Дело C‑350/16 P

Salvatore Aniello Pappalardo и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Обща политика в областта на рибарството — Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз — Искане за обезщетение — Регламент (ЕО) № 530/2008 — Спешни мерки, приемани от Европейската комисия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма — Възможност да се изтъкне това нарушение — Принцип на недопускане на дискриминация — Сила на пресъдено нещо“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 септември 2017 г.

  1. Съдебно производство—Сила на пресъдено нещо—Обхват—Решение на Съда относно валидността на акт на Съюза—Последващо решение на Съда, уточняващо точния обхват на първото решение—Зачитане на силата на пресъдено нещо на първото решение на Съда

  2. Право на Европейския съюз—Принципи—Защита на оправданите правни очаквания—Условия—Конкретни уверения, предоставени от администрацията—Понятие

  3. Право на Европейския съюз—Принципи—Равно третиране—Необходимост от спазване на принципа на законност—Невъзможност за позоваване на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго

  4. Обжалване—Основания—Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза—Диспозитив, обоснован по други правни съображения—Отхвърляне

    (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

  1.  Поради силата на пресъдено нещо, с която се ползват, решенията на Съда относно валидността на актовете на Съюза пораждат всичките си последици независимо от евентуалните тълкувателни различия, които могат да възникнат.

    В този смисъл, дори когато евентуални неясноти във връзка с точния обхват на решение на Съда са окончателно отстранени едва с разясненията, дадени в друго решение на Съда, все пак трябва да се приеме, че това първо решение е имало, още към момента на обявяването му, обхвата, уточнен с това второ решение.

    От друга страна, силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по подразбиране са разрешени със съответното съдебно решение.

    (вж. т. 34, 35 и 37)

  2.  Правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения. За сметка на това никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват такива уверения.

    Дори да се допусне обаче, че едно съдебно решение само по себе си може да създаде основателни надежди по смисъла на тази съдебна практика, не би могло от определение, с което Общият съд прекратява производството на основание на практиката на Съда, да се извлече конкретно уверение за обхвата на посочената съдебна практика.

    (вж. т. 39 и 40)

  3.  Принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

    (вж. т. 52)

  4.  Ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите.

    (вж. т. 57)