1.

С настоящото преюдициално запитване по същество се поставя въпросът дали осъдителна присъда, постановена от съд на държава членка, може да бъде преразгледана в национално производство за признаване на тази присъда, провеждано от съд на друга държава членка, и при това преразглеждане да бъде адаптирана — а именно да бъде преквалифицирано наказуемото деяние и да бъде променено наложеното наказание — в съответствие с наказателното право на тази държава членка.

2.

Запитването ще стане повод Съдът да уточни решението си от 9 юни 2016 г., Balogh ( 2 ). То е отправено във връзка с водено в Унгария производство за признаване на влязла в сила присъда, постановена от австрийски съд срещу г‑н Dániel Bertold Lada.

3.

Става дума за още един пример за практиката, възприета от унгарските органи по отношение на чуждестранните съдебни решения по наказателноправни въпроси. В съответствие с тази практика Igazságügyi Minisztérium (Министерство на правосъдието, Унгария) иска от съда на друга държава членка, който е постановил решение за осъждане на унгарски гражданин, да му изпрати това решение. Искането се отправя с цел провеждане на производство за признаване на въпросното решение в Унгария. След като бъде признато в Унгария, това решение ще се счита за равностойно на постановено от национален съд решение, което е вписано в регистъра за съдимост.

4.

В своето решение от 9 юни 2016 г., Balogh ( 3 ) Съдът приема, че Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки ( 4 ) и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР ( 5 ) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща специално национално производство за признаване от съда на държава членка на постановено от юрисдикция на друга държава членка влязло в сила съдебно решение, с което дадено лице се осъжда за извършено престъпление.

5.

По настоящото дело Съдът е приканен да допълни решението си от 9 юни 2016 г., Balogh ( 6 ), отнасящо се до същото национално производство за признаване, като тълкува разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите- членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства ( 7 ). Това ще бъде второто тълкуване на въпросното рамково решение, като първото беше направено с решение от 21 септември 2017 г., Бешков ( 8 ), в което Съдът прецени съвместимостта на национално производство за признаване на постановени в други държави членки присъди с правото на Съюза.

6.

Рамково решение 2009/315 и Рамково решение 2008/675 са тясно свързани, доколкото първото има за цел да улесни обмена между държавите членки на получена от регистрите за съдимост информация за лице, осъдено в държава членка, а второто позволява последващо вземане предвид на така установеното осъждане или осъждания. Ползата от подобряването на обмена на информация между държавите членки би била ограничена, ако последните не могат да вземат предвид предадената информация. Освен това, за да може осъжданията в чужбина да се вземат предвид в рамките на новообразувани наказателни производства, обменът на информация между държавите членки трябва да се подобри.

7.

Настоящото дело е повод Съдът да уточни причините, поради които държавите членки не могат да запазят националните си производства за признаване на постановени в други държави членки осъдителни съдебни решения, в рамките на които преразглеждат тези решения и евентуално ги изменят по същество, за да ги адаптират към собственото си наказателно право. Ще обясня по-специално причините, поради които вземането предвид на такива съдебни решения в рамките на новообразувани наказателни производства — което се изисква от Рамково решение 2008/675 — не може да зависи от предварителното провеждане на национално производство за признаване на тези решения.

8.

В отговор на изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно това дали в рамките на национално производство е възможно позоваване на рамкови решения, за да не се приложи несъвместима с тези решения национална правна уредба, ще трябва да посоча, в съответствие с представеното от мен заключение по делото, по което беше постановено решение от 29 юни 2017 г., Popławski ( 9 ), причините, поради които считам, че принципът на предимство на правото на Съюза изисква да се признае подобна възможност за позоваване на рамковите решения с цел неприлагане на националната правна уредба.

9.

Съображения 2, 3, 5 и 17 от Рамково решение 2009/315 гласят:

[…]

[…]

10.

Съгласно член 1 от това рамково решение, в който се определя неговата цел:

„Целта на настоящото рамково решение е:

11.

Член 4 от посоченото рамково решение, озаглавен „Задължения на осъждащата държава членка“, гласи:

„[…]

2.   Централният орган на осъждащата държава членка уведомява по най-бърз начин централните органи на другите държави членки относно всяка присъда, постановена на нейната територия срещу граждани на тези други държави членки, така както е вписана в регистъра за съдимост.

[…]

3.   Централният орган на осъждащата държава членка незабавно предава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето информация за последващо изменение или заличаване на данни, съдържащи се в регистъра за съдимост.

4.   Всяка държава членка, която е подала информация по реда на параграфи 2 и 3, съобщава на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето, в отделни случаи по искане на последното, препис от съответните присъди и последващи мерки, както и друга свързана с тях информация, за да може другата държава членка да реши дали за тях е необходимо налагане на мерки на национално равнище“.

12.

Член 5 от Рамково решение 2009/315, озаглавен „Задължения на държавата членка по гражданството на лицето“, предвижда в параграф 1:

„Централният орган на държавата членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация в съответствие с член 11, параграфи 1 и 2, предадена съгласно член 4, параграфи 2 и 3 за целите на препредаването ѝ в съответствие с член 7“.

13.

Член 11 от това рамково решение, озаглавен „Формат и други начини на организация и улесняване на обмена на информация относно присъдите“, предвижда:

„1.   Когато предава информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3, централният орган на осъждащата държава членка предава следната информация:

Освен това централният орган може да подава всякаква друга информация относно присъди, вписан[а] в регистрите за съдимост.

2.   Централният орган на държавата членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация от вида, посочен в параграф 1, букви а) и б), която е получил в съответствие с член 5, параграф 1 с цел препредаване в съответствие с член 7. За същата цел може да съхранява видовете информация, изброени в параграф 1, първа алинея, буква а) и втора алинея.

3.   […]

След изтичане на срока по параграф 7 от настоящия член централните органи на държавите членки предават такава информация по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

4.   Форматът, посочен в параграф 3, и всякакви други начини на организация и улесняване на обмена на информация относно присъди между националните органи на държавите членки се определят от Съвета […].

Други такива начини включват:

[…]“.

14.

Съображения 2, 6 и 12 от Решение 2009/316 гласят:

[…]

[…]

15.

Съгласно член 1 от това решение, в който се определя неговият предмет:

„С настоящото решение се създава Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS).

Настоящото решение също така определя елементите със стандартизиран формат за електронен обмен на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки, по-специално по отношение на информация за наказуемото деяние, довело до присъдата, и информация за съдържанието на присъдата […]“.

16.

Член 3 от посоченото решение е озаглавен „Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS)“ и параграф 1 от него предвижда:

„ECRIS е децентрализирана информационно-технологична система, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всички държави членки. Тя е съставена от следните елементи:

[…]“.

17.

Член 4 от Решение 2009/316, озаглавен „Формат на предаване на информацията“, гласи:

„1.   При предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение [2009/315], свързана с наименованието или правната класификация на наказуемите деяния и с приложимите правни разпоредби, държавите членки посочват съответния код на всяко наказуемо деяние, посочено в предаването, в съответствие с таблицата на наказуемите деяния от приложение А. […]

Държавите членки могат също да предоставят налична информация за степента на осъществяване и степента на участие в наказуемото деяние и когато е приложимо, за съществуването на пълно или частично освобождаване от наказателна отговорност или за рецидив/повторност.

2.   При предаването на информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3 и член 7 от Рамково решение [2009/315], свързана със съдържанието на присъдата, по-специално наказанието, както и всякакви съпътстващи наказания, мерки за сигурност и последващи решения, променящи изпълнението на наказанието, държавите членки се позовават на съответния код на всяко от наказанията и мерките, посочени при предаването, в съответствие с таблицата на наказанията и мерките в приложение Б. […]

Държавите членки предоставят също така, когато е приложимо, наличната информация относно естеството и/или условията за изпълнение на наложеното наказание или мярка в съответствие с параметрите от приложение Б. […]“.

18.

