Дело C-191/16: Решение на Съда (голям състав) от 10 април 2018 г. (преюдициално запитване от Landgericht Berlin — Германия) — Romano Pisciotti/Bundesrepublik Deutschland (Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС — Екстрадиране в Съединените американски щати на гражданин на държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение — Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и тази трета държава — Приложно поле на правото на Съюза — Забрана за екстрадиране, прилагана само за гражданите на съответната държава — Ограничение на свободата на движение — Обосноваване с оглед предотвратяване на безнаказаността — Пропорционалност — Уведомяване на държавата членка по произход на гражданина на Съюза)
Решение на Съда (голям състав) от 10 април 2018 г. (преюдициално запитване от Landgericht Berlin — Германия) — Romano Pisciotti/Bundesrepublik Deutschland
(Дело C-191/16) ( 1 )
„(Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС — Екстрадиране в Съединените американски щати на гражданин на държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение — Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и тази трета държава — Приложно поле на правото на Съюза — Забрана за екстрадиране, прилагана само за гражданите на съответната държава — Ограничение на свободата на движение — Обосноваване с оглед предотвратяване на безнаказаността — Пропорционалност — Уведомяване на държавата членка по произход на гражданина на Съюза)“
2018/C 200/02Език на производството: немскиЗапитваща юрисдикция
Landgericht Berlin
Страни в главното производство
Ищец: Romano Pisciotti
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
Диспозитив
|
1) |
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право, тъй като той е упражнил правото си на свободно движение в Европейския съюз и искането за екстрадиране е направено в рамките на Споразумението за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати от 25 юни 2003 г. |
|
2) |
В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати от 25 юни 2003 г. гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши исканото екстрадиране, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани, при положение че предварително е предоставила възможност на компетентните органи на държавата членка, на която посоченото лице е гражданин, да поискат то да им бъде предадено в рамките на европейска заповед за арест и последната държава членка не е приела никаква мярка в този смисъл. |