—

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas, K. Dieninis и R. Dzikovič, както и от D. Stepanienė, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от A. Steiblytė и F. Tomat, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са „Vakarų Baltijos laivų statykla“ UAB и Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Национална данъчна инспекция към министерство на финансите на Република Литва, наричана по-нататък „Национална данъчна инспекция“) по повод решение, с което се отказва възстановяването на акцизи.

3

Съображения 3—5 от Директива 2003/96 гласят:

4

Член 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с настоящата директива“.

5

Член 14, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (OВ L 76, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129)] по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на […] избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

[…]

6

Член 43, параграф 1, точка 2 от Akcizų įstatymas (Закон за акцизите на Република Литва), в редакцията, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Закон за акцизите“), транспонира в литовското право освобождаването, предвидено в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96.

7

По силата на член 43, параграф 2 от Закона за акцизите установяването на правилата за прилагане на това освобождаване е възложено на правителството или оправомощен от него орган.

8

На основание на посочената разпоредба литовското правителство приема правилата, уреждащи снабдяването на кораби и самолети както и зареждането с гориво за производство, ремонт, изпитвания, експлоатация и поддръжка на самолети.

9

Съгласно точка 3 от посочените правила лице, което зарежда кораб с гориво, трябва да притежава разрешително.

10

Точка 10, втора алинея от посочените правила, предвижда, че лице, приложило член 43, параграф 1, точка 2 от Закона за акцизите, трябва да разполага с документи, които удостоверяват, че целта на доставката е от естество да обоснове правото му да иска освобождаване от акцизи.

11

„Vakarų Baltijos laivų statykla“ е литовско предприятие, което извършва по-специално дейност по строителство на кораби за плаване в открито море.

12

На 7 октомври 2009 г. предприятието сключва договор, които има за предмет строителството на товарен кораб (наричан по-нататък „разглежданият кораб“) за естонско дружество (наричано по-нататък „клиентът“).

13

В рамките на посочения договор предприятието закупува 80600 литра гориво, което е прелято направо в резервоарите на разглеждания кораб, и заплаща акциза за него. Част от горивото е използвана за извършването на изпитвания на кораба, преди да бъде доставен на клиента.

14

С официална приемно-предавателна декларация от 6 юни 2013 г.„Vakarų Baltijos laivų statykla“ прехвърля на клиента собствеността и всички права и дялове върху разглеждания кораб, заедно с оборудването и наличните на борда запаси, включително 73030 литра гориво, останало неизползвано след проведените изпитвания на кораба преди доставката му.

15

След получаването на кораба клиентът го подготвя за плаване на собствен ход без товар от пристанище Клайпеда (Литва) до пристанище Щралзунд (Германия), където е качен първият му търговски товар, превозен след това срещу заплащане до Сантандер (Испания).

16

На 22 юли 2013 г.„Vakarų Baltijos laivų statykla“ поисква от Националната данъчна инспекция да възстанови акциза за прелятото гориво в резервоарите на разглеждания кораб, което е изнесено от клиента извън територията на Литва.

17

С решение от 21 август 2013 г. Националната данъчна инспекция отхвърля това искане на основание, че в момента на доставката на въпросното гориво на клиента, „Vakarų Baltijos laivų statykla“ не попълнило счетоводните документи съобразно предвидените в националното право формални изисквания и изисквания по същество и че не притежавало издаден по съответния ред лиценз, който му дава право да доставя корабно гориво.

18

Сезирана с жалба срещу това решение, Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės (Комисия по данъчни спорове към правителството на Република Литва) с решение от 28 ноември 2013 г. отменя решението, с което Националната данъчна инспекция отказва възстановяването на акциза, като в мотивите посочва по същество, че отказът се основавал на формални съображения.

19

Националната данъчна инспекция подава жалба за отмяна срещу решението от 28 ноември 2013 г. пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва), който уважава жалбата с решение от 9 декември 2014 г.

20

„Vakarų Baltijos laivų statykla“ подава жалба пред запитващата юрисдикция, с която иска да се отмени това решение и да се остави в сила решението от 28 ноември 2013 г.

21

При тези условия Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване е приложимо спрямо гориво, използвано за плаването на кораб без товар от пристанище в една държава членка, в конкретния случай пристанището, където е построен корабът, до пристанище в друга държава членка, за да се натоварят там стоки, които след това трябва да се превозят до пристанище в трета държава членка.

23

Както следва от съображения 3—5 от Директива 2003/96, тя има за цел да насърчи правилното функциониране на вътрешния пазар, като се хармонизират минималните нива на данъчно облагане на енергийните продукти на равнището на Съюза, за да се намалят различията между прилаганите в държавите членки национални нива на облагане с данъци на енергията.

24

Съгласно постоянната практика на Съда предвидените в Директива 2003/96 разпоредби, които се отнасят до освобождаването от данъчно облагане, трябва да получат самостоятелно тълкуване, което да се основава на техния текст и на преследваните от посочената директива цели (решения от 1 декември 2011 г., Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 19 и цитираната съдебна практика, както и от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C‑250/10, непубликувано, EU:C:2011:862, т. 19).

25

От текста на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 следва, че предвиденото в посочената разпоредба освобождаване зависи от обстоятелството дали енергийните продукти се използват като гориво за корабоплаване във водите на Съюза (вж. по аналогия решения от 10 ноември 2011 г., Sea Fighter, C‑505/10, EU:C:2011:725, т. 20 и от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C‑250/10, непубликувано, EU:C:2011:862, т. 21).

26

Във връзка с понятието „корабоплаване“, посочено в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, от практиката на Съда следва, че всяка дейност по корабоплаване с търговска цел попада в приложното поле на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, независимо от целта на корабоплаването (вж. в този смисъл решения от 1 април 2004 г., Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft, C‑389/02, EU:C:2004:214, т. 23, 25 и 29, от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 36 и от 10 ноември 2011 г., Sea Fighter, C‑505/10, EU:C:2011:725, т. 16).

27

Така за целите на прилагането на въпросното освобождаване е ирелевантен въпросът за целта на плаването, извършено от кораб във водите на Съюза, след като е налице корабоплаване, свързано с предоставянето на услуги срещу заплащане (вж. по аналогия решения от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 37 и от 10 ноември 2011 г., Sea Fighter, C‑505/10, EU:C:2011:725, т. 17).

28

В това отношение Съдът уточнява, че въпросното понятие „корабоплаване“ изисква предоставянето на услуги срещу заплащане да е присъщо на придвижването на кораба (вж. в този смисъл решения от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 40 и от 10 ноември 2011 г., Sea Fighter, C‑505/10, EU:C:2011:725, т. 18).

29

От използвания в член 14, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 2003/96 израз „различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане“ следва, че корабоплаването, което попада в обхвата на предвиденото в същата разпоредба освобождаване, се отнася до хипотези на използване, при които даден кораб служи пряко за предоставянето на услуги срещу заплащане (вж. по аналогия решение от 1 декември 2011 г., Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 21).

30

Следователно действията по корабоплаване, които не служат пряко за предоставянето на услуга срещу заплащане, не могат да се приравнят на използването на кораб за търговски цели по смисъла и за целите на прилагане на посочената разпоредба и поради това не попадат в обхвата на това освобождаване (вж. по аналогия решение от 1 декември 2011 г., Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 27).

31

Колкото до понятието „водите на [Съюза]“, използвано в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, то се отнася до всички води, по които могат да се движат всякакви морски кораби, включително тези с най-голям капацитет, годни да прекосяват морски пътища с търговска цел (вж. по аналогия решение от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 32).

32

Освен това от целта на Директива 2003/96, в съответствие с която държавите членки облагат с данък енергийни продукти, следва, че посочената директива не е насочена към въвеждане на общо освобождаване (решения от 1 декември 2011 г., Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 23 и от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C‑250/10, непубликувано, EU:C:2011:862, т. 23).

33

Предвиденото в член 14, параграф 1, буква в) от посочената директива освобождаване има за цел по-специално да насърчи търговията в Съюза, и по-специално движението на стоки и свободното предоставяне на услуги, които могат да се осъществят във водите на Съюза. С това освобождаване законодателят на Съюза е искал да насърчи равенството на определени данъчни условия, които се отнасят до дейността на транспортните предприятия или до други услуги, предоставени от предприятия в тези води (вж. по аналогия решение от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 24 и 25).

34

В този контекст от съображение 23 от Директива 2003/96 следва, че посоченото освобождаване се основава на спазването на съществуващите международни задължения и запазването на конкурентните позиции на предприятията в Съюза (вж. по аналогия решение от 1 декември 2011 г., Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 24).

35

Във връзка със спора в главното производство следва, от една страна, да се отбележи, че придвижването на кораба от пристанището в Клайпеда до пристанището в Щралзунд представлява първият необходим и задължителен етап от плаване с търговски цели, тъй като самата цел на това придвижване е била да се натоварят стоките във второто пристанище, за да бъдат превозени след това до пристанището в Сантандер, както и че без това придвижване услугата по превоз на стоки е нямало да може да се предостави.

36

Следователно придвижване като посоченото в предходната точка следва да се разглежда като съставляващо действие по корабоплаване, което служи пряко за предоставянето на услуга срещу заплащане, в случая действие по превоз на стоки, така че горивото, използвано с цел да се извърши това придвижване, е било използвано за „корабоплаване“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96.

37

Тълкуване в обратния смисъл би било в противоречие с преследваните от Директивата цели, тъй като облагането с данъци на енергийните продукти в положение като разглежданото в главното производство би могло по-специално да навреди на правилното функциониране на вътрешния пазар и на запазването на конкурентните позиции на предприятията в Съюза.

38

От друга страна, разглежданото в главното производство гориво е използвано за корабоплаване „във водите на [Съюза]“ по смисъла на посочената разпоредба, тъй като то е дало възможност на морски кораб да плава от разположено в Литва пристанище до разположено в Германия пристанище.

39

Следователно действие по корабоплаване като разглежданото в главното производство представлява „корабоплаване във водите на [Съюза]“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96.

40

При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване е приложимо спрямо гориво, използвано за плаването на кораб без товар от пристанище в една държава членка, в конкретния случай пристанището, където е построен корабът, до пристанище в друга държава членка, за да се натоварят там стоки, които след това трябва да се превозят до пристанище в трета държава членка.

41

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва прилагането на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, на основание че снабдяването на кораб с енергийни продукти е било извършено, без да са спазени предвидените в посочената правна уредба формални изисквания, независимо че снабдяването е в съответствие с всички условия за прилагане, предвидени в посочената разпоредба.

42

В това отношение следва да се припомни, че както общият разум, така и целта на Директива 2003/96 почиват на принципа, че енергийните продукти се облагат според действителното им използване (решение от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 33).

43

Доколкото Директива 2003/96 не предвижда механизъм за контрол над използването на горивото за корабоплаване, нито мерки за борба с данъчните измами при продажбата на горива, държавите членки трябва да предвидят такива механизми и такива мерки в националното си право при спазване на правото на Съюза, както и да определят условията за освобождавания по член 14, параграф 1 от посочената директива (вж. по аналогия решения от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 23 и от 2 юни 2016 г., Полихим-СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 57).

44

При това Съдът е приел, че безусловният характер на задължение за освобождаване от данък не може по никакъв начин да се постави под съмнение от свободата на преценка, запазена за държавите членки с уводна формула като тази в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96, съгласно която освобождаванията от заплащане на данък се предоставят от държавите членки „при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци“ (решение от 17 юли 2008 г., Flughafen Köln/Bonn, C‑226/07, EU:C:2008:429, т. 31).

45

Освен това Съдът е постановил, че при упражняването на правомощията, с които разполагат за определянето на условията, от които зависи предвиденото в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 освобождаване, държавите членки трябва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по-конкретно принципът на пропорционалност (решение 2 юни 2016 г., Полихим-СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 59).

46

Така отказът на националните органи да освободят от акциз енергийни продукти само поради обстоятелството, че не са изпълнени определени условия, които трябва да са спазени по силата на националното право, за да се получи това освобождаване, без въз основа на представени доказателства да е установено дали са изпълнени необходимите изисквания по същество те да се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от акциз, надхвърля необходимото за осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци (вж. по аналогия решение от 2 юни 2016 г., Полихим-СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 62).

47

Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя прилагането на предвиденото в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 освобождаване в зависимост от условието съответният доставчик на гориво да притежава лиценз, който му дава право да доставя корабно гориво, и да изпълни определени формалности, е в противоречие с общата структура и целта на посочената директива, тъй като поставя правото на това освобождаване в зависимост от спазването на формални условия, без връзка с действителното използване на съответните енергийни продукти.

48

Освен това тези условия изобщо не се явяват необходими, за да се осигури точното и ясно прилагане на освобождаването, както и за да се предотврати избягването, заобикалянето или злоупотребите по отношение на плащането на данъци.

49

Също така от предоставената на Съда преписка не следва, че разглежданите в главното производство енергийни продукти са били използвани за цели, различни от предвидените в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, или че са били доставени с цел чрез измама или злоупотреба да се ползва посоченото освобождаване.

50

Напротив, съгласно акта за преюдициално запитване посочените енергийни продукти са били използвани за корабоплаване между морски пристанища в държави — членки на Съюза.

51

Следователно правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя прилагането на предвиденото в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 освобождаване в зависимост от спазването на формални изисквания без връзка с действителното използване на съответните енергийни продукти, нито с изискваните в тази разпоредба условия по същество, поставя под въпрос безусловния характер на предвиденото в посочената разпоредба освобождаване и нарушава принципа на пропорционалност.

52

При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва прилагането на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, на основание че снабдяването на кораб с енергийни продукти е било извършено, без да са спазени предвидените в посочената правна уредба формални изисквания, независимо че снабдяването е в съответствие с всички условия за прилагане, предвидени в посочената разпоредба.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: