11.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 155/36


Жалба, подадена на 26 март 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-135/15)

(2015/C 155/43)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: C. Colelli, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени в обжалваната част изпълнително решение № 2015/103 на Европейската комисия от 16 януари 2015 г. [съобщено с C(2015) 53 окончателен] за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по-специално оспорва:

а)

частта от решението, в която вследствие на разследване EX/2010/010 относно сектора на захарта, е извършена финансова корекция за сумата 9 0 4 98  735,16 EUR за финансовите години 2007, 2008 и 2009 на основание определено като „неправилно тълкуване на производството на захар“;

б)

частта от решението, в която вследствие на разследване CEB/2011/090 относно мерки за насърчаване, наред с другото е извършена финансова корекция за сумата 1 6 07  275,90 EUR поради „закъснения в плащането“ за финансовата година 2010;

в)

частта от решението, в която вследствие на разследване LA/2009/006, относно мярката „действия за информиране и насърчаване на земеделски продукти на вътрешния пазар на трети страни“, наред с другото е извършена финансова корекция за сумата 1 1 98  831,03 EUR поради „закъснения в плащането“.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 31, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), както и на правото на защита на държавата членка.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37), от нарушение на Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (EО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика (ОВ L 58, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 118) и Регламент (ЕО) № 968/2006 на Комисията от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността (ОВ L 176, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 52) и от нарушение на решение на Съда от 14 ноември 2013 г., постановено по съединени дела C-187/12, C-188/12 и C-189/12, SFIR и др. (EU:C:2013:737).

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, на ne bis in idem и на задължението за лоялно сътрудничество.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 31, параграф 3, втора алинея 2 от Регламент № 1290/2005, нарушение на член 11, параграф 3, втора алинея от Регламент № 885/2006 и нарушение на насоките на Комисията, съдържащи се в документ № VI/5330/97.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, както и от прилагане на различно третиране по случая и изопачаване на факти.

6.

Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 20 от Регламент № 501/2008, на оправданите правни очаквания и на принципа на възлагане на финансовите корекции на държавите членки.