1

Със своята жалба Dyson Ltd иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 ноември 2015 г., Dyson/Комисия (T‑544/13, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:836), с което последният отхвърля искането му за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (OВ L 192, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

Съображения 5 и 8 от Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 2010 г., стр. 1), гласят:

[…]

3

Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива:

„1.   Настоящата директива установява рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели, особено посредством етикети и стандартна информация за продуктите, по отношение на консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси при употреба, както и допълнителна информация, касаеща продукти, свързани с енергопотреблението, като по този начин позволява на крайните ползватели да избират по-ефективни продукти.

2.   Настоящата директива се прилага за продукти, свързани с енергопотреблението, които при употреба оказват значително пряко или непряко въздействие върху консумацията на енергия и когато е приложимо, на други основни ресурси“.

4

Според член 5, букви a) и б) от посочената директива държавите членки гарантират, че „доставчиците, които предлагат на пазара или въвеждат в експлоатация продукти, попадащи в обхвата на даден делегиран акт, поставят етикети и фишове в съответствие с настоящата директива и делегирания акт“ и че „доставчиците изготвят техническа документация, която е достатъчна, за да даде възможност да се оцени точността на предоставената на етикета и във фиша информация“.

5

Член 10 от Директива 2010/30, озаглавен „Делегирани актове“, гласи:

„1.   Комисията установява подробните изисквания относно етикетите и фишовете в делегирани актове в съответствие с членове 11, 12 и 13 по отношение на всеки вид продукт съгласно настоящия член.

Когато даден продукт отговаря на критериите, изброени в параграф 2, той попада в обхвата на делегиран акт в съответствие с параграф 4.

Разпоредбите в делегираните актове по отношение на информацията за консумацията на енергия и за други основни ресурси при употреба, посочвана върху етикета и във фиша, дават възможност на крайните ползватели да направят по-добре информиран избор и позволяват на органите за пазарен надзор да проверяват дали продуктите съответстват на представената информация.

[…]

4.   В делегираните актове се посочват по-специално:

[…]

6

Член 11 от тази директива, озаглавен „Упражняване на делегирането“, уточнява в параграф 1:

Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 10, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 19 юни 2010 г. […]“.

7

Съгласно член 1, параграф 1 от спорния регламент той „определя изисквания за етикетирането и предоставянето на допълнителна продуктова информация за прахосмукачки, захранвани от електрическата мрежа, включително за хибридните прахосмукачки“.

8

Член 3 от този регламент, озаглавен „Отговорности на доставчиците и времеви график“, гласи:

„1.   Доставчиците гарантират, че от 1 септември 2014 г.:

2.   Използва се форматът на етикета, определен в приложение II, съгласно следния график:

9

В член 5 от посочения регламент, озаглавен „Методи на измерване“, се уточнява, че „предоставяната по членове 3 и 4 информация трябва да е получена чрез надеждни, точни и възпроизводими методи на измерване и изчисляване, които са съобразени с общопризнатото съвременно техническо равнище на методите на измерване и изчисляване, определени в приложение VI“.

10

Член 7 от спорния регламент, озаглавен „Изменение“, предвижда:

„Комисията следва да преразгледа настоящия регламент с оглед на техническия напредък не по-късно от пет години след влизането му в сила. При преразглеждането следва да се оценят по-специално контролните допустими отклонения, посочени в приложение VII, дали акумулаторните прахосмукачки с нормална големина следва да бъдат включени в обхвата, както и дали е възможно за годишната консумация на енергия, за събирането и обратното изпускане на прах да се използват измервания при отчасти пълен, а не празен събирателен съд за прах“.

11

В приложение I от този регламент е посочено, че прахосмукачките са класифицират според енергийната им ефективност, която се определя в зависимост от годишна им консумация на електроенергия, ефективността им на почистване, определена според коефициента на събиране на прах, както и зависимост от обратното изпускане на прах.

12

В точка 1 от приложение VI към посочения регламент се уточнява:

„При измерванията и изчисленията за установяване и проверка на съответствието с изискванията на настоящия регламент следва да се използват надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи за измерване и изчисляване, включително хармонизирани стандарти, чиито номера са публикувани за тази цел в Официален вестник на Европейския съюз. Те трябва да са съобразени с техническите определения, условия, формули и параметри, описани в настоящото приложение“.

13

На 7 октомври 2013 г. Dyson подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент.

14

В подкрепа на жалбата си в първоинстанционното производство Dyson изтъква три основания, първото от които е липса на компетентност на Комисията, второто е липса на мотиви на обжалвания регламент, а третото — нарушение на принципа на равно третиране.

15

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата в първоинстанционното производство в нейната цялост.

16

Dyson иска от Съда:

17

Комисията иска от Съда:

18

В подкрепа на жалбата си пред Съда Dyson изтъква шест основания. С първото основание Dyson упреква Общия съд, че е преквалифицирал неправилно първото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство. Второто основание е изведено от неправилно тълкуване от страна на Общия съд на обхвата на правомощието, делегирано на Комисията с член 10 от Директива 2010/30. С третото си основание Dyson упреква Общия съд, че е нарушил правото му на защита. С четвъртото си основание Dyson твърди, че някои доказателства са изопачени, а други не са взети предвид. Петото основание е липса на мотиви на обжалваното съдебно решение. На последно място, с шестото си и последно основание Dyson твърди, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране.

19

С четвъртото си основание, което следва да се разгледа на първо място, Dyson упреква Общия съд, от една страна, че е изопачил и от друга страна, не е взел предвид някои доказателства за възпроизводимия характер на даден метод за измерване на енергийната ефективност при пълен събирателен съд.

20

За да докаже, че енергийната ефективност на прахосмукачките може да се измерва чрез различен от установения в спорния регламент метод, който бил основан на тестове с празен събирателен съд, Dyson отбелязва, че е изтъкнало в производството пред Общия съд няколко обстоятелства, за да докаже по-специално възпроизводимия характер на метод за измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките чрез тестове с пълен събирателен съд, а именно метода, установен в раздел 5.9 от хармонизирания стандарт EN 60312‑1:(2013), приет от Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) (наричан по-нататък „методът Cenelec“).

21

В първата част на четвъртото си основание Dyson твърди, че като е приел в точка 51 от обжалваното съдебно решение, че то е представило само един лабораторен тест, позволяващ да се удостовери възпроизводимостта на посочения метод, Общият съд е изопачил представеното от Dyson доказателство, което доказвало, че методът за измерване с пълен събирателен съд е бил тестван в няколко лаборатории и е възпроизводим.

22

Във втора част на четвъртото си основание Dyson изтъква, че Общият съд нито е разгледал, нито е взел предвид доказателствата, които е представило и които установявали възпроизводимостта на метода Cenelec. В четвъртата част на петото си основание Dyson упреква Общия съд, че не е обяснил мотива за отхвърлянето на доказателствата, които е представило за установяване на възпроизводимостта на метода Cenelec.

23

Комисията счита, на първо място, че Dyson несъмнено е посочило пред Общия съд тестове, извършени в няколко лаборатории, но не е доказало, че те са част от програма за сравнителни изпитванията на един и същ модел прахосмукачки (междулабораторни/кръгови тестове). Комисията подчертава, че Общият съд може да не е използвал точната техническа терминология, но все пак не е изопачил доказателствата, с които е разполагал. Всъщност Общият съд можел да заключи, че остават съмнения относно възпроизводимостта на метода за изчисление с пълен събирателен съд, предвид факта че не са били направени кръгови опити за потвърждаване на възпроизводимостта на посочения метод.

24

На следващо място, Комисията отбелязва, че твърденията за „незачитане“ на доказателствата се отнасят само до направената от Общия съд преценка и следователно не представляват правен въпрос, който може да бъде разгледан в рамките на производството по обжалване пред Съда освен в случай на изопачаване на доказателства. Освен това Комисията подчертава, че Общият съд не е длъжен да разгледа всяко представено му доказателство. От точки 49—53 от обжалваното съдебно решение ясно личало, че Общият съд е претеглил представените от страните доказателства.

25

На последно място, Комисията твърди, че не е длъжна да използва стандартите, изработени от Cenelec.

26

В точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че макар Dyson да изтъква многобройни доводи с цел да докаже надеждността и точността на теста за енергийна ефективност, проведен с пълен събирателен съд, това не променя факта, че продължават да съществуват съмнения относно възпроизводимостта на посочения тест.

