1.

Настоящото преюдициално запитване е отправено във връзка със спор, възникнал от конфликт между знаците „KERRYGOLD“ и „KERRYMAID“. Независимо че разглежданите знаци, защитени съответно като марка на Европейския съюз и като национални марки, съществуват съвместно и мирно в Ирландия и в Обединеното кралство в продължение на повече от двадесет години, настоящият спор — висящ пред испански съд, сезиран в качеството му на съд за марките на Европейския съюз — се отнася за конфликт между тези два знака на останалата територия на Европейския съюз.

2.

Специфичният контекст на настоящото дело предоставя на Съда възможността да развие практиката си относно принципа на единния характер на марката на Европейския съюз ( *2 ). Става въпрос по-специално да се уточни как в анализа на вероятността от объркване и от увреждане на репутацията по член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 ( *3 ) трябва да се вземат предвид два аспекта, а именно: от една страна, фактът, че конфликтните марки съществуват съвместно и мирно в част от територията на Съюза, и от друга страна, фактът, че те включват указание за географски произход ( *4 ).

3.

Член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 гласи:

„Марката на [Европейския съюз] има единен характер. Тя има едно и също действие в целия Съюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за [целия Съюз]. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.

4.

Член 9, параграф 1 от този регламент гласи:

„Марката [на Европейския съюз] предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:

[…]

5.

Член 12 от същия Регламент гласи:

„Марката [на Европейския съюз] не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия:

[…]

[…]

при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията“.

6.

Ирландското дружество Ornua Co-operative Limited, по-рано The Irish Dairy Board Co-operative Limited (наричано по-нататък „Ornua“) притежава словната марка на Европейския съюз „KERRYGOLD“, регистрирана през 1998 г., както и две фигуративни марки, съдържащи същия словен елемент, регистрирани съответно през 1998 г. и през 2011 г. за хранителни продукти (наричани по-нататък заедно „марките „KERRYGOLD“).

7.

Испанското дружество Tindale & Stanton Ltd España SL (наричано по-нататък „T&S“) внася и разпространява в Испания, под знака „KERRYMAID“, млечните продукти на Kerry Group plc.

8.

Kerry Group притежава националните словни марки „KERRYMAID“, регистрирани в Ирландия и в Обединеното кралство.

9.

На 29 януари 2014 г. пред Juzgado de lo Mercantil de Alicante (търговски съд на Аликанте, действащ в качеството си на съд за марките на Европейския съюз, Испания) Ornua предявява иск за установяване на нарушение срещу T&S, като твърди, че марките „KERRYGOLD“ са нарушени с използването на знака „KERRYMAID“. Този иск се основава на член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

10.

Този съд отхвърля иска с мотива, че единственото сходство между конфликтните марки произтича от общия елемент „Kerry“, представляващ наименование на известно с говедовъдството си ирландско графство, и че безспорно в Ирландия и в Обединеното кралство тези марки съществуват съвместно и мирно.

11.

Всъщност според този съд последиците от мирното съвместно съществуване в тези две държави членки и от единния характер на марката на Европейския съюз би следвало да се отнесат за целия Съюз. По същата причина не би могло да има неоснователно извличане на полза от отличителния характер или от реномето на посочените марки, тъй като използването на знака „KERRYMAID“ в Испания се прави с цел продажба на продукт, който в продължение на много години се продава в други държави членки, без притежателят на марките „KERRYGOLD“ да се е противопоставил на това.

12.

Ornua обжалва решението пред запитващата юрисдикция.

13.

Запитващата юрисдикция посочва, че марките „KERRYGOLD“ имат добра репутация в целия Съюз. Тя отбелязва, че притежателят на тези марки признава тяхното мирно съвместно съществуване с марката „KERRYMAID“ само в Ирландия и в Обединеното кралство. Затова запитващата юрисдикция се съмнява дали може да вземе предвид това обстоятелство при анализа на вероятността от объркване и от увреждане на репутацията върху цялата територия на Съюза.

14.

При тези условия Audiencia Provincial de Alicante (Съд на провинция Аликанте, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15.

Актът за преюдициално запитване постъпва в секретариата на Съда на 15 февруари 2016 г. Страните в главното производство, германското и френското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

16.

Съдът отправя искане за пояснения към запитващата юрисдикция, на което тя отговаря на 12 декември 2016 г. Страните в главното производство и Комисията се явяват в съдебно заседание, състояло се на 18 януари 2017 г.

17.

Настоящият спор изисква член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува от два аспекта.

18.

От една страна, като се има предвид, че двете конфликтни марки съществуват съвместно и мирно в Ирландия и в Обединеното кралство, чрез трите си преюдициални въпроса запитващата юрисдикция иска да се установи какъв извод би следвало евентуално да се направи от това обстоятелство за целите на преценката на вероятността от объркване и от увреждане на репутацията в останалата част от територията на Съюза.

19.

От друга страна, настоящият спор предоставя също така възможност на Съда да уточни условията за анализ на вероятността от объркване между марки, които включват едно и също указание за географски произход ( *5 ).

20.

В действителност от акта за преюдициално запитване следва, че общият за двете конфликтни марки термин „Kerry“ е наименование на известно с говедовъдството си ирландско графство. Значението на този аспект — който не е изрично засегнат във формулировката на преюдициалните въпроси — е потвърдено чрез искането за пояснения, отправено от Съда към запитващата юрисдикция, като заинтересованите страни са могли надлежно да изразят становището си по този въпрос в съдебното заседание. Поради това следва да се разшири обхватът на преюдициалните въпроси по отношение на този аспект в съответствие с постоянната съдебна практика, която позволява такъв подход, за да се предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция ( *6 ).

21.

С трите преюдициални въпроса, които предлагам да анализирам заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали и евентуално по какъв начин фактът, че конфликтните марки съществуват съвместно и мирно в една част от територията на Съюза, може да повлияе на анализа за съществуването на вероятност от объркване и от увреждане на репутацията по член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 в останалата част от територията на Съюза.

22.

В самото начало следва да се отбележи, че мирното съвместно съществуване на марките е относително недостатъчно развит аспект в практиката на Съда.

23.

Що се отнася до анализа на вероятността от объркване, от постоянната съдебна практика произтича, че съществуването на такава вероятност от объркване в съзнанието на потребителите следва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай ( *7 ).

24.

В това отношение Съдът приема, че не може да се изключи възможността мирното съвместно съществуване на две марки на определен пазар евентуално да допринесе заедно с други фактори за намаляване на вероятността от объркване между тях ( *8 ).

25.

Това съображение е възприето също така в практиката на Общия съд във връзка с производствата по възражение, съгласно която такова едновременно съществуване трябва не само да бъде мирно, но и да се основава на липсата на вероятност от объркване за съответните потребители ( *9 ).

26.

Макар Съдът още да не е имал възможност да уточни условията, свързани с прилагането на понятието за „мирно съвместно съществуване“, от тази практика все пак следва, че мирното съвместно съществуване на конфликтните марки на съответния пазар е важно обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при цялостната преценка на вероятността от объркване.

27.

В конкретния случай е безспорно, че мирното и продължително съвместно съществуване на конфликтните марки може да изключи съществуването на вероятност от объркване на съответния пазар в Ирландия и в Обединеното кралство.

28.

По този начин настоящият спор се концентрира върху въпроса дали това обстоятелство трябва да се вземе предвид за целите на преценката на такава вероятност в Испания, на чиято територия се твърди, че е извършено нарушението, както и в останалата част от територията на Съюза.

29.

Ornua счита, че за да може при извършването на преценка на вероятността от объркване с марка на Европейския съюз да се вземе предвид мирното съвместно съществуване, то трябва да е доказано за цялата територия на Съюза. Според него този извод произтича от принципа на единния характер на марката на Европейския съюз, както и от обстоятелството, че действието на такава мярка се разпростира върху цялата територия на Съюза. Според Ornua съвместното съществуване в една част от територията на Съюза не позволява да се направи какъвто и да било извод за останалата част от тази територия.

30.

Това тълкуване по същество се споделя от германското и от френското правителство. Комисията посочва също така, че мирното съвместно съществуване между конфликтните марки по принцип трябва да се докаже за всяка територия, на която се твърди, че се извършва нарушението, а следователно, когато става въпрос за марка на Европейския съюз — за цялата територия на Съюза. Тя добавя обаче, че не е изключено положението на територията, на която конфликтните марки съществуват съвместно, да може да предостави полезна информация за извършване на преценката за вероятност от объркване на други пазари.

31.

Следва да се отбележи, че подобно тълкуване — изискващо доказване на мирно съвместно съществуване на цялата територия на Съюза — произтича също така от практиката на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) в производствата по възражение ( *10 ), потвърдена от Общия съд ( *11 ). В съответствие с този подход, ако вероятност от объркване потенциално съществува за цялата територия на Съюза поради обхвата на марката на Европейския съюз, липсата на вероятност от объркване поради съвместно съществуване на свой ред трябва да бъде доказана за цялата територия на Съюза.

32.

T&S предлага друго тълкуване и счита, че мирното съвместно съществуване е от значение дори когато се отнася само за една част от територията на Съюза. Според него, щом конфликтните марки са съществували съвместно в значителна част от територията на Съюза, без да възникне вероятност от объркване, от това може да се направи извод, че такава вероятност не съществува за нито една част от Съюза.

33.

Нито една от тези две коренно противоположни позиции не отговаря на моето виждане.

34.

Системата на марките на Европейския съюз несъмнено се основава на принципа на единния характер на тази марка, който изисква нейната еднаква защита на цялата територия на Съюза.

35.

Видно обаче от характерните особености на установената с Регламент № 207/2009 система, в някои случаи преценката на вероятността от объркване на знак с марка на Европейския съюз не води само до един резултат, валиден за цялата територия на Съюза.

36.

В решението по дело combit Software Съдът приема, че принципът на единен характер допуска съд за марките на Европейския съюз както да установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Съюза, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от територията на Съюза, така и да приеме вследствие на тази констатация — по изключение и въз основа на по принцип предоставените му от ответника доказателства — разпореждане за териториално ограничено преустановяване на нарушението ( *12 ).

37.

В действителност, когато се установи, че не съществува никаква вероятност от объркване в определена част от територията на Съюза, правомерната от гледна точка на използването на разглеждания знак търговия в тази част от територията на Съюза не може да бъде забранена ( *13 ).

38.

От същото решение става ясно, че констатацията за нарушение на предоставяното от марката на Европейския съюз изключително право може по изключение да бъде териториално ограничена. От това следва също така, че липсата на вероятност от объркване между конфликтните марки в една част от територията на Съюза не изключва констатацията за такава вероятност в друга част от тази територия.

39.

Следователно — противно на поддържаното от T&S — дори въз основа на довода за мирно съвместно съществуване да се докаже, че използването на конфликтните марки не създава никаква вероятност от объркване в Ирландия и в Обединеното кралство, това обстоятелство само по себе си не изключва възможността да се констатира съществуване на такава вероятност в друга част от Съюза.

40.

Същевременно — противно на защитаваното от Ornua становище — от споменатото обстоятелство не следва и че мирното съвместно съществуване в една част от територията на Съюза е без значение за анализа на вероятността от объркване с марка на Европейския съюз.

41.

Преценката на вероятността от объркване в спор за нарушение на предоставяното от марката на Европейския съюз изключително право изисква цялостен анализ на всички отнасящи се евентуално за цялата територия на Съюза релевантни фактори. В контекста на този процес релевантността на дадено обстоятелство не може да се изключи единствено поради факта, че се отнася за преобладаващо само в една част от територията на Съюза положение.

42.

Мирното съвместно съществуване на две марки на национално равнище може да произтича от различни обстоятелства. В това отношение не може да се изключи, че липсата на вероятност от объркване в една част от територията на Съюза, където съответните марки са били използвани продължително и интензивно, може да бъде показател за отсъствието на такава вероятност в други части на Съюза, ако пазарните условия и възприятията на съответните потребители не са значително по-различни ( *14 ).

43.

Поради това, когато се установи както в конкретния случай, че използването на разглежданите знаци не създава вероятност от объркване в една част от територията Съюза, където тези знаци съществуват съвместно и мирно от дълго време, това обстоятелство може да има значение при преценката на вероятността от объркване в други зони на възможен конфликт.

44.

Струва ми се, че именно това има предвид първоинстанционният испански съд, като посочва, че единственото сходство между конфликтните марки произтича от географското указание „Kerry“ и че освен това тези марки съществуват съвместно и мирно в Ирландия и в Обединеното кралство, поради което няма причина да се счита, че дейността на T&S би предизвикала объркване в друга част от Съюза.

45.

Наистина, както следва от моя анализ по-нататък ( *15 ), фактът, че конфликтните марки включват указание за географски произход, а именно ирландско графство — който факт би могъл да е едно от обясненията за мирното съвместно съществуване в Ирландия и в Обединеното кралство — съставлява релевантно обстоятелство за целите на преценката на вероятността от объркване на равнището на Съюза.

46.

Несъмнено, както правилно посочват германското и френското правителство, както и Комисията, мирното съвместно съществуване в някои държави членки не може да бъде отнесено към останалата част от Съюза. Такова автоматично отнасяне трябва да бъде изключено. Така или иначе според мен обстоятелствата, свързани с мирното съвместно съществуване в една част от Съюза, могат да бъдат релевантни за преценка на вероятността от объркване в целия Съюз.

47.

С оглед на изложеното считам, че мирното съвместно съществуване на конфликтните знаци в една част от територията на Съюза е обстоятелство, което, без да бъде решаващо, може да бъде взето предвид при извършване на цялостната преценка на вероятността от объркване с марка на Европейския съюз в друга част от тази територия по член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

48.

Същото съображение според мен важи и за анализа по член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, който установява по-широка защита за марките с репутация.

49.

Констатацията за нарушение на отличителния характер или на репутацията на по-ранната марка по тази разпоредба трябва да се основава по-специално на съществуването на връзка между конфликтните марки поради известна степен на сходство между тях. Съществуването на такава връзка следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай, сред които е вероятността от объркване в съзнанието на хората ( *16 ).

50.

По същите причини, които посочих във връзка с член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, в рамките на цялостната преценка, която изисква буква в) от същия член, трябва евентуално да се вземе предвид фактът, че марките съществуват безконфликтно в една част от територията на Съюза.

51.

В този смисъл, независимо че във формулировката на третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция се позовава на възможността мирното съвместно съществуване да приеме като основателна причина за използване на марката, считам, че това обстоятелство трябва да се вземе предвид в рамките на цялостната преценка за съществуването на връзка между марките. Ако такава връзка липсва, няма нужда да се изследва съществуването на основателна причина.

52.

В това отношение напомням, че условието за репутация трябва да се разглежда като изпълнено, когато марката на Европейския съюз има добра репутация в съществена част от територията на Съюза, като тази част евентуално може да е територията само на една държава членка ( *17 ). Според мен обстоятелството за мирно съвместно съществуване може да е още по-релевантно в този контекст, когато се отнася за тази част от Съюза, която служи за референция при установяване на репутацията на по-ранната марка.

53.

С оглед на всички тези съображения считам, че разпоредбите на член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че фактът на мирно съвместно съществуване на конфликтните марки в една част от територията на Съюза, без да се предизвиква объркване, не означава, че вероятността от объркване е автоматично изключена в друга част от тази територия. Това съвместно съществуване обаче е релевантно обстоятелство, което може да бъде взето предвид евентуално в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване и на съществуването на връзка между разглежданите марки, които се основават на всяка една от тези разпоредби.

54.

Следва да се отбележи, че при приемането на Регламент № 207/2009 законодателят на Съюза признава наличието на общ интерес от запазване на свободното ползване на указанията, които могат да послужат за означаване на географския произход на съответните стоки. Това съображение е в основата на няколко разпоредби от този регламент, по-специално на тези относно абсолютните основания за отказ, ограниченията на действието на марката, както и действието на колективната марка ( *18 ).

55.

Съгласно член 12, буква б) от Регламент № 207/2009 притежателят на марката на Европейския съюз не може да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия означения, свързани по-специално с географския произход на стоката, при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията. Същото ограничение е предвидено в член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО ( *19 ).

56.

Това ограничение на изключителните права, предоставяни от марката, цели да съвмести интересите на притежателя на марката с интересите на другите производители на вътрешния пазар, като държи сметка за целите на правото в областта на марките като съществена част от системата на ненарушена конкуренция, каквато Договорът за функционирането на ЕС цели да създаде и поддържа ( *20 ).

57.

Съществуването на общ интерес да се запази свободното ползване на знаци или указания, които могат да послужат за означаване на географския произход, в частност на географските наименования, е признато в практиката на Съда ( *21 ).

58.

За да се твърди разглежданият общ интерес, е достатъчно географското наименование да може да обозначи произхода на съответните стоки. В този смисъл следва да се определи дали дадено географско наименование обозначава място, което заинтересованите среди понастоящем свързват със съответната категория стоки, или пък е разумно да се приеме, че в бъдеще биха могли да свържат ( *22 ).

59.

В този смисъл в контекста на спор, възникнал от конфликт между знака „KERRY Spring“ и марката „GERRI“ за освежаващи напитки, Съдът приема, че притежателят на национална марка може да забрани използването на отнасящо се за друга държава членка указание за географски произход, само ако това използване не е в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията. Самият факт, че съществува вероятност от слухово объркване между два знака, не е достатъчен, за да се направи изводът, че използването на това указание в търговията не съответства на почтените практики ( *23 ).

60.

Тези съображения на Съда, които отчитат голямото езиково разнообразие на Европейската общност по времето, когато тя се състои от петнадесет държави членки, важат с още по-голяма сила днес.

61.

Дори и да се предположи, че указанието за географски произход в една държава членка може да се възприеме от потребителите в друга държава членка като сходно със съдържащ се в дадена марка термин, притежателят на тази марка не може да забрани използването му, ако тя съответства на почтената практика. Следователно произтичащото от този термин сходство не може да се има предвид, за да се установи съществуването на вероятност от объркване.

62.

В конкретния случай, както е видно от акта за преюдициално запитване, общият за двата конфликтни знака термин „Kerry“ е наименование на ирландско графство, известно с говедовъдството си, и следователно може да послужи като указание за произхода на разглежданите в главното производство млечни продукти.

63.

При тези условия съдът за марките на Европейския съюз не може въз основа на сходство в знаците, което е в резултат на съответстващо на почтените практики използване на това географско указание, да констатира съществуването на вероятност от объркване с марка на Европейския съюз или от увреждане на репутацията на тази марка.

64.

В действителност при тези обстоятелства този съд трябва да следи дали при установяване на нарушение на изключителните права, предоставяни от марката на Европейския съюз, не се влиза в противоречие с ограничението на действието на тази марка по член 12, буква б) от Регламент № 207/2009.

65.

С оглед на изложеното дотук считам, че член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът на включване в разглежданите марки на един и същи термин, който представлява указание за географски произход и се използва в съответствие с почтената практика, не може да служи като основание, за да се констатира съществуването на вероятност от объркване с марка на Европейския съюз или на увреждане на репутацията на тази марка.

66.

С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване на Audiencia Provincial de Alicante (Съд на провинция Аликанте, Испания) по следния начин: