1

С жалбата си Tilly-Sabco SAS иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 14 януари 2016 г., Tilly-Sabco/Комисия (T‑397/13, EU:T:2016:8, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се отхвърля жалбата му за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 689/2013 на Комисията от 18 юли 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 196, 2013 г., стр. 13, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

2

Съгласно съображения 65 и 77 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“):

[…]

3

Член 162, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 по-специално гласи:

„В степента, необходима, за да се даде възможност за износ на базата на котировки или цени за тези продукти на световния пазар и в рамките на ограниченията, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член [218 ДФЕС], разликата между тези котировки или цени и цените в [Съюза] може да бъде покрита с възстановявания при износ за:

4

Член 164 от Регламент № 1234/2007 е озаглавен „Определяне на размера на възстановяванията при износ“ и в параграфи 1—3 се посочва следното:

„1.   Възстановяванията при износ са еднакви за [целия Съюз]. Те могат да варират според местоназначението, особено когато това е необходимо поради състоянието на световния пазар, специфичните изисквания на някои пазари или задължения, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член [218 ДФЕС].

2.   Възстановяванията се определят от Комисията.

Възстановяванията могат да се определят:

С изключение на случаите, когато е определен чрез търг, списъкът на продуктите, за които се предоставя възстановяване при износ, както и размерът на възстановяванията при износ, се определят най-малко веднъж на всеки три месеца. Същевременно, размерът на възстановяването може да остане на същото равнище повече от три месеца и при необходимост да бъде преизчислен от Комисията в междинния период без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, по искане на държава членка или по нейна инициатива.

3.   При определяне на размера на възстановяванията за определен продукт се взема предвид един или повече от следните аспекти:

5

Член 195 от Регламент № 1234/2007 е озаглавен „Комитет“ и параграфи 1 и 2 от него гласят следното:

„1.   Комисията се подпомага от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари (наричан по-долу „Управителния комитет“).

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец“.

6

Член 196 от Регламент № 1234/2007 е озаглавен „Организация на Управителния комитет“ и гласи:

„При организацията на заседанията на Управителния комитет, посочен в член 195, параграф 1, се вземат под внимание по- специално обхватът на неговите отговорности, особеностите на разглежданата материя, както и необходимостта от осигуряване на съответните експертни становища.“

7

Регламент № 1234/2007 е отменен с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).

8

Първото изречение от преамбюла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13) гласи:

„[…] предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 291, параграф 3 от него“.

9

Съгласно съображения 4—9 от Регламент № 182/2011:

10

Член 2 от Регламент № 182/2011 е озаглавен „Избор на процедура“ и в параграфи 1 и 2 от него се предвижда следното:

„1.   Основният акт може да предвижда прилагане на процедурата по консултиране или на процедурата по разглеждане, в зависимост от естеството или последиците на необходимите актове за изпълнение.

2.   Процедурата по разглеждане се прилага по-специално при приемането на:

11

В член 3 („Общи разпоредби“), параграфи 1—4 и 7 от Регламент № 182/2011 се посочва следното:

„1.   Предвидените в настоящия член общи разпоредби се прилагат за всички процедури, посочени в членове 4—8.

2.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията. Председателят не участва в гласуването на комитета.

3.   Председателят внася в комитета проектa на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет от Комисията.

Освен в надлежно обосновани случаи, председателят свиква заседание не по-рано от 14 дни след датата на внасяне на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред в комитета. Комитетът дава своето становище по проекта на акта за изпълнение в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Сроковете са пропорционални и предоставят на членовете на комитета навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си.

4.   Докато комитетът даде становище, всеки член на комитета може да предлага изменения, а председателят може да представя изменени версии на проекта на акта за изпълнение.

Председателят се стреми да намери решения, които се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на комитета. Председателят информира комитета за начина, по който са взети предвид обсъжданията и предложенията за изменения, по-специално по отношение на предложенията, които са получили широка подкрепа в комитета.

[…]

7.   Когато е приложимо, контролният механизъм включва сезиране на апелативен комитет.

Апелативният комитет приема свой процедурен правилник с обикновено мнозинство от членовете си по предложение на Комисията.

Когато апелативният комитет бъде сезиран, той заседава най-рано 14 дни, освен в надлежно обосновани случаи, и най-късно шест седмици след датата, на която е сезиран. Без да се засяга параграф 3, апелативният комитет дава становище в рамките на два месеца от датата на сезиране.

Заседанията на апелативния комитет се председателстват от представител на Комисията.

Председателят определя датата на заседанието на апелативния комитет в тясно сътрудничество с членовете на комитета, за да даде възможност на държавите членки и на Комисията да подсигурят подходящо равнище на представителство. До 1 април 2011 г. Комисията свиква първото заседание на апелативния комитет с цел приемането на процедурния правилник на комитета“.

12

Член 5 от Регламент № 182/2011 е озаглавен „Процедура по разглеждане“ и в параграфи 1—4 от него се посочва следното:

„1.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 [ДЕС] и когато е приложимо в член 238, параграф 3 ДФЕС, за актове, които трябва да се приемат по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочените членове.

2.   Когато комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

3.   Без да се засяга член 7, ако комитетът даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение. Когато даден акт за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след даването на отрицателно становище, или в едномесечен срок след даването на отрицателно становище да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

4.   Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение, освен в предвидените във втора алинея случаи. Когато Комисията не приеме проекта на акта за изпълнение, председателят може да внесе в комитета негова изменена версия.

[…]“.

13

Член 8 от посочения регламент е озаглавен „Актове за изпълнение с незабавно приложение“ и в параграфи 1—4 от него се предвижда следното:

„1.   Чрез дерогация от членове 4 и 5 основният акт може да предвижда по надлежно обосновани наложителни причини за спешност да се прилага настоящият член.

2.   Комисията приема акт за изпълнение, който се прилага незабавно, без предварителното му внасяне в комитет, и остава в сила за срок, не по-дълъг от шест месеца, освен ако в основния акт не е предвидено друго.

3.   Най-късно 14 дни след приемането му председателят внася посочения в параграф 2 акт в съответния комитет за становище.

4.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, в случай на отрицателно становище от комитета, Комисията незабавно отменя приетия в съответствие с параграф 2 акт за изпълнение“.

14

Член 9 от Регламент № 182/2011 е озаглавен „Процедурен правилник“ и в параграф 1 от него се прави следното уточнение:

„По предложение на своя председател всеки комитет приема с обикновено мнозинство от членовете си собствен процедурен правилник въз основа на стандартни правила, които се изготвят от Комисията след консултация с държавите членки. Тези стандартни правила се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Съществуващите комитети адаптират в необходимата степен своите процедурни правилници към стандартните правила“.

15

Член 2, втора алинея и шеста алинея, първо и второ изречение от Решение 87/373/ЕИО от 13 юли 1987 година за определяне на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 197, 1987 г., стр. 33), и член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2, първо и второ изречение от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), с което се отменя Решение 87/373, (наричани по-нататък заедно „решенията за комитологията“), са формулирани идентично по следния начин:

„Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които ще се вземат. Комитетът издава своето становище по проекта в рамките на срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса“.

16

Решение 1999/468 е отменено с Регламент № 182/2011.

17

Член 3 от Процедурния правилник на Управителния комитет гласи следното:

„1.   За целите на член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011 председателят представя на членовете на комитета поканата, проекта на дневен ред и проекта на акта за изпълнение, по които комитетът се приканва да даде становището си, достатъчно време преди заседанието и като се отчита спешният характер и сложността на темата, и не по-късно от 14 календарни дни преди датата на заседанието. Другите документи, необходими за заседанието, и по-специално документите, придружаващи проекта на акта за изпълнение, се представят, доколкото е възможно, в същия срок.

Същевременно, когато редовно се изискват бързи действия или в основния акт се предвиждат специфични и задължителни срокове за действие, е възможно прилагането на по-къси срокове.[…]

2.   В надлежно обосновани случаи, по своя собствена инициатива или по искане на член на комитета председателят може да съкрати срока за предоставяне на документите, посочен в параграф 1, първа алинея. Освен при крайно спешни случаи — по-специално, за да се избегнат сериозни смущения на селскостопанските пазари или да се защитят финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 […] ДФЕС — този срок не може да бъде по-малък от пет календарни дни“.

18

Tilly-Sabco е френско дружество, което изнася цели замразени пилета в страните от Близкия изток.

19

В съответствие по-специално с членове 162 и 164 от Регламент № 1234/2007, чрез регламенти за изпълнение Комисията периодично определя размера на възстановяванията при износ в сектора на птичето месо.

20

От приемането на Регламент (ЕС) № 525/2010 на Комисията от 17 юни 2010 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на птичето месо (ОВ L 152, 2010 г., стр. 5) нататък размерът на възстановяванията за три категории замразени пилета постепенно намалява. Най-напред от 40 EUR/100 kg е сведен на 32,50 EUR/100 kg. Последният размер е запазен в осем последователни регламента за изпълнение и след това е намален на 21,70 EUR/100 kg по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 962/2012 на Комисията от 18 октомври 2012 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 288, 2012 г., стр. 6).

21

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 33/2013 на Комисията от 17 януари 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 14, 2013 г., стр. 15) е извършено ново намаляване и размерът на възстановяванията е сведен на 10,85 EUR/100 kg за въпросните три категории замразени пилета. Впоследствие този размер е оставен в сила с Регламент за изпълнение (ЕС) № 360/2013 на Комисията от 18 април 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 109, 2013 г., стр. 27).

22

С обжалвания регламент Комисията отменя Регламент за изпълнение № 360/2013 и определя нулев размер на възстановяванията при износ за три категории замразени пилета с кодове 0207 12 10 9900, 0207 12 90 9190 и 0207 12 90 9990. Не е променен размерът на възстановяванията за шестте други продукта — главно малки пилета — който е посочен в приложението към обжалвания регламент и е бил определен на нула с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1056/2011 на Комисията от 20 октомври 2011 година относно определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 276, 2011 г., стр. 31). Съгласно приложението към обжалвания регламент местоназначенията, за които се отнасят възстановяванията при износ, по-специално са страни от Близкия изток.

23

Проектът на обжалвания регламент е представен и подложен на гласуване по време на срещата на Управителния комитет на 18 юли 2013 г.

24

Що се отнася да следваната в това отношение процедура, пред Общия съд Комисията прави следните уточнения.

25

На 16 юли 2013 г., тоест два дни преди срещата на Управителния комитет, чрез електронно съобщение Комисията изпраща до членовете на Управителния комитет документ, озаглавен „EU Market situation for poultry“ (Състояние на птицевъдния пазар в Съюза).

