1

На 22 октомври 2013 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия уведомява за мерки в подкрепа на атомната електроцентрала „Hinkley Point C“ (наричана по-нататък „Hinkley Point C“). Получател на мерките, за които е подадено уведомление, е дружеството NNB Generation Company Limited (наричано по-нататък „NNBG“), дъщерно дружество на EDF Energy plc (наричано по-нататък „EDF“).

2

На 18 декември 2013 г. Европейската комисия решава да започне официална процедура по разследване на мерките, за които е подадено уведомление. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 7 март 2014 г. (ОВ C 69, 2014 г., стр. 60).

3

На 8 октомври 2014 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2015/658 относно мярката за помощ SA.34947 (2013/C) (ex 2013/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за подкрепа на атомната електроцентрала „Hinkley Point C“ (OВ L 109, 2015 г., стр. 44, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

4

Мерките, за които Обединеното кралство е подало уведомление, са описани в точка 2 от обжалваното решение.

5

Първата мярка, за която е подадено уведомление и която е описана в точка 2.1 от обжалваното решение, е договор за разлика. Става дума за инструмент, чиято цел е да гарантира ценова стабилност на продажбите на NNBG на електроенергия по време на експлоатационната фаза на „Hinkley Point C“. Предвижда се NNBG да продава произведената в тази централа електроенергия на пазара. Равнището на приходите на NNBG обаче ще бъде стабилизирано с договор за разлика. За тази цел цената на упражняване, изчислена въз основа на прогнозните разходи на NNBG за изграждане и експлоатация, която включва разумна печалба, ще бъде сравнена с референтната цена, която ще съответства на претеглената средна стойност на цените на едро, която Обединеното кралство определя за всички подкрепяни с договор за разлика оператори, и която ще отразява цените на пазара. В случая с NNBG съответната референтна цена е пазарната цена за базова електроенергия, която се прилага за всички оператори с базово производство. Когато референтната цена е по-ниска от цената на упражняване, NNBG ще получи плащане за разлика, съответстващо на разликата между тези две цени. Правото на плащане за разлика ще бъде ограничено чрез определяне на горна граница на производството. Когато обаче референтната цена е по-висока от цената на упражняване, NNBG ще трябва да плати разликата между тези две цени на другата страна по договора за разлика (наричана по-нататък „контрагентът на NNBG“). Контрагент на NNBG ще бъде Low Carbon Contracts Company Ltd, субект, който ще се финансира чрез законово задължение за всички лицензирани доставчици колективно. Ще има два механизма за разпределение на печалбата, първият от които ще е според разходите за производство, а вторият — според нормата на възвръщаемост на капитала. Предвиждат се две дати с възможности за преразглеждане на оперативните разходи, първата от които ще е 15 години, а втората — 25 години след датата на пускане на първия реактор.

6

Договорът за разлика предвижда при определени условия обезщетение на NNBG при някои промени в законодателството. Освен това при определени условия то ще получи обезщетение в случай на предсрочно спиране на атомната централа „Hinkley Point“ по политически причини, както и в случай на проблеми, свързани със застраховката за ядрена отговорност. В такива случаи както инвеститорите в NNBG, така и Обединеното кралство ще могат да поискат NNBG да бъде прехвърлено на правителството на Обединеното кралство, а на инвеститорите ще се дължи обезщетение.

7

Втората мярка, за която е подадено уведомление и която е описана в точка 2.3 от обжалваното решение, е споразумение между министъра по въпросите на енергетиката и изменението на климата на Обединеното кралство и инвеститорите в NNBG (наричано по-нататък „споразумението с министъра“). Това споразумение допълва договора за разлика. То предвижда, че ако в резултат на предсрочно спиране на атомната централа „Hinkley Point“ по политически съображения контрагентът на NNBG не осъществи компенсаторните плащания на инвеститорите в NNBG, въпросният министър ще им изплати договорената компенсация. Споразумението предвижда също така схема за разпределение на печалбата.

8

Третата мярка, за която е подадено уведомление и която е описана в точка 2.2 от обжалваното решение, е кредитна гаранция от Обединеното кралство върху облигациите, които ще се емитират от NNBG, гарантираща своевременното плащане на главницата и лихвата по квалифицирания дълг, която може да достигне 17 милиарда британски лири (GBP). Ставката на гаранционната такса, която Комисията е разрешила в посоченото решение, възлиза на 295 базисни пункта.

9

В точка 7 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че трите горепосочени мерки, за които е подадено уведомление (наричани по-нататък „разглежданите мерки“), представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

10

В точки 9 и 10 от обжалваното решение Комисията проверява дали разглежданите мерки могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. В този контекст в точка 9.1 от решението тя отбелязва, че мерките са съвместими със съществуващото регулиране на пазара. В точка 9.2 от това решение Комисията констатира, че целта от общ интерес, която Обединеното кралство преследва с тези мерки, е насърчаване на ядрената енергетика, и по-конкретно създаването на нови ядрени производствени мощности. Според констатациите на Комисията, изложени в точка 9.3 от същото решение, за своевременно постигане на тази цел е необходима намесата на Обединеното кралство. В точка 9.4 от въпросното решение Комисията анализира въпроса дали разглежданите мерки представляват подходящи инструменти за постигане на тази цел и дали имат стимулиращ ефект. В точки 9.5 и 9.6 от решението тя проверява пропорционалността на мерките и констатира, че ако се извърши корекция на ставката на гаранционната такса от 295 базисни пункта и промяна на механизмите, свързани с разпределяне на печалбата, разглежданите мерки трябва да се считат за необходими и че като цяло потенциалът за нарушаване на конкуренцията е ограничен, а отрицателните въздействия на мерките се компенсират от техните положителни последици. Въз основа на тези констатации в точка 10 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданите мерки са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

11

Член 1, първа алинея от обжалваното решение гласи следното:

„Помощта за [„Hinkley Point C“] под формата на договор за разлика, споразумението с министъра и кредитната гаранция, както и всички свързани с тях елементи, които Обединеното кралство планира да приведе в действие, е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от [ДФЕС]“.

12

Република Австрия подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 6 юли 2015 г.

13

Комисията представя писмената си защита на 18 септември 2015 г.

14

На 5 ноември 2015 г. Република Австрия представя писмена реплика.

15

На 15 януари 2016 г. Комисията представя писмена дуплика.

16

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 ноември 2015 г., Словашката република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 9 декември 2015 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 14 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

17

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 20 ноември 2015 г., Великото херцогство Люксембург иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Република Австрия. С решение на председателя на състава от 18 декември 2015 г. Великото херцогство Люксембург е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Република Австрия. На 24 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

18

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 25 ноември 2015 г., Унгария иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 6 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 24 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

19

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2015 г., Обединеното кралство иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 6 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 23 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

20

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2015 г., Френската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 11 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 18 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

21

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 декември 2015 г., Чешката република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 11 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 24 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

22

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 декември 2015 г., Република Полша иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 11 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 24 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

23

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 декември 2015 г., Румъния иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на състава от 11 януари 2016 г. тази държава членка е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. На 24 март 2016 г. посочената държава членка представя изявлението си при встъпване.

24

На 21 юли 2016 г. Република Австрия представя своето писмено становище по изявленията при встъпване на Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство.

25

На 19 юли 2016 г. Комисията представя своето писмено становище по изявлението при встъпване на Великото херцогство Люксембург.

26

По предложение на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, задава на Република Австрия, на Обединеното кралство и на Комисията писмени въпроси. Тези страни отговарят на въпросите в указания срок.

27

На 14 септември 2017 г. Комисията представя доказателствено искане, към което е приложен документ. Това искане и този документ са приложени към преписката и на другите страни е дадена възможност да представят становищата си по тях.

28

С писма от 18 и 28 септември 2017 г. Словашката република и Обединеното кралство представят становища по доклада за съдебното заседание.

29

Устните състезания и отговорите на Комисията, Чешката република, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Австрия и Обединеното кралство на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 5 октомври 2017 г.

30

Великото херцогство Люксембург и Република Австрия искат от Общия съд:

31

Комисията иска от Общия съд:

32

Чешката република и Словашката република искат от Общия съд:

33

Унгария иска от Общия съд:

34

Френската република, Република Полша, Румъния и Обединеното кралство искат Общия съд:

35

В подкрепа на жалбата са изтъкнати десет основания.

36

С първото основание Република Австрия твърди, че Комисията неправилно, от една страна, допуснала, че съществува пазар, отделен от този на ядрената енергия, а от друга страна, се основала на неефективността на този пазар.

37

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно приема, че използваната „Hinkley Point C“ технология е нова.

38

Според третото основание Комисията неправилно приема, че разглежданите мерки представляват инвестиционна помощ. Според Република Австрия тези мерки представляват оперативни помощи, които са несъвместими с вътрешния пазар.

39

С четвъртото си основание Република Австрия изтъква, че противно на твърденията на Комисията, изграждането на „Hinkley Point C“ не е насочено към постигането на цел от „общ“ интерес.

40

В рамките на петото основание Република Австрия поддържа, че Комисията не е определила в достатъчна степен елементите на помощ при разглежданите мерки.

41

Шестото основание цели да докаже, че изводът на Комисията за съответствие на разглежданите мерки с принципа на пропорционалност е неправилен.

42

В рамките на седмото основание Република Австрия твърди, че що се отнася до „Hinkley Point C“, Обединеното кралство е трябвало да обяви процедура за възлагане на обществена поръчка.

43

С осмото основание Република Австрия твърди, че Комисията не е спазила своето известие относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“).

44

Деветото основание е за неизпълнение на задължението за мотивиране.

45

Десетото основание е за нарушение на правото на изслушване.

46

В рамките на настоящата жалба Република Австрия оспорва извода на Комисията, че разглежданите мерки могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

47

Съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар.

48

Както е видно от съдебната практика, за да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, помощта трябва да е насочена към развитието на дейност, която представлява цел от обществен интерес, и да е подходяща, необходима и съразмерна (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия, T‑177/07, EU:T:2010:233, т. 125).

49

Като се има предвид член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, първо следва да се разгледа четвъртото основание, което се отнася до определената от Обединеното кралство цел от обществен интерес, а именно насърчаване на ядрената електроенергия, и по-конкретно изграждането на нови ядрени производствени мощности, преди след това да се анализира второто основание, изведено по-специално от твърдението, че е неправилна констатацията на Комисията, че използваната „Hinkley Point C“ технология е нова, след това трябва да се разгледа първото основание, а именно че Комисията допуснала грешки при дефинирането на разглеждания пазар и неправилно приела, че е налице неефективност на пазара, а също и петото и осмото основание, изведени от твърденията, че разглежданите мерки не са определени в достатъчна степен и че не е спазено Известието относно гаранциите, и накрая трябва да се провери шестото основание, свързано с принципа на пропорционалност.

50

Третото основание, а именно че разглежданите мерки представляват несъвместими с вътрешния пазар оперативни помощи, ще бъде разгледано предвид резултата от анализа на тези основания.

51

След това ще бъдат разгледани седмото основание, и по-точно че Обединеното кралство е трябвало да обяви процедура за възлагане на обществена поръчка за „Hinkley Point C“, и десетото основание, което е за нарушение на правото на изслушване.

52

Деветото основание, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, се разделя на шест части, които се отнасят до констатациите на Комисията, чиято основателност е оспорена в рамките на основания от първо до шесто. Тези части ще бъдат разгледани заедно със съответните основания.

53

Преди обаче да бъдат разгледани изтъкнатите от Република Австрия основания, е необходимо произнасяне по нейните доводи за недопустимост на изявлението при встъпване, представено от Унгария.

54

Република Австрия твърди, че изявлението при встъпване на Унгария трябва да се отхвърли като недопустимо. Според Република Австрия изявлението при встъпване е допустимо само в подкрепа на исканията на една от главните страни. Тя подчертава, че Унгария е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията, която моли да бъде отхвърлено искането за отмяна на обжалваното решение, и че основание на това решение е член 107 ДФЕС. Въпреки това в посоченото изявление при встъпване Унгария изтъкнала, че член 107 ДФЕС не се прилага в областта на ядрената енергетика. Според Република Австрия, ако тези доводи бъдат приети, това би довело до отмяна на обжалваното решение. Ето защо според нея Унгария не подкрепя исканията на Комисията.

55

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Европейския съюз и член 142 от Процедурния правилник встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от главните страни. Тези разпоредби обаче допускат встъпилата страна да посочи доводи, различни от тези на страната, която подкрепя, при условие че те не изменят обхвата на съдебния спор и че встъпването пак цели да се подкрепят исканията на тази страна (вж. в този смисъл решение от 8 юни 1995 г., Siemens/Комисия, T‑459/93, EU:T:1995:100, т. 21).

56

Що се отнася до представеното от Унгария изявление при встъпване, на първо място следва да се отбележи, че исканията на тази държава членка са в съответствие с тези на Комисията, тъй като и тя моли да се отхвърли искането на Република Австрия за отмяна на обжалваното решение.

57

На второ място следва да се констатира, че видно от изявлението при встъпване на Унгария, тази държава членка не оспорва, че при обстоятелствата в разглеждания случай Комисията е имала право да приеме обжалваното решение на основание на член 107 ДФЕС.

58

При тези условия, дори да се предположи, че някои от изтъкнатите от Унгария доводи относно компетентността на Комисията да приема решения на основание членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС в областта на ядрената енергетика трябва да се считат за изменящи обхвата на съдебния спор, това не обосновава, противно на изтъкнатото от Република Австрия, цялото изявление при встъпване на Унгария да бъде отхвърлено като недопустимо.

59

Четвъртото основание и петата част на деветото основание се отнасят до извода на Комисията, изложен в съображения 366—374 от обжалваното решение, че целта, преследвана от Обединеното кралство с разглежданите спорните мерки, а именно целта за насърчаване на ядрената енергетика, представлява цел от „общ“ интерес.

60

На първо място ще бъдат разгледани доводите, изтъкнати от Република Австрия в рамките на петата част на деветото основание, чиято цел е да докажат, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до извода, че целта, преследвана от Обединеното кралство с разглежданите мерки, представлява цел от „общ“ интерес. На второ място ще бъдат анализирани доводите, които Великото херцогство Люксембург и Република Австрия развиват в подкрепа на четвъртото основание и с които целят да оспорят основателността на констатациите на Комисията в съображения 366—374 от обжалваното решение.

61

В рамките на петата част на деветото основание Република Австрия изтъква, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до извода, че целта, преследвана от Обединеното кралство с разглежданите мерки, представлява цел от „общ“ интерес, доколкото в посоченото решение Комисията не обяснила достатъчно отношението между разпоредбите на Договора за Евратом и правилата за държавните помощи, предвидени в Договора за функционирането на ЕС. Съображенията на посочената институция в това отношение били неразбираеми и непълни.

62

Комисията оспорва този довод.

63

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 137). Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 11 юли 2014 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, T‑533/10, EU:T:2014:629, т. 199).

64

Именно с оглед на тази съдебна практика трябва да се провери дали мотивите на обжалваното решение по отношение на извода, че с разглежданите мерки Обединеното кралство преследва цел от общ интерес“, са достатъчни.

65

В това отношение на първо място следва да се констатира, че безспорно в съображения 366—374 от обжалваното решение Комисията не се е произнесла изрично по отношението между разпоредбите на Договора за Евратом и член 107 ДФЕС. Въпреки това трябва да се отбележи, че както личи по-специално от точка 7 от същото решение, озаглавена „Наличие на държавна помощ“, Комисията е приела, че член 107 ДФЕС е приложим към разглежданите мерки. Следва също така да се отбележи, че в точка 9.2 от това решение, озаглавена „Цели от общ интерес“, Комисията е основала своя извод, че насърчаването на ядрената енергетика представлява цел от „общ“ интерес именно на член 2, буква в) и член 40 от Договора за Евратом. Ето защо от последната точка е видно, че според Комисията в рамките на прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС трябва да се вземат предвид разпоредбите на Договора за Евратом.

66

На второ място следва да се припомни, че трябва да се вземе предвид контекстът на обжалваното решение, включващ по-ранната практика на Комисията, която държавите членки следва да познават. Подходът, който Комисията обаче следва в това решение, съответства на нейната по-ранна практика, от една страна, според която мерките на държава членка, отнасящи се до уредената с Договора за Евратом област, трябва да бъдат разглеждани и в светлината на член 107 ДФЕС, тъй като са необходими не за постигането на целите на Договора за Евратом, надхвърлят тези цели или пък водят или заплашват да доведат до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (вж. в това отношение Решение 2005/407/ЕО на Комисията от 22 септември 2004 година относно държавната помощ, която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие в полза на British Energy plc, OВ L 142, 2005 г., стр. 26, съображение 239), и от друга страна, според която практика обхваната от Договора за Евратом цел може да представлява цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (вж. в този смисъл Решение 2006/643/ЕО на Комисията от 4 април 2006 година относно държавната помощ, която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за създаването на Nuclear Decommissioning Authority, OВ L 268, 2006 г., стр. 37, съображение 162).

67

Предвид тези обстоятелства следва да се заключи, че от мотивите на обжалваното решение достатъчно ясно следва, че Комисията е счела, че макар разглежданите мерки да се отнасят до ядрената енергетика, доколкото представляват държавна помощ, тяхната съвместимост с вътрешния пазар следва да се преценява съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Също от тези мотиви достатъчно ясно следва, че Комисията е приела, че при прилагането на тази разпоредба — и по-специално що се отнася до това, че насърчаването на ядрената енергетика е квалифицирано като цел от обществен интерес по смисъла на тази разпоредба — следва да се вземат предвид разпоредбите на Договора за Евратом. Следователно тези мотиви позволяват на Република Австрия да се запознае с основанията на посоченото решение, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

68

При това положение трябва да се отхвърли петата част на деветото основание, която е за неизпълнение на задължението за мотивиране.

69

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват доводи, за да оспорят основателността на констатациите на Комисията в съображения 366—374 от обжалваното решение. По същество тези държави членки поддържат, че противно на констатираното от Комисията, насърчаването на ядрената енергетика не отговаря на нито един общ интерес.

70

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

71

Преди да бъдат разгледани доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург за оспорване на извода на Комисията, че насърчаването на ядрената енергетика представлява цел от „общ интерес“, в самото начало следва да се провери до каква степен член 107 ДФЕС е приложим към мерки от областта на ядрената енергетика и до каква степен при прилагането му следва да отчетат целите на Договора за Евратом.

72

Що се отнася до прилагането на член 107 ДФЕС към мерки от областта на ядрената енергетика, следва да се припомни, че съгласно член 106а, параграф 3 от Договора за Евратом разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС не дерогират разпоредбите на Договора за Евратом. Следователно разпоредбите на Договора за Евратом са специални правила спрямо разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и в случай на колизия дерогират последните.

73

Въпреки това фактът, че разпоредбите на Договора за Евратом са специални правила спрямо разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, не изключва възможността член 107 ДФЕС да се прилага за мерки, преследващи цел от областта на Договора за Евратом. Всъщност, доколкото Договорът за Евратом не предвижда конкретни правила в това отношение, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно политика на Съюза могат да бъдат приложени за такива мерки (вж. в този смисъл решения от 29 март 1990 г.Гърция/Съвет, C‑62/88, EU:C:1990:153, т. 17, от 12 април 2005 г., Комисия/Обединено кралство, C‑61/03, EU:C:2005:210, т. 44 и от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 69—82; по аналогия вж. също становище 1/94 (Споразумения, приложени към Споразумението за СТО) от 15 ноември 1994 г., EU:C:1994:384, т. 24).

74

Следва обаче да се приеме, че Договорът за Евратом не съдържа изчерпателни правила в областта на конкуренцията, които могат да възпрепятстват прилагането на правилата, предвидени в дял VII, глава 1 от Договора за функционирането на ЕС. По-специално Договорът за Евратом не предвижда изчерпателни правила относно държавните помощи.

75

Вярно е, че някои разпоредби на Договора за Евратом, като например член 2, буква в) и разпоредбите, предвидени в дял втори, глава IV, се отнасят до инвестициите в областта на ядрената енергетика. Тези разпоредби обаче не предвиждат при какви условия — въпреки нарушаването на конкуренцията, което причиняват — държавните помощи относно инвестициите в областта на ядрената енергетика могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

76

Поради това член 107 ДФЕС може да се приложи към разглежданите мерки, дори те да преследват цел от обхвата на Договора за Евратом.

77

Този извод не се поставя под съмнение от член 106а, параграф 1 от Договора за Евратом, който изброява определени разпоредби на Договора за ЕС и от Договора за функционирането на ЕС, които се прилагат към Договора за Евратом. Както следва от второто съображение на Протокол № 2 за изменение на Договора за Евратом, приложен към Договора от Лисабон (OВ C 306, 2007 г., стр. 199), тази разпоредба има за цел само да адаптира този договор към новите правила, определени от Договора за ЕС и от Договора за функционирането на ЕС, по-специално в институционалната и финансовата област. От друга страна, от тази разпоредба не може да се заключи, че всички разпоредби на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на Европейския съюз, които не са споменати в нея, не са приложими към мерки, преследващи цели от обхвата на Договора за Евратом. Всъщност такова тълкуване на член 106а, параграф 1 от Договора за Евратом не би било в съответствие с параграф 3 от този член, от който може да се заключи, че по принцип разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС са приложими в областта на ядрената енергетика и само ако Договорът за Евратом предвижда специални правила, не се прилагат разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС.

78

При това положение член 107 ДФЕС е приложим към разглежданите мерки. Все пак, когато тази разпоредба се прилага към мерки от областта на ядрената енергетика, следва да се вземат предвид разпоредбите и целите на Договора за Евратом.

79

Доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, които целят да оборят извода на Комисията в съображение 374 от обжалваното решение, че целта за насърчаване на ядрената енергетика, която Обединеното кралство преследва с разглежданите мерки, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, представлява цел от „общ“ интерес, следва да се разгледат, като се имат предвид съображенията, изложени в точки 72—78 по-горе.

80

На първо място, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че ако една цел не отчете обоснованите интереси само на една държава членка, тя не може да бъде квалифицирана като цел от общ интерес, и освен това подчертават, че някои държави членки винаги са отхвърляли идеята, че изграждането на нови ядрени реактори представлява цел от общ европейски интерес.

81

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

82

В това отношение първо трябва да се припомни, че съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, доколкото не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

83

Второ, следва да се отбележи, че действително в точка 125 от решение от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия (T‑177/07, EU:T:2010:233), Общият съд е констатирал, че за да е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, помощта трябва да преследва цел от „общ интерес“ и да е подходяща, необходима и съразмерна.

84

Въпреки това посоченото в решение от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия (T‑177/07, EU:T:2010:233), преследване на цел от „общ“ интерес не може да се схваща като изискване, според което в рамките на прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС биха могли да бъдат взети предвид единствено целите в интерес на всички или на повечето държави членки.

85

Всъщност в рамките на прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС следва да се проведе разграничение между, от една страна, преследваната от държава членка цел, която може да се състои по-специално в развитието на дадена дейност, а от друга страна, изискването държавната помощ да не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

86

Не може да се приеме, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС ограничава целите, които държавите членки могат да преследват, до целите, които са в интерес на всички или на повечето държави — членки на Съюза. В това отношение, като посочва „общ“ интерес в точка 125 от решение от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия (T‑177/07, EU:T:2010:233), Общият съд само отбелязва, че трябва да става въпрос за обществен интерес, а не единствено за частен интерес на получателя на помощта.

87

Що се отнася до понятието за общ интерес, посочено в края на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, следва да се припомни, че целта му е да съпостави предимствата и недостатъците, произтичащи от мярка за помощ, и да не допуска разрешаването на мерки, които засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Така това понятие е част от един по-късен етап на проверката, извършвана в рамките на прилагането на посочената разпоредба. Следователно няма как от това да се заключи, че целите от обществен интерес, които съответната държава членка може да преследва, се свеждат до целите, които са общи за всички или за повечето държави членки.

88

Именно с оглед на тези съображения трябва да се тълкува констатацията на Комисията в съображение 374 от обжалваното решение, че разглежданите мерки преследват цел от „общ“ интерес. Това съображение е в точка 9.2 от решението, в която Комисията се произнася по въпроса дали насърчаването на ядрената енергетика е цел, която би могла легитимно да бъде преследвана съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Следователно в това съображение тя само констатира, че предвид разпоредбите на Договора за Евратом Обединеното кралство е имало право да определи насърчаването на ядрената енергия като цел от обществен интерес по смисъла на посочената разпоредба. От друга страна, в това съображение Комисията не е констатирала, че тази цел се споделя от всички или от повечето държави членки. Тя не се произнася и по въпроса дали разглежданите мерки засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Всъщност от структурата на това решение ясно личи, че Комисията е разгледала този въпрос на по-късен етап, а именно в точки 9.3—9.6 от същото решение.

89

Предвид изложените по-горе съображения следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че в съображение 374 от обжалваното решение Комисията не е отчела в достатъчна степен факта, че някои държави членки, сред които Република Австрия, винаги са отхвърляли идеята за изграждане на нови ядрени реактори.

90

На второ място, Република Австрия твърди, че в съображения 366—374 от обжалваното решение Комисията не взела предвид това, че необходимостта от помощ и нейното въздействие върху търговията между държавите членки трябва да се преценяват от гледна точка на Съюза. В този контекст според нея понятията за общ интерес, посочени в рамките на членове 34 ДЕС и 142 ДФЕС, също визират интереса на всички държави членки.

91

Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

92

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в съображения 366—374 от обжалваното решение Комисията не поставя под въпрос факта, че доколкото член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС предвижда, че държавната помощ не трябва да засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, следва да се вземе предвид интересът на Съюза и на всички държави членки. Всъщност, както бе посочено в точка 88 по-горе, в тези съображения Комисията не се произнася относно балансирането на интересите, а само по въпроса дали Обединеното кралство е имало право да определи, че насърчаването на ядрената енергетика е цел от обществен интерес.

93

На трето място, Република Австрия изтъква доводи, които да оспорят извода на Комисията, че държава членка има право да се стреми към насърчаване на ядрената енергетика, и по-конкретно, към създаване на нови ядрени производствени мощности, като цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3 буква в) ДФЕС. Първо, член 2, буква в) от Договора за Евратом не се отнасял до държавите членки. Второ, тази разпоредба се отнасяла единствено до основни съоръжения, необходими за развитието на ядрената енергетика. „Hinkley Point C“ обаче не била до такава степен основно съоръжение. Трето, целта за насърчаване на ядрената енергетика вече била постигната, тъй като в цяла Европа били изградени много атомни централи. Четвърто, Комисията пренебрегнала историческия контекст на Договора за Евратом и произтичащите от него ограничения.

94

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

95

В това отношение, както бе установено в точки 80—89 по-горе, съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не е необходимо преследваната с разглежданата мярка цел от обществен интерес непременно да представлява цел, споделяна от всички или от повечето държави членки.

96

Трябва също да се припомни, че както бе изложено в точки 72—78 по-горе, в рамките на прилагането на член 107 ДФЕС за мерки, преследващи цел от обхвата на Договора за Евратом, следва да се вземат предвид разпоредбите и целите на Договора за Евратом. От член 1, втора алинея от Договора за Евратом обаче следва, че Европейската общност за атомна енергия има за задача да допринесе за повишаването на жизнения стандарт в държавите членки и за развитието на отношенията с другите страни, чрез създаването на условия, необходими за бързото установяване и развитие на ядрената енергетика. Съгласно член 2, буква в) от Договора за Евратом, за да осъществи задачата си при условията, предвидени в този договор, Европейската общност за атомна енергия трябва да улеснява инвестициите и да осигурява, по-специално като насърчава начинанията на предприятията, създаването на основни съоръжения, необходими за развитието на ядрената енергетика в Общността.

97

Предвид член 1, втора алинея и член 2, буква в) от Договора за Евратом следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, когато е счела, че Обединеното кралство е имало право да определи, че насърчаването на ядрената енергетика, и по-конкретно стимулите за създаване на нови ядрени производствени мощности, са цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Всъщност, от една страна, тази цел е свързана с целта на Европейската общност за атомна енергия да се улеснят инвестициите в ядрената област, а от член 192, първа алинея от Договора за Евратом е видно, че държавите членки са длъжни да действат за постигането на целите на Европейската общност за атомна енергия. От друга страна, от член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС е видно, че всяка държава членка има право да избира измежду различните енергийни източници онези, които предпочита.

98

Нито един от доводите, изтъкнати от Република Австрия, не може да постави под съмнение този извод.

99

На първо място, по същество Република Австрия твърди, че Комисията пренебрегнала историческия контекст на Договора за Евратом и произтичащите от него ограничения. Еуфорията от ядрената енергия към момента на сключването на Договора за Евратом днес в много държави членки отстъпила място на ясен скептицизъм, споделян от голяма част от населението, който стига до пълен отказ и цялостно изоставяне на тази форма на производство на енергия. За разлика от другите разпоредби на първичното право, разпоредбите на Договора за Евратом почти не били преразглеждани и поради това представлявали правила отпреди Договора за функционирането на ЕС.

100

Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

101

Всъщност, противно на намекваното от Република Австрия, разпоредбите на Договора за Евратом са изцяло в сила и той не би могъл да се разглежда като предходен на Договора за функционирането на ЕС закон. Всъщност, от една страна, Договора за функционирането на ЕС, следва да се припомни, че по силата на член 208 от Договора за Евратом последният се прилага за неограничен срок и че от първото съображение от преамбюла на Протокол № 2 за изменение на Договора за Евратом, приложен към Договора от Лисабон, е видно, че разпоредбите от Договора за Евратом продължават да пораждат в пълна степен своите правни последици. От друга страна, от този протокол е видно, че Договорът от Лисабон изменя и потвърждава не само Договора за функционирането на ЕС и Договора за ЕС, но и Договора за Евратом.

102

В този контекст следва да се отхвърли и доводът на Република Австрия, че от Декларация № 54 от декларациите, приложени към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, следвало, че Договорът за Евратом вече не е актуален. Всъщност само обстоятелството, че пет държави членки са декларирали, че основните разпоредби на Договора Евратом не са били изменяни по същество от влизането му в сила и че е необходимо тяхното актуализиране, не може да постави под въпрос извода, че разпоредбите на Договора за Евратом са изцяло в сила.

103

Освен това, доколкото Република Австрия се позовава на съвместната декларация на упълномощените представители относно прилагането на Договора за Евратом в рамките на актовете относно условията за присъединяване на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ C 241, 1994 г., стр. 382), е достатъчно да се посочи, че от тази декларация е видно, че държавите членки решават, в съответствие с политическите си насоки, дали да произвеждат ядрена енергия. От това не може да се заключи, че насърчаването от една държава членка на ядрената енергетика не може да представлява цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, която дадена държава членка може да реши да преследва.

104

Второ, Република Австрия поддържа, че член 2, буква в) от Договора за Евратом се отнася единствено до основни съоръжения, необходими за развитието на ядрената енергетика, и че целта на насърчаването на ядрената енергетика вече била постигната.

105

В това отношение следва да се припомни, че обжалваното решение се основава на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и че в тази разпоредба е посочено развитието на дадена дейност. Трябва обаче да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че изграждането на „Hinkley Point C“ цели развитието на дейност по смисъла на посочената разпоредба. Всъщност съгласно член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС Обединеното кралство има право да избере между различни енергийни източници. Трябва също да се отбележи, че както е видно по-специално от съображение 510 от обжалваното решение и от съображения 6 и 7 от решението за започване на официална процедура по разследване, целта на изграждането на „Hinkley Point C“ е да бъдат заменени остаряващите ядрени производствени мощности, чието затваряне е планирано. Освен това няма съмнение, че технологията, която трябва да бъде използвана в това съоръжение, е по-развита от използваната в съществуващите централи.

106

Предвид тези съображения следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че „Hinkley Point C“ не е основно съоръжение, необходимо за развитието на ядрената енергетика, и че целта за насърчаване на ядрената енергетика вече е постигната.

107

Трето, трябва да бъде отхвърлен и доводът на Република Австрия, че член 2, буква в) от Договора за Евратом не се отнася до държавите членки. В това отношение следва да се припомни, че макар тази разпоредба да не визира пряко държавите членки, а Европейската общност за атомна енергия, Обединеното кралство е имало право да я вземе под внимание, като се има предвид член 192, първа алинея от посочения договор, според който държавите членки са длъжни да действат за постигането на целите на Европейската общност за атомна енергия.

108

Четвърто, Република Австрия изтъква, че ако насърчаването на ядрената енергетика се счита за цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3 буква в) ДФЕС, би било възможно да се обоснове всяка мярка, с която се преследва тази цел. В това отношение е достатъчно да се припомни, че в съображение 374 от обжалваното решение Комисията само констатира, че насърчаването на ядрената енергия представлява цел от обществен интерес. От друга страна, в посоченото съображение тя не е проверила дали с оглед на тази цел разглежданите мерки са подходящи, необходими и съразмерни. Всъщност тя разглежда този въпрос в точки 9.3—9.6 от това решение.

109

Следователно трябва да се отхвърлят всички доводи в подкрепа на твърдението, че разпоредбите на Договора за Евратом не позволяват насърчаването на ядрената енергетика, и по-конкретно създаването на нови ядрени производствени мощности, да се приеме за цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

110

На четвърто място, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват, че има конфликт между насърчаването на ядрената енергетика, от една страна, и принципите на защита на околната среда, на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост, както и с някои от целите, установени в член 194, параграф 1 ДФЕС, като например насърчаване на енергийната ефективност, разработване на нови енергийни източници и подпомагане на енергийните мрежи, от друга страна. Според тези държави членки Комисията не е трябвало да дава безусловен приоритет на целта за насърчаване на ядрената енергетика, а е следвало да отчете конфликта между насърчаването на ядрената енергия и посочените по-горе принципи. В този контекст Великото херцогство Люксембург посочва и опасността, произтичаща от терористични атентати.

111

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

112

В това отношение следва да се отбележи, че като се имат предвид преследваните с Договора за Евратом цели, не би могло да се приеме, че принципите, изтъкнати от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, не допускат държава членка да определя насърчаването на ядрената енергетика като цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3 буква в) ДФЕС. Що се отнася до принципите, които тези държави членки извеждат от Договора за функционирането на ЕС, следва да се припомни, че съгласно член 106а, параграф 3 от Договора за Евратом разпоредбите на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС не дерогират разпоредбите на Договора за Евратом.

113

Освен това трябва да бъде отхвърлен доводът на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, че Комисията дала безусловен приоритет на целта за насърчаване на ядрената енергетика. В това отношение е достатъчно да се припомни, че в точка 9.2 от обжалваното решение Комисията само констатира, че насърчаването на ядрената енергетика представлява цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. От друга страна, на този етап от анализа си тя не е проверила дали разглежданите мерки са пропорционални.

114

Следователно, доколкото с доводите си Република Австрия и Великото херцогство Люксембург целят да докажат, че насърчаването на ядрената енергетика не може да представлява цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, те трябва да бъдат отхвърлени. Доколкото обаче тези доводи имат за цел да поставят под съмнение изводите на Комисията относно пропорционалността на разглежданите мерки, те ще бъдат взети предвид при проверката на шестото основание, което е за нарушение на принципа на пропорционалност.

115

На пето място, Република Австрия твърди, че от публикуваните периодично от Комисията примерни ядрени програми е видно, че в съответствие с член 40 от Договора за Евратом инвестициите в ядрената енергетика не могат да бъдат квалифицирани като цели от общ интерес.

116

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

117

В това отношение първо следва да се отбележи, че предвид естеството на примерните ядрени програми (вж. член 40 от Договора за Евратом) съображенията, развити в точки 79—115 по-горе, които се основават на разпоредбите на Договора за Евратом и на Договора за функционирането на ЕС, не могат да бъдат поставени под въпрос от констатациите на Комисията в тези програми.

118

На второ място и във всеки случай, следва да се констатира, че от примерните ядрени програми, посочени от Република Австрия, изобщо не следва, че насърчаването на ядрената енергетика не представлява дейност, чието развитие не може да бъде улеснено съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

119

Всъщност, от една страна, доколкото според Република Австрия от точка 7 от примерната ядрена програма от 4 октомври 2007 г., COM(2007) 565 окончателен, е видно, че от държавите членки зависи дали ще изберат ядрена енергетика, това потвърждава правото на Обединеното кралство да насърчава такава енергетика (вж. т. 97 по-горе).

120

От друга страна, доколкото според Република Австрия от страница 18 от примерната ядрена програма от 25 септември 1996 г., COM(1996) 339 окончателен, от точка 3.3 от програмата от 13 ноември 2008 г., COM(2008) 776 окончателен, и от параграф 4.2 от програмата от 4 октомври 2007 г., COM (2007) 565 окончателен, следва, че предвид конкурентоспособността на ядрената енергетика в тази област не бива да се отпуска никаква държавна помощ, е достатъчно да се отбележи, че този довод не може да постави под въпрос извода на Комисията, че насърчаването на ядрената енергетика може да представлява цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Този довод би могъл само да постави под въпрос извода на Комисията относно необходимостта от разглежданите мерки. Следователно този довод е ирелевантен в настоящия контекст, но ще бъде взет предвид при проверката на първото основание, което се отнася до изводите на Комисията относно необходимостта от намеса на държавата.

121

Поради това следва да се отхвърлят доводите, основани на публикуваните от Комисията примерни ядрени програми.

122

На шесто място, Република Австрия твърди, че в обжалваното решение Комисията не е разгледала задълбочено целите, свързани с диверсификацията и сигурността на доставките. От своя страна Великото херцогство Люксембург изтъква, че сигурността на доставките не е гарантирана, тъй като уранът трябва да бъде внасян от страни извън Съюза.

123

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че видно от съображения 366—374 от обжалваното решение, Комисията е приела насърчаването на ядрената енергетика за цел от обществен интерес, която сама по себе си може да обоснове разглежданите мерки. От друга страна, като отбелязва в съображение 374 от посоченото решение, че насърчаването на ядрената енергетика може да допринесе и за целите, свързани с диверсификацията и сигурността на доставките, тя не констатира, че тези две други цели могат сами по себе си и самостоятелно да обосноват разглежданите мерки. При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упреквана, че в рамките на точка 9.2 от посоченото решение не е разгледала задълбочено целите, свързани с диверсификацията и сигурността на доставките.

124

Следователно този довод трябва да се отхвърли.

125

На седмо място, Република Австрия излага и доводи, изведени, първо, от неправилно определяне на пазара, второ, от липсата на неефективност на пазара в сектора на изграждането и експлоатацията на атомни централи, трето, от квалифицирането на разглежданите мерки като инвестиционна помощ, и четвърто, от засягането на търговията между държавите членки.

126

В това отношение е достатъчно да се констатира, че въпросните доводи се отнасят до етапи на проверката, които трябва да бъдат проведени съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и които се извършват, след като се определи преследваната цел от обществен интерес. Ето защо тези доводи не са годни да докажат грешка на Комисията, която квалифицира насърчаването на ядрената енергетика като цел от обществен интерес по смисъла на тази разпоредба.

127

Следователно, доколкото са повдигнати в подкрепа на настоящото основание, тези доводи са ирелевантни. При все това първият довод, изведен от неправилно определяне на пазара, и вторият довод, изведен от липсата на неефективност на пазара, ще бъдат взети предвид при проверката на първото основание, в което се твърди, че Комисията признала наличието на отделен пазар на ядрена енергия и липсата на неефективност на пазара на електроенергия. Третият довод, който се отнася до квалифицирането на разглежданите мерки като инвестиционна помощ, ще бъде разгледан в рамките на третото основание, а именно че разглежданите мерки е следвало да бъдат квалифицирани като оперативни помощи. Четвъртият довод, изведен от засягане на условията на търговията между държавите членки, ще бъде разгледан в рамките на шестото основание, което цели да докаже, че е неправилно заключението на Комисията, че разглежданите мерки отговарят на принципа на пропорционалност.

128

С оглед на изложени по-горе съображения четвъртото основание следва да бъде отхвърлено, без да се засягат доводите, посочени в точки 114, 120 и 125 по-горе.

129

Настоящото основание се отнася до констатациите на Комисията в съображение 392 от обжалваното решение, че инвестициите в нови ядрени производствени мощности са насочени към целта от обществен интерес да се насърчи ядрената енергетика и че тези инвестиции няма да се реализират без намесата на Обединеното кралство.

130

Република Австрия счита, че разглежданите констатации са неправилни.

131

На първо място, според Република Австрия Комисията неправилно приела, че технологията, която трябва да се използва „Hinkley Point C“, е нова. Не ставало въпрос за нова, а за изпитана технология, а именно за вариант на водно-воден енергиен реактор, използван от десетилетия, който приличал много на редица реактори, които понастоящем са в експлоатация.

132

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша и Обединеното кралство оспорват този довод.

133

В самото начало следва да се отбележи, че в основата на този довод Република Австрия допуска, че в съображение 392 от обжалваното решение Комисията е констатирала, че технологията, която трябва да се използва „Hinkley Point C“, е нова.

134

Това допускане обаче е погрешно.

135

Наистина, в съображение 392 от обжалваното решение, в неговия текст на немски език, се съдържа изразът „Investitionen in neue Nukleartechnologien“, който се отнася до инвестициите в нови ядрени технологии.

136

Въпреки това, както е видно от първата страница на обжалваното решение, автентичен е само текстът на английски език. В съображение 392 от това решение обаче, в неговия текст на английски език, се съдържа изразът „new nuclear investment“, който се отнася до инвестиции в нови ядрени производствени мощности, като се посочва, че тези инвестиции са насочени към целта от обществен интерес, залегнала в точка 9.2 от решението, и че разглежданите мерки са необходими, по-специално предвид този специфичен вид инвестиции. Следователно това съображение сочи не нови ядрени технологии, а инвестиции в такива нови мощности.

137

Това тълкуване на съображение 392 от обжалваното решение впрочем се потвърждава от съображения 375—391 от същото решение, които предхождат извода в съображение 392 от решението и в които Комисията изобщо не е посочила използване на нова ядрена технология.

138

Ето защо доводът на Република Австрия се основава на неправилно тълкуване на съображение 392 от обжалваното решение и трябва да се отхвърли.

139

На второ място, трябва да бъде отхвърлен доводът на Република Австрия, че Комисията не уточнила каква икономическа дейност по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС се предполага, че насърчават разглежданите мерки. В това отношение стига да се отбележи, че от съображение 392 от обжалваното решение достатъчно ясно личи, че става въпрос за насърчаването на ядрената енергетика.

140

На трето място, следва да се разгледа доводът на Република Австрия, изведен от това, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и член 2, буква в) от Договора за Евратом изискват развитието на дадена дейност и че обикновената заместваща мярка не изпълнява това условие. В този контекст следва да се има предвид и доводът на Република Австрия, че член 6 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС] (OВ L 187, 2014 г., стр. 1), Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (OВ C 200, 2014 г., стр. 1) и Съобщението на Комисията относно Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (OВ C 198, 2014 г., стр. 1) не допускат мерки, чиято единствена цел е да позволят на едно предприятие да използва последните технически достижения или да спази действащите стандарти за безопасност или за опазване на околната среда, да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар.

141

В това отношение, първо, що се отнася до Регламент № 651/2014, достатъчно е да се отбележи, че той просто предвижда стандартизиран подход за групово освобождаване, който обаче не обвързва Комисията, когато тя извършва индивидуална проверка пряко на основание на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

142

Второ, що се отнася до Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. и до Съобщението на Комисията относно Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, следва да се отбележи, че доводите на Република Австрия се отнасят, от една страна, до целта за надхвърляне на стандартите на Съюза в областта на опазване на околната среда и целта за повишаване на нивото на опазване на околната среда при отсъствие на стандарти на Съюза, които са посочени в параграф 18, буква a) от тези насоки, както и до цели, свързани с изследвания, развитие и иновации, от друга страна. В обжалваното решение обаче Комисията не е оценявала съвместимостта на разглежданите мерки с оглед на тези цели. Следователно посочените доводи трябва да бъдат отхвърлени.

143

Трето, трябва да се припомни, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС се ограничава до изискването мерките за помощ да бъдат предназначени да улеснят развитието на определени дейности. От своя страна член 2, буква в) от Договора за Евратом има за цел да улеснява инвестициите и да осигурява създаването на основни съоръжения, необходими за развитието на ядрената енергетика в Общността. Следователно нито една от тези две разпоредби не изисква наличието на технологична иновация.

144

Четвърто, следва да се приеме, че при обстоятелствата в настоящия случай целта за насърчаване на ядрената енергетика, и по-конкретно насърчаване на предприятията да инвестират в нови ядрени производствени мощности, отговаря на изискванията, предвидени в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и член 2, буква в) от Договора за Евратом. Противно на това, което твърди Република Австрия, фактът, че тези нови мощности е трябвало да заменят остаряващи ядрени производствени мощности, не дава възможност да се приеме, че не е налице развитие по смисъла на тези разпоредби. Всъщност, тъй като остаряващите атомни централи трябва да бъдат затворени (вж. съображение 510 от обжалваното решение и съображения 6 и 7 от решението за започване на официална процедура по разследване), ядрената енергетика в Обединеното кралство ще е по-слабо развита, ако липсват инвестиции в нови ядрени производствени мощности. Така или иначе следва да се отбележи, че несъмнено технологията, която трябва да се използва в „Hinkley Point C“, е по-напреднала от използваната в атомните централи, които трябва да замени. Всъщност, макар Република Австрия да отрича, че това е фундаментално нова технология, тя признава, че става въпрос за по-развита технология.

145

Следователно тези доводи също трябва да бъдат отхвърлени, а оттам и второто основание в неговата цялост.

146

Първото основание, първата и втората част от деветото основание, както и доводите, развити в рамките на четвъртото основание, отнасящи се до примерните ядрени програми, до грешки при определянето на пазара и до липсата на неефективност на пазара (т. 120 и 125 по-горе), са свързани със съображенията, които Комисията е развила в точка 9.3 от обжалваното решение, където тя констатира, че без намесата на държавата новите ядрени производствени мощности не биха могли да бъдат осъществени своевременно.

147

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург смятат, че тези съображения не са достатъчно мотивирани и са неправилни. По същество тези държави членки изтъкват три групи доводи. На първо място, те поддържат, че Комисията не е имала основание за извода, че е необходима намесата на Обединеното кралство. Само ако установи, че либерализираният пазар за производство и доставка на електроенергия е неефективен, Комисията би могла да обяви разглежданите мерки за съвместими с вътрешния пазар в приложение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Констатациите на Комисията в това отношение обаче не били достатъчно мотивирани и във всички случаи били явно неправилни. На второ място, посочените държави членки твърдят, че Комисията неправилно се основала на наличието на пазар за изграждането и експлоатацията на атомни централи и че не е мотивирала достатъчно обжалваното решение в това отношение. На трето място, Република Австрия твърди, че следваният от Комисията подход създава предубеденост в полза на ядрената енергия.

148

Според Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изводът на Комисията за необходимост от намеса на Обединеното кралство е неоснователен. Според тези държави членки разглежданите мерки биха могли да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар в приложение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС единствено ако Комисията установи, че либерализираният пазар за производство и доставка на електроенергия е неефективен. Производството и доставката на електроенергия обаче можели да бъдат гарантирани чрез технологии, различни от ядрената. Следователно Комисията не е имала основание да установи неефективност на пазара.

149

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединеното кралство са на мнение, че тези доводи трябва да се отхвърлят.

150

В самото начало следва да се припомни, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не съдържа изрично условие, свързано с наличието на неефективност на пазара. Всъщност тази разпоредба изисква само помощта да е насочена към цел от обществен интерес и да е подходяща, необходима и съразмерна (вж. т. 48 по-горе). Следователно при прилагането на тази разпоредба релевантен е въпросът дали целта от обществен интерес, преследвана от държавата членка, би била реализирана и без нейната намеса (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2016 г.Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 77).

151

Всъщност, въпреки че наличието на неефективност на пазара може да е от значение, за да бъде обявена съвместимостта на държавна помощ с вътрешния пазар, липсата на такава неефективност не означава непременно, че не са изпълнени условията, предвидени в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (решения от 9 юни 2016 г., Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 78 и 79 и от 18 януари 2017 г., Andersen/Комисия, T‑92/11 RENV, непубликувано, EU:T:2017:14, т. 69). Например намеса на държавата може да се счита за необходима по смисъла на тази разпоредба, когато само пазарните сили не са в състояние да осъществят своевременно предвидената от държавата членка цел от обществен интерес, дори сам по себе си такъв пазар да не може да се счита за неефективен.

152

Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат оплакванията на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, които поставят под съмнение извода на Комисията, че намесата на Обединеното кралство е била необходима за осъществяване на целта от обществен интерес, която то преследва, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности. Тези оплаквания се отнасят до това, че първо, Комисията не посочила причините, поради които трябва да се счита, че инвестициите в „Hinkley Point C“ са специфични и се нуждаят от намеса на държавата, второ, че в съображенията на Комисията в точка 9.3 от обжалваното решение имало както фактически, така и формални грешки, трето, че Комисията не изложила причините, поради които целите, свързани със сигурността на доставките и намаляване на въглеродните емисии, не могат да бъдат постигнати без държавни помощи, и четвърто, че Комисията е трябвало да изясни до каква степен „Hinkley Point C“ ще използва нови технологии.

153

Република Австрия твърди, че в съображение 392 от обжалваното решение Комисията изтъква специфичния характер на инвестициите „Hinkley Point C“, без обаче да посочва защо тези инвестиции трябва да се считат за специфични.

154

Комисията оспорва тези доводи.

155

В това отношение следва да се припомни, че в съображение 392 от обжалваното решение е изводът на Комисията от нейните констатации, развити в съображения 381—391 от посоченото решение. В съображения 382 и 383 от това решение обаче Комисията отбелязва по-специално че инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск предвид комбинацията от големи предварителни капиталови разходи с дълги срокове на изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи. Според нея не съществуват пазарни финансови инструменти или други видове договори за хеджиране срещу такъв значителен риск, което е явление, специфично за няколко технологии, сред които и ядрената енергетика. Всъщност инструментите, които са на разположение на пазара, не предоставят времеви хоризонти, надвишаващи 10 или 15 години, било то под формата на дългосрочни договори или като инструменти за хеджиране на риска. В този контекст Комисията сочи по-специално и изключително дългия и сложен жизнен цикъл на атомните централи, за разлика от повечето други енергийни инфраструктури и за разлика от повечето инвестиции в инфраструктура като цяло. В частност тя отбелязва преди всичко че обикновено изграждането на атомна електроцентрала отнема от осем до десет години и че разходите се правят преди генерирането на каквито и да е приходи и при поемане на всички рискове само от инвеститора. На следващо място, 60-годишният експлоатационен срок се характеризирал с генерирането на приходи, но те се основавали на несигурно развитие на цените на едро. Освен това последващият срок за извеждане от експлоатация можел да продължи четиридесет години и било необходимо да се заделят средства за спиране на инсталацията. По-нататък, съхранението и третирането на високоактивни ядрени отпадъци обикновено се извършва на място преди прехвърляне към хранилище, където отпадъците се очаква да се съхраняват в продължение на хиляди години. Накрая, съществувал риск от „задържане“, което би могло да доведе до несигурност за частните инвеститори, поради факта че последователните правителства биха могли да заемат различни позиции относно желателността на ядрените технологии, като се има предвид техният спорен характер.

156

Налага се изводът, че констатациите на Комисията, изложени в съображения 382 и 383 от обжалваното решение, показват достатъчно ясно причините, поради които според нея, ако не се намеси Обединеното кралство, като се има предвид по-специално липсата на пазарни финансови инструменти или други видове договори за хеджиране срещу такъв значителен риск, инвестициите в нови ядрени производствени мощности няма да бъдат осъществени своевременно.

157

Следователно оплакването за непълнота на мотивите, съдържащи се в съображение 392 от обжалваното решение, трябва да се отхвърли.

158

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват доводи, за да установят, че са неправилни констатациите на Комисията, изложени в точка 9.3 от обжалваното решение, че предвид липсата на пазарни финансови инструменти и други видове договори за хеджиране срещу значителния риск при инвестициите в ядрения сектор, е необходима намеса на държавата за постигане на целта за насърчаване на ядрената енергетика, и по-конкретно целта за създаване на нови ядрени производствени мощности. Според тези държави членки в това отношение Комисията е допуснала както фактически, така и формални грешки.

159

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи. Комисията поддържа, че някои от доводите на Република Австрия са недопустими, тъй като са представени късно.

160

В този контекст следва да се припомни, че при прилагането на член 107, параграф 3 ДФЕС Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване предполага сложни оценки от икономическо и социално естество. Следователно съдебният контрол върху упражняването на това право на преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (решения от 26 септември 2002 г., Испания/Комисия, C‑351/98, EU:C:2002:530, т. 74 и от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 83).

161

При все това, макар Комисията да разполага със свобода на преценка по икономически въпроси, това не означава, че съдът на Съюза не бива да проверява осъщественото от нея тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва да провери не само фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадено сложно положение, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения. Все пак в рамките на тази проверка той не следва да заменя преценката на Комисията относно икономическото положение със собствената си преценка. Освен това следва да се посочи, че когато дадена институция разполага с широко право на преценка, проверката дали са спазени определени процесуални гаранции е от основополагащо значение. Сред тези гаранции попада задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая и да мотивира в достатъчна степен своето решение (вж. решение от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing, C‑525/04 P, EU:C:2007:698, т. 56—58 и цитираната съдебна практика).

162

Доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург следва да бъдат разгледани именно предвид тези принципи.

163

На първо място, според Република Австрия само фактът, че определено предприятие не може да се финансира при пазарни условия, не е достатъчен, за да се приеме, че преследваната от държава членка цел от обществен интерес не би могла да бъде осъществена и без нейната намеса.

164

Този довод трябва да бъде отхвърлен.

165

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в съображения 381—391 от обжалваното решение Комисията не се ограничава до разглеждане на индивидуалното положение на NNBG или на инвеститорите в това дружество, а се произнася в по-общ план по въпроса дали при липсата на намеса от страна на Обединеното кралство, в тази държава членка ще бъдат изградени нови ядрени производствени мощности, като се има предвид, че няма пазарни финансови инструменти и други видове договори за хеджиране, които могат да покрият значителния риск, на който са изложени на инвестициите в ядрената енергетика.

166

На второ място, според Република Австрия изводът на Комисията в съображения 382 и 383 от обжалваното решение, че не съществуват подходящи финансови инструменти за инвестиции в нови ядрени производствени мощности, не се основава на достатъчно солиден и подробен преглед и не е мотивиран в достатъчна степен.

167

Първо, Република Австрия твърди, че Комисията не е взела предвид други форми на инвестиции, като например финансирането с международно синдикиран заем или с индивидуални помощи, предоставени от финансисти, които имат възможност да отделят достатъчно средства за това.

168

В това отношение следва да се припомни, че в съображения 381—392 от обжалваното решение Комисията излага подробно причините, поради които инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск, и констатира, че не съществуват пазарни финансови инструменти или други видове договори за хеджиране срещу такъв риск. След предприетото моделиране Комисията освен това установява, че при тези обстоятелства е налице висока несигурност по въпроса дали пазарът би осигурил частни инвестиции в нова атомна електроцентрала в реалистични срокове.

169

Предвид тези обстоятелства само фактът, че Република Австрия посочва възможността за финансиране с международно синдикиран заем или с индивидуални помощи, които биха могли да предоставят финансисти с възможност да отделят достатъчно средства в това отношение, не е достатъчен, за да докаже, че в тези съображения на Комисията има явна грешка в преценката.

170

Всъщност, за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да оборят преценките на фактите, възприети в това решение (решения от 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, EU:T:1996:195, т. 59 и от 6 октомври 2009 г., FAB/Комисия, T‑8/06, непубликувано, EU:T:2009:386, т. 78).

171

Република Австрия обаче не е посочила защо значителните рискове, на които са изложени на инвестициите в ядрената енергетика — дължащи се най-вече на комбинацията от големи предварителни капиталови разходи, дълги срокове на изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи, изключително дълъг и сложен жизнен цикъл, несигурно развитие на цените на едро, разходи, свързани с извеждането от експлоатация и риск от задържане — не биха възпрепятствали и финансирането с международно синдикиран заем или с индивидуални помощи.

172

Ето защо този довод следва да се отхвърли.

173

Второ, Република Австрия твърди, че проблемът с липсата на дългосрочни ценови сигнали засяга и други технологии и поради това следва да се разглежда като стандартна пазарна информация, която трябва да бъде взета предвид при оценката на риска по проекта. Противно на твърдението на Комисията, на електроенергийния пазар не съществували стабилни ценови сигнали за следващите десет—петнадесет години. Жизненият цикъл на продуктите, предлагани понастоящем на най-ликвидните европейски електроенергийни борси, бил до седем години. Дори за една значителна част от електроцентралите, използващи технологии с по-кратък срок на експлоатация от атомните централи, не били налични ценови сигнали.

174

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че дори този довод на Република Австрия да е основателен, той не би могъл да опровергае констатацията на Комисията за липса на подходящи финансови инструменти за инвестиции в нови ядрени производствени мощности. Напротив, доводът, че не съществуват стабилни ценови сигнали дори за периоди, по-кратки от взетия предвид от Комисията период от десет до петнадесет години, потвърждава по-скоро констатациите на Комисията, че има фактори, които възпрепятстват инвестициите в такива нови мощности.

175

Трето, следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че в рамките на своя анализ Комисията не е трябвало да се ограничава само до финансовите пазари в Обединеното кралство. В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 382 от обжалваното решение Комисията констатира липсата на пазарни финансови инструменти и други видове договори за хеджиране срещу значителния риск при инвестициите в ядрения сектор. От това съображение изобщо не следва, че в своя анализ Комисията се е ограничила само до финансовите инструменти, налични в Обединеното кралство.

176

Четвърто, Република Австрия изтъква, че в това отношение обжалваното решение не е достатъчно мотивирано.

177

От една страна, според Република Австрия Комисията не посочила защо трябва да се основава единствено на финансовите пазари, налични в Обединеното кралство. Този довод трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, както вече бе отбелязано в точка 175 по-горе, той се основава на неправилното схващане, че Комисията е разгледала само посочените финансови пазари.

178

От друга страна, Република Австрия изтъква, че във всеки случай в съображения 381—392 от обжалваното решение Комисията не споменава изрично кои финансови пазари е взела предвид. В това отношение следва да се приеме, че мотивите, изложени в посочените съображения, са достатъчни, за да позволят на тази държава членка да се запознае с основанията на приетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол. Всъщност, ако тази държава членка счита, че съществуват финансови инструменти, които не са засегнати от посочените от Комисията фактори, тя би могла да представи доводи в това отношение в хода на производството пред Общия съд, за да може той да провери дали тази констатация на Комисията е основателна.

179

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят доводите, с които се оспорва изводът на Комисията относно липсата на подходящи финансови инструменти.

180

На трето място, Република Австрия изтъква доводи, които оспорват констатациите на Комисията, основани на риска от задържане по политически съображения.

181

В самото начало следва да се отбележи, че в съображение 384 от обжалваното решение, като изразява резерви по въпроса дали идентифицираното от нея положение на задържане може да бъде определено като неефективност на пазара, Комисията констатира, че този риск може „да затрудни още повече инвестициите в [нови ядрени производствени мощности], по-специално като се имат предвид дългите срокове за изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали“. Поради това посочената институция установява, че от гледна точка на потенциалните инвеститори рискът от задържане по политически съображения е фактор, който възпрепятства инвестиции в такива нови мощности.

182

Първо, Република Австрия твърди, че положение на задържане е налице единствено когато една от страните по дългосрочен договор, която към момента на сключването му не е напълно определена, има значителна възможност да маневрира, което ѝ позволява да възприеме конюнктурно поведение, докато другата страна се е ангажирала на ранен етап, например като е извършила много големи инвестиции, които не могат да бъдат прехвърлени. Противно на констатациите на Комисията, разглежданият случай не бил такъв.

183

В това отношение следва да се отбележи, че от съображения 384 и 385 от обжалваното решение е видно, че макар по принцип всички технологии могат да пострадат от задържане по политически съображения, ядрените проекти като цяло са изложени в по-голяма степен на този риск. В този контекст Комисията по-специално отбелязва, от една страна, че последователните правителства могат да заемат различни позиции относно желателността на ядрената технология, което може да доведе до несигурност за частните инвеститори, и от друга страна, че тази несигурност е по-голяма за ядрените технологии, като се има предвид спорният ѝ характер, по-дългият времеви хоризонт и по-големият инвестиционен размер.

184

Що се отнася до доводите на Република Австрия, следва да се приеме, че от една страна, тя само да обяснява какво според нея е положение на задържане, и от друга страна, изтъква, че предприятие, което инвестира в нови ядрени производствени мощности, не се намира в такова положение.

185

Налага се обаче изводът, че развитите от Република Австрия доводи не могат да докажат, че в констатациите на Комисията, изложени в съображения 384 и 385 от обжалваното решение, има явни грешки в преценката (вж. т. 160, 161 и 170 по-горе). По-специално Република Австрия не представя доводи, които да оборят констатацията на Комисията, че рискът, описан в точка 183 по-горе, е фактор, който възпрепятства инвестициите в изграждането и експлоатацията на нови атомни електроцентрали.

186

Следователно този довод трябва да се отхвърли.

187

Второ, Република Австрия твърди, че рискът от промяна в политическата обстановка не е специфичен за атомните електроцентрали, а е общ риск, който засяга всички проекти, оспорвани в общественото мнение, особено тези, които изискват значителни ресурси. При това положение подобен риск не би могъл да е фактор, който трябва да бъде коригиран с държавна помощ.

188

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че в съображения 384 и 385 от обжалваното решение Комисията по никакъв начин не е изключила възможността рискът от промяна на политическата обстановка да съществува и за други проекти и да възпрепятства инвестициите в подобни проекти.

189

От друга страна, се налага изводът, че Република Австрия не изтъква нито един довод, който би могъл да обори констатацията на Комисията, че рискът от промяна в политическата обстановка е значителен за ядрената технология, по-специално поради нейния спорен характер, поради вероятността този риск да се реализира, поради мащаба на тази промяна — която би могла да стигне дори до пълното изоставяне на ядрената индустрия — поради много дългите периоди на изплащане и твърде високите инвестирани суми.

190

Ето защо този и довод на Република Австрия не може да докаже, че в разсъжденията на Комисията има явна грешка.

191

Трето, Република Австрия изтъква, че предвид защитата на инвестициите и имуществените права, в случай на експроприация финансовото обезщетение ще бъде гарантирано.

192

От една страна, доколкото този довод цели да докаже, че Комисията не е отчела в достатъчна степен факта, че ще бъде гарантирано финансово обезщетение, той трябва да се отхвърли. Всъщност в този контекст следва да се отбележи, че Комисията е разгледала въпроса в каква степен ще бъде гарантирано обезщетение в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“. Така в съображение 192 от решението за започване на официална процедура по разследване Комисията посочва, че изплащането на обезщетения и лихви от националните органи за вреда, причинена от публичните органи, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Освен това в съображение 322 от обжалваното решение тя констатира, че общите принципи, залегнали в основата на британското право и правото на ЕС, дават право на компенсация в случай на лишаване от право на собственост.

193

От друга страна, ако доводът на Република Австрия цели да докаже, че понеже е гарантирано финансово обезщетение, е явно погрешно да се счита, че рискът от задържане по политически съображения е фактор, който може да се разглежда като възпрепятстващ инвестициите в нови ядрени производствени мощности, той също трябва да се отхвърли. Всъщност само по себе си обстоятелството, че може да се иска обезщетение въз основа на общите принципи, залегнали в правото на Обединеното кралство и правото на Съюза, не изключва възможността рискът от задържане по политически причини да има възпиращ ефект за потенциалните инвеститори. Като се има предвид в случая какъв е размерът на инвестициите, само перспективата да се получи, в зависимост от случая, след евентуален съдебен спор, финансова компенсация в несигурен размер при експроприация, не може да премахне напълно пречката пред инвестициите, произтичаща от риска от задържане по политически причини. От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, когато е приела, че независимо от факта, че може да се иска обезщетение, рискът от задържане по политически причини представлява фактор, възпрепятстващ инвестициите в нови ядрени производствени мощности.

194

Четвърто, Република Австрия твърди, че операторите на „Hinkley Point C“ неправилно са „имунизирани“ срещу бъдещи политически решения, взети по демократичен начин. Великото херцогство Люксембург поддържа, че подобни политически решения не могат да бъдат считани за неефективности на пазара.

195

Доколкото с доводите си Република Австрия и Великото херцогство Люксембург искат да изтъкнат, че бъдещите политически решения, приети по демократичен начин, не могат да се вземат предвид, когато се преценява дали са налице фактори, възпрепятстващи инвестициите в нови ядрени производствени мощности, те трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност в рамките на този анализ Комисията е имала право да вземе предвид всички фактори, които могат да възпрепятстват, при липсата на намеса на държавата, своевременното създаване на подобни нови мощности от пазарните сили. Следователно не е явно неправилно в този контекст да се отчита несигурността, която може да произтече от риска от задържане по политически съображения, и която поради посочените в точка 189 по-горе причини би имала особено сериозно въздействие в ядрената област.

196

Доколкото с този довод Република Австрия не просто поставя под въпрос необходимостта от намеса на Обединеното кралство като такава, но и иска да изтъкне и наличието на свръхкомпенсация, тъй като конкретните мерки — а именно договорът за разлика, споразумението с министъра и кредитната гаранция — надхвърляли необходимото за преодоляване на установените пречки, става въпрос за довод, който се отнася до съображенията на Комисията относно необходимостта от разглежданите мерки и който се припокрива с доводите, изложени в рамките на шестото основание. Следователно този довод е ирелевантен в настоящия контекст, но ще бъде взет предвид при анализа на шестото основание.

197

Ето защо всички доводи срещу констатациите на Комисията, основани на възможността за задържане по политически съображения, трябва да бъдат отхвърлени, с изключение на довода за спазване на принципа на пропорционалност, който ще бъде разгледан в рамките на шестото основание.

198

На четвърто място, Република Австрия изтъква, че изграждането на други атомни централи е финансирано, без да е предоставяна държавна помощ. В този контекст тя посочва по-специално изграждането на атомни централи във Фламанвил (Франция) и в Олкилуото (Финландия).

199

В самото начало следва да се припомни, че в съображения 381—392 от обжалваното решение Комисията изтъква, че тъй като инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск и не съществуват пазарни финансови инструменти или други видове договори, които да покрият такъв риск, е налице висока несигурност по въпроса дали пазарът би осигурил инвестиции в нови производствени мощности в реалистични срокове. Следва също да се напомни, че този извод на Комисията е основан не само на факта, че е идентифицирала тези фактори, но и на извършеното моделиране.

200

Ето защо следва да се провери дали доводът на Република Австрия, че във Фламанвил и в Олкилуото са построени атомни централи, притежаващи същия тип реактор като този, който трябва да се използва „Hinkley Point C“, без да са предоставяни държавни помощи, може да обори тези преценки на Комисията.

201

В това отношение първо следва да се отбележи, че видно от точка 25 от решението за откриване на официална процедура по разследване, още преди да бъде прието обжалваното решение, е било известно, че проектите за изграждане на централите във Фламанвил и Олкилуото са довели до значителни допълнителни разходи.

202

Второ, следва да се отбележи, че според информацията, представена от Комисията и Френската република, която нито Република Австрия, нито Великото херцогство Люксембург са оспорили, решенията за инвестиране в посочените от Република Австрия проекти за изграждане на централи са били взети преди инцидента с ядрения реактор във Фукушима (Япония).

203

Трето, трябва да се припомни, че тези проекти са проектирани в различни рамкови условия. Както изтъква Комисията, без това да е оспорено обстойно от Република Австрия и от Великото херцогство Люксембург, решението да се инвестира в изграждането на атомната централа във Фламанвил е било взето през 2005 г., тоест преди световната финансова криза от 2007 г. и от 2008 г., докато обжалваното решение е прието след нейното начало. Що се отнася до атомната централа в Олкилуото, следва да се отбележи, че от примерната ядрена програма от 4 октомври 2007 г. COM (2007) 565 окончателен, е видно, че инвестицията в тази централа е получена благодарение на сключеното между акционерите споразумение, което гарантира фиксирана цена на енергията за собствениците инвеститори. Освен това според информацията на Комисията, която не е била оспорена подробно нито от Република Австрия, нито от Великото херцогство Люксембург, акционери в същата централа са основно производители на хартия и произведената енергия се разпределя между акционерите предвид реалните производствени разходи.

204

Четвърто, Комисията твърди, че цената на едро на електроенергия в Съюза силно е спаднала след решенията да се инвестира в изграждането на атомните централи в Фламанвил и в Олкилуото (от 35 % на 45 % между 2008 г. и 2012 г.), което не е оспорено нито от Република Австрия, нито от Великото херцогство Люксембург.

205

Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че сам по себе си доводът, че атомните централи, притежаващи същия тип реактор като този, който трябва да се използва в „Hinkley Point C“, във Фламанвил и в Олкилуото, са построени, без да са предоставяни държавни помощи, не може да обори преценките на Комисията, развити в съображения 381—392 от обжалваното решение.

206

Ето защо този довод следва да се отхвърли.

207

На пето място, Република Австрия изтъква, че има съвсем съпоставими инфраструктурни проекти (водноелектрически централи, тунели, големи изследователски организации в областта на фармацията, генното инженерство и космическите проекти), при които операторът неизбежно е изправен пред високи инвестиционни разходи, значителни срокове за изграждане и дълъг период на експлоатация.

208

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че в съображения 381—385 от обжалваното решение Комисията по никакъв начин не е изключила възможността и при други инфраструктурни проекти да са налице фактори, възпрепятстващи инвестициите.

209

От друга страна, самото посочване на факта, че други неуточнени инфраструктурни проекти също са изправени пред високи инвестиционни разходи, значителни срокове за изграждане и дълъг период на експлоатация, не може да обори констатациите на Комисията, изложени в съображения 381—392 от обжалваното решение, в които тя отчита по-специално рисковете, присъщи на производството на ядрена енергия, и факта, че липсват пазарни финансови инструменти или други видове договори, които да покрият тези рискове. Освен това следва да се припомни, че рискът от задържане по политически съображение и от пълно изоставяне на ядрените технологии поради техния спорен характер е характерен за инвестициите в нови ядрени производствени мощности.

210

Следователно този довод също трябва да се отхвърли.

211

На шесто място, следва да се разгледат доводите, които Република Австрия извежда от примерните ядрени програми и които посочва в рамките на четвъртото основание (вж. т. 120 по-горе). Република Австрия изтъква, че от някои от тези програми е видно, че ядрената енергия е конкурентоспособна и че проектите в тази област не би трябвало да ползват държавна помощ. По същество тези доводи целят да докажат, че противно на приетото от Комисията, нови ядрени производствени мощности биха могли да бъдат изградени своевременно и без намесата на Обединеното кралство.

212

В този контекст следва да се разгледа съдържанието на примерните ядрени програми, на които Република Австрия се позовава.

213

Що се отнася до примерната ядрена програма от 4 октомври 2007 г., COM (2007) 565 окончателен, следва да се приеме, че наистина в точка 4.2 от въпросния документ Комисията е установила тенденцията в някои държави членки нови атомните централи като цяло да се изграждат без субсидии, което е индикация, че ядрената технология все повече се счита за конкурентоспособна. Следва обаче да се отбележи и че в точка 4.3 от този документ Комисията констатира наличието на несигурност относно бъдещите цени на електроенергията, структурата и условията на пазара, както и относно политиките, свързани с енергетиката и изменението на климата, които представляват сериозни рискове за дългосрочните инвестиции в енергийния сектор и засягат по-специално ядрената технология поради високите капиталови инвестиции, необходими за изграждането на нова централа, и сравнително дългия период преди първите печалби. Там се посочва също, че инвеститорите предпочитат инвестициите, при които продължителността на изграждането и периодът на възвръщаемост са по-кратки. Освен това в точки 4.2 и 4.3 от този документ Комисията отбелязва, че не разполага с доказани данни за изграждане на нови атомни електроцентрали, тъй като повече от десет години не е била изграждана нито една нова централа, което затруднява оценката на точните разходи за реактори от последно поколение.

214

Що се отнася до примерната ядрена програма от 13 ноември 2008 г., COM (2008) 776 окончателен, следва да се отбележи, че действително в точка 3.3 от нея Комисията счита за необходимо да се гарантира, че в Съюза проектите в областта на ядрената енергетика не ползват държавна помощ. Въпреки това се налага изводът, че в точки 3.3, 3.3.1 и 3.3.2 от тази програма Комисията отбелязва, че разходите за ядрена електроинсталация са значително по-високи от тези на еквивалентна топлоелектрическа централа или централа на въглища, че размерът на първоначалната инвестиция и времето, необходимо за възстановяването ѝ, представляват висок риск за частните предприятия и че има опасност неотдавнашната нестабилност на кредитните пазари в световен мащаб да окаже натиск върху мащабните инвестиционни проекти. Комисията стига до извода, че макар изграждането на нови ядрени електроцентрали да е дейност, финансирана от частни оператори и от капиталовите пазари, би могло да бъде оправдано приемането на определени мерки, които да улеснят това финансиране, с оглед по-специално на цялостния инвестиционен климат, който вече е по-труден за крупните кредитополучатели.

215

Следователно, противно на твърдяното от Република Австрия, няма противоречие между съображенията на Комисията в примерните ядрени програми, посочени в точки 213 и 214 по-горе, от една страна, и нейните констатации, развити в точка 9.3 от обжалваното решение, от друга страна.

216

Във всеки случай следва да се припомни, че разглежданите примерни ядрени програми отразяват положението към момента на изготвянето им. Следователно те не отчитат обстоятелства, настъпили след това, като например последиците от инцидента на ядрения реактор във Фукушима.

217

Ето защо, противно на твърдяното от Република Австрия, съдържанието на въпросните ядрени програми не може да докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.

218

На седмо място, Република Австрия по същество изтъква, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че мащабът на проекта е фактор, възпрепятстващ инвестициите в нови ядрени производствени мощности. Подобен критерий трябвало да бъде взет предвид при прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС в изпълнение на Съобщението на Комисията относно критериите за анализа на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за насърчаване изпълнението на важни проекти от общоевропейски интерес (OВ C 188, 2014 г., стр. 4).

219

Този довод също трябва да се отхвърли.

220

Всъщност, противно на изтъкнатото от Република Австрия, няма пречка при прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, и по-конкретно когато разглежда въпроса дали е необходима намеса на държавата, Комисията да вземе предвид размера на нотифицирания проект.

221

При това положение, с изключение на довода за евентуалната свръхкомпенсация (вж. т. 196 по-горе), който ще бъде взет предвид при разглеждането на шестото основание, следва да се отхвърлят всички доводи на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, с които се оспорва изводът на Комисията, че ако липсва намеса на Обединеното кралство, преследваната от тази държава членка цел, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, няма да бъде постигната своевременно, като при това не е необходимо да се разглежда доводът на Комисията, че някои изтъкнати от Република Австрия доводи са недопустими, тъй като са представени късно.

222

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че противно на констатациите на Комисията, целите за сигурност на доставките и за намаляване на въглеродните емисии могат да бъдат постигнати без разглежданите мерки.

223

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи. Комисията смята също, че някои от доводите на Република Австрия са недопустими поради късното им представяне.

224

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че настоящото оплакване се основава на погрешна предпоставка. Всъщност изводът на Комисията относно необходимостта от намеса на Обединеното кралство не се основава на съображението, че целите за сигурност на доставките и за намаляване на въглеродните емисии не могат да бъдат постигнати без държавна помощ. Напротив, както е видно от съображения 378—380 от обжалваното решение, Комисията счита, че постигането на тези цели не изглежда да обосновава инвестиции, по-специално в производството на ядрена енергия, а по-общо — инвестициите съответно в производствени мощности с ниски емисии на въглероден диоксид и средства за защита с цел включване на положителните външни последици в резултат на наличието на електроенергия.

225

На второ място, следва да се припомни, че констатациите на Комисията за необходимостта от намеса на Обединеното кралство, изложени в точка 9.3 от обжалваното решение, се основават на целта за насърчаване на ядрената енергетика, и по-конкретно на целта за създаване на нови ядрени производствени мощности. Както обаче бе посочено в точки 153—221 по-горе, доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург не могат да докажат, че тези констатации не са достатъчно мотивирани или че в тях има фактически грешки.

226

При това положение оплакването, че целите за сигурност на доставките и за намаляване на въглеродните емисии могат да бъдат постигнати и без държавна помощ, трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по довода на Комисията за късно представяне на някои от доводите на Република Австрия.

227

Що се отнася до довода, че Комисията е трябвало допълнително да обясни в каква степен „Hinkley Point C“ ще използва нови технологии, е достатъчно е да се припомни, че той се основава на неправилно тълкуване на съображение 392 от обжалваното решение (вж. т. 131—138 по-горе). Следователно този довод също трябва да се отхвърли.

228

При това положение трябва да се отхвърлят всички оплаквания, които поставят под въпрос извода на Комисията, че намесата на Обединеното кралство е била необходима, за да се постигне целта от обществен интерес, която то преследва.

229

Република Австрия изтъква, че Комисията е допуснала грешки при определянето на пазара. Според нея, за разлика от подхода, следван в решението за започване на официална процедура по разследване, в обжалваното решение посочената институция се позовала не на либерализирания пазар за производство и доставка на електроенергия, а на пазара на изграждане и експлоатация на атомни централи. Така тази институция не приложила правилата за определяне на пазара и се отклонила от практиката си относно неговото определяне.

230

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединеното кралство са на мнение, че тези доводи трябва да се отхвърлят.

231

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията определя либерализирания пазар за производство и доставка на електроенергия като пазара, засегнат от разглежданите мерки. Всъщност в съображение 340 от това решение Комисията констатира, че тези мерки предизвикват нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията, като посочва последиците от тези мерки върху либерализирания пазар на производство и доставка на електроенергия. От точка 9.6 от това решение следва също, че при съпоставката между предимствата и недостатъците, произтичащи от тези мерки, Комисията е взела предвид нарушенията на конкуренцията и на търговията на този пазар.

232

Ето защо следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че в обжалваното решение Комисията се основала на пазара на изграждане и експлоатация на атомни централи.

233

На второ място, доколкото с доводите си Република Австрия поддържа, че Комисията не е проверила до каква степен изграждането и експлоатацията на атомни електроцентрали може да се счита за релевантен пазар, достатъчно е да се отбележи, че в рамките на проверката дали намесата на Обединеното кралство е била необходима за постигането на целта, която тази държава членка преследва, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, Комисията не е била длъжна да се произнесе по този въпрос. Поради това тези доводи също трябва да бъдат отхвърлени.

234

На трето място, що се отнася до другите доводи на Република Австрия относно извършеното от Комисията определяне на пазара, достатъчно е да се отбележи, че в основата им тази държава членка неправилно допуска, че в обжалваното решение посочената институция се основала на пазара на изграждане и експлоатация на атомни централи или че би могла да обяви разглежданите мерки за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС само ако констатира неефективност на този пазар. Следователно тези доводи също трябва да бъдат отхвърлени, а оттам и всички доводи относно определянето на пазара.

235

Република Австрия изтъква още, че следваният от Комисията подход създава предубеденост в полза на ядрената енергетика.

236

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Словашката република и Обединеното кралство са на мнение, че тези доводи трябва да се отхвърлят.

237

В това отношение на първо място следва да се припомни, че дадена помощ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар на основание на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, ако цели развитието на дейност, която представлява цел от обществен интерес, и ако е подходяща, необходима и съразмерна, а по силата на член 2, буква в) от Договора за Евратом и член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС държава членка има право да приеме, че насърчаването на ядрената енергетика представлява такава цел (вж. т. 97 по-горе).

238

На второ място, доколкото със своя довод Република Австрия цели да докаже, че предвид техните последици върху инвестициите в енергийни източници, различни от ядрената енергия, разглежданите мерки не могат да се считат за пропорционални, достатъчно е да се отбележи, че този довод поставя под въпрос съразмерността на разглежданите мерки. В точка 9.3 от обжалваното решение обаче Комисията само проверява дали намесата на Обединеното кралство е била необходима. Ето защо в настоящия контекст този довод трябва да се отхвърли като ирелевантен. Той обаче ще бъде взет предвид при проверката на шестото основание, с което Република Австрия иска да оспори по-специално констатациите на Комисията за съразмерността на тези мерки.

239

Ето защо, доколкото доводите на Република Австрия целят да поставят под въпрос извода на Комисията, че намесата на Обединеното кралство е била необходима, те трябва да бъдат отхвърлени.

240

Накрая следва да се отхвърлят доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, че Комисията не е имала право да констатира наличието на неефективност на пазара. В това отношение следва да се припомни, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не съдържа изрично условие за неефективност на пазара и че констатациите на Комисията в точка 9.3 от обжалваното решение — които изтъкнатите от тези държави членки доводи не оборват — показват, че без намесата на Обединеното кралство инвестициите в нови ядрени производствени мощности няма да бъдат осъществени своевременно. При тези обстоятелства, дори да се приеме, че Комисията не е имала право да констатира, че е налице неефективност на пазара, това не може да постави под въпрос нейния извод, че намесата на Обединеното кралство е необходима, за да се постигне преследваната от тази държава членка цел от обществен интерес.

241

При това положение, с изключение на преценката на доводите, свързани с предполагаемата имунизация срещу риска от задържане по политически съображения и от твърдяната несъразмерност на разглежданите мерки предвид техните последици върху инвестициите в енергийни източници, различни от ядрената енергия (вж. т. 196 и 238 по-горе), които ще бъдат взети предвид при проверката на шестото основание, следва да се отхвърлят първото основание, първата и втората част от деветото основание относно наличието на неефективност на пазара, както и доводите, изтъкнати в рамките на четвъртото основание, които са свързани с примерните ядрени програми и се отнасят до констатациите на Комисията относно определянето на пазара, както и с нейните констатации за наличието на неефективност на пазара.

242

В рамките на петото основание Република Австрия изтъква, че в обжалваното решение Комисията не определила в достатъчна степен елементите на помощ при разглежданите мерки. Поради това посочената институция не била в състояние да се произнесе по въпроса дали те биха могли да бъдат разрешени съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

243

В подкрепа на осмото основание Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че Комисията не е спазила Известието относно гаранциите. По същество те твърдят, че противно на изискването в това известие, в обжалваното решение Комисията не определила в достатъчна степен елемента на помощ при кредитната гаранция и не взела предвид всички релевантни обстоятелства в този контекст.

244

В рамките на четвъртата част на деветото основание Република Австрия твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано в това отношение.

245

Комисията, Френската република, Унгария, Република Полша и Румъния поддържат, че тези доводи трябва да се отхвърлят.

246

На първо място следва да се отговори на въпроса дали и в каква степен, преди да прецени съвместимостта на мярка за помощ с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, Комисията е длъжна да определи точния размер, съответстващ на нейния еквивалент на безвъзмездна помощ. На второ място ще бъдат анализирани доводите, чиято цел е да се докаже, че Комисията не е определила в достатъчна степен елементите на помощ при разглежданите мерки. На трето място ще бъдат разгледани доводите, свързани с неизпълнение на задължението за мотивиране.

247

По същество Република Австрия поддържа, че единствено след като определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ на разглежданите мерки Комисията би могла да се произнесе по тяхната съвместимост с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

248

В това отношение следва да се припомни, че за да може да обяви, че дадена мярка за помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, Комисията трябва да установи, че тя е насочена към установена от държавата членка цел от обществен интерес и че предвид тази цел е подходяща и необходима и не накърнява несъразмерно нито условията на търговия, нито условията на конкуренция, като се имат предвид произтичащите от нея предимства (вж. т. 48 по-горе).

249

От друга страна, член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не изисква изрично Комисията да определя точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ, произтичащ от мярка за помощ. Следователно, ако тя е в състояние да заключи, че дадена мярка за помощ е подходяща, необходима и съразмерна, без изрично да се посочва този точен размер, тя не може да бъде упреквана, че не го е определила количествено.

250

Изтъкнатите от Република Австрия доводи не могат да поставят под съмнение това тълкуване на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Всъщност нито от правната уредба, нито от съдебната практика, наведени от тази държава членка, може да се изведе наличието на принцип, че Комисията е длъжна да определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ, който произтича от съответната мярка за помощ, преди да провери дали тя е пропорционална предвид тази разпоредба.

251

Първо, Република Австрия посочва членове 7 и 8 от Регламент № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, както и съображения 23 и 25 от този регламент. В това отношение трябва да се отбележи, че член 7 от този регламент предвижда подробни правила за изчисляването на интензитета на помощта и допустимите разходи. От своя страна член 8 от същия регламент предвижда правило за натрупване, което трябва да се зачита, когато се разглежда въпросът дали са спазени съответните прагове за уведомяване, определени в член 4 на въпросния регламент, и максималните интензитети на помощта, определени в глава III от него. Съображения 23 и 25 от разглеждания регламент засягат тези две разпоредби. Впрочем, противно на твърдяното от Република Австрия, нито от посочените членове, нито от тези съображения може да се заключи, че само мярка за помощ, чийто еквивалент на безвъзмездна помощ е бил определен в приложение на тези правила, може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 буква в) ДФЕС. Всъщност Регламентът предвижда само един стандартизиран подход за групово освобождаване, но не обвързва Комисията в контекста на индивидуална проверка, извършвана пряко на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

252

Второ, Република Австрия се позовава на параграф 69 от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в този параграф само се посочва, че помощ в областта на околната среда и енергетиката се счита за пропорционална, ако размерът ѝ за отделния получател е ограничен до необходимия минимум, за да се постигне преследваната цел в сферата на околната среда или енергетиката. Следователно от този параграф не може да се заключи, че когато разглежда мярка за помощ в светлината на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, Комисията е длъжна да определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ, който произтича от мярката за помощ, преди да провери дали тя е пропорционална. Във всеки случай следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е взела предвид целта за насърчаване на ядрената енергетика, която не е сред целите, определени в тези насоки.

253

Трето, що се отнася до част I от приложение I към Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (OВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), следва да се отбележи, че то съдържа стандартната форма на уведомление относно държавни помощи и че съгласно точка 5 от тази форма в нея следва да се посочи общият размер на помощта. Впрочем, противно на твърдяното от Република Австрия, от това не може да се заключи, че Комисията няма право да обяви дадена мярка за помощ за съвместима с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, ако не е определила точно еквивалента на безвъзмездна помощ, който произтича от тази мярка. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

254

Четвърто, Република Австрия се позовава на член 26 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (OВ L 248, 2015 г., стр. 9). В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тази разпоредба предвижда само задължение за държавите членки да представят на Комисията годишни доклади за всички съществуващи схеми за помощ. От него обаче не може да се изведе, че Комисията няма право да се произнесе по съвместимостта на дадена мярка за помощ с вътрешния пазар в приложение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, ако не е определила точния размер на съдържащия се в нея еквивалент на безвъзмездна помощ.

255

Пето, в подкрепа на своя довод, че Комисията е длъжна да определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ на разглежданите мерки, Република Австрия твърди, че от Съобщението на Комисията за изменение на съобщенията на Комисията, свързани съответно с Насоките на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи, Насоките за регионална държавна помощ за периода 2014—2020 г., Насоките за държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения, Насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране и Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании (OВ C 198, 2014 г., стр. 30), следва, че за да се гарантира прозрачност, за помощите над 500000 EUR държавите членки са длъжни да публикуват името на адресата, размера и целта на помощта. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че от такова задължение на държавите членки не може да се изведе задължение на Комисията да определи точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ на разглежданите мерки. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

256

Шесто, доколкото Република Австрия посочва че от точка 25 от решение от 12 октомври 2000 г., Испания/Комисия (C‑480/98, EU:C:2000:559), следва задължение на Комисията да определи действителния размер на мярката за помощ, достатъчно е да се констатира, че от него по никакъв начин не може да се направи подобен извод. Всъщност в тази точка Съдът само припомня, че нито една разпоредба на правото на Съюза не изисква от Комисията, когато разпорежда възстановяването на обявена за несъвместима с общия пазар помощ, да определя точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, а е достатъчно нейното решение да съдържа указания, които да позволят на неговия адресат сам да определи този размер без прекомерни затруднения. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

257

Именно с оглед на съображенията, развити в точки 247—249 по-горе, следва да се разгледат доводите на Република Австрия, с които тя стреми да докаже, че Комисията не е определила в достатъчна степен елементите на помощ при разглежданите мерки.

258

На първо място Република Австрия изтъква, че към момента на приемане на обжалваното решение все още не са били определени всички условия на разглежданите мерки. На второ място, също като Великото херцогство Люксембург, тя поддържа, че Комисията не е определила в достатъчна степен елементите на помощ при различните разглеждани мерки. На трето място тя изтъква, че Комисията не е отчела в достатъчна степен разходите, свързани с управлението и съхраняването на радиоактивни отпадъци. На четвърто място тя твърди, че Комисията не е взела предвид евентуални бъдещи държавни помощи.

259

В рамките на петото основание Република Австрия твърди, че към момента на приемане на обжалваното решение все още не са били определени всички условия на разглежданите мерки и че впоследствие те са били предмет на преговори и допълнителни адаптации.

260

Комисията оспорва тези доводи. Тя изтъква по-специално че този довод е недопустим, тъй като Република Австрия не уточнява липсващата информация.

261

Доводите на Комисията за недопустимост на този довод на Република Австрия трябва да бъдат отхвърлени.

262

Всъщност се налага изводът, че доводът на Република Австрия се отнася по-специално до факта, че към датата на приемане на обжалваното решение Комисията е получила само ядрото от условия за финансиране на проекта „Hinkley Point C“, както е договорено от страните, и че не е имала възможност да разгледа другите параметри на проекта (вж. съображения 73 и 551 от обжалваното решение).

263

Що се отнася до основателността на доводите на Република Австрия, трябва да се припомни, че съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС Комисията следва да бъде информирана в разумен срок за всякакви планове за предоставяне или изменение на помощ. Следователно тя трябва да бъде уведомявана за мерки за помощ, които все още са на етап планиране, с други думи, преди да бъдат приведени в изпълнение и докато все още могат да бъдат изменени в зависимост от евентуалните забележки на Комисията.

264

В този контекст следва да се отбележи също, че тъй като член 108, параграф 3 ДФЕС не съдържа никакъв формален критерий, всяка държава членка трябва да определи на какъв етап от законодателната или административна процедура решава да представи проекта за помощ за разглеждане от Комисията, при условие все пак, че този проект няма да бъде приведен в изпълнение, преди Комисията да обяви помощта за съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 16 септември 1998 г., Waterleiding Maatschappij/Комисия, T‑188/95, EU:T:1998:217, т. 118).

265

В настоящия случай Комисията е разгледала проекта „Hinkley Point C“ във вида, в който ѝ е бил съобщен от Обединеното кралство. В този контекст от съображения 73 и 551 от обжалваното решение е видно, че посочената институция е разгледала въпросните мерки, като е взела предвид информацията, представена от органите на Обединеното кралство, според която останалата част от условията, както и окончателните документи във връзка с финансирането ще съдържат стандартни клаузи, към каквито всеки инвеститор за този вид проект би се стремил. От това следва, че даденото от тази институция разрешение се отнася само до елементите на помощ, както следват от същия проект във вида, в който ѝ е бил съобщен.

266

Що се отнася до изтъкнатия от Република Австрия риск, че съдържанието на разглежданите мерки все още може да бъде изменено впоследствие, е достатъчно да се припомни, че даденото от Комисията разрешение се отнася единствено до проекта във вида, в който ѝ е бил съобщен. Следователно всяко последващо изменение, което оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар, трябва да бъде предмет на ново уведомление до Комисията. Така в съображения 73 и 551 от обжалваното решение Комисията се е погрижила да прикани органите на Обединеното кралство да я уведомяват за окончателните документи, в случай че те съдържат изменение на мерките в сравнение с тези, които са ѝ представени.

267

С оглед на изложените съображения следва да се отхвърлят доводите на Република Австрия, изведени по същество от това, че все още е възможно изменение на условията на разглежданите мерки.

268

В петото и осмото основание Република Австрия изтъква доводи с цел да докаже, че Комисията не е определила в достатъчна степен елементите на помощ при разглежданите мерки. Освен това Комисията не взела предвид кумулативното прилагане на тези мерки.

269

В рамките на петото основание Република Австрия изтъква доводи, за да докаже, че в обжалваното решение условията на договора за разлика не са достатъчно определени.

270

В това отношение на първо място следва да се припомни, че единствено фактът, че в обжалваното решение Комисията не е определила точния размер на произтичащия от договора за разлика еквивалент на безвъзмездна помощ, не може да докаже, че Комисията е допуснала грешка (вж. т. 247—256 по-горе). В този контекст следва да се приеме, че предвид действието на договора за разлика (вж. т. 5 и 6 по-горе) така или иначе е невъзможно да се определи точният размер на произтичащия от него еквивалент на безвъзмездна помощ. Всъщност този размер зависи от промяната на референтната цена, която съответства на пазарната. Следователно става дума за несигурна цена, която трудно може да бъде установена предварително.

271

На второ място следва да се разгледат елементите, които Комисията е взела предвид, когато е проверявала пропорционалността на елемента на помощ при договора за разлика. В този контекст следва да се припомни, че в точка 9.3 от обжалваното решение Комисията констатира, че на пазара за производство и доставка на електроенергия съществуват фактори, които възпрепятстват своевременното изграждане на нови ядрени производствени мощности. В точка 2.1 от това решение тя описва действието на договора за разлика, чиято цел е да стабилизира цените. След това, в точки 9.5.2 и 9.5.3.2 от това решение, тя проверява дали предвидената цена на упражняване е подходяща, като отчита по-специално нормите на възвръщаемост, използвани за нейното определяне. В резултат от анализа си тя иска адаптиране на механизма за разпределение на печалбата.

272

На трето място, що се отнася до доводите на Република Австрия, се налага изводът, че с изключение на довода, че Комисията не е определила точния размер на произтичащия от договора за разлика еквивалент на безвъзмездна помощ, който довод вече бе разгледан в точки 247—256 по-горе, тази държава членка не изтъква нито един подробно развит довод, годен да докаже, че въз основа на изложените в точка 271 по-горе обстоятелства Комисията не е била в състояние да провери пропорционалността на елемента на помощ при договора за разлика.

273

На четвърто място, доколкото Република Австрия изтъква, че Комисията е трябвало да проучи ефекта на заключване на вътрешния пазар на електроенергия и последиците от разглежданите мерки върху цените на този пазар, следва да се установи, че тази държава членка не изтъква нито един довод, който да докаже, че въз основа на информацията, с която Комисията разполага, тя не е била в състояние да оцени тези последици. Освен това, доколкото този довод цели да постави под въпрос извода на Комисията относно съразмерността на разглежданите мерки, той ще бъде взет предвид при проверката на шестото основание, което се отнася до спазването на принципа на пропорционалност.

274

С оглед на тези съображения доводите, които целят да докажат, че условията на договора за разлика не са достатъчно определени, също трябва да бъдат отхвърлени.

275

В рамките на петото основание Република Австрия поддържа, че в обжалваното решение Комисията не е определила предимствата, които трябва да бъдат предоставени в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“.

276

В този контекст следва да се припомни, че както следва от точка 6 по-горе, договорът за разлика предвижда, че NNBG ще бъде защитено срещу някои промени в законодателството и че ще се дължи компенсация в случай на предсрочно затваряне на атомната електроцентрала „Hinkley Point“ по политически съображения и в случай на проблеми, свързани със застраховката за ядрена отговорност. В хипотезата на такова предсрочно затваряне както инвеститорите в NNBG, така и Обединеното кралство ще могат да поискат прехвърляне на NNBG на правителството на Обединеното кралство и освен това на тези инвеститори ще се дължи компенсация. Както е видно от точка 7 по-горе, споразумението с министъра предвижда, че ако след предсрочно затваряне по политически съображения контрагентът на NNBG не е в състояние да плаща компенсации на инвеститорите в NNBG, въпросният министър ще им изплати договореното обезщетение.

277

Следва също да се отбележи, че видно от съображения 317—322 от обжалваното решение, това обезщетение се състои в право на компенсация, когато е налице лишаване от право на собственост, въз основа на общите принципи, залегнали в основата на правото на Обединеното кралство и правото на ЕС. В това решение Комисията приема, че само по себе си изплащането на обезщетение на това основание, за да се гарантира на инвеститорите в NNBG, че положението им няма да се промени в случай на предсрочно затваряне на атомната електроцентрала „Hinkley Point“ по политически съображения, не представлява държавна помощ. Следователно като елемент на помощ тя идентифицира единствено наличието на специално споразумение, което освобождава NNBG или неговите инвеститори от всички платени такси и загубено време при упражняването на техните права, произтичащи от общите принципи, в рамките на съдебно или извънсъдебно производство. С други думи, установеното от Комисията предимство се свежда до конкретно договорно право, които им дава възможност да получат бързо и сигурно плащане.

278

На първо място, противно на изтъкнатото от Република Австрия, Комисията не може да бъде упреквана, че не е определила количествено елемента на безвъзмездна помощ, който следва от това конкретно споразумение. В този контекст следва да се отбележи, че трудно може да се определи количествено произтичащият от такова споразумение елемент на безвъзмездна помощ. Трябва също да се припомни, че макар Комисията да не е определила количествено предимството, произтичащо от споразумението с министъра, тя го е взела предвид. Всъщност както личи от съображения 337 и 479 от обжалваното решение, тази институция е взела предвид компенсаторния механизъм при промени в законодателството, които дават право на компенсация, когато е определила нормите на възвръщаемост и подходящата цена на упражняване, предвидена за договора за разлика.

279

На второ място, е вярно, че условията на компенсаторния механизъм не са били известни на Комисията към момента на приемане на обжалваното решение. В този контекст обаче следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията само разрешава проекта, нотифициран от Обединеното кралство, и че съгласно информацията от тази държава членка посоченият механизъм има за цел да гарантира на инвеститорите в NNBG, че положението им няма да се промени в случай на предсрочно затваряне на атомната електроцентрала „Hinkley Point“ по политически съображения. Следователно, ако след приемането на обжалваното решение Обединеното кралство реши да изплати компенсация над сумата, която е необходима, за да компенсира лишаването от собственост, това би било предимство, което няма да е обхванато от обжалваното решение и поради това Комисията следва да бъде уведомена за него.

280

На трето място, Република Австрия твърди, че Комисията не е определила в достатъчна степен елемента на помощ, произтичащ от обезщетението, тъй като не проверила дали обезщетенията, предвидени в рамките на помощта в случай на предсрочно затваряне на атомната електроцентрала „Hinkley Point“, са предназначени за компенсиране на разходите за демонтаж, мониторинг и други подобни разходи, и не направила оценка на предимствата, произтичащи от правото на прехвърляне.

281

В това отношение отново следва да се припомни, че според проекта, за който Обединеното кралство уведомява Европейската комисия, обезщетението има за цел да гарантира на инвеститорите в NNBG в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“ по политически причини, те ще бъдат компенсирани за лишаване от собственост. От това следва, че ако атомната централа „Hinkley Point“ бъде затворена, NNBG бъде прехвърлено на Обединеното кралство и тази държава членка поеме разходите за демонтаж, мониторинг и други подобни разходи, това би следвало да се вземе предвид в контекста на обезщетението. В случай че тези разходи не са достатъчно отразени при изчисляването на обезщетението, това би било помощ, за която Обединеното кралство ще трябва да уведоми Комисията.

282

Следователно този довод трябва да се отхвърли.

283

На четвърто място, следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че когато разглеждала съвместимостта с вътрешния пазар на споразумението с министъра, Комисията не отчела факта, че това споразумение ще ползва не NNBG, а неговите инвеститори, и че правото на прехвърляне ще ползва не NNBG, а неговите собственици. В този контекст е достатъчно да се припомни, че се очаква разглежданите мерки да създадат стимул за инвестиции и че следователно се отнасят на първо място до инвеститорите на NNBG, макар че от правна гледна точка определени права са предоставени на NNBG. Следователно, противно на това, което твърди Република Австрия, Комисията не е допуснала грешка в това отношение.

284

С оглед на изложените съображения следва да се отхвърлят доводите на Република Австрия, че в обжалваното решение Комисията не е определила в достатъчна степен предимствата, които трябва да бъдат предоставени в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“.

285

Във връзка с петото и осмото правно основание Република Австрия изтъква, че Комисията не е определила в достатъчна степен елемента на помощ при кредитната гаранция. Тъй като тази мярка не е определена в достатъчна степен, посочената институция не е била в състояние да извърши адекватна проверка на пропорционалността на тази гаранция.

286

В самото начало следва да се припомни подходът, който Комисията следва в обжалваното решение по отношение на кредитната гаранция.

287

Както следва от точка 7.8 от обжалваното решение, Комисията приема, че договорът за разлика, споразумението с министъра и кредитната гаранция са взаимосвързани, тъй като всички тези мерки са необходими за изграждането на „Hinkley Point C“. Тя констатира също, че посочената мярка представлява държавна помощ във вида, в който Обединеното кралство я е уведомило за кредитната гаранция.

288

В този контекст следва да се вземат предвид съображенията, развити от Комисията в точка 9.5.1 от обжалваното решение. В тази точка тя посочва, че ставката на гаранционната такса, за която я е уведомило първоначално Обединеното кралство, остава под пазарната ставка, която NNBG би трябвало да плати, ако такава гаранция бе предложена на пазара.

289

В обжалваното решение Комисията обаче не е разрешила кредитната гаранция във вида, в който първоначално е била съобщена от Обединеното кралство. Всъщност, както е видно от точка 9.5.3.1 от това решение и от описанието на кредитната гаранция, която Комисията е обявила за съвместима с вътрешния пазар в точка 2.2 от това решение, разрешението се отнася до кредитна гаранция с коригирана ставка на таксата. Съгласно съображения 475 и 476 от същото решение тази корекция има за цел да ограничи до минимум елемента на помощ при кредитната гаранция.

290

В точка 9.5.3.1 от обжалваното решение Комисията изтъква, че категория на риска BB+ или Ba1, която Обединеното кралство счита за подходяща, не отразява адекватно риска, на който е изложена кредитната гаранция. Според нея трябва да му се присъди рейтинг ВВ или Ba, а за този рейтинг ставката на гаранционната такса от 250 базисни пункта, предложени от Обединеното кралство, трябва да се коригира до по-високо равнище, което съответства на този рейтинг, а именно 295 базисни пункта. Тя сравнява тази коригирана ставка на таксата със ставката на таксата от 291 базисни пункта, която съответства на средната стойност от 102 суапа за кредитно неизпълнение на европейски предприятия в категорията риск BB. Освен това тя сравнява ставката на таксата от 295 базисни пункта със средната стойност от 286 базисни пункта за категория на риска BB и приема, че предвид последната ставка, ставката на таксата за такава гаранция трябва да се коригира в посока нагоре, поради установения от нея ефект на падежа.

291

В отговор на опасенията на Комисията Обединеното кралство увеличава ставката на гаранционната такса от 250 на 295 базисни пункта, за да съответства на ставката на таксата, която NNBG би трябвало да плати на частния пазар, в случай че такава гаранция бе предложена на посочения пазар. Както е видно от съображение 476 от обжалваното решение, посочената институция счита, че тази корекция позволява да се ограничи до минимум елементът на помощ при гаранцията.

292

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург поддържат, че тези констатации са неправилни. На първо място Република Австрия твърди, че Комисията не е трябвало да установява, че проектът за изграждане и експлоатация на „Hinkley Point C“ е стабилен проект с относително малка вероятност от неизпълнение. На второ място тя счита, че Комисията трябвало да определи категорията на риска на кредитната гаранция, без да взема предвид другите разглеждани мерки. На трето място, подобно на Великото херцогство Люксембург, тя твърди, че при своята оценка на кредитната гаранция Комисията не отчела в достатъчна степен критериите, предвидени в Известието относно гаранциите.

293

Според Република Австрия Комисията не е трябвало да констатира, че проектът за изграждане и експлоатация на „Hinkley Point C“ е стабилен проект с относително малка вероятност от неизпълнение. Подобен подход противоречал на констатациите на Комисията, основани на наличието на неефективности на пазара.

294

Комисията смята, че тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

295

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че рейтинг BB или Ba, който Комисията е приела за адекватен (вж. съображение 465 от обжалваното решение), съответства на високорискови проекти, за които обаче изглежда все пак вероятен общ положителен резултат.

296

Следователно, противно на твърденията на Република Австрия, Комисията не се е основала на констатацията, че проектът включва относително малка вероятност от неизпълнение.

297

Ето защо този довод на Република Австрия трябва да се отхвърли.

298

Република Австрия поддържа, че при оценката на кредитната гаранция Комисията не е трябвало да взема предвид последиците от другите разглеждани мерки, а е трябвало да се основе на констатацията си в съображение 390 от обжалваното решение, че при липса на държавна помощ чисто търговските инвестиции в нова атомна централа няма да се появят.

299

Комисията смята, че тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

300

В това отношение следва да се отбележи, че няма пречка при преценката на вероятността за риск от неизпълнение на проекта, извършена от нея, за да определи ставката на гаранционната такса, съответстваща на ставката, която би била предложена на пазара, Комисията да вземе предвид последиците от договора за разлика и от споразумението с министъра. Всъщност трите разглеждани мерки образуват едно цяло, а договорът за разлика и това споразумение имат за цел тъкмо преодоляване на установените от Комисията пречки пред инвестициите в нови ядрени производствени мощности. Все пак последиците от тези мерки, по-специално гарантираният от договора за разлика приходен поток, са фактори, които са от значение за анализа на вероятността от риск от неизпълнение на проекта. От друга страна, предлаганият от Република Австрия подход, а именно такива фактори да не се вземат предвид в рамките на този анализ, би увеличил прекомерно риска, който трябва да се разгледа при оценката на кредитната гаранция.

301

От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка, когато в преценката на вероятността от неизпълнение на проекта, извършена от нея в рамките на оценката на кредитната гаранция, е отчела последиците от договора за разлика. Поради това следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията не е трябвало да взема предвид последиците от другите разглеждани мерки при преценката на риска от неизпълнение на проекта с оглед на определянето на адекватна гаранционна ставка.

302

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват доводи, изведени по същество от факта, че при оценяването на кредитната гаранция Комисията не е отчела в достатъчна степен някои от критериите, предвидени в Известието относно гаранциите. Във връзка с това те изтъкват доводи, че продължителността на гаранцията не е достатъчно определена, че максималният размер, в който заемът е хеджиран, не е достатъчно определен, че ставката на таксата за кредитната гаранция не е достатъчно висока и че EDF срещат финансови затруднения.

303

Комисията, Френската република, Унгария, Република Полша и Румъния считат, че тези доводи трябва да се отхвърлят. В тази връзка Комисията изтъква по-конкретно че в случая Известието относно гаранциите не е релевантно.

304

В самото начало следва да се припомни, че в съображения 336—339 от обжалваното решение Комисията е приела, че кредитната гаранция представлява държавна помощ. В това отношение тя по-специално излага, че предвид безпрецедентния характер на проекта, на финансирането и на гаранцията, за които няма точна подходяща база за сравнение, дори да се приеме, че коригираната ставка на таксата за кредитна гаранция намалява помощта до минимум, платената от NNBG цена за тази гаранция не може да се счита за пазарна цена, след като пазарът не предвижда и няма да предвиди никакъв подобен механизъм. Никоя от страните не поставя под съмнение този извод.

305

Следва също да се припомни, че както е видно от съображения 463—477 от обжалваното решение, за да отговори на опасенията на Комисията за подценяване на риска, свързан с кредитната гаранция, Обединеното кралство е коригирало на 295 базисни пункта ставката на гаранционната такса и Комисията е приела, че този коригиран размер на ставка на таксата е приближение до хипотетична пазарна ставка за механизъм, който не се предлага на пазара.

306

Трябва да се приеме, че със своите доводи за неспазване на критериите, предвидени в Известието относно гаранциите, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург целят да докажат, че има грешки в констатацията на Комисията, че размерът на ставка на таксата за кредитната гаранция, коригиран на 295 базисни пункта, представлява приближение до хипотетична пазарна ставка за механизъм, който не се предлага на пазара. По същество тези държави членки твърдят, че при преценката на въпроса дали тази ставка на таксата представлява такова приближение, Комисията не взела предвид критериите, които един инвеститор в условия на пазарна икономика би взел предвид, а именно неопределената продължителност на тази гаранция, че максималният размер, в който е гарантиран заемът, е прекомерен, и факта, че EDF среща финансови затруднения. Освен това те твърдят, че ставката на таксата не била достатъчно висока.

307

Следва да се отбележи също, от една страна, че изводът на Комисията, че коригираната ставка на таксата за кредитната гаранция от 295 базисни пункта е близка до хипотетична пазарна ставка, се основава на съображението, че хипотетичен инвеститор в условията на пазарна икономика би искал такава ставка на таксата, а от друга страна, че с доводите си Великото херцогство Люксембург и Република Австрия се стремят да докажат, че такъв инвеститор би взел предвид фактори, които Комисията не отчела и би поискал по-висока ставка на таксата.

308

При тези обстоятелства, дори да се предположи, че в Известието относно гаранциите не е приложимо в конкретния случай, както счита Комисията, доводите на тези държави членки, че продължителността на гаранцията не е достатъчно определена, че не е достатъчно определен максималният размер, в който е гарантиран заемът, че ставката на таксата за кредитната гаранция не е достатъчно висока и че EDF срещат финансови затруднения, не могат да се считат за ирелевантни само защото в подкрепа на доводите си тези държави сочат критерии, предвидени в Известието относно гаранциите.

309

Независимо обаче от въпроса дали в случая Комисията е била длъжна да вземе предвид критериите, предвидени в Известието относно гаранциите, доводите на Великото херцогство Люксембург и Република Австрия следва да бъдат отхвърлени поради следните причини.

310

Според Република Австрия Комисията не е отчела факта, че не е определена продължителността на кредитната гаранция. В този контекст тази държава членка се позовава на критерия, посочен в параграф 4.1, трета алинея, буква б) от Известието относно гаранциите.

311

Комисията счита, че този довод трябва да бъде отхвърлен.

312

В самото начало следва да се припомни, че както е видно от точка 3.2, буква б) от Известието относно гаранциите, едно от условията, изисквани съгласно точка 3 от посоченото известие, за да може въз основа на същото дадена държава да установи липсата на предимство, е размерът на гаранцията да е ограничен във времето. Освен това от точка 4.1, буква б) от посоченото известие личи, че за да се изчисли въз основа това известие еквивалентът на безвъзмездна помощ в гаранцията, следва да бъде взета предвид нейната продължителност. Също от посочената точка е видно, че по принцип Комисията счита неограничените гаранции за несъвместими с член 107 ДФЕС.

313

Що се отнася до доводите, изтъкнати от Република Австрия, на първо място, следва да се отхвърли твърдението ѝ, че кредитната гаранция не е ограничена във времето. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че от съображение 49 от обжалваното решение е видно, че тази гаранция не е неограничена, а обхваща своевременното плащане на главницата и лихвата по квалифицирания дълг. Следва също да се отбележи, че от съображение 432 от това решение е видно, че срокът до падежа на гарантираният дълг със среднопретеглена продължителност се очаква да е 27,4 години, като сроковете до падежа на облигациите варират от 8 до 41 години.

314

На второ място, доколкото с доводите си Република Австрия твърди, че при определянето на коригираната ставка на таксата за кредитната гаранция на 295 базисни пункта Комисията не се е съобразила в достатъчна степен с продължителността на тази гаранция, първо трябва да се отбележи посоченото от Комисията в съображение 472 от обжалваното решение, че тази ставка на таксата взема предвид, наред с другото, и нейните опасения по повод изключително дългосрочния падеж на облигациите, които предстои да бъдат емитирани. Второ, налага се изводът, че Република Австрия не изтъква нито един друг подробен довод, който да обори извода на Комисията, че предвид падежа на облигациите тази ставка на таксата е била определена така, че да отразява цената, която би платил гарант в условията на пазарна икономика.

315

С оглед на тези съображения следва да се отхвърли доводът на Република Австрия относно продължителността на гаранцията.

316

Република Австрия изтъква, че Комисията не е определила максималния размер на хеджиране на заема. В тази връзка тя препраща към точка 4.1, буква в) от Известието относно гаранциите.

317

Комисията оспорва тези доводи.

318

В самото начало следва да се отбележи, че съгласно точка 3.2, буква в) от Известието относно гаранциите, за да може държава членка да изключи наличието на предимство в съответствие с точка 3 от това известие, по принцип гаранцията не трябва да покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или от друго финансово задължение. В този смисъл, видно от точка 3.2, буква в) от посоченото известие, Комисията смята, че ако дадено финансово задължение се покрива изцяло от държавна гаранция, заемодателят има по-малък стимул да оцени правилно, да обезопаси и сведе до минимум риска, свързан с кредитирането, и по-конкретно да оцени правилно кредитоспособността на заемополучателя, и че освен това държавният гарант невинаги би поел такава оценка на риска поради липса на средства. Освен това точка 4.1, буква в) от същото известие предвижда, че този критерий трябва да бъде взет предвид при изчисляването на елемента на помощ при гаранцията.

319

Следва обаче да се отбележи също, че съгласно точка 3.2, буква в) от Известието относно гаранциите този праг не важи за гаранции, които покриват обезпечения за дълг по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 390, 2004 г., стр. 38), изменена с Директива 2008/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година за изменение на Директива 2004/109 (OВ L 76, 2008 г., стр. 50). Съгласно последната разпоредба обезпечения за дълг означава облигации или друг вид прехвърлими гарантирани дългове, с изключение на ценни книжа, които са еквивалентни на акции в дружества или които, ако бъдат преобразувани или ако се упражнят дадените от тях права, пораждат право на придобиване на акции или на ценни книжа, еквивалентни на акции.

320

На първо място, следва да се констатира, че кредитната гаранция се отнася до ценни книжа, емитирани в съответствие с изискванията за европейска програма за ценните книжа в средносрочен план, и следователно до обезпечения за дълг по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/109. Ето защо следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че кредитната гаранция не отговаря на критерия относно максималния размер на хеджиране на заема, предвиден в точка 3.2, буква в) и в точка 4.1, буква в) от Известието относно гаранциите.

321

На второ място и във всеки случай, точка 3.2, буква в) от Известието относно гаранциите допуска възможността да се изключи съществуването на предимство, дори да е превишен прагът от 80 %. Всъщност от тази точка следва, че когато посоченият праг не е спазен, държавата членка трябва да уведоми Комисията за мярката и надлежно да мотивира твърдението си, че последната не представлява държавна помощ. Следователно, дори този праг да е превишен, това няма да е достатъчно, за да се заключи, че е явно неправилен изводът на Комисията, че коригирана ставка на таксата за кредитната гаранция на 295 базисни пункта отговаря на ставка на таксата, която би поискал гарант в условията на пазарна икономика.

322

С оглед на тези съображения следва да се отхвърли доводът за превишаването на прага, посочен в точка 3.2, буква в) и точка 4.1, трета алинея, буква в) от Известието относно гаранциите.

323

Според Република Австрия и Великото херцогство Люксембург Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че EDF, дружеството майка на NNBG, изпитва финансови затруднения. Те считат, че доказателствата, които са представили по време на процедурата пред Общия съд, доказват това обстоятелство. Според тези държави членки при изключителни обстоятелства елементът на помощ може да се окаже висок колкото сумата, ефективно покрита от кредитната гаранция. Макар тези доказателства да не са били представени в хода на административното производство, Комисията трябвало да вземе предвид фактите, до които тези документи се отнасят. В този контекст държавите членки посочват точка 3.2, буква а) и точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите.

324

Комисията и Френската република считат, че тези доводи трябва да се отхвърлят. В този контекст Комисията твърди, че документите, на които се позовават Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, не са ѝ били представени в хода на административното производство и че поради това тя не е била длъжна да вземе предвид обстоятелството, наведено от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург.

325

В самото начало следва да се отбележи, че съгласно точка 3.2, буква а) от Известието за гаранциите, едно от условията, които дават възможност на държава членка да изключи наличието на предимство на основание на това известие, е липсата на финансови затруднения на заемополучателя, а съгласно точка 4.1, буква а) от посоченото известие това обстоятелство трябва да се вземе предвид при изчисляването на елемента на помощ. Както е видно от точка 4.1, буква а), втора алинея, Комисията счита, че за предприятията в затруднение гарант в условия на пазарна икономика, ако такъв съществува, би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение, а ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, този пазарен процент може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията.

326

На първо място следва да се разгледа доводът на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, че тъй като EDF е предприятие в затруднение, Комисията трябвало да приеме, че елементът на помощ в кредитната гаранция е висок колкото сумата, ефективно покрита от тази гаранция.

327

В този контекст следва да се припомни, че съгласно параграф 9 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (OВ C 244, 2004 г., стр. 2, наричани по-нататък „Насоките относно предприятия в затруднение“), към които препраща Известието относно гаранциите, дадено предприятие има финансови затруднения, когато е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните органи почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период.

328

В подкрепа на твърдението си, че EDF има финансови затруднения, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург представят следните доказателства:

329

Първо, следва да се приеме, че статията, публикувана на 27 февруари 2011 г. на уебсайт, се отнася до финансовото състояние на EDF и че посочва задлъжнялостта на това дружество. Въпреки това, тъй като в нея се сочи, че дружеството е получило рейтинг AA от агенция за кредитен рейтинг, статията не води до заключението, че задлъжнялостта на дружество е стигнала до положение, при което се предвижда почти сигурното му оттегляне от бизнеса в кратък или средносрочен период от време. Всъщност този рейтинг съответства на високо качество и на инвестиция, която по принцип е сигурна.

330

Второ, от статията, публикувана на 8 април 2013 г. в ежедневник в Обединеното кралство, може да се заключи единствено че първоначалният партньор на EDF за проекта „Hinkley Point C“ се е отказал от ядрената енергетика и че поради дълга на EDF в размер на 39 млрд. евро не е сигурно, че това предприятие може самостоятелно да осъществи този проект. От друга страна, от нея не може да се заключи, че EDF е предприятие с финансови затруднения по смисъла на параграф 9 от Насоките относно предприятия в затруднение.

331

Трето, що се отнася до статията, публикувана на 1 март 2012 г. във френски ежедневник, и статиите, публикувани в германски икономически всекидневник на 26 февруари 2014 г. и на 6 октомври 2014 г., следва да се отбележи, че те не се отнасят до EDF, а до разглежданото дружество. Към момента на приемане на обжалваното решение обаче това дружество и EDF са отделни предприятия и нито Република Австрия, нито Великото херцогство Люксембург представят доказателства, че когато е приела обжалваното решение, Комисията е знаела или е трябвало да знае, че в бъдеще дружеството, споменато в тези статии, ще се влее частично в EDF. Напротив, в този контекст следва да се отбележи, че съгласно информацията на Комисията, която не е оспорена от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, протоколът относно споразумението за частично вливане на разглежданото дружество в EDF е подписан едва на 29 юли 2015 г., тоест много след 8 октомври 2014 г., а именно датата на приемане на обжалваното решение. Следователно тези статии не могат да докажат, че EDF е имало финансови затруднения към момента на приемане на обжалваното решение. Тези съображения се отнасят и до референтните документи, публикувани от разглежданото дружество през първите тримесечия на 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и до статията, публикувана на уебсайт, доколкото съдържат информация за последното дружество.

332

Четвърто, що се отнася до статиите, публикувани във френски ежедневник на 5 юни 2015 г. и на 17 и 18 февруари 2016 г., както и до статията, публикувана на 12 март 2016 г. в икономически и финансов ежедневник в Обединеното кралство, налага се изводът, че те са публикувани след приемането на обжалваното решение.

333

В този контекст следва да се припомни, че законосъобразността на решение на Комисията относно държавни помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (решение от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, EU:C:1986:302, т. 16). В случая обаче не е имало как Комисията да разполага с тази информация, след като статиите, посочени в точка 332 по-горе, са публикувани след приемането на обжалваното решение и нищо в преписката не сочи, че тази институция е можела да разполага със съдържащата се в тях информация, преди да приеме това решение.

334

Така или иначе, дори Република Австрия и Великото херцогство Люксембург да бяха представили посочените в точка 328 по-горе статии, за да докажат наличието на обстоятелства, възникнали преди приемането на обжалваното решение, те нямаше да са в състояние да докажат, че преди да бъде прието решението, EDF е било предприятие с финансови затруднения по смисъла на параграф 9 от Насоките относно предприятия в затруднение. Всъщност, доколкото в тези статии става въпрос за ликвидирането на разглежданото дружество и частичното му вливане в EDF, следва да се припомни, че тези събития са настъпили след приемането на това решение (вж. т. 331 по-горе). Освен това се налага изводът, че от тези статии не може да се изведе, че преди въпросното приемане на решението задлъжнялостта на EDF е достигнала такова равнище, което при липсата на външна намеса е щяло да доведе предприятието до почти сигурно оттегляне от бизнеса в кратък или средносрочен период.

335

Пето, Република Австрия твърди, че от страница 5 на специалния доклад на френската Сметна палата относно международната стратегия на EDF от ноември 2015 г. става ясно, че в края на 2009 г. това дружество се е намирало в „състояние на финансова нестабилност“, а от страница 7 на същия доклад — че „финансовото състояние [на това дружество е] нестабилно, дори с цената на увеличен дълг“.

336

В това отношение е достатъчно е да се отбележи, че от специалния доклад на френската Сметна палата относно международната стратегия на EDF от ноември 2015 г. не може да се изведе, че към датата на приемане на обжалваното решение EDF е предприятие с финансови затруднения по смисъла на параграф 9 от Насоките относно предприятия в затруднение. Всъщност, от една страна, на страница 5 на този доклад е посочено, че „в края на 2009 г.[EDF] се е намирала в състояние на финансова нестабилност“, но след това се отбелязва, че„[з]апочва нов цикъл, който съвпада [със] срока на проверката[от Сметната палата] [и който] се характеризира с освобождаване на активи на обща стойност близо 13 [милиарда евро]“. От друга страна, следва да се констатира, че формулировката на страница 7 на този доклад, според която „основното опасение на държавата акционер е [била], че групата продължава да плаща значителни дивиденти въпреки нестабилното финансово състояние и дори с цената на увеличена задлъжнялост“, не доказва, че задлъжнялостта на EDF би довела до почти сигурното му оттегляне от бизнеса в кратък или средносрочен период.

337

Шесто, от статията на независима организация, публикувана на 13 декември 2012 г., е видно, че разходите за изграждането на атомните централи във Фламанвил и Олкилуото са се увеличили. Преди всичко обаче от обжалваното решение ясно личи, че Комисията е взела предвид тези обстоятелства. По-нататък следва да се приеме, че от тази статия не може да се изведе, че EDF или разглежданото дружество са имали финансови затруднения. Накрая, що се отнася до информацията в тази статия относно посоченото дружество, достатъчно е да се препрати към съображенията, изложени в точка 331 по-горе. Поради това тази статия не може да докаже наличието на явна грешка от страна на Комисията.

338

Следователно от доказателствата, представени от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, не може да се установи, че EDF е имало финансови затруднения по смисъла на точка 9 от Насоките относно предприятията в затруднение. Ето защо трябва да се отхвърли доводът на тези държави членки, че поради обстоятелството, че EDF е било предприятие в затруднение, Комисията трябвало да приеме, че елементът на помощ в кредитната гаранция е висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията.

339

На второ място, доколкото със своите доводи Република Австрия и Великото херцогство Люксембург се стремят да докажат, че предвид финансовото състояние, в което се е намирало EDF, един инвеститор в условията на пазарна икономика не би приел ставка на таксата за кредитната гаранция от 295 базисни пункта, достатъчно е да се отбележи, че тези държави членки не са изтъкнали подробни доводи, които да оборят съображенията на Комисията, изложени в точка 9.5.3.1 от обжалваното решение. По-специално те не изтъкват нито един довод, който да докаже, че е било явно неправилно да се използва рейтинг BB или Ba, нито изтъкват довод, който може да обори, първо, направеното от Комисията сравнение между средната стойност от 102 европейски корпоративни суапа за кредитно неизпълнение в категорията риск BB, от една страна, и средната стойност от 286 базисни пункта за посочената категория риск, от друга страна, или, второ, корекцията на ставката на таксата за кредитната гаранция на 295 базисни пункта, извършена в отговор на опасенията на Комисията (вж. т. 290 по-горе).

340

Ето защо следва да се отхвърлят също доводите на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, че Комисията не взела предвид критериите, предвидени в точка 3.2, буква a) и в точка 4.1, буква a) от Известието относно гаранциите, без да е необходимо произнасяне по довода на Комисията, че наведените от тези държави членки документи не са били представени в административното производство.

341

В писмената си реплика Република Австрия поддържа, че в приложение на точка 3.4, буква е), шесто тире от Известието относно гаранциите, минималната рискова премия е 400 базисни пункта. Комисията не обяснила защо кредитната гаранция, за която е била предвидена ставка на таксата, коригирана на 295 базисни пункта, е по-малко рискова.

342

Комисията и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

343

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че критерият, посочен в точка 3.4, буква е), шеста алинея от Известието относно гаранциите и към който се препраща в точка 4.2 от посоченото известие, се прилага само за гаранционни схеми, а не за индивидуалните гаранции. Кредитната гаранция обаче не е гаранционна схема по смисъла на точка 1.3, буква а) от това известие.

344

На второ място и при всички положения трябва да се констатира, че противно на твърдяното от Република Австрия размерът от 400 базисни пункта, предвиден в точка 3.4, буква е), шеста алинея от Известието относно гаранциите, не се отнася пряко до ставката на гаранционната такса. Всъщност, както е видно от точка 3.4, буква е) от посоченото известие, премиите трябва да покриват обичайните рискове, свързани с предоставянето на гаранцията, административните разходи по схемата и годишна възвръщаемост на съответния капитал. Годишната възвръщаемост на съответния капитал се състои от рискова премия, евентуално увеличена с безрисков лихвен процент. Същевременно размерът от 400 базисни пункта, посочен в точка 3.4, буква е), шеста алинея от това известие, се отнася единствено до обичайната рискова премия за собствения капитал, която трябва да бъде включена в гаранционната премия, прилагана за получателите на помощта. От това следва, че противно на твърденията на Република Австрия, ставката на таксата не може да се сравнява пряко със ставката от 400 базисни пункта, предвидена в посочената точка.

345

На трето място и с оглед на изчерпателност, трябва да се отбележи, че точка 3.4, буква е), шеста алинея от Известието относно гаранциите само уточнява елемент от методологията, въз основа на която държава членка може да образува ставка на таксата, съответстваща на онази ставка, която гарант в условията на пазарна икономика би изисквал. Тази точка обаче по никакъв начин не изключва възможността, вместо да следва тази методология, Комисията да възприеме различен подход, за да определи тази ставка, като за отправна точка вземе предвид ставките на таксата, изисквани от гаранти, които действат в условията на пазарна икономика за сходни проекти, като коригира тези ставки предвид особеностите на въпросния проект. Следователно тази точка не изключва подхода, възприет от Комисията в настоящия случай (вж. т. 290 по-горе).

346

Предвид тези констатации следва да се отхвърли и доводът, че Комисията не взела предвид метода за изчисляване, посочен в точка 3.4, буква е), шеста алинея и в точка 4.2 от Известието относно гаранциите.

347

Следователно доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург за неспазване на критериите, предвидени в Известието относно гаранциите, не могат да докажат наличието на явна грешка в констатациите на Комисията, изложени в точки 475 и 476 от обжалваното решение, че коригираната ставка на таксата на кредитната гаранция от 295 базисни пункта отговаря на ставката, която NNBG би трябвало да плати, ако такава гаранция бе предложена на пазара.

348

Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали в разглеждания случай Комисията е била длъжна да вземе предвид критериите, предвидени в Известието относно гаранциите.

349

Следователно трябва да бъдат отхвърлени всички доводи относно кредитната гаранция.

350

В рамките на петото основание Република Австрия твърди, че Комисията не взела предвид принципа на кумулиране, който изисквал всички разглеждани мерки да са определяеми в тяхната цялост.

351

В това отношение, на първо място, доколкото и с този довод Република Австрия изтъква, че Комисията е била длъжна да изчисли точния размер на еквивалента на безвъзмездна помощ на разглежданите мерки или че не е определила в достатъчна степен елемента на помощ, съдържащ се в различните разглеждани мерки, този довод следва да се отхвърли, като се препрати към точки 247—349 по-горе.

352

На второ място, доколкото с този довод Република Австрия твърди, че Комисията не отчела в достатъчна степен кумулативния ефект на трите разглеждани мерки, следва да се отбележи, че с този довод се твърди наличието на свръхкомпенсация. Поради това той ще бъде взет предвид при проверката на шестото основание, което се отнася до пропорционалността на разглежданите мерки.

353

При това положение този довод също трябва да се отхвърли, а заедно с него и всички доводи, които целят да се докаже, че елементите на помощ при разглежданите мерки не са били определени в достатъчна степен.

354

В рамките на петото основание Република Австрия изтъква, че в обжалваното решение Комисията не е определила в достатъчна степен разходите, свързани с управлението и съхраняването на радиоактивни отпадъци.

355

В това отношение на първо място следва да се припомни, че мярката за помощ, обявена за съвместима от Комисията, се отнася само до договора за разлика, до споразумението с министъра и до кредитната гаранция. Обжалваното решение обаче не се отнася до евентуалната държавна помощ, предоставена от Обединеното кралство за покриване на разходите, свързани с управлението и съхраняването на радиоактивни отпадъци.

356

На второ място трябва да се отбележи, че както е видно от съображение 461 от обжалваното решение, в рамките на своята преценка на разглежданите мерки Комисията взела предвид информацията относно разходите за управление и съхраняване на радиоактивни отпадъци, съдържаща се във финансовия модел на „Hinkley Point C“. Всъщност, както правилно изтъква Комисията, тъй като става въпрос за разходи, които трябва да бъдат понесени от оператора на централата, те следва да се имат предвид при изчисляването на нивото на възвръщаемост, необходимо за да се създаде достатъчен стимулиращ ефект.

357

На трето място трябва да се констатира, че в съображения 460 и 461 от обжалваното решение Комисията припомня изрично, че за всеки елемент на допълнителна помощ, който се отнася до разходите за управление и съхраняване на радиоактивни отпадъци и който не е включен в разглежданите мерки, тя трябва да бъде уведомена отделно.

358

С оглед на тези обстоятелства следва да се заключи, че Комисията е действала в съответствие с принципите, припомнени в точки 263—266 по-горе. Ето защо трябва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията не определила в достатъчна степен разходите, свързани с управлението и съхраняването на отпадъците.

359

Този извод не може да бъде поставен под съмнение от факта, че на 20 юли 2015 г., тоест след приемането на обжалваното решение, Обединеното кралство е уведомило Комисията относно метода на ценообразуване по договорите за прехвърляне на ядрени отпадъци и че с решение от 9 октомври 2015 г. по преписка SA.34962 Waste Contract for New Nuclear Power Stations (OВ C 161, 2016 г., стр. 1) тя е квалифицирала този метод като държавна помощ и го е обявила за съвместим с вътрешния пазар в приложение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Всъщност тези факти са настъпили след приемането на обжалваното решение и следователно не могат да поставят под въпрос неговата законосъобразност (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2014 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, T‑533/10, EU:T:2014:629, т. 75). От друга страна, ако Република Австрия счита, че мярката за помощ, разрешена с решение от 9 октомври 2015 г.,. не е трябвало да бъде обявявана за съвместима с вътрешния пазар, тя е трябвало да изтъкне тези доводи в рамките на жалба срещу това решение. Тези доводи обаче не са релевантни в контекста на настоящата жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, което не се отнася до този метод на ценообразуване.

360

В рамките на петото основание Република Австрия поддържа, че в бъдеще евентуално биха могли да бъдат предоставяни допълнителни помощи за „Hinkley Point C“ под формата на публична гаранция.

361

По отношение на този довод е достатъчно да се отбележи, че той се отнася до факти, които евентуално биха могли да настъпят след датата на приемане на обжалваното решение и които следователно не могат да поставят под въпрос неговата законосъобразност (вж. т. 359 по-горе). Във всеки случай, доколкото Република Австрия счита, че не всяка допълнителна помощ би била съвместима с вътрешния пазар, тези доводи не могат да бъдат взети предвид в рамките на настоящото обжалване, с което се иска единствено отмяна на обжалваното решение, свързано с разглежданите мерки.

362

При това положение трябва да се отхвърлят всички доводи, които имат за цел да докажат, че елементите на помощ при разглежданите мерки не са определени в достатъчна степен.

363

Що се отнася до доводите за неизпълнение на задължението за мотивиране, които Република Австрия изтъква в рамките на четвъртата част на деветото основание, достатъчно е да се отбележи, че те са основани на неправилното допускане, че Комисията е била длъжна допълнително да определи разглежданите мерки. Следователно тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

364

Доводът на Република Австрия, че е неразбираем методът, използван от Комисията за определяне на елемента на помощ, включен в кредитната гаранция, също трябва да се отхвърли. Всъщност, както вече бе изложено в точки 285—349 по-горе, от обжалваното решение личи достатъчно ясно, Комисията е коригирала условията на кредитната гаранция, нотифицирана от Обединеното кралство по такъв начин, че елементът на помощ в нея да е сведен до минимум.

365

Ето защо доводите за неизпълнение на задължението за мотивиране също трябва да се отхвърлят.

366

При това положение следва да се отхвърлят петото и осмото основание, както и четвъртата част на деветото основание, с изключение, първо, на довода, свързан с ефекта на заключване на вътрешния пазар на електроенергия и последиците от разглежданите мерки върху цените на този пазар (вж. т. 273 по-горе), и второ, на довода, че Комисията не отчела в достатъчна степен кумулативния ефект на трите разглеждани мерки (вж. т. 352 по-горе), които доводи ще бъдат разгледани в рамките на шестото основание.

367

Шестото основание, второто оплакване от третата част и шестата част на деветото основание се отнасят до констатациите на Комисията, изложени в точки 9.5 и 9.6 от обжалваното решение, че разглежданите мерки съответстват на принципа на пропорционалност. В съображение 548 от посоченото решение Комисията констатира, че ако се коригира ставката на таксата за кредитната гаранция от 295 базисни пункта и се променят механизмите, свързани с разпределяне на печалбата, случаите на нарушаване на конкуренцията в резултат на въвеждането в експлоатация на „Hinkley Point C“ са сведени до необходимия минимум и се компенсират от положителните въздействия на мерките.

368

На първо място, следва да се разгледа шестото основание, което е за наличие на грешки в контрола за пропорционалност на разглежданите мерки. След това ще бъдат разгледани второто оплакване от третата част и шестата част от деветото правно основание, които са за непълнота на мотивите.

369

В подкрепа на шестото основание Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че в констатациите на Комисията, изложени в точки 9.5 и 9.6 от обжалваното решение, има явни грешки.

370

Във връзка с това в самото начало трябва да се припомни, че за да бъде съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, дадена мярка за помощ трябва да е подходяща и необходима за постигането на преследваната цел от обществен интерес. Освен това влошаването на условията на търговия и нарушаването на конкуренцията, причинени от мярката, не трябва да са несъразмерни с произтичащите от нея положителни последици (вж. в този смисъл решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, EU:T:1998:140, т. 282 и 283 и от 26 февруари 2015 г., Франция/Комисия, T‑135/12, непубликувано, EU:T:2015:116, т. 60).

371

Следва също така да се припомни, както вече бе изложено в точки 79—128 по-горе, не само че Обединеното кралство е имало право да избере ядрената технология като енергиен източник, който е част от неговия енергиен микс, но и предвид член 2, буква в) и член 192, първа алинея от Договора за Евратом то е имало право да определи, че изграждането на нови ядрени производствени мощности е цел от обществен интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

372

Що се отнася до обхвата на контрола, който Общият съд трябва да извърши в настоящия контекст, следва да се посочи, че Комисията разполага с широко право на преценка в рамките на прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Следователно извършваният от Общия съд контрол е ограничен (вж. т. 160 и 161 по-горе).

373

Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, изложени в подкрепа на шестото основание, които се разделят на три части, първата от които се отнася до това дали разглежданите мерки са подходящи, втората — дали са необходими, а третата част е свързана със съпоставката между положителните и отрицателните последици от тях.

374

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват, че противно на приетото от Комисията, разглежданите мерки не са подходящи за постигане нито на целта да се подобри сигурността на доставките, нито на целта за диверсифициране на доставчиците на електроенергия, нито на целта за намаляване на въглеродните емисии.

375

На първо място Република Австрия твърди, че разглежданите мерки не са подходящи за подобряване на сигурността на доставките и за постигане на диверсификация на доставчиците на електроенергия.

376

От една страна, що се отнася до сигурността на доставките, Република Австрия изтъква, че ядрената енергетика не предлага никакви предимства в сравнение с други по-екологични и по-евтини енергийни източници. Преди всичко според нея държавите членки били зависими от вноса на уранова руда. След това атомните електроцентрали били много чувствителни към покачването на температурата поради високите си потребности в студена вода. От друга страна, малките децентрализирани електроцентрали били по-евтини и можели бързо да бъдат включвани и изключвани, което позволявало много по-адекватна реакция на бързо променящото се търсене на електроенергия. В допълнение, авария в малка електроцентрала би била отстранена много по-лесно, отколкото една авария в атомна централа. Освен това в различните разгледани от Комисията сценарии тя не взела предвид нито плана за междусистемна връзка, чиято цел е по-специално да интегрира възобновяемите енергийни източници, нито бъдещото развитие на технологиите. Нещо повече, според Република Австрия в бъдеще мощностите за производство на електроенергия в Обединеното кралство ще се увеличат значително. Накрая, Комисията не обърнала достатъчно внимание на възможността евентуален недостиг на доставките да бъде разрешен чрез различни мерки за енергийна ефективност.

377

От друга страна, Република Австрия изтъква, че разглежданите мерки не допринасят за диверсифицирането на доставчиците на електроенергия, а имат обратен ефект. Разширяването на атомната централа „Hinkley Point“ щяло да ограничи публичните средства, да намали значително бюджета, отреден за възобновяеми енергии, и да възпрепятства осъществяването на проектите за експлоатиране и развитие на възобновяеми енергийни източници. Според нея така тези мерки ще спомогнат за запазването на ядрената енергетика за сметка на енергията от възобновяеми източници и по този начин за поддържането на сегашната структура на доставки, която се характеризира с висок дял на ядрената енергия. Следователно такива мерки били в противоречие с твърдяната цел за диверсифициране на доставчиците на електроенергия.

378

На второ място, Република Австрия твърди, че разглежданите мерки не са подходящи за постигането на целта за намаляване на въглеродните емисии. Ядрената енергия се оказвала много по-скъпа, отколкото например вятърната или водната. Според Република Австрия, ако тези мерки бяха насочени към такива форми на производство на електричество, емисиите на въглероден диоксид можеше да бъдат допълнително намалени.

379

Комисията, Чешката република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

380

В това отношение следва да се припомни, че в точка 9.2 от обжалваното решение Комисията е идентифицирала насърчаването на ядрената енергетика, и по-конкретно създаването на нови ядрени производствени мощности, като цел от обществен интерес, която разглежданите мерки преследват. Както бе посочено в рамките на разглеждането на четвъртото основание, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург не са изтъкнали доводи, които да поставят под съмнение този извод.

381

Трябва обаче да се приеме, че с доводите си Република Австрия само поставя под въпрос подходящия характер на разглежданите мерки, що се отнася до постигането на други цели, като например подобряване на сигурността на доставките, диверсифицирането на доставчиците и намаляване на въглеродните емисии. Тези доводи обаче не целят да установят, че мерките не са подходящи, що се отнася до определената от Обединеното кралство цел от общ интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, която Комисията е взела предвид. От това следва, че изтъкнатите от Република Австрия доводи не могат да поставят под въпрос основателността на констатациите на Комисията, че тези мерки са подходящи. Следователно в настоящия контекст доводите трябва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни.

382

Налага се обаче изводът, че по същество някои от доводите на Република Австрия се отнасят до съпоставката между положителните и отрицателните последици от разглежданите мерки, направена от Комисията в обжалваното решение. Тези доводи ще бъдат взети предвид при разглеждането на третата част от шестото основание, което се отнася до тази съпоставка.

383

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че разглежданите мерки надхвърлят необходимото за постигане на целите за подобряване на сигурността на доставките, за диверсифициране на доставчиците и за намаляване на въглеродните емисии и при това положение водят до прекомерно нарушаване на конкуренцията. Механизмът за помощ при договора за разлика, който благодарение на гарантираната базова цена позволява да се инвестира в ядрени производствени мощности, би могъл да окаже влияние върху условията за конкуренция на енергийния пазар на Обединеното кралство. По-специално „Hinkley Point C“ ще има стимул за производство дори когато цените на електроенергията са отрицателни. Това би имало отрицателни последици върху този пазар, които биха се проявили под формата на нарушено функциониране и би поставило в неизгодно положение доставчиците на електроенергия. Производителите на енергия от възобновяеми източници ще бъдат изместени от пазара поради липсата на клаузи, сходни със съдържащите се в договора за разлика.

384

В този контекст на първо място Република Австрия изтъква, че увеличеното предлагане на електроенергия, произведена от атомни централи, до което ще доведе тяхното субсидиране, ще се отрази на кривата за предлагане в тяхна полза, ще предизвика нарушения във функционирането на енергийния пазар и може да доведе до изместването на технологии, които могат да стабилизират ефикасно мрежите, включително газовите електроцентрали. Според нея това ще застраши разработването на ефективно комбиниране на производствени мощности, основано на гъвкави газови централи, свързани с летливата вятърна енергия, и ще направи нерентабилни експлоатацията и поддръжката на все повече газови централи. Всъщност тя счита, че газовите централи ще бъдат в най-голяма степен затруднени да се задържат на пазара през 2030 г., докато субсидираните атомни централи като „Hinkley Point C“ ще генерират високи равнища на покритие благодарение на помощите, които ще им бъдат предоставени, и ще имат стимул да захранват мрежата неконтролируемо в периодите, в които тя вече ще получава сериозно количество електроенергия от възобновяеми източници на енергия. Това би могло да застраши сигурността на доставките поради очаквания спад на гъвкави производствени мощности.

385

На второ място Република Австрия твърди, че противно на твърдяното от Комисията, разглежданите мерки не са подходящ стимул за осъществяване на инвестиции. Като се има предвид отражението на тези мерки, стимулиращият ефект, който посочената институция предвижда за получателя, няма да е подходящ за постигане на желаната цел. Тези мерки ще създадат изкривени структури за стимули за производство на електроенергия, които при определени пазарни условия могат дори да застрашат сигурността на доставките, вместо да я гарантират. Освен това може да възникнат нарушения на пазара и неизправности, които да се отразят както на националния пазар, така и на европейския пазар на електроенергия. Преди всичко насърчаването на ядрената енергетика би довело до потенциален свръхкапацитет на негъвкаво производство. Поради механизма на субсидиране, в случай на отрицателни цени в качеството си на оператор на „Hinkley Point C“ от икономическа гледна точка NNBG би имало стимул не да намали количеството електроенергия, която произвежда при свръхпредлагане, а напротив — да продължи да произвежда такава енергия и да захранва мрежата, без изобщо да отчита състоянието на тази мрежа. Това би принудило производителите на енергия от възобновяеми източници, и по-конкретно вятърните инсталации, които Обединеното кралство би желало да развива, да намалят изкуствено своето енергийно постъпление, за да не се излага на риск стабилността на мрежата. Според Република Австрия последните ще се оттеглят от пазара, ще трябва да плащат отрицателни цени за своето производство и ще загубят своите субсидии или възможността си евентуално да получат такива. На следващо място, „Hinkley Point C“ ще има пряк принос във все по-вероятния сценарий на отрицателни цени. Тъй като атомна централа така или иначе, със или без държавна помощ, има ограничени възможности да реагира на пазарните цени, на върховото потребление и на всичко, което би могло да застраши стабилността на мрежата, субсидираната с договор за разлика електроцентрала ще окаже по-конкретно негативно влияние върху пазарните условия за конкурентни технологии, и като се възползва от значителните субсидии, ще може да отстрани от пазара технологиите с по-ниски пределни разходи. Накрая, Република Австрия добавя, че цената на електроенергията на мегаватчас, произведена от „Hinkley Point C“, ще бъде два пъти по-висока от предлаганата понастоящем на пазара.

386

На трето място Република Австрия поддържа, че разглежданите мерки затрудняват прекомерно другите технологии. Противно на констатациите на Комисията, други технологии не можело да бъдат подкрепяни по същия начин чрез договори за разлика. За помощите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници се прилагали определени критерии, които били много строги и ясно разписани в Регламент № 651/2014 и Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. Посочените мерки обаче, и по-конкретно договорът за разлика, не отговаряли на нито едно от тези условия. Напротив, тези мерки предизвиквали дори отстраняване на производителите на енергия от възобновяеми източници, доколкото последните не биха могли да получат помощи, сходни с получените от операторите на атомни централи. Освен това тези мерки позволявали на NNBG да се възползва от субсидии, без изобщо да вземе предвид състоянието на мрежата, докато например вятърните инсталации трябвало да отдадат предимство на стабилността на мрежата пред собствените си енергийни постъпления, а оттам и пред възможността си да ползват евентуални субсидии.

387

Комисията, Чешката република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

388

В самото начало следва да се отбележи, че доводите, които Република Австрия изтъква, се подразделят по същество на три оплаквания, първото от които е, че разглежданите мерки не са необходими за постигане на целите за подобряване на сигурността на доставките, за диверсифициране на доставчиците и за намаляване на въглеродните емисии, второто — че по-малките централи били достатъчни, и третото, че Комисията не разгледала достатъчно риска от свръхкомпенсация.

389

На първо място, следва да се проверят доводите на Република Австрия, че разглежданите мерки не са необходими за постигане на целите за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за диверсифициране на доставчиците и за намаляване на въглеродните емисии.

390

В това отношение е достатъчно да се припомни, че в обжалваното решение Комисията е взела предвид целта от обществен интерес, свързана със създаването на нови ядрени производствени мощности (вж. т. 380 по-горе). Следователно доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, че разглежданите мерки не са необходими за постигане на целите за подобряване на сигурността на доставките, за диверсифициране на доставчиците и за намаляване на въглеродните емисии, не могат да поставя под въпрос основателността на констатациите на Комисията. Поради това те трябва да се отхвърлят.

391

На второ място, следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че по-малките електроцентрали, евентуално модулните, били достатъчни, тъй като тези инсталации могат да бъдат включвани по-бързо, а авария в такава централа може да се отстрани по-лесно, отколкото ако се случи в „Hinkley Point“. Всъщност, доколкото този довод се отнася до не-атомни електроцентрали, достатъчно е да се припомни, че такива централи не са подходящи за постигане на целта за насърчаване на ядрената енергетика, която разглежданите мерки преследват. За останалото е достатъчно да се приеме, че Република Австрия не излага причините, поради които счита, че изграждането на няколко по-малки атомни електроцентрали, с които ще се създаде същото базово натоварване за ядрена енергия като с „Hinkley Point C“, може да има по-ограничено въздействие върху условията за търговия и конкуренцията, отколкото изграждането на тази централа.

392

На трето място, според Република Австрия Комисията не отчела в достатъчна степен факта, че Обединеното кралство е предвидило три мерки, и индивидуалният размер на всяка от тях вече бил изключително висок. В обжалваното решение посочената институция обосновала само всяка мярка поотделно, без обаче да вземе предвид техния кумулативен ефект. Този довод и доводът, изтъкнат в рамките на петото основание, че Комисията не взела предвид кумулативния ефект от разглежданите мерки (вж. т. 352 по-горе) се припокриват. В този контекст трябва да се вземе предвид и доводът, изтъкнат в рамките на първото основание, че не е необходимо „имунизиране“ на операторите на „Hinkley Point C“ (вж. т. 196 по-горе).

393

Първо, следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията разгледала въпросните мерки само поотделно, но не взела предвид техния общ кумулативен ефект. Всъщност, от една страна, от съображение 337 от обжалваното решение е видно, че според Комисията тези мерки са свързани. От друга страна, видно от съображения 407 и 479 от обжалваното решение, когато е разглеждала пропорционалността на посочените мерки, Комисията е взела предвид тази връзка. Всъщност в тези съображения Комисията констатира, че нормите на възвръщаемост, въз основа на които е изчислена цената на упражняване за договора за разлика, са в съответствие с цялостния набор от свързаните с проекта мерки. Споразумението с министъра и кредитната гаранция обаче са част от тези мерки. Оттук следва, че когато е преценявала необходимостта от елемента на помощ при договора за разлика, Комисията е взела предвид елементите на помощ при другите две разглеждани мерки.

394

Второ, трябва да се приеме, че Република Австрия не изтъква нито един подробно развит довод, който да докаже, че елементите на помощ в различните разглеждани мерки са прекомерни предвид целта да се стигне до решение за инвестиране в нови ядрени производствени мощности.

395

Преди всичко, що се отнася до кредитната гаранция, следва да се припомни, че Комисията е изискала размерът на таксата за тази гаранция да се промени, за да може при нея да се сведе до минимум елементът на помощ. В този контекст следва да се отбележи също така, че при проверката на осмото основание не се установиха явни грешки на Комисията в това отношение (вж. т. 285—349 по-горе).

396

По-нататък, що се отнася до споразумението с министъра, следва да се припомни, че елементът на помощ при него е сведен до договорно право, което, в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“ по политически съображения, освобождава инвеститорите в NNBG от такси или загубено време при упражняването на техните права, произтичащи от общите принципи, уреждащи компенсациите при лишаване от право на собственост (вж. т. 277 по-горе).

397

Що се отнася до довода на Република Австрия, че не е необходимо NNBG и неговите инвеститори да бъдат „имунизирани“ срещу всеки правен риск, от една страна, трябва да се отбележи, че разглежданите мерки не защитават NNBG от всеки риск, а то е изложено по-специално на риск от забавяне на изграждането или от частично изграждане на „Hinkley Point C“, от лошо изпълнение, както и от лоши резултати. От друга страна, с оглед на преследваната с тези мерки цел да се осигури стимул за инвестиции в нови ядрени производствени мощности, не може да се счита за явно погрешно използването на инструмент като споразумението с министъра за ограничаване на рисковете, на които ще са изложени тези инвестиции, за да се намали размерът на цената на упражняване, гарантиран в договора за разлика.

398

Накрая, що се отнася до договора за разлика, налага се изводът, че Република Австрия не изтъква нито един подробно развит довод, който да докаже, че е явно неправилен изводът на Комисията, че цената на упражняване не надвишава размера, необходим за да се стигне до решение за инвестиране в „Hinkley Point C“. В този контекст следва да се припомни, че цената на упражняване е била определена предвид нормите на възвръщаемост и че в точки 9.5.3.2 и 9.5.3.3 от обжалваното решение Комисията е приела — при условие че бъдат променени механизмите за разпределение на печалбата — че тези норми съответстват на нормите на възвръщаемост, които проект с размер, сходен с този за изграждането на „Hinkley Point C“, и характеризиращ се с такова ниво на несигурност, може да се очаква да постигне. Република Австрия обаче не изтъква нито един довод, годен да докаже, че в тези констатации има явни грешки в преценката.

399

От това следва, че всички доводи, които целят да поставят под въпрос необходимостта от разглежданите мерки, трябва да се отхвърлят.

400

В настоящия контекст обаче Република Австрия изтъква и доводи относно извършената от Комисията съпоставка между положителните и отрицателните последици от разглежданите мерки. Тези доводи ще бъдат взети предвид в рамките на третата част от настоящото основание, където става въпрос за тази съпоставка.

401

Третата част се отнася до извода на Комисията в съображения 547 и 548 от обжалваното решение, че като се има предвид корекцията на ставката на таксата за кредитната гаранция и поетите от EDF ангажименти, рискът от нарушаване на конкуренцията, причинен от разглежданите мерки, е ограничен и се компенсира от техните положителни последици.

402

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург оспорват този извод. Според тези държави членки неблагоприятните последици от разглежданите мерки са несъразмерни с предимствата, които предлагат. Република Австрия изтъква, че противно на това, което твърди Комисията, евентуалните предимства, произтичащи от посочените мерки, са несъразмерни с неблагоприятните последици от тях, като по-специално нарушаването на конкуренцията за сметка на други производители на електроенергия и създаването на значителни нарушения във функционирането на електроенергийния пазар. На първо място, Комисията не взела предвид отрицателните последици от тези мерки за другите производители на електроенергия, в частност съществените отрицателни последици за производителите на енергия от възобновяеми източници. Освен това такива мерки създавали стимулиращи ефекти, които предизвикват нарушения във функционирането на пазара. На второ място, в рамките на съпоставката Комисията пропуснала някои съществени аспекти, които също изключвали разрешаването на тези мерки. Първо, последиците върху електроенергийния пазар не били анализирани в достатъчна степен. Второ, обжалваното решение било прецедент за много планирани ядрени съоръжения, които към момента не били извършени, тъй като няма да са рентабилни без държавна помощ. Трето, не били разгледани достатъчно значителните последствия за потребителите. Само от факта, че в обжалваното решение почти не били проучени другите възможни разрешения за обезпечаване на бъдещите потребности от електричество на Обединеното кралство, можело да се заключи, че благосъстоянието на потребителите не е отчетено достатъчно. Либерализиран сектор като електроенергийният би трябвало по принцип да може да функционира без съществена публична подкрепа. Поради това бил още по-изненадващ размерът на мерките, които трябва да бъдат понесени от данъкоплатците в Обединеното кралство. Четвърто, не било взето предвид в достатъчна степен въздействието върху околната среда, по-специално що се отнася до съхраняването на отпадъците, а това също засягало потребителя или данъчнозадълженото лице.

403

Комисията, Чешката република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

404

Доводите, изтъкнати от Република Австрия, могат да се разделят на четири групи. Първата група доводи цели да постави под съмнение взетите предвид от Комисията положителни последици от разглежданите мерки. Втората група доводи се отнася до извода на Комисията, че нарушенията на конкуренцията, причинени от тези мерки, са ограничени. Третата група доводи се отнася до извършената от Комисията съпоставка между положителните и отрицателните последици от тези мерки. Четвъртата група доводи е изведена от това, че Комисията не взела предвид релевантни обстоятелства.

405

На първо място, що се отнася до установените от Комисията положителни последици от разглежданите мерки, следва да се отбележи, че видно от съображения 2—11 от решението за започване на официална процедура по разследване, тези мерки са част от всички мерки в областта на енергийната политика, предприети от Обединеното кралство в рамките на реформата на електроенергийния пазар. Тази стратегия цели постигане на сигурност на доставките, диверсифициране на източниците и намаляване на въглеродните емисии. Както личи от съображения 199, 404 и 508—511 от обжалваното решение, в периода между 2021 г. и 2030 г. Обединеното кралство ще се нуждае от нови производствени мощности, които могат да доставят около 60 GW енергия. С оглед на прогнозите за затваряне на съществуващи атомни и въглищни централи, изграждането на „Hinkley Point C“ има за цел да ограничи спада на приноса на ядрената енергия към общите нужди от електроенергия. Според констатациите на Комисията не било възможно бъдещият недостиг на мощности за производство на енергия — който ще се дължи, от една страна, на увеличено търсене, а от друга страна, на затварянето на съществуващи атомни и въглищни централи — да се преодолее единствено чрез използването на възобновяеми енергийни източници. В този контекст Комисията взела предвид факта, че ядрената енергетика е основен начин за доставка на електроенергия, т.е. форма на непрекъснато производство на енергия, която не е непостоянна, за разлика от редица технологии за производство на енергия от възобновяеми източници. Комисията изтъква още, че еквивалентът на мощност, която трябва да доставя „Hinkley Point C“, ще съответства на мощност от 14 GW от вятърна инсталация на сушата, или 11 GW от офшорна вятърна инсталация, и не е реалистично такъв капацитет да се осигури в същите срокове.

406

На второ място, трябва да се отбележи, че ако въпросът дали разглежданите мерки са подходящи и необходими трябва да се преценява с оглед на целта от обществен интерес, състояща се в създаването на нови ядрени производствени мощности, при съпоставката между предимствата и недостатъците на тези мерки следва да се вземат предвид всички положителни последици от такива нови мощности.

407

На трето място, що се отнася до доводите на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, в това число доводите, изтъкнати в подкрепа на първата и втората част на шестото основание (вж. т. 382 и 398 по-горе), следва да се приеме, че по същество тези държави членки формулират седем оплаквания, за да оспорят констатациите на Комисията относно положителните последици от разглежданите мерки. Първо, Република Австрия изтъква доводи, с които оспорва тезата, че в бъдеще ще има недостиг на мощности за производство на енергия в Обединеното кралство. Второ, тя твърди, че концепцията за голямо базово натоварване е остаряла. Трето, подобно на Великото херцогство Люксембург, тя твърди, че що се отнася до ядрената енергетика, сигурността на снабдяването с уран не е гарантирана. Четвърто, тя счита, че атомните централи са чувствителни към увеличения на температурата. Пето, тя посочва последиците от една авария в атомната централа „Hinkley Point“. Шесто, Великото херцогство Люксембург оспорва констатацията на Комисията, че ядрената енергия е енергия с ниски емисии на въглероден диоксид. Седмо, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че изграждането на „Hinkley Point C“ няма да приключи навреме.

408

Република Австрия изтъква, че констатацията на Комисията за бъдещ недостиг на мощности за производство на енергия е явно неправилна. В този контекст тя твърди, че в рамките на различните разгледани от Комисията сценарии тя не взела предвид промените на електроенергийния пазар, произтичащи от мерки, като например интелигентни измервателни уреди, интелигентни мрежи, интелигентни домове и капацитети за съхранение на енергия. Според нея Комисията не отчела в достатъчна степен и възможността за внос на електроенергия от други държави членки и перспективата за значително увеличаване на капацитета за производство на електроенергия в Обединеното кралство.

409

В това отношение на първо място следва да се припомни, че що се отнася до въпроса дали в бъдеще ще има недостиг на мощности за производство на енергия, Комисията е взела предвид прогнозите, направени от Обединеното кралство. Както личи от съображения 250—258 от решението за започване на официална процедура по разследване, в рамките на тези прогнози посочената държава членка е взела предвид увеличаването на производствения капацитет, различен от ядрените производствени мощности, мерките за енергийната ефективност и възможността за внос на електроенергия от други държави членки чрез междусистемни връзки. Наистина, както е видно от съображения 259—263 от решението за започване на официална процедура по разследване, към момента на приемане на това решение Комисията е имала съмнения относно анализа, направен от Обединеното кралство. Както обаче следва по-специално от съображение 510 от обжалваното решение, след внимателно проучване Комисията признала установената от Обединеното кралство нужда от нови мощности за производство на енергия, които могат да предоставят 60 GW между 2021 г. и 2030 г. Следователно трябва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията не взела предвид бъдещото развитие на електроенергийния пазар.

410

На второ място, що се отнася до довода на Република Австрия, че от доклада на Комисията, озаглавен „Investment perspectives in the electricity market“ (Инвестиционни перспективи на електроенергийния пазар), от юли 2015 г., било видно, че мощностите за производство на енергия в Обединеното кралство ще се увеличат, следва да се припомни, че законосъобразността на решение на Комисията в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (решение от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, EU:C:1986:302, т. 16). В случая обаче докладът, на който се позовава Република Австрия, е публикуван след приемането на обжалваното решение и нищо в преписката не показва, че тази институция е могла да разполага със съдържащата се в този доклад информация, преди да приеме това решение. Така или иначе само доводът, че мощностите за производство на енергия от възобновяеми източници, тоест, непостоянните мощности, в Обединеното кралство са се увеличили, не може да обори констатацията на Комисията, че поради нарасналото търсене и затварянето на съществуващи атомни и въглищни централи Обединеното кралство ще трябва да се справя с недостиг на мощности за производство на енергия.

411

Следователно всички доводи, с които Република Австрия поставя под съмнение констатацията на Комисията, че в бъдеще ще има недостиг на мощности за производство на енергия, трябва да бъдат отхвърлени.

412

Република Австрия изтъква, че концепцията за голямо базово натоварване е остаряла. Следвало да се предпочетат гъвкавите малки инсталации.

413

В това отношение на първо място следва да се припомни, че в съображение 404 от обжалваното решение Комисията констатира, че непостоянният характер на много от технологиите за възобновяеми енергийни източници не им позволява да бъдат подходяща алтернатива на технологиите с базово натоварване, каквато е ядрената енергия, че еквивалентът на мощност, която трябва да доставя „Hinkley Point C“, ще съответства на мощност от 14 GW от вятърна инсталация на сушата, или 11 GW от офшорна вятърна инсталация, и че не е реалистично такъв капацитет за производство на вятърна енергия да се осигури в същите срокове като предвидените за изграждането на „Hinkley Point C“.

414

На второ място следва да се провери дали изтъкнатите от Република Австрия доводи могат да оборят тези констатации.

415

Първо, Република Австрия представя интервю от 11 септември 2015 г. с главния изпълнителен директор на предприятието, което управлява по-специално електропреносните мрежи в Обединеното кралство. Според нея от това интервю е видно, че идеята да се използват големи ядрени централи вече не е актуална.

416

В това отношение, от една страна следва, да се отбележи, че въпросното интервю е излъчено след приемането на обжалваното решение и следователно то не може да постави под въпрос неговата законосъобразност (вж. т. 410 по-горе). Това е така още повече защото някои от възгледите на главния изпълнителен директор на предприятието отчитат нови обстоятелства, настъпили през 2015 г., и следователно след приемането на обжалваното решение.

417

От друга страна и във всички случаи се налага изводът, че във въпросното интервю не се поставя под въпрос ползата от ядрената енергия като надежден източник за производство на електроенергия. Освен това, макар това интервю да поставя под въпрос ползата от базово натоварване за потребителите въз основа на прогнозата, че потребителят сам ще произвежда електроенергията, в него се посочва също, че не е известна скоростта, с която ще се случи това развитие. По-нататък, не се оспорва, че базовото натоварване ще остане важно за професионалните клиенти. Освен това следва да се отбележи, че според друга прогноза в това интервю през 2020 г. търсенето на електроенергия ще се увеличи. Предвид тези съображения и с оглед, от една страна, на правото на Обединеното кралство да избира свободно както между различни енергийни източници, така и общата структура на енергийните си доставки, и от друга страна, широката свобода на преценка, с която Комисията разполага в това отношение (вж. т. 372 по-горе), следва да се приеме, че въпросното интервю не може да докаже, че в нейните констатации, посочени в точка 413 по-горе, има явни грешки.

418

Второ, Република Австрия твърди, че в бъдеще необходимостта от гъвкави ресурси ще се увеличи в сравнение с тази от базово натоварване, като се позовава на доклада на Комисията, озаглавен „Investment perspectives in the electricity market“ (Инвестиционни перспективи на електроенергийния пазар). В това отношение е достатъчно да се припомни, че поради причините, посочени в точка 410 по-горе, този доклад не може да постави под съмнение законосъобразността на обжалваното решение. Така или иначе този довод не може да обори констатациите на Комисията, че не е реалистично да се очаква, че могат да бъдат създадени достатъчно гъвкави и нисковъглеродни мощности за производство на енергия в същите срокове като предвидените за изграждането на „Hinkley Point C“.

419

Трето, Република Австрия изтъква, че от статия със заглавие „Will the U. S. Ever Need to Build Another Coal or Nuclear Power Plant?“, публикувана на 22 април 2009 г. в американско списание, е видно, че според председателя на американската Федерална комисия по ядрено регулиране концепцията за базово натоварване би могла да се превърне в анахронизъм.

420

В това отношение е достатъчно е да се отбележи, че макар от тази статия да личи, че според председателя на американската Федерална комисия по ядрено регулиране в бъдеще концепцията за базово натоварване би могла да стане анахронизъм, от същата статия е видно и че това мнение далеч не се споделя единодушно и че според други експерти ядрената енергия ще продължи да играе важна роля и в бъдеще. Следователно, с оглед на широкото право на преценка, с което разполага Обединеното кралство при определяне на своя енергиен микс, и тази статия не може да докаже, че изводите на Комисията, обобщени в точка 413 по-горе, са явно неправилни.

421

Поради това следва да се отхвърлят и доводите на Република Австрия, че концепцията за голямо базово натоварване е остаряла.

422

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че наличните запаси от уран не са неограничени. Освен това в голямата си част ядрените горива трябвало да бъдат внасяни от страни, в които политическата обстановка не е стабилна.

423

На първо място следва да се провери дали доводът, че известните запаси от уран са ограничени, може да обори констатациите на Комисията относно предимствата, произтичащи от разглежданите мерки.

424

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че видно от съображение 383 от обжалваното решение, очакваният експлоатационен срок на „Hinkley Point C“ е 60 години. От друга страна, според представеното от Комисията резюме на „Червената книга“, публикувана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), запасите от уран са достатъчни за следващите 150 години. От това следва, че доводът за ограничения характер на запасите не може да обори констатациите на Комисията.

425

Този извод не се поставя под въпрос от довода на Република Австрия, че от страница 10 на примерната ядрена програма на Комисията от 4 октомври 2007 г., COM (2007) 565 окончателен, следвало, че разумно обезпечени и възстановими запаси от уран на конкурентни цени могат да задоволят нуждите на ядрената промишленост най-малко за следващите 85 години при текущите нива на потребление.

426

Всъщност, първо, налага се изводът, че тази примерна програма се позовава на прогноза от по-ранна редакция на „Червената книга“, посочена в точка 423 по-горе, докато прогнозата за 150 години е от нейна по-нова редакция.

427

Второ, така или иначе, дори да се предположи, че известните запаси от уран, разумно обезпечени и възстановими на конкурентни цени, могат да задоволят нуждите на ядрената индустрия само за 85 години при текущите нива на потребление, този срок би надхвърлил очаквания експлоатационен срок на „Hinkley Point C“ и Република Австрия не изтъква подробни доказателства, че развитието на ядрената енергетика ще бъде такова, че известните запаси от уран ще се изчерпят, преди да изтече този срок.

428

Трето, в този контекст следва също така да се вземе предвид възможността за употреба на вече използвани горива или горива от демонтиране на ядрени оръжия. Що се отнася до тази възможност, Република Австрия само твърди, че видно от страница 18 на годишния доклад за 2014 г. на Агенцията за снабдяване към Евратом, държавите членки осигуряват само 21 % от капацитета за рециклиране, което няма да е достатъчно, за да отговори на нуждите на Съюза. В това отношение обаче е достатъчно да се отбележи, че от страници 18 и 33 на този документ е видно, че в световен мащаб има свръхкапацитет от преобразуване и че нуждите на производителите на електроенергия в Съюза са добре обезпечени в краткосрочен и средносрочен план.

429

Следователно доводът, че запасите от уран са ограничени, не може да се докаже наличието на явна грешка в преценката, която засяга констатациите на Комисията.

430

На второ място, що се отнася до довода, че Съюзът е силно зависим от вноса на ядрено гориво от трети държави, от една страна, следва да се припомни посочената по-горе възможност за рециклиране на вече използваните горива или на горивата, получени вследствие на демонтирането на ядрени оръжия, и наличието на уранови мини на територията на Съюза, макар и в много ограничени количества.

431

От друга страна, фактът, че голяма част от урана се внася от трети държави, не може сам по себе си да докаже, че „Hinkley Point C“ няма да може да достигне планираното производство на електроенергия.

432

Република Австрия обаче изтъква, че този внос до голяма степен идва от страни, в които политическата обстановка не е стабилна.

433

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че част от доставките идват от Канада и Австралия, и че Република Австрия не привежда доводи, които да поставят под въпрос стабилността на политическата обстановка в тези страни.

434

Второ, според информацията на Комисията, която препраща към страница 2 на примерната ядрена програма от 13 ноември 2008 г., COM(2008) 776 окончателен, запасите от уран се намират в стабилни от геополитическа гледна точка региони и са много разпръснати, което може да разсее опасността евентуални смущения в един или няколко от тези региони да доведат до недостиг на уран за държавите членки. Република Австрия не излага подробни доводи, които да поставят под въпрос тази информация.

435

Трето, в този контекст трябва да бъде взета предвид и информацията на Комисията, потвърдена от страници 4 и 11 на Известието на Комисията относно примерната ядрена програма от 4 октомври 2007 г., че европейските предприятия са съсобственици на мини в трети държави, а с Австралия, Канада, Съединените щати, Япония и Република Казахстан са сключени международни споразумения, улесняващи търговията с ядрени материали и технологии.

436

Четвърто, следва да се припомни, че зависимостта от вносни горива от трети държави не е особеност на ядрената енергетика, а съществува и за други технологии, като например газовите централи.

437

Ето защо доводът на Република Австрия, че много голяма част от урана трябва да се внася от трета държава, също не може да обори констатациите на Комисията относно положителните последици от разглежданите мерки.

438

При това положение трябва да бъдат отхвърлени всички доводи относно запасите от уран.

439

Накрая, що се отнася до довода, че Комисията не е трябвало да дава предимство на вноса на уранова руда от трети държави пред вноса на електроенергия от други държави членки, следва да се отбележи, че той се отнася до съпоставката между предимствата и недостатъците на разглежданите мерки. Поради това ще бъде взет предвид при разглеждането на тази съпоставка.

440

Република Австрия изтъква, че атомните електроцентрали са много чувствителни към покачването на температурата, тъй като се нуждаят от много студена вода. Поради това при горещини атомните електроцентрали трябвало да бъдат спирани.

441

На първо място трябва да се отбележи, че Република Австрия не изтъква нито един довод, който да докаже, че при нормални климатични условия атомните централи са особено чувствителни към метеорологичните условия, за разлика от възобновяемите енергийни източници като вятърната или слънчевата енергия.

442

На второ място следва да се провери дали доводът на Република Австрия, че горещините са в състояние да засегнат функционирането на атомните електроцентрали, може да обори констатациите на Комисията, обобщени в точка 405 по-горе.

443

Република Австрия изтъква, че чувствителността на атомните електроцентрали към горещините е видна от документ, озаглавен „Nuclear Free Local Authorities briefing“ от 9 декември 2014 г.

444

В това отношение следва да се приеме, че според този документ основната причина за ненадеждността на някои ядрени реактори е свързана факта, че става въпрос за остаряващи реактори, които са с изтекъл срок на годност. От една страна обаче, изграждането на „Hinkley Point C“ цели именно замяната на остаряващи атомни централи. От друга страна, се налага изводът, че Република Австрия не изтъква нито един довод, който да докаже, че „Hinkley Point C“, която се намира в Съмърсет, в крайбрежната зона на Обединеното кралство, би могла да бъде особено изложена на опасност от горещини и на проблеми с охлаждането.

445

При всички положения се налага да се приеме, че дори ако при изключителни обстоятелства функционирането на „Hinkley Point C“ бъде засегнато от горещини, това не би могло да постави под съмнение самия капацитет за производство на енергия, създаден с изграждането на посоченото съоръжение, който Комисията е взела предвид в рамките на съображенията си, обобщени в точка 405 по-горе. В този контекст следва да се вземе предвид и доводът на Комисията, че горещините водят до увеличаване на производството на слънчева енергия и следователно е налице определен компенсиращ ефект, който може да противодейства на евентуалните последици от прекалено високи температури върху производствата на ядрена енергия.

446

Предвид това следва да се заключи, че доводът за ефекта от горещините не може да докаже, че в констатациите на Комисията относно положителните последици от разглежданите мерки има явни грешки.

447

Република Австрия изтъква усложненията, до които може да доведе една авария в атомна централа, и по-конкретно авария в централа с размерите на бъдещата атомната централа „Hinkley Point“.

448

В това отношение на първо място следва да се отбележи, от една страна, че според информацията на Комисията производството в атомната централа „Hinkley Point“ ще се осигурява от няколко блока на атомни централи, използващи различни технологии, което ще позволи работата по поддръжката да се планира така, че да бъде запазено производството на базовото натоварване, и от друга страна, че Република Австрия не излага доводи, които да оспорят тази информация.

449

На второ място трябва да се приеме, че единствено фактът, че инцидентни аварии могат да засегнат функционирането на „Hinkley Point C“, не би могъл да постави под съмнение самия капацитет за производство на енергия, който ще създаде посоченото съоръжение и който Комисията е взела предвид в рамките на съображенията си, обобщени в точка 405 по-горе.

450

От това следва, че доводът относно възможните последствия от аварии не може да обори констатациите на Комисията за предимствата, произтичащи от разглежданите мерки.

451

Според Великото херцогство Люксембург констатацията на Комисията, че ядрената енергия е технология с ниски емисии на въглероден диоксид, е явно неправилна. Ядрената технология причинявала значителни емисии на въглероден диоксид поради въглерода, получен при добива и преработката на уран и при изграждането и демонтирането на атомните централи.

452

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията не е идентифицирала намаляването на въглеродните емисии като цел от обществен интерес, която може да обоснове самостоятелно разглежданите мерки. Въпреки това, както вече беше посочено в точка 405 по-горе, при съпоставката между предимствата и недостатъците на разглежданите мерки, тя отчита обстоятелството, че тези мерки се вписват в цялостна стратегия на Обединеното кралство за реформа на неговия електроенергиен пазар, с цел по-специално да намали въглеродните емисии. При тези обстоятелства следва да се провери дали изтъкнатите от Великото херцогство Люксембург доводи могат да докажат, че в констатацията, че разглежданите мерки се вписват в тази цялостна стратегия, има явна грешка в преценката.

453

По същество Великото херцогство Люксембург основава доводите си, че ядрената технология не е технология с ниски емисии на въглероден диоксид, на изследване, публикувано през 2008 г. и озаглавено „Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power“.

454

На първо място, що се отнася до съдържанието на това изследване, трябва да се приеме, че от него не произтича, че ядрената енергия е форма на енергия с високи въглеродни емисии. Напротив, както Комисията правилно отбелязва, от него е видно, че средната стойност на емисиите на въглероден диоксид от ядрените производствени мощности, изразена в еквивалент на въглероден диоксид, е 66 g в сравнение с емисиите от слънчевата енергия и от биомасата, които са между 13 g и 41 g еквивалент на въглероден диоксид, докато от изкопаемите горива като газ, петрол, дизел и въглища, емисиите са между 443 g и 1050 g еквивалент на въглероден диоксид.

455

На второ място следва да се отбележи, че Комисията посочва, че в бъдеще средната стойност на емисиите на въглероден диоксид от ядрените производствени мощности ще намалее. Въглеродният интензитет, дължащ се на потреблението на електричество, необходимо за добива на суровини, за изграждането и за демонтирането на атомна централа, вероятно може да намалее, поради факта че тази електроенергия ще е поне частично заменена от електроенергия, която не отделя никакъв или малко въглероден диоксид. Нито Република Австрия, нито Великото херцогство Люксембург оспорват тези доводи.

456

На трето място следва да се отбележи, че от своя страна Комисията представя друго изследване, което е от 2012 г. и в което са анализирани резултатите от различни изследвания, чиято тема е сходна с тази на представеното от Великото херцогство Люксембург изследване. Трябва обаче да се констатира, че от страница 90 от това изследване, което е с четири години по-ново от представеното от тази държава членка, е видно, че според научната доктрина емисиите на въглероден диоксид, причинени от ядрената енергия, са само част от емисиите, причинени от използването на изкопаеми горива за производството на енергия, и че са сходни с причинените от възобновяемите технологии.

457

С оглед на тези обстоятелства следва да се заключи, че доводите на Великото херцогство Люксембург не могат да докажат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, приемайки, че изграждането на „Hinkley Point C“ се вписва в цялостната стратегия на Обединеното кралство за реформа на електроенергийния пазар, която по-специално се стреми да постигне целта за намаляване на въглеродните емисии.

458

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят още, че „Hinkley Point C“ ще бъде завършена и пусната в експлоатация чак след прогнозирания от Обединеното кралство недостиг на доставки.

459

В това отношение на първо място следва да се припомни, че ако NNBG не спази предвидения график, рискува да загуби предимствата от договора за разлика и че поради това има стимул да спази този график.

460

На второ място и във всички случаи трябва да се отбележи, че се предвижда „Hinkley Point C“ да бъде въведена в експлоатация през 2023 г. Дори реалното въвеждане в експлоатация да се състои след тази дата, не е изключена възможността тя да допринесе за посрещане на нуждите от нови мощности за производство на енергия, годни да доставят 60 GW, установени от Обединеното кралство за периода 2021—2030 г.

461

С оглед на тези съображения трябва да се отхвърли и доводът, че изграждането на атомната централа „Hinkley Point C“ ще бъде завършено късно.

462

При това положение следва да се приеме, че никой от доводите на Република Австрия не може да постави под въпрос констатациите на Комисията относно положителните последици от разглежданите мерки.

463

Според доводите на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург в извода на Комисията, че нарушенията на конкуренцията, причинени от разглежданите мерки, са ограничени, има явни грешки в преценката. В този контекст следва да се вземат предвид и доводите, изтъкнати в рамките на първата и втората част на шестото основание (вж. т. 382 и 398 по-горе), довода относно засягането на условията на търговията между държавите членки (вж. т. 125 по-горе), както и довода относно ефекта на заключване на вътрешния пазар и последиците от разглежданите мерки върху цените на този пазар, които бяха изложени в рамките на петото основание (вж. т. 273 по-горе).

464

Преди всичко Република Австрия твърди, че Комисията пренебрегнала факта, че разглежданите мерки имат отрицателни последици върху вътрешния пазар, и по-конкретно върху енергийния пазар.

465

В това отношение следва да се припомни, че в точка 7.9 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че разглежданите мерки могат да нарушат конкуренцията, що се отнася до производството и доставката на електроенергия, и да засегнат търговията между държавите членки. Тя счита също, че тези мерки биха могли да доведат до промяна на инвестиционните решения и да изместят другите възможни инвестиции. Освен това в контекста на проверката си в точка 9.6 от това решение тя установява някои отрицателни последици от тези мерки, що се отнася до нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки. В съображение 548 от това решение обаче Комисията стига до заключението, че случаите на нарушаване на конкуренцията в резултат на въвеждането в експлоатация на „Hinkley Point C“ ще са сведени до необходимия минимум и ще се компенсират от положителните последици от същите тези мерки. Този извод се основава по-специално на проверката, извършена от нея в точки 9.6.1—9.6.5 от същото решение.

466

В този контекст следва също да се отбележи, че в точка 9.6.1 от обжалваното решение Комисията разглежда нарушенията на инвестициите, до които ще доведат разглежданите мерки, и тяхното отражение върху търговските потоци. В съображение 511 от посоченото решение тя заключава, че тези мерки оказват само незначително въздействие върху търговските потоци, цените и инвестициите. Този извод се основава на три констатации, развити в посочената точка, както и на констатацията, съдържаща се в съображение 403 от това решение.

467

Първо, в съображения 503—505 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че широкото използване на договори за разлика може в значителна степен да възпрепятства или изцяло да елиминира ролята на цените като инвестиционен сигнал и ефективно да доведе до регулиране на цените на електроенергията на равнища, избрани от правителството. Договорите за разлика ще изискват от производителите да продават на пазара, като по този начин се запазват някои от стимулите за участниците на пазара, на които не е предоставена подкрепа. Комисията обаче отбелязва, че тези стимули са запазени главно на оперативно ниво, а не на равнището на инвестиционните решения, които най-вероятно ще се определят от стабилността и сигурността на приходите, осигурявани чрез договорите за разлика. Във всеки случай нарушаването на пазара, произтичащо от договорите за разлика на оперативно равнище, е много ограничено по отношение на атомните централи, които се характеризират с ниски пределни оперативни разходи и следователно е вероятно да продават на пазара независимо от равнищата на цените и заемат челните позиции в кривата на дяловете на предлагане.

468

Второ, в съображения 506—508 от обжалваното решение, по отношение на изграждането на междусистемни връзки, както и на посоката и интензивността на търговските потоци, Комисията констатира, че изграждането на атомната централа „Hinkley Point C“ оказва минимално въздействие върху цените на едро в Обединеното кралство. В този контекст тя отбелязва, че извършеното моделиране предполага, че цените в Обединеното кралство ще намалеят с по-малко от 0,5 % в резултат от пускането в експлоатация на атомната централа, което от своя страна ще означава цялостно кумулативно намаляване на приходите от междусистемните връзки с по-малко от 1,7 % до 2030 г. Този резултат произтича от факта, че дори пределната цена на произведената в тази централа електроенергия да бъде по-ниска от цената на съществуващите електроцентрали, общият ѝ капацитет ще бъде малка част от общия капацитет на Обединеното кралство и всъщност може да се очаква намаляване на цените на едро и на приходите от междусистемни връзки и ако не се изгради посочената инсталация. Според Комисията този резултат се основава на най-лошия възможен сценарий, тъй като без тази централа може да се очаква Обединеното кралство да се стреми към други видове производство с ниски въглеродни емисии до степен, която ще бъде практически възможна (а не до общия капацитет на „Hinkley Point C“, който би бил прекалено голям, за да се замени само с източници с ниски въглеродни емисии). При това положение според нея може да се очаква намаляване на цените на едро и на приходите от междусистемни връзки и при отсъствието на „Hinkley Point С“.

469

Трето, що се отнася до нарушаването на търговията, в съображения 509 и 510 от обжалваното решение Комисията констатира, че „Hinkley Point C“ би оказала пренебрежимо слабо въздействие върху цените извън Обединеното кралство, което е определено количествено като максимум 0,1 %. Това би означавало намаление на трансграничните потоци с по-малко от 1 %. В този контекст Комисията отбелязва също, че според резултатите от модели на алтернативни сценарии, в които проектът за атомна централа „Hinkley Point“ не се реализира, изместването на алтернативни инвестиции ще е ограничено. По-специално прогнозите за спад в предлагането оставят достатъчно място за други производители и производствени технологии да навлязат на пазара и да увеличат своя капацитет независимо от инвестицията в „Hinkley Point C“, по-специално като се има предвид времето на затваряне на съществуващи атомни електроцентрали и централи, работещи на въглища. Обединеното кралство ще се нуждае от около 60 GW нов производствен капацитет, който да се включи в мрежата между 2021 г. и 2030 г., от който „Hinkley Point C“ ще осигури 3,2 GW. Ще бъде невъзможно този бъдещ недостиг на мощности за производство на енергия да се запълни само от източници с ниски въглеродни емисии.

470

Четвърто, в съображение 403 от обжалваното решение Комисията посочва, че договорът за разлика не дискриминира прекомерно другите технологии, тъй като и те могат да бъдат достатъчно подкрепяни чрез използването на същия вид инструмент, в рамките на пазара за капацитет, създаден от Обединеното кралство, с изключение на адаптациите, необходими предвид различията в технологиите.

471

От това следва, че трябва да се отхвърлят доводите на Република Австрия, че Комисията не взела предвид отрицателните последици от разглежданите мерки върху вътрешния пазар.

472

На второ място трябва да се отбележи, че с някои от доводите си Република Австрия се стреми да докаже, че в извода на Комисията за ограничения характер на нарушенията на конкуренцията, причинени от разглежданите мерки, има явни грешки. На първо място Република Австрия твърди, че договорът за разлика променя кривата на предлагане в ущърб на газовите електроцентрали. На второ място тя твърди, че посоченият договор води до неадекватни стимулиращи ефекти. На трето място, този договор щял да увеличи значително честотата на отрицателни цени. На четвърто място, противно на констатациите на Комисията, тези мерки предоставяли неадекватно предимство на ядрената технология. На пето място, Комисията не отчела в достатъчна степен значимостта на междусистемните връзки на енергийните мрежи.

473

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

474

На първо място Република Австрия твърди, че договорът за разлика променя кривата на предлагане в ущърб на газовите централи, които имали високи пределни разходи и биха имали затруднения да останат на пазара през 2030 г. Според нея излизането от пазара на газови централи би застрашило разработването на ефективно комбиниране на производствени мощности, основано на гъвкави газови централи, свързани с летливата вятърна енергия.

475

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че в рамките на проверката си Комисията не е изключила възможността договорът за разлика да има последици върху енергийния пазар. Както обаче е видно по-специално от съображение 510 от обжалваното решение, тя приема, че изместването на алтернативни инвестиции е ограничено, тъй като, от една страна, Обединеното кралство се нуждае от нов капацитет за производство на електричество, който да се включи в мрежата между 2021 г. и 2030 г. и който да достави около 60 GW, от които само 3,2 GW ще бъдат осигурени от „Hinkley Point C“, и от друга страна, изграждането на тази централа няма да доведе до увеличаване на базовия капацитет, а би било заместваща инвестиция, която ще компенсира част от производството от най-старите атомни централи и централи на въглища, произвеждащи базовото натоварване. В съображение 403 от обжалваното решение тя взема предвид и обстоятелството, че опасността от отстраняване от пазара на газови централи е ограничена от създаването на пазар на капацитет от Обединеното кралство, чиято цел е да привлече инвестиции в нова газови централи.

476

Трябва да се провери дали изтъкнатите от Република Австрия доводи могат да оборят тези констатации на Комисията.

477

Според Република Австрия неблагоприятните последици от договора за разлика върху газовите централи и непряко, върху производителите на вятърна енергия, са доказани в изследване от май 2012 г., озаглавено „Assessment of the dispatch distortions under the Feed-in Tariff with Contract for Differences policy“ (наричано по-нататък „изследването от май 2012 г.“).

478

Налага се обаче изводът, че съдържанието на изследването от май 2012 г. не може да докаже, че констатациите на Комисията за ограничените последици от изместването на алтернативни инвестиции са явно неправилни. Напротив, на страници 12—13 от това изследване се посочва, че изготвените модели и анализ не разкриват дължащо се на договорите за разлика значително изкривяване за базовото натоварване. Що се отнася до страници 6, 7, 36 и сл. от това изследване, на които Република Австрия основава довода си, вярно е, че според тях комбинирането на негъвкава технология, каквато е ядрената и технология, с такава с непостоянен характер, каквато е вятърната, би могло да създаде сценарии, при които производството на енергия да нахвърля търсенето, което би довело до ограничаване на производството от газови централи. Въпреки това, противно на твърденията на Република Австрия, от това изследване не може да се заключи, че изграждането на „Hinkley Point C“ ще има отстраняващ ефект за газовите електроцентрали. Напротив, следва да се отбележи, че видно от страница 30 от същото изследване, до 2030 г. в ядрената енергетика ще има само умерен растеж на съществуващия производствения капацитет, докато производството на вятърна енергия ще се увеличи значително, а добавянето на вятърен капацитет ще измени и кривата на предлагане в ущърб на газовите централи.

479

Освен това следва да се отбележи, че Република Австрия не излага нито един довод, който да постави под въпрос констатациите на Комисията, основани на бъдещия недостиг на капацитет, на факта, че изграждането на „Hinkley Point C“ представлява единствено заместваща инвестиции, и на наличието на пазар, създаден от Обединеното кралство, чиято цел е да привлече инвестиции в нови газови централи.

480

С оглед на тези съображения следва да се заключи, че доводите на Република Австрия относно изменението на кривата на предлагане не могат да докажат, че в констатациите на Комисията относно отрицателното въздействие на разглежданите мерки има явна грешка в преценката.

481

На второ място Република Австрия твърди, че механизмът на договора за разлика създава неадекватен стимулиращ ефект за NNBG. Договорът за разлика бил за него стимул да поддържа своите постъпления на енергия на високо равнище, без оглед на стабилността на мрежата. Така насърчаването на ядрената енергетика би могло да доведе до потенциален свръхкапацитет на негъвкаво производство на електроенергия, което би принудило производителите на енергия от възобновяеми източници да намалят своите постъпления в мрежата, за да не застрашат нейната сигурност. Поради това те биха загубили предоставяните им субсидии. При тези обстоятелства за другите производители на електроенергия би било трудно да се наложат или да навлязат на този пазар.

482

Първо, доколкото Република Австрия поддържа, че Комисията е допуснала грешка относно стимулиращия ефект на разглежданите мерки върху създаването на нови ядрени производствени мощности, доводите ѝ трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност тези доводи не могат да поставят под въпрос констатациите на Комисията в съображения 393—406 от обжалваното решение, че тези мерки ще позволят преодоляване на основните пречки пред инвестициите в такива нови мощности.

483

На второ място, доколкото според Република Австрия констатацията на Комисията, че договорът за разлика има само незначително въздействие върху инвестициите, е явно неправилна, следва да се отхвърлят и тези доводи.

484

На първо място следва да се припомни, че явлението, при което в някои много ветровити дни производството на вятърна енергия нараства и надхвърля търсенето, може директно да бъде свързано с непостоянния характер на тази технология и че рискът от такова явление се увеличава с дела на този източник на енергия в енергийния микс. В този контекст следва да се отбележи, че видно от страници 30 и 36 от изследването от май 2012 г., вследствие на увеличаването на вятърните инсталации до 2030 г. управителят на мрежата ще трябва да предприема мерки за ограничаване на производството на вятърна енергия при силен вятър.

485

По-нататък следва да се отбележи, че причината, поради която „Hinkley Point C“ ще произвежда електроенергия без оглед на производство на вятърните електроцентрали, се корени в самото естество на ядрената технология, която е негъвкав източник на енергия. Следователно, противно на поддържаното от Република Австрия, NNBG ще има стимул да запази своето ниво на производство в периоди на силен вятър не поради договора за разлика, а поради присъщите за тази технология технически причини.

486

Освен това, както е видно от съображение 14 от обжалваното решение, NNBG ще може получава плащания за разликата въз основа на производството си само до определен таван, който трябва да се определи в договора за разлика. Следователно посоченият договор не насърчава производството отвъд този таван.

487

Освен това се налага изводът, че Република Австрия не е изтъкнала довод, който да постави под съмнение констатациите на Комисията, че разглежданите мерки имат само незначително въздействие върху инвестициите. Както личи от съображения 510 и 511 от обжалваното решение, тези констатации са основани на прогнозите, че поради спада в доставките други производители и други производствени технологии биха могли да намерят своето място на пазара, както и на констатацията, че изграждането на „Hinkley Point C“ няма да доведе до увеличаване на базовия капацитет, а би било заместваща инвестиция, която ще компенсира частично затварянето на най-старите атомни централи и централи, работещи на въглища. В този контекст следва да се вземе предвид и фактът, че при ограничаване на мощностите за производство на енергия от вятърни паркове от страна на оператора на мрежата, съществува право на компенсация по балансиращия механизъм, в случай че цените не са отрицателни.

488

Предвид тези съображения следва да се заключи, че тези доводи на Република Австрия не могат да оборят извода на Комисията, че последиците от разглежданите мерки върху инвестициите във вятърни централи са ограничени.

489

На трето място Република Австрия твърди, че договорът за разлика ще увеличи честотата на отрицателни цени. Според нея „Hinkley Point C“ ще има особен стимул да произвежда, когато цените са отрицателни, и ще повлияе отрицателно на пазарните условия за конкурентни технологии.

490

В този контекст, от една страна, следва да се отбележи, че както е видно от съображение 497 от обжалваното решение, Комисията е взела предвид риска, че EDF може да измени референтната цена, като наддава за капацитет при много ниска, дори отрицателна цена. След като проучва този въпрос в рамките на точка 9.6.2 от посоченото решение, тя все пак приема, че този риск е незначителен. От друга страна, съгласно информацията на Комисията, съдържаща се в съображения 506—508 от това решение, изграждането на „Hinkley Point C“ следва да окаже минимално въздействие върху цените на едро в Обединеното кралство. В този контекст Комисията посочва, че извършеното моделиране предполага, че цените в Обединеното кралство ще намалеят с по-малко от 0,5 % в резултат от пускането в експлоатация на „Hinkley Point C“. Тя посочва още, че този резултат произтича от факта, че пределната цена на произведената в „Hinkley Point C“ електроенергия ще бъде по-ниска от цената на съществуващите електроцентрали, но общият ѝ капацитет ще бъде малка част от общия капацитет на Обединеното кралство и че намаляване на цените на едро може да се очаква и при отсъствието на „Hinkley Point C“.

491

Следва да се провери дали изтъкнатите от Република Австрия доводи могат оборят тези констатации на Комисията.

492

В това отношение следва да се отбележи, че единственият довод, който Република Австрия изтъква в този контекст, е изведен от това, че според странница 53 от изследването от май 2012 г. добавяне на 3 GW ядрен капацитет към негъвкавото предлагане на електроенергия ще удвои вероятността от отрицателни цени, докато ако ядреният капаците е под 3 GW, вероятността от отрицателни цени би намаляла с две трети.

493

Относно този довод следва да се отбележи, че Република Австрия не е установила, че проектът за изграждане на „Hinkley Point C“ може да се приравни на хипотезата, разгледана на страница 53 на изследването от май 2012 г., в която ще бъдат добавени 3 GW ядрен капацитет. Вярно е, че съгласно информацията на Комисията се очаква „Hinkley Point C“ да произвежда 3,2 GW. Съгласно информацията на Комисията обаче изграждането на „Hinkley Point C“ представлява единствено заместваща инвестиция, чиято цел е да компенсира част от производството от най-старите атомни централи и централи на въглища, произвеждащи базовото натоварване.

494

Така или иначе в положение като разглежданото в случая, в което Комисията посочва, че е извършила моделиране и въз основа на него е заключила, че цените в Обединеното кралство ще намалеят с по-малко от 0,5 % в резултат от пускането в експлоатация на „Hinkley Point C“, дори да бе основателен доводът за вероятността отрицателните цени да се увеличат, той няма да е достатъчен, за да се докаже наличието на явна грешка в преценката на Комисията. Всъщност от факта, че има вероятност отрицателните цени да се увеличат, не може да се изведе, че в заключението на Комисията, че цените във Великобритания ще намалеят с по-малко от 0,5 % в резултат от пускането в експлоатация на „Hinkley Point C“, има явна грешка.

495

Ето защо доводът на Република Австрия за увеличаване на вероятността от отрицателни цени също трябва да се отхвърли.

496

На четвърто място Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че констатацията на Комисията, съдържаща се в съображение 403 от обжалваното решение, че договорът за разлика не води до неадекватно предимство в сравнение с другите технологии, тъй като и другите технологии могат да бъдат подкрепяни по същия начин чрез договори за разлика, не е достатъчно обоснована и е неправилна. В този контекст държавите членки се позовават на Регламент № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.

497

От една страна, що се отнася до довода на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, изведен от Регламент № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, достатъчно е да се припомни, че този регламент предвижда само един стандартизиран подход за групово освобождаване, но не обвързва Комисията в контекста на индивидуална проверка, извършвана пряко на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (вж. т. 251 по-горе). Следователно само фактът, че разглежданите мерки не отговарят на изискванията, предвидени в този регламент, не може да докаже, че констатацията на Комисията в съображение 403 от обжалваното решение е явно неправилна.

498

От друга страна, що се отнася до довода на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, изведен от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г., в самото начало следва да се отбележи, че тези държави членки не твърдят, че Комисията е допуснала грешка, като не е приложила тези насоки по отношение на разглежданите мерки. Те само я упрекват, че е в съображение 403 от обжалваното решение е констатирала, че технологии, различни от ядрената, и последната могат да бъдат подкрепяни по същия начин, макар условията, при които помощите могат да бъдат отпускани на технологии, различни от ядрената, биха били с по-високи изисквания от условията, които Комисията прилага в посоченото решение към ядрената технология.

499

В това отношение е достатъчно е да се отбележи, че противно на застъпваното от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, в съображение 403 от обжалваното решение Комисията не е установила, че други технологии могат да бъдат подкрепяни с договори за разлика, които предвиждат същите условия като предвидените за „Hinkley Point C“. Всъщност в този контекст Комисията само констатира, че използването на инструмент като договора за разлика не води до прекомерна дискриминация за другите технологии, поради факта че този вид инструмент може да се използва за подкрепа и на други технологии. В това съображение обаче тя признава изрично, че може да са необходими адаптации предвид различията в технологиите.

500

Следователно трябва да бъдат отхвърлени доводите на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, че констатацията на Комисията, съдържаща се в съображение 403 от обжалваното решение, че използването на договор за разлика не води до неадекватно предимство в сравнение с другите технологии, тъй като и другите технологии могат да бъдат подкрепяни по същия начин чрез договори за разлика, не е достатъчно обоснована и е неправилна.

501

На пето място Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че Комисията не е отчела в достатъчна степен последиците от изграждането на „Hinkley Point C“ върху междусистемните връзки на енергийните мрежи.

502

В това отношение първо следва да се припомни, че в съображения 506—509 от обжалваното решение Комисията констатира, че изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“ следва да оказват минимално въздействие върху цените на едро в Обединеното кралство. В този контекст тя посочва, че извършеното моделиране предполага, че цените в Обединеното кралство ще намалеят с по-малко от 0,5 % в резултат от пускането в експлоатация на тази централа, което от своя страна ще означава цялостно кумулативно намаляване на приходите от междусистемните връзки с по-малко от 1,7 % до 2030 г. Следователно Комисията е отчела последиците от изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“ върху междусистемните връзки.

503

Второ, макар Република Австрия и Великото херцогство Люксембург да твърдят, че Комисията не е отчела в достатъчна степен тези последици, следва да се констатира, че тези държави членки не представят никакво доказателство, което може да обори констатациите на Комисията относно междусистемните връзки на енергийните мрежи.

504

Поради това доводът, с който Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че Комисията не е отчела в достатъчна степен последиците от изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“ върху междусистемните връзки на енергийните мрежи, трябва да бъде отхвърлен, а при това положение и всички доводи, с които Република Австрия и Великото херцогство Люксембург искат да докажат, че Комисията е пренебрегнала отрицателните последици, до които водят на пазара на енергия разглежданите мерки, или техния обхват.

505

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват различни доводи, за да поставят под съмнение съпоставката между положителните и отрицателните последици на разглежданите мерки, която Комисията е извършила. По същество те считат, че положителните последици от тези мерки са по-малко от отрицателните. Освен отрицателните последици, които вече бяха посочени в точки 382, 384 и 400 по-горе, а именно отстраняващия ефект за други производители, ограничението на постъпленията от вятърните централи в периоди на силен вятър, ефектите върху цените и по-неизгодните условия на един евентуален договор за разлика за други производители, Република Австрия изтъква друга отрицателна последица от тези мерки, състояща се в запазване на настоящата структура на доставки, която се характеризира с висок дял на ядрената енергия. Освен това тя изтъква, че Комисията не е отдала достатъчно значение на целите за насърчаване на енергийната ефективност и спестяването на енергия, за разработването на нови енергийни източници и за насърчаването на взаимната свързаност на енергийните мрежи, установени в член 194, параграф 1 ДФЕС. В този контекст също така следва да се вземат предвид доводите относно съпоставката, посочени в точки 238 и 439 по-горе, изведени от това, че Комисията създала предубеденост в полза на ядрената енергетика и че не трябвало да дава предимство на вноса на уранова руда от трети държави пред вноса на електроенергия от други държави членки.

506

В това отношение на първо място следва да се припомни, че в съображения 502—511 и 547 от обжалваното решение Комисията констатира, че рискът от нарушаване на конкуренцията е ограничен, по-специално що се отнася до последиците от разглежданите мерки върху алтернативните инвестиции и върху цените. Република Австрия и Великото херцогство Люксембург обаче не изтъкват доводи, които да поставят под съмнение този извод.

507

На второ място, що се отнася до доводите на Република Австрия, свързани със запазването на настоящата структура на доставки, следва да се припомни, че съгласно информацията на Комисията проектът за изграждане на „Hinkley Point C“ цели единствено да предотврати драстичния спад в приноса на ядрената енергия към общите нужди от електроенергия. Предвид обаче правото на Обединеното кралство да определи своя енергиен микс и като източник в него да запази ядрената енергия, което право произтича от член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС, както и от член 1, втора алинея, член 2, буква в) и член 192, първа алинея от Договора за Евратом, решението да се запази ядрената енергия в структурата на доставките не може да се счита за явно несъразмерно с положителните последици от разглежданите мерки.

508

На трето място, що се отнася до наведеното от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург обстоятелство, че в периоди на силен вятър вятърните централи са длъжни да намалят производството си, за да не застрашат стабилността на мрежата, първо следва да се отбележи, че това явление е следствие от непостоянния характер на вятърната технология. Второ, фактът, че произведеното от атомните централи негъвкаво базово натоварване може да увеличи този ефект, сам по себе си не е достатъчен, за да докаже, че отрицателните последици от разглежданите мерки са несъразмерни с произтичащите от тях положителни последици. Всъщност, от една страна, като се има предвид правото на Обединеното кралство да определя своя енергиен микс и като източник на енергия в него да запази ядрената енергия, то не може да бъде упреквано, че е приело мерките, необходими за да запази ядрената енергия в своя енергиен микс, дори да е възможно това да има отрицателни последици за производителите на енергия с непостоянен характер. От друга страна, така или иначе, според констатациите на Комисията, които доводите на Република Австрия и Великото херцогство Люксембург не поставят под съмнение, не би било възможно установеният от Обединеното кралство бъдещ недостиг на мощности за производство на енергия, годни да доставят 60 GW, да бъде запълнен единствено с използването на други източници с ниски въглеродни емисии.

509

На четвърто място Република Австрия посочва, че в рамките на съпоставката между последиците от разглежданите мерки Комисията не е отдала достатъчно значение на целта да се даде предимство на вноса на електроенергия от други държави членки и на целта за ефективност. В това отношение е достатъчно да се припомни, от една страна, че според констатациите на Комисията, обобщени в точки 405 и 466—470 по-горе, отражението на разглежданите мерки върху междусистемните връзки остава ограничено и е налице бъдещ недостиг на мощности за производство на енергия, годни да доставят 60 GW в Обединеното кралство, от които само 3,2 GW ще бъдат осигурени от „Hinkley Point C“, и от друга страна, че доводите, изтъкнати от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург, не оборват надлежно тези констатации. При тези обстоятелства доводът, че Комисията не отдала достатъчно значение на целта да се даде предимство на вноса на електроенергия от други държави членки и на целта за ефективност, не може да докаже, че отрицателните последици от разглежданите мерки са несъразмерни на произтичащите от тях положителни последици.

510

На пето място, следва да се припомни, че Обединеното кралство има право да определи състава на своя енергиен микс и да запази като източник в него ядрената енергия. Предвид това право само фактът, че за да създаде стимул за изграждането на нови ядрени производствени мощности, за преодоляване на пречките пред изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“, Обединеното кралство предвижда договор за разлика, който съдържа условия, по-изгодни от договорите за разлики, достъпни за други технологии, сам по себе си не е достатъчен, за да докаже, че отрицателните последици от разглежданите мерки са несъразмерни с произтичащите от тях положителни последици.

511

Следователно трябва да се отхвърлят всички доводи на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, които целят да докажат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при съпоставката на последиците от разглежданите мерки.

512

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че в рамките на съпоставката между последиците от разглежданите мерки Комисията не е взела предвид релевантни обстоятелства, каквито са последиците от тези мерки върху околната среда, рискът от тероризъм и разходите за съхраняване на ядрени отпадъци, както и последствията от тяхното финансиране. В този контекст следва също да се вземат предвид и доводите, които Република Австрия изтъква в рамките на четвъртото основание, че като е дала безусловно предимство на член 2, буква в) от Договора за Евратом, Комисията е нарушила принципите на опазване на околната среда, на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост (вж. т. 114 по-горе).

513

Комисията, Чешката република, Френската република, Унгария, Република Полша, Румъния, Словашката република и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

514

На първо място, следва да се разгледат доводите на Република Австрия, че Комисията не отчела в достатъчна степен принципите за опазване на околната среда, на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост.

515

В това отношение, първо, трябва да се констатира, че с разглежданите мерки Обединеното кралство не цели конкретно постигането на принципите, изтъкнати от Република Австрия и Великото херцогство Люксембург. Следователно Комисията не е длъжна да ги вземе предвид при идентифицирането на предимствата, произтичащи от разглежданите мерки.

516

Второ, що се отнася до недостатъците на разглежданите мерки, следва да се припомни, че в рамките на прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС Комисията трябва да съпостави предимствата на разглежданите мерки и тяхното отрицателно въздействие върху вътрешния пазар. Макар че опазването на околната среда трябва да бъде включено в определянето и прилагането на политиките на Съюза, и по-конкретно предназначените да създадат вътрешния пазар, строго погледнато, то не е един от съставните елементи на този вътрешен пазар, определен като пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Ето защо, когато е идентифицирала отрицателните последици от разглежданите мерки, Комисията не е била длъжна да вземе предвид степента, в която разглежданите мерки са неблагоприятни за постигането на този принцип (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2014 г., Castelnou Energía/Комисия, T‑57/11, EU:T:2014:1021, т. 189—191). Това важи и за принципите на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост, изтъкнати от Република Австрия.

517

Трето, доколкото с доводите си Република Австрия и Великото херцогство Люксембург се стремят да докажат, че Комисията не може да разреши мерки, които противоречат на правото на Съюза, от една страна, следва да се отбележи, че освен принципите на опазване на околната среда, на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост, тези държави членки не изтъкват нито една правна уредба на Съюза в областта на околната среда, която да не е била спазена. От друга страна, ако тези държави членки твърдят, че посочените принципи не допускат държавни помощи да бъдат предоставяни за изграждането или за експлоатацията на атомна електроцентрала, този довод също трябва да бъде отхвърлен, тъй като такова тълкуване не съответства на член 106а, параграф 3 от Договора за Евратом.

518

От това следва, че трябва да бъдат отхвърлени всички доводи на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, че Комисията не взела предвид в достатъчна степен принципите на опазване на околната среда, на предпазните мерки, на „замърсителят плаща“ и на устойчивост.

519

На второ място, доводът на Великото херцогство Люксембург, че Комисията не взела предвид в достатъчна степен опасността от тероризъм, трябва да се отхвърли поради сходни съображения. Всъщност конкретното предназначение на разглежданите мерки не е предпазване от тероризъм и, строго погледнато, защитата срещу тероризма не е една от съставните части на вътрешния пазар, определен като пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Освен това се налага изводът, че Република Австрия и Великото херцогство Люксембург не сочат никаква правна уредба относно безопасността на атомните електроцентрали, която да не е била спазена.

520

На трето място, що се отнася до довода на Република Австрия, че Комисията не взела предвид разходите за съхраняване на ядрени отпадъци, достатъчно е да се препрати към анализа в точки 354—358 по-горе.

521

На четвърто място, Република Австрия твърди, че Комисията не е отчела в достатъчна степен неблагоприятните последствия от разглежданите мерки за потребителите, които следвало да понесат тяхната цена, по-специално в качеството си на данъкоплатци.

522

В този контекст на първо място следва да се уточни, че доколкото става въпрос за плащания, които следва да бъдат извършени въз основа на договора за разлика, потребителите няма да бъдат засегнати в качеството си на данъкоплатци, тъй като тези плащания се финансират чрез налог върху доставчиците (вж. съображение 329 от обжалваното решение). Освен това, противно на твърденията на Република Австрия, от обжалваното решение не може да се изведе, че Комисията не е взела предвид интересите на потребителите на електроенергия в рамките на контрола за пропорционалност. Всъщност тя не само проучва въздействието на разглежданите мерки върху цените на електроенергия и констатира, че не следва да се очакват значителни последици, но също така гарантира, че тези мерки не водят до свръхкомпенсация. Така тя коригира ставката на таксата за кредитната гаранция, а в съображение 491 от посоченото решение изрично посочва, че промяната на механизма за разпределяне на печалбата вероятно ще означава по-ниски нива на подкрепа от доставчиците, а и в крайна сметка — от тези потребители.

523

На второ място, що се отнася до кредитната гаранция, от съображение 339 от обжалваното решение е видно, че тя включва ресурси на Обединеното кралство. Следователно в този контекст потребителите могат да бъдат засегнати в качеството си на данъкоплатци. В това отношение обаче следва да се припомни, че трябва да се прави разграничение между разглежданите мерки, от една страна, и тяхното финансиране, от друга страна. Всъщност данъците, с които се финансират помощите, не попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора относно държавните помощи, освен ако не представляват начин на финансиране на мярка за помощ, превръщайки се в неразделна част от нея. За да може данъкът или част от данъка да се разглеждат като неразделна част от мярка за помощ, непременно трябва да има задължителна връзка по предназначение между данъка и помощта съгласно релевантната национална правна уредба, в смисъл че приходът от данъка е предназначен по необходимост за финансирането на помощта. Ако такава връзка съществува, приходите от данъка влияят пряко върху размера на помощта и следователно върху оценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар (решение от 13 януари 2005 г.Streekgewest, C‑174/02, EU:C:2005:10, т. 25 и 26). Налага се обаче изводът, от една страна, че обжалваното решение не съдържа никакъв елемент, от който да се установи наличието на подобна връзка между кредитната гаранция и нейното финансиране, а от друга страна, че Република Австрия не изтъква нито един довод, който да докаже наличието на такава връзка.

524

Поради това следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията не взела предвид в достатъчна степен последиците от мерките върху потребителите, по-специално в качеството им на данъкоплатци.

525

На пето място, Република Австрия твърди, че Комисията не е взела предвид в достатъчна степен факта, че проектът „Hinkley Point C“ ще ограничи публичните средства и ще възпрепятства осъществяването на проектите за експлоатиране и развитие на възобновяеми енергийни източници.

526

В това отношение на първо място следва да се припомни, че съгласно член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС държавите членки разполагат с правото да избират между различни енергийни източници. Следователно сам по себе си изборът на Обединеното кралство да предостави помощ за насърчаване на ядрената енергия не може да се постави под въпрос, макар той да означава, че публичните ресурси, отпуснати за този проект, няма да са налице за други проекти.

527

На второ място следва да се отбележи, че Република Австрия не привежда никакво доказателство, че поради предоставянето на разглежданите мерки в полза на „Hinkley Point C“, Обединеното кралство няма да е в състояние да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза в областта на опазването на околната среда.

528

Трето, следва да се припомни, че в съображение 510 от обжалваното решение Комисията посочва, че независимо от инвестицията в „Hinkley Point C“, остава достатъчно място за други производители и производствени технологии да навлязат на пазара и да увеличат своя капацитет, и че в съображение 403 от това решение тя взема предвид факта, че договорът за разлика не дискриминира прекомерно другите технологии, тъй като те могат да бъдат подкрепяни достатъчно чрез използването на същия вид инструмент на пазара на капацитети, създаден от Обединеното кралство, с изключение на адаптациите, необходими предвид различията в технологиите. Следва също така да се припомни, че доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, разгледани в точки 463—511 по-горе, не могат да докажат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката в това отношение.

529

Предвид тези констатации следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че Комисията не взела в достатъчна степен предвид факта, че проектът „Hinkley Point C“ ограничава публичните средства и възпрепятства осъществяването на проектите за експлоатиране и развитие на възобновяеми енергийни източници, и поради това трябва да се отхвърлят всички доводи, че Комисията не взела предвид релевантни фактори.

530

При това положение следва да се отхвърлят всички доводи относно съпоставката на положителните и отрицателните последици от разглежданите мерки, и следователно цялото шесто основание, както и доводите относно необходимостта от тези мерки, изтъкнати в рамките на първото основание (вж. т. 196 по-горе) и петото основание (вж. т. 273 и 352 по-горе), а също и доводите относно тази съпоставка, изтъкнати в рамките на четвъртото основание (вж. т. 114 и 125 по-горе) и на първото основание (вж. т. 238 по-горе).

531

В рамките на второто оплакване от третата част и от шестата част на деветото основание Република Австрия изтъква доводи, които по същество са за непълнота на мотивите на обжалваното решение, що се отнася до контрола за пропорционалност на разглежданите мерки.

532

В рамките на първото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия твърди, че мотивите на обжалваното решение са непълни, що се отнася до възможните алтернативи на субсидирането на „Hinkley Point C“. От една страна, обжалваното решение не представило офертите на доставчиците на алтернативни енергии. От друга страна, това решение не съдържало „нищо“, що се отнася до мерките за енергоспестяване и за енергийна ефективност.

533

Комисията оспорва тези доводи.

534

В това отношение следва да се отбележи, че от точка 9.2 от обжалваното решение е видно, че според Комисията целта от обществен интерес, преследвана с разглежданите мерки, е целта за насърчаване на ядрената енергетика, и по-точно за създаване на нови ядрени производствени мощности. Ето защо причината, поради която офертите на доставчиците на алтернативна енергия не са алтернатива на субсидирането на „Hinkley Point C“, ясно личи от тази точка.

535

По-нататък, що се отнася до мерки за енергоспестяване и за енергийна ефективност, достатъчно е да се отбележи, че от съображения 250—254 от решението за започване на официална процедура по разследване следва, че Обединеното кралство е установило бъдещ недостиг на мощности за производство на енергия и че при определяне на мащаба на този бъдещ недостиг то е взело предвид мерките за енергоспестяване и за енергийна ефективност. Тъй като в обжалваното решение Комисията се позовава на този бъдещ недостиг и мотивите на решението за започване на официална процедура по разследване са част от контекста на обжалваното решение, мотивите на последното в това отношение не могат да се считат за недостатъчни (вж. т. 63 по-горе).

536

От друга страна, ако с настоящото оплакване Република Австрия иска да оспори основателността на гореспоменатите мотиви, достатъчно е да се припомни, че то вече бе разгледано и отхвърлено при проверката на шестото основание.

537

Ето защо първото оплакване от шестата част на деветото основание трябва да бъде отхвърлено.

538

В рамките на второто оплакване от шестата част на деветото правно основание Република Австрия поддържа, че Комисията не е представила сценариите, които посочва в съображение 416 от обжалваното решение.

539

Комисията оспорва този довод.

540

В самото начало следва да се отбележи, че съображение 416 от обжалваното решение се намира в точка 9.5.1 от това решение, в която Комисията описва кредитната гаранция, нотифицирана от Обединеното кралство, и по-специално ставката на таксата на тази гаранция, предвидена първоначално от посочената държава членка. В този контекст Комисията посочва, че при обстоятелствата в настоящия случай могат да се използват два метода за установяване на такава ставка на таксата за тази гаранция, която съответства на пазарните условия. Един от тези методи е така нареченият подход на очакваната загуба, който свързва бизнес плана на дружеството с капиталовата му структура при различни сценарии, водещи до вероятността от неизпълнение.

541

Република Австрия счита, че Комисията не е представила тези сценарии.

542

В това отношение следва да се отбележи, че в съображения 424—427 от обжалваното решение Комисията обяснява по-подробно подхода на очакваните загуби и един от сценариите, разгледани от Обединеното кралство в този контекст. Следва също да се отбележи, че Комисията е приела, че ставката на таксата за кредитната гаранция, нотифицирана от Обединеното кралство, не съответства на ставка при пазарни условия. Поради това съображения 463—477 от посоченото решение Комисията обяснява до каква степен следва да се промени ставката на таксата за тази гаранция, за да може елементът на помощ в кредитната гаранция да се сведе до минимум. В този контекст тя излага критериите, които е използвала, и сценариите, които е разгледала.

543

Предвид тези обстоятелства трябва да се отхвърли оплакването за непълнота на мотивите в съображение 416 от обжалваното решение.

544

В рамките на третото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия твърди, че в точка 9.5.2 от обжалваното решение Комисията се позовала на доклада TESLA 4, но не посочила свързаните с него данни. Поради това нейните преценки относно финансовия риск не били разбираеми.

545

Комисията оспорва този довод.

546

На първо място следва да се отхвърли доводът на Република Австрия за неизпълнение на задължението за мотивиране. В това отношение следва да се отбележи, че в съображения 434—458 от обжалваното решение Комисията е разгледала подробно нивото на цената на упражняване и нормата на възвръщаемост, като се основава на различни източници на данни. В съображения 446 и 447 от обжалваното решение тя взема предвид доклада TESLA 4, изготвен в рамките на NNBG. Налага се обаче изводът, че от публично достъпния вариант на това решение достатъчно ясно личи, че Комисията не разкрива данните от посочения доклад, за да опази търговската тайна.

547

На второ място, ако с довода си Република Австрия иска да оспори поверителния характер на тези данни или решението на Комисията да ги заличи, достатъчно е да се отбележи, че тя не изтъква нито един подробно развит довод в това отношение.

548

Следователно оплакването относно доклада TESLA 4 трябва да бъде отхвърлено.

549

В рамките на четвъртото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия изтъква, че не е ясно защо в точка 9.5.3.3 от обжалваното решение е публикуван механизмът за разпределение на печалбата, а не праговете на печалба от изграждането.

550

Комисията оспорва тези доводи.

551

В този контекст следва да се отбележи, че от съображение 487 от обжалваното решение ясно личи, че Комисията е приела, че праговете на печалба от изграждането представляват търговска тайна. Освен това следва да се приеме, че Република Австрия не изтъква нито един довод, който да оспори поверителния характер на тези сведения или основателността на решението на Комисията да не ги оповестява.

552

Следователно доводът на Република Австрия относно праговете на печалба от изграждането също трябва да бъде отхвърлен.

553

В рамките на петото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия изтъква, че мотивите на обжалваното решение са непълни, що се отнася до субсидиите, свързани с допълнителните разходи за демонтирането на инсталациите, както и за съхранението и третирането на ядрени отпадъци.

554

Комисията оспорва тези доводи.

555

В това отношение е достатъчно да се припомни, че както личи от съображения 460 и 461 от обжалваното решение, Комисията е взела предвид единствено елементи на разходите, свързани с управлението и погребването на отпадъците, на таксите за отговорност и извеждането от експлоатация, които са включени във финансовия модел за „Hinkley Point C“. Това решение обаче не се отнася до допълнителните елементи на помощ, свързани с този вид разходи. Поради това Комисията не е била длъжна да мотивира решението в това отношение.

556

В рамките на шестото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия поддържа, че Комисията е трябвало да обясни по-подробно защо, противно на практиката си по вземане на решение, тя не е счела, че липсата на тръжна процедура би засилила последиците от разглежданите мерки върху конкуренцията.

557

Комисията оспорва тези доводи.

558

В това отношение следва да се отбележи, първо, че в точка 9.1 от обжалваното решение Комисията е обяснила защо е счела, че към разглежданите мерки не са приложими Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ L 134, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3), изменена с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (OВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116), изменена.

559

Второ, в съображения 359—364 от обжалваното решение Комисията обяснява, че процедурата по подбор, използвана от Обединеното кралство, се основава на ясна, прозрачна и недискриминационна рамка, която може да се счита за еквивалентна на тръжна процедура по отношение на прозрачността и недопускането на дискриминация. В този контекст, в съображение 363 от посоченото решение, тя посочва изрично, че Обединеното кралство е провело разговори и с други образувания за разработване на проекти за нови ядрени производствени мощности, различни от NNBG.

560

Трето, следва да се констатира, че причините, поради които Комисията е счела, че разглежданите мерки не водят до свръхкомпенсация, личат достатъчно добре от точка 9.5 от обжалваното решение.

561

С оглед на тези обстоятелства настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

562

Във връзка със седмото оплакване от шестата част на деветото основание Република Австрия изтъква, че в съображение 389 от обжалваното решение Комисията констатира значително повишаване на благосъстоянието като цяло и на всички потребители. В този контекст обаче посочената институция не изложила до каква степен са били взети под внимание външните разходи, породени например от третирането и съхранението на ядрени отпадъци или от рисковете от злополуки. Освен това мотивите в точка 9.4 от това решение, които се отнасят до въпроса дали инструментите са подходящи, не били разбираеми. В този контекст Комисията не се произнесла в достатъчна степен по последиците от разглежданите мерки върху вътрешния пазар на електроенергия.

563

Комисията оспорва тези доводи.

564

В това отношение следва да се отбележи, че в точка 9.3 от обжалваното решение Комисията се произнася по въпроса дали е била необходима намеса от Обединеното кралство за постигането на преследваната от него цел от обществен интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, а в точка 9.4 от това решение тя се произнася по въпроса дали разглежданите мерки, и по-специално договорът за разлика, могат да се считат за инструменти, които са подходящи за постигането на тази цел. В този контекст Комисията взема предвид по-специално факта, че други технологии могат да бъдат подкрепяни по същия начин чрез договори за разлика, както и непостоянния характер на много от технологиите за възобновяеми енергийни източници. За разлика обаче от поддържаното от Република Австрия, в тези точки тя не е извършила пълна съпоставка между всички релевантни положителни и отрицателни последици от тези мерки. Всъщност тя прави това на по-късен етап от анализа си, в рамките на точка 9.6 от посоченото решение.

565

Следователно Комисията не е била длъжна в точки 9.3 и 9.4 от обжалваното решение да се произнесе по всички положителни и отрицателни последици от разглежданите мерки, нито да ги съпостави. От друга страна, в съображение 389 от това решение тя посочва подобряването на благосъстоянието на обществото като цяло и на всички потребители, но този извод не е резултат от такава съпоставка. В посоченото съображение тя само констатира, че създаването на нови ядрени производствени мощности е положителна последица от тези мерки.

566

С оглед на тези съображения трябва да се отхвърли и оплакването за непълнота на мотивите в точки 9.3 и 9.4 от обжалваното решение.

567

В рамките на второто оплакване от третата част на деветото основание Република Австрия твърди, че в точка 8.1.7 от решението за започване на официална процедура по разследване Комисията изразила сериозни съмнения в съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар в доклад, който стига до заключението, че те могат да доведат до сериозни нарушения на конкуренцията. В обжалваното решение обаче Комисията не обяснила причините, поради които тези съмнения са преодолени.

568

Комисията оспорва тези доводи.

569

В това отношение първо следва да се припомни, че както личи от член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, съображенията на Комисията в точка 8.1.7 от решението за започване на официална процедура по разследване са предварителни оценки (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2009 г., ISD Polska и др./Комисия, T‑273/06 и T‑297/06, EU:T:2009:233, т. 126 и цитираната съдебна практика). Следователно мотивите на обжалваното решение не могат да се смятат за непълни само защото не са съвсем идентични с мотивите, съдържащи се в решението за започване на официална процедура по разследване. Всъщност в решението, прието в края на официална процедура по разследване, Комисията не е длъжна да представи анализ на всички съображения, изложени в решението за започване на официалната процедура по разследване.

570

Второ, трябва да се вземе предвид фактът, че в обжалваното решение Комисията е обяснила защо, след като е анализирала задълбочено последиците от разглежданите мерки върху конкуренцията и върху търговията между държави членки, е приела, че те са съвместими с вътрешния пазар. В този контекст следва също да се отбележи, че съмненията на Комисията се отнасят до мерките, за които Обединеното кралство е подало уведомление. За сметка на това разрешението, което се съдържа в обжалваното решение, се отнася до мерките, след като са били изменени, за да се вземат предвид тези съмнения.

571

Трето, доколкото Република Австрия изтъква, че измененията на мерките, за които е подадено уведомление, не могат да отстранят първоначално повдигнатите съмнения, налага се изводът, че в това отношение тя не изтъква нито един подробно развит довод.

572

Четвърто, така или иначе трябва да се отбележи, че в съображение 402 от решението за започване на официалната процедура Комисията изрично посочва, че докладът, посочен в точка 8.1.7 от него, не отразява непременно нейната позиция.

573

Предвид тези съображения следва да се заключи, че противно на изтъкваното от Република Австрия, само фактът, че Комисията не е изложила подробно причините, поради които не споделя съмненията, изразени в доклада, посочен в точка 8.1.7 от решението за започване на официална процедура по разследване, не означава, че мотивите на обжалваното решение са непълни.

574

Следователно второто оплакване от третата част на деветото основание и шестата част на деветото основание трябва да бъдат отхвърлени.

575

Третото основание и първото оплакване от третата част на деветото основание се отнасят съображения 344—347 от обжалваното решение. В тези съображения Комисията посочва, че мерките, които включват оперативна помощ, по принцип не съответстват на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, но че разглежданите мерки трябва да се считат за еквивалентни на инвестиционна помощ, тъй като трябва да направят възможно за NNBG да се ангажира с инвестиции в изграждането на „Hinkley Point C“. В този контекст тя по-специално приема, че по отношение на финансовото моделиране нетната настояща стойност на плащанията на цената на упражняване може да се смята за еквивалент на плащането на еднократна сума, която дава възможност на NNBG да покрие разходите за строителство.

576

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург смятат, че тези съображения са неправилни. На първо място, те поддържат, че Комисията е трябвало да квалифицира разглежданите мерки като оперативни помощи, несъвместими с вътрешния пазар. На второ място, Република Австрия твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано.

577

Република Австрия и Великото херцогство Люксембург твърдят, че разглежданите мерки представляват оперативни помощи, които не са съвместими с вътрешния пазар. В този контекст трябва да се вземе предвид и доводът, изтъкнат в рамките на четвъртото основание, което се отнася до квалификацията на разглежданите мерки като инвестиционна помощ, както е посочено в точка 125 по-горе.

578

Комисията, Чешката република, Унгария, Република Полша и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

579

В това отношение на първо място следва да се припомни, че според установената съдебна практика оперативните помощи, които са предназначени да запазят статуквото или имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на обичайната си дейност, не могат да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, EU:C:2000:537, т. 88—91, от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 30 и от 21 юли 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, C‑459/10 P, непубликувано, EU:C:2011:515, т. 33—36).

580

Всъщност такива помощи не могат да отговарят на изискванията на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Така оперативните помощи, които само запазват статуквото, не могат да улеснят развитието по смисъла на посочената разпоредба. Не може да се счита, че от своя страна помощите, които само намаляват текущите и обичайните оперативни разходи, които дадено предприятие така или иначе е трябвало да понесе в рамките на обичайната си дейност, преследват цел от обществен интерес по смисъла на тази разпоредба. Освен това помощите, които предоставят предимства на предприятия, без да са насочени към постигането на преследвана от отпускащата ги държава членка цел от обществен интерес, и които следователно тези предприятия могат да използват за покриване на свои съществуващи и текущи оперативни разходи, не могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар в приложение на същата разпоредба. Всъщност такива помощи биха поставили тези дружества в по-благоприятно положение в сравнение с техните конкуренти, без това да е обосновано от постигането на цел от обществен интерес.

581

Налага се изводът, че в обжалваното решение Комисията не е поставила под съмнение съдебната практика, цитирана в точка 579 по-горе. Напротив, в съображение 344 от това решение тя се позовава на първия параграф от точка 8.1 от решението за започване на официална процедура по разследване, в която е цитирала посочената съдебна практика.

582

Както е видно обаче от съображения 344—347 от обжалваното решение, Комисията е приела, че цитираната в точка 579 по-горе съдебна практика не е приложима към разглежданите мерки вследствие на особеността на проекта и на факта, че целта на тези мерки е да направят възможно за NNBG да се ангажира с инвестиции в изграждането на „Hinkley Point C“.

583

Противно на твърденията на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, този подход не е неправилен. Всъщност няма пречка мярка за помощ, която преследва цел от обществен интерес, която е подходяща и необходима за постигането ѝ, която не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, и която следователно отговаря на изискванията на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар в приложение на тази разпоредба, независимо от въпроса дали трябва да бъде квалифицирана като инвестиционна или оперативна помощ. Впрочем следва да се припомни, че дори оперативна помощ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, когато тези условия са изпълнени (вж. в този смисъл, решение от 9 юни 2016 г., Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 116 и 117).

584

Що се отнася до разглежданите мерки, първо следва да се припомни, от една страна, че в обжалваното решение Комисията е констатирала, че с тях се преследва цел от обществен интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, която не може да бъде постигната своевременно без намеса на държавата, а от друга страна, че Република Австрия и Великото херцогство Люксембург не са изтъкнали доводи, които да поставят под въпрос тази констатация. Следователно тези мерки не могат да се считат за помощи, които само запазват статуквото. Напротив, според констатациите на Комисията в тяхно отсъствие няма да бъдат извършени своевременно никакви инвестиции в нови ядрени производствени мощности.

585

Второ, следва да се припомни, че според изводите на Комисията, които не са оборени от доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, разглежданите мерки са подходящи и необходими за постигането на тази цел и не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. При тези обстоятелства разглежданите мерки не могат да се считат за помощи, които само намаляват текущите и обичайните оперативни разходи, които предприятието така или иначе е трябвало да понесе в рамките на обичайната си дейност. Напротив, посочените мерки имат за цел да създадат стимул за изграждането на нови ядрени производствени мощности, като намалят рисковете, свързани с инвестициите, с цел да осигурят тяхната рентабилност.

586

Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург. Преди всичко тези държави членки изтъкват доводи относно договора за разлика. На второ място те изтъкват доводи относно споразумението с министъра. На трето място са доводите относно предвидената компенсация. На четвърто място те твърдят, че в обжалваното решение Комисията е трябвало да направи ясно разграничение между оперативна помощ и инвестиционна помощ.

587

На първо място, Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват доводи, с които да докажат, че този договор е неразривно свързан с функционирането на „Hinkley Point C“. В този контекст те твърдят, че той покрива текущите разходи на NNBG и следователно не се ограничава само до това да субсидира изграждането на блок C на посочената централа, а се отнася и до текущата експлоатация, и че обемът на помощта следва да зависи пряко от произведената енергия.

588

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че мярка за помощ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, ако отговаря на изискванията, предвидени в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, независимо дали е квалифицирана като оперативна помощ или инвестиционна помощ (вж. т. 583 по-горе).

589

Що се отнася до довода на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, че е невъзможно да се установи връзка между плащанията, извършвани в изпълнение на договора за разлика, и инвестициите в нови ядрени производствени мощности, достатъчно е да се отбележи, че този договор цели да гарантира стабилни приходи за достатъчно дълъг период от време, за да стимулира съответното предприятие да инвестира средствата, необходими за изграждането на такива нови мощности. Следователно по същество става въпрос за инструмент за хеджиране на риска под формата на ценови стабилизатор, който предлага стабилност и сигурност на приходите. За разлика обаче от безвъзмездната субсидия, която се предоставя изцяло предварително или в зависимост от напредъка на изграждането, договорът за разлика има стимулиращ ефект върху инвестициите, като гарантира фиксирано и стабилно ценово равнище.

590

В този контекст трябва първо да се припомни, че съгласно договора за разлика NNBG ще получи плащания само когато референтната цена е под цената на упражняване. Когато обаче референтната цена е по-висока от цената на упражняване, NNBG ще бъде длъжно да възстанови разликата между тези две цени (вж. т. 5 по-горе). Следователно, дори ако предоставянето и размерът на помощта зависят от обстоятелствата около функционирането на „Hinkley Point C“ и производството на електроенергия от този блок, съществува ясна връзка между този размер и преследваната цел от обществен интерес. Всъщност тези условия имат за цел да гарантират, че размерът на дължимото вследствие договора за разлика плащане съответства на нивото, което трябва да бъде достигнато, за да се задействат инвестициите в нови ядрени производствени мощности.

591

Второ, противно на поддържаното от Република Австрия, фактът, че ако „Hinkley Point C“ не е приключил, NNBG няма да получи помощи съгласно договора за разлика, не може да постави под въпрос връзката между разглежданите мерки и преследваната цел от обществен интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности. Всъщност следва да се приеме, че в тази хипотеза преследваната цел от обществен интерес няма да бъде постигната. Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС обаче допуска ред и условия за разпределяне на риска, съгласно които техническият риск от реализацията се носи от предприятието получател.

592

Трето, Република Австрия твърди, че договорът за разлика позволява преразглеждане на цената на упражняване и че в този контекст ще бъдат взети предвид не само инвестиционните, но и оперативните разходи.

593

В това отношение следва да се отбележи, че цената на упражняване, разрешена от Комисията в обжалваното решение, взема предвид не само цената за изграждането на „Hinkley Point C“, но също така и оперативните разходи за този блок. Всъщност тези разходи оказват влияние върху рентабилността на проекта и поради това се отразяват на размера, който трябва да достигне цената на упражняване, за да се вземе решение за инвестиции в нови ядрени производствени мощности.

594

Следователно фактът, че след 15 и 25 години цената на упражняване може да бъде преразгледана и че в рамките на това преразглеждане (вж. т. 5 по-горе) ще бъдат взети предвид данни относно оперативните разходи, не може да постави под въпрос връзката между разглежданите мерки и преследваната цел от обществен интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности. Всъщност, като се има предвид, че оперативните разходи, въз основа на които е изчислена цената на упражняване, трябва да бъдат оценени ex ante и че срокът на експлоатация на „Hinkley Point C“ ще бъде много дълъг, възможността за такова преразглеждане има за цел да смекчи за двете страни рисковете, свързани с дългосрочните разходи, за да се увеличи или намали размерът на цената на упражняване, гарантиран от договора за разлика.

595

Ето защо, макар плащанията, които ще бъдат извършени в изпълнение на договора за разлика, да се отнасят до функционирането на „Hinkley Point C“, както и до производството и продажбата на ядрена енергия от тази централа, това не може да постави под въпрос връзката между тези плащания и първоначалното инвестиционно решение.

596

Следователно, дори NNBG да използва част от плащанията, които ще получи в резултат от договора за разлика, за да покрие текущи оперативни разходи на „Hinkley Point C“, това не би могло да прекъсне връзката, съществуваща между разглежданите мерки и преследваната цел от обществен интерес, а именно създаването нови ядрени производствени мощности.

597

Поради това доводите на Република Австрия и на Великото херцогство Люксембург, които целят да докажат, че този договор е неразривно свързан с функционирането на „Hinkley Point C“, не могат да бъде приети.

598

На второ място, Република Австрия твърди, че разходите, свързани със спирането на атомна електроцентрала, със съхранението на отпадъци или с отговорността и с мониторинга на такава централа, представляват разходи, които обикновено произтичат от нормалното функциониране на една атомна централа. Покриването на разходите за съхраняване на радиоактивните отпадъци следва по-специално да се разглежда не като инвестиционна, а като оперативна помощ.

599

Този довод също трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, както бе посочено в точки 593 и 594 по-горе, разходите, свързани със спирането на атомна електроцентрала, със съхранението на отпадъците или с отговорността и с мониторинга на такава централа, които Комисията е взела предвид в обжалваното решение (вж. т. 354—359 по-горе), оказват влияние върху нормата на възвръщаемост, от която зависи решението да се инвестира в изграждането на „Hinkley Point C“. Следователно отчитането на тези разходи при определянето на цената на упражняване не може да постави под въпрос връзката, съществуваща между плащанията, извършвани в изпълнение на договора за разлика, от една страна, и целта от обществен интерес, преследвана от Обединеното кралство, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, от друга страна.

600

На трето място, следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че в съображение 358 от обжалваното решение Комисията сама признала, че договорът за разлика представлява оперативна помощ. В това отношение трябва да се отбележи, че в съображение 358 от обжалваното решение, което е в точка 9.1 от същото, Комисията проверява дали разглежданите мерки са съвместими със съществуващото регулиране на пазара и посочва, че договорът за разлика на „Hinkley Point C“ не отговаря на критериите за определяне като договор за обществена поръчка или дейност по обществена доставка, тъй като само установява условията за извършване на дейност по производството на електроенергия чрез използването на ядрена технология. Както обаче бе посочено в точки 577—600 по-горе, сам по себе си фактът, че договорът за разлика ще окаже влияние върху условията, при които „Hinkley Point C“ ще произвежда ядрена електроенергия, не може да постави под съмнение неговата съвместимост с вътрешния пазар.

601

На четвърто място, доколкото Република Австрия твърди, че договорът за разлика ще стимулира NNBG да произвежда електроенергия дори когато цените са по-ниски от пределните разходи или са отрицателни, е достатъчно да се припомни, че този довод вече бе разгледан в рамките на анализа на шестото основание (вж. т. 481—488 по-горе) и че той не може да постави под въпрос съвместимостта на договора за разлика с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

602

При това положение трябва да се отхвърлят всички доводи на Великото херцогство Люксембург и Република Австрия във връзка с договора за разлика.

603

Що се отнася до споразумението с министъра, Република Австрия само изтъква, че в случай на предсрочно затваряне на атомната централа „Hinkley Point“, прехвърлянето на NNBG би означавало също че публичните органи ще поемат цялостно управлението на облъчени материали. В това отношение е достатъчно да се препрати към точки 280—282 и 354—359 по-горе, от които е видно, че в обжалваното решение Комисията не е разрешила държавна помощ относно цялостното поемане на управлението на облъчени материали от публичните органи в такъв случай. Следователно този довод също трябва да се отхвърли.

604

В подкрепа на третото основание Република Австрия и Великото херцогство Люксембург изтъкват доводи, свързани с предвидената компенсация.

605

На първо място, Великото херцогство Люксембург изтъква, че оперативната подкрепа е по всяка вероятност прекомерна сума. Било много вероятно пазарните цени на електроенергията да продължават да намаляват и помощта, която ще се изплаща съгласно договора за разлика, да представлява много висока субсидия през тези 35 години на производство на енергия, много по-висока от предвидената и изчислената при въвеждането на механизма за подпомагане.

606

В това отношение следва да се отбележи, че в подкрепа на своя довод, че платената въз основа на договора за разлика помощ ще е прекомерна, Великото херцогство Люксембург посочва само че е много вероятно пазарните цени на електроенергията ще продължат да намаляват. Само по себе си обаче това обстоятелство не може да докаже, че плащанията са прекомерни. Всъщност, като се има предвид преследваната от Обединеното кралство цел от обществен интерес, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности, размерът на помощта би могъл да се счита за прекомерен само ако бе доказано, че и по-малка сума би била достатъчна, за да се вземе решение за инвестиране в такива нови мощности. От друга страна, фактът, че цената, която ще се плаща съгласно договора за разлика, евентуално би могла да бъде по-ниска от бъдещата пазарна цена, сам по себе си не може да докаже наличието на свръхкомпенсация. Във всеки случай в този контекст следва да се припомни, че има две дати, предвидени за преразглеждане на оперативните разходи, първата от които ще бъде 15 години, а втората — 25 години след датата на пускане на първия реактор. Тези преразгледани оценки ще позволят повишаване или намаляване на цената на упражняване въз основа на известните действителни оперативни разходи и на преразгледаните прогнози за тези разходи по някои разходни пера, определени в договора за разлика (вж. съображение 31 от обжалваното решение). Следователно този довод трябва да се отхвърли.

607

На второ място, Република Австрия твърди, че инвестиционните разходи са допустими само до размера, необходим за осъществяването на общия интерес и че от съвместното съществуване на редица отделни помощи може да се заключи, че разглежданите мерки имат за цел действителното функциониране на „Hinkley Point C“, а не нейното изграждане.

608

В това отношение е достатъчно да се припомни, че доводите за наличие на свръхкомпенсация бяха разгледани и отхвърлени в точки 392—398 по-горе и че в сегашния контекст Република Австрия не представя допълнителни доводи, които могат да докажат такова наличие. По-специално тази държава членка не изтъква нито един подробно развит довод, който да докаже, че плащанията, които ще бъдат извършени в изпълнение на договора за разлика, ще надхвърлят равнището, необходимо за да се стимулират инвестициите в нови ядрени производствени мощности. В този контекст следва да се отбележи също така, че когато референтната цена бъде по-висока от цената на упражняване, NNBG ще трябва да плати разликата между тези две цени на своя контрагент.

609

Следователно доводите относно компенсацията, предвидена в разглежданите мерки, трябва също да бъдат отхвърлени.

610

Република Австрия изтъква, че видно от точка 77 от решение от 26 септември 2002 г., Испания/Комисия (C‑351/98, EU:C:2002:530), Комисията е трябвало да проведе ясно разграничение между оперативна и инвестиционна помощ.

611

Този довод също трябва да се отхвърли.

612

Всъщност, както ясно личи от точки 76 и 77 от решение от 26 септември 2002 г., Испания/Комисия (C‑351/98, EU:C:2002:530), в делото, по което то е постановено, са били приложими Насоките на Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда (ОВ C 72, 1994 г., стр. 3), а те изрично разграничават инвестиционните помощи, от една страна, и оперативните помощи, от друга страна. В този случай Комисията, която е обвързана от тези насоки, е била длъжна да квалифицира въпросната помощ в зависимост от предвидените в тях категории.

613

От решение от 26 септември 2002 г., Испания/Комисия (C‑351/98, EU:C:2002:530), обаче не може да се изведе, че Комисията е длъжна да се придържа към тези категории и извън приложното поле на Насоките на Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда.

614

Следователно този довод също трябва да се отхвърли, а оттам и всички доводи, целящи да докажат, че разглежданите мерки са несъвместими с вътрешния пазар, тъй като представляват оперативни помощи.

615

В рамките на третото основание и първото оплакване от третата част на деветото основание Република Австрия твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до квалификацията на разглежданите мерки. Фактът, че Комисията рязко се отклонила от собствената си практика по вземане на решения без задълбочена обосновка, представлявало неизпълнение на задължението за мотивиране. Според Република Австрия, ако Комисията е възнамерявала да упражни правото си на преценка по радикално нов начин, тя е трябвало да изложи подробна обосновка в това отношение. В този контекст тя твърди също, че Комисията не обяснила достатъчно защо, след като в решението за започване на официалната процедура по разследване квалифицира тези мерки като оперативни помощи, в рамките на обжалваното решение тя ги квалифицира като инвестиционна помощ.

616

Комисията, Чешката република, Унгария, Република Полша и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

617

На първо място следва да се припомни, че в съображения 344—347 от обжалваното решение Комисията действително констатира, че по принцип оперативните помощи не отговарят на изискванията на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. В този контекст обаче тя се позовава на точка 8.1, първи параграф от решението за започване на официална процедура по разследване, в което посочва съдебната практика, цитирана в точка 579 по-горе. Ето защо от това съображение не може да се заключи, че помощ, която преследва цел от обществен интерес, която е подходяща и необходима за постигането на тази цел и не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, и следователно отговаря на изискванията, предвидени в посочената разпоредба, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с тази разпоредба. Освен това в посочените съображения Комисията отбелязва, че разглежданите мерки трябва да позволят на NNBG да се ангажира с инвестиции в изграждането на „Hinkley Point C“, като се вземат предвид особеностите и рисковият профил на проекта и се сведат до минимум размерът на необходимата помощ и допълнителните мерки, които са абсолютно необходими за привличането на инвестициите. Тя посочва също така, че по отношение на финансовото моделиране нетната настояща стойност на плащанията на цената на упражняване може да се смята за еквивалент на плащането на еднократна сума, която дава възможност на NNBG да покрие разходите за строителство.

618

На второ място трябва да се отбележи, че мотивите на обжалваното решение относно квалификацията на разглежданите мерки не се ограничават само до съображения 344—347 от това решение и че в точка 9 от него Комисията излага причините, поради които условията по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС са изпълнени, като посочва подробно преследваната с разглежданите мерки цел, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности (вж. т. 9.2 от това решение), обстоятелствата, които налагат намеса на държавата (вж. т. 9.3 от същото решение) и пропорционалността на тези мерки (вж.т. 9.5 и 9.6 от въпросното решение).

619

Следователно Комисията е изпълнила задължението да мотивира квалификацията на разглежданите мерки.

620

Нито един от доводите, изтъкнати от Република Австрия, не може да постави под въпрос този извод.

621

На първо място Република Австрия твърди, че тъй като в Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г., както и в предходната си практика по вземане на решения Комисията е утвърдила принципа, че оперативните помощи не са съвместими с вътрешния пазар, тази институция е трябвало допълнително да обясни защо се е отклонила от този принцип.

622

В това отношение първо следва да се припомни, че от съдебната практика не може да се заключи, че помощите, които отговарят на изискванията по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, не могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, независимо дали са квалифицирани като оперативни или като инвестиционни помощи (вж. т. 577—586 по-горе).

623

Второ, следва да се отхвърлят доводите на Република Австрия, изведени от предходната практика на Комисията.

624

От една страна, противно на това, което твърди Република Австрия, нейният довод не намира никакво основание в съображения 396 и 397 от Решение на Комисията от 4 юни 2008 година относно държавна помощ C 41/05, предоставена от Унгария чрез споразумения за изкупуване на електроенергия (ОВ L 225, 2009 г., стр. 53), които впрочем се отнасят до прилагането на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, а не до прилагането на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Несъмнено в съображение 396 от това решение Комисията приема, че някои от субсидиите, разглеждани във въпросното дело, които ще бъдат изплатени едва след въвеждането в експлоатация на атомната централа и които покриват текущите разходи, представляват оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар. Въпреки това, както е видно от съображение 397 от това решение, става дума за помощи, по отношение на които унгарските органи и заинтересованите страни не са доказали, че съществуват регионални затруднения, свързани със специфичните региони, нито са установили, че е спазен принципът на пропорционалност.

625

От друга страна, доколкото Република Австрия изтъква, че в Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. Комисията е утвърдила принципа, че оперативните помощи не са съвместими с вътрешния пазар, достатъчно е да се отбележи, че противно на твърдяното от тази държава членка, от тези насоки не следва, че оперативните помощи не могат да се считат за съвместими с този пазар. Напротив, от точка 3.3.2.1 от тях е видно, че Комисията е приела, че при определени условия оперативните помощи могат да отговарят на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Във всеки случай следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията е взела предвид целта за насърчаване на ядрената енергетика, която не е сред целите, посочени от същите насоки.

626

На второ място Република Австрия изтъква, че в точка 8.1 от своето решение за започване на официална процедура по разследване Комисията е приела, че разглежданите мерки са оперативни помощи, които би могло да не са съвместими с вътрешния пазар. Тя трябвало да обясни допълнително защо в рамките на обжалваното решение вече няма такива съмнения.

627

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че както е видно от член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, съображенията на Комисията в точка 8.1 от решението за започване на официална процедура по разследване са предварителни оценки. Следователно мотивите на обжалваното решение не могат да се считат за непълни поради факта, че не са идентични с тези на решението за започване на официална процедура по разследване. Следователно в обжалваното решение, което е прието в края на тази официална процедура по разследване, Комисията не е била длъжна да представи анализ на всички констатации, изложени в решението за започване на официалната процедура по разследване, на които се позовава Република Австрия (вж. т. 569 по-горе).

628

Освен това следва да се припомни, че както бе посочено в точка 618 по-горе и в точка 8.1 от решението за започване на официална процедура по разследване, Комисията само се позовава на съдебната практика, посочена в точка 579 по-горе, в която става въпрос за оперативни помощи, които поради причините, изложени в точка 580 по-горе, не отговарят на изискванията по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Всъщност в момента, в който Комисията е приела решението за започване на официална процедура по разследване, тя е имала съмнения относно съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар съгласно посочената разпоредба. При все това, след задълбочено разглеждане и изменения на въпросните мерки (корекция на ставката на таксата за кредитната гаранция и на механизмите за разпределяне на печалбата), съмненията на Комисията са преодолени.

629

Следователно доводът, изведен от точка 8.1 от решението за започване на официална процедура по разследване, трябва също да се отхвърли, а при това положение и всички доводи за неизпълнение на задължението за мотивиране, що се отнася до квалификацията на разглежданите мерки.

630

От това следва, че третото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост, както и доводът, изтъкнат в рамките на четвъртото основание, а именно че разглежданите мерки представляват оперативни помощи, които не са съвместими с вътрешния пазар (вж. т. 125 по-горе), както и първото оплакване от третата част на деветото основание.

631

Настоящото основание се отнася до констатациите на Комисията, изложени в съображения 348—365 от обжалваното решение, в които тя проверява дали разглежданите мерки са съвместими със съществуващото регулиране на пазара.

632

В съображения 350—358 от обжалваното решение Комисията посочва по-специално че правилата за възлагане на обществени поръчки, залегнали в Директива 2004/17 относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и в Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, не са приложими за разглежданите мерки, тъй като последните не включват обществени поръчки за доставки, строителни работи или услуги. Въз основа на наличната информация не е било възможно да се заключи, че договорът за разлика се отнася до придобиването на строителни работи, услуги или доставки и че поради това се определя като концесия или обществена поръчка. Според Комисията в този договор за разлика не се установяват специални изисквания относно доставката на възложителя или на трети страни на някакъв вид услуги, стоки или работи. В разглежданите мерки не се предвиждат взаимнообвързващи задължения, които биха могли да бъдат изпълними по съдебен път. По-нататък, броят на договорите за разлика, които могат да бъдат сключени от производителите на ядрена електроенергия, няма да бъде фиксиран, с изключение на ограничения брой налични строителни площадки за изграждане на атомни електроцентрали.

633

В съображения 359—364 от обжалваното решение Комисията посочва, че член 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (OВ L 211, 2009 г., стр. 55) не е нарушен. В този член не се предвижда използването на тръжна процедура, а се постановява, че могат да се използват еквивалентни процедури по отношение на прозрачността и недопускането на дискриминация и въз основа на публикуваните критерии. Процедурата по подбор, която Обединеното кралство използва, за да определи контрагент, готов да инвестира в нова ядрена производствена мощност и да сключи договор за разлика, се основавала на ясна, прозрачна и недискриминационна рамка, която по отношение на прозрачността и недопускането на дискриминация може да се счита за еквивалентна на тръжна процедура.

634

Република Австрия е на мнение, че тези констатации са неправилни.

635

Първо следва да се разгледат доводите на Република Австрия, че Обединеното кралство не е обявило тръжна процедура за проекта „Hinkley Point C“. След това ще бъде разгледан доводът на Република Австрия, че следваната от Обединеното кралство процедура е дискриминационна.

636

Република Австрия поддържа, че съгласно Директиви 2004/17 и 2004/18, член 8 от Директива 2009/72 и принципите на прозрачност, на недопускане на дискриминация и на равно третиране, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС, Обединеното кралство трябвало да обяви процедура за обществена поръчка за проекта „Hinkley Point C“. Тези правила били неразривно свързани с предмета на разглежданите мерки и нарушаването им задължавало Общия съд да отмени обжалваното решение.

637

Комисията, Унгария и Обединеното кралство оспорват тези доводи. В този контекст Комисията изтъква по-специално че законосъобразността на разглежданите мерки не зависи от спазването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки.

638

Първо ще бъдат разгледани доводите за нарушение на Директиви 2004/17 и 2004/18. След това ще бъдат разгледани доводите за нарушение на член 8 от Директива 2009/72 и на принципите на прозрачност, равно третиране и недопускане на дискриминация, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС.

639

Република Австрия твърди, че при обстоятелствата по случая, в приложение на Директиви 2004/17 и 2004/18 Обединеното кралство е било длъжно да обяви тръжна процедура за проекта „Hinkley Point C“. Въпросният проект представлявал обществена поръчка или поне концесия по смисъла на тези директиви. Този проект би трябвало да се преценява в неговата цялост, като се вземат предвид всички планирани етапи и крайната му цел. Такава преценка би показала, че разглежданите мерки представляват взаимнообвързващо задължение за предоставяне на услуга. Изграждането на „Hinkley Point C“ и подаването на електроенергия в обществената мрежа, което ще последва, ще послужат за покриване на конкретна нужда на Обединеното кралство като възлагащ орган. Насрещната престация на Обединеното кралство била договорената помощ. Република Австрия твърди, че не разполага с достатъчно информация, за да прецени дали разглежданите мерки трябва да бъдат квалифицирани като обществена поръчка или като концесия.

640

Комисията, Унгария и Обединеното кралство оспорват тези доводи. В този контекст Комисията изтъква по-специално че в приложение на нейното Решение 2006/211/ЕО от 8 март 2006 година, постановяващо, че член 30, параграф 1 от Директива 2004/17 се отнася за производството на електроенергия в Англия, Шотландия и Уелс (ОВ L 76, 2006 г., стр. 6), посочената директива не се прилага към разглежданите мерки.

641

На първо място следва да се разгледат доводите, с които се цели да се докаже наличието на поръчка по смисъла на Директива 2004/17 или на обществена поръчка по смисъла на Директива 2004/18.

642

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/17 поръчките за доставки, строителство и услуги са писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече възложители и един или повече изпълнители на строителство, доставки или услуги. Съгласно член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18 обществените поръчки са писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с обект изпълнение на строителство, доставяне на стоки или предоставяне на услуги.

643

Член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/17 и член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 уточняват, че поръчките за строителство (Директива 2004/17) и обществените поръчки за строителство (Директива 2004/18) са поръчки с обект изпълнение или проектиране и изпълнение на строителни работи, свързани с определени дейности, или строеж, или извършване, независимо с какви средства, на строеж, отговарящ на изискванията на възложителя (Директива 2004/17) и възлагащия орган (Директива 2004/18).

644

Съгласно член 1, параграф 2, буква в), първа алинея от Директива 2004/17 и член 1, параграф 2, буква в), първа алинея от Директива 2004/18, поръчките за доставки (Директива 2004/17) и обществените поръчки за доставки (Директива 2004/18) имат за обект покупката, наемането, финансовия лизинг или лизинга, със или без правото на закупуване, на стоки.

645

Член 1, параграф 2, буква г), първа алинея от Директива 2004/17 и член 1, параграф 2, буква г), първа алинея от Директива 2004/18 уточняват, че поръчките за услуги (Директива 2004/17) и обществените поръчки за услуги (Директива 2004/18) са поръчки, различни от поръчките за строителство или поръчките за доставки (Директива 2004/17) и от обществените поръчки за строителство или обществените поръчки за доставки (Директива 2004/18).

646

Именно в светлината на тези разпоредби следва да бъдат разгледани доводите, с които Република Австрия иска да докаже, че разглежданите мерки трябва да бъдат квалифицирани като поръчка по смисъла на Директива 2004/17 или като обществена поръчка по смисъла на Директива 2004/18.

647

В този контекст на първо място следва да се отбележи, че кредитната гаранция и споразумението с министъра не представляват нито поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/17, нито обществена поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18.

648

На второ място следва да се провери дали Комисията е трябвало да квалифицира договора за разлика като поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/17 или като обществена поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18.

649

В това отношение следва да се отбележи, че както е видно по-специално от съображения 219, 312, 313 и 356 от обжалваното решение, договорът за разлика не позволява на Обединеното кралство да изисква от NNBG нито да изгради „Hinkley Point C“, нито да доставя електроенергия. Договорът за разлика не установява специални изисквания нито относно строителните работи, които NNBG ще извърши, нито относно електроенергията, която ще предоставя. Ако NNBG не приключи изграждането на посочения блок или не произведе електроенергията, Обединеното кралство няма да има и право на обезщетение от страна на NNBG. Тази държава членка обаче ще може да прекрати едностранно договора за разлика, ако изграждането не приключи на окончателната дата за изпълнение.

650

С оглед на тези характеристики на договора за разлика, противно на твърдяното от Република Австрия, не може да се счита, че той има за цел да обезпечи конкретна нужда на Обединеното кралство като възлагащ орган. Напротив, целта на този договор е да се отпусне субсидия, с която Обединеното кралство само стимулира NNBG и неговите инвеститори да постигнат целта от обществен интерес, посочена от тази държава членка, а именно създаването на нови ядрени производствени мощности.

651

Следователно договорът за разлика не предвижда императивно задължение за NNBG относно изпълнението на строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги по смисъла на Директива 2004/17 или на Директива 2004/18. Ето защо следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че разглежданите мерки представляват поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/17 или обществена поръчка по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18.

652

На второ място следва да се разгледа доводът на Република Австрия, че Комисията не взела предвид факта, че разглежданите мерки представляват концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

653

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Директива 2004/17 и член 1, параграф 3 от Директива 2004/18, концесията за строителство (по Директива 2004/17) и концесията за строителство (по Директива 2004/18) са договори от същия вид като поръчките за строителство (Директива 2004/17) или като обществените поръчки за строителство (Директива 2004/18), с изключение на факта, че насрещната престация за строителството, което трябва да се извърши, се състои или единствено в право да се експлоатира строежът, или в това право заедно с плащане.

654

Съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 и член 1, параграф 4 от Директива 2004/18 концесията за услуги е договор от същия вид като поръчка за услуги (Директива 2004/17) или като обществена поръчка за услуги (Директива 2004/18), с изключение на факта, че насрещната престация за предоставянето на услугите се състои или единствено в правото да се експлоатира услугата, или в това право заедно с плащане.

655

Именно в светлината на тези разпоредби следва да бъдат разгледани доводите, с които Република Австрия иска да докаже, че разглежданите мерки е трябвало да бъдат квалифицирани като концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или като концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

656

В този контекст на първо място следва да се отбележи, че кредитната гаранция и споразумението с министъра не представляват нито концесия за строителство по смисъла на член 1, параграф 3, буква a) от Директива 2004/17, нито концесия за строителство по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 2004/18.

657

На второ място трябва да се провери дали Комисията е трябвало да квалифицира договора за разлика като концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или като концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

658

Съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 и член 1, параграф 4 от Директива 2004/18, поръчките и обществените поръчки, от една страна, и концесиите, от друга страна, се различават единствено по насрещната престация, дължима на оферента. Както обаче следва от съображенията, развити в точки 649—651 по-горе, именно тъй като договорът за разлика не предвижда задължение за NNBG да извърши строителство, да достави стоки или да предостави услуги, той не може да бъде квалифициран като поръчка или като обществена поръчка. От това следва, че посоченият договор не може да се квалифицира и като концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

659

Впрочем това тълкуване се потвърждава от съображение 12 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (OВ L 94, 2014 г., стр. 1), от което е видно, че самото финансиране на дадена дейност, по-конкретно чрез предоставяне на безвъзмездни средства, не представлява концесия по смисъла на тази директива.

660

При това положение следва да се заключи, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че разглежданите мерки не представляват нито поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17, нито обществена поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

661

Нито един от доводите, изтъкнати от Република Австрия, не може да постави под въпрос този извод.

662

На първо място тя изтъква, че в съображение 312 от обжалваното решение Комисията е констатирала наличието на договорни задължения за NNBG и че такива задължения са типичен елемент на обществена поръчка.

663

В това отношение следва да се отбележи, че наистина в съображение 312 от обжалваното решение Комисията посочва, че „[договорът за разлика] изглежда съдържа редица такива строги клаузи, които стимулират NNBG да изпълнява задълженията си съгласно договора“. Въпреки това в това съображение и в съображение 313 от посоченото решение Комисията констатира също, че NNBG няма задължение нито да изгради „Hinkley Point C“, нито да доставя електроенергия. Следователно договорните задължения, на които Комисията се позовава в съображение 312 от това решение, не могат да обосноват квалифицирането на договора за разлика като поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или като обществена поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

664

Противно на твърдяното от Република Австрия, от констатацията на Комисията, съдържаща се в съображение 312 от обжалваното решение — според която договорните разпоредби, предвидени в договора за разлика, „по-скоро са типични договорни задължения, каквито всички страни по договор биха се опитали да включат в подобно споразумение“ — не може да се заключи, че става въпрос за задължения, които могат да обосноват квалифицирането на договора за разлика като поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17 или като обществена поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18. Всъщност от това съображение и от неговия контекст ясно личи, че като говори за „подобно споразумение“, Комисията няма предвид сключването на споразумение за поръчка, обществена поръчка или концесия, а споразумение, предвиждащо стимул под формата на субсидия за постигане на цел от обществен интерес. Следователно това са задължения, които обикновено се съдържат в споразумения за субсидиране.

665

Ето защо доводът на Република Австрия относно съображение 312 от обжалваното решение трябва да се отхвърли.

666

На второ място Република Австрия твърди, че Комисията не взела предвид в достатъчна степен обстоятелството, че за NNBG било фактически невъзможно да се оттегли от договорите поради потенциалния размер на инвестиционните разходи, които биха били загубени. Теоретичната възможност за едностранно прекратяване на договора не би могла да изключи напълно прилагането на Директиви 2004/17 и 2004/18.

667

В това отношение следва да се отбележи, че този довод не може да постави под въпрос съображението, посочено в точка 650 по-горе че договорът за разлика не установява специални изисквания нито относно строителните работи, които NNBG ще извърши, нито относно електроенергията, която то трябва произведе или достави. В този контекст следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че от съображение 13 от обжалваното решение може да се заключи, че тъй като NNBG ще бъде задължено да поддържа предварително определено минимално равнище на производителност, дори да не постигне посоченото минимално равнище, това ще доведе само до загуба на помощ, като това било равнозначно на задължение да се изгради и експлоатира „Hinkley Point C“, като се имат предвид значителните инвестирани суми. Всъщност от това съображение и от съображение 313 от посоченото решение ясно личи, че NNBG не е длъжно да осигурява определено минимално равнище на производителност, а тези съображения предвиждат само че ако то не постигне коефициент на натоварване от 91 процента, няма да постигне приходите, които очаква да получи по проекта. Следователно не съществува никакво договорно задължение за NNBG да спази този коефициент на натоварване.

668

При липсата обаче на конкретни договорни изисквания относно строителните работи, които ще извърши NNBG, или електроенергията, която ще произведе или предостави, прилагането на разпоредбите на Директива 2004/17 и на Директива 2004/18 не е обосновано.

669

Във всеки случай, при липсата на договорно задължение за изпълнение на строителни работи, за доставка на стоки или за предоставяне на услуги по смисъла на Директива 2004/17 или на Директива 2004/18, не би могла да се изключи възможността — въпреки икономическите стимули, които гарантират, че NNBG ще изгради и експлоатира „Hinkley Point C“ — поради икономически причини това предприятие да реши да не я завърши или да не я експлоатира.

670

С оглед на тези съображения следва да се отхвърли доводът на Република Австрия, че NNBG фактически било длъжно да осигури равнище на производителност.

671

На трето място Република Австрия твърди, че правилата, които уреждат обществените поръчки, не могат да останат неприложени само поради обстоятелството, че проектът за изграждане и експлоатация на „Hinkley Point C“ е замислен и установен до голяма степен от EDF.

672

Този довод трябва да бъде отхвърлен.

673

В това отношение е достатъчно да се припомни, че Комисията не е изключила прилагането на Директиви 2004/17 и 2004/18, поради факта че проектът за изграждане и експлоатация на „Hinkley Point C“ е бил установен по-голяма степен от EDF, а защото договорът за разлика не предвижда договорно задължение за изпълнение на строителни работи, за доставка на стоки или за предоставяне на услуги по смисъла на тези директиви.

674

На четвърто място, що се отнася до твърдението на Република Австрия, че не разполага с достатъчно информация, за да определи дали разглежданите мерки трябва да бъдат квалифицирани като поръчка, като обществена поръчка или като концесия, достатъчно е да се констатира, че Република Австрия разполага с достатъчно информация, за да реши дали договорът за разлика предвижда задължение за NNBG да изпълни строителни работи, да достави стоки или да предостави услуги, и тъй като не съществува такова задължение, при всички случаи поради причините, изложени в точки 640—661 по-горе, разглежданите мерки не могат да бъдат квалифицирани нито като поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/17, нито като обществена поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2004/18.

675

На пето място Република Австрия твърди, че Комисията е трябвало да разгледа проекта като цяло, като вземе предвид сложността на договорния механизъм във връзка с изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“. Този довод трябва да бъде отхвърлен. Всъщност при липсата на задължение за NNBG да изпълни строителни работи, да достави стоки или да предостави услуги не може да се приеме, че дори разгледани като цяло, въпросните мерки е трябвало да бъдат квалифицирани като поръчка, обществена поръчка или концесия по смисъла на Директива 2004/17 или на Директива 2004/18.

676

Предвид предходните съображения следва да се отхвърлят всички доводи, с които Република Австрия иска да докаже, че Комисията е трябвало да квалифицира разглежданите мерки като поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2014/17 или като обществена поръчка или концесия за строителство по смисъла на Директива 2014/18, без да е необходимо произнасяне по довода на Комисията, че в приложение на Решение 2006/211 Директива 2004/17 не е приложима към тези мерки.

677

Република Австрия твърди, че предмет на доставката е изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“, а насрещната престация е финансовата подкрепа от Обединеното кралство. Ето защо съгласно член 8 от Директива 2009/72 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност, присъщи на Договора за функционирането на ЕС, Обединеното кралство е трябвало да организира тръжна процедура относно проекта за изграждане и експлоатация на „Hinkley Point C“, формулирана ясно, точно и еднозначно, съдържаща пълна и точна информация за цялостния ход на процедурата и гарантираща, че всички оференти разполагат с еднакви възможности. Такава процедура е следвало да бъде организирана, тъй като е налице трансграничен интерес, дори ако разрешението за упражняване на дейност не задължава приобретателя да извършва прехвърлената дейност. Констатацията на Комисията в съображение 357 от обжалваното решение, че системата на договора за разлика остава отворена за всички потенциални заинтересовани страни и следователно не е избирателна, не била убедителна. Изборът на NNBG щял да доведе до изключване на други оператори от изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“.

678

Комисията, Унгария и Обединеното кралство оспорват тези доводи.

679

В самото начало следва да се отбележи, че с тези си доводи Република Австрия не оспорва факта, че процедура по подбор е била проведена. Тя само твърди, че организираната от Обединеното кралство процедура (вж. т. 634 по-горе) не е достатъчна, тъй като не става въпрос за тръжна процедура относно изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“.

680

На първо място следва да се разгледа доводът на Република Австрия за нарушение на член 8 от Директива 2009/72.

681

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 1, първо изречение от Директива 2009/72 държавите членки трябва да гарантират възможността, в интерес на сигурността на доставките, за осигуряване на нови мощности за производство на енергия или на мерки за енергийна ефективност или за управление на търсенето чрез тръжна процедура или процедура, равностойна по отношение на прозрачност и недискриминиране, въз основа на публикувани критерии.

682

Налага се изводът, че член 8, параграф 1, първо изречение от Директива 2009/72 не изисква непременно държавата членка за организира тръжна процедура, а ѝ позволява да следва друга процедура, стига да се извърши въз основа на публикувани критерии и да е равностойна на тръжна процедура по отношение на прозрачност и недопускане на дискриминация. Следователно този член не изключва възможността държава членка да избере инструмент, какъвто е субсидията за стимулиране на предприятията да осъществят поставената цел от обществен интерес, вместо да организира тръжна процедура.

683

Ето защо, противно на твърдяното от Република Австрия, член 8, параграф 1, първо изречение от Директива 2009/72 не изисква непременно за изграждането и експлоатацията на „Hinkley Point C“ да се организира тръжна процедура.

684

При това положение доводът на Република Австрия за нарушение на член 8 от Директива 2009/72 трябва да се отхвърли.

685

На второ място следва да се разгледа доводът на Република Австрия за нарушаване на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС.

686

В този контекст следва да се припомни, че принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност се прилагат за обществените поръчки, концесиите, разрешенията и лицензиите за изключителни права, предоставени от публичен орган, за които законодателят на Съюза не е уточнил специални правила. Всъщност, когато се възлагат такива договори или права, принципите на равно третиране, на прозрачност и на недопускане на дискриминация изискват държавите членки да гарантират достатъчно равнище на публичност, което да позволи откриването на процедура за подбор при условията на конкурентност, както и контрол за безпристрастност на процедурите за възлагане (вж. в този смисъл решения от 7 декември 2000 г., Telaustria и Telefonadress, C‑324/98, EU:C:2000:669, т. 62, от 3 юни 2010 г., Sporting Exchange, C‑203/08, EU:C:2010:307, т. 41 и от 14 ноември 2013 г., Belgacom, C‑221/12, EU:C:2013:736, т. 28).

687

В този контекст обаче следва да се припомни, че принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност не изискват непременно да се организира тръжна процедура за определен проект (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2010 г., Sporting Exchange, C‑203/08, EU:C:2010:307, т. 41). Следователно те не ограничават правото на държавите членки да избират между обществена поръчка и отпускане на субсидия, която да стимулира предприятията да постигнат определена цел от обществен интерес.

688

Ето защо следва да се отхвърли доводът на Република Австрия за нарушение на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали разглежданите мерки могат да бъдат приравнени на разрешение или лицензия за изключителни права по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 687 по-горе.

689

При това положение трябва да се отхвърлят всички доводи, с които Република Австрия иска да докаже, че Обединеното кралство е трябвало да организира тръжна процедура за проекта „Hinkley Point C“, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали нарушение на Директиви 2004/17 и 2004/18, на член 8 от Директива 2009/72 или на произтичащите от Договора за функционирането на ЕС принципи на прозрачност, на равно третиране и недопускане на дискриминация би могло да постави под съмнение законосъобразността на обжалваното решение.

690

В рамките на седмото основание Република Австрия излага довод, свързан със съображение 549 от обжалваното решение. В това съображение относно съответствието на разглежданите мерки с членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС Комисията отбелязва, че докато договорите за разлика не могат да се сключват с производители на електроенергия извън Великобритания, Обединеното кралство е поело ангажимента да коригира начина, по който се изчисляват задълженията на доставчиците на електроенергия за плащания по договора за разлика, така че допустимата енергия, произведена от атомни електроцентрали в Съюза, но извън Великобритания, доставяна на клиенти във Великобритания, да не се включва в пазарните дялове на доставчиците. В този контекст Комисията отбелязва, че Обединеното кралство ще премахне това освобождаване, след като производителите от други държави членки получат правото да кандидатстват за договори за разлика.

691

Според Република Австрия от съображение 549 от обжалваното решение е видно, че системата на договора за разлика е дискриминационна, при положение че производителите на електроенергия извън Обединеното кралство нямат право да кандидатстват за нея.

692

Комисията оспорва този довод.

693

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че както е видно от съображения 359—364 от обжалваното решение, процедурата за подбор, която Обединеното кралство е следвало, за да определи контрагента, готов да инвестира в нова ядрена производствена мощност в Обединеното кралство, е била открита за предприемачи, производители и инвеститори от други държави членки. Следователно не е налице дискриминация въз основа на националността в това отношение.

694

На второ място, доколкото Република Австрия посочва, че за инструмента „договор за разлика“ все още нямат право да кандидатстват производители на електроенергия извън Великобритания, този довод трябва също да бъде отхвърлен. В това отношение следва да се припомни, че изграждането и експлоатацията на атомна централа има за цел производство на базова енергия, за да се гарантира сигурността на доставките. При тези обстоятелства Обединеното кралство не може да бъде критикувано, че изисква такава централа да бъде изградена във Великобритания, за да се избегнат ограниченията, свързани с физическия капацитет на междусистемните връзки.

695

Следователно всички доводи, развити в рамките на седмото основание, трябва да бъдат отхвърлени.

696

Република Австрия твърди, че Комисията е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, които изискват от нея да даде на заинтересованите лица възможност да представят своите мнения. Следователно държавите членки имали субективно право да бъдат изслушани в рамките на официалната процедура по разследване. Те разполагали с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая. Решението за започване на процедурата трябвало да позволява на заинтересованите лица да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи.

697

Република Австрия изтъква, че тъй като към момента, в който тя е могла да представи становището си, размерът на помощта и конкретните ѝ условия все още не били определени, тя не е била в състояние да се произнесе в достатъчна степен и адекватно по различните конкретно предвидени мерки. Според нея, ако бе имала допълнителна и точна информация за размера и условията на предвидените мерки, тя би могла да изтъкне допълнителни и солидни доводи относно своите съмнения по тези мерки.

698

Комисията и Унгария считат, че тези доводи трябва да бъдат отхвърлени. Комисията твърди по-специално че Република Австрия се позовава само на обжалваното решение, но не и на решението за започване на официална процедура по разследване.

699

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС, когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, тя трябва да прикани заинтересованите лица да представят своите мнения.

700

Както е видно от съдебната практика, член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС има за цел, от една страна, да задължи Комисията да гарантира, че всички потенциално заинтересовани лица са уведомени и имат възможност да изтъкнат своите доводи, и от друга страна, да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по преписката, преди да вземе своето решение (решение от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, EU:T:1998:140, т. 58).

701

В този контекст следва да се припомни, че съдебната практика признава на заинтересованите лица ролята на източници на информация за Комисията в рамките на административната процедура, образувана на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. Следователно заинтересованите лица нямат право на защита, каквото е признато на лицата, срещу които се води производството, а разполагат само с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая (решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, EU:T:1998:140, т. 59 и 60 и от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 147).

702

Всъщност в производството за контрол върху държавните помощи заинтересованите лица имат възможност единствено да изпращат на Комисията цялата информация, предназначена да ѝ даде яснота при бъдещите ѝ действия, и не биха могли да претендират за участие в обсъждане с нея при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на съответната държава членка (решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Gouvernement of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732, т. 181).

703

Освен това е постановено, че от Комисията не може да се изисква да представи завършен анализ на разглежданата помощ в съобщението си за започване на официалната процедура по разследване. За сметка на това тя трябва да определи в достатъчна степен рамките на своята проверка, за да не лиши от смисъл правото на заинтересованите лица да представят становищата си (решение от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 148).

704

От своя страна член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, озаглавен „Официална процедура по разследване“, предвижда, че решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка, излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар и призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок.

705

Така решението за започване на официалната процедура по разследване трябва да позволява на заинтересованите лица да участват ефикасно в тази процедура, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, поради които Комисията е стигнала до предварителния извод, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с вътрешния пазар помощ (решение от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 81).

706

Все пак правото на заинтересованите лица на информация не надхвърля правото да бъдат изслушани от Комисията. По-специално то не може да приеме измеренията на общо право да се изразява становище по всички потенциално важни въпроси, поставени в хода на официалната процедура по разследване (решение от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 149).

707

В светлината на гореизложеното следва да се разгледат доводите на Република Австрия, че Комисията не е зачела правото ѝ да представи становище, тъй като в решението за започване на официалната процедура по разследване тя не определила в достатъчна степен разглежданите мерки.

708

В самото начало следва да се отбележи, че в подкрепа на настоящото основание Република Австрия препраща към съображения 16, 73 и 551 от обжалваното решение. Само по себе си обаче препращането към съображения в обжалваното решение не може да докаже, че Комисията не е зачела правото на Република Австрия да представи становище. Всъщност член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 визират правото на заинтересованите лица да представят своите становища в хода на административното производство, и следователно в настоящия контекст от решаващо значение е дали решението за започване на официална процедура по разследване съдържа достатъчно информация. За сметка на това в настоящия контекст не е пряко релевантен въпросът дали обжалваното решение, прието в резултат на административното производство, съдържа достатъчно информация.

709

От доводите на Република Австрия обаче достатъчно ясно личи, че по същество според тази държава членка решението за започване на официална процедура по разследване не съдържа достатъчно информация, за да може тя да упражни надлежно правото си да представи своето становище, и че такава информация липсва и в обжалваното решение.

710

На първо място, с доводите си Република Австрия иска да докаже, че решението за започване на официална процедура по разследване не съдържа достатъчно информация, за да може тя да упражни ефективно правото си да представи своето становище.

711

Първо, Република Австрия твърди, че някои въпроси във връзка с договора за разлика са останали нерешени. Така естеството на механизма за договора за разлика, и по-конкретно критериите за изчисляване на компенсаторната разлика, по-специално цената на упражняване, все още не били определени.

712

В това отношение следва преди всичко да се отбележи, че Комисията е описала договора за разлика в съображения 43—49 и 53—89 от решението за започване на официална процедура по разследване. Както е видно от съображение 67 от посоченото решение, преди нотифицирането на разглежданите мерки, Обединеното кралство и EDF са постигнали съгласие по основните му елементи, и по-специално относно цената на упражняване, продължителността на договора и вътрешната норма на възвръщаемост. Тези елементи са съобщени на заинтересованите лица. Всъщност от съображение 70 от това решение личи, че цената на упражняване, предвидена от Обединеното кралство, е определена на 92,50 GBP/MWh, а от съображение 78 от същото решение е видно, че плащанията са предвидени за срок от 35 години. В съображение 71 от въпросното решение е посочено, че вътрешната норма на възвръщаемост след данъчно облагане, въз основа на която е изчислен недостигът на финансиране, съответства на марж, вариращ между 9,75 % и 10,15 % и в рамките на съобщението за това решение в Официален вестник е уточнено, че той съответства на 9,87 %. В съображение 72 от същото решение е посочено, че разликата между цената на упражняване и референтната цена е изчислена така, че да варира между 3,5 и 9 милиарда британски лири, в зависимост от цената на въглищата в Обединеното кралство. В този контекст трябва да се вземе предвид и съображение 361 от въпросното решение, от което е видно, че общият размер на помощта зависи от хипотезите относно бъдещите цени на едро и сконтовия процент, и при различни сценарии достига до 4,78 милиарда британски лири, 11,17 милиарда британски лири и 17,62 милиарда британски лири. В това отношение следва да се припомни, че общият размер на помощта зависи от референтната цена, която е пазарна цена, а нейният размер трудно може да се прогнозира за в бъдеще.

713

След това трябва да се вземат предвид по-специално съображения 126—145 и 163—178 от решението за започване на официалната процедура по разследване, свързани с квалифицирането на договора за разлика като държавна помощ. В този контекст Комисията е описала подробно функционирането на този договор.

714

Накрая следва да се отбележи, че в съображения 349—362 от решението за започване на официална процедура по разследване Комисията разяснява, че въз основа на информацията, с която разполага, тя не може да заключи, че договорът за разлика е пропорционална мярка за помощ. В този контекст тя излага подробно факторите, които затрудняват определянето на адекватна цена на упражняване и на рентабилността на проекта „Hinkley Point C“.

715

С оглед на тези обстоятелства следва да се заключи, че противно на твърденията на Република Австрия, информацията в решението за започване на официалната процедура по разследване относно размера на елемента на помощ, съдържащ се в договора за разлика, неговите условия и съмненията на Комисията, е била достатъчна, за да позволи на Република Австрия да упражни правото си да представи своето становище.

716

Второ, що се отнася до кредитната гаранция, Република Австрия твърди, че тя била описана крайно неясно и неопределено, тъй като Комисията само посочила, че тази гаранция е свързана с кредита, който NNBG действително ще получи, и че общата ѝ сума може да достигне 17,6 милиарда британски лири.

717

В това отношение следва да се отбележи, че несъмнено в описанието на кредитната гаранция в съображения 50—52 от решението за започване на официална процедура по разследване, Комисията само посочва, че подробностите на тази гаранция все още не са определени, но че без съмнение тя ще е свързана с размера на кредита, който NNBG действително ще получи.

718

Все пак в този контекст трябва да се вземат предвид и съображения 146, 147 и 179—187 от решението за започване на официална процедура по разследване, в които Комисията се произнася по качеството на тази мярка на държавна помощ. В този контекст тя посочва, че според данните на Обединеното кралство кредитната гаранция не представлява държавна помощ, поради факта че гаранцията ще бъде предоставена при пазарни условия и ще бъде в съответствие с Известието относно гаранциите, по-специално по отношение на цената ѝ. Тя посочва също така, че не е убедена, че методът, предложен от Обединеното кралство за определяне на цената на тази гаранция, може да гарантира, че тази цена би съответствала на предложената от частен инвеститор. В това отношение тя отбелязва, че някои от елементите на предложения метод не съответстват на подхода, който частен инвеститор би следвал. Освен това в съображения 342—348 от въпросното решение тя посочва, че с оглед на тези елементи не може да изключи възможността предоставянето на въпросната гаранция да доведе до свръхкомпенсация.

719

С оглед на тези обстоятелства следва да се заключи, че противно на твърденията на Република Австрия, информацията относно кредитната гаранция, която се съдържа в решението за започване на официална процедура по разследване, е достатъчно точна, за да ѝ позволи да упражни правото си да представи своето становище.

720

Трето, що се отнася до компенсацията при предсрочно затваряне на атомната електроцентрала „Hinkley Point“, Република Австрия твърди, че от информацията в решението за започване на официална процедура по разследване е видно само че собствениците биха имали право на компенсация, но че точните размер и обстоятелства на това обезщетение все още са в процес на преговори и не са напълно известни.

721

В това отношение следва да се вземат предвид съображения 47 и 48 от решението за започване на официалната процедура по разследване, от които е видно, че споразумението с министъра се отнася до евентуалното затваряне на атомната електроцентрала в резултат на политическо решение. От тях става ясно, че при тези обстоятелства, от една страна, инвеститорите в NNBG ще имат право на компенсация, чийто размер и обхват още не са уточнени, а от друга страна, ще имат право да прехвърлят NNBG на Обединеното кралство, което от своя страна ще има право да иска NNBG да му бъде прехвърлено.

722

Освен това следва да се обърне внимание на съображения 192—195 от решението за започване на официална процедура по разследване, които се отнасят до квалификацията на такова обезщетение като държавна помощ. В този контекст Комисията посочва, че обезщетение за вреда, причинена от публични органи, не представлява държавна помощ. Тя обаче отбелязва, че преди да изрази окончателно мнение в това отношение, се нуждае от още информация по въпроса дали предвиденото обезщетение следва от общ принцип и дали се полага и на други оператори на пазара, които са в сходно положение.

723

Като се имат предвид тези обстоятелства, следва да се отбележи, че решението за започване на официална процедура по разследване е съдържало достатъчно информация, за да позволи на Република Австрия да упражни правото си да представи становище. В този контекст следва да се припомни, че както е видно от точки 275—282 по-горе, единственият елемент на помощ, установен от Комисията в обжалваното решение, що се отнася до споразумението с министъра, е правото на бързо и сигурно плащане. За сметка на това в посоченото решение Комисията не разрешава елементи на помощ, които могат да произтекат от метода за изчисляване на обезщетението.

724

Четвърто, трябва да се припомни, че както бе изложено в точки 247—362 по-горе, Комисията е имала право да приеме обжалваното решение, дори още да не са ѝ били известни всички клаузи, свързани с финансирането на „Hinkley Point C“, тъй като страните все още не са ги договорили. Следователно, противно на твърдяното от Република Австрия, фактът, че към момента на решението за започване на официалната процедура по разследване конкретните клаузи още не са били известни, не може да обезсмисли и нейното право да представи становището си.

725

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят доводите на Република Австрия, че решението за започване на официална процедура по разследване не съдържа достатъчно информация, за да може тя да упражни ефективно правото си на участие в посочената процедура.

726

На второ място, трябва да бъде отхвърлен доводът на Република Австрия, че в определени ситуации Комисията е длъжна да информира отново заинтересованите страни.

727

В този контекст следва да се припомни, че официалната процедура по разследване трябва да даде възможност за задълбочаване и изясняване на въпросите, повдигнати в решението за започване на тази процедура, и да позволи на държавата членка, нотифицирала проекта, да го преработи в съответствие с евентуалните забележки на Комисията. Следователно не може всяко разминаване между него и окончателното решение да се разглежда само по себе си като порок в законосъобразността на последното решение (решение от 4 септември 2009 г., Италия/Комисия, T‑211/05, EU:T:2009:304, т. 55). Ето защо само промяна, която засяга естеството на разглежданите мерки, би могла да доведе до задължение за Комисията за ново информиране на заинтересованите лица.

728

Налага се обаче изводът, че Република Австрия не твърди каквато и да била промяна или дори уточнение, възникнали в хода на официалната процедура по разследване, които биха могли да доведат до подобно задължение.

729

На трето място и във всички случаи, дори да се приеме, че Комисията не е зачела правото на Република Австрия да изложи своето становище, настоящото основание не може да бъде прието. Всъщност нарушението на това право би могло да доведе до отмяна само ако при липсата на това нарушение производството е могло да доведе до различен резултат (решение от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 85). При всички случаи Република Австрия не изтъква никакво обстоятелство, което — ако Комисията го бе взела предвид — би могло да промени извода, до който е стигнала в обжалваното решение.

730

С оглед на изложените по-горе съображения десетото основание следва да се отхвърли изцяло.