|
16.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 89/35 |
Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. — NICO/Съвет
(Дело T-24/15)
(2015/C 089/42)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Naftiran Intertrade Co. (NICO) Sàrl (Пули, Швейцария) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
|
— |
да отмени Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от 7 ноември 2014 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (1), и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 на Съвета от 7 ноември 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (2), доколкото тези актове включват жалбоподателя в категорията лица и образувания, спрямо които са наложени ограничителни мерки; |
|
— |
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото производство. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания: нарушаване на правото на изслушване, недостатъчно излагане на мотиви, нарушаване на правото на защита, явна грешка в преценката и нарушаване на основното право на собственост.
Жалбоподателят твърди, че Съветът не го изслушал и че липсват данни в обратния смисъл, които биха могли да го оправдаят, по-специално във връзка с налагането на мерки, засягащи настоящите му договорни ангажименти. По-нататък, Съветът не е изложил мотиви в достатъчна степен. Чрез тези пропуски Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, включително правото на ефективна съдебна защита. Противно на твърдението на Съвета, жалбоподателят не е дъщерно дружество на NICO Ltd, както го определя Съветът, тъй като това дружество вече не съществува в Джърси, нито в Иран; и във всички случаи Съветът не е доказал, че дори той да е дъщерно дружество, това би донесло икономически ползи за иранската държава в противоречие с преследваните с обжалваните мерки цели. Най-сетне, налагайки мерки, засягащи правото на собственост и настоящите договорни ангажименти, управлявани от жалбоподателя, Съветът е нарушил основното право на собственост, като не е взел мерки, чиято пропорционалност не може да бъде потвърдена със сигурност.