1.

В настоящото дело от Съда се иска да даде тълкуване на разпоредбите на членове 18, 23, 24, 27 и 29 от Регламент (ЕС) № 604/2013 ( 2 ) с оглед, от една страна, на окончателното по своя характер определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, от друга страна, на обхвата на съдебния контрол, упражняван върху решенията за прехвърляне, и накрая, на приложимите условия, процедури и срокове, когато кандидатът за международна закрила, който вече е бил прехвърлен в държавата членка, компетентна за разглеждането на неговата молба, се връща незаконно на територията на първоначалната молеща държава членка, в която е висяща жалба срещу решението за прехвърляне.

2.

Разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ не уреждат положението, често срещано при това, на кандидат за международна закрила, който вече е бил прехвърлен в държавата членка, компетентна за разглеждането на неговата молба за убежище, и който отново отива в първоначалната молеща държава членка. Поради това запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обстоятелства, които не са били изрично предвидени от законодателя на Европейския съюза.

3.

Дори отговорите на така поставените от запитващата юрисдикция въпроси да не произтичат пряко от прочита на Регламент „Дъблин III“, те все пак могат да бъдат изведени от общата структура на този текст и от практиката на Съда в тази област, въпреки че трябва да се съвместят различните преследвани от законодателя на Съюза цели, в контекста на общата европейска система за убежище (наричана по-нататък „ОЕСУ“), установена въз основа на член 78 ДФЕС ( 3 ).

4.

Логиката, залегнала в ОЕСУ, може да доведе до констатация за несъответствие на установената на европейско равнище система с реалността по места. Тази система може, от една страна, да предизвика дисбаланс между държавите членки при поемането на отговорност за кандидатите за международна закрила. От друга страна, тя може да доведе до принуждаване на съответните лица да пребивават в една-единствена държава членка, а именно тази, която бъде определена за компетентна да разгледа молбата им за международна закрила.

5.

Въпреки това действащата понастоящем система не позволява на държавите членки да се освободят от отговорността, която буквално им се вменява в ефективната обработка на тези молби, по-специално като не осигуряват проверките и задържането на тяхна територия на кандидатите, за които отговарят, нито, обратно, на кандидатите за международна закрила да избират държавата членка, която ще отговаря за обработката на тяхната молба, като осъществяват вторични движения и подават множество молби за предоставяне на убежище в различни държави членки.

6.

Поради това в края на анализа си ще предложа на Съда да постанови, че прехвърлянето на кандидат за международна закрила няма за последица окончателно определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за предоставяне на убежище.

7.

Ще обясня също така, че в хипотеза като разглежданата в главното производство съдебният контрол, упражняван върху решението за прехвърляне на кандидат за предоставяне убежище, трябва да може да включва обстоятелства, настъпили след изпълнението на мярката.

8.

Накрая ще изложа основанията, поради които считам, че в случаите на незаконно връщане на кандидата за предоставяне убежище на територията на първоначалната молеща държава членка последната трябва да открие нова процедура по прехвърляне, включваща ново искане за обратно приемане и обвързана с нови срокове, чието изчисляване следва да се определи, в съответствие с разпоредбите на Регламент „Дъблин III“.

9.

Съображения 4, 5, 19 и 21 от този регламент гласят:

[…]

[…]

10.

В член 2 от посочения регламент се дава определение на следните понятия:

„[…]

11.

Член 3 от Регламент „Дъблин III“ предвижда:

„1.   Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.

2.   Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата], определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.

Когато прехвърлянето не може да се осъществи съгласно настоящия параграф към никоя държава членка, посочена въз основа на предвидените в глава III критерии, или към първата държава членка, в която е подадена молбата, определящата държава членка става компетентна държава членка.

3.   Всяка държава членка си запазва правото да изпрати кандидата в сигурна трета държава, при условие че са спазени правилата и гаранциите, предвидени в Директива 2013/32 […]“.

12.

Член 7 от този регламент гласи:

„[…]

2.   Компетентната държава членка в съответствие с критериите, посочени в тази глава се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка.

3.   С оглед на прилагането на критериите, посочени в членове 8, 10 и 16, държавите членки вземат предвид всякакви налични доказателства за присъствието на територията на дадена държава членка на членове на семейството, роднини или други близки на кандидата, при условие че тези доказателства са представени преди приемането на искането от друга държава членка за поемане на отговорността или за обратно приемане на въпросното лице съгласно съответно членове 22 и 25 и при условие че по предходните молби за международна закрила на кандидата не е взето решение по същество до този момент“.

13.

Член 18 от посочения регламент, озаглавен „Задължения на компетентната държава членка“, предвижда:

„1.   Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

[…]

2.   В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, букви а) и б), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молба за международна закрила, подадена от кандидата.

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква в), когато компетентната държава членка е преустановила разглеждането на молба след оттеглянето ѝ от кандидата преди да е било взето решение по същество на първа инстанция, тази държава членка прави необходимото кандидатът да има право да изиска разглеждането на молбата му да бъде довършено или да подаде нова молба за международна закрила, която не се разглежда като последваща молба, както е предвидено в Директива 2013/32 […]. В тези случаи държавите членки правят необходимото разглеждането на молбата да бъде завършено.

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква г), когато молбата е била отхвърлена само на първа инстанция, компетентната държава членка гарантира, че засегнатото лице има или е имало възможност да потърси ефективна защита съгласно член 46 от Директива 2013/32 […]“.

14.

Член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ гласи следното:

„Молба, подадена след ефективно проведено извеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка“.

15.

Член 20 от този регламент, озаглавен „Започване на процедурата“, гласи:

„1.   Процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред държава членка.

[…]

4.   В случай че до компетентните органи на държава членка е подадена молба за международна закрила от кандидат, който е на територията на друга държава членка, определянето на компетентната държава членка се прави от държавата членка, на чиято територия се намира кандидатът. Последната държава членка бива информирана незабавно за местопребиваването на кандидата от държавата членка, която е получила молбата, и в този случай, за целите на настоящия регламент, се разглежда като държавата членка, пред която е подадена молбата за международна закрила.

[…]

5.   Кандидатът, който се намира в друга държава членка без документ за пребиваване или който подава там молба за международна закрила, след като оттегли първата молба, подадена от него в друга държава членка по време на процедура за определяне на компетентната държава членка, се връща обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, от държавата членка, пред която първоначално е била подадена молбата за международна закрила, с цел за бъде завършена процедурата за определяне на компетентната държава членка.

[…]“.

16.

Член 22, параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи:

„1.   Замолената държава членка извършва необходимата проверка и се произнася по искането за поемане на отговорността за кандидат в двумесечен срок от получаване на искането.

2.   В рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка, се използват преки и косвени доказателства“.

17.

Член 23 от този текст, озаглавен „Подаване на искане за обратно приемане, когато в молещата държава членка е била подадена нова молба“, предвижда:

„1.   Когато държава членка, в която лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) е подало нова молба за международна закрила, счита друга държава членка за компетентна, в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице.

2.   Искането за обратно приемане се изготвя възможно най-бързо и във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от Евродак, съгласно член 9, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 603/2013[ ( 7 )].

[…]

3.   Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е подадена новата молба.

[…]“.

18.

Член 24 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Подаване на искане за обратно приемане, когато в молещата държава членка не е била подавана нова молба за международна закрила“, гласи следното:

„1.   Когато държава членка, на чиято територия лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) пребивава без документ за пребиваване, и в която не е била подавана нова молба за международна закрила, счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице

2.   Чрез дерогация от член 6, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г.[одина] относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни [ ( 8 )], ако държавата членка, на чиято територия дадено лице пребивава без документ за пребиваване, реши да проведе търсене в системата Евродак в съответствие с член 17 от Регламент […] № 603/2013, искането за обратно приемане на лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б) или в) от настоящия регламент или на лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г) от същия регламент, и чиято молба за международна закрила не е била отхвърлена с окончателно решение, се прави възможно най-бързо, но във всички случаи до два месеца след получаването на положителния резултат от Евродак съгласно член 17, параграф 5 от Регламент […] № 603/2013.

Ако искането за обратно приемане се основава на доказателства, различни от получените от системата Евродак, то се изпраща на замолената държава членка в рамките на три месеца от датата, на която молещата държава членка получи информация, че друга държава членка може да е компетентна за въпросното лице.

3.   Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, държавата членка, на чиято територия въпросното лице пребивава без документ за пребиваване, дава на лицето възможност да подаде нова молба.

4.   Когато лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена с окончателно решение в една държава членка, се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване, последната държава членка може или да поиска от първата държава членка да приеме обратно въпросното лице, или да приложи процедура за връщане в съответствие с Директива 2008/115 […]

Когато последната държава членка реши да отправи искане към първата държава членка да приеме обратно въпросното лице, установените в Директива 2008/115 […] правила не се прилагат.

[…]“.

19.

Член 25 от този регламент, озаглавен „Отговор на искане за обратно приемане“, гласи:

„1.   Замолената държава членка е длъжна да направи необходимите проверки и да оповести решението си относно искането за обратно приемане на засегнатото лице възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец от датата, на която е получено искането. Когато искането се основава на данни, получени от системата Евродак, този срок се намалява на две седмици.

2.   При бездействие в рамките на едномесечния или двуседмичния срок по параграф 1 искането се счита за прието, което поражда задължението да се поеме обратно отговорността за въпросното лице включително за подходяща организация на пристигането му“.

20.

Член 27 от посочения регламент, озаглавен „Правна защита“, гласи следното:

„1.   Кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

[…]

3.   За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:

4.   Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане.

[…]“.

21.

Член 28, параграф 3, трета алинея от Регламент „Дъблин III“ гласи:

„Когато дадено лице е задържано съгласно настоящия член, прехвърлянето му от молещата държава членка към компетентната държава членка се осъществява веднага щом това е възможно на практика и най-късно в срок от шест седмици от мълчаливото или изричното приемане на искането за поемане на отговорност или обратно приемане от друга държава членка на въпросното лице или от момента, в който обжалването или преразглеждането губи суспензивното си действие в съответствие с член 27, параграф 3“.

22.

Член 29 от този регламент, озаглавен „Условия и срокове“, предвижда:

„1.   Предаването на кандидата или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

[…]

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие.

3.   Ако дадено лице е прехвърлено по погрешка или ако решението за прехвърляне е отменено в следствие на обжалване или на преразглеждане, след като прехвърлянето е било извършено, държавата членка, извършила прехвърлянето, следва бързо да приеме обратно лицето.

[…]“.

23.

Съображения 13, 18, 25 и 36 от тази директива гласят следното:

[…]

[…]

[…]

24.

Член 9, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Право за оставане в държавата членка до разглеждането на молбата“, гласи:

„Кандидатите могат да останат в държавата членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава III. Това право за оставане в държавата членка не съставлява право на пребиваване“.

25.

В член 31, параграф 3 от Директива 2013/32, озаглавен „Процедура по разглеждане“, се посочва:

„3.   Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва в срок от шест месеца от подаването на молбата.

В случаите, при които молбата подлежи на процедурата, предвидена в Регламент [Дъблин III], шестмесечният срок започва да тече от момента, когато държавата членка, отговаряща за разглеждането ѝ, се определя в съответствие с посочения регламент, кандидатът е на територията на тази държава членка и е поет от компетентния орган.

Държавите членки могат да удължат шестмесечния срок, установен в настоящия параграф, за допълнителен период, който не надвишава девет месеца, когато:

[…]

[…]“.

26.

Член 33 от тази директива е озаглавен „Недопустими молби“ и гласи:

„1.   В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда, в съответствие с Регламент [Дъблин III], от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95 […], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.

2.   Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

[…]

27.

Член 40 от посочената директива, озаглавен „Последваща молба“, предвижда:

„1.   Когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава членка, тази държава членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба.

2.   С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95 […]

[…]

5.   Когато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква г).

[…]“.

28.

Член 46 от Директива 2013/32, озаглавен „Право на ефективна защита“, гласи следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

3.   С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 […], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

[…]

5.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, държавите членки позволяват на кандидатите да останат на територията, докато изтече срокът, в който те упражнят правото си на ефективна защита, и когато това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от защитата.

6.   В случай на решение:

[…]

[…]

съдът има правомощие да постанови по искане на въпросния кандидат или ex officio дали кандидатът може да остане на територията на държавата членка, ако от това решение произтича прекратяване на правото на кандидата да остане в държавата членка и когато в такива случаи националното право не предвижда право за оставане в държавата членка до приключване на процедурата по защитата.

[…]“.

29.

Член 1, параграф 4 от този регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1560/2003 ( 11 ) вмъква нов параграф към член 9, със следния текст:

„1а   Когато прехвърлянето е било забавено по искане на държавата членка, извършваща прехвърлянето, тази държава членка и компетентната държава членка трябва да подновят комуникацията, за да дадат възможност за организирането на ново прехвърляне в съответствие с член 8 възможно най-скоро и не по-късно от две седмици от момента, в който органите са научили за прекратяването на обстоятелствата, които са били причина за забавянето или отлагането. В такъв случай преди прехвърлянето се изпраща актуализиран стандартен формуляр за предаване на данни преди извършването на прехвърляне съгласно образеца в приложение VI“.

30.

Член 1, параграф 5 от Регламент за изпълнение № 118/2014 заменя член 9, параграф 2 от Регламент № 1560/2003 със следните разпоредби:

„2.   Държава членка, която поради една от причините, изложени в член 29, параграф 2 от Регламент [Дъблин III], не може да извърши прехвърлянето в рамките на обичайния шестмесечен срок от приемането на искането за поемане на отговорност или за обратно приемане на въпросното лице или от постановяването на окончателно решение по жалба или преразглеждане, имащи суспензивно действие, информира компетентната държава членка преди края на този срок. В противен случай компетентността за обработката на молбата за международна закрила и другите задължения по смисъла на Регламент [„Дъблин III“] се вменяват на молещата държава членка в съответствие с разпоредбите на член 29, параграф 2 от посочения регламент“.

31.

Член 27a от Asylgesetz (Закон за убежището) в редакцията му от 2 септември 2008 г., изменен ( 12 ), предвижда:

„Молбата за предоставяне на убежище е недопустима, ако по силата на правото на Съюза или на международен договор друга държава е компетентна за провеждането на процедурата по предоставяне на убежище“.

32.

В член 34a от този закон се посочва:

„(1)   Ако чужденецът трябва да бъде отведен в сигурна трета държава (член 26а) или в държава, която е компетентна да проведе процедурата по предоставяне на убежище (член 27а), Федералната служба разпорежда отвеждането в тази държава, веднага след като се установи, че то може да бъде осъществено […]

(2)   Съгласно член 80, параграф 5 от Verwaltungsgerichtsordnung [(Административнопроцесуален кодекс) ( 13 )], заповедта за отвеждане може да се обжалва в срок от една седмица от съобщаването. При обжалване в рамките на установения срок, отвеждането е недопустимо преди произнасянето на компетентния съд […]“.

33.

Член 77, параграф 1 от посочения закон гласи:

„По делата съгласно настоящия закон, съдът се основава на съществуващата законова и фактическа ситуация към момента на последното съдебно заседание; ако решението не е предшествано от съдебно заседание, определящ е моментът на постановяване на решението […]“.

34.

Член 2, параграфи 1 и 2 от Спогодбата между правителството на Федерална република Германия и правителството на Италианската република за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица от 29 март 1991 г. в редакцията ѝ, обнародвана на 9 юли 1993 г., предвижда:

„1)   По искане на която и да е от договарящите страни договарящата страна, през чиито външни граници е влязло лицето, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или за пребиваване, приложими на територията на молещата договаряща страна, без всякакви формалности приема обратно това лице на своя територия.

2)   Под външна граница по смисъла на настоящия член се разбира първата премината граница, която не е вътрешна граница на договарящите страни по Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г.[между правителствата на държавите от икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген (Люксембург) на 14 юни 1985 г. и влязло в сила на 26 март 1995 г. ( 14 )]“.

35.

След като е задържан от полицията във Франкфурт на Майн (Германия), на 29 октомври 2014 г. г‑н Aziz Hasan подава молба за предоставяне на убежище в Германия. При проверка в системата Eurodac се установява, че на 4 септември 2014 г. той вече е поискал международна закрила в Италия.

36.

При това положение на 11 ноември 2014 г. германските органи отправят искане до италианските органи да приемат обратно г‑н Hasan на основание разпоредбите на Регламент „Дъблин III“. Италианските органи не са отговорили на това искане за обратно приемане.

37.

На 30 януари 2015 г. германските органи отхвърлят подадената от г‑н Hasan молба за предоставяне на убежище като недопустима, основавайки се на факта, че Италия е компетентна за разглеждането на тази молба, и разпореждат извеждането му в тази държава членка.

38.

Г‑н Hasan обжалва това решение пред Verwaltungsgericht Trier (Административен съд Трир, Германия), като едновременно с това подава искане да се постанови суспензивно действие. Искането да се постанови суспензивно действие, е отхвърлено на 12 март 2015 г., по-късно, на 30 юни 2015 г., и самата жалба.

39.

На 3 август 2015 г. германските органи извършват прехвърлянето на г‑н Hasan в Италия. През същия месец август 2015 г. обаче въпросното лице се връща незаконно в Германия.

40.

Г‑н Hasan подава въззивна жалба срещу решението на Verwaltungsgericht Trier (Административен съд Трир) пред Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Областен административен съд в Райнланд-Пфалц, Германия), който на 3 ноември 2015 г. уважава тази жалба, като по-специално приема, че прехвърлянето на г‑н Hasan в Италия е извършено след изтичането на шестмесечния срок, предвиден в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, вследствие на което Германия е станала компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище, подадена от заинтересованото лице.

41.

Тогава Федерална република Германия подава ревизионна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Според Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) анализът на въззивната юрисдикция е неправилен, тъй като при правилно изчисление на срока, предвиден в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, е видно, че прехвърлянето на г‑н Hasan в Италия е извършено преди изтичането на предвидения в него срок.

42.

Според запитващата юрисдикция обаче не можело да се установи окончателно дали Италия е първоначално компетентна да разгледа молбата на г‑н Hasan за предоставяне на убежище, тъй като не било изключено тази компетентност да трябва да бъде пренебрегната в приложение на член 3, параграф 2 от този регламент поради евентуални системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидатите за международна закрила.

43.

С оглед на това Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) иска да се установи дали след незаконното връщане на г‑н Hasan на територията на Федерална република Германия, към датата на въззивното решение компетентността да разгледа молбата му за предоставяне на убежище, вече може да е била прехвърлена на Германия. Запитващата юрисдикция иска освен това да се установи дали към тази дата все още можело да бъде проведена процедура по обратно приемане.

44.

С оглед на произнасянето по тези въпроси националната юрисдикция иска да се установят последиците от първото прехвърляне на г‑н Hasan за датата, на която трябва да се преценяват релевантните за разглеждането на жалбата му факти, и възможността да се предвиди ново прехвърляне в Италия на въпросното лице.

45.

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

46.

С добре развита серия от пет въпроса, съдържащи много подвъпроси, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе основно по три отделни проблема, посочвайки различни хипотези.

47.

Тези въпроси се отнасят, от една страна, до окончателното по своя характер определяне на компетентната държава членка с решението за прехвърляне, от друга страна, до обхвата на съдебния контрол, упражняван върху решението за прехвърляне, и накрая, до условията, процедурите и сроковете, приложими по отношение на кандидата за международна закрила, който вече е бил подложен на процедура по прехвърляне, но се е върнал незаконно на територията на първоначалната молеща държава членка, където все още тече производство по обжалване на първоначалното решение за прехвърляне ( 15 ).

48.

Поради това, за да се даде повече яснота на националната юрисдикция по въпросите, поставени в делото по главното производство и особено подробно изложени в акта за преюдициално запитване, те следва да бъдат групирани, като Съдът се произнесе единствено по тези три основни трудности, което ще позволи на въпросната юрисдикция да разреши всички повдигнати в спора по главното производство въпроси.

49.

Запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе по окончателното по своя характер определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище ( 16 ), с решението за прехвърляне.

50.

В становището си, като се позовава по-специално на принципа за лоялно сътрудничество между държавите членки, нуждата от бърза обработка на молбите за международна закрила и наличието на обективни критерии за определяне на компетентната държава членка, Република Полша приема, че решението за прехвърляне дава възможност окончателно да се определи държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище и в която кандидатът ще може да бъде прехвърлен, за да бъде разгледана молбата му за международна закрила. Не споделям това тълкуване.

51.

Обратно, в другите представени пред Съда становища — от Федерална република Германия, Конфедерация Швейцария и Европейската комисия — единодушно се приема, че решението за прехвърляне не дава възможност окончателно да се определи държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за предоставяне на убежище. Предпочитам това тълкуване, а различни косвени доказателства от текста и от съдебната практика го потвърждават.

52.

На първо място, член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че кандидатите за международна закрила трябва да имат право на ефективна правна защита, за да обжалват решенията за прехвърляне, които са в техен ущърб. Това право за обжалване на прехвърлянето следва да може да се упражни в разумен срок и може да се опре на правни основания, поставящи под въпрос определянето на компетентната държава членка.

53.

В този контекст ще отбележа, че прехвърлянето и определянето на компетентната държава членка представляват двете страни на една и съща монета ( 17 ). Прехвърлянето може да се допусне само ако определянето на компетентната държава членка е довело до посочването на друга държава членка — различна от тази, на чиято територия е кандидатът — за компетентна за разглеждането на неговата молба ( 18 ).

54.

От практиката на Съда е видно, че правните основания, годни да се изтъкват с оглед обжалването на решението за прехвърляне, могат да се състоят в поставянето под въпрос на прилагането на обективните критерии, предвидени в глава III от Регламент „Дъблин III“, които позволяват да се определи държавата членка, компетентна да разгледа молбата за предоставяне на убежище ( 19 ).

55.

Фактът, че решението за прехвърляне може да се постави под въпрос по съдебен ред, и по-специално въз основа на обжалване на определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище, означава посредством ефекта на огледалото, че определянето на компетентната държава членка може да се счита за окончателно само ако решението за прехвърляне не подлежи повече на обжалване, какъвто впрочем не е конкретният случай, тъй като жалбата на г‑н Hasan срещу прехвърлянето все още е висяща пред запитващата юрисдикция.

56.

На следващо място, член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, държавата членка, която първоначално се счита за компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище, се освобождава от отговорност, като същата се прехвърля към молещата държава членка. Следователно решението за прехвърляне също може да бъде поставено под въпрос поради бездействието на националните органи, което ще доведе до отпадане необходимостта от определяне на компетентната държава членка, тъй като е предвидено тази компетентност да се възлага на държавата членка, допуснала неизпълнението.

57.

Параграф 3 от този текст предполага също, че определянето на компетентната държава членка може да отпадне. Всъщност, ако дадено лице е прехвърлено по погрешка или ако решението за прехвърляне е отменено, след като е било изпълнено, държавата членка, извършила прехвърлянето, следва да приеме обратно въпросното лице и тогава тя става компетентна за разглеждането на молбата му за закрила.

58.

Освен това член 19 от този регламент предвижда прекратяването на компетентността на държавата членка поради различни причини като издаването на документ за пребиваване, отсъствието (доброволно или принудително с решение за извеждане) на заинтересованото лице от територията на държавата членка или, накрая, оттеглянето от страна на въпросното лице на молбата за предоставяне на убежище.

59.

Тези елементи от текста и от съдебната практика позволяват да се изключи възможността определянето на компетентната държава членка да става окончателно по своя характер с решение за прехвърляне, независимо дали последното е изпълнено или не, при положение че то може да е предмет на различни оспорвания, по съдебен ред или поради изтеклото време и бездействието на органите, които следва да извършат действителното прехвърляне на съответното лице. Оспорването на решението за прехвърляне неминуемо ще се отрази на определянето на компетентната държава членка.

60.

Следователно определянето на компетентната държава членка не може да се счита за окончателно по своя характер с приемането на решението за прехвърляне, още повече ако, както в конкретния случай, това решение е предмет на обжалване, по което все още няма постановено окончателно решение.

61.

Накрая, както ще посоча по-нататък при контрола върху законосъобразността на това решение, следва да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след решението за прехвърляне, ако те се отнасят до първоначалната компетентност, на която се основава посоченото решение, като в такъв случай определянето на компетентната държава членка не може да бъде окончателно по своя характер към момента на прехвърлянето.

62.

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се предложи на Съда да отговори, че решението за прехвърляне на кандидат за предоставяне на убежище не прави окончателно по своя характер определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за предоставяне на убежище.

63.

Сега ще разгледам обхвата на съдебния контрол, упражняван от националните юрисдикции върху решенията за прехвърляне. По-конкретно, запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да уточни дали съдебният контрол, упражняван върху решение за прехвърляне, трябва да се основава на фактическото положение към момента на прехвърлянето, или на последващите промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за определяне на компетентната държава членка, като например изтичането на сроковете за обратно приемане или за ново прехвърляне.

64.

Както вече обясних в отговора, който следва да се даде на първия въпрос, решението за прехвърляне следва да се разглежда като втора фаза на процедурата по определяне на компетентната държава членка. Това решение е взето въз основа на определянето на компетентната държава членка чрез използване на обективните критерии, установени в глава III от Регламент „Дъблин III“, и тези две решения, които не могат да се разглеждат независимо, могат да бъдат оспорени поради различни причини и с различни правни основания.

65.

В самото начало трябва да се припомни, че решенията за определяне на компетентната държава членка, и съответно за прехвърляне, потенциално могат да засегнат по неблагоприятен начин интересите на кандидатите за международна закрила ( 20 ), което изисква да им бъдат предоставени истински съдебни гаранции срещу тези решения.

66.

За да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, следва да се позовем на съображение 19 от Регламент „Дъблин III“, както и на член 27 от него, за да се приеме, че кандидатите за получаване на убежище неминуемо ще се лишат от правото си на ефективна правна защита, ако обстоятелствата, настъпили след прехвърлянето, трябва да бъдат изключени от съдебния контрол относно законосъобразността на решението за прехвърляне, особено в положение като разглежданата в главното производство, където прехвърлянето е извършено, но все още е предмет на обжалване, а засегнатото лице се е върнало на територията на държавата членка, която го е прехвърлила.

67.

Всъщност от съображение 19 от този регламент е видно, че за да се гарантира ефективната защита на правата на кандидатите за международна закрила, следва да бъдат установени съдебни гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решенията, засягащи прехвърляния, в съответствие с член 47 от Хартата. Съгласно това съображение, правото на ефективна правна защита следва да включва както разглеждането на прилагането на Регламент „Дъблин III“, така и съществуващата законова и фактическа ситуация в държавата членка, в която е прехвърлен кандидатът. Действително този регламент не уточнява обхвата на така установеното право на правна защита, но същият може да бъде изведен от телеологичното тълкуване на тези разпоредби. Освен това същият начин на разсъждение следва да се прилага по отношение изтичането на сроковете за обратно приемане или за ново прехвърляне.

68.

Въпреки че член 7 от посочения регламент предвижда, че компетентната държава членка в съответствие с обективните критерии, посочени в глава III от него, се определя въз основа на съществуващото фактическо положение към момента на подаване на първата молба за международна закрила, прагматично погледнато, тази разпоредба не може да изключи преценката на положението на заинтересованото лице, каквото е след този определящ момент, за признаването и предоставянето на международна закрила, за да се прецени законосъобразността на решението за прехвърляне. Действително положението, в което се е намирал гражданин на трета държава или лице без гражданство преди влизането му на територията на Съюза, ще бъде от решаващо значение, за да му се предостави или не закрилата, която той иска. Но за да се направи преценка на държавата членка, която ще отговаря за обработката на тази молба за закрила, и съответно на нуждата от извършване на прехвърляне, нещата са различни.

69.

Всъщност преценката за законосъобразността на решение за прехвърляне е действие, различно от това по предоставяне на международната закрила. Първото от тези действия би следвало да означава вземане предвид на обстоятелствата, настъпили след подаването на първата молба за международна закрила и фактическите обстоятелства след влизането на заинтересованото лице на територията, за да бъде гарантирана на последното ефективна правна защита.

70.

В това отношение от съображение 21 и от член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ следва, че условията за приемане на кандидатите за убежище в замолената държава членка трябва да се вземат предвид при преценка на необходимостта от прехвърляне и ако е необходимо, могат да доведат до отпадане на компетентността на държавата членка при обработката на молбата и съответно на прехвърлянето, при системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидатите. Тези обстоятелства задължително трябва да бъдат преценявани прагматично и към деня, в който юрисдикцията се произнася по обжалването на решението за прехвърляне.

71.

Всъщност подобна преценка не може да бъде извършена към момента на подаване на молбата за международна закрила, а следва да се вземат предвид настъпилите промени на фактическите обстоятелства в компетентната държава членка, към която се предвижда прехвърлянето на кандидата. Нещо повече, когато, както е в случая, прехвърлянето вече е извършено, съществуващото в замолената държава членка фактическо положение не може да бъде изключено от съдебния контрол за законосъобразността на посоченото решение. Същият подход трябва да се приложи по отношение на всички промени, които може да са настъпили между подаването на молбата и деня, в който юрисдикцията се произнася по обжалването на прехвърлянето, като по-специално изтичането на сроковете за обратно приемане или за ново прехвърляне.

72.

В това отношение впрочем Съдът е постановил, че Регламентът „Дъблин III“ цели, наред с другото, както става ясно от съображение 9 от него, да внесе необходимите подобрения за повишаването не само на ефективността на системата от Дъблин, но и на предоставената на търсещите убежище лица закрила, като същата по-специално се гарантира с ефективната съдебна защита, с която те следва да разполагат ( 21 ).

73.

В това отношение е постановено също, че за да се увери, че решението за прехвърляне е прието след правилно провеждане на предвидените в Регламент „Дъблин III“ критерии за определяне на компетентната държава членка, съдът, който е сезиран с жалба, трябва да може да прецени във възможно най-голяма степен твърденията на лицето ( 22 ). Според Съда, видно от член 22 от Регламент „Дъблин III“, отговор на подобно искане се дава след проверка на преките и косвените доказателства, даващи възможност да се приложат критериите по глава III от този регламент ( 23 ). Съдът също така е постановил, че приемайки Регламент „Дъблин III“, законодателят на Съюза не само е установил — за целите на определянето на компетентната държава членка — организационни правила, уреждащи единствено отношенията между държавите членки, но и приобщава към този процес търсещите убежище лица, като задължава държавите членки да ги информират относно критериите за компетентност, да им дават възможност да представят информацията, необходима за правилното прилагане на тези критерии, и като им осигурява право на ефективна правна защита срещу решението за прехвърляне ( 24 ).

74.

Това право неминуемо ще бъде накърнено, ако трябва съдебният контрол да обхваща само фактическото положение, съществуващо към датата на извършване на прехвърлянето, и да трябва да изключва промените, настъпили след вземането на това решение. Основанията, които се изтъкват при обжалването на решение за прехвърляне, не могат да се ограничават до тези, които съществуват към момента на вземане на решението. Трябва да има възможност последващи обстоятелства да подобрят съдебния контрол, упражняван върху решението за прехвърляне и последиците от него. По този начин обстоятелства като условията за приемане на кандидатите за убежище в замолената държава членка или изтичането на сроковете за обратно приемане или за ново прехвърляне трябва да се вземат предвид при преценка на законосъобразността на прехвърлянето, още повече че тези условия на прием могат да се променят бързо в отделните държави членки и според актуалния към деня, в който се произнася юрисдикцията, миграционен натиск.

75.

Освен това съображение 25 от Директива 2013/32 предвижда, че за да се определи правилно дали кандидатите имат право на субсидиарна закрила, последните следва „да има[т] ефективен достъп до процедурите, възможност да сътруднич[ат] и да влиза[т] във връзка по подходящия начин с компетентните органи, за да представ[ят] съответните факти по своя случай, както и да разполага[т] с достатъчни процедурни гаранции за разглеждане на молбата [им] на всички етапи на процедурата ( 25 )“. Ако, както бе споменато, предоставянето на международната закрила е действие, различно от определянето на компетентната държава членка и съответно от приемането на решение за прехвърляне, текстът in fine включва задължително етапа, следващ процедурата за прехвърляне, доколкото тази директива определя критериите за предоставяне на исканата международна закрила, и ще бъде разгледана в една-единствена държава — членка на Съюза, както става ясно от Регламент „Дъблин III“, в зависимост от нуждите и възможностите за прехвърляне.

76.

Нещо повече, макар в член 46, параграф 1 от посочената директива да не се споменават решенията за прехвърляне, параграф 3 от нея дава индикация за обхвата на съдебния контрол върху решенията, които се отнасят до кандидатите за международна закрила. Там се посочва, че контролът трябва да се отнася до цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд. A fortiori същата логика следва да се приложи по отношение на решенията за прехвърляне, предвид последиците им за положението на въпросните лица.

77.

Член 40, параграф 1 от Директива 2013/32 също позволява да се подкрепи това тълкуване, като предвижда, че държавата членка трябва да разгледа — ако са представени от заинтересованото лице — допълнителните сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба.

78.

Накрая, в допълнение към горното ще отбележа, че член 77 от Закона за убежището, приложим към конкретния случай, предвижда, че съдът се основава на съществуващата законова и фактическа ситуация към момента на последното съдебно заседание или към момента на постановяване на решението. Поради това, в съответствие с германското национално право, посочените от кандидата за международна закрила обстоятелства, настъпили след обжалваното решение, не могат да бъдат изключени от съдебния контрол върху решението за прехвърляне, дори Съдът да реши, че този въпрос спада към процесуалната автономия на държавите членки — тълкуване, което аз обаче по никакъв начин не споделям, предвид задължителния характер на разпоредбите на член 27 от Регламент „Дъблин III“.

79.

Следователно с оглед на всички тези обстоятелства съм на мнение, че съдебният контрол, упражняван върху решението за прехвърляне, трябва да може да обхваща по-специално правни и фактически обстоятелства, настъпили след обжалваното решение, и да включва евентуалните промени на обстоятелства, които са от значение за определянето на компетентността на държавите членки да разгледат молбите за международна закрила.

80.

Накрая следва да се отговори на въпросите относно условията, процедурите и сроковете, приложими към хипотеза като разглежданата в главното производство, в която кандидатът за международна закрила е подал първа молба за предоставяне на убежище в една държава членка (в настоящия случай: Италия), след това е напуснал тази държава членка и отново прави искане за убежище в друга държава членка (в случая: Германия), впоследствие е бил прехвърлен от втората държава членка (Германия) в първата държава членка (Италия) след процедура по прехвърляне, съгласно Регламент „Дъблин III“, и се връща незаконно във втората държава членка (Германия), без да подаде нова молба за международна закрила, докато жалба срещу неговото прехвърляне все още е висяща пред юрисдикциите на тази държава членка.

81.

Тук ще изложа основанията, поради които предлагам на Съда да отговори на въпросите относно условията, процедурите и сроковете, че държавите членки следва да прилагат разпоредбите на Регламент „Дъблин III“, без първата процедура по определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище, да може да доведе до множество прехвърляния, което би застрашило прилагането на задължително определените в този регламент правила.

82.

Всъщност не може да се приеме, че държавите членки, изправени пред хипотеза като разглежданата в главното производство, могат да се освободят от спазването на приложимите по отношение на кандидатите за международна закрила правила или да се отклонят от процедурните правила и правилата за изчисляване на сроковете, установени в посочения регламент.

83.

В този смисъл задача на Съда е да уточни момента, от който ще започнат да текат сроковете, предвидени в тези разпоредби. Следва да се предложи началният момент на срока да бъде определен тогава, когато първоначално молещата държава членка бъде информирана за присъствието на нейна територия на лице, чиято молба за предоставяне на убежище е в процес на разглеждане в друга държава членка, която се е съгласила да приеме обратно това лице.

84.

За да се даде повече яснота на националната юрисдикция, следва първо да се обърне внимание на условията и процедурите, които трябва да се следват в този контекст, а на по-късен етап подробно да се разгледа изчисляването на сроковете.

85.

Въпросът за тук приложимите условия и процедури следва да се разграничи от предходните два въпроса, отнасящи се до първото определяне на компетентната държава членка и до първоначалното прехвърляне ( 26 ). Сега става въпрос за положението на заинтересованото лице, след като то се е върнало на територията на първоначалната молеща държава членка, след като е било подложено на първо прехвърляне, чиято законосъобразност все още се обжалва, и независимо от това обстоятелство, както посочва Комисията в становището си. Това разделяне на случая в две отделни фази ( 27 ) ще позволи правилно да се разберат проблемите за разрешаване.

86.

Няма пречка да се приеме, че по време на първата фаза, която характеризира случая в главното производство, разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ са били правилно приложени, за да се стигне до първото решение за прехвърляне, което все още се обжалва. Тук от Съда се иска единствено да уточни процедурата, която трябва да се следва, след като заинтересованото лице се е върнало незаконно на територията на дадена държава членка след успешно извършено прехвърляне ( 28 ) в държавата членка, която е компетентна за разглеждането на неговата молба.

87.

Това съответства на т.нар. „вторично движение“ на кандидата за международна закрила. Тези движения са доста често срещани и с тях трябва да се води борба ( 29 ). Тази относително честа ситуация обаче не е била изрично предвидена в разпоредбите, уреждащи ОЕСУ. A priori на етапа, на който националната юрисдикция ще трябва да се произнесе, заинтересованото лице по главното производство не се намира в обичайната ситуация на прилагане на разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ поради връщането му на територията на първоначалната молеща държава членка ( 30 ).

88.

Въпреки това от разпоредбите на посочения регламент е видно, че същият е приложим към случая в главното производство, което изключва останалите разпоредби на текстовете, уреждащи ОЕСУ ( 31 ). В това отношение фактът, че г‑н Hasan се е върнал незаконно в Германия, първоначално молещата държава членка, е без значение за приложимото спрямо него право в качеството му на кандидат за международна закрила в държава — членка на Съюза ( 32 ), пребиваващ незаконно в друга държава членка. Ако заинтересованото лице бе преминало незаконно границата на друга държава членка, биха възникнали същите въпроси и същите разпоредби биха били в негов ущърб.

89.

При тези условия следва да се отбележи, че членове 23 и 24 от Регламент „Дъблин III“, приложими към случая в главното производство, се отнасят до ситуации, които следва да се разграничават. Ако член 23 се отнася до лицата, които подават нова молба в държавата членка, в която отиват, то член 24 следва да се прилага по отношение на лицата, които не подават нова молба в държавата членка, където пребивават незаконно ( 33 ).

90.

В случая е безспорно, че г‑н Hasan не е подал нова молба за предоставяне на убежище при незаконното си връщане в Германия. Поради това и обратно на посоченото от запитващата юрисдикция, ще се прилагат единствено разпоредбите на член 24 от този регламент, за да се определят последващите действия с оглед присъствието на г‑н Hasan на територията на Федерална република Германия, което изключва прилагането на член 23 от този текст, както и на всеки друг текст ( 34 ).

91.

Всъщност крайната цел на разпоредбите на член 24 от Регламент „Дъблин III“ е да се даде възможност на кандидатите за предоставяне на убежище молбата за международна закрила, която са подали ( 35 ), да бъде разгледана от една-единствена държава членка, и то дори ако кандидатът пребивава незаконно в друга държава членка.

92.

В този смисъл на Съда се предлага да постанови, че нова процедура по прехвърляне като предвидената в член 24, параграф 2, последна алинея от този регламент трябва да бъде проведена от държавата членка, на чиято територия незаконно пребивава кандидатът. Съгласно тази разпоредба държавата членка трябва да отправи, в рамките на три месеца, искане за обратно приемане до държавата членка, която счита за компетентна да разгледа молбата. В параграф 3 от тази разпоредба се посочва, че ако този срок изтече, преди до замолената държава да е отправено искане за обратно приемане, молещата държава членка трябва да даде на въпросното лице възможност да подаде нова молба за международна закрила. Това ще направи невъзможно извършването на ново прехвърляне въз основа на старото решение за определяне на компетентната държава членка, както правилно отбелязва това Комисията в своето становище.

93.

Поради това предлагам на Съда да укаже, че разпоредбите на член 24 от посочения регламент следва да се приложат отново към разглеждания в главното производство случай, и то на изключително основание, което за Германия ще означава да отправи до италианските органи искане за обратно приемане и да спази предвидените в тази разпоредба процедури и срокове.

94.

Що се отнася до въпроса за изчисляването на сроковете, от самото начало се налага да се направи едно основно уточнение. В случая не става въпрос да се излагат съображения по суспензивното действие на жалба, подадена срещу първия акт на прехвърляне, тъй като при разглеждането на този въпрос съм на етап, последващ все още висящата жалба на г‑н Hasan срещу първото решение за прехвърляне. Въпреки това, ако решението за предстоящо прехвърляне бъде обжалвано, тогава ще са приложими разпоредбите, отнасящи се до суспензивното действие на една такава жалба, и ще се удължи съответно срокът за извършване на прехвърлянето.

95.

Най-напред трябва да се отбележи и че приемайки разпоредбите относно прехвърлянията на кандидатите за международна закрила, законодателят на Съюза е пожелал ограниченията на правата на кандидатите за предоставяне на убежище да са в границите на строго необходимото, като същевременно се следи на органите на съответните държави членки да се предоставят материалните условия, позволяващи им да извършат надлежно прехвърлянето ( 36 ). Посредством изчисляването на сроковете държавите членки трябва да разполагат с достатъчно възможности, за да организират прехвърлянето на практика на кандидатите за международна закрила в държавата членка, която е компетентна за това ( 37 ). За постигане на тази цел законодателят предвижда, че срокът тече от момента, в който бъдещото прехвърляне на лицето е уговорено и гарантирано и следователно трябва да бъдат уредени само неговите практически аспекти.

96.

В този контекст законодателят на Съюза е приел, че срок от шест седмици с основание може да се смята за разумно необходим, за да се организира прехвърлянето на практика. Изчисляването на сроковете трябва да позволи на държавите членки действително да разполагат с този обективен шестседмичен срок да уредят практическите подробности на това прехвърляне, считано от момента, в който е възможно това осъществяване ( 38 ).

97.

Съгласно член 24, параграф 2, последна алинея от Регламент „Дъблин III“ срокът за извършването на процедура по прехвърляне, ако въпросното лице не е подало нова молба, е три месеца след информирането относно компетентността на друга държава членка. Отнесена към случая по главното производство, тази разпоредба предполага, че срокът започва да тече от узнаването за връщането на въпросното лице на територията на молещата държава членка.

98.

Според мен от този момент за целите на прехвърлянето трябва да започне да тече нов срок от шест седмици, считано от момента, в който замолената държава членка се съгласи да приеме искането за обратно приемане ( 39 ), или, ако е приложимо, в момента, в който жалбата срещу решението за прехвърляне или преразглеждането на това решение загуби суспензивното си действие, както следва от член 28, параграф 3, трета алинея от този регламент. Всъщност не е изключено кандидатът да подаде нова жалба срещу новото решение за прехвърляне. Впрочем в член 28 от посочения регламент законодателят уточнява, че прехвърлянето трябва да се осъществи „веднага щом това е възможно на практика“ ( 40 ), което предполага да е налице прието по-рано решение, в което по принцип е установено прехвърлянето на кандидата от молещата държава членка към компетентната държава членка, което да не подлежи на обжалване. Прехвърлянето не трябва повече да е застрашено от каквито и да е пречки, за да може да започне да тече обективен срок.

99.

Това изчисляване на сроковете не пречи на правилното прилагане на член 31, параграф 3 от Директива 2013/32, който предвижда шестмесечен срок, за да приключи разглеждането на молбата за международна закрила, от момента, когато заинтересованото лице е на територията на държавата членка, отговаряща за това разглеждане, и е поето от компетентния орган, още повече че буква в) от тази разпоредба предвижда, че закъснението при обработката на молбата се дължи на факта, че кандидатът не е спазил задълженията си за представяне по-специално на компетентните за обработката на молбата органи. Поради това фактът, че кандидатът напуска държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му за убежище, дава възможност превишаването на срока за обичайната обработка на тази молба по изключение да бъде оправдано.

100.

Освен това трябва да се спомене, че замолената държава членка ще се счита за длъжна да приеме обратно заинтересованото лице, в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 1, буква б), член 18, параграф 2 и на член 20, параграф 5 от Регламент „Дъблин III“, ако предвид изтичането на сроковете и новото искане за обратно приемане тази държава членка трябва да се счита за компетентна да разгледа молбата за международна закрила.

101.

Според мен тълкуване, различно от тук предлаганото, би било в противоречие с обхвата, който следва да се придаде на задължителните и пряко приложими разпоредби на този регламент, както и на присъщата на регламентите на Съюза задължителна сила. В това отношение трябва да се наблегне на факта, че държавите членки не могат да се освободят от прилагането на релевантните разпоредби на посочения регламент под претекст, че кандидатът за международна закрила неоснователно е напуснал територията на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на неговата молба, след като е бил подложен на процедура по прехвърляне, по чиято законосъобразност все още не е постановено решение. Всъщност дори в случай на злоупотреба с право от страна на гражданин на трета държава, който подава няколко молби за международна закрила, разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ остават задължителни за прилагане от съответните държави членки. Това тълкуване ще позволи да се съвместят най-добре преследваните от законодателя на Съюза цели.

102.

Тези цели биха били също осуетени, ако се разреши на кандидатите за убежище да повлияят на определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата им, като се опитват да придадат значение на вторичните си движения или на личния си избор на страната на пребиваване ( 41 ). Тъй като процесът на определяне на компетентната държава членка е преди всичко обективен, в него не могат да се вземат предвид предпочитанията и желанията на въпросните лица ( 42 ), но все пак това не трябва да води до недостатъчно гарантиране на техните права.

103.

Впрочем целта за бърза обработка на молбите за закрила, постигната чрез бързото определяне на компетентната държава членка, трябва да бъде претеглена спрямо факта, че перспективата за нови прехвърляния определено води до забавяне в обработката на молбите, но произвежда възпиращ ефект върху кандидатите, позволяващ да се ограничат вторичните движения ( 43 ).

104.

В това отношение следва да се даде приоритет на компетентността над солидарността между държавите членки при обработката на молбите за закрила, като се има предвид, че приложимите в тази област разпоредби не изключват кандидатите за предоставяне на убежище да бъдат задържани за периода, строго необходим за разглеждането на молбата им в държавата членка, която следва да поеме отговорността за това.

105.

Предвид всички изложени по-горе обстоятелства трябва да се приеме, че държавата членка, на чиято територия е кандидатът, разполага със срок от три месеца, за да отправи искане за обратно приемане до държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище, считано от момента на узнаване за присъствието на въпросното лице на нейна територия. След мълчаливото или изрично съгласие на органите на тази държава членка прехвърлянето трябва да се извърши в срок от шест седмици или, ако е приложимо, в рамките на шест седмици след отхвърлянето на жалбата, подадена срещу решението за прехвърляне или отхвърлянето на нейното суспензивно действие.

106.

Като се имат предвид отговорите на тези три въпроса, на които по същество се основава отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване, не е необходимо да се произнасям по останалите хипотези, посочени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) в акта му за преюдициално запитване.

107.

В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин: