ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

25 април 2016 година

Filip Mikulik

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Уволнение в края на срока за изпитване — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

Предмет:

Жалба за отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (състав от един съдия) от 25 юни 2015 г., Mikulik/Съвет (F‑67/14, EU:F:2015:65)

Решение:

Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Filip Mikulik да заплати съдебните разноски.

Резюме

  1. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите — Оценка на способностите на длъжностното лице в изпитателен срок — Вземане предвид на становището на външен консултант, работил в непосредствена близост със заинтересованото лице — Допустимост — Прилагане по аналогия на забрана за участие на трети лица, предвидена в насоките относно процедурата по атестиране — Изключване

    (членове 34, 43 и 110 от Правилника за длъжностните лица)

  2. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Предмет — Условия за протичане

    (член 34, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

  1.  При оценяването на способностите на длъжностно лице в срок за изпитване, забрана за вземане предвид на становището на външен консултант не може да се основава на прилагане по аналогия на насоките на институцията относно атестирането, които се отнасят само за атестирането на титуляризираните длъжностни лица.

    Всъщност прилагането по аналогия на определена разпоредба спрямо икономически оператор е възможно, когато приложимият спрямо него правен режим, от една страна, е много сходен с режима, чието прилагане по аналогия се цели, и от друга — съдържа несъвместим с общ принцип на правото на Съюза пропуск, който прилагането по аналогия позволява да се поправи.

    В това отношение не може да става въпрос за пропуск, щом като, от една страна, член 34 от Правилника, която разпоредба се отнася за процедурата по оценяване на длъжностните лица в срок за изпитване, е достатъчно подробен, и от друга страна, докато член 43 от Правилника, която разпоредба се отнася за атестационния доклад на титуляризираните длъжностни лица, предвижда приемането на общи разпоредби за изпълнение във връзка с тази процедура в съответствие с член 110 от Правилника, това не е така в хипотезата по член 34 от Правилника. Следователно прилагане по аналогия на посочените насоки при оценяването на длъжностните лица в срок за изпитване би било в противоречие с волята на автора на този документ.

    (вж. т. 25 и 26)

    Позоваване на:

    Съд — решение от 12 декември 1985 г., Krohn, 165/84, EU:C:1985:507, т. 14

  2.  Макар срокът за изпитване с цел титуляризиране, през който следва да се преценят уменията и поведението на длъжностното лице в срок за изпитване, да не може да бъде приравнен на период на обучение, все пак през този период на заинтересованото лице задължително трябва да бъде дадена възможност да покаже качествата си. Това условие е неотделимо от разбирането за срок за изпитване и имплицитно се съдържа в член 34, параграф 3 от Правилника. То освен това е в съответствие с изискванията на общите принципи на добра администрация и равно третиране, както и със задължението за полагане на грижа, което отразява равновесието между създадените с Правилника насрещни права и задължения в отношенията между публичната власт и служителите от публичната служба на Съюза. Посоченото условие на практика означава, че длъжностното лице в срок за изпитване трябва не само да разполага с подходящи материални условия, но и да получава полезни указания и съвети с оглед на естеството на изпълняваните функции, така че да може да се адаптира към специфичните нужди на заеманата от него длъжност.

    (вж. т. 31)

    Позоваване на:

    Общ съд — решение от 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, EU:T:1997:25, т. 95 и цитираната съдебна практика