Дело T‑673/15
Guardian Europe Sàrl
срещу
Европейски съюз, представляван от Европейската комисия и Съда на Европейския съюз
„Извъндоговорна отговорност — Представляване на Съюза — Погасителна давност — Обезсилване на правните последици на решение, станало окончателно — Прецизност на исковата молба — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Равно третиране — Имуществени вреди — Претърпени загуби — Пропуснати ползи — Неимуществени вреди — Причинно-следствена връзка“
Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 7 юни 2017 г.
Европейски съюз — Представляване пред съдилищата на Съюза — Иск за обезщетение срещу Съюза за поправяне на вредите, които се твърди, че са претърпени поради неразумната продължителност на производството пред Общия съд на Съюза — Представляване на Съюза от Съда на Европейския съюз
(член 13 ДЕС, член 17, параграф 1 ДЕС и член 19 ДЕС; член 256, параграф 1 ДФЕС, членове 268 ДФЕС и 335 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност за вреди, причинени вследствие на неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на съда на Съюза — Дата на обявяване на съответното съдебно решение
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност за индивидуален акт — Момент на настъпване на вредните последици от акта
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 от Статута на Съда)
Иск за обезщетение — Давностен срок — Прекъсване — Неимуществена вреда, свързана с накърняване на репутацията — Вреда с продължаващ характер — Дати, които следва да се вземат предвид
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 от Статута на Съда)
Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Граници — Искане за поправяне на допълнителна вреда, произтичаща от решение на Комисията, което е отменено с решение на съда на Съюза, и е различна от тази, която би произтекла от лошо изпълнение на това съдебно решение — Допустимост
(членове 263 ДФЕС и 266 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Понятие — Разходи за банкова гаранция вследствие от решението на предприятие да не плати наложената от страна на Комисията глоба — Липса на пряка причинно-следствена връзка
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда, причинена от незаконосъобразен акт — Имуществена вреда, произтичаща от незаконосъобразно решение на Комисията, с което се налага глоба за антиконкурентно поведение — Тежест, свързана с плащането на глобата, която ищецът не е понесъл — Липса на действителна вреда
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — Нарушение от съда на Съюза, допуснато в рамките на решение, което подлежи на обжалване — Изключване — Изключение — Наличие на сериозни нарушения при упражняването на съдебните функции
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на съда на Съюза — Включване — Критерии за преценка
(член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие — Разходи за банкова гаранция вследствие от решението на предприятие да не плати наложената от страна на Комисията глоба — Неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение по жалбата на предприятието — Наличие на причинно-следствена връзка — Условия
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Отчитане на обезценяването на паричната единица — Компенсаторни и мораторни лихви — Начини на изчисляване
(член 340, втора алинея ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 18)
В специфичния случай на иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуално неспазване на разумния срок за произнасяне от съда на Съюза, за начален момент на предвидения в член 46 от Статута на Съда давностен срок от пет години трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да се счита датата, на която това решение е било прието. Всъщност това е сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищеца.
(вж. т. 26)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 32 и 35)
В случай на продължаващо увреждане, в зависимост от датата, на която е настъпил прекъсващият юридически факт, погасителната давност съгласно член 46 от Статута на Съда на Съюза се прилага за периода, който предшества с повече от пет години тази дата, без да засяга евентуално възникналите в следващи периоди права. Такъв продължаващ характер има неимуществената вреда на накърняване на репутацията. Всъщност, макар и да съществува под различни форми, накърняването на репутацията е по принцип вреда, която се подновява ежедневно и продължава, докато не се сложи край на предполагаемата причина за подобно накърняване. Това е така по-конкретно когато се претендира, че твърдяното накърняване на репутацията е породено от решение на Комисията, което на първо време е прието и оповестено посредством прессъобщение, а впоследствие е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз под формата на резюме.
(вж. т. 39, 42 и 43)
Искът за обезщетение, свързан с извъндоговорна отговорност на Съюза за действията или бездействията на неговите институции, е въведен като самостоятелно спрямо други искове правно средство за защита с особена функция в рамките на системата от правни средства за защита и подчинено на условия за упражняване, установени с оглед на особения му предмет.
Що се отнася до иска за обезщетение във връзка с твърдени пропуснати ползи в резултат от достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, допуснато в решение на Комисията, което е било отменено с решение на съда на Съюза, когато ищецът иска поправянето на вреда, която, от една страна, е различна от тази, която би произтекла от лошо изпълнение от страна на Комисията на съдебното решение за отмяна, и която, от друга страна, е допълнителна спрямо възстановените от Комисията суми с цел изпълнението на посоченото съдебно решение, това искане за обезщетение няма нито същия предмет, нито същите последици като евентуална жалба за отмяна, подадена срещу взетата от Комисията мярка за изпълнение, и не би могло при това положение да се счита за недопустимо на основание злоупотреба с процесуални права.
(вж. т. 53, 63 и 64)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 75, 76 и 154)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 81 и 82)
Що се отнася до искане за поправяне на вредата, за която се твърди, че е претърпяна поради твърдяно достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, допуснато поради решение на Комисията, с което се налага глоба за антиконкурентно поведение, даден ищец не би могъл валидно да поддържа, че разходите за банкова гаранция, които е платил, произтичат пряко от незаконосъобразността на решение, при положение че след приемането на посоченото решение той е решил да не изпълни задължението си да плати незабавно пълния размер на глобата, а да учреди банкова гаранция за една част от глобата, в съответствие с предоставената от Комисията възможност.
В това отношение изтъкнатата от него вреда произтича пряко и по решаващ начин от собствения му избор да не изпълни задължението си да изплати пълния размер на глобата. Ако ищецът беше избрал да плати незабавно пълния размер на глобата, той щеше да избегне плащането на разходите за банкова гаранция върху неплатената част от глобата. При това положение наличието на достатъчна пряка причинно-следствена връзка между твърдяното достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, допуснато в спорното решение, и плащането на разходите за банкова гаранция трябва да се отхвърли.
(вж. т. 91—93)
Що се отнася до искане за поправяне на вредата, за която се твърди, че е претърпяна поради незаконосъобразно решение на Комисията, с което се налага глоба за антиконкурентно поведение, ищец, който не е понесъл лично тежестта, свързана с плащането на тази глоба, явно не може да претендира, че е понесъл реална и сигурна вреда, състояща се в разликата между, от една страна, възстановените от Комисията лихви върху частта от сумата на глобата, която крайна сметка е обявена за недължима в решение на съда на Съюза, и от друга страна, доходите, които той е можел да извлече, ако вместо да плаща разглежданата сума на Комисията, я беше инвестирал в своята дейност.
(вж. т. 103)
Отговорността на Съюза не може да се ангажира поради съдържанието на съдебно решение, което не е било постановено от юрисдикция на Съюза, действаща като последна инстанция, и което следователно може да бъде обжалвано. Тази констатация не засяга възможността за ищец да потърси в изключителни случаи отговорността на Съюза поради сериозни нарушения при упражняването на съдебните функции, по-конкретно от процесуално или административно естество, засягащи дейността на юрисдикция на Съюза.
(вж. т. 122 и 124)
Производството по дело в областта на конкуренцията пред Общия съд е в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е надвишило с 26 месеца разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти.
Всъщност разумният характер на периода между края на писмената фаза на производството и започването на устната фаза на производството зависи по-специално от сложността на спора, както и от поведението на страните и наличието на насрещни искания в хода на производството. Що се отнася до сложността на спора, най-напред, продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. По-нататък, паралелното разглеждане на свързани дела не може да оправдае в конкретния случай удължаване на периода между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза. Накрая, степента на фактическата, правна и процесуална сложност на разглежданото дело не обосновава прилагане на по-голяма продължителност в случая. В това отношение между края на писмената му фаза и началото на устната му фаза производството не е нито спирано, нито забавяно от Общия съд с някакво процесуално-организационно действие. Що се отнася до поведението на страните и наличието на насрещни искания в хода на производството, времето, изтекло между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, по никакъв начин не е било повлияно от подобно поведение или наличието на подобни насрещни искания.
При това положение периодът от 41 месеца, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, показва наличието период на необосновано бездействие, продължил 26 месеца.
(вж. т. 133—137 и 139)
В рамките на дело относно решение на Комисията, с което се налага глоба за антиконкурентно поведение, съществува причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне от Съда на Съюза и настъпването на вредата, претърпяна от ищеца поради плащането на разходите за банкова гаранция през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне. Всъщност, първо, в момента, в който ищецът е подал жалбата си по настоящото дело, и в момента, в който той е учредил банкова гаранция, нарушението на разумния срок за произнасяне не е било предвидимо. Нещо повече, ищецът е можел основателно да очаква жалбата му по това дело да бъде разгледана в разумен срок. Второ, надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по това дело е настъпило след първоначалното решение на ищеца да учреди банкова гаранция. По този начин връзката между надхвърлянето на разумния срок за произнасяне и плащането на разходи за банкова гаранция през периода, съответстващ на това надхвърляне, не е могла да бъде прекъсната с първоначалния избор на ищеца да не плати незабавно една част от наложената с решението на Комисията глоба и да учреди банкова гаранция.
(вж. т. 160)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 167—169)