Дело T‑384/15
EDF Luminus
срещу
Европейски парламент
„Арбитражна клауза — Договор за доставка на електроенергия CNT(2009) № 137 — Заплащане от Парламента на местната такса, която ищецът плаща на регион Брюксел-столица и чийто размер е определен въз основа на предоставената на Парламента мощност — Липса на договорно задължение — Липса на задължение, предвидено в разпоредбите на приложимото национално право“
Резюме — Определение на Общия съд (втори състав) от 13 септември 2016 г.
Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договор за доставка на електроенергия за сградите на институция на Съюза, съгласно който последната е длъжна да заплаща такса — Констатация на Съда за наличие на неизпълнение на задължения от страна на съответната държава членка поради отказа ѝ да освободи институциите на Съюза от посочената такса — Прилагане от съда на Съюза за съответната институция на национални разпоредби, предвиждащи задължение за плащане на таксата — Изключване — Зачитане на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението на Съда
(член 272 ДФЕС)
Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Компетентност на Общия съд да разгледа насрещното искане — Основание — Компетентност на Общия съд да разгледа установителен иск, който не е свързан с договора — Липса
(член 256, параграф 1 ДФЕС и член 272 ДФЕС)
Що се отнася до сключен от институция на Съюза договор за доставка на електроенергия за сградите ѝ в регион на държава членка, съгласно който на доставчика трябва да се заплаща такса, силата на пресъдено нещо на решението на Съда, с което се установява, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, тъй като не е предвидила освобождаване на институциите на Съюза от тази такса, обвързва Общия съд — на който са подсъдни възникналите във връзка с договора спорове — когато по силата на арбитражна клауза трябва да приложи разпоредбите, до които се отнася решението на Съда.
(вж. т. 43—45)
Вж. текста на определението.
(вж. т. 62—65)