Решение на Съда (пети състав) от 13 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Cour administrative — Люксембург) — UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др.

(Дело C-358/16) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Директива 2004/39/ЕО - Член 54, параграфи 1 и 3 - Обхват на задължението за професионална тайна на националните органи за финансов надзор - Решение, констатиращо загубата на професионална репутация - Случай, обхванат от наказателното право - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 47 и 48 - Право на защита - Достъп до преписката))

(2018/C 408/03)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative

Страни в главното производство

Жалбоподатели: UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др.

в присъствието на: DV, EU, Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), Ordre des avocats du barreau de Luxembourg

Диспозитив

Член 54 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

изразът „случаите, обхванати от наказателното право“, съдържащ се в параграфи 1 и 3 от този член, не обхваща положение, при което определените от държавите членки органи за изпълнение на предвидените от тази директива функции приемат мярка като разглежданата в главното производство — изразяваща се в забрана на определено лице да изпълнява в поднадзорно предприятие длъжност на управител или друга длъжност, за която се изисква одобрение, придружена от разпореждане в най-кратък срок лицето да подаде оставка от всички заемани длъжности, тъй като то вече не отговаря на изискванията за професионална репутация, предвидени в член 9 от тази директива — която е част от мерките, които компетентните органи трябва да вземат при упражняването на правомощията, с които разполагат съгласно разпоредбите на дял II от същата директива. Действително, когато посочената разпоредба предвижда, че задължението за професионална тайна може по изключение в такива случаи да не се прилага, тя има предвид предаването или използването на поверителна информация за целите съответно на провеждането на преследване или налагането на санкции в съответствие с националното наказателно право,

—

задължението за професионална тайна, предвидено в параграф 1 на този член, тълкуван във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се гарантира и прилага, така че да се съгласува със зачитането на правото на защита. В този смисъл, когато компетентният орган се позовава на това задължение, за да откаже предоставянето на информация, с която разполага и която не се съдържа в преписката относно лице, посочено в увреждащ го акт, компетентната национална юрисдикция следва да провери дали тази информация има обективна връзка с нарушенията, които се твърди, че засегнатото лице е извършило, и ако това е така, да съпостави интереса му да разполага с необходимата информация, за да може да упражни изцяло правото си на защита, с интересите, свързани със запазването на поверителността на информацията, попадаща в обхвата на задължението за професионална тайна, преди да вземе решение относно предоставянето на всяка поискана информация.

(1) ОВ C 335, 12.9.2016 г.