1

С член 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1) се създава схема за защитени наименования за произход и защитени географски указания, от която могат да се ползват някои селскостопански продукти и храни.

2

В член 5, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 „наименование за произход“ се определя като наименование, което идентифицира продукт, произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава, чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори и чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.

3

Регистрацията като защитено наименование за произход (ЗНП) на наименованието на даден селскостопански продукт или храна, което трябва да отговаря на поставените от Регламент № 1151/2012 условия, и по-специално да съответства на определената в член 7 от същия регламент спецификация, предоставя на посоченото наименование всеобхватна защита в Европейския съюз. Тази защита е определена в член 13, параграф 1 от посочения регламент.

4

Процедурата по регистрация протича на две фази. През първата фаза заявлението за регистрация на наименования се разглежда на национално ниво. Тази фаза е уредена в член 49 от Регламент № 1151/2012, който гласи следното:

„1.   Заявленията за регистрация на наименования по схемите за качество, посочени в член 48, могат да се подават единствено от групи, които работят с продуктите, чиито наименования трябва да бъдат регистрирани. […]

2.   […Заявлението] се адресира до органите на тази държава членка.

Държавата членка проучва заявлението по подходящ начин, за да провери дали е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема.

3.   Като част от проверката по параграф 2, втора алинея от настоящия член, държавата членка открива национална процедура по предявяване на възражение, която осигурява подходящо оповестяване на заявлението и която предвижда разумен период, в рамките на който всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено или пребивава на нейната територия, да може да подаде възражение по това заявление.

Държавата членка разглежда [допустимостта] на възраженията […].

4.   Ако след оценката на всички получени възражения съответната държава членка смята, че изискванията на настоящия регламент са изпълнени, тя може да вземе благоприятно решение и да подаде документацията на заявлението до Комисията. В такъв случай тя информира Комисията за допустимите възражения, получени от физическо или юридическо лице, което законно е пуснало на пазара въпросните продукти, като е използвало съответните наименования непрекъснато в продължение на поне пет години преди датата на оповестяването, посочено в параграф 3.

Държавата членка взема мерки нейното благоприятно решение да получи публичност и прави необходимото всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес, да има възможност да обжалва.

Държавата членка прави необходимото текста на продуктовата спецификация, на която се основава нейното благоприятно решение, да бъде оповестен и осигурява електронен достъп до продуктовата спецификация.

По отношение на защитени наименования за произход и защитени географски указания, държавите членки правят необходимото за публикуването по подходящ начин на версията на продуктовата спецификация, въз основа на която Комисията взема решение съгласно член 50, параграф 2“.

5

Във втората фаза заявлението се проучва от Европейската комисия и ако посочените в Регламент № 1151/2012 условия са изпълнени, се публикува с оглед представяне на възражения. Тази процедура пред Комисията, предмет на настоящата жалба, е уредена в член 50, озаглавен „Проучване от Комисията и публикуване с оглед представяне на възражения“, който гласи следното:

„1.   Комисията проучва по подходящ начин всяко заявление, което получава съгласно член 49, за да провери дали то е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема […]

2.   Ако въз основа на проведеното проучване в съответствие с параграф 1, първа алинея Комисията прецени, че условията на настоящия регламент са изпълнени, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз:

[…]“.

6

Публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз поставя началото на „[п]роцедура по предявяване на възражения“ съгласно член 51 от Регламент № 1151/2012, който гласи следното:

„1.   В рамките на три месеца, считано от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, органите на държава членка или на трета държава, или всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено в трета държава, могат да подадат уведомление за възражение до Комисията.

Всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено или пребивава в държава членка, различна от тази, от която е подадено заявлението, може да подаде уведомление за възражение до държавата членка, в която е установено, в рамките на срок, който позволява подаването на възражение в съответствие с първа алинея.

Уведомлението за възражение съдържа декларация, че заявлението би могло да нарушава условията, определени в настоящия регламент […]

Комисията незабавно препраща уведомлението за възражение до органа, подал заявлението.

2.   Ако уведомлението за възражение е подадено до Комисията и е последвано в рамките на два месеца от мотивирано възражение, Комисията проверява допустимостта на това мотивирано възражение.

3.   В рамките на два месеца след получаването на допустимо мотивирано възражение, Комисията приканва органа или лицето, подали възражението, и органа, подал заявлението, да започнат подходящ вид консултации в продължение на разумен период, който не надвишава три месеца.

Органът или лицето, подали възражението, и органът, подал заявлението, незабавно започват подходящ вид консултации. Те си предоставят един на друг свързаната с въпроса информация, за да преценят дали заявлението за регистрация отговаря на условията на настоящия регламент. Ако не се стигне до съгласие, тази информация също се предоставя на Комисията.

[…]

4.   Ако след съответните консултации, посочени в параграф 3 от настоящия член, публикуваните в съответствие с член 50, параграф 2 данни са били значително изменени, Комисията повтаря проучването, посочено в член 50 […]“.

7

Член 52 от Регламент № 1151/2012, озаглавен „Решение за регистрация“, гласи следното:

„1.   Ако въз основа на предоставената на Комисията информация от проучването, извършено в съответствие с член 50, параграф 1, първа алинея, Комисията смята, че условията за регистрация не са изпълнени, тя приема актове за изпълнение за отхвърляне на заявлението. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2.

2.   Ако до Комисията не постъпи уведомление за възражение или допустимо мотивирано възражение съгласно член 51, тя приема актове за изпълнение, без да прилага процедурата, посочена в член 57, параграф 2, за регистриране на наименованието.

3.   Ако до Комисията постъпи допустимо мотивирано възражение, след съответните подходящи консултации, посочени в член 51, параграф 3, и предвид резултатите от тях, тя:

4.   Актовете за регистрация и решенията за отхвърляне се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз“.

8

Член 57 от Регламент № 1151/2012 предвижда следното:

„1.   Комисията се подпомага от Комитета по качеството на селскостопанските продукти. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011“.

9

Член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13) гласи следното:

„1.   Когато се прилага процедурата по разглеждане, комитетът приема становището си с мнозинството, предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз и когато е приложимо в член 238, параграф 3 ДФЕС, за актове, които трябва да се приемат по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите членки в комитета се претеглят по начина, определен в посочените членове.

2.   Когато комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение.

3.   Без да се засяга член 7, ако комитетът даде отрицателно становище, Комисията не приема проекта на акта за изпълнение. Когато даден акт за изпълнение се счита за необходим, председателят може или да внесе в същия комитет изменена версия на проекта в рамките на два месеца след даването на отрицателно становище, или в едномесечен срок след даването на отрицателно становище да внесе проекта на акта за изпълнение в апелативния комитет за допълнително обсъждане.

4.   Когато не бъде дадено становище, Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение, освен в предвидените във втора алинея случаи. Когато Комисията не приеме проекта на акта за изпълнение, председателят може да внесе в комитета негова изменена версия.

[…]“.

10

Жалбоподателят, Pagkyprios organismos ageladotrofon Dimosia Ltd (POA), е организация на говедовъдите, която произвежда краве мляко и месо. Тя е учредена и регистрирана през 2004 г. и има 157 членове, което представлява около 75 % от общия брой кипърски производители на краве мляко. Средно около 54 милиона литра мляко се използват годишно в Кипър в процеса на производство на сирене, наречено „halloumi“. Това е особен вид кипърско сирене, което се произвежда по определен начин и има специфичен вкус, структура и кулинарни качества. Жалбоподателят е основният кипърски производител на краве мляко, използвано при производството на „halloumi“. Освен това той произвежда сирене „halloumi“ със собствени марки и за марки на дистрибутори чрез дъщерно дружество, което е 100 % негова собственост, Papouis Dairies Ltd.

11

На 5 април 2012 г. няколко кипърски дружества и организации, осъществяващи дейност в сектора за производство на сирене, по-специално на „halloumi“, са подали пред кипърските органи заявление за регистрация на „halloumi“ като ЗНП. Заявлението е основано на кипърския производствен стандарт от 1985 г. (наричан по-нататък „стандартът от 1985 г.“) и с него се цели този стандарт да бъде тълкуван като задължаващ производителите на „halloumi“ да използват над 50 % овче или козе мляко. Казано другояче, когато краве мляко се добавя към овче или козе мляко или към смес от посочените две млека, за производството на „halloumi“ не е разрешено да се използва количество краве мляко, надвишаващо количеството овче или козе мляко или количеството смес от посочените две млека.

12

В случая, тъй като заявлението за регистрация е било публикувано на 30 ноември 2012 г. в Episimi Efimerida tis Kypriakis Dimokratias, жалбоподателят съгласно член 49 от Регламент № 1151/2012 е повдигнал възражения в рамките на националната процедура за предявяване на възражения, като е оспорил забраната при производството на „halloumi“ да се използва количество краве мляко, надвишаващо количеството овче или козе мляко. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че в приложение на стандарта от 1985 г. „halloumi“ може да бъде произвеждано с преобладаваща част краве мляко, като се има предвид, че са били използвани значителни количества овче или козе мляко.

13

На 14 ноември 2013 г. е проведена среща между кипърските органи и повдигналите възражение образувания, без да бъде постигнато съгласие.

14

На 9 юли 2014 г. кипърското Министерство на земеделието отхвърля повдигнатите възражения и на същата дата публикува заявлението за регистрация на „halloumi“ като ЗНП в Episimi Efimerida tis Kypriakis Dimokratias.

15

На 17 юли 2014 г. кипърските органи са подали пред Комисията заявление CY/PDO/0005/01243 за регистрация на „halloumi“ като ЗНП (наричано по-нататък „заявлението“), в което се уточнява, че съгласно спецификацията относно съотношението на мляко, се изисква количеството на овчето или козето мляко или на сместа от двете млека да бъде преобладаващо.

16

На 22 юли 2014 г., след като възраженията му са отхвърлени от кипърското Министерство на земеделието, жалбоподателят сезира Anatato Dikastirio tis Kypriakis Dimokratias (Върховен съд на Република Кипър, Кипър).

17

С писма от 25 март и от 25 юни 2015 г. жалбоподателят уведомява за опасенията си генерална дирекция (ГД) „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията. В писмото си от 25 март 2015 г. жалбоподателят твърди, че извършеното в заявлението тълкуване на стандарта от 1985 г. е неправилно, тъй като се основава на неверни и необосновани научни доказателства.

18

С писмо от 20 юли 2015 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че може да встъпи в процедурата по регистрация само чрез националната процедура по предявяване на възражения и че при тези условия отхвърлянето на възражението му на национално ниво не би могло да бъде разгледано от Комисията.

19

С акт от 28 юли 2015 г. (ОВ C 246, 2015 г., стр. 9, наричан по-нататък „обжалваният акт“), след като е проучила заявлението, Комисията решава да публикува заявление съгласно член 50, параграф 2, буква a) от Регламент № 1151/2012, представляващо резюме на спецификацията, представена пред кипърските органи за целите на регистриране на „halloumi“ като ЗНП. С това публикуване се открива вторият етап от административното производство пред Комисията, а именно трасграничната процедура по предявяване на възражения, предвидена в член 51 от Регламент № 1151/2012.

20

На 7 октомври 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Той иска от Общия съд:

21

С отделен акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2015 г., жалбоподателят подава молба за допускане на обезпечение, в която по същество моли председателя на Общия съд да спре изпълнението на обжалвания акт, включително откриването на процедурата по предявяване на възражения, предвидена в член 51 от Регламент № 1151/2012, или на всяко друго по-късно решение за регистриране на „halloumi“ като ЗНП съгласно член 52 от същия регламент и да не се произнася по съдебните разноски.

22

С определение от 7 декември 2015 г. председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение поради липса на неотложност. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

23

С подадена в секретариата на Общия съд на 15 януари 2016 г. отделна молба Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Комисията моли Общия съд:

24

На 9 март 2016 г. жалбоподателят представя становището си относно възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията. Жалбоподателят моли Общия съд:

25

По силата на член 130 от Процедурния правилник, ако една от страните поиска с отделна молба от Общия съд да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

26

В конкретния случай Общият съд приема, че разполага с достатъчно данни от материалите по делото, за да се произнесе, без да провежда докрай производството.

27

Комисията твърди, че подадената от жалбоподателя жалба за отмяна е недопустима, защото от една страна, обжалваният акт не е подлежащ на обжалване акт, тъй като има подготвителен характер, с който не се установява окончателната позиция на Комисията, и от друга страна, той не засяга от правна гледна точка в достатъчна степен правното положение или процесуалните права на жалбоподателя.

28

Жалбоподателят оспорва подготвителния характер на обжалвания акт. Той твърди, че обжалваният акт подлежи на съдебен контрол, доколкото става дума за мярка, която съдържа „решение“ на Комисията, съгласно което заявлението за регистрация на наименованието „Halloumi“ отговаря на всички установени в Регламент № 1151/2012 критерии за регистрация като ЗНП и поражда задължително правно действие.

29

За целите на произнасянето по подаденото от Комисията възражение за недопустимост, следва най-напред да се определи дали, както твърди Комисията, обжалваният акт има подготвителен характер спрямо окончателното решение по начин, при който да не подлежи на обжалване.

30

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

31

За определянето на това дали обжалваните мерки представляват актове по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се изхожда от тяхното съдържание (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9).

32

В това отношение актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие и могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (вж. решение от 19 януари 2010 г., Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, EU:T:2010:15, т. 32 и цитираната съдебна практика).

33

По отношение на актовете, чието изготвяне преминава през няколко фази на вътрешна процедура, обжалваеми актове по принцип са само мерките, които установяват окончателната позиция на институцията в края на процедурата, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение и чиято законосъобразност може надлежно да се обжалва в рамките на жалба, насочена срещу тях (вж. определение от 3 септември 2015 г., Испания/Комисия, T‑676/14, EU:T:2015:602, т. 13 и цитираната съдебна практика).

34

В случая, от една страна, съгласно член 50, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 решението за „публикуване с оглед представяне на възражения“ има за цел, както е видно от заглавието, да открие предвидената в член 51 от същия регламент процедура по предявяване на възражения и по този начин да подготви посоченото в член 52 от регламента „[р]ешение за регистрация“, което представлява окончателното решение.

35

Следователно решението за „публикуване с оглед представяне на възражения“ по член 50, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 има подготвителен характер спрямо „[р]ешението за регистрация“, така че само последното решение може да породи правно действие, което е от естество да засегне интересите на жалбоподателя и оттам — да бъде предмет на жалба за отмяна по силата на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 10 септември 2014 г., Zentralverband des Deutschen Bäckerhandwerks/Комисия, T‑354/13, непубликувано, EU:T:2014:775, т. 30).

36

От друга страна, евентуалните основания за неправомерност, които опорочават подобен подготвителен акт, са от естество, при което могат надлежно да бъдат изтъквани в подкрепа на жалбата срещу окончателния акт, в изработването на който те съставляват определен стадий (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 12), при условие че жалбоподателят съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС докаже, че изискванията за допустимост на жалбата са изпълнени.

37

Предвид гореизложеното решението за „публикуване с оглед представяне на възражения“, предвидено в член 50, параграф 2 от Регламент № 1151/2012, не представлява обжалваем акт.

38

Този извод не може да се опровергае от изтъкнатите от жалбоподателя доводи.

39

Първо, жалбоподателят твърди, че спрямо него обжалваният акт е породил задължително правно действие, както и изключително отрицателни икономически последици. Той подчертава, че от правна гледна точка обжалваният акт води непосредствено до несъвместимост на неговите продукти със стандарта от 1985 г., доколкото след публикуването на спорното заявление за регистрация те вече не се приемат за „толерирани“ на пазара и няма повече да бъдат считани от потребителите за „традиционни“ продукти. Във връзка с това той посочва, че макар Комисията да не е регистрирала наименованието „Halloumi“ като ЗНП, обжалваният акт е неблагоприятен за него, доколкото с него се констатира, че разглежданото в случая заявление за регистрация отговаря на определените в Регламент № 1151/2012 критерии. Освен това той изтъква, че е настъпила значителна финансова вреда, която по-специално е свързана със загуба на пазарен дял, на клиенти и на договори относно продажбата на краве мляко, използвано за производството на сирене „halloumi“. Жалбоподателят посочва, че ако обжалваният акт не бъде отменен, около 30 милиона литра мляко, произведени от неговите членове, незабавно ще станат излишни, което неминуемо ще доведе до прекратяване на дейността им.

40

В това отношение следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя не позволяват да се установи наличието на правно действие, което е от естество да засегне интересите му. Всъщност, от една страна, обжалваният акт, като се има предвид подготвителният му характер, не поражда никакво задължително правно действие, което да може да засегне съвместимостта от правна гледна точка на тези продукти със стандарта от 1985 г. По-специално сам по себе си той няма нито за цел, нито за последица да предостави задължителна сила на съдържащото се в него тълкуване на посочения стандарт. От друга страна, дори и да се приеме за установена посочената от жалбоподателя финансова вреда, тя не може да повлияе върху анализа на правното естество на обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 3 септември 2015 г., Испания/Комисия, T‑676/14, EU:T:2015:602, т. 18).

41

Второ, следва да се изключи като неоснователна предложената от жалбоподателя аналогия между, от една страна, приетото на основание член 52, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 решение за отхвърляне на заявлението за регистрация вследствие на проучването, предвидено в член 50, параграф 1 от посочения регламент, което има окончателен характер, и от друга страна, решението за „публикуване с оглед представяне на възражения“ по член 50, параграф 2 от същия регламент, което съответно се приема след посоченото проучване.

42

Всъщност, както е видно от член 52, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 и от член 50, параграф 2 от посочения регламент, с решението за отхвърляне на заявлението за регистрация по първия посочен член се приключва процедурата по регистрация, докато, напротив, с решението за „публикуване с оглед представяне на възражения“ по втория посочен член се поставя началото на нова фаза от посочената процедура.

43

Трето, жалбоподателят твърди, че извършеното от Комисията проучване на основание член 50, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 е окончателно, доколкото Комисията може съгласно принципите на добра администрация, на правна сигурност и на оправдани правни очаквания да откаже регистрацията след процедура по предявяване на възражения само въз основа на получената в рамките на тази процедура допълнителна информация, така че взетото в резултат на това проучване решение съгласно член 50, параграф 2 от посочения регламент ще бъде окончателно. Във връзка с това жалбоподателят изтъква довода, че взетото на основание член 50, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 решение не може да бъде изменено от самата Комисия.

44

Въпреки това, от една страна, тези обстоятелства са без значение за констатацията, направена в точка 35 по-горе, според която предвиденото в член 50, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 решение има само подготвителен характер. От друга страна, нищо на този етап от процедурата по регистрация не изключва Комисията, след като приключи процедурата по предявяване на възражения, на основание член 52, параграф 3, буква б) от Регламент № 1151/2012 да отхвърли заявлението за регистрация в рамките на уредената в член 57, параграф 2 от посочения регламент процедура по предоставяне на становище от Комитета по качеството на селскостопанските продукти.

45

В това отношение, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, задължението да се изчака окончателното решение, за да се оспорят евентуалните основания за неправомерност, които опорочават подготвителния акт, не представлява „загуба на време и на ресурси“. Допускането на жалба срещу такъв акт би било несъвместимо със системата за разпределение на правомощията между Комисията и съда на Съюза и с предвидените от Договора способи за защита, както и с изискванията за добро правораздаване и за редовно протичане на административното производство на Комисията (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 51 и цитираната съдебна практика).

46

Накрая, обстоятелството, че Комисията не би разполагала с никакво право на преценка на основание член 52, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 или на основание член 52, параграф 3, буква a) от посочения регламент, за да отхвърли заявлението за регистрация, като би била длъжна да регистрира заявеното наименование, не лишава акта за регистрация от възможността да бъде обжалван и жалбоподателя от правото му на ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основаните права на Европейския съюз. Всъщност евентуалните основания за неправомерност, които опорочават подготвителен акт като обжалвания акт, са от естество, при което могат надлежно да бъдат изтъквани в подкрепа на жалбата срещу окончателния акт, като по този начин се гарантира в достатъчна степен съдебната защита (вж. в този смисъл определение от 27 ноември 2013 г., MAF/EIOPA, T‑23/12, непубликувано, EU:T:2013:632, т. 33 и цитираната съдебна практика).

47

Четвърто, доколкото жалбоподателят твърди, като се позовава на решението от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия (60/81, EU:C:1981:264, т. 11), че обжалваният акт е „отделен“ от актовете, които могат да бъдат приети на основание член 52 от Регламент № 1151/2012, тъй като той предхожда посочените актове, които са приети след процедурата по предявяване на възражения и независимо от нея, следва да се отбележи, че противно на изискванията, установени в точка 11 от посоченото по-горе решение, обжалваният акт не представлява „завършек на една отделна специална процедура“, а напротив, завършек на един етап от процедурата, а именно на фазата на „проучване от Комисията и [на] публикуване с оглед представяне на възражения“, предвидена в член 50 от Регламент № 1151/2012 (вж. т. 34 по-горе).

48

Следователно жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията второ възражение за липса на процесуални предпоставки.

49

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

определи: