21.8.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 277/10 |
Решение на Съда (първи състав) от 21 юни 2017 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Kehl — Германия) — Наказателно производство срещу А
(Дело C-9/16) (1)
((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Регламент (ЕО) № 562/2006 - Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) - Членове 20 и 21 - Преминаване на вътрешни граници - Проверки на територията - Национална правна уредба, която допуска проверки за установяване на самоличността на лица, задържани в 30-километрова зона от общата граница с други държави, страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген - Възможност да се извърши проверка независимо от поведението на съответното лице или наличието на особени обстоятелства - Правна уредба, която допуска определени мерки за контрол на лица на територията на железопътните гари))
(2017/C 277/13)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Amtsgericht Kehl
Страна в главното производство
А
в присъствието на: Staatsanwaltschaft Offenburg
Диспозитив
1) |
Член 67, параграф 2 ДФЕС и членове 20 и 21 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на всяко лице, независимо от поведението му и наличието на особени обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с други държави — страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г., за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане или пребиваване на територията на въпросната държава членка или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата, освен ако тази правна уредба установява необходимата рамка за това правомощие, гарантираща, че практическото му упражняване не може да доведе до равностоен на гранични проверки ефект — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. |
2) |
Член 67, параграф 2 ДФЕС и членове 20 и 21 от Регламент № 562/2006, изменен с Регламент № 610/2013, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени във влакове и в обекти на железопътната инфраструктура на тази държава членка да проверяват самоличността на всяко лице или документите му за преминаване на границата, както и за тази цел да го задържат за кратък срок и да го разпитват, ако тези проверки се основават на наличната фактическа информация или опита на граничната полиция, стига във връзка с извършването им националното право да съдържа уточнения и ограничения, определящи интензитета, честотата и избирателността им — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. |