1)

Член 13 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че формата и срока, в които лицето, което се е възползвало от действие, увредило всички кредитори, трябва да повдигне възражение по този член, за да оспори иска за отмяна на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, както и въпросът дали този член може да се приложи и служебно от компетентния съд евентуално след изтичането на предоставения срок на заинтересованата страна, се определят от процесуалното право на държавата, на чиято територия е висящ спорът. Това право обаче не трябва да е по-малко благоприятно от правото, което урежда подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност), което трябва да се провери от запитващата юрисдикция

2)

Член 13 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че когато lex causae допуска възможността да се оспорва действие, което се приема за увреждащо, в конкретния случай не са изпълнени условията, различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването на това действие.

3)

Член 13 от Регламент № 1346/2000 може надлежно да се изтъкне, когато страните по договора, които са със седалище в една и съща държава членка, на чиято територия се намират и всички други относими към съответната ситуация елементи, са избрали като приложимо право към този договор правото на друга държава членка, при условие че тези страни не са избрали това право с измамна цел или с цел злоупотреба, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.