–

за Veevoederbedrijf Alpuro BV, от J. Geerts, advocaat,

–

за Европейската комисия, от A. Bouquet и I. Galindo Martín, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (OВ L 30, 2009 г., стр. 16).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Jan Theodorus Arts и Veevoederbedrijf Alpuro BV (наричано по-нататък „Alpuro“) относно действителността на договорна клауза, съгласно която помощта, която г‑н Arts може да получи по схемата за единно плащане, се прехвърля на Alpuro.

3

Съображения 25 и 27 от Регламент № 73/2009 гласят следното:

[…]

4

Член 1, буква б) от Регламент № 73/2009 предвижда, че този регламент установява „схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани (наричана по-нататък „схема за единно плащане“).

5

Съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент:

„Земеделски стопанин, който получава директни плащания, следва да спазва законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение II, и условието за добро земеделско и екологично състояние, посочено в член 6.

[…]“.

6

Член 5, параграф 1 от Регламент № 73/2009 предвижда:

„Законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение II, се определят от законодателството на Общността в следните области:

7

Член 6, параграф 1 от този регламент гласи:

„Държавите членки следят цялата земеделска земя и особено земята, която вече не се използва за производствени цели, да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. […]“.

8

Член 33, параграф 1, буква а) от посочения регламент предвижда:

„Подпомагането по схемата за единно плащане се предоставя на земеделските стопани, при условие че те:

9

В качеството си на говедовъд през 2008 г. г‑н Arts сключва договор за интегриране с Alpuro (наричан по-нататък „договорът за интегриране“), като се задължава да купува от последното новородени телета и необходимата за угояването им храна. В края на всеки от шестте цикъла на угояване, предвидени в договора за интегриране, Alpuro купува от г‑н Arts угоените телета. Тези цикли на угояване, всеки от които е с продължителност от около 26 седмици, са разпределени в три периода, като първият период започва на 5 март 2009 г.

10

Съгласно членове 6 и 13 от договора за интегриране г‑н Arts получава възнаграждение за угояване в размер на 200 EUR на година за всяко теле.

11

Съгласно член 9 от този договор всички доходи и възнаграждения, които г‑н Arts може да очаква да получи по схемата за единно плащане във връзка с отглеждането и угояването на телета въз основа на посочения договор, се прехвърлят в пълен размер на Alpuro, като г‑н Arts освен това е длъжен да изпълнява всички необходими условия, за да може да получи споменатите доходи и възнаграждения.

12

В съответствие с член 10 от договора за интегриране цената, на която угоените телета се продават на Alpuro, се изчислява, като се събират покупната цена на новородените телета, разходите за използваната за угояването им храна и другите свързани с отглеждането им разходи и се приспадат възнагражденията по схемата за единно плащане. Освен това се прилага корекция, за да бъдат отчетени отклоненията при телетата от техническата норма по член 7 от договора.

13

През 2012 г. между страните възниква спор относно размера на единното плащане, получено от г‑н Arts за годините от 2010 до 2012.

14

Г‑н Arts сезира Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд, Нидерландия), като твърди по-специално че член 9 от договора за интегриране е в противоречие с целите на Регламент № 1782/2003, доколкото предвижда задължение за г‑н Arts да прехвърля всички суми, отпускани в рамките на подпомагането на доходите с цел да му бъде гарантиран добър жизнен стандарт, на Alpuro, което не отговаря на условията, за да бъде бенефициер по схемата за единно плащане, и за което освен това не се прилагат предвидените в посочения регламент екологични изисквания.

15

От своя страна Alpuro поддържа пред посочения съд, че единното плащане, на което има право г‑н Arts, е един от компонентите, използвани при изчисляване на продажната цена на угоените телета, и че самото то не претендира за каквато и да било помощ по схемата за единно плащане.

16

След като искът му е отхвърлен с решение на Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд), г‑н Arts подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция, която приема, че разрешаването на спора по главното производство зависи от тълкуването на правото на Съюза.

17

При това положение Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 73/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска договорна клауза, предвиждаща, че помощта, която говедовъдът има право да получи по схемата за единно плащане, се прехвърля на предприятието за интегриране, с което той е сключил договор.

19

В самото начало следва да се припомни, че макар за договора да е присъщ принципът на автономия на волята, съгласно който по-специално страните са свободни да поемат задължения една към друга, от приложимото право на Съюза все пак може да произтичат ограничения на тази свобода на договаряне (решение от 20 май 2010 г., Harms, C‑434/08, EU:C:2010:285, т. 36).

20

В частност свободата на договаряне, с която разполага носителят на правата на плащане, не би могла да му позволи да поема задължения, противоречащи на целите на Регламент № 73/2009 (вж. по аналогия решение от 20 май 2010 г., Harms, C‑434/08, EU:C:2010:285, т. 37).

21

В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 1, буква б) от този регламент схемата за единно плащане представлява подпомагане на доходите на земеделските стопани. Съгласно съображение 25 от същия регламент целта да се осигури добър жизнен стандарт на населението в селскостопанските райони е в тясна връзка със запазването на селските райони, като съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от него земеделският стопанин, който получава директни плащания, следва да спазва определени норми в областта на околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и на растенията, хуманното отношение към животните и поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние.

22

При все това нито Регламент № 73/2009, нито Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент № 73/2009 (ОВ L 316, 2009 г., стр. 1), задължават бенефициера по схемата за единно плащане да използва получаваната от него по тази схема помощ за точно определена цел. Всъщност, след като е замислено като подпомагане на доходите, единното плащане по естеството си не е с ограничена употреба.

23

В главното производство е безспорно, че помощта за годините от 2010 до 2012 е била изплатена на г‑н Arts. При все това страните по договора за интегриране са се споразумели по същество, че помощта, която г‑н Arts има право да получи по схемата за единно плащане, се прехвърля в пълен размер на Alpuro. На практика съгласно членове 9 и 10 от посочения договор тази помощ се приспада от цената, която Alpuro трябва да плати за угоените телета.

24

Подобна договорна клауза буди въпроса дали волята на страните е Alpuro да стане действителният бенефициер по посочената помощ в противоречие с целите на Регламент № 73/2009.

25

В това отношение следва всъщност да се припомни, че би било налице явно противоречие с посочените цели, ако бъде позволено на лица или образувания, които не отговарят на предвидените в посочения регламент условия, да ползват помощта по схемата за единно плащане (вж. в този смисъл решение от 20 май 2010 г., Harms, C‑434/08, EU:C:2010:285, т. 39 и 45).

26

Предприятието за интегриране обаче няма да бъде считано за действителния бенефициер по тази помощ, ако животновъдът, поел задължението да му я прехвърли, в замяна получи от него насрещна престация. Всъщност в този случай животновъдът действително е бенефициер по посочената помощ и просто я използва по избрания от него начин, както следва от точка 22 от настоящото решение.

27

В случая обаче пред запитващата юрисдикция не е оспорено обстоятелството, че прехвърлянето на помощта, която г‑н Arts е имал право да получи по схемата за единно плащане, се вписва в рамките на уговорени от страните по договора взаимни права и задължения.

28

Поради това не би могло да се приеме, че са накърнени целите на Регламент № 73/2009, припомнени в точка 21 от настоящото решение.

29

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 73/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза, съгласно която помощта, която говедовъдът има право да получи по схемата за единно плащане, се прехвърля на предприятие за интегриране, стига прехвърлянето да се вписва в рамките на уговорени от страните по договора взаимни права и задължения.

30

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

31

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза, съгласно която помощта, която говедовъдът има право да получи по схемата за единно плащане, се прехвърля на предприятие за интегриране, стига прехвърлянето да се вписва в рамките на уговорени от страните по договора взаимни права и задължения.