1.

Навремето Дон Кихот се е борил с вятърните мелници в испанския регион Ла Манча. Затова не е учудващо, че Върховният съд на автономна общност Кастилия-Ла Манча е застигнат от нов спор във връзка с вятърната енергия. След като в последно време Съдът на Европейския съюз на няколко пъти трябваше да се произнесе по въпроса за неблагоприятното въздействие на вятърната енергия върху околната среда ( 2 ), но и за насърчаването на този вид енергия ( 3 ), настоящият случай се отнася до такса върху вятърните генератори, своеобразна „pole tax“, която е самостоятелно въведена от посочения регион.

2.

Наред с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници ( 4 ) преюдициалното запитване се отнася също и до Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз ( 5 ) и Директива 2003/96/ЕО за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията ( 6 ). По-конкретно, следва да се изясни въпросът дали целта на Директива 2009/28 за насърчаване на чистата енергия или правилата в тази директива за административните такси допускат спорния данък. Съдът следва обаче да разгледа и въпроса доколко накърняването на целите на Директива 2009/28 би могло да бъде пречка за въвеждането на такава такса. По отношение на двете директиви в областта на данъчното облагане преди всичко следва да се изясни дали данъкът попада в техния обхват, тъй като в такъв случай той трябва да отговаря на определени изисквания.

3.

Предмет на Директива 2009/28 е насърчаването на енергията от възобновяеми източници.

4.

Член 2, буква к) от Директива 2009/28 определя понятието за схема за подпомагане по следния начин:

„[…] всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава членка или група държави членки, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания“.

5.

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 задължават държавите членки да осигурят в енергопотреблението си определени минимални дялове на енергия от съответните възобновяеми източници:

„1.   Всяка държава членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници […] в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А.

2.   Държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б.“

6.

Във връзка с това член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 се отнася и до схемите за подпомагане:

„За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:

7.

В съображение 40 от Директива 2009/28 във връзка с разрешителните процедури се посочва следното:

„При прилагането на правилата за конкретни проекти процедурата, използвана от страна на администрацията, отговаряща за надзора над разрешаването, сертифицирането и лицензирането на централи за енергия от възобновяеми източници, следва да е обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. […]“

8.

Съответните разпоредби се съдържат в член 13 от Директива 2009/28:

„1.   Държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях инфраструктури за преносни и разпределителни мрежи, за производство на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти, са пропорционални и необходими.

По-специално държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че:

[…]

[…]“.

9.

Предмет на Директива 2008/118 е общият режим на облагане с акциз. Член 1, параграф 1 урежда нейния обхват, а член 2 — допустимостта на други акцизи:

„1.   Настоящата директива определя общ режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на следните стоки (наричани по-долу „акцизни стоки“):

2.   Държавите членки могат да налагат по отношение на акцизните стоки допълнителни косвени данъци със специално предназначение, при условие че тези данъци са в съответствие с данъчните правила на Общността, приложими по отношение на акцизите или данъка върху добавената стойност при определянето на данъчната основа, изчисляването на данъчното задължение, облагането и контрола на данъка, като тези правила не включват разпоредбите, свързани с освобождаването от данъци“.

10.

Предмет на Директива 2003/96 е данъчното облагане на електроенергията.

11.

Както става ясно по-специално от член 4 от Директива 2003/96, тя принципно изисква електроенергията да подлежи поне на минимално данъчно облагане:

„1.   Нивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2.   За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.

12.

Наред с това запитващата юрисдикция се позовава на член 15 от Директива 2003/96, който предвижда възможност за освобождаване от данъци:

„Без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на:

13.

С Ley 9/2011, de 21 de marzo, por la que se crea el canon eólico (Закон № 9/2011 от 21 март 2011 г. за въвеждането на такса върху вятърната енергия (наричан по-нататък „Закон № 9/2011“) автономна общност Кастилия-Ла Манча предвижда събирането на такса върху вятърни генератори.

14.

Член 4 от Закон № 9/2011 урежда факта, пораждащ задължението за таксата:

„1.   Основание за плащане на таксата върху вятърната енергия е причиняването на вреди и неблагоприятното въздействие върху околната среда и съответната територия в резултат на изграждането на вятърни паркове от вятърни генератори за електрическа енергия.

[…]

3.   Счита се, че е налице основание за плащане на таксата, независимо от обстоятелството, че собственикът на вятърните генератори и титулярят на административното разрешение за изграждането на вятърния парк са различни лица“.

15.

Начинът за определяне на таксата се урежда в член 7 от Закон № 9/2011:

„1.   Таксата се изчислява върху сбора от отделните вятърни генератори в съответния вятърен парк“.

16.

Член 8 урежда размера на таксата:

„1.   Размерът на таксата се изчислява, като основата за определяне на таксата се умножава по следните ставки за всяко тримесечие:

За вятърни паркове с до 2 вятърни генератора: 0 EUR за всеки генератор.

За вятърни паркове с най-малко 3 и най-много 7 вятърни генератора: 489 EUR за всеки генератор.

За вятърни паркове с най-малко 8 и най-много 15 вятърни генератора: 871 EUR за всеки генератор.

За вятърни паркове с повече от 15 вятърни генератора:

[…]“.

17.

Дружествата Elecdey Carcelen SA (дело C‑215/16), Energías Eólicas de Cuenca SA (дело C‑216/16), Iberenova Promociones SAU (дело C‑220/16) и Iberdrola Renovables Castilla La Mancha SA (дело C‑221/16) експлоатират вятърни генератори в автономната общност Кастилия-Ла Манча, които подлежат на облагане с регионална такса върху вятърни генератори. Тези предприятия подават заявления до компетентния орган, с които искат коригиране в данъчните им декларации на таксата върху вятърната енергия за данъчната 2011 г. и възстановяване на платените суми.

18.

Администрацията отхвърля заявленията им, който отказ те обжалват пред Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha (Върховен съд на автономна общност Кастилия-Ла Манча, Испания). Последният отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

19.

Писмени становища пред Съда са представили експлоатиращите вятърни генератори Elecdey Carcelén S.A., Energías Eólicas de Cuenca S.A., Iberenova Promociones S.A. и Iberdrola Renovables Castilla la Mancha S.A., както и регион Comunidad Autónoma de Castilla-La Mancha — в качеството им на участници в главното производство, а също и Кралство Испания и Европейската комисия, като всички те участват и в устните състезания, проведени в съдебното заседание на 29 март 2017 г.

20.

Спорната такса се събира на тримесечие върху всеки един вятърен генератор, като размерът ѝ зависи от големината на съответния вятърен парк и мощността на вятърните генератори. Преюдициалното запитване има за цел да се установи дали тази такса е съвместима със схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници съгласно Директива 2009/28 (вж. по-долу буква А) или с правилата, предвидени в тази директива, за някои такси (вж. по-долу буква Б). Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали таксата е съвместима с Директива 2008/118 относно акцизите (вж. по-долу буква В) и с Директива 2003/96 за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията (вж. по-долу буква Г).

21.

С първите два въпроса запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, буква к) от Директива 2009/28 допуска спорната такса върху вятърните генератори.

22.

Понятието „схеми за подпомагане“ се определя в член 2, буква к) от Директива 2009/28. Определението обхваща по-конкретно данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци.

23.

Едно определение самò по себе си обаче не може да бъде пречка пред национална такса. По-скоро преценката зависи от това кои разпоредби се позовават на това определение.

24.

В този смисъл най-напред следва да се посочи член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28. Съгласно тази разпоредба държавите членки може да прилагат схеми за подпомагане, за да постигнат предвидения в член 3, параграфи 1 и 2 и в приложение I дял на енергията от възобновяеми източници. Тази възможност за прилагане на схеми за подпомагане обаче не изключва таксите върху вятърните генератори.

25.

Предвидената в член 11 от Директива 2009/28 възможност за различни държави членки да обединяват или координират своите схеми за подпомагане също допуска спорния данък. Действително, както Elecdey Carcelen изтъква, с данъка се намалява потенциалът за подобно обединяване с цел „статистическо прехвърляне“ на енергия от възобновяеми източници съгласно член 6. Директивата обаче не задължава държавите членки да създават подобен потенциал, нито има данни за вече постигнато споразумение за подобно обединяване, което да е било възпрепятствано от данъка.

26.

Също в толкова малка степен може да се прави позоваване на останалите разпоредби на Директива 2009/28, отнасящи се до схемите за подпомагане, като изключващи таксата върху вятърните генератори. Тези разпоредби се отнасят до техническите спецификации, които трябва да бъдат съобразени при схемите за подпомагане (член 13, параграф 2), до строителните правила и кодекси за увеличаване на използването на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор (член 13, параграф 4), до връзката между гаранциите за произход и схемите за подпомагане (член 15) и до задълженията за докладване (членове 22 и 23).

27.

В преюдициалното запитване се прави връзка и с основното задължение по Директива 2009/28, а именно постигане на предвидените в член 3, параграфи 1 и 2 минимални дялове на енергията от възобновяеми източници в общото енергопотребление. За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция ( 7 ), бих искала да се спра и на този въпрос.

28.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2009/28 всяка държава членка гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще е най-малко равен на определената в приложението обща цел. Член 3, параграф 2 изисква от държавите членки да въведат мерки, за да се гарантира ефективно, че техният дял на енергия от възобновяеми източници се равнява или надвишава индикативната крива, която също е определена в приложението към тази директива.

29.

По този начин Директива 2009/28 определя дяловете на енергията от възобновяеми източници, които държавите членки трябва да постигнат както през 2020 г., така и в преходния период дотогава. Постигането на по-високи от определените дялове би било повод за поздравления, но поне тази директива не го изисква.

30.

Така спазването на член 3, параграф 2 от Директива 2009/28 гарантира, че държавите членки ще приложат необходимите мерки още през преходния период до изтичането на срока за постигането на предвидения за 2020 г. дял на енергията от възобновяеми източници, за да постигнат и тази цел. Ето защо не е необходимо освен тази разпоредба да се посочва и задължението на държавите членки, произтичащо от принципа на лоялност към Съюза, да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от дадена директива резултат ( 8 ).

31.

По-скоро спорната такса би била в нарушение на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28, ако Испания вследствие на нейното въвеждане не постигне изискваните от тази разпоредба дялове на енергията от възобновяеми източници.

32.

Спорно е обаче дали въобще би било възможно да се докаже, че определена местна такса възпрепятства държавата членка като цяло да постигне посочените цели. Всъщност по правило ще бъдат въведени и други такси, а наред с тях ще съществуват и други икономически или технически пречки за по-широкото използване на енергията от възобновяеми източници. Не е необходимо обаче този въпрос да намери окончателно решение в рамките на настоящия случай.

33.

Както по-конкретно изтъква Комисията в хода на съдебното заседание и съгласно най-новите статистически данни на Евростат ( 9 ), по които вземат отношение всички участници в това заседание, по отношение на Испания, за разлика например от Нидерландия или понякога от Франция, до момента нито е установено, нито изглежда вероятно нарушение на изискванията по Директива 2009/28. Напротив, през цялото време до 2015 г. включително Испания е използвала по-голям дял енергия от възобновяеми източници от изисквания съгласно тази директива. Още през 2015 г. тази държава е надхвърлила предвидения за 2017 г. и 2018 г. дял в размер на средно 16 %.

34.

По-нататъшно разглеждане на въздействията от спорната такса би се наложило само ако въз основа на нови или по-добри данни запитващата юрисдикция установи непродължаване на така очертаната от данните на Евростат тенденция. В настоящото производство обаче не са изложени убедителни данни в този смисъл, поради което към момента не е необходимо Съдът да изследва по-подробно тази хипотеза.

35.

Ето защо въвеждането на такса от автономна общност Кастилия-Ла Манча действително е повод за съжаление, тъй като с него се намалява привлекателността на енергията от възобновяеми източници, каквато е целта на Директива 2009/28, и освен това таксата най-малкото частично подкопава общодържавното насърчаване на вятърната енергия. Доколкото обаче държавата членка като цяло изпълнява задълженията си по правото на Съюза, не е налице нарушение на схемите за подпомагане по тази директива или неизпълнение на изискването за дяловете на енергията от възобновяеми източници, а най-много може да става въпрос за проблем на националното право.

36.

Следователно член 2, буква к) и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 допускат такса, която се събира на тримесечие върху вятърните генератори, при условие че тази такса не възпрепятства държавата членка да постигне предвидените в тази директива минимални дялове на енергията от възобновяеми източници в общото си потребление на енергия.

37.

С петия и шестия въпрос, които също следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правилата за таксите в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28 допускат спорната такса.

38.

Съгласно член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28 държавите членки по-специално предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разходите.

39.

Отправна точка за тази разпоредба е член 13, параграф 1, първо изречение от Директива 2009/28, чийто текст е формулиран по-общо. Последната разпоредба предвижда, че държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях инфраструктури за преносни и разпределителни мрежи, за производство на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти, са пропорционални и необходими.

40.

Противно на разбирането на автономната общност Кастилия-Ла Манча, понятието „административни такси“ не се определя по националното право, а следва да се разглежда като понятие на правото на Съюза, тъй като посочената директива не препраща към националното право ( 10 ).

41.

На пръв поглед обаче спорната такса не попада в приложното поле на член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28. В случая не става въпрос за административни такси, които трябва да бъдат плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, както и монтажници и доставчици на оборудване и системи, нито тази такса се събира във връзка с разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури по отношение на вятърни генератори. Тя се дължи за експлоатацията на генераторите. Ето защо с това разглеждането на този въпрос би могло да приключи.

42.

По-специално Iberenova Promociones и Iberdrola Renovables Castilla la Mancha поддържат становището, което става ясно и от преюдициалното запитване, че разпоредбата на член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28 има значително по-широк обхват от изразения в текста. В това отношение те се позовават на съдебната практика във връзка с член 11 от Директива 97/13/ЕО ( 11 ), а впоследствие и на съдебната практика във връзка с член 12, както и с член 13 от Директива 2002/20/ЕО ( 12 ), които се отнасят за издаването на разрешенията в областта на електронните съобщения.

43.

Тези разпоредби определят допустимия обхват на административните такси, наложени върху предприятията, упражняващи дейност в областта на телекомуникациите, съответно на електронните съобщителни мрежи и услуги въз основа на разрешения по силата на правото на Съюза. Тези такси имат за цел да покрият определени административни разходи и трябва да се налагат обективно, пропорционално и прозрачно.

44.

Съдът действително дава тълкуване на въпросните разпоредби в смисъл, че държавите членки не могат да събират за доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги други такси или налози освен предвидените в рамките на тази директива ( 13 ).

45.

На пръв поглед е разбираемо, че експлоатиращите вятърни генератори се позовават на посочената съдебна практика и във връзка с член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28, въз основа на което се противопоставят на спорната такса.

46.

В подкрепа на това становище е първостепенната цел на Директива 2009/28 и на политиката на Съюза в областта на околната среда, а именно противодействие на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Свеждането до минимум на пречките пред използването на енергия от възобновяеми източници е в съответствие с тази цел.

47.

Докато правната рамка за електронните съобщения по принцип предвижда пълното либерализиране на далекосъобщителните услуги и съоръжения ( 14 ), Директива 2009/28 преследва безспорно не толкова амбициозни цели. Съдът вече е имал повод да установи, че законодателят на Съюза изобщо не възнамерява да се извършва изчерпателна хармонизация на националните схеми за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници ( 15 ). По-скоро непосредствена главна цел на Директива 2009/28 е да се постигнат изискваните дялове на енергия от възобновяеми източници в общото потребление на енергия, като на държавите членки е предоставена широка свобода на преценка при избора на средствата за навременното постигане на тези дялове. Тази ограниченост на зададената цел ме кара да се съмнявам в това, че член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28 съдържа всеобхватна забрана на всякакви такси върху енергията от възобновяеми източници.

48.

Освен това в последно време Съдът внесе нюанс в практиката си във връзка с пречките в областта на електронните съобщения. Той уточнява, че не всяко допълнително облагане на далекосъобщителните услуги чрез събирането на такси попада в обхвата на забраната за налагане на други такси. По-скоро фактът, от който възниква задължението за таксата, трябва да бъде свързан с процедурата за общо разрешение по Директива 2002/20 ( 16 ). Такава връзка липсва например при местните такси върху мачтите, предназначени за предоставянето на услуги за мобилна телефония ( 17 ).

49.

Това важи на още по-силно основание по отношение на член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28. Тази разпоредба не може да се тълкува разширително отвъд формулировката ѝ, в смисъл че забранява всякакво данъчно облагане чрез налагането на такси върху енергията от възобновяеми източници.

50.

Следователно член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28 допуска такса, която се събира на тримесечие за експлоатацията на вятърни генератори.

51.

Третият въпрос е поставен с цел да се установи дали прилагането на спорната такса е съвместимо с член 1, параграф 2 от Директива 2008/118. Запитващата юрисдикция поставя този въпрос, в случай че — както се предлага в настоящото заключение — на втория въпрос бъде даден отрицателен отговор и се приеме, че член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 допуска облагането на енергията от възобновяеми източници. Ето защо най-напред следва да се изясни въпросът дали таксата попада в приложното поле на посочената разпоредба.

52.

Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 при определени условия държавите членки могат да налагат по отношение на акцизните стоки допълнителни косвени данъци със специално предназначение.

53.

Всички предвидени в тази разпоредба условия предполагат, че при спорната такса върху вятърните генератори става въпрос за косвен данък върху акцизни стоки.

54.

Съдът вече е постановил, че понятието „допълнителни косвени данъци“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 визира непреките данъци със специално предназначение, различни от „акциза“ по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива, с които се облага потреблението на продуктите, изброени в последната разпоредба ( 18 ).

55.

В член 1, параграф 1 от Директива 2008/118 като акцизни са посочени енергийните продукти и електрическата енергия, обхванати от Директива 2003/96/ЕО (буква а), алкохола и алкохолните напитки, обхванати от Директиви 92/83/ЕИО и 92/84/ЕИО (буква б) и тютюневите изделия, обхванати от Директиви 95/59/ЕО, 92/79/ЕИО и 92/80/ЕИО (буква в).

56.

Такса върху вятърни генератори не се отнася пряко към никоя от тези категории. Тя би могла да се обхване от някоя от тях само ако се приеме за косвен данък върху електроенергията, произведена от обложените с таксата съоръжения.

57.

В това отношение от практиката на Съда следва, че такъв косвен данък трябва да се намира в пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия ( 19 ).

58.

Съдът приема, че не е налице такава връзка по отношение на горивните касети в ядрена централа ( 20 ) и на топлинната енергия ( 21 ), тъй като липсва достатъчна връзка между факта, пораждащ данъчното задължение, и потреблението на произведената електроенергия.

59.

Такова е положението и във връзка с разглежданата в настоящия случай такса върху вятърните генератори. Всъщност размерът ѝ се изчислява независимо от електричеството, произведено от тези генератори, нито е обусловен от тяхната теоретична мощност. По-скоро размерът на таксата се променя единствено според големината на вятърния парк, в който се намира съответният генератор, а при особено големите паркове зависи и от това дали генераторите са с особено голяма мощност ( 22 ). В последния случай по-мощните вятърни генератори дори се облагат в по-малък размер от генераторите с по-малка мощност.

60.

Участниците в производството вземат отношение и по въпроса дали спорната такса може да бъде прехвърлена върху крайните потребители. Съдът действително е постановил, що се отнася до данъка върху горивните касети в ядрените реактори, че той не може да бъде изцяло прехвърлен върху крайния потребител на електроенергия ( 23 ). Поне едно от изложените от Съда съображения в този смисъл обаче е относимо и към настоящия случай, тъй като такса върху вятърни генератори, която не зависи от производството на електроенергия, не може да се калкулира по прецизен начин в цената на произведената електроенергия. На още по-силно основание е недопустимо таксата да се начислява на крайния потребител под формата на отделно посочена във фактурата надбавка към цената. Всъщност не може да се установи каква точно част от употребената от него електроенергия е произведена от обложените вятърни генератори. Ето защо потенциалната възможност за прехвърляне на икономическата тежест върху потребителя не може да има за резултат таксата да се приеме за косвен данък по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118.

61.

Следователно член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 допуска такса, която се събира на тримесечие за експлоатацията на вятърни генератори, но не се намира в пряка и неделима връзка с потреблението на произведената електроенергия.

62.

С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали по смисъла на член 4 от Директива 2003/96 спорната такса се отнася към общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление. Изчислената по този начин сума не може да бъде по-малка от предвиденото в посочената директива минимално ниво на облагане с данъци.

63.

На пръв поглед не става ясно доколко този въпрос би могъл да бъде от значение за решаването на спора в главното производство. Поради това Съдът би могъл да го приеме за хипотетичен и съответно да откаже да го разгледа като недопустим.

64.

От мотивите към този въпрос следва обаче, че запитващата юрисдикция изпитва съмнение относно съвместимостта на спорната такса с целта на Директива 2003/96 за насърчаване на правилното функциониране на вътрешния пазар.

65.

По принцип този въпрос поне съставлява интерес за решаването на спора по главното производство. Той обаче показва неразбиране на обхвата на Директива 2003/96. Всъщност тази директива не урежда изчерпателно данъците и таксите, които могат да бъдат наложени във връзка с производството на електроенергия, а единствено определя минимално ниво за данъчното облагане на потреблението на ток. Тя обаче не изключва по-високо ниво на данъчната тежест върху производството на електроенергия.

66.

Запитващата юрисдикция посочва, че член 15, параграф 1, буква б), първо тире от Директива 2003/96 позволява освобождаване от данъци по отношение на електроенергията, произведена от вятърна енергия, но това позоваване не води до различен извод. Тази възможност за държавите членки не ги задължава да предоставят такова освобождаване, нито им забранява да облагат производството на електроенергия, произведена от вятърна енергия, чрез налагането на определени такси.

67.

Що се отнася до изтъкнатия по-специално от Energías Eólicas de Cuenca довод, че спорната такса представлява нарушение на Директива 2003/96, тъй като тази директива не допуска различно данъчно облагане на електроенергията по региони, следва да се отбележи, че този въпрос не е предмет на преюдициалното запитване.

68.

Ако Съдът все пак иска да разгледа този въпрос, за да даде полезен отговор за решаването на спора в главното производство, това няма да доведе до някакъв резултат. Въпросът е в това, че таксата не представлява данък по смисъла на Директива 2003/96.

69.

Съгласно член 1 от Директива 2003/96 приложното ѝ поле обхваща само данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията, както са определени съответно в член 2, параграфи 1 и 2 ( 24 ). В най-добрия случай спорната такса би могла да се приеме за косвен данък върху електроенергията, произведена от обложените вятърни генератори.

70.

Допустимостта на такъв данък предполага обаче съществуването на връзка между факта, пораждащ данъчното задължение, и действително произведената електроенергия ( 25 ). Такава връзка липсва например, когато размерът на данък върху максимално допустимата термична ефективност на ядрен реактор е изчислен, без да се взема предвид количеството на действително произведената от този реактор електроенергия ( 26 ).

71.

В настоящия случай връзката между спорната такса и производството на електроенергия от обложените вятърни генератори е дори още по-слабо проявена. Докато максималната термична ефективност на ядрен реактор позволява да се направи предположение за количеството ток, което може да произведе този реактор, спорната такса се различава по това, че нейният размер се определя преди всичко според големината на вятърния парк, в който са разположени вятърните генератори. Само когато вятърният парк се състои от повече от 15 генератора, размерът на таксата зависи от това дали инсталираната средна мощност на съоръженията е по-голяма или по-малка от 1 мегават. При това тази диференциация в размера не води до по-висока данъчна ставка според количеството произведена електроенергия, а до намаляване на облагането на съоръженията с по-голяма мощност.

72.

Следователно спорната такса не представлява данък по смисъла на Директива 2003/96 и поради това евентуална забрана за различно данъчно облагане по региони не би била приложима към настоящия случай.

73.

От изложеното по-горе следва, че и Директива 2003/96 също допуска спорната такса.

74.

Поради това предлагам на Съда да постанови следното: