, че Общият съд е дал неправилна квалификация на жалбата в първоинстанционното производство, когато в точка 90 от обжалваното определение е приел, че IAE погрешно е предявило исканията си с жалба на основание член 263 ДФЕС, а е трябвало да ги предяви по реда на член 272 ДФЕС, щом сочените основания за тези искания са неизпълнение на договорни задължения или нарушение на правото, приложимо за съответните договори.

66

IAE изтъква, че в първоинстанционното производство е търсило защита не на основание неизпълнение на договорни задължения, а на основание нарушение на общите принципи на правото на Съюза, припомнени както в Договора за функционирането на ЕС, така и във Финансовия регламент, към който впрочем изрично препраща член II.25 от общите условия на Седмата рамкова програма. IAE подчертава, че клаузите на съответните договори са само една от съставните части на референтната правна уредба, че те се нуждаят от „постоянно тълкуване“ и изискват да бъдат допълвани чрез изрични препращания към общите принципи на правото на Съюза.

67

Освен това, ако се допусне възприетият от Общия съд подход към правното основание на първоинстанционната жалба, според IAE би се стигнало до нарушение на правото на защита, защото адресатите на решения, които значително засягат техните интереси, няма да имат надлежна възможност да изложат становището си.

68

IAE подчертава, че както в първоинстанционната жалба, така и в репликата се е позовало на общи принципи на правото на Съюза, като например принципа за зачитането на правото на защита, принципа на състезателност, правото на справедлив съдебен процес, принципа на законност на административната дейност и принципа на пропорционалност.

69

Комисията поддържа, че твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят като явно неоснователни. Според тази институция Общият съд правилно е приел в точка 82 и сл. от обжалваното определение, че в първоинстанционното производство е подадена жалба с правно основание член 263 ДФЕС и поради това предвид естеството и пределите на правомощията на съда при упражняването на контрол за законосъобразност е недопустимо IAE да изтъква основания, които предполагат произнасяне по законосъобразността на спорното решение от гледна точка на договорните правила.

70

Що се отнася до доводите на IAE относно квалификацията на изтъкваните основания по жалби за отмяна, следва да се отбележи, че в точка 90 от обжалваното определение, без да дава оценка подходящо ли е, или не правното основание на отнесената до него жалба, Общият съд припомня съдебната практика, която гласи, че когато е сезиран с жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, съдът на Съюза трябва да прецени законосъобразността на оспорвания акт от гледна точка на Договора за функционирането на ЕС или която и да е друга правна норма във връзка с неговото прилагане, тоест от гледна точка на правото на Съюза, и че за сметка на това, с иск на основание член 272 ДФЕС ищецът може да търси защита срещу институцията съдоговорител само за неизпълнение на договорни задължения или нарушения на приложимото за договора право.

71

В това отношение следва да се припомни, че жалбата за отмяна по член 263 ДФЕС е общ способ за защита срещу всички приемани от институциите актове, независимо от характера и формата им, които пораждат задължително правно действие, годно да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 16, от 28 февруари 2019 г., Alfamicro/Комисия, C‑14/18 P, EU:C:2019:159, т. 47, от 25 юни 2020 г., SATCEN/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 69 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 62).

72

Съдът на Съюза обаче не е компетентен да разглежда жалбата за отмяна, когато правното положение на жалбоподателя се вписва в рамките на договорни отношения, чийто правен режим се урежда от националното право, избрано от страните по договора (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 18, от 28 февруари 2019 г., Alfamicro/Комисия, C‑14/18 P, EU:C:2019:159, т. 48, от 25 юни 2020 г., SATCEN/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 78 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 63).

73

Всъщност, ако приеме, че е компетентен да се произнася по спорове за отмяната на актове, които в тази хипотеза са част от чисто договорни отношения, съдът на Съюза би рискувал не само да обезсмисли член 272 ДФЕС, съгласно който на Съюза може с арбитражна клауза да се възложи правораздавателна компетентност, но и освен това, в случай че договорът не съдържа подобна клауза, да разшири правораздавателната си компетентност отвъд границите, установени в член 274 ДФЕС, който възлага на националните съдилища общата компетентност по спорове, по които Съюзът е страна (решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 19, от 28 февруари 2019 г., Alfamicro/Комисия, C‑14/18 P, EU:C:2019:159, т. 49, от 25 юни 2020 г., SATCEN/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 79 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 64).

74

От тази съдебна практика следва, че при наличието на договор, който обвързва жалбоподателя и една от институциите на Съюза, съдът на Съюза може да бъде сезиран с жалба на основание член 263 ДФЕС само ако обжалваният акт е предназначен да произведе задължителни правни последици, които излизат извън договорното правоотношение между страните и предполагат упражняване на властническите правомощия, възложени на институцията съдоговорител в качеството ѝ на административен орган (решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 20, от 28 февруари 2019 г., Alfamicro/Комисия, C‑14/18 P, EU:C:2019:159, т. 50 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 65).

75

Комисията обаче не може да приема представляващи изпълнително основание решения в рамките на договорни правоотношения, които не предвиждат арбитражна клауза в полза на съда на Съюза и поради това попадат в обхвата на правораздавателната компетентност на съдилищата на държава членка. Всъщност, ако Комисията приема подобни решения в отсъствието на арбитражна клауза, би се стигнало до ограничаване на компетентността на националните съдилища, тъй като по законосъобразността на тези решения би бил компетентен да се произнася съдът на Съюза. Така Комисията би могла систематично да заобикаля определеното в първичното право разпределение на правомощията между съда на Съюза и националните съдилища, припомнено в точки 72—74 от настоящото решение. Ето защо правомощието на Комисията да приема представляващи изпълнително основание решения в рамките на договорните си правоотношения трябва да е налице само по отношение на договорите, които съдържат арбитражна клауза, предоставяща компетентност на съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 73).

76

Съгласно практиката на Общия съд, цитирана в точка 90 от обжалваното определение, при сезирането му с жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС съдът на Съюза преценява законосъобразността на обжалвания акт единствено от гледна точка на правото на Съюза, а неизпълнение на договорни задължения и нарушения на приложимото за договора право може да се изтъкват само с иск на основание член 272 ДФЕС.

77

Като последица от тази практика на Общия съд се стига дотам, че при сезирането му с жалба за отмяна против представляващо изпълнително основание решение, което е акт, приеман при упражняване на специфично правомощие, отделно от договорното правоотношение между страните, съдът на Съюза обявява за недопустимо посочването на всяко основание, изведено от неизпълнение на договорните задължения или нарушение на разпоредбите на приложимото за договора национално право, освен ако не е възможно да преквалифицира изтъкнатите основания, което пък изисква да са изпълнени определени условия, предполагащи не само да е налице воля у съда, но и жалбоподателят да не се противопостави изрично на преквалификацията и някои от предявените в жалбата основания да са изведени от нарушение на нормите, уреждащи договорното правоотношение (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 81 и 84).

78

В настоящия случай, след като в точка 92 от обжалваното определение припомня, че следва по-нататък да разгледа всяко от изтъкнатите основания, Общият съд отхвърля като недопустими твърденията по първото, третото, четвъртото, петото, шестото и седмото от основанията на първоинстанционната жалба, в частност понеже изложените с тях доводи са свързани с тълкуването на клаузите на съответните договори.

79

Прилагането на практиката на Общия съд, която прокарва разграничение според това дали основанията, на които се търси защита, трябва да се разглеждат от сезирания съд на Съюза като сочещи някое от нарушенията или някоя от хипотезите, визирани с член 263, втора алинея ДФЕС, или обратно, като сочещи неизпълнение на клаузите на съответния договор или нарушение на разпоредбите на приложимото за договора национално право, би налагало жалбоподателят да е предявил исканията си и на основание член 272 ДФЕС. Поради това тази съдебна практика не би могла да гарантира, че ще се разгледат всички фактически и правни въпроси от значение за спора, за да се гарантира ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

80

Всъщност, за да може да се произнесе в съответствие с член 47 от Хартата по спор относно произтичащи от правото на Съюза права и задължения, съдът трябва да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за спора, с който е сезиран (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 49 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 84). В този смисъл, когато е сезиран по реда на член 263 ДФЕС с жалба за отмяна във връзка със спор относно решение, прието въз основа на изпълнението на договор, както е при приемането на решение, което представлява изпълнително основание, материализиращо договорно вземане, съдът на Съюза следва да взема предвид както основанията, на които това решение се оспорва заради упражняването от съответната институция на властническите ѝ правомощия, така и основанията, на които се оспорват договорните задължения, във връзка с които е прието това решение (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 88).

81

Освен това, ако в договора си страните се съгласят — чрез арбитражна клауза — да предоставят на съда на Съюза компетентността по споровете във връзка с този договор, съдът на Съюза ще е компетентен, независимо от определеното в договора приложимо право, да проверява за евентуални нарушения на Хартата и на общите принципи на правото на Съюза.

82

В това отношение следва да се отбележи, че когато изпълнява договори, Комисията остава обвързана от задълженията, които носи по силата на Хартата и общите принципи на правото на Съюза. В този смисъл обстоятелството, че приложимото за съответния договор право не предвижда същите гаранции като произтичащите от Хартата и от общите принципи на правото на Съюза, не освобождава Комисията от задължението да ги спазва по отношение на своите съдоговорители (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 86).

83

Оттук следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, когато е постановил, че в производството по жалба на основание член 263 ДФЕС съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на обжалвания акт само от гледна точка на правото на Съюза, а неизпълнение на клаузите на съответния договор или нарушения на приложимото за договора право може да се изтъкват само с иск на основание член 272 ДФЕС.

84

По изложените съображения трябва да се приеме, че първото основание за обжалване е налице.

85

По второто основание за обжалване IAE поддържа, че в точка 98 от обжалваното определение Общият съд неправилно е приел, че с доводите в репликата се повдигат нови основания, с които се цели да се преформулира първото основание, посочено в първоинстанционната жалба. По този начин Общият съд неправилно тълкувал доводите в репликата. Всъщност не било направено ново искане, а само били дадени пояснения по основанията, повдигнати в първоинстанционната жалба.

86

Комисията изтъква, че твърденията по второто основание трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.

87

Следва да се отбележи, че както личи от израза „в допълнение“, съображението в точка 98 от обжалваното определение е изложено за изчерпателност, в допълнение към съображението в точка 97 от обжалваното определение, в която Общият съд е постановил, че посочването на първото основание трябва да се приеме за недопустимо, доколкото доводите по него са свързани с тълкуването на договорни клаузи и съответно като такива не може да се изтъкват в производството по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

88

Основанията, насочени срещу изложено за изчерпателност съображение от акт на Общия съд, обаче не са годни да наложат отмяната на този съдебен акт и следователно посочването им е безпредметно (вж. по-специално решение от 11 декември 2019 г., Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon (C‑332/18 P, EU:C:2019:1065, т. 137 и цитираната съдебна практика).

89

Ето защо твърденията по второто основание за обжалване трябва да се отхвърлят като безпредметни.

90

По третото основание за обжалване IAE поддържа, от една страна, че в точка 113 и сл. и в точка 124 и сл. от обжалваното определение Общият съд не е взел надлежно предвид приложимата правна уредба в областта на одита, нито съответно общите принципи на правото на Съюза, и от друга страна, че не е мотивирал в достатъчна степен извода си, че твърденията по третото и шестото основание на първоинстанционната жалба трябва да се отхвърлят като неоснователни.

91

Според IAE от член 317 ДФЕС следва, че и в областта на одита Комисията трябва да действа в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Освен това съгласно съображение 33 и член 124 от Финансовия регламент Комисията била длъжна да спазва някои общоприети счетоводни принципи, по-конкретно принципа за постоянството на счетоводните методи. Тези принципи не се отнасяли за институциите на Съюза само при изпълнението на бюджета на Съюза, а можело да им бъдат противопоставени по повод на всяко тяхно действие, включително в рамките на договорни правоотношения.

92

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, когато приел, че прилагането на правилата в областта на одита е въпрос на тълкуване на договорните клаузи и не подлежи на проверка от страна на съда на Съюза в производството по жалба за отмяна, докато всъщност той трябвало да вземе предвид тези правила и съответно да констатира нарушение на общите принципи на правото на Съюза.

93

Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото при преценката на представените от IAE доказателства, доколкото не взел предвид представените от него факти и документи.

94

Според Комисията твърденията по третото основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.

95

На първо място, що се отнася до твърдението за непълнота на мотивите на обжалваното определение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране, което носи Общият съд, предполага той да изложи ясно и недвусмислено съображенията, които е следвал, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни съдебен контрол (вж. по-специално решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 136 и от 26 май 2016 г., Rose Vision/Комисия, C‑224/15 P, EU:C:2016:358, т. 24).

96

В настоящия случай от точки 114—118 и 124—126 от обжалваното определение личи, че няма надлежна причина да се приеме, че Общият съд не е мотивирал извода си, че твърденията на IAE по третото и шестото основание в подкрепа на жалбата му за отмяна трябва да се отхвърлят.

97

Всъщност в точка 115 от обжалваното определение при разглеждането на третото основание Общият съд приема, че възраженията на IAE по отношение на окончателния одитен доклад са трудно разбираеми и при всички положения изобщо не са подкрепени с доказателства, и постановява, че поради това следва да бъдат отхвърлени като явно недопустими. Що се отнася до нарушението на принципа за зачитането на правото на защита, Общият съд препраща към анализа си в точки 107—122 от обжалваното определение, за да заключи, че доводите на IAE по въпроса трябва да се отхвърлят като неоснователни.

98

Що се отнася до шестото основание, в точки 124 и 125 от обжалваното определение Общият съд отбелязва, че посочените от IAE разпоредби представляват правила, приети от трети организации, или пък правила без задължителна сила.

99

На второ място, що се отнася до довода за неправилно прилагане на правото от Общия съд при преценката на фактите и доказателствата, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика актовете на Общия съд подлежат на обжалване само по правни въпроси и Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата, освен в случай на изопачаването им (решения от 18 юли 2006 г., Rossi/СХВП, C‑214/05 P, EU:C:2006:494, т. 26 и от 13 септември 2007 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, EU:C:2007:514, т. 38).

100

В настоящия случай обаче, доколкото IAE не твърди Общият съд да е изопачил фактите или доказателствата, а само поддържа, че той е допуснал грешка при преценката на представените пред него факти и доказателства, този довод следва да се отхвърли като недопустим.

101

На трето място, що се отнася до прилагането на член 317 ДФЕС и на Финансовия регламент, следва да се припомни, че правомощието на Съда се свежда до това да прецени правното решение, дадено от първоинстанционния съд по обсъдените пред него основания. Всъщност да се позволи на дадена страна да изложи за първи път пред Съда основание, на което не се е позовала пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в сферата на обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е трябвало да разгледа Общият съд (вж. в този смисъл решение от 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, EU:C:1994:211, т. 59).

102

В настоящия случай следва да се отбележи, че IAE наистина не излага подобни доводи пред Общия съд, а само изтъква наличието на нарушение на някои разпоредби, приложими в областта на одита.

103

Въпреки това, доколкото от точка 83 от настоящото решение следва, че Комисията е длъжна да спазва разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, както и тези на Финансовия регламент, независимо дали действа в качеството си на съдоговорител в рамките на договорните си правоотношения с частноправен субект, или пък в качеството си на административен орган приема решения с изпълнителна сила, обстоятелството, че IAE вече се позовава и на член 317 ДФЕС, и на разпоредбите на Финансовия регламент, не трябва да е причина да се приеме, че доводите му по въпроса са различни по обхват от изложените пред Общия съд. Тези доводи трябва да се разглеждат като доразвиващи оплакване, първоначално формулирано в жалбата до Общия съд.

104

Като се има предвид обаче, че Общият съд отхвърля това оплакване в частност по съображението, че развитите във връзка с него доводи представляват голи твърдения, трудно разбираеми са и при всички положения не са подкрепени с доказателства или пък изобщо не съдържат позоваване на нормите на правото на Съюза, и като се има предвид, че този порок не може да се отстрани с доводите, изложени пред Съда, посоченото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

105

По изложените съображения твърденията по третото основание за обжалване трябва да се отхвърлят като отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

106

С първата част от твърденията си по четвъртото основание за обжалване IAE поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че искането на IAE за реализиране на отговорността на Съюза за неоснователно обогатяване е неоснователно само защото между страните има договорно отношение, без да вземе предвид ползата, която Комисията извлякла от извършената работа.

107

С втората част от твърденията си по това основание за обжалване IAE поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че искането му за обезщетение за вреди не е подкрепено с факти и доказателства, при положение че това искане очевидно се основавало на вече извършената от IAE работа и вече направените от него разходи.

108

Комисията поддържа, че твърденията по четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърлят като неоснователни.

109

Що се отнася до първата част от твърденията по четвъртото основание за обжалване, следва да се припомни, че за да може да се уважи иск за неоснователно обогатяване, същностно изискване е обогатяването да няма никакво надлежно правно основание. Това условие не е изпълнено по-конкретно когато обогатяването намира основанието си в договорни задължения (вж. в този смисъл решения от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 46 и от 28 юли 2011 г., Agrana Zucker, C‑309/10, EU:C:2011:531, т. 53).

110

Оттук следва, че след като припомня съдебната практика, цитирана и в точка 109 от настоящото решение, Общият съд правилно заключава в точка 133 от обжалваното определение, че соченото обогатяване на Комисията намира основанието си в договорите MARE, Senior и ECRN между нея и IAE, поради което това обогатяване не може да се смята за „неоснователно“ по смисъла на тази съдебна практика.

111

Ето защо твърденията по четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърлят в първата им част като неоснователни.

112

Що се отнася до втората част от твърденията по четвъртото основание за обжалване, трябва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно противоправно поведение на институция на Съюза, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда (вж. по-специално решение от 14 октомври 2014 г., Giordano/Комисия, C‑611/12 P, EU:C:2014:2282, т. 35 и цитираната съдебна практика).

113

В настоящия случай обаче, доколкото първоинстанционната жалба не съдържа никакви факти и доказателства в подкрепа на искането за обезщетение за вреди, в точка 138 от обжалваното определение Общият съд правилно отхвърля това искане като явно недопустимо въз основа на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. В това отношение жалбоподателят не е прав да поддържа, че е можело да не спазва установените в тези разпоредби изисквания за форма и реквизити, доколкото искането му очевидно се е основавало на вече извършената от него работа и вече направените от него разходи.

114

Следователно твърденията по четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърлят и във втората им част като неоснователни.

115

По изложените съображения всички твърдения по четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърлят като неоснователни.

116

По всички изложени съображения разглежданата тук жалба следва да се уважи и съответно да се отмени обжалваното определение.

117

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на акта на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

118

В настоящия случай, доколкото в обжалваното определение твърденията по първото, третото, четвъртото, петото, шестото и седмото основание на първоинстанционната жалба са отхвърлени като явно недопустими по неправилното съображение, че се отнасят до тълкуването или до соченото неизпълнение на клаузите на съответните договори, а не до нарушение на норми от правото на Съюза, Съдът намира, че на този етап не може да се постанови окончателно решение по делото.

119

Следователно делото трябва да се върне на Общия съд за ново разглеждане.

120

Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски във връзка с производството по обжалване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: