1

Жалбоподателят Esso Raffinage, дружество по френското право, произвежда и продава вещество, за което е представило пред Европейската агенция по химикали (ECHA) регистрационно досие на основание Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

2

На 17 ноември 2010 г. жалбоподателят актуализира регистрационното си досие за регистрираното вещество в тонажната група над 1000 тона на година.

3

На 9 юли 2010 г. на основание член 41, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 ECHA започва процедура по оценка на регистрационното досие на жалбоподателя.

4

На 28 юни 2011 г. на основание член 50, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 ECHA нотифицира на жалбоподателя проекторешението, което е изготвила съгласно член 41, параграф 3 от същия регламент. С проекторешението ECHA изисква от жалбоподателя да предостави информация за изпитване за пренатално развиваща се токсичност при определен животински вид.

5

На 28 юли 2011 г. жалбоподателят изпраща коментар по проекторешението, а на 6 септември същата година актуализира регистрационното досие, като изменя някои неща, за които ECHA е посочила, че не съответстват на изискванията.

6

На 14 юни 2012 г. на основание член 51, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 ECHA нотифицира проекторешението на отговарящите за прилагането на регламента проверяващи органи на държавите членки и на основание член 51, параграф 2 от същия регламент ги приканва да предложат изменения.

7

На 18 юли 2012 г. на основание член 51, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 ECHA съобщава на жалбоподателя преработен текст на проекторешението. Към него тя прилага представените от различни държави членки предложения за изменение. В предложението на Кралство Дания се препоръчва да се изиска от жалбоподателя да предостави допълнителна информация за изпитване на регистрираното вещество за пренатално развиваща се токсичност при втори животински вид. Според тази държава членка второто изпитване представлява „стандартна информация“ по смисъла на точка 8.7.2 от приложение Х към Регламент № 1907/2006.

8

Жалбоподателят не представя коментар по това предложение за изменение.

9

На 30 юли 2012 г. на основание член 51, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 преработеното проекторешение е препратено на Комитета на държавите членки.

10

На 25-ото си заседание, състояло се от 19 до 21 септември 2012 г., Комитетът на държавите членки постига единодушно съгласие по преработеното проекторешение, включително и по предложението на Кралство Дания за изпитване за пренатално развиваща се токсичност при втори животински вид. На това заседание присъства и жалбоподателят. По време на откритото заседание членовете на комитета и жалбоподателят обсъждат искането за изпитване за пренатално развиваща се токсичност при втори животински вид.

11

Видно от протокола от 25-ото заседание на Комитета на държавите членки, в откритото заседание жалбоподателят заявява, че с оглед на ограниченото използване на въпросното вещество провеждането на други отнасящи се до него тестове не е обосновано. Той по-специално счита, че не се налага провеждане на изпитване за пренатално развиваща се токсичност при втори животински вид. Членовете на комитета на държавите членки възразяват, че жалбоподателят тълкува неправилно Регламент № 1907/2006, що се отнася до необходимостта от предоставяне на информация за изпитване за пренатално развиваща се токсичност при втори животински вид.

12

На 6 ноември 2012 г. ECHA публикува и нотифицира на жалбоподателя решение, прието на основание член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006 (наричано по-нататък „решението от 6 ноември 2012 г.“). В решението от 6 ноември 2012 г. ECHA констатира, че регистрационното досие не е в съответствие с Регламент № 1907/2006 и определя срок до 6 ноември 2013 г., в който жалбоподателят следва да предостави информация по десет различни въпроса, сред които по-специално „изпитване за пренатално развиваща се токсичност при зайците, орален път на постъпване“ и „изпитване за дългосрочна токсичност при седиментните организми“.

13

Видно от решението от 6 ноември 2012 г., ECHA счита, че предоставянето на тази информация се налага с оглед на изпълнение на изискванията за „стандартна информация“, предвидени, от една страна, що се отнася до първото изпитване, в точка 8.7.2 от приложение X към Регламент № 1907/2006, и от друга страна, що се отнася до изпитването за дългосрочна токсичност при седиментните организми, в точка 9.5.1 от приложение X към същия регламент.

14

Жалбоподателят не е предявил искане за отмяна на решението от 6 ноември 2012 г.

15

С писмо от 12 декември 2012 г. и Министерството на околната среда, устойчивото развитие, транспорта и жилищното настаняване (наричано по-нататък „френското министерство на околната среда“), което е компетентният прилагащ орган на Франция за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали, съобщава на жалбоподателя решението от 6 ноември 2012 г. В писмото си за съобщаване френското министерство на околната среда обръща внимание на жалбоподателя, че „липсата на отговор от [негова] страна ще се счита за неизпълнение на задълженията му по Регламент [№ 1907/2006], за което Сode de l’environnement (Кодекс за околната среда) предвижда административни и наказателноправни санкции“.

16

На 6 ноември 2013 г. жалбоподателят изпраща отговор на решението от 6 ноември 2012 г., в който не предоставя цялата изисквана с последното решение от ECHA информация. Той обаче прилага към регистрационното досие документ от 103 страници, който се отнася до двете посочени по-горе в точка 12 изпитвания и който според него предоставя доказателства по смисъла на точка 1.2 от приложение XI към Регламент № 1907/2006. Според жалбоподателя съдържащата се в този документ информация не е за изпитвания върху животни и ECHA не е била запозната с нея, преди да приеме решението от 6 ноември 2012 г. Целта на документа била по-специално да се докаже, че не се налага извършването на изпитване за пренатално развиваща се токсичност на регистрираното вещество при втори животински вид.

17

На 1 април 2015 г. ECHA изпраща до френското министерство на околната среда с копие до жалбоподателя писмо на английски език, озаглавено „Обявяване на несъответствие след решение за оценка на досието по Регламент (ЕО) № 1907/2006“ (наричано по-нататък „писмото от 1 април 2015 г.“).

18

Към писмото от 1 април 2015 г. е приложен документ от същата дата, озаглавен „Приложение към обявяването на несъответствие след решение за оценка на досието по Регламент (ЕО) № 1907/2006“. В него ECHA излага изводите, до които е стигнала, както и съображенията, поради които счита, че последното актуализиране на регистрационното досие на жалбоподателя не може да бъде прието (писмото от 1 април 2015 г. и приложението към него са наричани по-нататък заедно „обжалваният акт“).

19

Писмото от 1 април 2015 г. гласи:

„Хелзинки, 1 април 2015 г.

До френския компетентен орган по REACH […]

Номер на съобщението: […]

Номер на подаване след оценка: […]

Дата на подаване след оценка: 6 ноември 2013 г.

Обявяване на несъответствие след решение за оценка на досието по Регламент (ЕО) № 1907/2006

На основание член 41, параграф 3 от Регламент [№] 1907/2006 (Регламента REACH) Европейската агенция по химикалите (ECHA) извърши проверка за съответствие на досието за [регистрираното вещество]. ECHA прие решението [от 6 ноември 2012 г.], приложено към настоящото писмо съгласно процедурата по членове 50 и 51 от Регламента REACH.

Срокът, в който регистрантът трябва да предостави на ECHA изискваната с настоящото решение информация с оглед актуализацията на регистрационното досие, е 6 ноември 2013 г. Актуализация на досието е направена на 6 ноември 2013 г. (номер на подаване: […]).

ECHA разгледа предоставената с оглед на актуализацията на досието информация. Изводът е, че актуализацията на регистрационното досие не съдържа цялата изисквана с решението на ECHA информация. Изложени са конкретните съображения за този извод (в приложение). В отговор на решението регистрантът, освен че актуализира досието, прилага към него и друга информация.

Въз основа на това ECHA констатира:

При неизпълнение на решение на ECHA и на Регламента REACH компетентните органи на държавите членки могат да предприемат мерки за принудително изпълнение на основание член 126 от Регламента REACH.

С оглед на това моля да предприемете съответни мерки от вашата компетентност за изпълнение на решението на ECHA.

ECHA счита, че кореспонденцията относно несъответствието с решението на ECHA следва да се води между регистранта и френските органи до разрешаване на случая. Когато в отговор на решението извършва актуализация на регистрацията си, регистрантът трябва да информира френските органи.

ECHA очаква Вашия отговор за предприетите в случай на несъответствие национални мерки.

Подпис […], директор, отговарящ за оценката,

Приложения: […]

Копие: Регистранта [чрез REACH IT]“.

20

На 29 май 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

21

С отделен акт, който подава в секретариата на Общия съд като приложение към жалбата си, жалбоподателят иска поверително третиране на част от съдържащата се в жалбата и в приложенията към нея информация, и по-специално на информацията относно състава на веществото и неговия регистрационен номер. ECHA не оспорва искането за поверително третиране на посочената информация в предвидения за това срок и то е уважено в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд.

22

С актове, подадени в секретариата на Общия съд на 5 ноември 2015 г., Федерална република Германия и Кралство Нидерландия искат да встъпят в подкрепа на исканията на ECHA. С определения на Общия съд от 7 юни 2016 г. председателят на пети състав на Общия съд, след като изслушва главните страни, допуска встъпванията.

23

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 24 ноември 2015 г., Френската република също иска да встъпи в подкрепа на исканията на ECHA. С определение от 7 юни 2016 г. председателят на пети състав на Общия съд, след като изслушва главните страни, допуска встъпването на основание член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.

24

Писмената защита е подадена в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2015 г.

25

Репликата е подадена в секретариата на Общия съд на 21 февруари 2016 г.

26

Дупликата е подадена в секретариата на Общия съд на 15 юни 2016 г.

27

Федерална република Германия и Кралство Нидерландия представят изявления при встъпване, а главните страни представят становища по тях в определения за това срок.

28

Жалбоподателят иска от Общия съд:

29

ECHA иска от Общия съд:

30

Федерална република Германия иска от Общия съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

31

Кралство Нидерландия иска от Общия съд да отхвърли жалбата като недопустима и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

32

Френската република иска от Общия съд да отхвърли жалбата като недопустима.

33

Жалбоподателят счита, че нито член 91 от Регламент № 1907/2006, нито някоя друга негова разпоредба предвижда право на обжалване на обжалвания акт пред апелативния съвет на ECHA. Ето защо на основание член 94 от Регламент № 1907/2006 компетентен да разгледа настоящата жалба бил Общият съд.

34

В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 „[м]оже да бъде заведен[а] [жалба] пред [Общия] съд или пред Съда […] в съответствие с член [263 ДФЕС] за оспорване на решение, взето от Апелативния съвет, или от [ECHA] в случаи, когато не е предвидено право на обжалване пред съвета“.

35

В това отношение член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че „[ж]алба може да бъде подадена срещу решения на [ECHA], взети съгласно член 9, член 20, член 27, параграф 6, член 30, параграфи 2 и 3 и член 51 [от Регламент № 1907/2006]“.

36

В настоящия случай обжалваният акт не е приет на основание член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. Видно от материалите, приложени към преписката по делото, обжалваният акт не е приет съгласно процедурата по член 51 от Регламент № 1907/2006.

37

С оглед на изложеното следва да се приеме, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящата жалба по силата на член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.

38

В съдебното заседание Общият съд пита жалбоподателя дали с оглед на член 266 ДФЕС поддържа третото и петото си искане. Жалбоподателят по същество отговаря, че ако исканията са „недопустими“, би могъл да ги оттегли. Ако обаче бъдат счетени за „допустими“, ще ги запази. Поради неопределеността си тези бележки не позволяват да се установи дали жалбоподателят действително е оттеглил третото и петото си искане. При това положение те също следва да бъдат разгледани.

39

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 266, параграф 1 ДФЕС институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз. В случай че първото и второто искане бъдат уважени, ECHA следва да се съобрази с диспозитива и мотивите на решението на Общия съд. Поради това Общият съд не следва да дава на ECHA посочените в третото и петото искане на жалбоподателя задължителни указания. Те следователно трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

40

ECHA, подкрепяна от встъпилите страни, твърди, че обжалваният акт не може да бъде предмет на жалба за отмяна и че поради това настоящата жалба е недопустима.

41

На първо място, като приемала „обявяване на несъответствие“, ECHA въобще нямала намерение за приемане на акт, който да е задължителен за националните прилагащи органи или за съответните регистранти. ECHA започнала да приема „обявяване на несъответствие“ след ноември 2012 г., тъй като по този начин можела да изрази становище по изпълнението от съответния регистрант на отнасящо се до него решение за оценка на регистрационно досие. С практиката си да изпраща „обявяване на несъответствие“ на държавите членки ECHA искала да им предостави незадължителни технически и научни становища, които да им позволят да приложат собствени мерки за контрол. Фактът, че към момента, когато изготвила обжалвания акт, ECHA искала да предостави на френското министерство на околната среда само техническо и научно становище, което нямало правнообвързващо действие, се потвърждавал от информационен документ, публикуван на уебсайта на ECHA през октомври 2013 г. и озаглавен „Последващи действия на решенията за оценка на досиетата“ (Follow up to dossier evaluation decisions). Според него „обявяване на несъвместимост след решение за оценка на досиета по Регламент № 1907/2006“ по същество е само документ, съдържащ адресирана до съответната държава членка оценка на секретариата на ECHA и уведомление, че даден регистрант не е отговорил на искане за предоставяне на информация в определения за това срок.

42

На второ място, ECHA, подкрепяна конкретно в това отношение от Федерална република Германия и от Френската република, отбелязва факта, който впрочем жалбоподателят не оспорва, че е договорила с прилагащите органи на държавите членки механизъм за действие в случаите, когато според нея в срока по член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 даден регистрант не е предоставил информацията, поискана му с решение за проверка на съответствието. По-точно форумът за обмен на информация за прилагане, създаден съгласно член 76, параграф 1, буква е) и член 86 от Регламент № 1907/2006, изисквал ECHA неофициално да информира държавите членки за актуализациите на регистрационните досиета в отговор на решения за проверка за съответствие, както и да им изпраща научното си становище в случаите, когато счита, че досието все още не е в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1907/2006. Посочената система за неформално сътрудничество между ЕСНА и държавите членки целяла изпълнение на решенията за проверка на съответствието и давала възможност на държавите членки да заемат позиция, различна от тази, която ECHA изразявала в „обявяването на несъответствие“. В това отношение както ECHA, така и Федерална република Германия и Френската република по същество подчертават факта, че изпълнението на решенията за проверка на съответствието е от компетентността на съответната държава членка, което означава, че държавите членки са свободни да приемат или не мерки, ако, след като разгледат съответния случай, счетат, че — обратно на заключението, до което е стигнала ECHA в „обявяването на несъответствие“ — досието позволява да се установят липсващите обстоятелства. Поради това държавите членки можели сами да решат дали да се съобразят или не с акт като обжалвания.

43

На трето място, в изложението на мотивите на обжалвания акт ECHA не изразила окончателна позиция по представената от жалбоподателя „алтернативна документация“. ECHA счита, че на етапа на изпълнение на решение като това от 6 ноември 2012 г. националните прилагащи органи и съответният регистрант си взаимодействат при разглеждане на посочените в „обявяването на несъответствие“ въпроси и нарушения. В резултат на такова разглеждане според ECHA е възможно регистрантът да представи друга информация, която да е достатъчна и да отговаря на изискванията по решение като това от 6 ноември 2012 г. Ето защо обжалваният акт съвсем не представлявал окончателна позиция на ECHA по „алтернативната документация“, която регистрантът представил на 6 ноември 2013 г., а представлявал просто становище, което да напомни на френския прилагащ орган, че трябва да приеме окончателно решение за изпълнението на решението от 6 ноември 2012 г.

44

На четвърто място, ECHA счита, че разглеждането на обжалвания акт въз основа на критериите, установени в съдебната практика за т.нар. „потвърждаващ акт“, също не позволява в случая да се направи изводът, че обжалваният акт е обжалваем. В това отношение ECHA напомня позицията, която един от апелативните ѝ съвети изразява в решение от 29 юли 2015 г. (преписка № A‑019‑2013) по жалбата на Solutia Europe SPRL/BVBA срещу „обявяване на несъответствие“, чието съдържание е сходно с това на обжалвания акт (наричана по-нататък „преписката Solutia“). В това решение, като се позовал на практиката на съда на Европейския съюз относно разглеждането на потвърждаващи актове, апелативният съвет приел, че тъй като в случая представената от регистранта информация била съществена и нова, ECHA трябвало да приеме решение на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и при това да следва процедурата по членове 41, 50 и 51 от същия регламент. С оглед на това апелативният съвет на ECHA приел, че оценката, изложена в „обявяването на несъвместимост“, можела в действителност да се разглежда като решение, прието на основание член 42 от Регламент № 1907/2006.

45

Ако в случая се приложела аналогията, използвана от апелативния съвет на ECHA по преписката Solutia, обжалваният акт щял да представлява изцяло потвърждаващ акт на решението от 6 ноември 2012 г. Всъщност на 6 ноември 2013 г. жалбоподателят представил адаптация по приложение XI към Регламент № 1907/2006, като се основал на информация, която нито била нова, нито била съществена.

46

По отношение на преписката Solutia Федерална република Германия и Френската република считат, че апелативният съвет на ECHA е допуснал грешка, като към „обявяването на несъответствие“ приложил практиката на Общия съд относно потвърждаващите актове.

47

Федерална република Германия по-специално счита, че представянето от регистрант на информация в отговор на решение като това от 6 ноември 2012 г. представлява само изпълнение на съдържащото се в такова решение искане за допълнителна информация и не може да се разглежда като искане за неговото оспорване. Според Френската република „обявяването на несъответствие“ не може да се разглежда като потвърждаващ акт на искане на ECHA за допълнителна информация в смисъл, че с него отново се иска същата допълнителна информация. Всъщност „обявяването на несъответствие“ се изпращало на компетентния национален орган единствено с цел да го уведоми, че регистрантът не е изпълнил искането за допълнителна информация, както и с цел да му позволи да направи изводите, които счита, че се налага да бъдат направени, като евентуално упражни правомощията си за налагане на санкции.

48

Жалбоподателят оспорва доводите на ECHA, Федерална република Германия и Френската република.

49

В самото начало на разглеждане на въпроса дали обжалваният акт е обжалваем следва да се напомни, че за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички решения, приети от институциите, без значение в каква форма, които сами по себе си целят да породят задължителни правни последици (решения от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, EU:C:1971:32, т. 42, от 2 март 1994 г., Парламент/Съвет, C‑316/91, EU:C:1994:76, т. 8 и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36).

50

Извън обхвата на съдебния контрол, предвиден в член 263 ДФЕС, остава обаче всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, каквито са подготвителните актове, потвърждаващите актове и чисто изпълнителните актове, актовете, представляващи само препоръки или становища, както и по принцип вътрешните инструкции (определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ireland)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 52, вж. също в този смисъл решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 55 и цитираната съдебна практика).

51

Годността на даден акт да породи задължителни правни последици, а следователно и да подлежи на обжалване на основание член 263 ДФЕС трябва да бъде преценявана въз основа на обективни критерии, като например неговото съдържание, и при необходимост, предвид контекста на приемането му и правомощията на приелата го институция (вж. решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 55 и цитираната съдебна практика). Преценката на съдържанието на обжалвания акт се изразява в разглеждане на неговата същност (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9), като за целта се взема предвид текстът му (вж. в този смисъл решение от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C‑57/95, EU:C:1997:164, т. 9—23). Възможно е да се вземат предвид и субективни критерии, като например намерението на автора на въпросния акт (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 42 и от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 52).

52

Именно в светлината на тези принципи трябва да се определи дали срещу обжалвания акт може да се подаде жалба за отмяна.

53

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 всеки производител или вносител на вещество, което е в самостоятелен вид или в смес и е в количества от 1 тон или повече на година, е длъжен, освен ако не е предвидено друго, да подаде регистрация в ECHA. Съгласно член 10 от същия регламент всяка регистрация съдържа техническо досие и доклад за безопасност на химичното вещество. Същата разпоредба определя категориите информация, която трябва да се съдържа в техническото досие и във въпросния доклад.

54

Освен това по силата на член 41, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 при оценката на регистрационните досиета ECHA проверява съответствието на регистрациите. В този контекст ECHA може да разгледа всяка регистрация, за да провери дали условията, отнасящи се по-специално до съдържащата се в техническите досиета информация, до адаптациите на изискванията за стандартната информация и до оценката на безопасността на химичното вещество, са изпълнени съгласно приложимите правила. За тази цел ECHA е длъжна по силата на член 41, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 да избере минимален процент досиета с цел проверка за съответствие, като дава предимство на досиетата, отговарящи на посочените в същата разпоредба критерии.

55

В този смисъл съгласно член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006 ECHA може да изготви проекторешение, което изисква от регистранта(ите) да предостави всякаква информация, необходима за привеждането на регистрацията(ите) в съответствие със съответните информационни изисквания. Съгласно същата разпоредба окончателното решение по този въпрос, което следва също да определи сроковете за представяне на считаната за необходима информация, се взема съгласно процедурата, установена в членове 50 и 51 от Регламент № 1907/2006.

56

Член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че регистрантът е длъжен да предостави изискваната информация на ECHA в определения краен срок.

57

По отношение на последващите действия член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че ЕСНА разглежда всяка информация, предоставена вследствие на решението, взето съгласно член 41 от същия регламент, и ако е необходимо, изготвя проекти на съответните решения съгласно последната разпоредба.

58

След приключване на оценката на досието ECHA нотифицира на Европейската комисия и на компетентните органи на държавите членки получената информация и заключенията си. Тези данни се използват за целите на оценката на веществата, на идентифицирането на веществата, предмет на включване в приложение XIV към Регламент № 1907/2006, и евентуалната процедура на ограничаване на определено вещество (член 42, параграф 2 от Регламент № 1907/2006).

59

Освен това член 126 от Регламент № 1907/2006 задължава държавите членки да установят разпоредби за санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на същия регламент, и да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се прилагат.

60

От тези разпоредби е видно, първо, че единствено ECHA е компетентна да започне проверка за съответствие на регистрационно досие. Тази проверка може да доведе до приемането на различни решения. Всъщност, ако прецени, че досието, което проверява, не е в съответствие с приложимите за него изисквания относно информацията, ECHA трябва да започне процедура по член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006. Във връзка с това препратката в тази разпоредба към член 51 от Регламент № 1907/2001 — който се отнася до процедурата по приемане на решение за налагане в съответна форма на задължение за привеждане в съответствие на регистрационно досие — означава, че това решение се взема от ECHA, ако държавите членки постигнат единодушно съгласие по проекта, и от Комисията, ако държавите членки не успеят да постигнат такова съгласие (член 51, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1907/2006). Съгласно настоящата редакция на Регламент № 1907/2006, независимо кой е авторът на решението, цялата предоставена в изпълнение на него информация следва да се разгледа от ECHA в рамките на компетентността, която изрично ѝ предоставя член 42, параграф 1 от същия регламент, като тя трябва, ако е необходимо, да подготви ново подходящо решение.

61

От посочените разпоредби следва, второ, че обратно на това, което твърдят ECHA и встъпилите страни, член 126 от Регламент № 1907/2006 (вж. т. 59 по-горе) не може да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да преценят дали регистрантът е изпълнил наложените му с първото решение задължения за привеждане в съответствие на регистрационното досие. Всъщност такова тълкуване би поставило под въпрос член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, който предвижда, че ECHA разглежда всяка информация, предоставена вследствие на решението, взето съгласно член 41 от същия регламент. Последната посочена разпоредба отразява реалността, че проверката за съответствие на регистрациите в рамките на оценката на досиетата представлява единна процедура, която може да включва приемането на решение, задължаващо регистранта да приведе в съответствие досието. В това отношение член 126 във връзка с член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че държавите членки налагат подходящи санкции на регистрантите, за които съгласно последната посочена разпоредба се установи, че не са изпълнили задълженията си. В това отношение следва да се добави, че макар във всеки момент след приемането на решението, с което на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 се установява несъответствие, регистрантът да може, както твърдят встъпилите страни и ECHA, да приведе в съответствие досието си, ролята на държавите членки в рамките на член 126 от същия регламент е да преценят дали предвид обстоятелствата по конкретния случай е необходимо да наложат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за периода, през който въпросният регистрант е бил в нарушение на задълженията си по член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006.

62

С оглед на факта, че проверката, която ЕСНА извършва, след като с първото си решение е изискала от регистранта да приведе в съответствие регистрационното досие, представлява просто следващ етап от същата процедура, следва да се констатира, че ако регистрантът въобще не представи никаква допълнителна информация, няма да се наложи да се извършва нова преценка на съответствието на досието, а следователно и няма да се наложи да се приема ново решение по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. В случай обаче че в отговор на решението, изискващо привеждане в съответствие на регистрационното досие, регистрантът използва възможността, предвидена в приложение XI към Регламент № 1907/2006, за адаптиране на стандартен режим за изпитвания и представи доказателства, които не са явно несериозни с оглед на изискванията на това приложение и не представляват следователно злоупотреба с процесуални права, следва да се констатира, че съгласно същото приложение XI оценката на тези адаптации трябва да се направи от ECHA. От изложеното впрочем следва, че въпросната оценка се извършва на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, който по отношение на реда и условията за приемане на решение препраща към член 41 от същия регламент.

63

В това отношение е важно да се добави, че ECHA оценява съответствието на разглежданите адаптации с условията, предвидени в приложение XI от Регламент № 1907/2006, независимо дали адаптациите са основани на нови и съществени факти, които не са ѝ били известни към момента, когато на основание член 41, параграф 3 от посочения регламент е приела първоначалното решение за привеждане в съответствие на досието. Всъщност, видно от член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1907/2006, целта за намаляване на изпитванията върху гръбначни животни и за намаляване на броя на използваните при тези изпитвания животни оправдава използването на методи, алтернативни на предвидените като стандартна информация в приложения VII—X към Регламент № 1907/2006, при условие че са спазени изискванията на приложение XI към същия регламент и с предложените адаптации действително се преследва целта за намаляване на този вид изпитвания. В това отношение следва да се отбележи, че приложение XI към Регламент № 1907/2006 не прави разграничение според това дали адаптацията, предложена в изпълнение на първоначалното решение за привеждане в съответствие на досието, се основава или не на обстоятелства, които са били или са могли да бъдат известни на регистранта към момента на приемане на това решение. В този смисъл фактът, че Регламент № 1907/2006 по никакъв начин не предвижда, че за да е длъжна ECHA да ги разгледа, научните данни, на които се основават адаптациите, предлагани в отговор на първото решение за привеждане в съответствие на досието, трябва да бъдат нови, означава, че при сегашното състояние на правото ECHA трябва да ги оцени съгласно член 42, параграф 1 от посочения регламент независимо от това дали те са нови или не.

64

В случая, първо, в обжалвания акт ECHA посочва, че е анализирала информацията, която е предоставена като актуализация на досието след приемането на решението от 6 ноември 2012 г. Второ, в резултат на този анализ тя констатира, че досието не съдържа цялата изисквана информация. Мотивите за това са изложени в приложение към писмото от 1 април 2015 г. На трето място, въз основа на посочените мотиви ECHA „обявява“, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по решението от 6 ноември 2012 г., че регистрационното досие не е в съответствие с член 5 от Регламент № 1907/2006, и накрая, че жалбоподателят е нарушил член 41, параграф 4 от същия регламент. След като констатира нарушение на решението от 6 ноември 2012 г. и на Регламент № 1907/2006, ECHA предлага на Френската република да упражни изпълнителните си правомощия по член 126 от Регламент № 1907/2006 (вж. т. 19 по-горе).

65

По отношение на мотивите за оценките и изводите на ECHA, изложени в точка 64 по-горе, от обжалвания акт, както и по-специално от приложението към писмото от 1 април 2015 г. следва, че предоставената в отговор на решението от 6 ноември 2012 г. информация е приета за съвместима по осем въпроса. ECHA обаче счита за несъвместима информацията, която е предоставена в отговор на искането за извършване на изпитване за пренатално развиваща се токсичност при зайците, орален път на постъпване, и за извършване на изпитване за дългосрочна токсичност при седиментните организми (вж. т. 12 по-горе).

66

В частност относно адаптацията, предложена от жалбоподателя във връзка с изпитването за пренатално развиваща се токсичност при зайците, орален път на постъпване, ECHA заключава, че представените доказателства, препратки и данни за експозицията не отговарят на условията по точки 1.2, 1.5 и 3.2 от приложение XI към Регламент № 1907/2006. ECHA също приема, че доказателствата, на които се основава предложената адаптация във връзка с изпитването за дългосрочна токсичност при седиментните организми, в действителност нямат отношение към информацията, която с решението от 6 ноември 2012 г. иска да бъде предоставена.

67

При тези обстоятелства следва да се приеме, че правните последици на обжалвания акт надхвърлят тези на обикновено съобщаване на информация на френското министерство на околната среда. Обжалваният акт представлява нещо повече от чисто техническо становище или само обстойно излагане на фактите и съображенията, поради които регистрантът не е изпълнил задълженията си по Регламент № 1907/2006.

68

Всъщност обжалваният акт, и по-специално третият абзац на писмото от 1 април 2015 г., както и приложението към него могат да се разглеждат като окончателна оценка на документацията, представена от жалбоподателя на основание член 13 от приложение XI към Регламент № 1907/2006.

69

В този смисъл ECHA императивно и окончателно посочва причините, поради които счита, че тази информация не е достатъчна, за да отговори на изискванията на решението от 6 ноември 2012 г. От текста на четвъртия абзац на писмото от 1 април 2015 г. става ясно, че ECHA е установила нарушение на задълженията по член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. Обективно значението на четвъртия абзац на писмото от 1 април 2015 г. не е по-различно от това на акт, който поражда задължителни правни последици по отношение на правното положение на жалбоподателя.

70

Нещо повече, от шести, седми и осми абзац на писмото от 1 април 2015 г. следва, че ECHA иска от компетентния френски орган да приеме необходимите мерки за налагане и изпълнение на санкции в съответствие с член 126 от Регламент № 1907/2006. Впрочем, като говори за евентуални правни последици от твърдените недостатъци на „алтернативната документация“ от 6 ноември 2013 г., ECHA има предвид правното положение на жалбоподателя. Освен това с оглед на използваните в обжалвания акт термини и предвид разделението на правомощията в областта, за която се говори в точки 54—61 по-горе, споменатият документ следва да се разглежда като съдържащ констатации и заключения, от които компетентният френски орган не може да се отклонява, освен в случаите, когато съществува особена причина, основана на нови доказателства, тоест на доказателства, които не са били взети предвид от ECHA при последващите действия по член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.

71

Освен това нито текстът, нито естеството на съображенията относно адаптациите, за които се приема, че не съответстват на правилата по приложение XI към Регламент № 1907/2006, дават основание да се счита, че според ECHA доводите на жалбоподателя са явно несериозни и поради това представляват злоупотреба с процесуални права.

72

При тези обстоятелства следва да се заключи, че с оглед на съдържанието си обжалваният акт представлява решение, което е трябвало да бъде изготвено от ECHA на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и е трябвало да бъде прието на основание член 41, параграф 3 от същия регламент. Следователно обжалваният акт трябва да се разглежда като пораждащ задължителни правни последици както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на Френската република, а следователно и като акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

73

Останалите доводи на ECHA и на встъпилите страни не позволяват да се постави под съмнение този извод.

74

На първо място, по отношение на довода на ECHA, че нямала намерение да приема разпоредба, която поражда задължителни правни последици (вж. т. 41 по-горе), следва да се отбележи, че обжалваният акт действително не разкрива такова намерение. Освен това публикуваният през октомври 2013 г. на уебсайта на ECHA документ „Последващи действия на решенията за оценка на досиетата“ (Follow up to dossier evaluation decisions) също не съдържа данни в подкрепа на тезата, че акт като обжалвания, а именно „обявяване на несъответствие“, би могъл да има задължителен характер.

75

Въз основа само на тези констатации не би могло обаче да се заключи, че обжалваният акт не поражда задължителни правни последици. Всъщност критерият, свързан с намерението на приелия обжалвания акт орган, има само субсидиарно значение и няма предимство пред разглеждането на посочените в точка 51 по-горе обективни критерии, и по-специално на същността на обжалвания акт.

76

На второ място, не е убедителен доводът на ECHA, от една страна, че обжалваният акт бил изготвен в контекста на система за неформално сътрудничество с държавите членки за изпълнение на решенията за проверка на съответствието, и от друга страна, че обжалваният акт по същество отчитал правото на свободна преценка, с което разполагали националните прилагащи органи на етапа на изпълнение на решение като това от 6 ноември 2012 г., когато се произнасят по представената от регистранта в отговор на решение за проверка на съответствието информация.

77

Всъщност неформалният характер на описания в точка 42 по-горе механизъм за сътрудничество между ECHA и националните прилагащи органи не поставя под въпрос разпределението на правомощията, установено с Регламент № 1907/2006 и изложено в точки 54—61 по-горе.

78

От друга страна, ако установената с Регламент № 1907/2006 система се тълкува в смисъл, че само националните органи могат да преценят дали даден регистрант е изпълнил задълженията, наложени му по силата на решение на ECHA по член 41 от същия регламент, би се осуетило постигането на съществена част от изрично целената от законодателя на Съюза правна конструкция.

79

Ето защо при обстоятелства като разглежданите правомощията на националните органи по член 126 от Регламент № 1907/2006 се отнасят до етапите след констатиране от страна на ECHA на неспазване на задължения по член 41, параграф 4 от същия регламент.

80

На трето място, като се имат предвид съображенията, изложени в точки 53—72 по-горе, доводът на ECHA, че при излагането на мотивите за обжалвания акт не е имала намерение да изрази окончателна позиция по представената от жалбоподателя „алтернативна документация“ (вж. т. 42 по-горе), трябва да се отхвърли.

81

На четвърто място, доводът на ECHA, че обжалваният акт бил „потвърждаващ акт“, също не може да се приеме.

82

Всъщност от текста на обжалвания акт, и в частност от стр. 3—6 и 10—12 от писмото от 1 април 2015 г. следва, че ECHA е разгледала по същество доказателствата и доводите, които жалбоподателят е изтъкнал в отговора на решението от 6 ноември 2012 г., като е извършила преценка и е направила съответните изводи. Сравнението на мотивите, изложени на стр. 6 и 10 от решението от 6 ноември 2012 г., показва, че мотивите в обжалвания акт не повтарят преценките, въз основа на които е прието последното посочено решение, а съдържат нови съображения по същество по доказателствата и доводите, представени от жалбоподателя в отговор на решението от 6 ноември 2012 г. Това обстоятелство изключва възможността обжалваният акт да се квалифицира като потвърждаващ акт на решението от 6 ноември 2012 г.

83

При тези обстоятелства трябва да се отхвърлят и другите доводи на Федерална република Германия и на Френската република, които се отнасят до прилагането от апелативния състав на установената по преписката Solutia практика за потвърждаващите актове (вж. т. 46 и 47 по-горе).

84

Федерална република Германия и Френската република считат, че жалбоподателят няма процесуална легитимация да обжалва разглеждания акт, тъй като същият не го засяга пряко по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Федерална република Германия по-специално счита, че компетентният френски прилагащ орган разполага с право на преценка относно това дали и по какъв начин решение, прието на основание член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, трябва да бъде приложено. Освен това уредбата на мерките за изпълнение се съдържала в разпоредби от националното право и изпълнението им следователно не било предмет на разпоредбите от правото на Съюза. Според Френската република разглежданото „обявяване на несъответствие“ оставя широко право на преценка на компетентния национален орган. От самия текст на писмото от 1 април 2015 г. следвало, че твърдените нарушения подлежат на мерки за процесуална принуда и че компетентен за налагането им бил единствено националният орган. Освен това член 126 от Регламент № 1907/2006 сам по себе си оставял много широка свобода на преценка на държавите членки да определят правилата за налагане на санкции при нарушения на разпоредби от регламента, както и да вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане.

85

Жалбоподателят оспорва доводите на Федерална република Германия и на Френската република.

86

В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от същия член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

87

В случая следва да се констатира, че адресат на обжалвания акт е единствено френското министерство на околната среда, а жалбоподателят е получил само копие.

88

В това отношение и в отговор на довода на жалбоподателя, че е адресат на обжалвания акт, следва да се подчертае, че понятието за адресат на акт трябва да се разбира във формален смисъл като означаващо лице, което самият акт посочва за свой адресат (решение от 21 януари 2016 г., SACBO/Комисия и INEA, C‑281/14 P, непубликувано, EU:C:2016:46, т. 34).

89

Фактът, че ECHA е изпратила копие от обжалвания акт на жалбоподателя, не позволява да се постави под съмнение този извод. Всъщност фактът, че акт засяга със съдържанието си различно от формалния си адресат лице, действително би могъл да обоснове процесуалната легитимация на това лице, ако същото по-специално докаже, че с оглед на това си съдържание този акт го засяга пряко, макар и не като негов адресат (решение от 21 януари 2016 г., SACBO/Комисия и INEA, C‑281/14 P, непубликувано, EU:C:2016:46, т. 34).

90

При тези обстоятелства първото и второто искане са допустими по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако обжалваният акт пряко и лично засяга жалбоподателя или ако става въпрос за подзаконов акт, който го засяга пряко и който не включва мерки за изпълнение.

91

По отношение на прякото засягане на жалбоподателя следва да се напомни, че условието по член 263, четвърта алинея ДФЕС дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква съчетанието на два кумулативни критерия, а именно, от една страна, оспорената мярка на Съюза пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и от друга страна, не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (определение от 6 март 2014 г., Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Комисия, C‑248/12 P, непубликувано, EU:C:2014:137, т. 21).

92

В случая, видно от изложените в точки 62—73 по-горе съображения, обжалваният акт засяга правното положение на жалбоподателя, тъй като съдържа оценка на ECHA за съответствието на регистрационното му досие след подадената от него информация в отговор на първото решение по член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, а именно след решението от 6 ноември 2012 г.

93

Ето защо, обратно на твърдяното от Френската република и от Федерална република Германия, свободата на преценка на държавите членки при прилагането на член 126 от Регламент № 1907/2006 се отнася до естеството и размера на евентуално налаганите глоби поради несъответствие на регистрационното досие и следователно до нарушение на задълженията по решението от 6 ноември 2012 г. и по член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. Тази свобода на преценка не засяга самата констатация за несъответствие.

94

В това отношение следва да се отбележи, както става ясно и от точка 61 по-горе, че привеждането в съответствие на регистрационното досие след приемането на решение за обявяване на несъответствие по член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 не променя обстоятелството, че до този момент досието не е било в съответствие и че по отношение на изминалия период съответната държава членка може да упражни правомощията си по член 126 от Регламент № 1907/2006.

95

По отношение на въпроса дали жалбоподателят е също и лично засегнат от обжалвания акт следва да се напомни, че съгласно съдебната практика лицата, които не са адресати на даден акт, могат да твърдят, че са лично засегнати от него само ако същият се отнася до тях поради някои присъщи им качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин като адресат на решение (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).

96

След като изразява преценката на ECHA относно предоставената от жалбоподателя на 6 ноември 2013 г. информация за актуализация на регистрационното досие на вещество, което е регистрирано въз основа на адресирано до жалбоподателя решение от 3 ноември 2012 г., обжалваният акт засяга жалбоподателя лично. Фактът, че жалбоподателят е получил копие от обжалвания акт, потвърждава този извод.

97

Предвид посочените по-горе съображения следва да се заключи, че жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалвания акт, така че има процесуална легитимация да го обжалва.

98

С оглед на всички изложени съображения първото и второто искане трябва да бъдат приети за допустими.

99

Доводите на жалбоподателя са групирани в осем основания.

100

С първото основание жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е приет ultra vires, тъй като ECHA нямала каквото и да било правно основание да установява, съставя, приема и изпраща „обявяване на несъответствие“ като обжалвания акт. Освен това, дори и ако се приемело, че е основан на член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, обжалваният акт бил изготвен в нарушение на процедурните изисквания по членове 41 и 51 от Регламент № 1907/2006. С второто и третото основание на жалбата се твърди съответно нарушение на принципа на пропорционалност и нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. С четвърто до осмо основание жалбоподателят твърди нарушение на правото на изслушване, правото на защита, принципа на добра администрация, задължението за мотивиране, правото на справедлив съдебен процес, както и нарушение на разпоредбите за законосъобразност на искането за провеждане на изпитване относно регистрираното вещество за пренатално развиващата се токсичност.

101

Най-напред следва да се разгледа първото основание, което се подразделя на две части.

102

С първата част на първото основание жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е приет ultra vires, тъй като ECHA нямала каквото и да било правно основание да установява, съставя, приема и изпраща „обявяване на несъответствие“. По-специално член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 не допускал издаването на документ за „обявяване на несъответствие“ под формата на официално решение, имащо за цел да задължи компетентния френски орган да предприеме съответни действия. Освен това обжалваният акт не представлявал съответно решение по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.

103

С втората част на първото основание жалбоподателят твърди, че ако все пак трябвало да има някакво правно основание за приемането на обжалвания акт от ECHA, то за такова най-много можел да се приеме член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. Според жалбоподателя ECHA иска да се позове на посочената разпоредба като даваща ѝ „правомощие“ или правно основание за приемане на обжалвания акт, но трябвало да се има предвид, че оценката на валидността на информация, предоставена в отговор на решение, с което се разпорежда извършване на изследване, трябвало да бъде направена само в рамките на нова процедура за проверка на съответствието по член 41 от Регламент № 1907/2006. Ето защо обжалваният акт бил приет в нарушение на процедурните изисквания по членове 41 и 51 от Регламент № 1907/2006.

104

ECHA и Федерална република Германия оспорват доводите на жалбоподателя.

105

Първо, ECHA счита, че не може да бъде задължавана да следва отново процедурата за вземане на решения по членове 41 и 51 от Регламент № 1907/2006 за адаптации, които не само са недействителни, но и са основани на информация, с която тя вече е разполагала, преди да извърши първоначалната проверка за съответствие. Обратното би означавало регистрантите да могат по всяко време да излагат нови обстоятелства, за да адаптират изисканата им с решение за проверка на съответствието информация. Така регистрантът би могъл неоснователно да забавя предоставянето на информация, която по принцип би трябвало да е предоставил още при първоначалната регистрация, тъй като, докато регистрантът не извърши адаптацията, не може да се пристъпи към прилагане. В такъв случай ECHA не би могла да иска от държавите членки да изпълнят решение за проверка на съответствието, а всеки път би трябвало отново и отново да започва процедурата по членове 41, 50 и 51 от Регламент № 1907/2006. Това би „отворило вратата“ за прилагане на отлагателни техники от страна на регистрантите, докато се стигне, както се опасява ECHA, до „затворен кръг от нови решения“ или „безкрайна спирала от оценки на адаптациите“ на етапа на последващите действия по член 42 от Регламент № 1907/2006. От своя страна националният проверяващ орган не би бил в състояние да изпълни решение за проверка на съответствие, тъй като всяка една такава процедура би могла да бъде спряна, докато ECHA вземе решение относно предоставена ѝ от регистранта нова информация или адаптация. По този начин процедурата по оценка би била постоянно висяща и никога не би се стигнало до етапа на приключването ѝ съгласно член 42, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

106

Второ, ECHA посочва, че по аналогия с подхода към потвърждаващите решения, възприет в практиката на съда на Съюза, в решението си по преписка Solutia един от апелативните съвети приема, че с оглед на предоставената от регистранта нова информация и нейната научна оценка акт като обжалвания трябва да се разглежда като решение, което е прието на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и което не потвърждава първоначалното решение относно проверката за съответствие. Решението трябвало да се приеме в съответствие с процедурата по членове 41, 50 и 51 от Регламент № 1907/2006 и подлежало на обжалване пред апелативния състав на основание член 91 от Регламент № 1907/2006. В случая, тъй като в отговор на решението на ECHA жалбоподателят бил представил документи, различни от исканите изпитвания, следвало да се провери дали въпросната „алтернативна документация“ се основава на „съществени и нови обстоятелства“. Според ECHA обаче „алтернативната документация“, която жалбоподателят предоставил на 6 ноември 2013 г., не съдържала нито нова, нито съществена информация. При тези обстоятелства, след като актуализацията от 6 ноември 2013 г. не съдържала нова и съществена информация, обжалваният акт бил потвърждаващ акт.

107

В самото начало следва да се препрати към съображенията, изложени в точки 54—62 по-горе, относно установеното с Регламент № 1907/2006 разпределение на правомощията в областта на оценката на регистрационните досиета.

108

Съгласно разпределението на правомощията в областта на оценката на досиетата ECHA извършва оценка по реда и условията на членове 41 и 42 от Регламент № 1907/2006. При упражняването на своите правомощия ЕСНА трябва да спазва посочените ред и условия, като не може да се отклонява от тази правна рамка и да използва инструмент, различен от решението по членове 41 и 42 от Регламент № 1907/2006. В това отношение, както се приема в точка 72 по-горе, с оглед на съдържанието си обжалваният акт представлява решение, което ECHA би трябвало да изготви на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и което би трябвало в крайна сметка да бъде прието в съответствие с член 41, параграф 3 от същия регламент

109

Като се има предвид фактът, на първо място, че съгласно член 41, параграф 3 от Регламент № 1907/2006 решението се взема съгласно процедурата по член 51 от Регламент № 1907/2006, и на второ място, че тази процедура не е спазена в конкретния случай, следва да се констатира, че ЕСНА е упражнила правомощията си, без да спази предвидените за това ред и условия.

110

Нито един от доводите на ECHA или на встъпилите страни не може да постави под въпрос този извод.

111

Първо, не може да се приеме доводът на ECHA, че система, при която всяка „алтернативна документация“ трябва да се разглежда съгласно „скъпоструващата процедура“ по членове 41, 50 и 51 от Регламент № 1907/2006, трябва да се избягва, тъй като би могла да доведе до безкраен процес по приемане на нови решения и това би направило невъзможно прилагането на решенията на ECHA.

112

В това отношение, от една страна, както е видно от точка 62 по-горе, предложение за адаптация, което е направено на основание на приложение XI към Регламент № 1907/2006 и в подкрепа на което са представени явно несериозни с оглед на изискванията на това приложение доказателства, разкрива опит за злоупотреба с процесуални права и е равносилно на пълна липса на отговор на първото решение, с което на регистранта се разпорежда да приведе регистрационното досие в съответствие. Тъй като член 42, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 не предвижда, че в рамките на последващите действия след оценката на регистрационните досиета ECHA изготвя решение във всички случаи, а само „ако е необходимо“, то следва да се констатира, че в такъв случай ECHA може да установи несъответствието на досието, като просто информира за това съответната държава членка и заинтересованото лице.

113

Както обаче се посочва в точка 71 по-горе, нито текстът, нито естеството на съображенията относно адаптациите, за които ECHA приема, че не съответстват на правилата по приложение XI към Регламент № 1907/2006, дават основание да се счита, че според ECHA доводите на жалбоподателя са явно несериозни и представляват следователно злоупотреба с процесуални права.

114

От друга страна, следва да се констатира, че съгласно член 41, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, когато се приеме решение по член 42, параграф 1 от този регламент, с което се установява несъответствие на регистрационно досие, несъответствието се отнася поне до края на срока, даден с първото решение за привеждане в съответствие по член 41, параграф 3 от същия регламент. Поради това, както бе отбелязано в точка 61 по-горе, в подобна хипотеза съответната държава членка трябва да упражни правомощието си по член 126 от Регламент № 1907/2006 за периода на установено несъответствие на регистрационното досие.

115

Накрая, доводът на ECHA, свързан със значението на аналогията със съдебната практика относно потвърждаващите актове, както и с факта, че предоставената от жалбоподателя на 6 ноември 2013 г. информация не е нито нова, нито съществена, следва да се отхвърли по съображенията, изложени в точка 84 по-горе.

116

Освен това в обжалвания акт ECHA проверява само предоставената от жалбоподателя на 6 ноември 2013 г. информация, без да посочва дали тя е нова и съществена. В рамките на настоящия спор ECHA не може да се позове на доводи, които не е изтъкнала като основание за оценката преди изпращането на обжалвания акт.

117

При тези обстоятелства следва да се заключи, че първото основание трябва да бъде прието по същество и че жалбата следователно трябва да бъде уважена, без да е необходимо да се разглеждат останалите изтъкнати от жалбоподателя основания.

118

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. В случая, тъй като жалбоподателят е загубил по третото и петото от предявените основания, следва да се постанови, че жалбоподателят и ECHA понасят направените от тях съдебни разноски.

119

Съгласно член 138, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник държавите членки и държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (EИП), които не са държави членки, понасят направените от тях собствени разноски, когато са встъпили по делото. Тази разпоредба следва да се приложи за Федерална република Германия, Френската република и Кралство Нидерландия.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши: