1. 

Настоящото преюдициално запитване, отправено от hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия), се отнася до изпълнението в Белгия на европейска заповед за арест, издадена на 17 юли 2014 г. от полските органи срещу г‑н Dawid Piotrowski, пребиваващ в Белгия полски гражданин, с цел изпълнение на две наказания лишаване от свобода.

2. 

По това дело Съдът по-специално е приканен за първи път да тълкува член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки ( 2 ), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. ( 3 ) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“). Тази разпоредба предвижда случай, при който не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест, когато лицето, обект на тази заповед, предвид възрастта си, не е наказателно отговорно за деянията, за които е издадена посочената заповед, съгласно законодателството на изпълняващата държава членка.

3. 

В настоящото заключение ще обясня защо член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за недопускане на изпълнението на европейска заповед за арест не е налице само заради обстоятелството, че извършителят на деянието, срещу когото е издадена заповедта, не е навършил пълнолетие.

4. 

По-нататък ще посоча причините, поради които считам, че член 3, точка 3 от това рамково решение във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 4 ) трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава членка може да откаже да предаде ненавършило пълнолетие лице, когато на това лице, предвид възрастта му към момента на извършване на деянието, не може да бъде наложено никакво наказание съгласно законодателството на тази държава. За сметка на това изпълняващата държава членка трябва да предава ненавършило пълнолетие лице винаги когато, предвид възрастта на лицето към момента на извършване на деянието, предвиденото в издаващата държава членка наказание съответства по естеството и степента си на наказание, което би могло да бъде предвидено или наложено в изпълняващата държава членка.

5. 

В случай че изпълняващата държава членка откаже да предаде ненавършилото пълнолетие лице, тя трябва да изпълни по отношение на това лице съществуващите за нея задължения във връзка с оказването на възпитателна помощ.

6.

Съображения 5—8 и 10 от Рамково решение 2002/584 гласят следното:

[…]

7.

Съгласно член 1 от това рамково решение, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“:

„1.   Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

8.

В член 3 от посоченото рамково решение са уредени случаите, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест. Той гласи:

„Съдебният орган на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:

[…]

9.

Съгласно член 15 от Рамково решение 2002/584:

„1.   Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.   Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.   Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.

10.

Член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 е транспониран в белгийското право с член 4, точка 3 от wet betreffende het Europees aanhoudingsbevel (Закон за европейската заповед за арест) от 19 декември 2003 г. (наричан по-нататък „Законът за европейската заповед за арест“) ( 5 ). Съгласно тази разпоредба изпълнението на европейската заповед за арест се отказва, когато предвид възрастта му лицето, обект на тази заповед, все още не е наказателно отговорно съгласно белгийското право за деянията, за които е издадена заповедта за арест.

11.

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно белгийското право гражданите стават наказателноотговорни с навършването на 18-годишна възраст. Същевременно непълнолетните лица, навършили 16-годишна възраст, могат да носят наказателна отговорност, ако са извършили пътнотранспортни нарушения или образуваното за тях дело е препратено от съда за ненавършили пълнолетие лица.

12.

Всъщност по силата на член 36, точка 4 от wet betreffende de jeugdbescherming, het ten laste nemen van minderjarigen die een als misdrijf omschreven feit hebben gepleegd en het herstel van de door dit feit veroorzaakte schade (Закона за закрила на младежта, грижите за ненавършилите пълнолетие извършители на деяния, квалифицирани като престъпление, и обезщетяване на вредите, причинени в резултат от тези деяния) от 8 април 1965 г. ( 6 ), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за закрила на младежта“), familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица, Белгия) разглежда обвиненията на прокуратурата срещу лицата, преследвани за деяние, квалифицирано като престъпление, което са извършили преди навършване на 18-годишна възраст.

13.

Член 57 bis, параграф 1 от този закон предвижда, че ако пред familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) е образувано производство за деяние, квалифицирано като престъпление, срещу лице, което към момента на деянието е било навършило поне шестнадесет години, и този съд прецени, че не е подходящо прилагането на мярка за полагане на грижи или за закрила или налагането на възпитателни мерки, той може с мотивирано решение да препрати делото на прокуратурата с цел провеждане на производство пред специален състав на същия съд или пред наказателен съд, в зависимост от извършеното деяние.

14.

