Дело C‑147/16

Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen VZW

срещу

Susan Romy Jozef Kuijpers

(Преюдициално запитване, отправено от Vredegerecht te Antwerpen)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител — Служебна проверка от националния съд дали даден договор попада в приложното поле на тази директива — Член 2, буква в) — Понятието „продавач или доставчик“ — Висше учебно заведение, финансирано основно с публични средства — Договор за безлихвено разсрочено плащане на таксите за обучение и за участие в учебно пътуване“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 17 май 2018 г.

1. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Национален съд, който се произнася с неприсъствено решение—Правомощие на националния съд да проверява служебно за противоречие между договорна клауза и националните норми от обществен ред—Задължение на националния съд да проверява служебно дали договорът евентуално попада в приложното поле на тази директива и ако е така, дали клаузата е неравноправна

   (член 6 от Директива 93/13 на Съвета)

2. Защита на потребителите—Неравноправни клаузи в потребителските договори—Директива 93/13—Приложно поле—Договор за безлихвено разсрочено плащане на таксите за обучение и за участие в учебно пътуване, сключен между студент и висше учебно заведение, финансирано основно с публични средства—Учебно заведение, което трябва да се смята за „продавач или доставчик“ във връзка с този договор—Включване

   (член 2, буква в) от Директива 93/13 на Съвета)

1.  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато се произнася с неприсъствено решение и съгласно нормите на вътрешното процесуално право има правомощието да проверява служебно за противоречие между клаузата, на която се основава искането, и националните норми от обществен ред, националният съд е длъжен да проверява служебно попада ли съдържащият клаузата договор в приложното поле на тази директива и ако попада — дали евентуално клаузата е неравноправна.

   Освен това Съдът е постановил, че предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава гарантираната от Директивата защита на потребителите, член 6 от нея трябва да се приеме за разпоредба, равностойна на националните норми, които имат ранг на норми от публичен ред във вътрешния правопорядък. Следва да се приеме, че за такива следва да бъдат считани всички разпоредби от Директивата, които са необходими за постигането на целта на посочения член 6 (решение от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C‑488/11, EU:C:2013:341, т. 44 и цитираната съдебна практика).

   Оттук следва, че когато съгласно нормите на вътрешното процесуално право националният съд е компетентен да проверява служебно за противоречие между искането и националните норми от обществен ред, което според дадените от запитващата юрисдикция сведения е точно така в белгийската правораздавателна система в хипотезата на постановяване на неприсъствено решение, този съд трябва да упражнява тази компетентност включително за да прецени служебно дали предвид установените с Директива 93/13 критерии спорната клауза, на която се основава искането, и договорът, в който е включена, попадат в приложното поле на тази директива и ако попадат — дали клаузата е неравноправна (вж. по аналогия решение от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C‑488/11, EU:C:2013:341, т. 45).

   (вж. т. 35—37; т. 1 от диспозитива)

2.  При условие че не се установи друго в резултат от проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, член 2, буква в) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че свободно учебно заведение като обсъжданото в главното производство, което с договор се съгласява да предостави на една от студентките облекчени условия за плащането на дължимите от нея суми за такса за обучение и такса за учебно пътуване, трябва във връзка с този договор да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба, поради което посоченият договор попада в приложното поле на Директивата.

   Това тълкуване намира потвърждение в защитната цел на Директивата. Всъщност в контекста на договори като обсъждания в главното производство по принцип е налице неравенство между учебното заведение и студента поради асиметрията в информираността и техническите познания на тези страни. Всъщност заведението разполага с постоянна организация и технически познания, с каквито няма непременно да разполага действащият за частни цели студент, който инцидентно попада на такъв вид договор.

   (вж. т. 59 и 60; т. 2 от диспозитива)