Съображения 2, 5—8 и 13 от Рамково решение 2008/675 гласят:

[…]

[…]

19.

Член 1, параграф 1 от това рамково решение гласи:

„Целта на настоящото рамково решение е да определи условията, при които в хода на наказателно производство в държава членка срещу дадено лице се вземат под внимание предишните присъди, постановени срещу същото това лице за [други] деяния в други държави членки“.

20.

Член 3 от посоченото рамково решение, озаглавен „Вземане под внимание в хода на новообразувано наказателно производство на присъда, постановена в друга държава членка“, предвижда:

„1.   Всяка държава членка следва да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за [други] деяния в други държави членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство.

2.   Параграф 1 се отнася до досъдебната фаза, до съдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата, особено във връзка с приложимите процедурни правила, включително правилата, свързани с [предварителното задържане], определяне на престъплението, вида и тежестта на присъдата, както и правилата за изпълнение на решението.

3.   Вземането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство.

4.   Съгласно параграф 3 параграф 1 не се прилага, доколкото[, ако] предишната присъда [беше] национална присъда на държавата членка, извършваща новообразуваното производство, […] вземането предвид на предишната присъда според националното право на тази държава членка би имало за последствие намеса, [отмяна] или преразглеждане на предишната присъда или на каквото и да е решение, свързано с изпълнението ѝ.

[…]“.

21.

Член 46 от a nemzetközi bűnügyi jogsegélyről szóló 1996. évi XXXVIII. törvény (Закон XXXVIII от 1996 г. за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, наричан по-нататък „Закон за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела“) гласи следното:

„1.   Министърът на правосъдието получава уведомленията, позволяващи признаване на решенията на чуждестранни съдилища, както и исканията от чужбина за трансфер на изпълнението на наказание лишаване от свобода или на мярка за неотклонение, свързана с лишаване от свобода, […] и […] ги изпраща на компетентния съд […].

[…]

2.   Производството за признаване на съдебно решение, изпратено от определения за тази цел централен орган на друга държава — членка на [... С]ъюз[а], трябва да се образува преди датата на реабилитацията, посочена в информацията, която държавата членка е приложила към решението.

3.   Ако не е предвидено друго в настоящия закон, за производството пред компетентния съд се прилагат общите правила на дял XXIX от a büntetőeljárásról szóló 1998 évi XIX. törvény [Закон XIX от 1998 г. за приемане на Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „Наказателно-процесуален закон от 1998 г.“], отнасящ се до специалните производства […]“.

22.

Съгласно член 47 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, който е включен в дял IV, глава 1 на този закон, озаглавена „Признаване на чуждестранни съдебни решения“:

„1.   Влезлите в сила решения на чуждестранни съдилища имат същото действие като постановените от унгарски съдилища, при положение че проведеното в чужбина производство срещу дееца и наложеното наказание или приложената мярка не противоречат на унгарския правен ред.

[…]

3.   В случай че унгарският съд признае чуждестранното съдебно решение, се счита, че този съд се е произнесъл с влязло в сила решение по отношение на съответното деяние.

[…]“.

23.

Накрая, член 48 от този закон гласи:

„1.   При постановяване на своето решение унгарският съд е обвързан от фактите, така както са били установени от чуждестранния съд.

2.   В производството пред унгарския съд правните последици от осъждането се определят в съответствие с унгарския закон. Ако наказанието или мярката, наложени с решението на чуждестранния съд, не са напълно съвместими с унгарския закон, унгарският съд налага с решението си приложимите съгласно унгарския закон наказание или мярка, като ги привежда във възможно най-голяма степен в съответствие с наказанието или мярката, наложени от чуждестранния съд, и — ако има искане във връзка с изпълнението — се произнася съответно по изпълнението на наказанието или мярката.

3.   Приложимото наказание или мярка се определя в съответствие със закона, действащ към момента на извършване на деянието. Ако съгласно унгарския закон, действащ към момента на определяне на приложимото наказание или мярка, съответното деяние вече не представлява престъпление или е по-леко наказуемо, се прилага този нов закон.

4.   Ако поради наличие на съвкупност от престъпления чуждестранният съд е наложил с решението си общо наказание и някое от деянията, предмет на това решение, не съставлява престъпление съгласно унгарското право или не може да бъде признато за такова поради други съображения, в своето решение унгарският съд не взема предвид това деяние и определя наказанието с оглед на останалите факти, на които се основава решението, в съответствие с разпоредбите на büntető törvénykönyv [Наказателния кодекс ( 10 )] относно определянето на наказанието.

5.   Ако наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода е несъвместимо с унгарския закон, що се отнася до начина на изпълнението му или до неговата продължителност, унгарският съд определя наказанието и неговата продължителност с оглед на вида престъпление, което съгласно унгарския закон съответства на фактите, на които се основава присъдата, при спазване на предвидените в Наказателния кодекс граници на наказанието и правила относно неговото определяне, включително относно начина на изпълнението му и условното осъждане. Ако определеният от чуждестранния съд срок на наказанието лишаване от свобода е по-кратък от този, който съответства на деянието съгласно унгарския закон — като се вземат предвид и разпоредбите на Наказателния кодекс относно смекчаващите обстоятелства — определеният от унгарския съд срок на наказанието лишаване от свобода съвпада с определения от чуждестранния съд. Срокът на определеното от унгарския съд наказание не може да бъде по-дълъг от срока на наказанието, което е наложено от чуждестранния съд.

6.   Ако чуждестранният съд е наложил наказание лишаване от свобода и е постановил ефективно изтърпяване само на част от него, а за останалата част е осъдил лицето условно, унгарският съд признава посоченото наказание лишаване от свобода, все едно че след срока на ефективно изтърпяване е допуснато условно предсрочно освобождаване на осъдения. В този случай, при определяне на момента, от който се допуска условно предсрочно освобождаване, унгарският съд може да се отклони от разпоредбата на член 38, параграф 2 от Наказателния кодекс и — ако предвиденият в член 39, параграф 1 от Наказателния кодекс срок, за който може да се допусне условно предсрочно освобождаване, е по-дълъг от условно наложената част от наказанието, определен в присъдата на чуждестранния съд — от тази на член 39, параграф 1 от Наказателния кодекс. В този случай срокът на условното предсрочно освобождаване съвпада с този на условно наложената с решението на чуждестранния съд част от наказанието и същото се счита за изтърпяно в последния ден от определения по този начин период на условното предсрочно освобождаване.

7.   Унгарският съд уведомява службата, която отговаря регистъра за съдимост, за признаването на чуждестранното съдебно решение.

[…]“.

24.

Съгласно унгарското наказателнопроцесуално право, след като основните наказателноправни въпроси са решени с влязло в сила съдебно решение, тясно свързаните с тях допълнителни наказателноправни въпроси се решават в т.нар. „специални“ производства, тоест става въпрос за опростени производства.

25.

Дял III от bűnügyi nyilvántartási rendszerről, az Európai Unió tagállamainak bíróságai által magyar állampolgárokkal szemben hozott ítéletek nyilvántartásáról, valamint a bűnügyi és rendészeti biometrikus adatok nyilvántartásáról szóló 2009. évi XLVII. törvény (Закон XLVII от 2009 г. за регистъра за съдимост, регистъра на решенията, постановени срещу унгарски граждани от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, и базата с биометрични данни за съдебни и полицейски нужди) е озаглавен „Регистър на решенията, постановени срещу унгарски граждани от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз“.

26.

Член 31 от този закон гласи:

„При управлението на сведенията в регистъра на решенията, постановени срещу унгарски граждани от съдилища на държавите — членки на [С]ъюз[а] (наричан по-нататък „регистър на присъдите, постановени в държавите членки“), се цели, що се отнася до сведенията, които се съдържат във влезлите в сила съдебни решения, постановени в другите държави — членки на […] [С]ъюз[а], с които унгарски граждани са признати за виновни за извършването на престъпления (наричани по-нататък „решенията, постановени в държавите членки“):

27.

Съгласно член 32 от посочения закон:

„В регистъра на присъдите, постановени в държавите членки, се вписват сведения за унгарски граждани, които са признати за виновни за извършването на престъпления с влезли в сила решения, постановени в други държави — членки на […] [С]ъюз[а]“.

28.

Съгласно член 33 от същия закон:

„1.   Регистърът на решенията, постановени в държавите членки, съдържа следните данни, които фигурират в съдебни решения, постановени в други държави членки, и са предоставени от определения от всяка от тях централен орган:

[…]“.

29.

На 8 януари 2016 г. Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад, Австрия) осъжда г‑н Lada, унгарски гражданин, на четиринадесет месеца лишаване от свобода за опит за кражба с взлом в големи размери. Същият съд постановява осъденото лице да изтърпи ефективно единадесет месеца от наложеното му наказание, а за останалите три месеца го осъжда условно.

30.

Посоченият съд обявява решението си в открито съдебно заседание, на което присъства и задържаният под стража обвиняем. Защитата му е осигурена от адвокат и той има възможност да се изразява на майчиния си език с помощта на устен преводач.

31.

Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад) изпраща на Министерството на правосъдието по направено от последното искане своето решение, както и резюме на необходимите данни.

32.

Това министерство препраща изготвените на немски език документи на запитващата юрисдикция Szombathelyi Törvényszék (Областен съд Сомбатхей, Унгария), която съгласно член 46 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела е материално и териториално компетентна да проведе производството за „признаване на чуждестранно съдебно решение“, уредено в същия закон.

33.

Запитващата юрисдикция посочва, че в началото на производството следва да се провери по-специално дали в чуждестранното съдебно производство са спазени основните права и основните разпоредби на Наказателно-процесуалния закон от 1998 г.

34.

Ето защо тази юрисдикция разглежда изпратените ѝ документи и разпорежда те да бъдат преведени на унгарски език. В рамките на производството тя назначава служебен адвокат на подсъдимия г‑н Lada и установява, че осъждането на последния от Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад) не е отбелязано в унгарския регистър за съдимост, но фигурира в ECRIS. Освен това установява, че наказанието лишаване от свобода е в процес на изпълнение.

35.

Посочената юрисдикция обяснява, че за да бъде признато в Унгария постановеното от Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад) решение за осъждане на г‑н Lada, следва да се образува специално производство, което представлява ново наказателно производство. В това производство извършеното от осъденото лице деяние следва да се прецени съгласно унгарския Наказателен кодекс, който е в сила към момента на извършването му или към момента на разглеждане на делото, като се вземат предвид фактите, които са били взети предвид в чуждестранното решение.

36.

Що се отнася до настоящото производство за признаване, запитващата юрисдикция уточнява, че както към момента на извършване на деянието, така и към момента на признаване на чуждестранното съдебно решение е в сила приетият с 2012. évi C. törvény (Закон C от 2012 г.) Наказателен кодекс и че съгласно този кодекс в производството за признаване извършеното в чужбина деяние, относно което се е произнесъл чуждестранен съд, следва да се преквалифицира по унгарското право.

37.

Запитващата юрисдикция добавя, че по отношение на така определените престъпления следва по-специално диспозитивът на чуждестранното съдебно решение да бъде преформулиран съгласно действащия Наказателен кодекс, като се промени било видът, било размерът на наказанието.

38.

Запитващата юрисдикция установява, че производството за признаване на чуждестранните съдебни решения в Унгария по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела на практика предполага нова преценка и ново квалифициране на деянието, относно което чуждестранният наказателен съд вече се е произнесъл, както и налагане (или определяне) на предвидено в унгарското законодателство наказание. Това предполага изменение на чуждестранното съдебно решение или дадената в него правна квалификация в съответствие с унгарското право и налагане на ново наказание или евентуално нова мярка. Така на основание членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела унгарският съд би могъл, изхождайки от същите факти, да признае осъденото лице за виновно за извършването на други престъпления и да му наложи наказание или мярка, различни от наложените в чуждестранното производство.

39.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че това специално производство повдига определени въпроси, доколкото унгарската правна уредба изглежда не зачита принципа на взаимно признаване, закрепен в първичното право на Съюза. Според нея за това свидетелства член 47, параграф 3 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, който, следва да се припомни, предвижда, че „[в] случай че унгарският съд признае чуждестранното съдебно решение, се счита, че се е произнесъл с влязло в сила решение по отношение на съответното деяние“. Така от унгарското право изглежда следва, че лице, осъдено с решение на съд на друга държава членка, може да бъде считано за осъдено в Унгария и по отношение на него може да се приложат останалите последици от решението само ако унгарският съд е признал посоченото решение на територията на Унгария по реда на специалното производство за признаване. С други думи от унгарското право следва, че чуждестранното съдебно решение би могло да се вземе предвид в Унгария едва след като бъде признато от унгарски съд по реда на това специално производство.

40.

Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че специалното производство за признаване не представлява просто възпроизвеждане на чуждестранното съдебно решение. Всъщност в рамките на това производство компетентният унгарски съд може да наложи друго по вид или размер наказание от друг вид и дори при признаване на решението да приеме, че деянието съставлява по-тежко наказуемо престъпление. С други думи, последиците на чуждестранното решение се признават посредством ново решение. Според запитващата юрисдикция това представлява неточно възпроизвеждане на чуждестранното решение в Унгария или постановяване на ново съдебно решение в друга държава членка срещу същото лице и за същото деяние, тъй като в посоченото специално производство лицето ще бъде признато за виновно за извършването на нови престъпления в съответствие с унгарското право, а съответната присъда ще трябва да бъде вписана в унгарския регистър за съдимост. Това поражда съмнение относно съвместимостта на специалното производство за признаване с принципа ne bis in idem — въпрос, който следва да бъде разрешен чрез тълкуване на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници ( 11 ) и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 12 ).

41.

Запитващата юрисдикция уточнява, че целта на разпоредбите на Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, в който е уредено производството за признаване на чуждестранните съдебни решения, е да позволи вписването на осъжданията с такива съдебни решения в унгарския регистър за съдимост, при положение че унгарски съд е признал тези решения. След това така признатите съдебни решения може евентуално да служат за основание в бъдеще осъдените лица да бъдат разглеждани като извършили едно или дори повече престъпления при условията на рецидив.

42.

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че прилагането на унгарската правна уредба води до ситуация, в която след приключване на производството за признаване в унгарския регистър за съдимост за осъденото лице фигурират признатите от унгарското право престъпления и наказание, докато в ECRIS продължават да фигурират данните от чуждестранното съдебно решение.

43.

Накрая запитващата юрисдикция уточнява, че в конкретния случай не става дума за изпълнение в Унгария на наказание, наложено с решение на съд на друга държава членка, и че ако случаят беше такъв, правното основание на производството щеше да бъде друго, а именно az Európai Unió tagállamaival folytatott bűnügyi együttműködésről szóló 2012. évi CLXXX. törvény (Закон CLXXX от 2012 г. относно сътрудничеството между държавите — членки на Европейския съюз, по наказателноправни въпроси) ( 13 ).

44.

Запитващата юрисдикция иска да установи дали такова производство за признаване е в съответствие с правото на Съюза по-специално като се имат предвид принципът на взаимно признаване в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и принципът ne bis in idem, както са предвидени в първичното право на Съюза.

45.

Във връзка с въпросите, които запитващата юрисдикция поставя по настоящото дело, на 13 септември 2016 г. е решено да ѝ се изпрати решение от 9 юни 2016 г., Balogh ( 14 ), в което Съдът приема, че Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, въвеждаща специално производство за признаване от съда на държава членка на влязло в сила решение, постановено от юрисдикция на друга държава членка, с което дадено лице се осъжда за извършено престъпление.

46.

С писмо, постъпило в Съда на 12 октомври 2016 г., Szombathelyi Törvényszék (Областен съд Сомбатхей) решава да поддържа преюдициалното си запитване, тъй като фактите, по които е постановено цитираното по-горе решение от 9 юни 2016 г., Balogh ( 15 ), се отнасят само до разходите за писмен и устен превод, позволяващ на засегнатото лице да използва майчиния си език в унгарското производство за признаване.

47.

Освен това тази юрисдикция отбелязва, че това решение не е довело до уеднаквяване на практиката на унгарските съдилища. Така например предвид спецификите на рамковите решения според правото на Съюза някои съдилища продължават да прилагат специалните производства в очакване на промяна в унгарското законодателство. Други прекратяват разглеждането на делата или чакат да бъде възприета единна съдебна практика. Запитващата юрисдикция отбелязва, че в случай че се установи несъвместимост на унгарското законодателство с първичното право на Съюза, сезираните унгарски съдилища биха могли автоматично да не приложат това законодателство и принципът на взаимно признаване на съдебните решения по наказателноправни въпроси би могъл да се приложи в пълна степен.

48.

Освен това запитващата юрисдикция счита, че анализът на съвместимостта на специалното производство за признаване с принципа на взаимно признаване налага да се разгледат много по-широкообхватни въпроси от тези, които са разгледани в решението от 9 юни 2016 г., Balogh ( 16 ). По-конкретно, в настоящото дело следва да се разгледа въпросът дали националният съд може да предприеме мерки, които при сравнение с мерките, определени от постановилия решението чуждестранен съд, променят това съдебно решение по един или друг начин.

49.

Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че предвиденото в унгарското законодателство специално производство за признаване все още не е разгледано от гледна точка на принципа ne bis in idem. Производството обаче би следвало да се разгледа от гледна точка на този принцип, както и на принципа на взаимно признаване, тъй като в това производство компетентният унгарският съд квалифицира от гледна точка на действащото унгарско право наказуемите деяния, по които чуждестранният съд вече се е произнесъл, и може да налага наказания и други мерки, различни от наказанията, наложени с решението на чуждестранния съд. Възможно е например въз основа на една и съща фактическа обстановка в чуждестранното съдебно решение и в решението на унгарския съд да се установят съвсем различни престъпления. Същото се отнася и за наказанията, но с уговорката, че наказанията, определени в Унгария, не могат да бъдат по-строги от наложените в чужбина.

50.

Запитващата юрисдикция счита също така, че Рамково решение 2008/675 е относимо към разглежданото производство, тъй като чуждестранната присъда срещу г‑н Lada не би могла да се вземе предвид в хода на последващо наказателно производство, без преди това да е било приложено специалното производство за признаване.

51.

При тези обстоятелства Szombathelyi Törvényszék (Областен съд Сомбатхей) решава да поддържа следните преюдициални въпроси:

52.

С двата си преюдициални въпроса, които според мен следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали предвиденото в унгарското право специално производство за признаване на чуждестранните присъди е съвместимо с правото на Съюза, и по-специално с принципа на взаимно признаване, предвиден в членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС, с Рамково решение 2008/675 и с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.

53.

Тези въпроси са поставени от националната юрисдикция, която съгласно унгарския правен ред е компетентна да проведе предвиденото в членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела специално производство за признаване на присъдата, постановена от Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад) срещу г‑н Lada.

54.

Следва да се отбележи, че в разглеждания случай провеждането на производството за признаване на чуждестранното съдебно решение не е нито с оглед на изпълнението в Унгария на наказанието, постановено с това съдебно решение, нито с цел вземане предвид на това наказание в рамките на новообразувано наказателно производство срещу г‑н Lada в Унгария.

55.

Членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела въвеждат специално производство за предварително признаване от компетентните унгарски съдилища на влезли в сила присъди на чуждестранни съдилища с цел на решението за признаване да се придаде действието на присъда, постановена от унгарски съд.

56.

Съгласно направеното от запитващата юрисдикция описание на това производство същото предполага преразглеждане на съответната чуждестранна присъда, при което може да се стигне до преквалифициране на наказуемото деяние, довело до постановяването на тази присъда, както и до адаптиране на наложеното наказание, ако квалификацията на деянието и наказанието не отговарят на унгарското наказателно право.

57.

В рамките на специалното производство за признаване на присъда, постановена от съд на друга държава членка, лицето, срещу което има влязла в сила присъда, не е обект на ново наказателно преследване, което би могло да доведе до повторно осъждане за същото престъпление. Това производство, при което компетентният унгарски съд не извършва нова преценка на фактическата обстановка, нито на степента на наказателна отговорност на засегнатото лице, наподобява производство по екзекватура и целта му е по-скоро адаптиране на правните последици, определени с чуждестранното съдебно решение, с цел да се приведат в съответствие с унгарското наказателно законодателство. Поради това принципът ne bis in idem, чиято цел е да не се допуска в пространството на свобода, сигурност и правосъдие лице, спрямо което е постановено влязло в сила съдебно решение, да бъде — при упражняване на правото си на свободно движение — преследвано за едно и също деяние на територията на няколко държави членки ( 17 ), не ми се струва приложим за настоящото дело.

58.

Както посочих по-горе, Съдът вече имаше повод да постанови в решението си от 9 юни 2016 г., Balogh ( 18 ), че Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на унгарското специално производство за признаване. По-точно той прие, че в съответствие с последните вписването в регистъра за съдимост от централния орган на държавата членка по гражданството на присъди, произнесени от юрисдикциите на осъждащата държава членка, трябва да се извършва пряко въз основа на предаването от централния орган на тази последна държава членка посредством ECRIS на информацията относно тези осъждания под формата на кодове ( 19 ). При тези условия това вписване не би могло да зависи от предварителното прилагане на производство за съдебно признаване на посочените присъди, каквото е унгарското специално производство, нито a fortiori от предаването на държавата членка по гражданството на лицето на осъдителното решение за целите на подобно признаване ( 20 ).

59.

В решението си от 21 септември 2017 г., Бешков ( 21 ), Съдът се произнесе и по отношение на българското специално производство за признаване. Той постанови, че Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национално производство за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка.

60.

С тези две решения Съдът постанови, че подобни национални производства за признаване на чуждестранните присъди противоречат на принципа на взаимно признаване на присъдите и на съдебните решения по наказателноправни въпроси, предвиден в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, на който са основани Рамково решение 2009/315, Решение 2009/316 и Рамково решение 2008/675 ( 22 ). По-конкретно, този принцип не допуска преразглеждането на присъди, постановени в други държави членки, в рамките на национално производство за признаване ( 23 ).

61.

В светлината на позицията, възприета от Съда в тези две решения, е редно да се запитаме кои са причините, поради които Съдът трябва отново да се произнесе по въпроса за съответствието на този вид национални производства за признаване на чуждестранните присъди с наказателното право на Съюза, при положение че този въпрос би могъл да се счита за окончателно и напълно решен в посочените решения. Според мен причините за това са три.

62.

На първо място, обясненията, предоставени от унгарското правителство в писменото му становище, изглежда поставят под въпрос предпоставката, на която Съдът основава своите съображения в решението си от 9 юни 2016 г., Balogh ( 24 ), а именно че унгарското специално производство за признаване е необходимо условие за вписването на присъдите срещу унгарски граждани, постановени от съдилища на други държави членки, в унгарския регистър за съдимост. Изхождайки от тази предпоставка, Съдът тълкува Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316, два акта, чиято цел е да се улесни бързият обмен на информацията за осъждания между държавите членки и които следователно не допускат вписването на тази информация в унгарския регистър за съдимост да зависи от предварителното провеждане на национално производство за признаване.

63.

В писменото си становище унгарското правителство по същество обяснява, че по силата на Закон XLVII от 2009 г. за регистъра за съдимост, регистъра на решенията, постановени срещу унгарски граждани от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, и базата с биометрични данни за съдебни и полицейски нужди постановено в държава членка решение се вписва в регистъра на решенията срещу унгарски граждани, постановени от съдилища на държавите членки, който се води от службата, отговаряща за регистъра за съдимост, без специална процедура, при условие че това решение е било предадено от органа на въпросната държава членка в подходяща форма и с нужното за целите на вписването ѝ съдържание. От това описание следва, че унгарското правителство счита, че унгарската правна уредба по същество съответства на разпоредбите на Рамково решение 2009/315. От тези обяснения е видно, че специалното производство за признаване на тези съдебни решения се провежда независимо от тяхното вписване в регистъра на решенията, постановени от съдилища на други държави членки.

64.

При това положение данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, по-скоро потвърждават предпоставката, според която специалното производство за признаване се провежда предварително и с оглед на вписването в унгарския регистър за съдимост на решенията за осъждане на унгарски граждани.

65.

В това отношение се позовавам на член 48, параграф 7 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, цитиран от запитващата юрисдикция, в който се предвижда, че „[у]нгарският съд уведомява службата, която отговаря за регистъра за съдимост, за признаването на чуждестранното съдебно решение“. В допълнение запитващата юрисдикция посочва, че съобразените с унгарското право нови престъпления — тоест след преквалифицирането им в рамките на специалното производство за признаване — трябва да бъдат вписани в националния регистър за съдимост ( 25 ). Освен това в хода на производството тази юрисдикция установява, че присъдата срещу г‑н Lada, постановена от Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад), не е отбелязана в унгарския регистър за съдимост, но фигурира в ECRIS. Накрая, запитващата юрисдикция уточнява, че целта на разпоредбите, включени в дял IV, глава 1 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, е да позволи вписването на чуждестранните решения в унгарския регистър за съдимост, при положение че са признати от унгарски съд ( 26 ). Предвид тези данни стигам до извода, че вписването на чуждестранно съдебно решение в унгарския регистър за съдимост се извършва след признаването му по реда на специалното производство.

66.

Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, в рамките на специалното производство за признаване компетентният унгарски съд може, изхождайки от същата фактическа обстановка и прилагайки унгарското право, да признае лицето, срещу което има постановено чуждестранно съдебно решение, за виновно за извършването на други престъпления и да му наложи наказание или мярка, различни от определените в чуждестранното производство ( 27 ). В тази връзка запитващата юрисдикция констатира, че при прилагането на специалното производство за признаване се стига до ситуация, в която след приключване на производството в унгарския регистър за съдимост за осъденото лице фигурират признатите от унгарското право престъпления и наказание, докато в ECRIS продължават да фигурират данните от чуждестранното съдебно решение ( 28 ).

67.

Такова разминаване между информацията в ECRIS и информацията, вписана в унгарския регистър за съдимост, противоречи на системата за обмен и съхранение на информацията относно присъдите, установена с Рамково решение 2009/315 и с Решение 2009/316.

68.

Въпросът дали специалното производство за признаване на присъдите, постановени от съд на друга държава членка, се провежда за целите на вписването на тези присъди в унгарския регистър за съдимост, във всички случаи е свързан с тълкуване на националното право, което не е от компетентността на Съда ( 29 ).

69.

Освен това, що се отнася до изглежда възприетата от Министерството на правосъдието практика да изисква чуждестранното решение да му бъде предадено, преди фигуриращото в него осъждане да бъде вписано в унгарския регистър за съдимост, е уместно да се припомни, че тази практика противоречи на системата, установена с Рамково решение 2009/315 и с Решение 2009/316. Всъщност с последните се въвежда бърза и ефикасна система за обмен на информация относно наказателните присъди, постановени в различните държави членки ( 30 ). Тази информация се предава между централните органи на държавите членки посредством ECRIS, под формата на кодове, съответстващи на всяко наказуемо деяние и на санкциите, които са предмет на предаването ( 31 ). Следователно предаването на присъдата, постановена от съд на друга държава членка, на централния орган на държавата членка по гражданството на лицето се извършва само когато това се налага от особени обстоятелства и не би могло да се изисква систематично за целите на вписването на посочената присъда в регистъра за съдимост на тази държава членка ( 32 ). В това отношение ще отбележа, че в рамките на настоящото производство унгарското правителство не изтъкна нито едно конкретно обстоятелство, с което може да се обоснове предаването на решението на Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад) на Министерството на правосъдието.

70.

Ето защо с оглед на гореизложеното предлагам Съдът да потвърди мотивите, които излага в точки 28—35, както и в точки 41—55 от решението си от 9 юни 2016 г., Balogh ( 33 ). Що се отнася до мен, поддържам позицията, която развих подробно в точки 36—67 от заключението си по същото дело, към които препращам ( 34 ).

71.

На второ място, както запитващата юрисдикция, така и унгарското правителство съпоставят специалното производство за признаване с разпоредбите на Рамково решение 2008/675. В това отношение от предоставените на Съда разяснения е видно, че провеждането на това производство от компетентните унгарски съдилища представлява предварително формално условие за вземането предвид на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, в рамките на новообразувано наказателно производство. В тази връзка унгарското правителство изтъква необходимостта подобни присъди да бъдат адаптирани към унгарското наказателно право в рамките на специалното производство за признаване. Без такова предварително адаптиране присъдите не биха могли да бъдат вземани предвид в евентуални бъдещи наказателни производства срещу лицето, осъдено с присъда на чуждестранен съд.

72.

Както вече посочих, в момента срещу г‑н Lada няма новообразувано наказателно производство в Унгария и в този смисъл относимостта към разглеждания случай на Рамково решение 2008/675, чийто предмет съгласно член 1, параграф 1 от него „е да определи условията, при които в хода на наказателно производство в държава членка срещу дадено лице се вземат под внимание предишните присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави членки“ ( 35 ), може да бъде поставена под въпрос. В това отношение случаят е различен от този на г‑н Бешков, срещу когото има новообразувано наказателно производство в България, в рамките на което е поставен въпросът за вземането предвид на предишна присъда, постановена от австрийски съд ( 36 ).

73.

Предвид гореизложеното е ясно, че независимо от това в какъв контекст се провежда, специалното производство за признаване противоречи на системата, въведена с Рамково решение 2008/675, доколкото представлява предварително формално условие, което не е предвидено в това рамково решение и от което зависи неговото прилагане. С други думи, целта, преследвана от унгарския законодател с въвеждането на това производство, е да се подготви вземането предвид на чуждестранните присъди в рамките на евентуални бъдещи наказателни производства. Ето защо в представите на унгарските органи то изглежда неразривно свързано с прилагането на Рамково решение 2008/675. Следователно, за да се позволи на запитващата юрисдикция да се произнесе по спора в главното производство, и по-специално за да се реши дали тази юрисдикция трябва да проведе националното производство за признаване, би било полезно Съдът да припомни по същество това, което е приел в точки 35—38 и в точка 40 от решението си от 21 септември 2017 г., Бешков ( 37 ), а именно че Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в дадена държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да зависи от предварителното провеждане на национално производство за признаване на това решение от компетентните съдилища на първата държава членка. Аз от своя страна препращам към точки 27—31 от моето заключение по това дело ( 38 ).

74.

Противно на твърденията на чешкото и унгарското правителство, съображение 13 от Рамково решение 2008/675 не може да се разбира в смисъл, че държава членка може да предвиди национално производство за признаване на присъда, постановена от съд на друга държава членка, като условие за това последната да бъде взета предвид в новообразувано наказателно производство.

75.

Както посочва Европейската комисия в своя доклад до Европейския парламент и Съвета относно прилагането от страна на държавите членки на [Рамково решение 2008/675], последното допринася „за насърчаването на взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие, тъй като то насърчава съдебна култура, при която принципът е предишните присъди, постановени в друга държава членка, да се вземат предвид“ ( 39 ). За тази цел член 3, параграф 1 от това рамково решение, разглеждан във връзка със съображение 5 от него, задължава държавите членки да гарантират, че в хода на новообразувано наказателно производство срещу дадено лице в една държава членка постановените в друга държава членка предишни присъди, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, от една страна, ще се вземат предвид, доколкото съгласно националното законодателство се вземат предвид предишните национални присъди, и от друга страна, ще им се признават правни последици, съответни на тези на национални присъди съгласно националното законодателство.

76.

Така Рамково решение 2008/675 се подчинява на принципа на равностойност ( 40 ). В съответствие с този принцип националният съд, който е сезиран с новообразувано наказателно производство, е длъжен да вземе предвид постановените от съд на друга държава членка предишни присъди само доколкото вземането им предвид е възможно в изцяло вътрешен случай.

77.

Това изискване е ясно свързано с изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, а оттам и с взаимното признаване, което налага не само вземането предвид, но и спазването на чуждестранното решение.

78.

Следователно, като взема предвид това предишно чуждестранно решение, съдът, който се произнася впоследствие, не може да го променя в една или друга посока. Този принцип е закрепен в член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675. Националният съд, който последно е сезиран, трябва просто да приеме, че това решение поражда същите правни последици като тези, които по силата на националното право би породило предишно национално решение.

79.

Както Съдът уточнява в решението си от 21 септември 2017 г., Бешков ( 41 ), член 3, параграф 3 и съображение 13 от това рамково решение изрично забраняват преразглеждане на предишните присъди, постановени в други държави членки, тъй като тези присъди трябва да се вземат предвид такива, каквито са постановени ( 42 ).

80.

Следователно, противно на твърдяното от чешкото и унгарското правителство, макар в съображение 13 да се посочва също, че това рамково решение зачита различните вътрешни правни средства и процедури, необходими за да се вземе предвид предишна присъда, постановена в друга държава членка, и няма пречка държава членка да вземе, ако е необходимо, решение за признаване на равностойни правни последици на тази присъда, във всички случаи приемането на такова решение не може да предполага предварителното провеждане на национална процедура за признаване като разглежданата в главното производство ( 43 ).

81.

В обобщение, макар в съображение 13 от Рамково решение 2008/675 да се посочва, че държава членка може да вземе, ако е необходимо, решение за признаване на равностойни правни последици на предишна присъда, това е възможно само при условие че решението спазва правилото, предвидено в член 3, параграф 3 от същото рамково решение, тоест не представлява преразглеждане на присъдата.

82.

В това отношение е налице значителна разлика между, от една страна, вземането на решение за преразглеждане на предишно чуждестранно съдебно решение, което може да доведе до преквалифициране на наказуемото деяние и изменение на наложеното с това решение наказание, и от друга страна, вземането на решение, в което се уточнява как конкретно да се вземе предвид чуждестранното съдебно решение в новообразувано наказателно производство или се излагат причините, поради които подобно вземане предвид не е възможно в конкретния случай.

83.

Първото решение пряко противоречи на принципа на взаимно признаване, докато второто, напротив, е част от практическото прилагане на този принцип.

84.

Считам, че указанията, съдържащи се в съображение 13 от Рамково решение 2008/675, имат за цел единствено да дадат на държавите членки известна свобода на преценка при определянето на конкретните ред и условия, при спазване на които техните съдилища вземат предвид постановените в друга държава членка предишни присъди. Всъщност уместно е да се уточни, че Рамково решение 2008/675 не хармонизира признаването на правните последици на предишните присъди ( 44 ). Прилагането на принципа на взаимно признаване води до признаване на присъдите, постановени в друга държава членка, на същата валидност и правни последици като тези на предишна национална присъда. С други думи с това рамково решение се установява „принцип на приравняване“ на решение, взето от друга държава членка, с национална присъда ( 45 ). За сметка на това въпросното рамково решение оставя на националните законодателства грижата да се съобразят с този принцип, което означава, че то по никакъв начин няма за цел да хармонизира признаването на предвидените в отделните държави членки правни последици на предишните присъди, които продължават да се уреждат единствено от националното право ( 46 ). Следователно, тъй като няма хармонизиране, държавите членки предвиждат в своите национални законодателства различни правни последици, които освен това могат да се прилагат по различен ред, при различни условия и на различни етапи от тяхното наказателно производство.

85.

Във връзка с това в изложението на мотивите към своето предложение за рамково решение Комисията е посочила, че правните последици на предишните присъди в различните национални системи са доста различни. В някои държави членки наличието на предишна присъда има чисто фактическа стойност и компетентните органи са свободни да преценят дали да вземат предвид този факт при постановяването на своето решение. В други държави членки съществува система на рецидив в широк смисъл, при която от наличието на предишна присъда произтичат определени правни последици, които излизат извън правото на преценка на компетентните органи. Комисията посочва, че при наличие на правна уредба на рецидива държавите членки следва да уточнят при какви условия присъда, постановена в друга държава членка, поражда равностойни правни последици. Всъщност националните механизми на рецидива често са твърде пряко свързани със съществуващата на национално равнище структура на наказуемите деяния и наказанията, по-специално във всички случаи, в които съществуват системи на специален рецидив ( 47 ).

86.

Следователно с оглед на тези разяснения съображение 13 от Рамково решение 2008/675 не може да се тълкува в смисъл, че позволява провеждането на национално производство за признаване на съдебните решения по наказателноправни въпроси, постановени в други държави членки, като разглежданото в главното производство. Такова разширително тълкуване би влязло в противоречие с принципа на взаимно признаване на тези съдебни решения. Твърде ограничителните условия по съображение 13 от това рамково решение впрочем доказват, че възможността държавите членки да вземат решение, с което на предишна чуждестранна присъда се признават равностойни правни последици, обвързана със забрана за преразглеждането на тази присъда, се прилага само в зависимост от конкретния случай, по изключение и в хипотези, които са толкова очевидни, че е възможна корекция в кратките срокове, наложени от същото съображение.

87.

От гореизложеното правя извода, че системата, въведена с Рамково решение 2008/675, не допуска държава членка да прилага за присъдите, постановени от съдилищата на други държави членки, национално производство за признаване, в рамките на което тези присъди се подлагат на преразглеждане и може да се стигне до тяхното изменение с цел адаптирането им към наказателното право на въпросната държава членка. В това отношение напомням, че предвиденото в унгарското право специално производство за признаване може да доведе до преквалифициране на наказуемото деяние, по което е постановена влязла в сила присъда от съд на друга държава членка, и до адаптиране на наложеното наказание към унгарското наказателно право.

88.

Вярно е, че унгарското правителство обясни на Съда, че след постановяването на решението от 9 юни 2016 г., Balogh ( 48 ), е решено да се прекрати систематичното провеждане на специалното производство за признаване на чуждестранните съдебни решения ( 49 ). Следва обаче да се подчертае, че макар в известен смисъл да представлява утежняващо обстоятелство, систематичното провеждане на производството не е единственият довод, на който почива констатацията за несъвместимостта на въпросното производство с Рамково решение 2008/675. Тази несъвместимост ясно произтича от това, че въпросното производство, дори да се провежда само по повод на новообразувано наказателно производство срещу лице, което вече е осъдено от съд на друга държава членка, а не систематично и без връзка с каквото и да било новообразувано наказателно производство, от една страна, представлява предварително формално условие за вземането предвид на предишната присъда, и от друга страна, представлява преразглеждане на присъдата, което може да доведе до нейното изменение с оглед на адаптирането ѝ към унгарското наказателно право.

89.

Следва да се посочи, че в това отношение системата, въведена с Рамково решение 2008/675, се различава съществено от системата, въведена с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз ( 50 ). Всъщност, докато първото не позволява никакво адаптиране на чуждестранните присъди с оглед на вземането им предвид в рамките на новообразувано наказателно производство, в член 8 от второто се въвеждат стриктни условия за адаптиране от компетентния орган на изпълняващата държава на наказанието, наложено в издаващата държава, които представляват единствените изключения от принципното задължение на посочения орган да признае съдебното решение, което му е изпратено, и да изпълни наказание, което по продължителност и вид съответства на посоченото в постановеното в издаващата държава съдебно решение ( 51 ). По настоящото дело обаче унгарското правителство категорично не може да се позове на подобна възможност за адаптиране на чуждестранна присъда, тъй като е безспорно, че специалното производство за признаване не се провежда с оглед на изпълнението в Унгария на решението, постановено срещу г‑н Lada от Landesgericht Wiener Neustadt (Областен съд Вийнер Нойщад).

90.

Накрая, подчертавам, че съществуването на производство като това, което унгарските органи провеждат, било то систематично или не, преди вписването на чуждестранно съдебно решение в националния регистър за съдимост според мен е напълно ненужно в рамките на системата, въведена с Рамково решение 2009/315 и с Решение 2009/316, и поради това противоречи на тези решения. На първо място, тези два акта организират информацията, която е обща за регистрите за съдимост на държавите членки. Въпросът се опростява от само себе си, ако се отчете първостепенната полза от регистъра за съдимост.

91.

Съществуването на регистър за съдимост позволява на съдебните органи да разберат дали дадено лице е осъждано и в какво се състоят наказанието му и извършеното деяние, което при необходимост позволява да се установи или да се изключи евентуален рецидив, както и да се провери дали наложеното наказание е било изпълнено.

92.

Само по себе си вписването в регистъра за съдимост не представлява нито вземане предвид, нито изпълнение на присъда. От справката в регистъра за съдимост при последващо наказателно преследване съдебният орган ще установи дали в него е вписана присъда, която той ще трябва да вземе предвид или да изпълни. Само при тази хипотеза и в зависимост от конкретния случай съдът, сезиран с новообразувано наказателно производство, ще си постави въпроса за прилагането на Рамково решение 2008/675 по отношение на вземането предвид на дадена присъда или на Рамково решение 2008/909 — по отношение на нейното изпълнение.

93.

На трето място, запитващата юрисдикция приканва Съда да тълкува първичното право на Съюза, а именно член 82, параграф 1 ДФЕС, с който се въвежда принципът на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения по наказателноправни въпроси, като подчертава факта, че това ще предостави на националните юрисдикции възможност да не приложат несъвместимата с правото на Съюза унгарска правна уредба, каквато възможност няма да имат, ако Съдът само тълкува рамковите решения и изтъкне, че тази национална правна уредба им противоречи ( 52 ). Така се поставя въпросът дали е възможно позоваване на рамкови решения пред националните съдилища с цел те да не приложат несъвместима с тези решения национална правна уредба.

94.

За мен е ясно, че унгарското специално производство е в пряко противоречие с принципа на взаимно признаване, установен в член 82, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, както Комисията с основание отбелязва, това производство не позволява автоматичното признаване на съдебни решения, постановени в други държави членки, тъй като предвижда, че тези решения, вместо да бъдат признати, следва да бъдат заменени с национално решение, като единствено то поражда правни последици в унгарския правен ред. Текстът на член 47, параграф 3 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела е много ясен в това отношение и гласи, че „[в] случай че унгарският съд признае чуждестранното съдебно решение, се счита, че този съд се е произнесъл с влязло в сила решение по отношение на съответното деяние“. Следва да се добави, че решението, взето от компетентния унгарски съд при приключването на специалното производство за признаване, при необходимост може да адаптира чуждестранното съдебно решение с цел то да бъде приведено в съответствие с унгарското право. Доказателство за това е член 48, параграфи 2—6 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела.

95.

Следователно Съдът би могъл да избере да съсредоточи своя отговор до запитващата юрисдикция върху член 82, параграф 1 ДФЕС. Всъщност с този член се установява принципът на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения по наказателноправни въпроси и се заменя член 31 ЕС, на който се основават както Рамково решение 2009/315 и Решение 2009/316, така и Рамково решение 2008/675.

96.

Не този обаче е подходът, следван от Съда в решенията от 9 юни 2016 г., Balogh ( 53 ), и от 21 септември 2017 г., Бешков ( 54 ), както и в други решения, където Съдът в мотивите се позовава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения по наказателноправни въпроси, преди да пристъпи към тълкуване на нормите на вторичното право на Съюза, прилагащи този принцип.

97.

Считам, че този подход трябва да се запази, тъй като именно тези норми на вторичното право на Съюза конкретизират условията и ограниченията за прилагането на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения по наказателноправни въпроси с оглед на особеностите на различните аспекти на наказателното производство и поради това може да изискват разяснения от Съда.

98.

Съдът обаче трябва да уточни как да действат националните юрисдикции, когато установят несъвместимост между национална правна уредба и рамково решение, и по-специално ясно да посочи, че когато не е възможно да тълкуват национална правна уредба в съответствие с норма от вторичното право на Съюза, тези юрисдикции са длъжни, съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, да не приложат несъвместима с него национална правна уредба.

99.

Вече засегнах този въпрос в заключението си по делото, по което беше постановено решението от 29 юни 2017 г., Popławski ( 55 ). След това решение Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) отправи, по-специално по този въпрос, ново запитване до Съда, по което беше образувано висящото дело Popławski (C‑573/17). Така Съдът разполага с множество поводи да уточни дали когато национална юрисдикция счита, че тълкуването на национална правна уредба в съответствие с дадено рамково решение е невъзможно, тази юрисдикция е длъжна да не приложи въпросната правна уредба.

100.

В това отношение следва да се припомни, че макар рамковото решение да не може да има директен ефект, не трябва да се забравя, че в съответствие с член 34, параграф 2, буква б) ЕС ( 56 ) то е обвързващо за държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, като същевременно оставя на националните органи свобода по отношение на формата и средствата за постигането му ( 57 ). Освен това според постоянната практика на Съда държавите членки трябва да вземат всички общи и специални мерки, необходими за осигуряване на изпълнението на задълженията им по рамково решение ( 58 ).

101.

По-конкретно, съгласно постоянната практика на Съда задължителният характер на рамковото решение поражда задължение за националните органи, включително националните юрисдикции, да тълкуват националното право в съответствие с правото на Съюза. Следователно при прилагането на националното право тези юрисдикции, които трябва да го тълкуват, са длъжни да правят това, доколкото е възможно, с оглед на текста и целта на рамковото решение, за да се постигне търсеният с него резултат. Това задължение за съответстващо тълкуване на националното право е присъщо на системата на ДФЕС, тъй като дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани ( 59 ).

102.

Разбира се, има определени ограничения за прилагането на този принцип за съответстващо тълкуване на националното право. Така задължението на националния съд да се съобразява със съдържанието на рамково решение при тълкуване и прилагане на релевантните норми на националното му право, се ограничава от общите принципи на правото, по-специално принципите на правната сигурност и недопускане на прилагане с обратна сила. Тези принципи по-специално не допускат посоченото задължение да наложи — на основание на рамково решение и независимо от наличието на приет за неговото прилагане закон — определяне или утежняване на наказателната отговорност на лица, които с действията си са нарушили разпоредбите на рамковото решение ( 60 ). Принципът на съответстващо тълкуване не може освен това да служи за основание за тълкуване contra legem на националното право ( 61 ).

103.

При все това принципът на съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответното рамково решение и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел ( 62 ). В този контекст Съдът вече се е произнесъл, че задължението за съответстващо тълкуване налага на националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на рамково решение ( 63 ). Съдът е постановил също, че когато национална юрисдикция смята, че не е възможно да тълкува разпоредба от вътрешното право в съответствие с рамково решение, тъй като е обвързана от тълкуването на тази национална разпоредба в тълкувателно решение на националния Върховен съд, тя трябва да осигури пълното действие на рамковото решение, като при необходимост по собствена инициатива не приложи възприетото от националния Върховен съд тълкуване, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза ( 64 ).

104.

След тези уточнения относно задължението на националните юрисдикции за съответстващо тълкуване следва да се припомни, че в крайна сметка запитващата юрисдикция е тази, която следва да прецени дали националното ѝ право, и по-конкретно членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, може да бъде тълкувано в съответствие с Рамково решение 2009/315 и с Рамково решение 2008/675.

105.

Доколкото обаче не е сигурно, че запитващата юрисдикция ще може да достигне до тълкуване на националното си право в съответствие с правото на Съюза, струва ми се, че е необходимо да се определи какви конкретни действия следва да предприеме националната юрисдикция поради несъответствието на членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела с Рамково решение 2009/315 и Рамково решение 2008/675, ако се окаже, че такова съответстващо тълкуване не е възможно.

106.

По принцип, когато на разглежданите национални разпоредби не може да се даде съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да не ги приложи, за да приложи изцяло правото на Съюза.

107.

В това отношение следва да се посочи, че макар Съдът вече да е имал повод да се произнесе относно правното значение на актовете, приети в рамките на дял VI от Договора за ЕС, отнасящ се до полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, в решението си от 16 юни 2005 г., Pupino ( 65 ), той само разширява приложното поле на принципа на съответстващо тълкуване по отношение на тези актове, като приема, че рамковото решение може да се сравнява в това отношение с директива.

108.

Съдът обаче все още не се е произнесъл относно това дали несъответствието на национална норма с рамково решение задължава националната юрисдикция да не приложи тази национална норма, когато тя не може да бъде тълкувана съответстващо.

109.

Както изтъкнах в становището си от 28 април 2008 г. по дело Kozłowski ( 66 ), за рамковите решения важат съображенията, поради които в решение от 15 юли 1964 г., Costa ( 67 ), Съдът приема, че след като държавите членки доброволно се съгласяват да прехвърлят правомощията си на Общността, те не могат да противопоставят на общностен акт със задължително правно действие акт от вътрешния си правен ред, независимо от вида на вътрешния акт. Според мен рамковото решение, както всеки акт от общностното право със задължително правно действие, трябва да има предимство пред всяка разпоредба от вътрешното право независимо от вида ѝ, дори да е с конституционен ранг или от основен закон. Следователно принципът на предимство на правото на Съюза задължава националната юрисдикция да осигури пълното действие на правото на Съюза, „като при необходимост по собствена инициатива не приложи всяка противоречаща национална разпоредба“ ( 68 ).

110.

Множество съображения са в подкрепа на признаването на принципа на предимство по отношение на рамковите решения, приети в рамките на третия стълб ( 69 ).

111.

Първото съображение е езиково. В това отношение трябва да се отбележи, че с изключение на резервата, че рамковите решения нямат директен ефект, законодателят на Съюза е определил правния им режим по подобие на този на директивите, като е предвидил, че „са обвързващи за държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, но оставят на националните органи свобода по отношение на формата и средствата“ ( 70 ). Извън това, доколкото неизменната особеност на рамковото решение се свежда до липсата на директен ефект ( 71 ), няма никаква причина да се изключи предимството на тези актове, с мотива че попадат в областта на междуправителственото сътрудничество.

112.

Второто съображение е, че Съдът приема, че националният съд е длъжен да приложи техниката на съответстващото тълкуване, за да гарантира пълната ефективност на рамковите решения и да достигне до решение в съответствие с целта им.

113.

Вярно е, че за да обоснове прилагането на принципа на съответстващо тълкуване, Съдът се основава не на принципа на предимството, а на този на лоялното сътрудничество. Така той изтъква, че последният принцип, който предполага по-специално държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, които могат да осигурят изпълнението на техните задължения съгласно правото на Европейския съюз, трябва да се наложи и в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, което изцяло се основава на сътрудничеството между държавите членки и институциите ( 72 ). Тази логика на разсъждение е следвана още в решение от 10 април 1984 г., Von Colson и Kamann ( 73 ), тъй като в него Съдът извежда по-специално задължението за съответстващо тълкуване от задължението на държавите членки да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, които могат да осигурят изпълнението на задълженията им, произтичащи от правото на Съюза, като уточнява, че това право е задължително за всички национални органи, включително — в рамките на тяхната компетентност — за съдебните органи ( 74 ).

114.

Това обаче не променя факта, че изискването за съответстващо тълкуване, което в постоянната си практика Съдът определя като „присъщо за системата на Договора за функционирането на ЕС, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани“ ( 75 ), произтича от изискването за ефективност на правото на Съюза и от необходимостта да се осигури предимството на същото по отношение на вътрешното право на държавите членки ( 76 ). Впрочем признаването на принципа на съответстващо тълкуване посредством принципа на лоялното сътрудничество предполага задължително да се приеме, макар и не изрично, предимството на правото на Съюза. Как всъщност задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от правото на Съюза, би могло да обоснове задължение за националния съд да променя значението на вътрешното си право в смисъл, съответстващ на правото на Съюза, ако това задължение не се разглежда като ползващо се с предимство пред задължението на националния съд да разреши спора съгласно разпоредбите на своето вътрешно право?

115.

Третото съображение е свързано с измененията в правната уредба след края на преходния период, предвиден в приложения към Договорите Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби. По силата на член 10, параграф 3 от протокола посочената в параграф 1 преходна мярка престава да бъде в сила пет години след датата на влизане в сила на Договора от Лисабон, тоест на 30 ноември 2014 г. Окончателното включване на третия стълб в областта, съдържаща се в третата част от Договора за функционирането на ЕС, дял V, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, налага „общностно тълкуване“ ( 77 ). В това отношение следва да се отбележи по-специално, че докато компетентността на Съда съгласно предишния член 35 от Договора за ЕС отразяваше междуправителствения характер на сътрудничеството в рамките на третия стълб, от тази дата Съдът има по право задължителна компетентност да се произнася по преюдициални въпроси, тъй като тази компетентност вече не зависи от декларация, с която всяка държава членка признава тази компетентност и посочва националните юрисдикции, които могат да сезират Съда. В това отношение е интересно да се отбележи, че в решението си от 16 юни 2005 г., Pupino ( 78 ), Съдът се основава на „значението на компетентността на Съда да се произнася по преюдициални въпроси съгласно член 35 от Договора за ЕС“, за да обоснове необходимостта да се признае правото на частноправните субекти да се позовават на рамкови решения, за да получат съответстващо тълкуване на националното право пред юрисдикциите на държавите членки ( 79 ). Признаването на компетентност, идентична на тази, която Съдът притежаваше в рамките на първия стълб, свидетелства за процес на силно сближаване между тези два стълба, който оправдава на рамковото решение да се придадат правни последици, подобни на тези на директивата, с изключение, разбира се, на директния ефект, който изрично е изключен.

116.

От предходните съображения стигам до извода, че по силата на принципа на предимство рамковото решение има предимство пред всяка разпоредба от вътрешното право, която му противоречи.

117.

Освен това считам, че е важно да се припомни, че Съдът изрично посочва в решението си от 26 февруари 2013 г., Melloni ( 80 ), което е за тълкуване на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки ( 81 ), че „съгласно утвърдената съдебна практика по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и да са конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава“ ( 82 ).

118.

Съгласно логиката на разделяне на ефекта „на заместване“ от „възможността да се иска неприлагане“ ( 83 ) считам, че липсата на директен ефект на рамковото решение не означава, че националният съд не е длъжен да не приложи разпоредби от вътрешното си право, които са несъвместими с правото на Съюза. Всъщност това задължение произтича непосредствено от предимството на правото на Съюза пред националните разпоредби, които са пречка за пълната му ефективност.

119.

Считам, че предходните съображения важат a fortiori за решенията, приети съгласно член 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС, каквото е Решение 2009/316.

120.

Ето защо считам, че националната юрисдикция трябва, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното методи за тълкуване, да тълкува националните разпоредби по главното производство, доколкото е възможно, с оглед на текста и целта на Рамково решение 2009/315, Решение 2009/316 и Рамково решение 2008/675. В случай че такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция следва да не приложи националните разпоредби, които противоречат на правото на Съюза.

121.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Szombathelyi Törvényszék (Областен съд Сомбатхей, Унгария) преюдициални въпроси по следния начин: