Дело C‑217/16

Европейска комисия

срещу

Dimos Zagoriou

(Преюдициално запитване, отправено от Efeteio Athinon)

„Преюдициално запитване — Решение на Европейската комисия за връщане на изплатените суми, което има изпълнителна сила — Член 299 ДФЕС — Принудително изпълнение — Мерки за изпълнение — Определяне на компетентната национална юрисдикция за производствата за изпълнение — Определяне на лицето, в тежест на което е имущественото задължение — Условия за прилагане на националните процесуални правила — Процесуална автономия на държавите членки — Принципи на равностойност и на ефективност“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 9 ноември 2017 г.

1. Актове на институциите—Актове на Комисията—Решение, което е изпълнително основание за принудителното събиране на недължимо платени суми—Мерки за изпълнение—Определяне на компетентната национална юрисдикция—Приложение на националното право—Условия

   (член 299 ДФЕС)

2. Икономическо, социално и териториално сближаване—Структурни помощи—Финансиране от Съюза—Недължимо платена финансова помощ—Събиране с решение, което е изпълнително основание—Определяне на лицето, в тежест на което е имущественото задължение—Приложение на националното право—Условия

   (член 299 ДФЕС; Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88 на Съвета)

1.  Член 299 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не определя вида на националните юрисдикции, компетентни да разглеждат жалбите и исковете във връзка с принудителното изпълнение на актовете на Европейската комисия, които налагат парично задължение за субекти, различни от държавите, и в съответствие с посочения член имат изпълнителна сила, тъй като по силата на принципа на процесуалната автономия това се определя от националното право, при условие че по този начин не се засягат прилагането и ефективността на правото на Съюза.

   Националната юрисдикция трябва да провери дали прилагането на националните процесуални норми към исковете и жалбите във връзка с принудителното изпълнение на актовете, посочени в член 299 ДФЕС, се осъществява по начин, който не е дискриминационен в сравнение с производствата по решаване на национални дела от същия вид, и при ред и условия, които не правят по-трудно възстановяването на сумите, посочени в тези актове, отколкото в сходни случаи, в които се прилагат съответните национални разпоредби.

   (вж. т. 25 и 26; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 299 ДФЕС, Регламент (ЕИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 година относно задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и относно координирането на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент № 2052/88 по отношение на координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти и Регламент (ЕИО) № 4256/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2052/88 по отношение на Европейския фонд за гарантиране и ориентиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Ориентиране“ трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство те не определят лицата, срещу които може да се насочи принудителното изпълнение по силата на решение на Комисията за връщане на изплатените суми, което има изпълнителна сила. Националното право трябва да определи тези лица при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.

   Във връзка с това следва да се припомни, че според член 299, първа алинея ДФЕС актовете на Съвета на Европейския съюз, на Комисията или на Европейската централна банка, които налагат парично задължение за субекти, различни от държавите, имат изпълнителна сила. От разглежданата разпоредба следва, че тази актове подлежат на принудително изпълнение срещу посочените в тях субекти, различни от държавите. Колкото до националните норми относно принудителното изпълнение, от същия член 299 ДФЕС, втора и трета алинея се установява, че тези норми уреждат реда и условията за принудителното изпълнение, а не субектите, които могат да бъдат засегнати от това изпълнение. Ето защо при липсата в правото на Съюза на правила, уточняващи кои са тези лица и позволяващи да се определи именно дали изпълнението може да бъде насочено срещу лице, различно от адресата на решението на Комисията, вътрешният правов ред на всяка държава членка трябва да установи лицата, срещу които може да се насочи принудителното изпълнение, но при условие че националните норми не са по-неблагоприятни от нормите, които уреждат подобни положения във вътрешното право (принцип на равностойност), и че те не правят практически невъзможно или не затрудняват прекомерно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Baczó и Vizsnyiczai, C‑567/13, EU:C:2015:88, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 28—31 и 35; т. 2 от диспозитива)