Дело C‑249/16

Saale Kareda

срещу

Stefan Benkö

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 7, точка 1 — Понятия за „дела, свързани с договор“ и „договор за предоставяне на услуги“ — Регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит — Определяне на мястото на изпълнение на договора за кредит“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 юни 2017 г.

  1. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 1215/2012—Понятие за дела, свързани с договор—Регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит—Включване

    (член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

  2. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 1215/2012—Специална компетентност—Компетентност по дела, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква б)—Предоставяне на услуги—Понятие—Договор за кредит, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници—Включване

    (член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

  3. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 1215/2012—Специална компетентност—Компетентност по дела, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква б)—Определяне на мястото на изпълнение на договорното задължение—Договор за кредит, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници—Седалище на тази кредитна институция—Това седалище определя и специалната компетентност за разглеждането на регресен иск между тези съдлъжници

    (член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че регресен иск между солидарни длъжници по договор за кредит попада в обхвата на „делата, свързани с договор“ съгласно тази разпоредба.

    (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива)

  2.  Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници, следва да бъде квалифициран като „договор за предоставяне на услуги“ съгласно тази разпоредба.

    Съгласно практиката на Съда понятието „услуги“ по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, чийто текст е идентичен с този на член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012, предполага най-малко, че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2016 г., Granarolo,C‑196/15, EU:C:2016:559, т. 37 и цитираната съдебна практика).

    Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, в договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател, предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия, като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви.

    Поради това следва да се приеме, че такъв договор за кредит следва да бъде квалифициран като договор за предоставяне на услуги по смисъла на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012.

    (вж. т. 35—38; т. 2 от диспозитива)

  3.  Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато кредитна институция отпуска кредит на двама солидарни длъжници, „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако не е договорено друго, е седалището на тази институция, включително и с оглед на определянето на териториалната компетентност на съда, който следва да разгледа регресния иск между тези съдлъжници.

    (вж. т. 46; т. 3 от диспозитива)