1.

Преюдициалното запитване по настоящото дело, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), се отнася до тълкуването на член 5, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа ( 2 ), изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г. ( 3 ) (наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 4 ) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), заменила Шеста директива, считано от 1 януари 2007 г.

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между Solar Electric Martinique SARL и Ministre des Finances et des Comptes publics (министър на финансите и бюджета, Франция) във връзка с издадените срещу това дружество актове за установяване на задължения за плащане на данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2007 г.

3.

По същество настоящото дело се отнася главно до това дали доставката и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери на покрива на сграда или с цел захранването ѝ с електричество и топла вода се разглеждат като единна комплексна сделка или като няколко отделни сделки за целите на ДДС. В основата на този въпрос стои режимът на ДДС, който е различен за доставката, от една страна, и за монтирането, от друга страна, на въпросните съоръжения. Докато доставката на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери във френските отвъдморски департаменти се ползва със специален режим на освобождаване, съгласно френското право монтирането на тези съоръжения би могло да попада в обхвата на израза „строителни работи“, употребен в член 5, параграф 5 от Шеста директива и възпроизведен в член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС — работи, считани за доставка на услуги и облагани с ДДС по ставка от 8,5%.

4.

Разрешаването на този проблем налага обаче преди това да бъде разгледан въпросът дали Съдът е компетентен да даде отговор на запитването, отправено от запитващата юрисдикция. Всъщност спорът в главното производство е възникнал в Мартиника, тоест в един от отвъдморските департаменти на Френската република, департаменти, които по силата на член 3, параграф 3 от Шеста директива и на член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС изрично са изключени от съответното приложно поле на тези директиви.

5.

Според мен поради причините, които ще бъдат изложени по-нататък, Съдът следва да обяви, че не е компетентен да отговори на поставения от Conseil d’État въпрос.

6.

Съгласно член 2, параграф 1 от Шеста директива с ДДС се облага доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

7.

Член 3 от Шеста директива е озаглавен „Териториално приложение“ и параграф 3 от него предвижда, че отвъдморските департаменти на Френската република са изключени от територията на тази държава членка, поради което и от приложното поле на директивата.

8.

В член 5, параграф 1 от Шеста директива доставката на стока е определена като прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

9.

Член 5, параграф 5 от Шеста директива предвижда, че държавите членки могат да считат за доставка на стоки по смисъла на параграф 1 предаването на някои строителни работи.

10.

Съгласно член 6, параграф 1 от Шеста директива доставка на услуги означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на член 5.

11.

Съгласно член 1, параграф 2, втора алинея от Директивата за ДДС за всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.

12.

Съгласно член 6, параграф 1, буква в) Директивата за ДДС не се прилага за френските отвъдморски департаменти.

13.

Формулировката на член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС е същата като на член 5, параграф 5 от Шеста директива. Съгласно член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС „доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

14.

По силата на член 256, точка IV, параграф 1 от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс), в редакцията му, приложима за разглежданите в главното производство данъчни актове (наричан по-нататък „CGI“), „строителните работи […] се считат за доставки на услуги“, подлежащи на облагане с ДДС.

15.

Съгласно член 266, параграф 1, буква f) от същия кодекс при строителните работи данъчната основа е стойността съгласно поръчката, сметката или фактурата.

16.

Съгласно предвиденото в член 268 bis от CGI, когато лицето извършва едновременно сделки, спадащи към няколко от категориите, предвидени в разпоредбите на тази глава, оборотът му се определя, като към всеки вид сделки се приложат правилата, установени в тези разпоредби.

17.

Член 295 от CGI гласи:

18.

В член 50 duodecies, точка I от приложение IV към CGI се споменават — сред стоките, чийто внос в департаментите Гваделупа, Мартиника и Реюнион може да бъде освободен от ДДС — „фоточувствителните полупроводникови прибори, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели“.

19.

Solar Electric Martinique се занимава именно с продажба и монтиране на съоръжения за използване на слънчева енергия в департамента Мартиника. От 1 януари 2005 г. до 31 декември 2007 г. това дружество начислява ДДС, по ставка от 8,5%, за извършвания от него монтаж на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху покрива на жилищни сгради само върху сумата, представляваща монтажната цена. Всъщност то счита, че доставката на тези съоръжения се ползва с освобождаването по член 295 от CGI и член 50duodecies, точка I от приложение IV към този кодекс.

20.

След проверка данъчната администрация приема, че монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери представлява по съществото си строителни работи и поради това следва да бъде взета предвид и стойността на доставката на тези съоръжения. Вследствие на това тази администрация коригира данъчната основа на въпросните сделки на основание член 266 от CGI.

21.

На 21 септември 2010 г. Solar Electric Martinique подава пред Tribunal administratif de Fort-de-France (Административен съд Фор дьо Франс, Франция) жалба за отмяна на издадените от данъчната администрация актове за установяване на задължения за плащане на ДДС.

22.

След като тази жалба, както и подадената впоследствие въззивна жалба са отхвърлени, Solar Electric Martinique подава касационна жалба пред Conseil d’État. Това дружество твърди по-специално че съдът по съществото на делото е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че извършваните от дружеството дейности по монтиране на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери представляват единна сделка и по естеството си са строителни работи, при все че тези съоръжения могат да бъдат монтирани, без да се причиняват сериозни щети на съответната сграда и без това обикновено да съпътства изграждането на сгради.

23.

Запитващата юрисдикция изтъква, че при сделките по продажба и монтиране на съоръжения, посочени в член 295 от CGI и в член 50 duodecies, точка I от приложение IV към този кодекс, ДДС се начислява само върху сумата, представляваща монтажната цена, но не и върху цената за придобиване на съоръженията, освен ако не се счита, че монтажната дейност e по естеството си извършване на строителни работи и поради това ДДС се събира върху цялата фактурирана на получателя на доставката цена.

24.

Тази юрисдикция уточнява, че макар член 295 от CGI да се прилага само за отвъдморските департаменти, тоест за територии извън приложното поле на Шеста директива, разпоредбите на член 256 от този кодекс във връзка със строителните работи се прилагат и в метрополия Франция и с тях в националното право се транспонират член 5, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Шеста директива, чиито разпоредби са възпроизведени в член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС.

25.

Според запитващата юрисдикция целта следва да е еднакво прилагане на разпоредбите на тези директиви в рамките на Европейския съюз. Поради това, макар спорът, който тя трябва да реши, да се отнася до сделки, извършвани извън териториалното приложно поле на тези директиви, се поставя въпросът дали продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода са единна сделка, представляваща по естеството си извършване на строителни работи по смисъла на тези директиви.

26.

При тези обстоятелства Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Представляват ли] продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода […] единна сделка, [която] по естеството си [е] извършване на строителни работи по смисъла на член 5, параграф 5 и член 6, параграф l от [Шеста директива], понастоящем член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директивата [за ДДС]?“.

27.

По този въпрос писмени становища представят френското правителство и Европейската комисия. Тези заинтересовани страни, както и Solar Electric Martinique, са изслушани в съдебното заседание от 9 февруари 2017 г.

28.

Както ще изложа в по-долу в заключението, главното ми становище е, че Съдът не е компетентен да даде отговор на поставения му въпрос. Ето защо само при условията на евентуалност, в случай че Съдът не възприеме това предложение, ще анализирам по същество поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

29.

Както признава запитващата юрисдикция и както изтъкнах във встъпителните си думи, фактите по настоящото дело са настъпили в Мартиника, тоест в един от отвъдморските департаменти на Френската република, които изрично са изключени от териториалното приложно поле на Шеста директива и на Директивата за ДДС. Ето защо спорът в главното производство не попада в приложното поле на релевантните разпоредби на правото на Съюза.

30.

Действително Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им ( 5 ).

31.

В този контекст Съдът уточнява в неотдавнашната си практика, че е обосновано да тълкува разпоредби на правото на Съюза във връзка с положения, които не попадат в приложното му поле, когато националното право е направило тези разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на тези, попадащи в приложното поле на правото на Съюза ( 6 ).

32.

Следователно, за да определи дали е компетентен да отговори на поставения му въпрос, Съдът трябва да провери дали са налице достатъчно точни данни, които му позволяват да установи, че в националното право е направено такова пряко и безусловно препращане към правото на Съюза ( 7 ).

33.

Действително актуалната практика на Съда се оказва особено непоследователна, що се отнася до произхода на достатъчно точните данни, които трябва да бъдат приведени пред него. Всъщност Съдът ту е безкомпромисен, като изисква от самата запитваща юрисдикция такива данни, при липсата на които постановява, че не следва да отговори на поставения му въпрос ( 8 ), ту е по-отстъпчив, като, за да обяви, че е компетентен въпреки непълнотите в преюдициалното запитване, приема обясненията, дадени от заинтересованите страни, по-специално от встъпилите в производството пред него правителства, в това число когато са дадени едва в проведеното пред него съдебно заседание ( 9 ).

34.

При все това Съдът изисква да разполага с достатъчно точни данни, доказващи прякото и безусловно препращане в националното право към разпоредбите или принципите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска ( 10 ), особено в случаи, които законодателят на Съюза изрично е изключил от приложното поле на правото на Съюза ( 11 ).

35.

В настоящото дело въпреки констатацията, че разглежданите в главното производство сделки не попадат в приложното поле на Шеста директива и на Директивата за ДДС и че член 295 от CGI се прилага единствено за отвъдморските департаменти, запитващата юрисдикция счита, че член 256 от CGI относно „строителните работи“ осигурява транспонирането в националното право на релевантните разпоредби на тези директиви и че поради това следва — тъй като този член се прилага и за територията на метрополия Франция — целта да е еднакво прилагане на разпоредбите на въпросните директиви в рамките на Европейския съюз.

36.

За мен тези обяснения не са убедителни.

37.

Най-напред бих искал да отбележа, че преюдициалното запитване е отправено именно защото за отвъдморските департаменти, за които не се прилагат Шеста директива и Директивата за ДДС, има специални разпоредби, а именно член 295 от CGI, както и член 50 duodecies, точка I от приложение IV към този кодекс, предвиждащи освобождаване на доставката на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери.

38.

Именно в контекста на това освобождаване е от значение за запитващата юрисдикция да установи дали двете сделки, представляващи доставката, от една страна, и монтирането, от друга страна, на фотоволтаичните панели и на слънчевите бойлери, трябва да се разглеждат като отделни и самостоятелни, като в този случай ДДС трябва да бъде платен единствено за монтирането, тъй като доставката е освободена. Ако обаче тези две сделки трябва да се разглеждат като съставляващи единна сделка, като според запитващата юрисдикция това би могло да бъде така само ако монтирането на въпросните съоръжения се квалифицира като „строителни работи“, ДДС ще се начислява и за доставката на въпросните съоръжения.

39.

Очевидно е обаче, че в член 295 от CGI не се прави никаква пряка и безусловна препратка към разпоредбите на Шеста директива и на Директивата за ДДС. Всъщност този член предвижда специален режим за освобождаване на изключените от приложното поле на въпросните директиви доставки на стоки в отвъдморските департаменти — режим, който не е предвиден в тези директиви.

40.

На следващо място, колкото до проблематиката, свързана с понятието „строителни работи“, важно е да се припомни, че член 5, параграф 5 от Шеста директива, понастоящем член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС, предоставя на държавите членки възможността да считат за доставка на стоки предаването на някои строителни работи.

41.

Както обаче отбелязва Комисията в становището си, от член 256, точка IV, параграф 1 от CGI следва, че строителните работи се считат не за доставки на стоки, а за доставки на услуги, което означава, че Френската република не се е възползвала от възможността, предоставена ѝ с член 5, параграф 5 от Шеста директива и след това с член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС, както потвърждава френското правителство в отговор на поставените от Съда въпроси. При това положение със сигурност не може да се приеме, че член 256, точка IV, параграф 1 от CGI представлява пряка и безусловна препратка към посочените по-горе разпоредби на въпросните директиви.

42.

Действително, тъй като Франция не се е възползвала от възможността, предоставена с член 5, параграф 5 от Шеста директива и с член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС, предвидените в член 256, точка IV, параграф 1 от CGI строителни работи a contrario и имплицитно попадат в обхвата на член 6, параграф 1 от Шеста директива и на член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, като в тези две разпоредби се уточнява, без да се използва понятието „строителни работи“, че „доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки ( 12 ).

43.

Тази имплицитна обосновка a contrario обаче по никакъв начин не е равнозначна на пряко и безусловно препращане в член 256, точка IV, параграф 1 от CGI към въпросните разпоредби на тези директиви. Напротив, според мен член 256, точка IV, параграф 1 от CGI е изражение на отказа на Франция да се възползва от възможността, предоставена с член 5, параграф 5 от Шеста директива и с член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС, както в рамките на териториалното приложно поле на директивите, така и извън него.

44.

Както правилно отбелязва Комисията, ако Франция се беше възползвала от възможността, предвидена в член 5, параграф 5 от Шеста директива (и в член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС), като квалифицира строителните работи като доставки на стоки, преюдициалният въпрос нямаше да бъде поставян, тъй като по силата на специалния режим, приложим за отвъдморските департаменти на основание член 295 от CGI, монтирането на фотоволтаични панели и на слънчеви бойлери, квалифицирано като строителни работи от запитващата юрисдикция, щеше да бъде освободено като такова както доставката и вноса на тези съоръжения във въпросните департаменти.

45.

В крайна сметка до отправяне на преюдициалния въпрос се стига в резултат едновременно от отказа на Франция да се възползва от възможността, предвидена в член 5, параграф 5 от Шеста директива (и в член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС), и от прилагането на освобождаване в полза на френските отвъдморски департаменти, което може да бъде предвидено във френското право единствено с мотива, че самите тези департаменти изрично са изключени от приложното поле на въпросните директиви ( 13 ).

46.

От това следва, че Съдът очевидно не разполага с доказателства, които му позволяват да установи, че във френското право се прави пряка и безусловна препратка към разпоредбите на Шеста директива и на Директивата за ДДС, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция.

47.

Този извод не се опровергава от изложеното от запитващата юрисдикция съображение, че е налице интерес от еднакво тълкуване на израза „строителни работи“, употребен в член 5, параграф 5 от Шеста директива и в член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС.

48.

Всъщност, дори и да се предположи, че тълкуването на този израз действително е от съществено значение за решаването на спора в главното производство ( 14 ), както уточнява Съдът в решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 55), ако законодателят на Съюза недвусмислено посочи, че приетият от него акт не се прилага в определена област, той се отказва, поне до евентуалното приемане на нова уредба на Съюза, от преследване на целта за еднакво тълкуване и прилагане на правните норми в изключената област.

49.

Според мен това, което е валидно за делото, по което е постановено решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 55), отнасящо се до случай на изрично изключване от приложното поле ratione materiae на директива, важи и когато става въпрос за случай на изрично изключване от приложното поле ratione loci на Шеста директива и на Директивата за ДДС.

50.

При все че може да изглежда относително строга от гледна точка на духа на сътрудничество, ръководещ предвиденото в член 267 ДФЕС производство, тази съдебна практика се основава главно на спазване на разпределението на правомощията между законодателя и съдилищата на Съюза. Така обстоятелството, че ДДС се прилага във френските отвъдморски департаменти, по никакъв начин не означава, че Съдът е оправомощен — само по желанието на национална юрисдикция, колкото и искрено да е то — да тълкува понятията от правото на Съюза, съдържащи се в Шеста директива и Директивата за ДДС, в случай, в който законодателят на Съюза изрично е изключил тези департаменти от приложното поле на въпросните директиви и в който освен това никакво доказателство не позволява на Съда да се увери, че във френското право се прави пряка и безусловна препратка към разпоредбите на тези актове, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция. Ако Съдът трябва да отговаря на всеки преюдициален въпрос относно ДДС само под претекст, че този данък се прилага във френските отвъдморски департаменти, той би нарушил изричната воля на законодателя на Съюза да изключи тези департаменти от приложното поле на общата система на ДДС, установена с Шеста директива и Директивата за ДДС.

51.

Фактът, че преюдициалното запитване е отправено от юрисдикция, която действа като последна инстанция, също не променя този анализ. Всъщност Съдът вече е отказвал да отговори на въпросите, отправени от юрисдикции, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване по националното право, в приложение на съдебната практика, установена първоначално с решения от 21 декември 2011 г., Cicala (C‑482/10, EU:C:2011:868), и от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638) ( 15 ).

52.

При това положение предлагам на Съда да обяви, че не е компетентен да отговори на отправения от запитващата юрисдикция въпрос.

53.

Затова, както вече уточних, ще разгледам поставения въпрос само при условията на евентуалност.

54.

Както вече изтъкнах, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали сделките по доставка на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери, от една страна, и по монтиране на тези съоръжения на покрива на сграда или с цел захранването ѝ с електричество и топла вода, от друга страна, са единна комплексна сделка, състояща се от няколко части, или дали трябва да се разглеждат като напълно отделни.

55.

От преписката е видно, че съгласно практиката на Conseil d’État ( 16 ) може да се приеме, че е налице единна сделка само ако монтирането на разглежданите съоръжения се квалифицира като строителни работи, тоест само ако пряко способства за построяването на сградата.

56.

Колкото до единния или самостоятелния характер на въпросните сделки, от значение е да се припомни, че съгласно практиката на Съда, приложима както с оглед на Шеста директива, така и на Директивата за ДДС, за целите на ДДС всяка сделка трябва поначало да се счита за отделна и самостоятелна ( 17 ).

57.

От това принципно правило има две изключения.

58.

На първо място, налице е единна сделка, когато два или повече елемента или действия, извършени от данъчнозадълженото лице за клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено ( 18 ).

59.

На второ място, трябва да се приеме, че е налице единна сделка и когато дадена доставка е основна, докато другата или другите доставки са съпътстващи и поради това подлежат на същото данъчно облагане като основната доставка. В частност една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика ( 19 ).

60.

От практиката на Съда следва също, че за да се определи дали доставките представляват единна доставка за целите на ДДС, е необходимо да се установят характерните елементи на съответната сделка ( 20 ), тъй като в рамките на установеното с член 267 ДФЕС сътрудничество само националните юрисдикции могат да определят дали в конкретния случай данъчнозадълженото лице извършва една или няколко доставки и да правят всички окончателни изводи в това отношение, като Съдът им дава всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, необходими за решаване на делото, с което са сезирани ( 21 ).

61.

В настоящото дело въпреки малкото предоставени от запитващата юрисдикция сведения е безспорно, че договорите, сключени от Solar Electric Martinique с клиентите му, се отнасят едновременно до доставката на материални вещи и монтирането им с оглед на тяхното използване за производството на електричество или захранването с топла вода, било то за сградата, на която са монтирани тези съоръжения, било за препродажбата им ( 22 ).

62.

Предвид тази констатация френското правителство с оглед на решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195), квалифицира двете сделки като единна комплексна доставка. Всъщност според това правителство също както в делото, по което е постановено решение Aktiebolaget NN, монтирането на доставените съоръжения изглежда необходимо за изпълнението на предмета на сключените от Solar Electric Martinique договори, тъй като само доставката на фотоволтаичните панели и слънчевите бойлери не позволява тяхната употреба.

63.

Застъпеното от френското правителство тълкуване на решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195), ми се струва малко опростенческо.

64.

Бих искал да припомня, че в това дело Съдът по-специално е запитан дали доставката и полагането на подводен кабел с оптични влакна следва да се считат за единна сделка с оглед на ДДС — теза, която впрочем поддържат националната юрисдикция и всички представили становища страни. Съдът приема тезата, защитавана от тази юрисдикция и страните, като в точки 24 и 25 от решението си уточнява, че предмет на разглеждания договор е прехвърлянето, след приключване на прокарването и извършването на изпитания за пускане в действие, на правото на собственост върху положен и годен да функционира кабел, като това позволява да се заключи, че всички съставни елементи на процесната в главното производство сделка изглеждат необходими за нейното осъществяване и тясно свързани. Това възпроизведено в точка 33 от решението и решаващо според мен уточнение относно момента, в който се прехвърля правото на собственост върху кабела, а именно дали то се прехвърля преди или след полагането на кабела и изпитанията за въвеждане в експлоатация, несъмнено дава отглас на заключението на генералния адвокат Léger по дело Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2006:575). Всъщност съгласно изтъкнатото от генералния адвокат Léger в точка 45 от неговото заключение, като се има предвид, че правото на разпореждане с кабела трябва да бъде прехвърлено едва след неговото прокарване и изпитанията на функционирането му, да се счита, че предприемачът, от една страна, е придобил подводния кабел, а от друга — е получил услугите по поставянето му, не би съответствало на икономическата реалност.

65.

Следователно, противно на поддържаното от френското правителство, от решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195), не може да се заключи, че доставката на материална вещ и нейното последващо монтиране от страна на същото данъчнозадължено лице образуват единна комплексна сделка с оглед на ДДС само поради факта че монтирането е необходимо за осигуряване на функционирането на тази материална вещ. При все че монтирането е все така необходимо, Съдът е заключил, че е налице единна комплексна сделка само поради факта че доставката на кабела се извършва, тоест правото на собственост върху тази вещ се прехвърля едва вследствие на монтирането.

66.

Според мен от това следва, че преди да може да квалифицира доставката и монтирането на фотоволтаичните панели и слънчевите бойлери като елементи от единна комплексна сделка за целите на ДДС, запитващата юрисдикция трябва преди всичко да провери в кой момент правото на собственост се прехвърля на клиентите на дружеството Solar Electric Martinique, тоест дали то се прехвърля преди или след монтирането и въвеждането в експлоатация на тези съоръжения.

67.

Считам, че ако правото на собственост върху фотоволтаичните панели и слънчевите бойлери се прехвърля след монтирането и въвеждането им в експлоатация както в случая в решение Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195), може да се установи, че е налице единна комплексна сделка.

68.

В противен случай според мен сделките следва да се считат за самостоятелни една спрямо друга и тогава за всяка от тях трябва бъдат приложени съответните правила, като доставката на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери следва да бъде освободена, а монтирането на тези съоръжения да подлежи на облагане с ДДС.

69.

Доколкото от акта за преюдициално запитване не е видно, че такъв анализ е бил извършен, запитващата юрисдикция следва да прецени коя от тези две хипотези е налице в спора в главното производство.

70.

За описаната в точка 67 от настоящото заключение хипотеза, при която двете сделки биха могли да се приемат за елементи на единна комплексна сделка и на която запитващата юрисдикция изглежда дава предпочитание с оглед на формулировката на въпроса ѝ, е без значение фактът, че тези две сделки при други обстоятелства могат да бъдат извършени от самостоятелни данъчнозадължени лица.

71.

Всъщност, от една страна, като цяло възможността елементи на единна комплексна сделка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е присъща на концепцията за такава сделка ( 23 ).

72.

От друга страна, ако клиентът избере да се обърне към две различни данъчнозадължени лица съответно за доставката и за монтирането на разглежданите в главното производство съоръжения, правото на собственост върху тях се прехвърля на клиента още при първата сделка и поради това ще бъдат монтирани съоръжения, принадлежащи не на доставилото ги данъчнозадължено лице, а на неговия клиент.

73.

При все това квалифицирането на двете сделки като елементи от единна комплексна сделка не означава — противно на това, което запитващата юрисдикция изглежда предполага — че тази сделка по естеството си е по-скоро „доставка на услуги“, в случая на „строителни работи“, отколкото „доставка на стоки“ по смисъла на Шеста директива и на Директивата за ДДС.

74.

Всъщност, за да се определи дали единна комплексна сделка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, е важно да се установят доминиращите ѝ елементи ( 24 ).

75.

Съгласно съдебната практика доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа гледната точка на средностатистическия потребител и като в рамките на цялостната преценка се отчете не само количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки ( 25 ). Следователно става въпрос за комплексна преценка, която трябва по принцип да се основава на анализ за всеки отделен случай ( 26 ).

76.

В рамките на предвиденото в член 267 ДФЕС разпределение на правомощията между Съда и националните юрисдикции очевидно запитващата юрисдикция следва да извърши тази преценка.

77.

При все това считам, че от решение Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195) могат да бъдат направени някои полезни изводи.

78.

След анализ на данните, които са му били предоставени от националната юрисдикция, в точка 40 от това решение Съдът приема, че комплексната сделка, отнасяща се както до доставката на кабел с оптични влакна, така и до полагането му, трябва да се счита за „доставка на стоки“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Шеста директива, тъй като кабелът е прехвърлен на клиента, цената му е определено по-голямата част от общата стойност на посочената сделка и услугите на доставчика се ограничават до полагането на кабела, без да променят неговата същност и без да го адаптират към специфичните нужди на клиента.

79.

Интересно е да се посочи, че Съдът квалифицира тази комплексна сделка като „доставка на стоки“ не само въпреки факта, че полагането на кабела налага осъществяването на сложни технически процедури и изисква използването на специализирано оборудване, както и специфични умения ( 27 ), но и въпреки обстоятелството, че кабелът, като движима вещ, трябва да бъде вграден в терена, което a priori навежда на мисълта, че сделката може по-скоро да попада в обхвата на понятието „строителни работи“ и поради това по принцип да бъде квалифицирана като „доставка на услуги“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива ( 28 ).

80.

Всъщност Съдът приема, че доколкото по силата на Шеста директива монтирането на движима вещ не може да доведе до отпадане на квалификацията на сделката като „доставка на стоки“, фактът, че монтирането се характеризира с вграждането на тази движима вещ в терена, не може да има за последица задължителното квалифициране на сделката като „строителни работи“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Шеста директива ( 29 ) и поради това по принцип като „доставка на услуги“.

81.

Според мен по този последен аспект съображенията на Съда се потвърждават от становището на генералния адвокат Léger в точка 52 от неговото заключение по дело Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2006:575), че в член 5, параграф 5 от Шеста директива не се възпроизвежда посоченото в член 5, параграф 2, буква д) от Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета ( 30 ), съгласно който присъединяването на движима вещ към недвижим имот е приравнено към строителна работа.

82.

В настоящото дело запитващата юрисдикция не представя почти никакви сведения за разглежданите съоръжения, както и за способите за тяхното монтиране, при все че — както правилно отбелязва Комисията — по отношение на фотоволтаичните панели съществува достатъчно голямо разнообразие от положения с оглед на вида модел, размер и тегло, както и с начините за монтирането им: панелите могат да бъдат вградени в покрива на сградата или просто положени върху релси или в рамка (т.нар. метод на повърхностно закрепване) и дори да бъдат монтирани само върху терена. Освен това генерираното от тези съоръжения електричество може както да бъде продавано на оператора, отговарящ за електрическата преносна мрежа, така и да захранва сградата, на която са монтирани, дори да бъде предназначено и за двата вида употреба. Още повече, както Комисията също отбелязва, става въпрос за област, която е в процес на развитие и в която технологиите се променят бързо.

83.

В отговор на поставените от Съда въпроси Solar Electric Martinique уточнява, че разглежданите в главното производство фотоволтаични панели са с различно тегло, вариращо между 9 kg и 19 kg в зависимост от модела, и с малки размери. Те се монтират чрез закрепване върху покрива, тоест без да бъдат вградени в него и следователно без изменение или демонтиране на съставящите покрива части. Този метод на монтиране не изисква особена техничност или специфични умения и се оказва не много скъп. Така панелите могат да бъдат поставяни и евентуално демонтирани лесно и бързо.

84.

Според мен с оглед на доказателствата, на които се основава Съдът в решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195, т. 40), за да приеме, че доставката на кабели с оптични влакна представлява основната сделка, вследствие на което разглежданата в това дело комплексна сделка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки“, изтъкнатите от Solar Electric Martinique характеристики, които запитващата юрисдикция трябва да изследва, би следвало да доведат до същия извод. Всъщност цената за монтирането на фотоволтаичните панели чрез закрепване изглежда в никакъв случай не формира определено по-голямата част от общата цена на единната комплексна сделка и услугите на доставчика явно се ограничават до поставянето на тези панели, без да се променя естеството им и без те да се пригаждат към специфичните нужди на клиентите. Освен това монтажът на фотоволтаичните панели се оказва относително бърз и технически лесен, за разлика от полагането на кабела с оптични влакна, разглеждан в делото, по което е постановено решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195), а това според мен обосновава на по-силно основание извода, че доставката на тези стоки представлява доминиращият елемент от единната комплексна сделка.

85.

Не би следвало да се направи различен извод за доставката и монтирането на слънчевите бойлери.

86.

Ако възприетата в точка 67 от настоящото заключение хипотеза бъде потвърдена от запитващата юрисдикция и последната установи и че извършените от Solar Electric Martinique сделки са с характеристиките, описани в точка 84 от настоящото заключение, тогава данъчният режим за доставка на стоки трябва да бъде приложен за цялата единна комплексна сделка. Ето защо тази сделка следва да бъде освободена от ДДС съгласно специалния режим, приложим за отвъдморските департаменти по силата на член 295 от CGI.

87.

Бих искал да добавя, че противно на поддържаното от френското правителство пред Съда, предназначението на електричеството и на топлата вода, генерирани от съоръжения като доставяните и монтираните от Solar Electric Martinique, не ми се струва пряко релевантно за квалифицирането на единната комплексна сделка като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“ за целите на ДДС. Всъщност, както стана ясно от разискванията пред Съда, възприемането на такъв критерий, по-специално по отношение на фотоволтаичните панели, би довело до значителна правна несигурност както за икономическите оператори, така и за клиентите им, по-конкретно когато предназначението на произведеното електричество е смесено или бъде променено в срока на действие на договора. Според мен при анализ на критерия за доминиращия елемент може да се стигне до друг извод по-скоро поради качественото значение на монтирането спрямо доставката на съоръженията в рамките на общата преценка на единната комплексна сделка, по-специално на значението на цената на монтажа спрямо доставката, което включва избрания начин на монтиране, както и пригаждането на тези съоръжения към конкретните нужди на клиентите ( 31 ).

88.

С оглед на тези съображения е очевидно, че не е необходимо да се тълкува изразът „строителни работи“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Шеста директива и на член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС.

89.

Тази констатация обосновава в още по-голяма степен главното ми становище, а именно че не следва да се дава отговор на отправения от Conseil d’État преюдициален въпрос.

90.

Ако Съдът все пак приеме, че следва да тълкува израза „строителни работи“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Шеста директива и на член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС, според мен би било от значение най-напред да се припомни, че тъй като на този израз не е дадено определение във въпросните членове, значението и обхватът му следва да се определят, като се вземат предвид общият контекст, в който той е използван, и неговият обичаен смисъл в общоупотребимия език ( 32 ).

91.

В общоупотребимия език този израз обхваща всички работи, свързани с недвижим имот, като строителните работи, работите по разрушаване, преобразуване, обновяване или възстановяване на сграда.

92.

Според мен, за да се отговори на въпроса дали монтирането на движима вещ върху недвижима вещ трябва да бъде включено в понятието „строителни работи“, следва да се отчете фактът, че Съветът, както при приемането на Шеста директива, така и по-късно на Директивата за ДДС, не възприема първоначалното предложение на Комисията, представено на 29 юни 1973 г. ( 33 ), вграждането на движима вещ в недвижима вещ, както и по-специално всички монтажни работи, да се считат за „строителни работи“.

93.

Действително под егидата на Директивата за ДДС Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги ( 34 ) предвижда добавянето на член 13б в текста на последния регламент, като съгласно тази разпоредба за целите на прилагане на Директивата за ДДС за „недвижим имот“ се счита „всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори“.

94.

Все пак, дори и да се предположи, че съгласно това определение изразът „строителни работи“ по смисъла на член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС вече включва монтирането на елемента, за който става въпрос в член 13б от Регламент (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 35 ), важно е да се отбележи, че съгласно член 3 от Регламент № 1042/2013 член 13б влиза в сила едва на 1 януари 2017 г. Следователно, освен че не се прилага за отвъдморските департаменти, той при всички положения е бил неприложим към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство.

95.

От това заключавам, че към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство от член 5, параграф 5 от Шеста директива и от член 14, параграф 3 от Директивата за ДДС по никакъв начин не следва, че всяко монтиране върху недвижим имот на движима вещ като фотоволтаичен панел или слънчев бойлер от вида на разглежданите в главното производство представлява строителни работи.

96.

С оглед на изложеното в настоящото заключение главно становище предлагам на Съда да обяви, че не е компетентен да отговори на отправеното от Conseil d’État (Франция) преюдициално запитване.