Дело C‑203/16 P
Dirk Andres
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Държавни помощи — Германско данъчно законодателство относно някои хипотези на пренасяне на загуби в следващи данъчни години („клауза за преструктуриране“) — Решение, с което схемата за помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Лично засегнато лице — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятие за държавна помощ — Условие за селективност — Определяне на референтната система — Правна квалификация на фактите“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 28 юни 2018 г.
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Условия — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Жалба от получателите на отпусната по тази схема помощ — Допустимост — Условия — Присъщи качества или фактическо положение, разграничаващи или разграничаващо жалбоподателя от всички останали лица
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe и доказателствата — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Контрол върху правната квалификация на фактите по спора — Включване
(член 256 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Мярка, предоставяща данъчно предимство — Референтна рамка за преценката за наличие на предимство — Критерии
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Благоприятно данъчно третиране на някои предприятия, предоставяно от публичноправните органи — Включване — Предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика към всички стопански субекти — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
Действителните получатели на индивидуални помощи, които са предоставени съгласно несъвместима с вътрешния пазар схема за помощи, са лично засегнати от решението на Комисията, с което тази схема се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването на помощите, като се изключва възможността жалбоподателят да бъде считан, само заради това че е потенциален бенефициер по тази схема, за лично засегнат. Все пак от това не може да се заключи, че когато става дума за решение, с което дадена схема за помощи е обявена за несъвместима с вътрешния пазар, единственият релевантен критерий за преценката дали жалбоподателят е лично засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС от едно такова решение, е дали този жалбоподател е действителен, или е потенциален бенефициер на помощ, предоставена по тази схема.
Всъщност тази съдебна практика в специфичния контекст на държавните помощи е само един конкретен израз на правния критерий, който е релевантен за преценката дали е налице лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, съгласно който жалбоподателят е лично засегнат от решение, адресирано до друго лице, когато това решение го засяга поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица. Следователно въпросът дали жалбоподателят принадлежи към категорията на действителните, или на потенциалните бенефициери на индивидуална помощ, предоставена по схема за помощи, която е обявена за несъвместима с вътрешния пазар, не може да е от решаващо значение за преценката дали този жалбоподател е лично засегнат от това решение, когато при всички случаи е установено, че посоченият жалбоподател бездруго е засегнат от него поради някои свои присъщи качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица.
(вж. т. 46—48)
Преценката на фактите и доказателствата не представлява, освен в случай на изопачаване на тези факти и на тези доказателства, правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване на съдебен акт. При все това, когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях.
Ето защо, що се отнася до извършваната в производството по обжалване проверка на изводите на Общия съд относно националното право, които в областта на държавните помощи представляват фактически изводи, Съдът е компетентен единствено да провери дали това право е било изопачено. За сметка на това извършваната в производството по обжалване проверка на правната квалификация, която Общият съд е дал на националното право от гледна точка на разпоредба от правото на Съюза, доколкото представлява правен въпрос, е от компетентността на Съда.
(вж. т. 77 и 78)
Преценката дали е изпълнено условието за селективност на мярката, изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните с този правен режим цели се намират в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно. Когато разглежданата мярка е планирана като схема на помощи, а не като индивидуална помощ, Комисията следва да установи дали, въпреки че предвижда предимство с общо действие, тази мярка дава възможност само на определени предприятия, или на определени области на дейност да се ползват от това предимство.
За да квалифицира национална данъчна мярка като селективна, Комисията трябва, на първо място, да установи приложимия в съответната държава членка общ или обичаен данъчен режим и на второ място, да докаже, че разглежданата данъчна мярка дерогира посочения общ режим, доколкото въвежда диференциация между оператори, които от гледна точка на преследваната с този общ режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение.
Понятието „държавна помощ“ обаче не се отнася до мерките, които въвеждат диференциация между предприятия, намиращи се от гледна точка на преследваната с разглеждания правен режим цел в сходно фактическо и правно положение, и които следователно са селективни a priori, когато съответната държава членка успее да докаже, на трето място, че тази диференциация е обоснована, тъй като произтича от естеството или от структурата на системата, в която се вписват тези мерки.
Следователно преценката дали е изпълнено условието за селективност, по принцип предполага първо да бъде определена референтната система, в която се вписва разглежданата мярка, като определянето на тази система придобива по-голямо значение при данъчните мерки, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само в сравнение с едно „обичайно“ облагане.
В този смисъл, преди да се определят всички предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение, трябва да се определи правният режим, с оглед на който при необходимост следва да се провери сходството между фактическото и правното положение съответно на предприятията, които са облагодетелствани от разглежданата мярка, и на предприятията, които не са облагодетелствани от нея.
Същевременно квалифицирането на един данъчен режим като „селективен“ не изисква той да бъде такъв, че предприятията, ползващи се евентуално със селективно предимство, по принцип да понасят същите данъчни тежести като останалите предприятия, но да се ползват от дерогиращи правила, поради което селективното предимство може да бъде определено като разликата между обичайната данъчна тежест и данъчната тежест, понасяна от първите предприятия.
Всъщност едно такова разбиране за критерия за селективност би предполагало, че за да може да бъде квалифициран като „селективен“, данъчният режим трябва да е създаден по определена законодателна техника, което пък изначално би изключило от контрола в областта на държавните помощи някои национални данъчни правила поради самия факт, че те са приети съгласно друга законодателна техника, макар и да произвеждат в правно и/или фактическо отношение същите последици. Следователно използваната законодателна техника не може да бъде решаващ критерий при определянето на референтната система.
От горното следва, че селективността на дадена данъчна мярка не може да бъде точно преценена с оглед на референтна система, включваща няколко разпоредби, които са били извадени изкуствено от по-широка законодателна рамка.
(вж. т. 83, 84, 86—92, 103 и 104)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 85)