Тази разпоредба предвижда обаче, че familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) може да препрати делото само ако е изпълнено едно от следните условия, а именно за лицето вече да са били приложени една или няколко мерки по член 37, параграфи 2, 2bis или 2ter от Закона за закрила на младежта или мярка на възстановително правосъдие съгласно членове 37bis—37quinquies от този закон или преследването да е за някое от престъпленията по членове 373, 375, 393—397, 400, 401, 417ter, 417quater, 471—475 от Наказателния кодекс или за опит за извършване на някое от престъпленията по членове 393—397 от този кодекс.

15.

Член 57bis, параграф 1 от Закона за закрила на младежта предвижда също, че в мотивите на решението на familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) се вземат предвид личността, средата и степента на зрялост на засегнатото лице. Тази разпоредба може да се приложи и когато към момента на постановяване на присъдата посоченото лице е навършило 18-годишна възраст. В този случай лицето се приравнява на ненавършило пълнолетие.

16.

Съгласно член 57bis, параграф 2 от този закон familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) може да препрати делото само след като е възложил извършването на социално проучване и на медицинско-психологическа експертиза. Последната има за цел да прецени положението на съответното лице с оглед на неговата личност, среда и степен на зрелост. За тази цел се вземат предвид видът, честотата и тежестта на деянията, в които е обвинено лицето, доколкото допринасят за оценката на личността му.

17.

При определени условия familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) може да препрати дело, без да възлага извършването на социално проучване и/или без да разполага с доклада за медицинско-психологическата експертиза.

18.

На 17 юли 2014 г. Sąd Okręgowy w Białymstoku (Окръжен съд Бялисток, Полша) издава европейска заповед за арест на г‑н Piotrowski, полски гражданин, на основание две влезли в сила присъди.

19.

С присъда от 15 септември 2011 г. този съд е осъдил г‑н Piotrowski на лишаване от свобода за срок от шест месеца за кражба, по-конкретно за кражбата на велосипед, а с присъда от 10 септември 2012 г. — на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за даване на неверни сведения във връзка с тежко престъпление. Двете наложени наказания подлежат изцяло на изтърпяване.

20.

С постановление от 6 юни 2016 г. Оnderzoekrechter van de Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (съдия-следовател към Нидерландскоезичния първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) разпорежда задържането на г‑н Piotrowski за изпълнение на европейската заповед за арест и предаване на последния на полските органи на основание присъдата от 10 септември 2012 г. В същото постановление обаче съдия-следователят посочва, че европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена по отношение на присъдата от 15 септември 2011 г., тъй като г‑н Piotrowski е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието.

21.

На 7 юни 2016 г. procureur des Konings (прокурор, Белгия) подава протест срещу това постановление в частта му относно отказа за изпълнение на европейската заповед за арест по отношение на постановената на 15 септември 2011 г. присъда. Той обяснява, че за непълнолетно лице, което е навършило шестнадесетгодишна възраст, може да бъде издадена европейска заповед за арест от белгийските органи, ако familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица) е препратил делото в съответствие със Закона за закрила на младежта. В този случай посоченият съд разглежда положението на непълнолетното лице in concreto, преди да определи дали то може да носи наказателна отговорност и дали може да бъде наказателно преследвано.

22.

Той обаче счита, че когато става въпрос за изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от органите на друга държава членка, не е необходимо да се извършва такава преценка in concreto и единственият критерий, който следва да бъде взет предвид, е критерият възраст, а именно, да се определи дали към момента на извършване на деянието лицето е навършило шестнадесет години. Според procureur des Konings (прокурора) след навършване на тази възраст всъщност е възможно да се търси наказателна отговорност, без да е необходимо в рамките на законодателството относно предаването или екстрадицията да се установява какви допълнителни условия следва да бъдат изпълнени, за да се проведе наказателно преследване в съответствие с белгийското право. В това отношение procureur des Konings (прокурорът) уточнява, че белгийският съд няма правомощия да се произнася по обвинението или да налага на издалия искането за предаване или за екстрадиция орган условия, които са чужди на националното право на този орган.

23.

Всъщност запитващата юрисдикция, hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия), е изправена пред наличието на противоречива съдебна практика по въпроса дали навършило шестнадесет години непълнолетно лице може да бъде предадено в изпълнение на европейска заповед за арест.

24.

В действителност с решение от 6 февруари 2013 г. ( 7 ) Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия), втори състав, френскоезично отделение, по същество приема, че доколкото процедурата за препращане на делото не се прилага по отношение на лице, което е преследвано от органите на друга държава, тази процедура не може да се приложи в рамките на изпълнението на европейска заповед за арест на ненавършило пълнолетие лице. Предвид това такова ненавършило пълнолетие лице не може да бъде предадено.

25.

С решение от 11 юни 2013 г. ( 8 ) пленумът на Hof van cassatie (Касационен съд) обаче приема по същество, че принципът на взаимно признаване, на който се основава европейската заповед за арест, означава, че съдът в изпълняващата държава членка не може да се произнася по обвинението. Следователно това изключва всякаква предварителна преценка на белгийския съд относно адекватността на мярка за полагане на грижи или за закрила или на възпитателни мерки с оглед вземане на решение дали делото да бъде препратено от familie- en jeugdrechtbank (съд за семейноправни спорове и за ненавършили пълнолетие лица). Следователно предаването на лицето, което към момента на деянието — в случая е ставало въпрос за убийство — е било навършило поне шестнадесет години, не е зависимо от решението за препращане на делото и следователно това лице може да носи наказателна отговорност по смисъла на член 4, точка 3 от Закона за европейската заповед за арест.

26.

Изправена пред тази несигурност в съдебната практика, запитващата юрисдикция решава да сезира Съда.

27.

Тъй като има съмнения относно тълкуването на Рамково решение 2002/584, hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28.

Най-напред е уместно да отбележа, че според мен няма никакво съмнение в това, че предвиденото в член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 основание за недопускане на изпълнението на европейската заповед за арест не е налице само заради обстоятелството, че извършителят на деянието, срещу когото е издадена тази заповед, не е навършил пълнолетие.

29.

Всъщност от подготвителните работи, довели до приемане на това рамково решение, се установява, че законодателят на Съюза е взел предвид именно положението на ненавършилите пълнолетие лица и в рамките на законодателната процедура е включил изменение, в което е предвидил, че държава членка може да не предаде ненавършило пълнолетие лице, срещу което има издадена европейска заповед за арест, когато предвид възрастта му това лице не е наказателно отговорно съгласно законодателството на изпълняващата държава членка. Европейският парламент, автор на посоченото изменение, по-конкретно го обосновава като посочва, че „[к]огато издирваното лице се счита за ненавършило пълнолетие в изпълняващата държава членка, тази държава членка трябва да има възможност да откаже изпълнението на заповедта за арест“ ( 9 ).

30.

Това основание за неизпълнение, което първоначално е факултативно, е включено сред случаите, при които не се допуска изпълнение, и понастоящем се съдържа в член 3, точка 3 от посоченото рамково решение.

31.

Добавям, че възрастта, от която се носи наказателна отговорност, не трябва да се смесва с възрастта, на която в общия случай настъпва наказателноправното пълнолетие, тъй като това са две отделни понятия. Ненавършилите пълнолетие лица могат да бъдат наказателно отговорни за извършените от тях деяния. От своя страна наказателноправното пълнолетие е понятие, което определя възрастта, след навършване на която за лицето се прилага общият режим на наказателната отговорност.

32.

Ето защо е очевидно, че с уточнението в тази разпоредба, че съдебните органи на изпълняващата държава членка отказват да предадат на органите на издаващата държава членка лице, което „предвид възрастта си, не е наказателно отговорно“ за извършените от него деяния, законодателят на Съюза не е имал предвид лицата, които не са достигнали наказателноправно пълнолетие, а именно ненавършилите пълнолетие лица, които не носят наказателна отговорност съгласно правото на изпълняващата държава членка.

33.

Поради това считам, че член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за недопускане на изпълнението на европейската заповед за арест не е налице само заради обстоятелството, че извършителят на деянието, срещу когото е издадена тази заповед, не е навършил пълнолетие.

34.

Тук е уместно да се определи, както по същество иска да установи запитващата юрисдикция, дали понятието „наказателно отговорно“ по смисъла на тази разпоредба дава право на изпълняващата държава членка да разгледа, за целите на предаване на ненавършилото пълнолетие лице на издаващата държава членка, положението на това лице, за да определи дали са изпълнени всички условия съгласно нейното национално законодателство, за да носи лицето наказателна отговорност.

35.

Поставените преюдициални въпроси се отнасят до наказателноправния режим, приложим за ненавършилите пълнолетие лица. Следователно на тях може да бъде даден отговор само като се вземат предвид специфичните характеристики на този режим, който, от една страна, използва класическите механизми на наказателната отговорност, но от друга страна, включва в тях правила, които променят из основи функционирането и подхода им.

36.

Най-напред, що се отнася до класическите правила на механизма на наказателноправната отговорност, е уместно да припомня, че за да бъде считан за наказателно отговорен за деяние, което законът по мястото на извършване обявява за престъпление, деецът следва да има следните характеристики:

37.

Тези характеристики (разбиране на свойството и значението на деянието и воля) се преценяват конкретно, във всеки отделен случай, и при спазване на правилата за справедлив съдебен процес, като тази преценка е задача на разследващите и съдебните органи. В случая става въпрос за органите на издаващата държава членка.

38.

По-нататък е уместно да се посочи в какво основно се състоят съществените особености, въведени в законодателството за ненавършилите пълнолетие лица.

39.

Като се имат предвид общите правила за наказателната отговорност, е очевидно, че тяхното налагане е толкова по-трудно, колкото по-ниска е възрастта на ненавършилото пълнолетие лице. За да се справят с това затруднение, някои държави членки са приели подход in concreto, който описах по-горе в точки 36 и 37 от настоящото заключение, а други са въвели система, която изключва изобщо наказателната отговорност до навършване на определена в закона възраст.

40.

По-нататък, от гледна точка на приложимото наказание се установява съществена разлика с приложимото за пълнолетните престъпници законодателство, която в действителност се изразява в провеждането на разграничение между отговорност и наказуемост. Така ненавършил пълнолетие престъпник може да бъде признат за виновен, но предвид възрастта му законът ще забрани да му бъде наложено наказание.

41.

Това разрешение, което може да изглежда особено или особено сложно, на практика е израз на един от основните принципи на законодателството за ненавършилите пълнолетие лица, а именно принципът на предимство на възпитателното въздействие.

42.

Появата на този принцип е последица от историческото развитие на този дял от наказателното право, развитие, което се ускорява след Втората световна война, по-специално под въздействието на теориите за т.нар. „обществена защита“, които поставят ударение върху превенцията, възпитанието и реинтеграцията.

43.

Особеността на наказателноправния режим на ненавършилите пълнолетие лица понастоящем се подчертава в редица международни актове, във връзка с които държавите членки са си сътрудничили или към които са се присъединили. Сред тях мога да посоча Конвенцията за правата на детето ( 10 ) и Правилата на Организацията на обединените нации относно минималните стандарти за правораздаване по отношение на ненавършили пълнолетие лица (Пекински правила) ( 11 ).

44.

Съюзът вече е възприел тази специфика и следи за това тя да намери място във всички политики на Съюза. Така в Програмата на Европейския съюз за правата на детето ( 12 ) Комисията пояснява, че „[п]остигането на правосъдие, което обръща по-голямо внимание на децата, е ключово действие в [тази програма]“, и уточнява, че „[з]адържането на деца трябва да е крайна мярка и да се предприема за възможно най-краткия период от време, подходящ за случая“ ( 13 ). Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство ( 14 ) особено ясно разкрива отчитането на тази специфика на наказателноправния режим на ненавършилите пълнолетие лица в правото на Съюза.

45.

Същата необходимост е подчертана от Съвета на Европа в доклада „Наказателно правосъдие за ненавършилите пълнолетие лица, съобразено с интересите на децата: от думите до реалността“ ( 15 ). В този доклад Съветът на Европа е още по-конкретен и призовава държавите членки по-специално да определят минимална възраст за наказателна отговорност, не по-ниска от четиринадесет години, като предвидят набор от съобразени с най-младите престъпници мерки, които да заместят традиционното наказателно преследване и да гарантират, че задържането на ненавършили пълнолетие лица ще бъде крайна мярка и ще се предприема за възможно най-краткия период от време, по-специално като въведат алтернативни мерки и наказания без лишаване от свобода вместо временното задържане под стража и лишаването от свобода след процеса, като предупреждение или забележка, възпитателни мерки, глоби, постановления за поставяне под надзор, образователни програми и други. По същество всички тези препоръки възпроизвеждат правилата от Конвенцията за правата на детето ( 16 ) и Пекинските правила ( 17 ).

46.

От всичко гореизложено следва, че в областта на наказателноправния режим на ненавършилите пълнолетие лица наказанието има само субсидиарен характер и на първо място трябва да бъдат възпитателните мерки. Ето защо се говори за „предимство на възпитателното въздействие“.

47.

Тази специфика е толкова силна, че според мен се отнася към понятието за основни права. Потвърждение за това откривам в член 24, параграф 2 от Хартата, който предвижда, че „[п]ри всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение“.

48.

Впрочем именно този висш интерес обосновава и налага традиционният режим на наказателноправния отговор да бъде променен в съответствие с изискванията да бъде взет предвид интересът на детето, предвид неговата възраст и търсената цел, а именно да бъде направено така, че съдебната репресия да позволи да се гарантира в максимална степен неговата реинтеграция и възпитание.

49.

Тъй като става въпрос за човешко същество, чиято личност, предвид възрастта му, е в процес на изграждане, отчитането на този висш интерес, който впрочем съвпада с интереса на цялото общество, обосновава приемането на особени мерки както при разследването, така и в съдебната фаза, и диверсифициране на набора от приложими възможности до такава степен, че когато законът позволява, да може да се наложи възпитателна мярка вместо наказателноправна санкция.

50.

Всъщност законът може да забрани това, като предвиди, че до навършване на определена възраст самото понятие за наказателноправна санкция е неадекватно и че по отношение на младото ненавършило пълнолетие лице наложената мярка трябва да се изтърпи единствено в чисто възпитателни рамки, а не при смесване на санкция и възпитание, което би създало риск от изкривяване на нейното значение, би компрометирало участието на ненавършилото пълнолетие лице в изпълнението на тази мярка, а съответно и нейната ефективност.

51.

Предвид принципите, които припомних по-горе, според мен трябва да се съгласим с това, че всяка система, която не прави разлика между наказанията, налагани на пълнолетните престъпници, и наказанията, налагани на ненавършилите пълнолетие престъпници, всъщност нарушава основните права на съответното ненавършило пълнолетие лице, тъй като в тези случаи няма да е възможна индивидуализацията на наказанието — необходимо условие за налагане на принципа на предимството на възпитателното въздействие — доколкото свободата на преценка на съда в случая ще е блокирана от самия закон.

52.

Всъщност сравнителното право сочи, че поне в законодателството на държавите — членки на Съюза, е въведена система, която позволява на съда да гарантира тази индивидуализация чрез два допълнителни подхода. Най-напред, чрез диверсификация на наказанията, които съдът може да наложи, а след това, чрез невъзможност до навършване на определена възрастова граница да бъдат налагани наказания, доближаващи се до класическите лишаване от свобода или глоба.

53.

Така до навършването на определена възраст не може да бъде налагано никакво наказание. След навършването ѝ, за престъпления, извършени до първата непосредствено следваща възрастова граница, наложеното наказание може да бъде единствено възпитателна мярка. До следващата възрастова граница се налагат обичайните наказания, но те се считат за субсидиарни и съгласно принципа на предимство на възпитателното въздействие те при всяко едно положение задължително ще бъдат намалени, а принципът за налагането им във всеки конкретен случай ще бъде специално обоснован. Ненавършилото пълнолетие лице се доближава постепенно до статута на наказателноправното пълнолетие на етапи, съответстващи на последователните възрастови граници.

54.

Следователно в рамките на този подход се намираме в област, при която позоваването на възрастта придобива смисъл във всички държави членки. От една страна, в тази област всяка от тях има възможност да избере начина, по който смята да определи наказателната отговорност на ненавършилите пълнолетие лица, но налага задължение за признаване на начина, възприет от останалите държави членки, а от друга страна, чрез позоваване на предвиденото или наложено наказание, той позволява да бъде определен обективен критерий за съответствие, от който ще зависи дали предаването да бъде допуснато или отказано.

55.

От това следва, че член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в този смисъл. Посочената в него възраст е тази, на която на ненавършилия пълнолетие деец може да се наложи наказание. Всъщност не може да се допусне, по съображения, че законодателството на някои държави членки възприема техниката на преценка на наказателната отговорност на ненавършилите пълнолетие лица във всеки отделен случай чрез проверка in concreto на едновременното изпълнение на трите критерия, изведени в точки 36 и 37 от настоящото заключение, тези държави членки да могат да извършват отново такъв анализ в качеството си на изпълняваща държава членка. Всъщност това би довело до възстановяване на взискателната система за екстрадиция, при която е необходимо изпълняващата държава членка да получи цялото следствено или съдебно дело и да провери дали то отговаря във всички свои елементи на елементите на нейната национална процедура.

56.

Тази хипотеза е несъвместима с принципа на взаимно признаване. Той задължава изпълняващата държава членка да приеме анализа на издаващата държава членка относно евентуалната, в случай на разследване, или установена, в случай на постановена присъда в издаващата държава членка, вина. Рамковото решение се основава на принципа на взаимното признаване ( 18 ). Следователно то не може да се тълкува в смисъл, който би довел до отричането на този принцип.

57.

Същественият момент, който обаче остава да се установи, е дали на ненавършилото пълнолетие лице може да бъде наложено наказание предвид възрастта му. Този основен въпрос се поставя от член 3, точка 3 от посоченото рамково решение, и в случай на отрицателен отговор води автоматично до недопускане на предаването. Тази разпоредба гарантира пълното спазване от всички държави членки на една от основните концепции на правилата за ненавършилите пълнолетие лица. По този начин тя зачита основните права, произтичащи по-специално от член 24, параграф 2 от Хартата.

58.

За изчерпателност добавям, че естеството на правилата за ненавършилите пълнолетие лица, които изначално са ориентирани като приоритет към възпитателното въздействие, е причина решението за отказ за предаване на основание член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да не води чисто и просто до пускане на ненавършилото пълнолетие лице „на свобода“. Напротив, логиката на отчитане на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие лице води до задължение за поемане на грижата за него по друг начин, а именно по реда на възпитателната помощ. Последната е начин за поемане на грижа и за закрила на ненавършилото пълнолетие лице в името на неговия висш интерес винаги когато са застрашени неговото здраве, безопасност и морал.

59.

В случая се поставя въпросът относно предаването на лицето, тъй като в издаващата държава членка е извършено престъпление и наказателната неотговорност за него, каквото и да означава този израз, не води до заличаването му. Ето защо не може да се счита, че извършването на противоправно деяние, което е тежко, след като отговаря на критериите за издаване на европейска заповед за арест, може да се приема за нормално. Следователно в случая за изпълняващата държава членка възниква именно задължение за поемане на грижа, което и в конкретния случай възниква с оглед на основните права на детето. Да припомним впрочем, че става въпрос за отказ от предаване, тъй като ненавършилото пълнолетие лице е на прекалено ниска възраст, за да изтърпи наказание в изпълняващата държава членка, дори и то да се изразява във възпитателна мярка. Поради това в още по-голяма степен се налага задължението на тази държава да поеме грижа за лицето.

60.

Това тълкуване, в центъра на което е допълващата роля на различните аспекти от режима на ненавършилите пълнолетие лица, ми се струва в съответствие с основните начала на особените правила за ненавършилите пълнолетие лица, като тези начала на първо място са израз на солидарността между поколенията и народите, която е от съществено значение. Моето дълбоко убеждение е, че правилата, които позволяват изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, не биха могли да се тълкуват в смисъл, който противоречи на този идеал, а точно обратното, в смисъл, който го подкрепя.

61.

Що се отнася до настоящия случай, иска се предаването на ненавършило пълнолетие лице, за което съгласно белгийското право не е изключено налагането на наказание. За тази цел обаче е необходимо органите на изпълняващата държава членка да извършат преценка на личността на ненавършилото пълнолетие лице, предходното му поведение и дали то е разбирало деянието си в момента на извършването му. При все това тези въпроси, и по-специално въпросът какво наказание може да се наложи на ненавършилото пълнолетие лице в зависимост от неговата личностна характеристика и възраст, се поставят и в издаващата държава членка. Следователно на посочените въпроси може да се отговори след преценка, която е в правомощията единствено на съдилищата на тази държава. Да се отрече това разрешение в друг аспект би означавало да се отхвърли принципът на взаимно доверие.

62.

Следователно по гореизложените съображения считам, че член 3, точка 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава членка може да откаже да предаде ненавършило пълнолетие лице, когато спрямо последното, предвид възрастта му към момента на извършване на деянието, не може да бъде наложено никакво наказание съгласно законодателството на тази държава. За сметка на това изпълняващата държава членка трябва да предава ненавършилото пълнолетие лице винаги когато, предвид възрастта на лицето към момента на извършване на деянието, предвиденото в издаващата държава членка наказание съответства по естеството и степента си на наказание, което би могло да бъде предвидено или наложено и в изпълняващата държава членка.

63.

В случай че изпълняващата държава членка откаже да предаде ненавършилото пълнолетие лице, тя трябва да изпълни по отношение на това лице съществуващите за нея задължения във връзка с оказването на възпитателна помощ.

64.

С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) преюдициални въпроси, както следва: