9.3.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 81/24 |
Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Banco Santander и Santusa/Комисия
(Дело T-12/15)
(2015/C 081/32)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподатели: Banco Santander, SA (Santander, Испания) и Santusa Holding, SL (Boadilla del Monte, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и J. Panero Rivas, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателите искат от Общия съд:
— |
Да обяви за допустими и да уважи изтъкнатите в настоящата жалба основания за обжалване; |
— |
да отмени член 1 от решението в частта му, в която се обявява, че новото административно тълкуване на член 12 TRLIS [texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Изменение на испанския закон за корпоративния данък)], възприето от испанската администрация, трябва да счита за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар; |
— |
да отмени член 4, параграф 1 от решението, доколкото в него се изисква от Кралство Испания да сложи край на това, което Комисията счита за схема за помощи, описана в член 1 от решението; |
— |
да отмени член 4, параграфи 2, 3, 4 и 5 от решението, доколкото с тях се налага на Кралство Испания възстановяване на сумите, считани от Комисията за държавна помощ; |
— |
при условията на евентуалност, да ограничи обхвата на задължението за възстановяване, наложено на Кралство Испания в член 4, параграф 2 от решението, така че то се извърши при същите условия като тези в първото и второто решение, и |
— |
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дело T-826/14, Испания/Комисия.
По-специално, изтъква се наличието на грешка при прилагане на правото що се отнася до правната квалификация на мярката като държавна помощ, идентифицирането на бенефициера на мярката и факта, че административното тълкуване е квалифицирано като държавна помощ, различна от разгледаната в решенията на Комисията, както и нарушението на принципите на оправданите правни очаквания, на естопел и на правна сигурност.