26

Сутринта на 18 юли 2013 г., по време на срещата на Управителния комитет, Комисията представя състоянието на птицевъдния пазар. В следобедната част на продължилата среща, а именно след 13 ч., Комисията представя на Управителния комитет проекта на обжалвания регламент. Това бил стандартен регламент, в който само цифровите данни били актуализирани. По-специално става въпрос за фотокопие на предходния регламент за определяне на възстановявания при износ, в което отбелязванията във връзка с размерите на възстановяванията са били зачертани с молив.

27

Впоследствие проектът на обжалвания регламент е подложен на гласуване. Същия ден в 15,46 ч. генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ извършва формалностите, свързани с удостоверяващото изявление, за да може обжалваният регламент да бъде публикуван на следващия ден в Официален вестник на Европейския съюз, така че да влезе в сила и да се приложи незабавно.

28

Съображения 1—3, 6 и 7 от обжалвания регламент гласят следното:

[…]

29

Член 1, параграф 1 от обжалвания регламент гласи:

„Възстановяванията при износ по член 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предоставят за продуктите и за сумите, посочени в приложението към настоящия регламент […]“.

30

В това приложение са определени нулеви размери на възстановяванията при износ за всички посочени продукти.

31

Обжалваният регламент е подписан от генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, публикуван е в Официален вестник на Европейския съюз на 19 юли 2013 г. и влиза в сила същия ден.

32

На 6 август 2013 г. Tilly-Sabco подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на обжалвания регламент.

33

В подкрепа на жалбата си то изтъква пет основания, изведени, първото, от съществено процесуално нарушение и от злоупотреба с процесуални права, второто, от процесуално нарушение и от липса на компетентност, третото, от липса на мотиви, четвъртото, от нарушение на закона или от явна грешка в преценката, и петото, от нарушение на принципа на защита на оправдани правни очаквания.

34

С обжалваното решение Общият съд най-напред обявява жалбата за допустима, приемайки, че обжалваният регламент спада към подзаконовите актове, които не включват мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, след това отхвърля жалбата по същество и накрая осъжда Tilly-Sabco да понесе направените от него разноски.

35

Tilly-Sabco иска от Съда:

36

Комисията иска от Съда:

37

В подкрепа на жалбата си Tilly-Sabco изтъква четири основания. Първото се състои от пет части и е изведено от неправилно тълкуване както на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, така и на членове 162 и 164 от Регламент № 1234/2007, второто е изведено от липса на компетентност на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да подпише обжалвания регламент, третото се състои от пет части и е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС, от редица противоречия в мотивите и от нарушения на член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, а четвъртото се състои от три части и е изведено от противоречия в мотивите, от нарушения на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007 и от изопачаване на доказателства.

38

Най-напред едновременно трябва да се разгледат петата част от първото основание, второто основание, третата част от третото основание и първата и втората част от четвъртото основание, изведени по същество от неправилно тълкуване на членове 162 и 164 от Регламент № 1234/2007, и след това заедно да се разгледат първата, втората, третата и четвъртата част от първото основание, изведено от неправилно тълкуване на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011.

39

С петата част от първото основание Tilly-Sabco твърди, че обжалваното решение е опорочено, тъй като Общият съд допуснал противоречие в мотивите, отхвърляйки втората част от първото основание в жалбата до него.

40

В това отношение Tilly-Sabco счита, че изложението на доводите на Комисията, направено от Общия съд в точки 149 и 255 от обжалваното решение, показва наличието на злоупотреба с власт, тъй като Комисията се позовала на член 164 от Регламент № 1234/2007, използвайки Управителния комитет, за да вземе политическо решение за премахване на възстановяванията при износ, а това решение трябвало да се вземе само на основание член 162 от посочения регламент.

41

По-специално в точки 162—164 от обжалваното решение Общият съд пренебрегнал значението, което имал пропускът на Комисията, през октомври 2013 г., да приеме нов периодичен регламент, чрез който възстановяванията евентуално да се запазят в размер на нула евро поради състоянието на пазара, както правела преди това при запазване на размера на възстановяване.

42

С второто си основание Tilly-Sabco твърди, че Общият съд не се е съобразил с член 164, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 и е опорочил обжалваното решение поради противоречие в мотивите, отхвърляйки второто основание в жалбата му, изведено от липса на компетентност на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да подпише обжалвания регламент, като в точка 200 от обжалваното решение не приел твърдението на Tilly-Sabco, че обжалваният регламент не може да се квалифицира като периодичен селскостопански инструмент.

43

В това отношение според Tilly Sabco е безспорно, че обжалваният регламент не е бил подновен, и от това заключава, че той не може да се квалифицира като периодичен селскостопански инструмент. То припомня, че практиката на Комисията е била на всеки три месеца да приема регламенти за възстановяванията и че тя е решила да не свиква Управителния комитет за извършване на преоценка на размера на възстановяванията през октомври 2013 г. Впрочем, ако това бил периодичен селскостопански инструмент, Комисията щяла да бъде длъжна да извърши тази преоценка.

44

С третата част от третото основание Tilly-Sabco твърди, че точки 253—259 от обжалваното решение са опорочени поради противоречие в мотивите, тъй като в тях се посочва, че определянето на нулев размер на възстановяванията при износ се вписва в прогресивното намаляване на размера на тези възстановявания и че в структурно отношение последното намаляване не е различно от предходните. Всъщност според Tilly-Sabco въпросното прогресивно намаляване представлява политическо решение, а не прилагане на критериите по член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, както Комисията признала в писмената си защита в първоинстанционното производство, позовавайки се на поето в това отношение международно задължение.

45

С първата част от четвъртото основание Tilly-Sabco твърди, че Общият съд е опорочил обжалваното решение поради противоречие в мотивите и е нарушил член 164, параграф 3, буква а) от Регламент № 1234/2007, тъй като в точки 301 и 302 от обжалваното решение използвал референтни периоди, които са различни и обхващат няколко години, за изискваната в тази разпоредба оценка на „съществуващото състояние“ на световния и вътрешния пазар.

46

С втората част от четвъртото основание Tilly-Sabco твърди, че Общият съд е нарушил член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007, тъй като затвърдил допусната от Комисията явна грешка в преценката. Tilly-Sabco посочва, че в точка 289 от обжалваното решение Общият съд констатира, че ценовата разлика спрямо пилетата с произход от Бразилия се оценява на 44,73 € на 100 килограма. Tilly-Sabco отбелязва, че тази разлика е значима и налага предоставянето на възстановявания при износ. Освен това Общият съд взел предвид единствено световния, а не и вътрешния пазар, както се изисква в тази разпоредба.

47

Комисията оспорва доводите на Tilly-Sabco и по-специално твърди, че в основата на тези доводи стои неправилно разбиране на целите, които се преследват в рамките на общата селскостопанска политика чрез предоставянето на възстановявания при износ.

48

Най-напред трябва да се отбележи, че с твърденията си за противоречия в мотивите, поради които Общия съд опорочил обжалваното решение, Tilly-Sabco на практика оспорва преценката на Общия съд за законосъобразността на обжалвания регламент предвид членове 162 и 164 от Регламент № 1234/2007, тъй като е отхвърлил всички основания и доводи на това дружество, с които въпросната законосъобразност се оспорва.

49

Освен това трябва да се отбележи, че при съвместен прочит на членове 39 ДФЕС и 40 ДФЕС, съображения 65 и 77 от Регламент № 1234/2007 и член 164, параграф 3, буква б) от същия регламент е видно, че основната цел, преследвана с евентуалното предоставяне на възстановявания при износ, е да се стабилизира вътрешният пазар, както Комисията основателно посочва.

50

В това отношение член 162 от Регламент № 1234/2007 предоставя на Комисията свобода да преценява дали да въвежда възстановявания при износ и съответно да премахва установените възстановявания.

51

Съгласно член 164, параграф 2 от този регламент Комисията определя възстановяванията периодично най-малко веднъж на всеки три месеца, като същевременно размерът на възстановяванията може да остане на същото равнище повече от три месеца или при необходимост междувременно да бъде променен.

52

В член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 се уточняват аспектите, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на възстановяванията, като същевременно на Комисията се позволява да вземе предвид един или повече от тези аспекти.

53

Съгласно член 164, параграф 3, буква а) от посочения регламент предвид съответно може да се вземат съществуващото състояние и бъдещата тенденция по отношение на цените и наличностите на съответния продукт на вътрешния пазар, както и цените на продукта на световния пазар. Съгласно член 164, параграф 3, буква б) предвид може да се вземат целите на общата организация на пазара, които са насочени към гарантиране на равновесие и естествено развитие на цените и търговията на този пазар.

54

От това най-напред следва, че тъй като по-специално член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 не налага никакъв конкретен размер или специфичен метод за изчисляване, няма никаква пречка анализът на Комисията на посочените в тази разпоредба аспекти да приключи с временно определяне на нулев размер.

55

По-нататък, тъй като член 164, параграф 2 от този регламент позволява на Комисията да запази размера на възстановяванията на същото равнище повече от три месеца или междувременно да го промени, не може да се приеме, че тази разпоредба я задължава системно на всеки три месеца да свиква срещи на Управителния комитет единствено с цел да утвърди формално запазването на определените преди по-рано възстановявания. Всъщност подобно тълкуване, което би задължило Комисията и Управителния комитет ненужно да провеждат срещи, би било несъвместимо с принципа на добра администрация.

56

Накрая, като се има предвид, че съгласно самия член 164, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 Комисията може да определи възстановяванията при износ въз основа на един или повече посочени в тази разпоредба аспекти, се налага изводът, че регламент, който е приет въз основа на тази разпоредба, не е опорочен поради явна грешка в преценката, ако тази преценка надлежно е могла да бъде обоснована с поне един от тези аспекти.

57

В разглеждания случай, първо, видно от член 1, параграф 1 и съображения 2 и 3 от обжалвания регламент, с приемането му Комисията не премахва на основание член 162 от Регламент № 1234/2007 предоставените преди това и определени в положителен размер възстановявания при износ, а определя нулев размер на основание член 164 от Регламент № 1234/2007 за спорните възстановявания при износ.

58

Второ, безспорно е, че това определяне по-специално се основава на критерия по член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007.

59

Впрочем твърдението на Tilly-Sabco, че при преценката си Общият съд не е взел предвид вътрешния пазар и не е съобразил, че ценовата разлика спрямо пилетата с произход от Бразилия налага предоставянето на възстановявания при износ, се дължи на неправилно тълкуване на обжалваното решение, тъй като в точки 282—294 от него Общият съд подробно разглежда съществуващото положение на вътрешния пазар към момента на приемане на обжалвания регламент.

60

Освен това, както Комисията правилно посочва, в основата на тези доводи стои неправилно разбиране на целите на възстановяванията при износ като цяло, и по-специално на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007, тъй като само по себе си наличието на ценова разлика изобщо не налага предоставянето на възстановявания при износ.

61

Следователно доводите на Tilly-Sabco, изведени от нарушаване от Общият съд на член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007, са напълно неоснователни.

62

При това положение и в съответствие с анализа в точка 56 от настоящото решение доводите, с които Tilly-Sabco оспорва извършената от Общия съд преценка на законосъобразността на обжалвания регламент предвид член 164, параграф 3, буква а) от Регламент № 1234/2007, трябва да се отхвърлят като безпредметни.

63

Трето, доводите на Tilly-Sabco относно пропуска на Комисията да приеме нов регламент през октомври 2013 г. — дори да се приеме, че са допустими — при всички положения не може да бъдат уважени предвид съображенията, изложени в точка 55 от настоящото решение. От това също така следва, че с тези доводи изобщо не се поставя под въпрос компетентността на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да подпише обжалвания регламент.

64

Четвърто, доколкото според Tilly-Sabco с представените от него пред Общия съд данни може да се докаже наличието на злоупотреба с власт, трябва да се припомни, че актът е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства се установи, че единствената или поне определящата цел, с която е приет, е да се постигнат резултати, различни от тези, които се твърди, че са желани, или за да се избегне специално предвидена в Договора процедура, за да се реагира на конкретните обстоятелствата в случая (решение от 4 декември 2013 г., Комисия/Съвет, C‑117/10, EU:C:2013:786, т. 96).

65

Трябва обаче да се констатира, че Tilly-Sabco не представя такива доказателства.

66

Всъщност, от една страна, що се отнася до целите, които Комисията си е поставила при приемането на обжалвания регламент, нищо от материалите по делото не позволява да се приеме, че единствената или поне определящата цел на тази институция е била различна от посочената в съображения 2 и 3 от Регламента, а именно определяне на възстановяванията при износ в съответствие с член 164 от Регламент № 1234/2007.

67

В това отношение трябва да се отбележи, че посочената разпоредба предоставя на Комисията широко право на преценка и че пропускът на тази институция да приеме нов регламент през октомври 2013 г. и твърдяното позоваване от нейна страна на международни задължения, поети преди приемането на обжалвания регламент, не могат да се квалифицират като обективни, относими и съвпадащи доказателства, с които може да се докаже, че въпросната институция е преследвала цели, различни от посочените по-специално в член 164, параграф 3, буква б) от Регламент № 1234/2007.

68

От друга страна, Tilly-Sabco не твърди, че Комисията е целяла да заобиколи предвидена в първичното право процедура.

69

От направения по-горе анализ не следва, че Общият съд е допуснал някаква грешка при прилагане на правото, която евентуално да обоснове отмяната на обжалваното решение.

70

При това положение петата част от първото основание, второто основание, третата част от третото основание и първата и втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърлят по същество.

71

С първата част от първото основание на жалбата Tilly-Sabco твърди, че в точки 89 и 90 от обжалваното решение Общият съд е анализирал неправилно понятието „пропорционален срок“, съдържащо се в член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011.

72

С тази разпоредба се целяло на Управителния комитет да се осигури достатъчен срок за размисъл и анализ, тъй като в нея се предвиждало, че „[с]роковете са пропорционални и предоставят на членовете на [Управителния комитет] навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си“.

73

Предоставянето след 13 ч. на проекта на обжалвания регламент, съдържащ стойностите на възстановяванията, на членовете на Управителния комитет — при положение че срещата на комитета приключила в 15,46 ч. — обаче не им осигурило „навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си“ и съответно не било „пропорционален срок“ по смисъла на посочената разпоредба.

74

С втората част от първото посочено в жалбата основание Tilly-Sabco твърди, че Общият съд не е съобразил посочената разпоредба, тъй като е приел, че разглежданото положение е спешно, въпреки че Комисията не се позовала на каквато и да било спешност.

75

Tilly-Sabco посочва, че член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 позволява неспазване на предвидения срок в „надлежно обосновани случаи“, като тогава този срок може да бъде намален „в зависимост от спешността на въпроса“. Според него в точки 111 и 112 от обжалваното решение Общият съд констатира, че Комисията не е изтъкнала наличието на спешност в разглеждания случай, и въпреки това в точки 113—119 от същото решение констатира наличието на спешност в разглежданото положение, оправдаваща неспазването на въпросния срок.

76

Възприемайки такива мотиви, Общия съд не само използвал обосновка, на каквато Комисията не се позовавала, но и опорочил обжалваното решение поради противоречие в мотивите. Освен това рискът от изтичане на информация за предложените стойности не бил доказан, не бил предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 и съответно с него не можело да се обоснове липсата на срок за разглеждане на въпросния проект. Всъщност в стандартния процедурен правилник се посочвало, че изключителна спешност има „по-специално ако е налице заплаха за здравето на хората или на животните“.

77

С третата част от първото основание Tilly-Sabco твърди, че Общият съд не е съобразил целта на посочения в тази разпоредба срок.

78

Според Tilly-Sabco, една страна, в тази разпоредба се изисква проектът на акт за изпълнение, съдържащ размера на предложените възстановявания, да бъде предоставен в предвидения срок, а от друга страна, в точка 93 от обжалваното решение Общият съд приел, че данни за състоянието на съответния пазар са били изпратени своевременно на членовете на Управителния комитет. С изпращането на тези документи обаче не можело да се поправи неспазването на срока за предоставяне на проекта на обжалвания регламент.

79

Противно на виждането на Общият съд в точка 95 от обжалваното решение, предоставянето на тези документи не позволило на членовете на Управителния комитет да се допитат до засегнатите оператори, включително жалбоподателя, относно предвиждания размер на възстановяванията. Освен това въпросните документи изобщо не били достатъчни, за да могат членовете на Управителния комитет да изразят ясно становище, тъй като предлаганият размер липсвал.

80

Поради това истинско обсъждане между държавите членки преди срещата на Управителния комитет или между членове на този комитет по време на срещата, проведена сутринта на 18 юли 2013 г., не може да е имало и с това бил нарушен член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, където изрично се изисквало да се предоставят „реални възможности“ на членовете на този комитет да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си.

81

С четвъртата част Tilly-Sabco твърди, че Общият съд е нарушил посочената разпоредба, тъй като потвърдил незаконосъобразна практика на Комисията, описана като постоянна от 1962 г. нататък, отхвърляйки наличието на каквото и да било задължение за посочване на обосновка за прибягването до по-кратък срок. Според Tilly-Sabco, ако тази практика действително бе постоянна и необходима, нямаше да има никаква пречка след 39 години използване Комисията да я вземе предвид при приемането на Регламент № 182/2011.

82

Според Комисията с първата, втората, третата и четвъртата част от първото основание единствено се отправят критики към обжалваното решение, като се твърди, че Общият съд неправилно счел за редовно консултирането на Комисията с Управителния комитет. Що се отнася до тълкуването на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 и член 3 от Процедурния правилник на Управителния комитет, обжалваното решение не било опорочено от никаква грешка.

83

Освен това Общият съд самостоятелно стигнал до констатацията, че благодарение на предоставените от Комисията данни за състоянието на пазара членовете на Управителния комитет са могли да обсъдят проекта на обжалвания регламент по време на сутрешната среща преди приемането му и че не са възразили срещу подхода на Комисията.

84

При всички положения в точки 123 и 124 от обжалваното решение Общият съд правилно посочил, че правилата за консултиране на даден комитет целят да се осигури спазване на прерогативите на членовете му, а не служат за защита на правата на икономическите оператори. Ето защо последните не можели да се позовават на евентуално нарушение на тези правила.

85

Комисията добавя, че за повече изчерпателност в точки 125—129 от обжалваното решение Общия съд приема, че Tilly-Sabco не е доказало, както се изисква от практиката на Съда, че ако твърдяното нарушение не бе допуснато, резултатът от процедурата би бил различен. Впрочем жалбата не съдържала нищо, с което тази констатация да бъде оборена, въпреки че нямало никаква правна или фактическа пречка в разглеждания случай такова доказателство да бъде представено. Трябвало при това да се констатира, че резултатът от обсъждането в Управителния комитет щял да бъде сходен, ако комитетът разполагал с допълнителен срок от десетина дни, за да проучи проекта на обжалвания регламент, тъй като въз основа на всички данни възстановяванията щели да бъдат определени в нулев размер.

86

В точки 83—120 от обжалваното решение Общият съд приема за отговаряща на изискванията на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 оспорваната практика на Комисията, описана в точки 76—78 от това решение и изразяваща се по същество в предоставяне едва на срещите на Управителния комитет на проектите на регламенти, квалифицирани като „стандартни“ и в които разликата спрямо тези, които те заменят, е единствено промяната на определените с тях стойности.

87

Докато Tilly-Sabco оспорва съответствието на тази практика с посочените изисквания, според Комисията възприетите от Общия съд мотиви са добре обосновани, като тя освен това твърди, че Tilly-Sabco при всички положения не може да се позовава на нарушение на тази разпоредба, дори да се допусне, че то е доказано.

88

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че макар в член 288, втора алинея ДФЕС за понятието „регламент“ да има само едно определение, в Договора за функционирането на ЕС се прави разграничение между „законодателните“ регламенти по член 289 ДФЕС, приети по обикновена или специална законодателна процедура, „делегираните“ регламенти по член 290 ДФЕС, които се приемат от Комисията и с които се допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателните актове, и на последно място, регламентите „за изпълнение“ по член 291 ДФЕС.

89

Съгласно член 291, параграф 1 ДФЕС по принцип държавите членки предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правно обвързващите актове на Съюза. Съгласно параграф 2 от същия член, освен в специфични случаи, Комисията може да приема актове за изпълнение само когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза и тези актове предоставят изпълнителни правомощия на тази институция.

90

В това отношение с член 291, параграф 3 ДФЕС се въвежда контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията и се уточнява, че чрез „законодателен“ регламент Парламентът и Съветът трябва да установяват предварително общите правила и принципи относно реда и условията за упражняване на този контрол.

91

От първото изречение от преамбюла на Регламент № 182/2011 и от съображение 4 от него, които препращат към член 291, параграф 3 ДФЕС и използват формулировката на тази разпоредба, от съображение 7 и от член 3, параграф 7 от посочения регламент, в които се уточнява, че с него се въвежда контролният механизъм, изискван в член 291, параграф 3 ДФЕС, и от съображение 5 от Регламент № 182/2011, съгласно което целта на този регламент е да се отразят институционалните изисквания на Договора за функционирането на ЕС, следва, че Регламент № 182/2011 е „законодателен“ регламент.

92

Следователно с Регламент № 182/2011, който заменя Решение 1999/468, се въвеждат общите правила и принципи относно реда и условията за упражняване на въпросния контрол.

93

Съгласно съображения 8 и 9 от Регламент № 182/2011, с цел опростяване, броят на процедурите е сведен до две, като съответно са запазени само процедурата по консултиране и процедурата по разглеждане, и са установени общи процедурни правила за комитетите, включително основните разпоредби за тяхното функциониране.

94

В рамките на процедурата по разглеждане, предвидена в член 5 от Регламент № 182/2011 и приложима в разглеждания случай, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от ДЕС или, когато е приложимо, в член 238, параграф 3 ДФЕС. Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 182/2011, ако становището е отрицателно, то е пречка за приемането на проекта на акт за изпълнение.

95

Основните разпоредби, уреждащи процедурите по консултиране и по разглеждане, се съдържат в член 3 от Регламент № 182/2011.

96

Що се отнася до съдържанието на правилата, въведени с член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011, важно е те да се сравнят със съответстващите им разпоредби от решенията за комитологията, които са били в сила в периода, в който е установена оспорваната практика на Комисията.

97

В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че докато в решенията за комитологията се предвижда, че на комитета трябва да се представи проект на мерките, които трябва да се вземат, то в член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 се изисква на комитета да се представи проектът на акт за изпълнение, който трябва да се приеме.

98

Второ, докато решенията за комитологията не налагат никакъв срок между представянето на проекта за мерки, изпращането на проект на дневен ред и провеждането на съответната среща на Управителния комитет, в Регламент № 182/2011 се определя срок от поне четиринадесет дни, освен в надлежно обосновани случаи, между представянето на Управителния комитет на проекта на акт за изпълнение и на проекта за дневен ред и свикването на среща на този комитет.

99

Трето, трябва да се отбележи, че формулировката в Регламент № 182/2011 относно определянето на срока, в който комитетът излиза със становище, е идентична на използваната в решенията за комитологията. Посоченият втори срок може да се определи от председателя на комитета в зависимост от спешността на съответния въпрос.

100

Четвърто, въвеждането с член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 на два различни подлежащи на спазване срока се потвърждава от употребата на множествено число в текстовете на повечето езици на последното изречение от тази разпоредба в израза „[с]роковете са пропорционални и предоставят“, както и от въвеждането с параграф 7, трета алинея от същия член на два сходни срока при новата апелативна процедура.

101

Пето, важно е да се отбележи, че макар да е възможно първият от тези два срока да бъде намален „в надлежно обосновани случаи“, а вторият да бъде определен „в зависимост от спешността на въпроса“, и двата трябва да бъдат „пропорционални и [да] предоставят на членовете на комитета навременни и реални възможности да разгледат проекта на акта за изпълнение и да изразят мнението си“.

102

При това положение трябва да се приеме, че целта на първия срок е да осигури извършването на спокоен анализ на проекта на акт за изпълнение от членовете на Управителния комитет преди срещите, а вторият трябва да им позволи да изразят мнението си по проекта. Този извод се подкрепя от член 3, параграф 4 от Регламент № 182/2011, в който се уточнява, че докато „комитетът даде становище, всеки член на комитета може да предлага изменения“.

103

Освен това, тъй като в член 291, параграф 3 ДФЕС изрично е предвиден контрол от държавите членки върху упражняването от Комисията на изпълнителните правомощия, които са ѝ поверени по силата на параграф 2 от този член, трябва да се приеме, че с първия срок също така се цели да се гарантира информирането на правителствата на държавите членки, посредством членовете им на Управителния комитет, за предложенията на Комисията, така че тези правителства да могат чрез вътрешни и външни консултации да възприемат позиция с цел защита на интересите на всяко от тях в Управителния комитет.

104

Всъщност съгласно член 3, параграф 7 от Регламент № 182/2011 членовете на Управителния комитет са представителите на посочените правителства, които следва да определят подходящото равнище на представителството си на различните етапи на процедурата.

105

Предвид тези съображения съответно трябва да се констатира, че постоянна практика на представяне на проекта на акт за изпълнение на Управителния комитет едва по време на срещата, свикана за разглеждането му, е несъвместима както с текста, така и с целите, преследвани с член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011. Действайки по този начин, Комисията всъщност не спазва първия четиринадесетдневен срок.

106

Освен това подобна практика противоречи на структурата на Регламент № 182/2011, в член 8 от който на Комисията се позволява при необходимост да приема пряко приложими регламенти без предварително консултиране с Управителния комитет.

107

Накрая, въпросната практика, която поставя членовете на Управителния комитет в невъзможност да изразят мнението си и да предложат промени извън съответната среща, противоречи на член 3, параграф 4, първа алинея от този регламент, съгласно която разпоредба членовете трябва да могат да правят това по всяко време преди приемането на акта.

108

Що се отнася до изложената от Комисията обосновка за неспазване на първия срок от 14 дни, а именно риска от изтичане на информация, трябва да се отбележи, че приемането на тази обосновка би довело до системно освобождаване на Комисията от задължението за спазване на този първи срок, тъй като такива рискове по принцип винаги съществуват, както признава самата Комисия. Също така, да се приеме, както прави Общият съд в точки 113—115 от обжалваното решение, че всеки път, когато трябва да се приеме регламент за изпълнение, внезапно възниква спешност, би означавало на предвиденото изключение да се придаде системен характер.

109

Освен това никакво друго заключение не може да се направи от посочването в съображение 5 от Регламент № 182/2011 на целта за ефективност на процедурите, както и на натрупания опит и общата практика, следвана при прилагането на Решение 1999/468, що се отнася по-специално до приемането на стандартни регламенти за изпълнение, в които разликата спрямо тези, които те заменят, е единствено промяната на стойностите, които се актуализират и определят след всяка среща на Управителния комитет.

110

В това отношение трябва да се припомни, че член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 не затвърждава обичайна практика, а съществено я променя, по-специално като въвежда първи четиринадесетдневен срок и като разграничава целта на този срок от тази на срока, предхождащ даването на становище от Управителния комитет, и забранява намаляване на тези срокове по начин, който е непропорционален или прави постигането на целта им невъзможно.

111

Трябва също така да се припомни, че Парламентът и Съветът свеждат броя на контролните процедурите до две и че тези процедури се уреждат чрез съвкупност от общи разпоредби с цел опростяване. Следването обаче на различна практика при приемането на най-масовите регламенти за изпълнение по същество би довело до създаване на нова подкатегория от процедури, които се подчиняват на отделни правила.

112

Възприемането на подобен подход не само не намира каквото и да било основание в Регламент № 182/2011, но и противоречи на утвърдените от законодателя на Съюза цели.

113

Следователно, макар да е било възможно постоянната практика на Комисията да се впише в правната рамка, предхождаща приемането на посочения регламент, а именно определената с решенията за комитологията, измененията в първичното право посредством приемането на Договора за функционирането на ЕС, както впоследствие и тези във вторичното право посредством приемането на Регламент № 182/2011, не дават възможност тази практика да продължи да се следва.

114

На второ място, предвид по-специално констатациите, направени в точки 90, 91, 94, 95 и 102—104 от настоящото решение, се налага изводът, че условията по член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 представляват търсени с Договора за функционирането на ЕС основни процесуални правила, които са част от съществените изисквания за редовността на процедурата и чието нарушаване води до нищожност на съответния акт (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 февруари 1998 г., Германия/Комисия, C‑263/95, EU:C:1998:47, т. 32, от 24 юни 2014 г., Парламент/Съвет, C‑658/11, EU:C:2014:2025, т. 80 и от 23 декември 2015 г., Парламент/Съвет, C‑595/14, EU:C:2015:847, т. 35).

115

По-специално съгласно постоянната практиката на Съда неспазването на процесуалните правила, свързани с приемането на акт с неблагоприятни последици, представлява съществено процесуално нарушение и ако съдът на Съюза констатира при разглеждането на въпросния акт, че същият не е бил редовно приет, той трябва да определи последиците от същественото процесуално нарушение и съответно да отмени опорочения от такъв недостатък акт (решения от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑197/13 P, EU:C:2014:2157, т. 103 и от 24 юни 2015 г., Испания/Комисия, C‑263/13 P, EU:C:2015:415, т. 56).

116

Впрочем, без да е необходимо произнасяне по твърдението на Комисията, че позоваването от страна на Tilly-Sabco на нарушение на член 3, параграф 3 от Регламент № 182/2011 е недопустимо, е достатъчно да се отбележи, че ако констатира такова неспазване на правна норма, съдът на Съюза е длъжен да го разгледа служебно (решение от 24 юни 2015 г., Испания/Комисия, C‑263/13 P, EU:C:2015:415, т. 56).

117

С оглед на гореизложените съображения се налага изводът, че първата, втората, третата и четвъртата част от първото основание са основателни.

118

При това положение, без да е нужно да се разглеждат останалите основания, обжалваното решение трябва да бъде отменено.

119

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при отмяна на решение на Общия съд Съдът съответно може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

120

В разглеждания случай фазата на производството позволява постановяване на окончателно решение.

121

С оглед на изложените в точки 86—118 от настоящото решение съображения обжалвания регламент следва да се отмени поради допуснато съществено процесуално нарушение.

122

Следва да се припомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

123

В разглеждания случай, макар в производството по обжалване да бе установено, че при приемането на обжалвания регламент е допуснато съществено процесуално нарушение, в производството не бе установена каквато и да било грешка, засягаща съответствието на този акт, съдържащ необходими за прилагането на Регламент № 1234/2007 мерки, с последния регламент.

124

Ето защо отмяната на обжалвания регламент, без да се предвиди запазването на правните му последици, докато бъде заменен с нов акт, би могла не само не навреди на това прилагане, но и да засегне правната сигурност.

125

При това положение правните последици на обжалвания регламент следва да се запазят до влизането в сила на нов акт, предназначен да го замени.

126

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

127

Съгласно член 138, параграф 1 от посочения правилник, приложим към производствата по обжалване на основание член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

128

След като Комисията е загубила делото, а Tilly-Sabco е направило съответното искане, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: