1.

Преюдициалното запитване, отправено от Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд на Инсбрук, Австрия), се вписва в рамките на поредица от преюдициални запитвания от австрийски административни съдилища, с които пред Съда се повдигa въпросът за съвместимостта със забраната за дискриминация, основана на възраст, на национални правни уредби в областта на признаването на предходен професионален опит за целите на професионалното класиране и позициониране в таблиците за заплатите на договорно наетите служители в държавни органи ( 2 ).

2.

В делото, по което е постановено решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), Съдът е сезиран с преюдициално запитване от Oberster Gerichtsof (Върховен съд, Австрия) относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ( 3 ), във връзка с правната уредба, приложима към трудовите договори, сключени между университетските институции и техните служители. Тази правна уредба предвиждала, че определянето на референтната дата за целите на повишаването в скалата за заплащане, съответстваща на заеманата от всеки служител длъжност, което се прави при назначаването му ( 4 ), следва да се извърши, като се вземе предвид професионалният опит на съответното лице, с изключение обаче на времето, което е прослужило преди навършването на 18 години. В делото по главното производство ищецът, назначен в университетска институция след професионално обучение с продължителност три години и половина, минимална част от което след навършването на 18-годишна възраст, иска от своя работодател да му изплати обезщетение в размер на разликата между заплатата, получена за срока на договора му, и заплатата, на която е щял да има право, ако периодът на професионално обучение е бил взет изцяло предвид. Съдът е постановил, че разликата в третирането, основана на възраст, до която води въпросната правна уредба, представлява дискриминация, тъй като, макар да преследва цели, считани за законосъобразни, средствата за постигането на тези цели не могат да се считат за подходящи по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 ( 5 ).

3.

След решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), австрийският законодател поставя началото на поредица от законодателни изменения, с които да приведе в съответствие с Директива 2000/78 режимите, приложими към договорно наетите държавни служители. Федералният закон за железниците (Bundesbahngesetz ( 6 ), наричан по-нататък „ÖBB‑G“) е изменен със закона от 2011 г. (наричан по-нататък „ÖBB‑G 2011“) ( 7 ). Член 53, параграф 1 от изменения ÖBB‑G предвиждал по отношение на служителите и пенсионираните служители, постъпили на работа в австрийските федерални железници (Österreichische Bundesbahnen, наричани по-нататък „ÖBB“) до 31 декември 2004 г., чиято индивидуална референтна дата за целите на повишаването е била определяна въз основа на Наредбата за възнагражденията в ÖBB от 1963 г. (Bundesbahn-Besoldungsordnung 1963 ( 8 ); наричана по-нататък „BO 1963“), че тази дата подлежи на ново определяне съгласно критерий за зачитане, който не прави разграничение в зависимост от това дали тези периоди са прослужени преди или след навършването на 18-годишна възраст ( 9 ). Член 53, параграф 2 предвиждал, че в случай на ново определяне на индивидуалната референтна дата за целите на повишаването в съответствие с параграф 1 всеки изискван период за повишаване във всяка от първите три стъпки на заплащане се удължава с една година ( 10 ). В делото, по което е постановено решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), Съдът е сезиран от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с поредица от въпроси относно тълкуването на Директива 2000/78, които по същество да позволят на запитващата юрисдикция да оцени съвместимостта на ÖBB‑G 2011 с нея. Във връзка с това Съдът е постановил, че Директива 2000/78 не допуска национална уредба като произтичащата от ÖBB‑G 2011, която, „за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но която едновременно с това съдържа правило, което всъщност може да се приложи само към служителите, пострадали от такава дискриминация, което правило удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три [стъпки] на възнаграждение и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст“ ( 11 ).

4.

След това решение австрийският законодател отново променя правната уредба относно възнагражденията на служителите на ÖBB със закон от 2015 г. Именно реформата, извършена с този закон, се разглежда в националното производство, довело до отправяне на преюдициалното запитване, предмет на настоящото заключение. Запитването е отправено в рамките на спор, висящ пред запитващата юрисдикция на етап обжалване, между г‑н Georg Stollwitzer и ÖBB Personenverkehr AG (наричано по-нататък „ÖBB PV“) — дружество, учредено по австрийското право, чийто единствен акционер е Österreichische Bundesbahnen-Holding AG, на свой ред притежавано изцяло от австрийската държава ( 12 ).

5.

Ще отбележа, че след приключване на писмената фаза на производството по делото, предмет на настоящото заключение, други две преюдициални запитвания, които се отнасят до проблеми, подобни на повдигнатите в настоящото дело, са отправени до Съда от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) ( 13 ) и от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) ( 14 ). Тези запитвания, отнасящи се до тълкуването на Директива 2000/78, а колкото до първото — и на член 45 ДФЕС, са отправени в рамките на спорове относно използваната система за прекласиране — съответно на договорно наетите служители в публичната администрация и на държавните служители — при прехода към нов режим на заплащане, въведен през 2015 г. ( 15 ) с цел да прекрати дискриминацията, основана на възраст, до която водели предходните режими, с оглед на решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381) ( 16 ), от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359) ( 17 ) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38).

6.

Накрая ще отбележа, че и системата за заплащане, прилагана в Германия спрямо държавните федерални служители и служителите на някои провинции, на няколко пъти е била предмет на преюдициални запитвания, все във връзка със спазването на забраната за дискриминация, основана на възраст ( 18 ).

7.

Съгласно член 1 от Директива 2000/78 целта на последната е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на редица признаци, включително възраст, по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.

8.

Член 2 от Директива 2000/78 определя понятието за дискриминация. Той предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

9.

Член 6 от Директива 2000/78 e озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“. В параграф 1, алинея първа той предвижда, че държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. По смисъла на втора алинея, буква б) от посочения параграф 1, такива разлики в третирането могат да включват, освен другото, „определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта“.

10.

Съгласно член 16, букви a) и б) от посочената директива държавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, от една страна, че „всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени, а от друга страна, че „всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в [трудови договори или в] колективни трудови договори, вътрешни правила на предприятията или правила, регулиращи свободните работи и професии и организациите на работници и работодатели са или могат да бъдат обявени за нищожни, или да бъдат изменени“.

11.

Както вече посочих в точка 4 от настоящото заключение, след решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), през юни 2015 г. австрийският законодател отново изменя разпоредбите относно определянето на референтната дата за целите на повишаването, приложими спрямо договорно наетите служители на ÖBB.

12.

Член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G, изменен с BGBl I 64/2015 (наричан по-нататък „ÖBB‑G 2015“), предвижда само определени периоди на заетост и/или на обучение, прослужени преди или след навършването на 18-годишна възраст, да се вземат предвид при определяне на референтната дата за целите на повишаването. Такива периоди са периодите, прослужени в ÖBB ( 19 ) или в предприятия за железопътна инфраструктура и железопътен транспорт на държава членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), а при определени условия, на Република Турция или на Конфедерация Швейцария.

13.

Следователно ÖBB‑G 2015 изключва от зачитането за целите на определяне на референтната дата всички периоди на заетост, които не са прослужени в сектора на железопътния транспорт и инфраструктура (с изключение на периодите на обучение), които съгласно BO 1963 се зачитали наполовина ( 20 ).

14.

Новата система за зачитане се прилага с обратно действие. Член 56, параграф 18 от ÖBB‑G 2015 гласи, че член 53a от този закон е приложим спрямо всички служители, постъпили на работа в австрийските федерални железници преди 31 декември 2004 г. Съгласно член 56, параграф 19 член 53a, параграф 2 влиза в сила на 1 април 1963 г. за служителите, чиято референтна дата за целите на повишаването е определена въз основа на BO 1963.

15.

Член 53a, параграф 5 от ÖBB‑G 2015 установява правилата за прекласирането на служителите в степените на заплащане. Прекласирането се извършва, като се преизчислява референтната дата въз основа на правилата, установени в параграф 2 от посочения член, след като съответното лице предостави доказателствата за прослужени предходни периоди на заетост.

16.

Съгласно член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015 прекласирането на служителите, извършено съгласно параграф 5 от посочения член, не води до каквото и да било намаляване на заплатата, получена от служителя за последния месец преди обнародването на ÖBB‑G 2015. Ако преизчисляването на референтната дата доведе до намаляване на тази заплата, размерът на последната се запазва докато възнаграждението, резултат от прекласирането, не достигне размера на тази предходна заплата. Ако обаче преизчисляването доведе до класиране в по-горна стъпка, служителят ще има право на съответното възнаграждение, а за периодите, за които не е изтекла давността, на разликата между последното и реално получаваната заплата.

17.

Член 53a, параграф 7 предвижда, до шест месеца след обнародването на ÖBB‑G 2015, въвеждане в таблиците за заплатите на допълнителна стъпка преди последната стъпка на заплащане.

18.

Г‑н Stollwitzer постъпва на служба в ÖBB PV на 17 януари 1983 г. Като негова референтна дата за целите на повишаването, изчислена съгласно действащите към момента на назначаването разпоредби, е определен 2 юли 1980 г. От преписката е видно, че за да се определи тази дата, е зачетен изцяло периодът, в който г‑н Stollwitzer е отбивал военната си служба, и наполовина периодът от навършването на 18-годишна възраст до датата на назначаване, в който г‑н Stollwitzer е работил като монтьор на санитарно оборудване и — за кратък интервал от време — е получавал обезщетение за безработица.

19.

На 4 март 2016 г. г‑н Stollwitzer сезира Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук, Австрия), като оспорва класирането за определяне на заплащането му и иска да му се изплатят възнаграждения, непогасени по давност, за второто шестмесечие на 2009 г., в размер на 837,13 EUR. Пред този съд той твърди, че при определяне на неговата референтна дата е следвало да бъдат зачетени и периодите на заетост, които той е прослужил преди навършването на 18-годишна възраст (общо 1 година, 5 месеца и 19 дни), съгласно решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38). От своя страна ÖBB PV моли искът да бъде отхвърлен, като твърди, че въпросните периоди не могат да бъдат зачетени на основание на член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G, изменен през 2015 г., и че тъй като това изменение е влязло в сила с обратно действие, г‑н Stollwitzer няма вече право посочените периоди да се вземат предвид при определяне на неговата референтна дата.

20.

Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук) се произнася в полза на ÖBB PV и отхвърля иска с решение от 1 юни 2016 г. Г‑н Stollwitzer обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

21.

Последната изпитва съмнения дали въведеният с ÖBB‑G 2015 режим на зачитане е свободен от всякаква форма на дискриминация. Според нея новата правна уредба съдържа елементи на несъответствие, тъй като не зачита предходни периоди на заетост, които, макар да не попадат сред периодите, зачитани съгласно разпоредбите на член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, позволяват на служителя да придобие опит в конкретния сектор, за да може по-успешно да изпълнява своите задължения, като например периодите на заетост при обществени или частни транспортни предприятия или предприятия, участващи в производството или управлението на железопътната инфраструктура. Това води до дискриминация спрямо служителите, които са извършвали също толкова съществена професионална дейност, но не на служба в дружества, част от групата ÖBB, или в посочените в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015 дружества. Така според запитващата юрисдикция повечето от тези служители са служители, които вече са били дискриминирани при режима на зачитане, предвиден в BO 1963 (наричан по-нататък „предходният режим на зачитане“), тъй като зачитаните по смисъла на член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015 периоди обикновено са прослужени след навършването на 18-годишна възраст. По същия начин загубата на възнаграждение, която може да настъпи след прекласирането, поради предвиденото в член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015 замразяване на заплатите, би засегнала по-съществено именно групата служители, дискриминирана съгласно посочения режим. На основание член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 такива разлики в третирането биха били необосновани, тъй като австрийският законодател се е ръководил единствено от финансови или административни съображения.

22.

Запитващата юрисдикция посочва също, че 120 иска от служители на федералните железници, със същото основание като това на спора в главното производство, са висящи понастоящем пред нея на етап обжалване, като значителна част от тях са предявени на първа инстанция през 2012 г., след като с решение от 13 април 2011 г., потвърдено от запитващата юрисдикция на 21 септември 2011 г., Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук) е признал правото на служители на ÖBB PV на зачитане на предходни периоди на заетост, прослужени преди навършването на 18-годишна възраст, съгласно решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381) ( 21 ). Множество други подобни искове са висящи пред Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук), докато за цялата територия на Австрия понастоящем са висящи близо хиляда подобни дела.

23.

От преписката е видно, че с решение, постановено на 2 юли 2016 г., Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия) обявява член 53a от ÖBB‑G 2015 за съответстващ на австрийската конституция ( 22 ).

24.

В този контекст, с решение от 2 септември 2016 г., Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд на Инсбрук) спира висящото пред него производство и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли действащото понастоящем право на Съюза, по-специално общият принцип на правото на Съюза на равно третиране, общият принцип на забрана на дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС и член 21 от Хартата на основните права, забраната за дискриминация във връзка със свободното движение на работници по член 45 ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел отстраняване на установена от Съда на Европейския съюз в решение [от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38)] дискриминация, основана на възраст (по-конкретно незачитане на периоди на заетост преди навършване на 18-годишна възраст на служителите на австрийските федерални железници), действително зачита периодите на заетост преди навършване на 18-годишна възраст при малка част от дискриминираните съгласно стария режим служители на австрийските федерални железници (само фактически прослужените периоди към австрийските федерални железници и подобни обществени предприятия за железопътна инфраструктура и/или железопътен транспорт в Съюза, ЕИП и държави, свързани със Съюза чрез споразумения за асоцииране и/или за свободно движение), но при по-голямата част от първоначално дискриминираните служители на австрийските федерални железници не се зачитат всички други периоди на предходна заетост преди навършването на 18-годишна възраст, като не се зачитат по-специално и тези периоди, които допринасят за способността на съответния работник да извършва по-добре работата си, като например предходни периоди на заетост при частни и други обществени предприятия за транспорт и/или инфраструктура, които изграждат, продават или поддържат използваната от работодателя инфраструктура (подвижен състав, железопътно строителство, изграждане на контактна мрежа, електрически и електронни съоръжения, системи за управление, строителство на гари и други), или подобни предприятия, и по този начин за фактически по-голямата част от засегнатите от дискриминиращия стар режим служители на австрийските федерални железници окончателно се утвърждава разлика в третирането, основана на възраст?

Осъществява ли поведението на държава членка, която е единствен собственик на предприятието за железопътен транспорт и фактически работодател на работещите в това предприятие служители, установените в практиката на Съда условия за ангажиране отговорността на държавата членка в съответствие с правото на Съюза, по-специално за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а именно на член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от Директива 2000/78/ЕО, тълкуван в много решения на Съда [решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), от 16 януари 2014 г., Pohl (C‑429/12, EU:C:2014:12) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) Gotthard Starjakob], когато поради причини изцяло от данъчно естество чрез изменение на законодателството с обратно действие през 2011 г. и 2015 г. се опитва да възпрепятства упражняването на правото на тези служители на изплащане на възнаграждение, което черпят от правото на Съюза поради установена от Съда на Европейския съюз в много решения (David Hütter, Siegfried Pohl, Gotthard Starjakob) дискриминация, основана по-специално на възраст, която е установена и с редица национални съдебни решения, по-специално и от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, 8 ObA 11/15y)?“.

25.

Страните в делото по главното производство, Република Австрия и Комисията представят писмени становища пред Съда и са изслушани в съдебното заседание, проведено на 5 юли 2016 г.

26.

С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали Директива 2000/78 и член 45 ДФЕС допускат правна уредба, като разглежданата по делото в главното производство, относно зачитането на предходни периоди на заетост при класиране за определяне на заплащането на договорно наетите служители в публичната администрация, приета с цел да се преустанови дискриминация, основана на възраст, констатирана от Съда в две последователни решения.

27.

Следва преди всичко да се провери дали новите правила за зачитане, предвидени в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, сами по себе, т.е. независимо от разпоредбата за тяхното прилагане с обратно действие и от критериите, предвидени за прекласирането на заварените служители, водят до дискриминация, основана на възраст. Този член предвижда, както видяхме, само определени периоди на заетост и/или на обучение преди постъпването на служба да се вземат предвид при определяне на референтната дата за целите на повишаването на служителите на ÖBB. По същество новият режим признава — независимо от възрастта, на която е придобит — само професионалния опит, получен по време на служба в групата предприятия, част от която е назначаващият субект (както и в посочените по-горе случаи, сравним професионален опит, придобит извън австрийска територия).

28.

В това отношение следва да се припомни, че макар използването, в рамките на система за заплащане, на критерий за прослужено време или, както в конкретния случай, за предходен професионален опит, като се отдава значение на определен времеви фактор, може по своето естество да доведе до непряка дискриминация, основана на възраст ( 23 ), Съдът все пак е изяснил, че възнаграждаването на придобития опит, който позволява на работника да извършва по-добре работата си, по общо правило се признава за легитимна цел, която работодателят е свободен да преследва ( 24 ).

29.

Съдът е уточнил също, че държавите членки, както и евентуално социалните партньори на национално равнище, разполагат с голяма свобода на преценката не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката на заетостта, но също при определянето на мерките, които могат да я осъществят ( 25 ).

30.

Система за заплащане като предвидената в ÖBB‑G 2015, която при класирането на работниците в таблиците за заплатите взема предвид единствено професионалния опит, придобит от тях в сектора, в който осъществява дейност работодателят, не може според мен да се счита за несъвместима със забраната на дискриминация, основана на възраст, само на основание, че не се отдава никакво значение на съпоставимия професионален опит, придобит в свързани сектори, макар този опит обективно да позволява на работника, подобно на опита, считан за релевантен, да извършва по-добре работата си. Вярно е, че подобна система за заплащане предвижда различно възнаграждение за работници с равен брой години професионален опит, придобит преди назначаването. Тази разлика в третирането обаче се основава на вида опит, който се изтъква, и по-точно на качеството на работодателя, при който е положен въпросният труд, като изключва, както правилно изтъква австрийското правителство, критерии, свързани поне пряко с възрастта, като например момента, в който този опит е бил придобит ( 26 ).

31.

Безспорно не е изключена също така възможността подобна система за заплащане да води до непряка дискриминация, основана на възраст, ако в крайна сметка различната тежест на предходния професионален опит фактически поставя в неблагоприятно положение група работници, съставена основно от лица, които се идентифицират според тяхната възраст или възрастта, на която са придобили професионалния опит, на който се позовават. Запитващата юрисдикция изглежда прокарва подобна хипотеза във връзка с член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015 с твърдението, че периодите на заетост и/или на обучение преди постъпването на служба, прослужени преди навършването на 18 години, обикновено не попадат сред периодите, които се вземат предвид по смисъла на тази разпоредба. Съдът обаче не разполага с данни, които дават възможност да се прецени дали новата система за зачитане поставя в неблагоприятно отношение изключително или преимуществено служителите на ÖBB PV вече дискриминирани при предходния режим, а именно служителите, които изцяло или частично са придобили своя предходен професионален опит преди навършването на 18-годишна възраст, като при всички случаи националният съд в крайна сметка следва да провери това.

32.

Що се отнася до евентуалната несъвместимост с член 45 ДФЕС на правилата за зачитане, предвидени в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, която запитващата юрисдикция посочва, без по-нататъшни уточнения, във формулировката на първия преюдициален въпрос, ще отбележа единствено, независимо от всички други съображения, че доколкото съгласно член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015 професионалният опит, придобит в друга държава членка, се взема предвид при точно същите условия и със същите последици като опита, придобит на австрийска територия, не изглежда, поне на пръв поглед, че разглежданата австрийска правна уредба нарушава в този смисъл разпоредбите на Договора относно свободното движение на работници ( 27 ).

33.

С оглед на гореизложеното, на този етап следва да се разгледат последиците от прилагането с обратно действие на режима на зачитане, предвиден в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, и на правилата, предвидени за прекласирането на заварените служители, за да се прецени дали едното или другото въвеждат нова форма на дискриминация, основана на възраст, или запазват дискриминацията, констатирана от Съда в решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381).

34.

В това отношение ще отбележа, че сама по себе си разпоредбата за прилагането с обратно действие на разпоредби, предназначени да заменят вече съществуваща правна уредба с дискриминационен характер, като премахнат незаконосъобразната разлика в третирането, е по-скоро фактор в полза на възстановяването на законността, включително премахването на миналите последици от дискриминацията. Важни следователно са условията и редът, по които дискриминацията се премахва с обратна сила.

35.

В това отношение припомням, че в решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 44), Съдът е имал повод да уточни, че член 16 от Директива 2000/78, съгласно който държавите членки имат задължението да отменят всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, не изисква приемането на определена мярка в случай на нарушение на забраната за дискриминация, а оставя възможност на държавите членки свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, преследвана от този член, в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат.

36.

Следователно, за да премахне дискриминацията, основана на възраст, констатирана от Съда в решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), австрийският законодател е имал свободата да реши — както всъщност и прави — да измени с обратна сила системата за зачитане на предходни периоди на заетост в нейната цялост. Простото премахване на забраната за зачитане на професионалния опит, придобит преди навършването на 18-годишна възраст, е било само една от възможностите пред този законодател за съобразяване с разпоредбите на Директива 2000/78.

37.

Следователно нито фактът, че новият режим на зачитане вече не взема предвид някои от предходните периоди на заетост и/или на обучение, зачитани по-рано (макар и дискриминационно), нито разпоредбата за ново определяне на равнището на заплащане на всички заварени служители на ÖBB, въз основа на прилагане с обратно действие на новите правила, противоречат сами по себе си на задължението, залегнало в горепосочения член 16, за премахване на вътрешните дискриминационни разпоредби, при условие, разбира се, че целта за премахване на дискриминацията бъде конкретно постигната.

38.

Горните съображения се отнасят за последиците от прилагането с обратно действие на новите правила за зачитане. Сега следва да се разгледат условията и редът за класиране в таблиците за заплатите на служителите, чиято референтна дата за целите на повишаването е определена отново съгласно правилата, предвидени в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015.

39.

Както видяхме по-горе, ако след това ново определяне служителят е класиран в стъпка, съответстваща на по-ниска заплата в сравнение с получаваната преди влизането в сила на ÖBB‑G 2015, предходната заплата се запазва съгласно член 53a, параграф 6 от този закон. Запитващата юрисдикция счита, че тази разпоредба, която се прилага без разграничение спрямо всички прекласирани служители, фактически запазва дискриминацията, допусната при предходния режим.

40.

В това отношение следва да се уточни, че ÖBB‑G 2015 премахва всички последици от предходната дискриминация, що се отнася до служителите, чийто професионален опит преди навършването на 18 години е придобит единствено в дружества, спадащи към ÖBB или в другите стопански субекти, посочени в член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015. Всъщност на тези служители се признават както класирането, на което са щели да имат право от самото начало на трудовото им правоотношение с ÖBB PV, ако предходният режим на зачитане е бил приложен недискриминационно, така и неизплатените възнаграждения, съответстващи на това класиране, които все още не са погасени по давност.

41.

След това пояснение е вън от съмнение, че тъй като „получаваната заплата“, на която се позовава член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, е резултат от прилагането на дискриминационните правила при предходния режим на зачитане, разпоредбата, съгласно която тази заплата се запазва при прехода към новата система, независимо че се прилага без разграничение към всички служители на ÖBB, може да запази разликата в третирането, непряко основана на възраст, между група служители, принадлежащи към категорията на ощетените при предходния режим на зачитане, и група служители, принадлежащи към категорията на облагодетелстваните от този режим.

42.

По-конкретно, това е така за служителите, които се позовават на периоди на заетост и/или на обучение, които не попадат сред периодите, които се вземат предвид съгласно новите правила за зачитане. На служителите, които са прослужили такива периоди преди навършването на 18-годишна възраст, продължава, както в миналото, да бъде отказвано зачитането им — макар и по причина, различна от възрастта, на която са прослужени — и то както за целите на определяне на получаваното възнаграждение преди обнародването на ÖBB‑G 2015, чието запазване е гарантирано съгласно този закон, така и за целите на изплащането на възнаграждения, все още непогасени по давност. Обратно, служителите, които са прослужили подобни и със същата продължителност периоди на заетост и/или на обучение, но след навършване на 18-годишна възраст, освен че са получавали по силата на предходния режим на зачитане по-висока заплата в сравнение с колегите си, при равен изтъкнат професионален опит, запазват и след влизането в сила на новия режим, и въпреки че въпросните периоди вече не се зачитат, размера на заплатата, на който тези периоди са давали право съгласно предходните правила за зачитане.

43.

Трябва да се провери дали тази разлика в третирането, непряко основана на възрастта, би могла да бъде обоснована съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

44.

За тази цел следва да се прецени дали предвиденото в член 53а, параграф 6 от ÖBB‑G 2015 замразяване на заплатите представлява мярка, с която се преследва законосъобразна цел, и ако това е така, дали тя е подходяща и необходима за осъществяването на тази цел ( 28 ). От акта за преюдициално запитване и от представеното пред Съда становище на австрийското правителство следва, че преследваната с тази мярка цел е запазването на придобитите права.

45.

Съгласно постоянната съдебна практика защитата на придобитите права на дадена категория лица представлява императивно съображение от общ интерес ( 29 ). В решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 37), Съдът впрочем вече е имал повод да потвърди, че зачитането на тези права и защитата на оправданите правни очаквания във връзка със заплащането на облагодетелстваните при предходния режим на зачитане служители представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на дискриминационен режим, основан на възрастта ( 30 ).

46.

Член 53а, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, съгласно който получаваната преди обнародването на този закон заплата се запазва, ако новото определяне на референтната дата и последващото прекласиране на служителите на ÖBB в таблиците за заплатите води до намаляване на възнаграждението, несъмнено съдържа мярка, подходяща да защити придобитите права на служителите на ÖBB, облагодетелствани при предходния режим на зачитане.

47.

Следователно остава да се провери дали тази мярка не превишава необходимото за постигане преследваната от нея цел. Подобна проверка изисква да се вземе предвид и положението на служителите, ощетени при този режим.

48.

Както видяхме, мярката за замразяване на получаваната заплата, предвидена в член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, се прилага без разграничение както към служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, така и към тези, ощетени при този режим. Така тя е в полза и на последните, ако поради прилагането на новите правила за определяне на референтната дата те търпят намаляване на получаваното по-рано възнаграждение. Както обаче имах повод да отбележа и по-горе, в случая на служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, всички прослужени от тях периоди на заетост и/или на обучение се вземат предвид при определянето на получаваната и следователно запазена, по смисъла на член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, заплата, докато в случая на служителите, ощетени при този режим, част от тези периоди, т.е. периодите, прослужени преди навършването на 18-годишна възраст и не попадащи сред периодите, които се отчитат съгласно член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, не се вземат под внимание за тази цел.

49.

Ясно е, че тази разлика в третирането нямаше да съществува, ако на служителите, ощетени при предходния режим на зачитане, които съгласно новия режим са класирани в по-ниска стъпка на заплащане в сравнение със стъпката, достигната към момента на обнародването на ÖBB‑G 2015 ( 31 ), бяха признати всички периоди на заетост и/или на обучение, прослужени преди навършването на 18 години, както при техните колеги, които са прослужили подобни по вид и продължителност периоди, но след навършването на 18-годишна възраст. Всъщност в този случай въпросните периоди се явявали, както за служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, компонент от заплатата, която подлежи на замразяване съгласно член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015.

50.

Следователно именно прилагането на различни (и дискриминационни) критерии по отношение на зачитането на периодите, взети предвид при определяне на референтната заплата, към която да се приложи мярката за замразяване, предвидена в посочения член, е причина дори след прекласирането да продължава да е налице разлика в третирането между част от служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, и част от ощетените при този режим служители.

51.

Така, макар целта да се защитят придобитите права на служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, които биха понесли намаляване на заплатата поради влизането в сила на ÖBB‑G 2015, да изисква спрямо тях да продължат да се прилагат правилата за зачитане на този режим, тази цел обаче не налага същите тези правила да продължат да се прилагат по дискриминационен начин спрямо служителите, ощетени при горепосочения режим, за които ÖBB‑G 2015 също би довел до загуба на възнаграждение. С други думи разликата в третирането, която произтича от прилагането на член 53а, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, не е необходима за осъществяването на целта за защита, преследвана с този закон.

52.

Вярно е, че положението на въпросните две категории служители е различно. Всъщност няма съмнение, че служителите, облагодетелствани при предходния режим на зачитане, могат да предявят истински придобити права, докато същото не може да се твърди за служителите, ощетени при този режим. Тази разлика обаче произтича от прилагането на дискриминационен режим на възнаграждение и според мен не може да е единственият довод в полза на запазването на необоснована разлика в третирането, която запазва дискриминацията, допусната с този режим.

53.

От друга страна, в решение ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), Съдът, в съответствие с предходната си съдебна практика ( 32 ), потвърждава, че при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория — режим, който при липсата на правилно прилагане на правото на Съюза остава единствената валидна референтна система ( 33 ).

54.

От това следва, че ощетените при предходния режим на зачитане служители могат от момента, в който е констатиран дискриминационният характер на този режим с решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), да се позоват не само на оправдано правно очакване но и на истинско право те също да бъдат третирани, поне medio tempore, като служителите, облагодетелствани при този режим ( 34 ). Ако през шестте години, необходими за въвеждане на реформата на правилата за зачитане, извършена с ÖBB‑G 2015, им е било признато подобно третиране, прилагането на член 53a, параграф 6 от този закон не би създало каквато и да било разлика в третирането.

55.

От всички изложени съображения следва, че като е запазил фактически прилагането на предходния дискриминационен режим на зачитане и не е предвидил, за целите на прилагането на член 53а, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, приравняване на положението на ощетените при този режим служители с това на облагодетелстваните служители, австрийският законодател е запазил необоснована съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 разлика в третирането между категориите служители на ÖBB.

56.

Според мен нито бюджетни съображения, нито съображения от административен характер могат да опровергаят това заключение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика нито едните, нито другите могат сами по себе си да бъдат законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 ( 35 ). В това отношение ще добавя, че тъй като ÖBB‑G 2015 вече предвижда положението на всеки служител да бъде индивидуално преразгледано, за да се определи новата референтна дата за целите на повишаването, предложеното по-горе разрешение, а именно определянето на референтната заплата за целите на прилагането на член 53a, параграф 6 от този закон въз основа на недискриминационно прилагане на предходния режим на зачитане, по принцип не би следвало да води до съществено допълнително натоварване за администрацията.

57.

По подобен начин изводът, до който стигнах в точка 55 по-горе, не се опровергава нито от решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), нито от решение от 8 септември 2011 г., Hennigs (C‑297/10 и C‑298/10, EU:C:2011:560). В сравнение с делата, по които са постановени тези съдебни решения, в делото по главното производство категорията на облагодетелстваните и тази на ощетените от дискриминационната правна уредба служители ясно могат да се идентифицират. С други думи, налице е, ако се използва формулировката на Съда, валидна референтна система ( 36 ), която дава възможност за приравняване на положението на вторите с това на първите. Поради това за разлика от случая по делото, по което е постановено решение от 8 септември 2011 г., Hennigs (C‑297/10 и C‑298/10, EU:C:2011:560, т. 94), в настоящия случай простото прехвърляне на получаваните заплати съгласно предходния дискриминационен режим не е „единственият начин, позволяващ да се избегне намаляване на възнагражденията“ на прекласираните служители. Освен това ще отбележа, че в сравнение с делото, по което е постановено решение Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), определянето на получаваното възнаграждение за целите на прилагането на член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015, след ново определяне на референтната дата въз основа на недискриминационно прилагане на предишните правила за зачитане, не показва трудностите, свързани с жизнеспособността на системата, посочени от Съда в това съдебно решение ( 37 ).

58.

Ако Съдът не сподели извода, до който стигнах в точка 55 от настоящото заключение, и следователно счете, че запазената в член 53a, параграф 6 от ÖBB‑G 2015 разлика в третирането не надхвърля необходимото за защита на придобитите права на служителите на ÖBB, ощетени при режима на зачитане, следва да се провери също дали тази разлика в третирането има изцяло преходен характер и дали не се запазва прекалено дълго. Напомням всъщност, че в решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), Съдът е уточнил, че целта за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните от дискриминационен режим служители не може да обоснове мярка, която утвърждава окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането, основана на възраст, която реформата на този режим, част от която е тази мярка, има за цел да премахне. Макар подобна мярка да е в състояние да осигури тази защита, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените служители ( 38 ).

59.

Като се има предвид позицията, до която достигнах по-горе, ще се огранича в това отношение само до две съображения. На първо място, що се отнася до служителите, чийто предходен професионален опит вече не се взема предвид съгласно член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, но които преди обнародването на този закон вече са достигнали последната стъпка в своята степен на заплащане, последиците, благоприятни или неблагоприятни, от предходната дискриминация са окончателни. Следователно поне в този смисъл не става дума за изцяло преходен режим. На второ място, ощетените от предходния режим на зачитане служители, които преди обнародването на ÖBB‑G 2015 са щели да достигнат последната стъпка на заплащане, ако периодите на заетост и/или на обучение, прослужени преди навършването на 18 години, които съгласно този закон вече не се зачитат, бяха взети предвид при замразяването на заплатата — и за които следователно реформата на предходния режим на зачитане би била неутрална — търпят, освен загубата на компонентите на заплатата, от които незаконосъобразно са били лишени съгласно този режим, застой в повишаването, ако същевременно са прослужени периоди на заетост и/или на обучение, които вече не се зачитат след навършване на 18 години ( 39 ). Основателно се поставя въпросът дали, независимо всички други съображения, тези последици са допустими.

60.

Преди да направя извод по първия преюдициален въпрос, следва да уточня, че обсъжданото дотук се отнася единствено за правото на служителите, ощетени при предходния режим на зачитане, да им бъде призната, към момента и за целите на прехода към предвидената в ÖBB‑G 2015 система, стъпката, а следователно и степента на заплащане, на която биха имали право, ако този режим е бил приложен недискриминационно спрямо тях. Подобно право следва да бъде признато, въпреки че ÖBB‑G 2015 съществено изменя съществуващите правила за зачитане, за да се избегне възможността новият закон да доведе до запазване на разлика в третирането, която не е необходима и следователно е необоснована по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

61.

По различен начин обаче стои въпросът относно правото на изплащане на неполучените възнаграждения поради дискриминационното прилагане на предходния режим на зачитане. Както видяхме, съгласно ÖBB‑G 2015 загубата на възнаграждение, претърпяна от част от служителите, ощетени от този режим ( 40 ), не се компенсира ( 41 ). Поради прилагането с обратно действие на член 53a, параграф 2 от ÖBB‑G 2015, тази загуба остава изключително свързана с предходната дискриминация ( 42 ). Правилата за зачитане от предходния режим всъщност са били изменени с обратно действие, лишавайки националните съдилища от възможността да ги тълкуват в съответствие с Директива 2000/78 или да не ги прилагат ( 43 ), за да предоставят на служителите, ощетени от този режим, които не са обезщетени съгласно ÖBB‑G 2015, компонентите на заплата, от които незаконосъобразно са били лишени.

62.

Съдът изглежда изключва задължението, дори и при обстоятелства като разглежданите в главното производство, т.е. когато е налице валидна референтна система, реформата на дискриминационна система за заплащане задължително да премахне, освен дискриминацията, и последиците от нея, предоставяйки при всички случаи на ощетените от тази система служители разликата между заплатата, на която са щели да имат право, ако не е била налице дискриминацията, и реално получената заплата ( 44 ). Макар такова разрешение да може да повдигне въпроси относно неговата съвместимост с принципа на ефективност ( 45 ), Съдът изглежда склонен при такива обстоятелства да признае на дискриминирания служител единствено възможността да предяви срещу държавата иск за обезщетение за вреди.

63.

Въз основа на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, като постанови, че член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел премахване на дискриминация, основана на възраст, констатирана от Съда в две последователни решения, предвижда прекласиране на заварените договорно наети служители в публичната администрация в рамките на нова система за заплащане, основаваща се на недискриминационни критерии за зачитане на предходни периоди на заетост, но която за целите на прилагането на разпоредба, с която се цели защитата на придобитите права на прекласираните служители чрез замразяване на получаваната от тях заплата към определена дата преди влизането в сила на посочената правна уредба, поставя равнището на заплащане в зависимост от прилагането на дискриминационните критерии за зачитане от предходния режим на зачитане.

64.

С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда разяснения относно условията, при които може да се ангажира извъндоговорната отговорност на австрийската държава при обстоятелства като тези в главното производство, по-специално във връзка с наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.

65.

Веднага ще посоча, че имам сериозни съмнения относно допустимостта на този преюдициален въпрос. Не в аспекта, изложен от австрийското правителство, относно компетентността на запитващата юрисдикция да разгледа иск за обезщетение за вреди срещу държавата, какъвто съгласно австрийското право следва да бъде предявен пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд). Всъщност в този смисъл Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд на Инсбрук) сочи национална съдебна практика, която признава на гражданския съд при определени обстоятелства — които според него са налице в делото по главното производство — компетентност, споделена с тази на Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд). Така, въпреки възраженията на австрийското правителство, считам че Съдът не следва да поставя под въпрос твърдението на запитващата юрисдикция, че е компетентна съгласно вътрешното законодателство.

66.

От друга страна, от самия акт за преюдициално запитване е видно, че искането, предмет на спора в главното производство, се отнася единствено до изплащането на компоненти на възнаграждението, от които г‑н Stollwitzer счита, че е бил незаконосъобразно лишен, и че това искане е насочено срещу ÖBB PV в качеството му на работодател на г‑н Stollwitzer. Последният впрочем потвърждава в съдебното заседание, че не е подавал никакъв иск за обезщетение за вреди срещу австрийската държава и съответно се е отказал от правото си да представи становище по втория преюдициален въпрос, който по негово мнение е чисто „теоретичен“. Накрая, безспорно е, че австрийската държава не е страна по делото в главното производство. Тъй като според мен хипотетичният характер на втория преюдициален въпрос е очевиден предвид горепосочените обстоятелства, предлагам Съдът да го обяви за недопустим.

67.

В случай че Съдът не приеме това предложение, ще отбележа единствено, че в точки 98—107 от решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), Съдът е дал подробни указания относно критериите, които националната юрисдикция следва да приложи, за да установи дали при обстоятелства като тези в главното производство са налице условията за ангажиране на отговорността на държавата членка за нарушението на Директива 2000/78.

68.

По-специално по отношение на първото от трите условия за възникване на тази отговорност, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, Съдът е изяснил, от една страна, че член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с член 1 от същата забранява по общ и недвусмислен начин всякаква пряка или непряка дискриминация в областта на заетостта и професиите, която не е обективно оправдана и която по-специално се основава на възрастта на работника, и от друга страна, че тези разпоредби са предназначени да предоставят на частноправните субекти определени права, на които те могат да се позовават при спорове с държавите членки ( 46 ).

69.

Що се отнася до третото условие, а именно съществуването на пряка причинно-следствена връзка между разглежданото нарушение и претърпяната от частноправните субекти вреда, Съдът е уточнил, че запитващата юрисдикция има задължение да провери дали съществува такава връзка в националното производство, с което е сезирана ( 47 ).

70.

Накрая, що се отнася до второто условие, свързано с наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, от една страна, в точки 102—105 от същото решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), Съдът е изяснил, че правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. От друга страна, той е уточнил, че макар тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза във връзка с дадено преюдициално запитване, да изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила, сезираният национален съд все пак е длъжен да прецени дали естеството и обхватът на възложеното на държавите членки с член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 задължение по отношение на законодателство като разглежданото в главните производства, по които е постановено решение от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), биха могли да се считат за ясни и точни едва след решение от 8 септември 2011 г., Hennings и Mai (EU:C:2011:560), в което Съдът констатира несъвместимостта на тази правна уредба с горепосочената директива. В случая, с оглед на обстоятелствата в главното производство, такива уточнения в съдебната практика са направени на 18 юни 2009 г. с решение Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), в което Съдът е разгледал система за зачитане на периодите на заетост преди постъпването на служба, идентична с тази в BO 1963.

71.

Според мен от гореизложеното е ясно, че без да се засяга разглеждането на наличието на причинно-следствена връзка с вредата, твърдяна от отделния служител, от прилагането на горепосочените принципи следва, че считано поне от 18 юни 2009 г., са налице условията за ангажиране на отговорността на австрийската държава за претърпените от служителите на ÖBB PV вреди като резултат от прилагането на предходния дискриминационен режим на зачитане.

72.

Въз основа на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да обяви втория преюдициален въпрос за недопустим и да отговори на първия въпрос, че член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел премахване на дискриминация, основана на възраст, констатирана от Съда в две последователни решения, предвижда прекласиране на заварените договорно наети служители в публичната администрация в рамките на нова система за заплащане, основаваща се на недискриминационни критерии за зачитане на предходни периоди на заетост, но която за целите на прилагането на разпоредба, с която се цели защитата на придобитите права на прекласираните служители чрез замразяване на получаваната от тях заплата към определена дата преди влизането в сила на въпросната правна уредба, поставя равнището на заплащане в зависимост от прилагането на дискриминационните критерии за зачитане от предходния режим на зачитане.