15.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 59/23 |
Иск, предявен на 19 ноември 2015 г. — Guardian Europe/Европейски съюз
(Дело T-673/15)
(2016/C 059/26)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Guardian Europe Sàrl (Бертранж, Люксембург) (представители: F. Louis, lawyer, и C. O’Daly, Solicitor)
Ответници: Европейски съюз, представляван от Европейската комисия и Съда на Европейския съюз
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
— |
1) да му присъди обезщетение за следните вреди, претърпени вследствие от непроизнасянето на Общия съд в разумен срок: a) направени разходи за обезпечение в размер на 936 000 EUR, б) пропуснати ползи в размер на 1 671 000 EUR и в) неимуществени вреди в размер на 14,8 милиона евро, |
— |
2) да му присъди лихви върху сумата на обезщетението по точка 1), доколкото е необходимо, по средния лихвен процент на Европейската централна банка към меродавния момент за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, |
— |
3) да му присъди обезщетение за вредите, които е претърпял вследствие от нарушението на принципа на равно третиране от страна на Комисията и Общия съд, а именно: a) направени разходи за обезпечение в размер на 1 547 000 EUR, б) пропуснати ползи в размер на 9 292 000 EUR и в) неимуществени вреди в размер на 14,8 милиона евро, |
— |
4) да му присъди лихви върху сумата на обезщетението по точка 3), доколкото е необходимо, по средния лихвен процент на Европейската централна банка към меродавния момент за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, и |
— |
5) да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага две основания.
1. |
Първо, той твърди, че има право на обезщетение за вреди от Европейския съюз на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС, поради това че Общият съд е действал в нарушение на неговото право делото му да бъде решено в разумен срок, право, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тъй като Общият съд не се произнася в разумен срок, ищецът претърпява три вида вреди между 12 февруари 2010 г. и 27 септември 2012 г.: 1) направени разходи във връзка с учредената банкова гаранция за сумата на глобата, която ищецът не заплаща незабавно на Комисията след приемането на Решение C(2007)5791 окончателен от 28 ноември 2007 година по преписка COMP/39165 — Плоско стъкло; 2) пропуснати ползи поради ниския лихвен процент върху сумата от глобата, която му е върната едва след решението на Съда от 2014 г. — всъщност получените лихви са значително по-ниски от потенциалната възвръщаемост на този капитал, ако ищецът не беше платил сумата на Комисията през 2008 г., а я беше инвестирал в своето предприятие; и 3) неимуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразното решение от ноември 2007 г. да му бъде наложена най-високата глоба, както и на това, че поради непроизнасянето на Общия съд в разумен срок незаконосъобразността е отстранена едва от Съда през ноември 2014 г. |
2. |
Второ, ищецът твърди, че има право на обезщетение за вреди от Европейския съюз на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС поради това, че Европейската комисия и Общият съд са действали в явно нарушение на принципа на равно третиране и са допуснали дискриминация спрямо него. В Решение C(2007)5791 окончателен от 28 ноември 2007 година по преписка COMP/39165 — Плоско стъкло, вътрешните продажби неправилно са изключени при определянето на глобите на останалите адресати на решението, а същевременно не е отстранена произтичащата от това дискриминация спрямо ищеца, който като неинтегриран производител няма вътрешни продажби. Общият съд не санкционира грешката на Комисията, като потвърждава възприетия в решението ѝ подход за изключване на тези вътрешни продажби. Грешката е отстранена едва от Съда през ноември 2014 г., когато той намалява наложената с решението глоба с 44,4 милиона евро. Това намаление обаче не поправя вредите, които ищецът понася от ноември 2007 г. до ноември 2014 г. в резултат от незаконосъобразно наложената му прекомерно висока глоба, създала впечатлението, че той носи особена отговорност за картела в сектора на плоското стъкло, а и довела до допълнителни финансови разходи. Вследствие от незаконосъобразните действия на Комисията и на Общия съд ищецът претърпява същите три вида вреди като описаните във връзка с първото изтъкнато основание, но през по-дългия период от ноември 2007 г. до ноември 2014 г. |