Дело C‑206/16

Marco Tronchetti Provera SpA и др.

срещу

Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Дружествено право — Директива 2004/25/ЕО — Предложения за поглъщане — Член 5, параграф 4, втора алинея — Възможност за коригиране на цената на предложението при ясно определени обстоятелства и критерии — Национална правна уредба, предвиждаща възможността надзорният орган да увеличи цената на предложение за поглъщане в случай на тайно споразумение между оферента или лицата, действащи съгласувано с него и един или повече продавачи“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юли 2017 г.

1. Свобода на установяване—Дружества—Директива 2004/25—Предложения за поглъщане—Защита на миноритарните акционери, задължително предлагане и справедлива цена—Възможност за държавите членки да оправомощят надзорните си органи да променят цената на предложение за поглъщане при ясно определени обстоятелства и критерии—Условие—Уреждане на посочените обстоятелства при спазване на принципа на защита на интересите на притежателите на ценни книжа на дружеството, в случай на поемане на контрола над него от физическо или юридическо лице

   (член 3, параграф 1, член 5, параграфи 1 и 4, първа и втора алинея от Директива 2004/25 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свобода на установяване—Дружества—Директива 2004/25—Предложения за поглъщане—Защита на миноритарните акционери, задължително предлагане и справедлива цена—Възможност за държавите членки да оправомощят надзорните си органи да променят цената на предложение за поглъщане при ясно определени обстоятелства и критерии—Национална правна уредба, позволяваща увеличаване на цената на предложение за поглъщане в случай на тайно споразумение между оферента или лицата, действащи съгласувано с него и един или повече продавачи—Липса на уточнение относно специфичните действия, характеризиращи понятието за тайно споразумение—Допустимост—Условие—Понятие, което следва достатъчно ясно, точно и предвидимо от посочената правна уредба

   (член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Най-напред, член 5, параграф 1 от Директива 2004/25 закрепва принципа на задължителното публично предлагане за придобиване на ценни книжа на дадено дружество. Така той предвижда, че когато дадено физическо или юридическо лице, което в резултат на придобиване лично или чрез лица, които действат съгласувано с него, притежава ценни книжа на дружество, попадащо в приложното поле на тази директива, които, добавени към всички негови съществуващи дялове от тези ценни книжа и дяловете от тези книжа на лицата, които действат съгласувано с него, пряко или непряко му дават определен процент от правото на глас в това дружество, което му осигурява контрола върху това дружество, държавите членки гарантират, че от това лице се изисква да направи предложение с цел да се защитят миноритарните акционери в дружеството, като това предложение трябва да се отнася за всички дялове на тези акционери по справедливата цена, както е определена в член 5, параграф 4 от посочената директива.

   След това, за да гарантира също и защитата на миноритарните акционери в дружеството, предмет на ПП, член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2004/25 разглежда като справедлива цена, на първо място, най-високата цена, платена за същите ценни книжа от оферента или от действащите съгласувано с него лица, в определен от държавите членки срок от минимум шест и максимум дванадесет месеца преди предложението, посочен в член 5, параграф 1 от тази директива.

   Накрая, член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25 предвижда, при условие че се съблюдават общите принципи, установени в член 3, параграф 1, държавите членки могат официално да разрешат на своите надзорни органи, посочени в член 4 от тази директива, да коригират справедливата цена при обстоятелства и в съответствие с критерии, които са ясно определени. За тази цел държавите членки могат, от една страна, да изготвят списък с обстоятелствата, при които справедливата цена може да бъде коригирана във възходяща или в низходяща посока, и от друга страна, да определят критериите, които да се приложат за такива случаи, като е уточнено, че тези обстоятелства и критерии трябва да бъдат ясно определени. Примери за такива обстоятелства и критерии са посочени в член 5, параграф 4, втора алинея от посочената директива.

   От тези разпоредби следва, че когато държава членка е решила да разреши на надзорния орган да коригира справедливата цена, определена в член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2004/25, за да фиксира цената, на която трябва да бъде направено ПП, това правомощие за коригиране трябва да се упражнява при спазване на водещите принципи, посочени в член 3, параграф 1 от тази директива.

   В това отношение, когато фиксира, в съответствие с член 5, параграф 4, втора алинея от посочената директива, определените обстоятелства, при които посоченото правомощие за коригиране може да бъде упражнено, държавата членка трябва да отчита по-специално принципа на защита на интересите на притежателите на ценни книжа на дружеството, контролът над което е бил поет от физическо или юридическо лице, уреден в споменатия член 3, параграф 1.

   (вж. т. 29—33)

2.  Член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на националния надзорен орган да увеличи цената на публично предложение за поглъщане в случай на „тайно споразумение“, без да уточнява конкретните видове поведение, характеризиращи това понятие, стига тълкуването на понятието да може да бъде извлечено достатъчно ясно, точно и предвидимо от тази правна уредба, посредством признатите от националното право методи на тълкуване.

   На първо място, следва да се отбележи, че член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25 предоставя на държавите членки свобода на преценка за определяне на обстоятелствата, при които техните надзорни органи могат да коригират справедливата цена, при условие все пак, че тези обстоятелства са ясно определени.

   Тази разпоредба сочи, че държавите членки могат да изготвят списък с такива обстоятелства, и посочва за тази цел множество примери, които препращат към общи формулировки, за да илюстрира обстоятелствата, които могат да оправдаят коригиране чрез завишаване или намаляване на справедливата цена, като споразумение между купувача и продавача, изключителни обстоятелства или манипулиране на цената на разглежданите ценни книжа.

   В такъв контекст, както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 52 и 53 от заключението си, член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25 не може да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да използва в правната уредба, която приема с цел транспониране на тази разпоредба, абстрактно правно понятие, подобно на понятието „тайно споразумение“ в настоящия случай, като ясно определено обстоятелство по смисъла на тази разпоредба.

   Безспорно както спазването на принципа на правната сигурност, така и необходимостта да се гарантира пълно прилагане на директивите от правна, а не само от фактическа страна, налагат всички държави членки да възпроизвеждат предписанията на разглежданата директива в ясна, точна и прозрачна рамка, която предвижда задължителни разпоредби в засегнатата от тази директива област (решения от 16 ноември 2000 г., Комисия/Гърция, C‑214/98, EU:C:2000:624, т. 23 и от 14 януари 2010 г., Комисия/Чешка република, C‑343/08, EU:C:2010:14, т. 40).

   Все пак тези изисквания не могат да се схващат като налагащи норма, използваща абстрактно правно понятие, да посочва различните конкретни хипотези, при които то може да бъде приложено, доколкото е невъзможно всички такива хипотези да бъдат предварително определени от законодателя.

   Следователно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25 не може да се тълкува в смисъл, че изисква от държава членка — която предвижда в правната уредба за транспониране на тази разпоредба, както по делото в главното производство, наличието на „тайно споразумение между оферента или лицата, които действат съгласувано с него, и един или повече продавачи“ като едно от ясно определените условия по смисъла на тази разпоредба — да уточни конкретните видове поведение, които характеризират такова тайно споразумение.

   При това положение, за да бъде удовлетворено изискването за правна сигурност, държавите членки трябва да гарантират, че правилното тълкуване на такова понятие в областта на ПП може да бъде изведено по достатъчно ясен, точен и предвидим начин от разглежданата национална правна уредба, посредством признатите от вътрешното право методи на тълкуване.

   (вж. т. 37—39, 41—43, 46 и 48 и диспозитива)