27

В точка 50 от посоченото съдебно решение Общият съд подчертава, че всъщност определянето на възпроизводимостта на тестовете изисква на практика провеждането на „кръгови“ тестове между лаборатории, които целят да се гарантира правилността на резултатите, постигнати с провеждането на тестове, повторени в различни лаборатории посредством единна извадка.

28

В точка 51 от същото решение Общият съд накрая констатира, че жалбоподателят посочва само един лабораторен тест, който според него позволява да се удостовери неговата възпроизводимост, така че възпроизводимостта на теста, проведен с пълен събирателен съд, не е достатъчно установена, за да бъде доказана явна грешка в преценката, допусната от Комисията.

29

В първата част на четвъртото си основание Dyson упреква по същество Общия съд, че в точка 51 от обжалваното съдебно решение е изопачил позицията, която то защитава, а именно че методът Cenelec е бил подложен на няколко лабораторни теста, които установяват възпроизводимостта му, както и изявленията на неговия началник по наблюдение на конкуренцията (Head of Competitor Intelligence), представени в подкрепа на това твърдение.

30

Следва да се припомни, че при обжалване Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Доколкото тези доказателства са редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените пред него доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда (решение от 18 януари 2017 г., Toshiba/Комисия, C‑623/15 P, непубликувано, EU:C:2017:21, т. 39 и цитираната съдебна практика).

31

Следователно правото на Съда да осъществява контрол на фактите, установени от Общия съд, се простира по-специално до материалната неточност на тези факти, установени въз основа на събраните по делото доказателства, до изопачаването на доказателствата, до тяхната правна квалификация и до проверката дали са били спазени правилата във връзка с доказателствената тежест и събирането на доказателства (решения от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 39 и от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 39).

32

В настоящия случай от точка 38 от писмената реплика на Dyson в производството пред Общия съд личи, че то е твърдяло, че методът Cenelec е бил тестван подробно както с оглед на неговата възпроизводимост, така и с оглед на повторното му използване. В приложените към посочената писмената реплика и посочени в точка 39 от последната негови изявления началникът по наблюдение на конкуренцията на Dyson също подчертава, че този метод е бил предмет на няколко теста, които са проведени в няколко лаборатории и които позволяват да се установи възпроизводимостта.

33

От това следва, че Общият съд очевидно е изопачил защитаваната от Dyson позиция, като е приел в точка 51 от обжалваното съдебно решение, че същото е посочило само един лабораторен тест, който позволява да се удостовери възпроизводимостта на метода за изчисление с пълен събирателен съд. Всъщност, както правилно отбелязва Dyson в жалбата си до Съда, тази констатация явно противоречи на съдържанието на писмените му изявления по делото, които то е представило пред Общия съд, както и на изявленията на неговия началник по наблюдение на конкуренцията.

34

Трябва обаче да се отбележи, че съгласно точка 50 от обжалваното съдебно решение, за да се установи възпроизводимият характер на даден метод за измерване, е необходимо не само да са проведени няколко лабораторни теста, но и тези повторени тестове да са „кръгови“, тоест да са проведени посредством единна извадка.

35

От това следва, че само по себе си обстоятелството, че Общият съд е изопачил твърденията на Dyson за наличие на няколко лабораторни теста, не е достатъчно, за да обезсили извода, че методът Cenelec не е възпроизводим.

36

Във втората част на четвъртото си основание Dyson обаче упреква Общия съд, че не е взел предвид някои доказателства, които се съдържат в писмените му изявления по делото и които доказвали възпроизводимия характер на метода Cenelec. В четвъртата част на петото си основание Dyson упреква Общия съд и че не е мотивирал отхвърлянето на тези доказателства. Тези две оплаквания следва да се разгледат заедно.

37

Всъщност трябва да се припомни, на първо място, че в рамките на производството по обжалване Съдът проверява дали Общият съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, и от друга страна, че основанието, изведено от липса на отговор от страна на Общият съд на доводи, изтъкнати пред първата инстанция, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за мотивиране, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общият съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 29 и определение от 13 декември 2012 г., Alliance One International/Комисията, C‑593/11 P, непубликувано, EU:C:2012:804, т. 27)

38

Съгласно постоянната съдебна практика Съдът не задължава Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора, и мотивирането на Общия съд следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да установят причините, поради които последният не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (определение от 13 декември 2012 г., Alliance One International/Комисия, C‑593/11 P, непубликувано, EU:C:2012:804, т. 28 и решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 71).

39

В настоящия случай следва да се подчертае, първо, че липсата на възпроизводимост на метода Cenelec представлява определящ фактор за преценката на Общия съд, в резултат на която последният постановява, че подходът на Комисията да даде предимство на метод за измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките, основан на тестове, проведени с празен събирателен съд, не е явно нелогичен.

40

Следва да се припомни, второ, че в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че остават съмнения относно възпроизводимостта на метода Cenelec, и че в точка 50 от това решение последният е подчертал, че за възпроизводимостта на тестовете всъщност е необходимо провеждане на кръгови тестове между лаборатории, които целят да се гарантира правилността на резултатите, постигнати с провеждането на тестове, повторени в различни лаборатории посредством единна извадка.

41

В писмените си изявления в производството пред Общия съд Dyson обаче е целяло да докаже, че макар да не е основан на т.нар „кръгови“ тестове, методът Cenelec е възпроизводим. В това отношение в точки 7, 8 и 39 от писмената си реплика Dyson твърди, че на Cenelec е възложено да следи за това всички публикувани стандарти да са съгласувани, ясни и точни и да отчитат достиженията на техническия прогрес. То представя също така мотивираното становище на европейска лаборатория, акредитирана за изпитване на прахосмукачки, съгласно което този метод води до възпроизводими резултати, както и изявление в този смисъл на неговия началник по наблюдение на конкуренцията, участвал в процеса по изготвянето на посочения метод.

42

Ето защо Общият съд не е можел да приеме за установено, както прави в точка 49 от обжалваното съдебно решение, че „продължават да съществуват съмнения относно възпроизводимостта“ на метода Cenelec, без да обясни причините за отхвърлянето на припомнените в предходната точка доказателства, с които Dyson оспорва това твърдение. По-конкретно Общият съд няма основания да приеме, че установяването на възпроизводимостта да даден метод за измерване изисква провеждане на т.нар „кръгови“ тестове, без да обясни защо доводите в обратния смисъл, които Dyson представя в писмените си изявления по делото, не могат да оборят това твърдение. Макар Комисията действително да е оспорила пред Общия съд възпроизводимия характер на метода Cenelec, трябва да се констатира, че Dyson е изложило доводи в обратния смисъл в писмените си изявления по делото пред Общия съд, така че последният е трябвало да се произнесе по този въпрос. Като не отговорил на изтъкнатите от Dyson доводи, Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране по член 53, първа алинея от Статута на Съда и член 117 от Процедурния правилник на Общия съд.

43

Ето защо четвъртото основание и четвъртата част от петото основание на Dyson трябва да се обявят за основателни.

44

Dyson упреква Общия съд, че в точки 36, 37 и 43 от обжалваното съдебно решение е приел, че първото изтъкнато пред него основание се отнася до явна грешка в преценката, докато това основание е изведено от нарушение от страна на Комисия на границите на компетентността ѝ. Това дружество уточнява, че с това основание твърди, че Комисията е надхвърлила правомощията, делегирани ѝ от член 10 от Директива 2010/30. Според Dyson Общият съд е трябвало да определи дали Комисията не е изменила съществени елементи на акта за делегиране на правомощия като е избрала метод за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките с празен събирателен съд.

45

Комисията отбелязва, че Dyson оспорва само отговора на Общия съд на първата част на първото му основание за отмяна, а не и съображенията за отхвърляне на втората част на това основание.

46

Според Комисията първото основание на жалбата пред Съда трябва да се приеме и за неоснователно. Всъщност пред Общия съд Dyson не поставяло под въпрос компетентността на Комисията, що се отнася до приемането на спорния регламент, а упражняването на тази компетентност при избора на метод за измерване. Комисията подчертава, че първото основание на Dyson в производството пред Общия съд налагало преценка на много сложни фактически обстоятелства от техническо естество за определяне на метода за измерване, което обосновавало ограничаване на съдебния контрол до явна грешка в преценката.

47

С първото си основание Dyson упреква Общия съд, че е преквалифицирал неправилно първото основание на жалбата му за отмяна в първоинстанционното производство, с което то по същество упреквало Комисията, че не се е съобразила с член 10 от Директива 2010/30, който изисквал методът за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките да отчита ефективността им при използване, за да предостави точна информация на потребителите, да насърчи производителите да подобрят енергийната ефективност на продуктите си и да постигне целта за намаляване на консумацията на енергия, въпреки че според него това изискване е основен елемент на тази директива.

48

Като начало следва да се отбележи, както подчертава Комисията, че първото основание на жалбата пред Съда всъщност се отнася само до оспорване на преценката, в резултат на която Общият съд е отхвърлил първата част на първото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство, а не на съображенията на Общия съд за отхвърляне на втората част от това основание, с която Dyson оспорва факта, че спорния регламент не налага задължение за информиране за консумацията на основни ресурси при употреба на прахосмукачките, по-специално торби за прах и филтри.

49

Следва освен това да се отбележи, че в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от писмените изявления на жалбоподателя в производството пред него е видно, че с първото основание той не изтъква самата липса на компетентност на Комисията за приемането на спорния регламент, а оспорва по-скоро по същество упражняването на тази компетентност. В точка 37 от посоченото съдебно решение Общият съд постановява, че първото основание на жалбоподателя трябва да се счита за изведено от наличието на явна грешка в преценката, допусната от Комисията при приемането на този регламент.

50

От жалбата на Dyson пред Общия съд обаче безспорно личи, че първото му основание за отмяна е твърдението, че Комисията няма компетентност да приеме спорния регламент. По-конкретно Dyson упреква по същество последната, че при приемането на този регламент е нарушила съществен елемент от акта за делегиране на правомощия, като е избрала метод за изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките, основан на тестове с празен събирателен съд, въпреки че член 10 от Директива 2010/30 изисквал посоченият метод да отразява нормални условия на използване.

51

От това следва, че Общият съд не е дал отговор на основанието, изведено от допуснато нарушение чрез спорния регламент на съществен елемент от акта за делегиране на правомощия, а на друго основание, изведено от явна грешка в преценката на Комисията, което Dyson не е повдигало.

52

Не може да се твърди, че по този начин Общият съд е разгледал имплицитно основанието за липса на компетентност на Комисията, така както е формулирано от Dyson. Всъщност обхватът на дискреционната власт, предоставена чрез акта за делегиране на правомощия, е отделен правен въпрос от този за зачитането на границите на възложените с този акт правомощия. Освен това критериите за контрол на спазването на тези две изисквания са различни.

53

Поради това, както правилно отбелязва Общият съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение, макар органите на Съюза да разполагат с широко право на преценка при упражняването на възложените им правомощия, когато трябва да извършват комплексни преценки и оценки, следва предварително да се определи дали тези органи действително действат в рамките на предоставените им правомощията, по-специално когато става въпрос за делегирани правомощия по смисъла на член 290 ДФЕС, както в настоящия случай, както и да се провери дали органите на Съюза не са надхвърлили мандата, възложен им с акта за делегиране на правомощия, като се има предвид по-специално, че делегираните правомощия във всички случаи трябва да са съобразени със съществените елементи на акта за делегиране и да се вписват в правната уредба, определена от основния законодателен акт (вж. в този смисъл решение от 17 март 2016 г.Парламент/Комисия, C‑286/14, EU:C:2016:183, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

От изложеното по-горе следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не се е произнесъл по едно от основанията на жалбоподателя.

55

Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се оказва обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение и е необходимо да се извърши замяна на мотиви (решение от 22 септември 2016 г., Pensa Pharma/EUIPO, C‑442/15 P, непубликувано, EU:C:2016:720, т. 51 и цитираната съдебна практика).

56

Ето защо следва да се определи дали, като е приела метод за изчисление на енергийната ефективност, основан на тестове с празен събирателен съд, Комисията е спазила границите на делегираните си правомощия, в който случай първата част от първото основание за отмяна на Dyson трябва да се обяви за неоснователна. Доколкото става въпрос за правно основание, Съдът може да поправи пропуска на Общия съд.

57

Съгласно постоянната практика на Съда законосъобразността на акта на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (решение от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика). Следователно законосъобразността на спорния регламент трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към 3 май 2013 г.

58

В това отношение трябва най-напред да се припомни, че възможността за делегиране на правомощията, предвидена в член 290 ДФЕС, има за цел да даде възможност на законодателя да се концентрира както върху съществените елементи на дадено законодателство, така и върху несъществените елементи, за които той преценява за уместно да законодателства, като същевременно поверява на Комисията задачата „да допълва“ някои несъществени елементи на приетия законодателен акт или „да изменя“ такива елементи въз основа на дадената ѝ делегация (решение от 17 март 2016 г., Парламент/Комисия, C‑286/14, EU:C:2016:183, т. 54).

59

От това следва, че основните правила в съответната област трябва да се предвидят в основната правна уредба и не могат да бъдат предмет на делегиране (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2012 г., Парламент/Съвет, C‑355/10, EU:C:2012:516, т. 64 и от 10 септември 2015 г., Парламент/Съвет, C‑363/14, EU:C:2015:579, т. 46).

60

На второ място, трябва да се определи дали изискването предоставената на потребителите информация да отразява консумацията на енергия при употреба, следващо от член 1 и член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30, представлява основен елемент от последната.

61

В това отношение основни елементи от основната правна уредба са тези, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Съюза (решение от 5 септември 2012 г., Парламент/Съвет, C‑355/10, EU:C:2012:516, т. 65).

62

Идентифицирането на елементите от дадена област, които трябва да се квалифицират като основни, трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, и налага да се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област (решение от 22 юни 2016 г., DK Recycling und Roheisen/Комисия, C‑540/14 P, EU:C:2016:469, т. 48 и цитираната съдебна практика).

63

С оглед на общата структура на Директива 2010/30 следва да се приеме, че припомненото в точка 60 от настоящото решение изискване представлява основен елемент от тази директива.

64

Всъщност от съображения 5 и 8 от Директива 2010/30 личи, че „предоставянето на точна, подходяща и съпоставима информация за конкретната консумация на енергия“ от продукти „играе основна роля за действието на пазарните сили“, а оттам и за насочването на потребителите към продукти, които „при употреба консумират […] по-малко енергия“. По същия начин член 1, параграф 1 от тази директива предвижда, че тя цели да установи рамка за хармонизирането на националните мерки по отношение на информацията за крайните ползватели относно консумацията на енергия „при употреба“, така че да им даде възможност да избират „по-ефективни“ продукти. Следователно информирането на потребителите за енергийна ефективност на продуктите при употребата им представлява основната цел на посочената директива и отразява политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Съюза.

65

От това следва, че въпросът дали спорният регламент цели само да допълни, а не да измени Директива 2010/30, както, изглежда, подсказва неговото заглавие, не е релевантен в настоящия случай. Както бе подчертано в точка 58 от настоящото решение, във всички случаи нито една от тези две категории делегирани правомощия не допуска Комисията да не се съобрази с основен елемент на акта за делегиране.

66

Освен това и обратно на твърдяното от Общия съд в точка 59 от обжалваното съдебно решение, разглеждането на съдържащия се в член 10, параграф 1, трета алинея от Директива 2010/30 израз „при употреба“ в смисъл, че се отнася до нормалните условия на употреба, не представлява „прекалено широко“ тълкуване на член 10 от тази директива, а отразява действителния смисъл на това уточнение.

67

Обратно на твърдяното от Комисията, тази констатация не се поставя под въпрос от обстоятелството, че това уточнение може също така да цели, като последица, до не се взима предвид енергията, изразходвана за производството, за разпространението и за депонирането на разглежданите продукти.

68

С оглед на гореизложеното, за да не пренебрегне основен елемент от Директива 2010/30, Комисията е била длъжна да приеме в рамките на спорния регламент метод за изчисление, който позволява измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките при условия, възможно най-близки до нормалната употреба, което предполага събирателният съд на прахосмукачката да е пълен до определено равнище, при отчитане все пак на изискванията, свързани с научната стойност на получените резултати и с точността на информацията, която се предоставя на потребителите, а именно така както са посочени в съображение 5 и в член 5, буква б) от тази директива.

69

В точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче приема, че тестовете с празен събирателен съд могат да не отразяват нормалните условия на употреба на прахосмукачките, доколкото тези тестове не вземат предвид натрупването на прах в събирателния съд на някои видове прахосмукачки, което Комисията впрочем не оспорва, както личи от точки 98 и 99 от обжалваното съдебно решение.

70

Вярно е, че в точки 47—54 от обжалваното съдебно решение Общият съд противопоставя на тази констатация факта, че нито един метод за измерване, основан на тестове с пълен събирателен съд, не бил възпроизводим. Комисията изтъква същия довод пред Съда. От точки 34—43 от настоящото решение обаче личи, че за да стигне до този извод, Общият съд е изопачил фактите и е нарушил задължението си за мотивиране, така че Съдът не може да се основе на тези преценка на фактите, която не е извършена надлежно от Общия съд, за да пристъпи към заместване на мотивите.

71

Поради това първото основание следва да се приеме за основателно.

72

Dyson счита, че Общият съд е нарушил изискванията за пропорционалност, свързани с контрола за зачитането на принципа на равенство, като е приел, че спорният регламент може да третира по един и същ начин прахосмукачки, използващи различни технологии, с мотива че предлаганите от Dyson тестове не отговарят едновременно на критериите за надеждност, точност и възпроизводимост.

73

Според Комисията Dyson не обяснява защо изготвянето на тест с пълен събирателен съд е по-пропорционално. Комисията поддържа, че тя няма задължение да докаже, че не може да се изготви по-добър метод за провеждане на тестове, но че напротив, именно Dyson трябва да докаже съществуването на по-подходящ метод, което според Общия съд последното не е направило.

74

С шестото си основание Dyson упреква по същество Общия съд, че в точка 110 от обжалваното съдебно решение е нарушил принципа на равенство, като е приел, че спорният регламент може да третира по един и същ начин прахосмукачки, използващи различни технологии, с мотива че методите на изчисление на енергийната ефективност на прахосмукачките, основани на тестове с пълни събирателни съдове, не били възпроизводими.

75

В това отношение в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че вече е отбелязал, че „самите тестове, провеждани с отчасти пълен събирателен съд, не са били предмет на „кръгови“ тестове между лаборатории, така че тяхната възпроизводимост би могла да бъде поставена под въпрос“.

76

От това Общият съд прави извод, в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че „обстоятелството, че предлаганите от жалбоподателя тестове не отговарят едновременно на критериите за надеждност, точност и възпроизводимост, представлява обективна причина, обосноваваща еднакво третиране на прахосмукачки, използващи различни технологии, а именно прахосмукачки „с торба“ и прахосмукачки „без торба за прах“. Общият съд не представя други основания за обосноваване на оспореното от Dyson еднакво третиране.

77

От това следва, че единственото основание, изтъкнато от Общия съд за еднаквото третиране в спорния регламент на прахосмукачките „със торба“ и „без торба“ за прах, почива на фактическа констатацията, която не е надлежно установена от Общият съд, поради изложените в токи 34—43 от настоящото решение съображения.

78

Следователно шестото основание на жалбата пред Съда трябва да се обяви за основателно.

79

С второто и третото си основание Dyson упреква Общия съд съответно, че е тълкувал погрешно в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение обхвата на делегираното правомощие на Комисията и че е нарушил правото му на защита предвид постановеното в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение. С първите три части на петото си основание Dyson упреква Общия съд, че не е мотивирал в достатъчна степен констатациите, които се съдържат в точки 36, 37, 52 и 67 от обжалваното съдебно решение.

80

Доколкото обаче разглеждането на второто и третото основание и първите три части на петото основание не може да доведе до по-широка по обхват отмяна на обжалваното съдебно решение от тази, която следва от приемането на първото, четвъртото и шестото основание, не е необходимо те да се разглеждат.

81

Предвид основателността на първото, четвъртото и шестото основание, както и на четвъртата част от петото основание, обжалваното съдебно решение трябва да се отмени в частта, с която Общият съд отхвърля първата част на първото основание и третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство.

82

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

83

В настоящия случай Съдът счита, че не може да се произнесе по същество по първата част на първото основание, както и по третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство. Разглеждането на тази част и на това основание предполага фактическа преценка, която се отнася главно до въпроса за възпроизводимостта на метода Cenelec, който не е бил надлежно разгледан от Общия съд и не е бил цялостно обсъден в производството пред Съда.

84

Поради това делото следва да се върне на Общия съд за произнасяне по първата част на първото основание и по третото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, като Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: