Дело C‑14/16
Euro Park Service
срещу
Ministre des Finances et des Comptes publics
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)
„Преюдициално запитване — Пряко данъчно облагане — Дружества от различни държави членки — Обща система за данъчно облагане — Сливане чрез придобиване — Предварително одобрение от данъчната администрация — Директива 90/434/ЕИО — Член 11, параграф 1, буква а) — Данъчна измама или отклонение от данъчно облагане — Свобода на установяване“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 март 2017 г.
Сближаване на законодателствата—Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки—Директива 90/434—Изчерпателно хармонизиране—Липса—Възможност да се прецени съвместимостта на национална правна уредба в същата област въз основа на първичното право
(член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 на Съвета)
Право на Европейския съюз—Права, предоставени на частноправни субекти—Национални процесуални правила—Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки—Директива 90/434—Национална правна уредба, която транспонира посочената директива—Спазване на принципа на правна сигурност, изискващ яснота, точност и предвидимост на процесуалните условия
(член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 на Съвета)
Сближаване на законодателствата—Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки—Директива 90/434—Сделки, имащи за цел данъчна измама или избягване на данъци—Национална правна уредба, която транспонира Директива 90/434, като предвижда обща презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане—Недопустимост
(член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 на Съвета)
Сближаване на законодателствата—Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки—Директива 90/434—Операции на трансгранично сливане—Отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка—Национална правна уредба, която обуславя предоставянето на данъчни предимства от предварително одобрение—Недопустимост, също и с оглед на първичното право относно свободата на установяване—Обосноваване—Липса
(член 49 ДФЕС; член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 на Съвета)
Доколкото член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, не извършва изчерпателна хармонизация, правото на Съюза позволява да се преценява съвместимостта на национално законодателство като разглежданото по главното производство с първичното право, при положение че това законодателство е било прието, за да се транспонира във вътрешното право възможността, предоставена в тази разпоредба.
(вж. т. 26; т. 1 от диспозитива)
При липса на правна уредба на Съюза в тази област процесуалните правила за гарантиране на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, попадат в обхвата на правовия ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак че тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност) и не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 18 октомври 2012 г., Pelati, C‑603/10, EU:C:2012:639, т. 23 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до последния принцип, следва да се припомни, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правния ред на Съюза, трябва да се преценява, като при необходимост се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на съответната национална съдебна система, сред които е принципът на правна сигурност (вж. в този смисъл решения от 27 юни 2013 г., Agrokonsulting, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 48 и от 6 октомври 2015 г., Târșia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 36).
В това отношение Съдът вече е уточнявал, че изискването за правна сигурност се налага с особена строгост, когато става дума за правна уредба на Съюза, която може да доведе до финансови последици, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2006 г., Halifax и др., C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 72 и от 9 юли 2015 г., Cabinet Medical Veterinar Tomoiagă Andrei, C‑144/14, EU:C:2015:452, т. 34).
По отношение на принципа на ефективност спазването на изискването за правна сигурност изисква процесуалните условия за прилагане на Директива 90/434, и по-конкретно на член 11, параграф 1, буква а), да са достатъчно точни, ясни и предвидими, за да позволят на правните субекти да се запознаят с точния обхват на своите права, за да гарантират, че те ще бъдат в състояние да се ползват от данъчните предимства по силата на посочената директива и да се позовават на тях при необходимост пред националните юрисдикции (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 1991 г., Комисия/Германия, C‑131/88, EU:C:1991:87, т. 6, от 10 март 2009 г., Heinrich, C‑345/06, EU:C:2009:140, т. 44 и 45, от 15 юли 2010 г., Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, EU:C:2010:429, т. 49 и 50 и от 18 октомври 2012 г., Pelati, C‑603/10, EU:C:2012:639, т. 36 и цитираната съдебна практика).
Всъщност, за да могат данъчнозадължените лица да преценят точния обхват на правата и задълженията, които произтичат за тях от Директива 90/434, и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решения от 10 март 2009 г., Heinrich, C‑345/06, EU:C:2009:140, т. 44 и 45 и от 15 юли 2010 г., Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, EU:C:2010:429, т. 49 и 50), решение на данъчната администрация, с което се отказва на данъчнозадълженото лице ползването на данъчно предимство на основание тази директива, трябва винаги да бъде мотивирано, за да може то да провери основателността на мотивите, довели тази администрация до решението да не му предостави предвиденото в посочената директива предимство, и при необходимост — да упражни правото си пред компетентните юрисдикции.
(вж. т. 36—38, 40, и 45)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 47—49, 54 и 55)
Член 49 ДФЕС и член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, което в случай на операция на трансгранично сливане поставя предоставянето на данъчни предимства, приложими за такава операция по силата на тази директива, в конкретния случай отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение, в рамките на която данъчнозадълженото лице, за да получи това одобрение, трябва да докаже, че съответната операция се основава на търговски съображения, че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане и че условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено, докато в случай на операция на вътрешно сливане подобно отложено облагане се предоставя, без данъчнозадълженото лице да бъде длъжно да провежда такава процедура.
Що се отнася до императивното съображение от общ интерес, свързано с борбата с данъчните измами или отклонението от данъчно облагане, достатъчно е да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 72 и 73 от своето заключение, че тази цел има един и същ обхват независимо дали е изтъкната в приложение на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434, или като обосновка за изключение от първичното право. При това положение съображенията, споменати в точки 54—56 от настоящото решение, относно пропорционалността на разглежданото по главното производство законодателство и свързани с тази разпоредба, се прилагат и за преценката на пропорционалността на това законодателство с оглед на свободата на установяване. От това следва, че данъчно законодателство като разглежданото по главното производство, което въвежда обща презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, излиза извън рамките на необходимото за постигане на посочената цел и затова не би могло да обоснове ограничение на тази свобода.
(вж. т. 69 и 70; т. 2 от диспозитива)