9.11.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 371/26 |
Жалба, подадена на 26 август 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 18 юни 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-5/14, CX/Комисия
(Дело T-493/15 P)
(2015/C 371/29)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. oCurrall и C. Ehrbar)
Друга страна в производството: CX (Enghien, Белгия)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да отмени решението на СПС от 18 юни 2015 г. по дели F-5/14, CX/Комисия, |
— |
да върне делото на СПС, за да се произнесе по другите основания на жалбата, |
— |
да не се произнася по разноските. |
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага четири основания в подкрепа на жалбата си.
1. |
Първото основание относно представените в дисциплинарно производство медицински становища е изведено от грешки при прилагане на правото, които се дължат на несъобразяване с (i) правилата за доказателствената тежест, (ii) приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), (iii) член 59 от Правилника и (iv) правомощията на Съда на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“). |
2. |
Второто основание относно понятието за съвкупност от съвпадащи улики е изведено от несъобразяване с обхвата на задълженията във връзка със събирането на доказателствата и пороци на мотивите. |
3. |
Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на полагане на грижа, тъй като въз основа на доказателствата, с които разполагал при постановяване на спорното решение, СПС приел, че като не поканила жалбоподателя в производството пред първата инстанция на трета дата, по съображения, че, първо, фактите, за които бил обвинен, били относително стари, второ, длъжностното лице било в отпуск по болест и трето, адвокатът му два пъти не приел поканата Комисията не спазила задължението си за полагане на грижа,. |
4. |
Четвъртото основание е изведено от грешка в мотивите относно последиците от нарушаване на правото на изслушване и неточността на фактическите констатации, тъй като СПС се основал на неверни факти, за да приеме, че изслушването на жалбоподателя в производството пред първата инстанция могло да има значение за обжалваното решение. |