1

Жалбоподателят, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE, участва в обществена поръчка, отправена от Европейския парламент под номер ITS 08 — Осигуряване на услуги от външни изпълнители в областта на информационните технологии 2008/S 149‑199622, която обхваща шестнадесет различни лота на обща стойност 300 милиона евро (наричана по-нататък „обществена поръчка ITS 08“). В резултат от тази поръчка на 26 октомври 2009 г. дружеството подписва рамков договор с Парламента за лот 7, озаглавен „Специализирано становище при разработването на документни приложения и на системи за управление на съдържание“ (наричан по-нататък „лот 7“).

2

С писмо от 14 ноември 2014 г. жалбоподателят моли Парламента да му предостави достъп до „цялата налична информация относно всички покани за предоставяне на оферти, изпратени от [Парламента] по всички лотове [на обществена поръчка] ITS 08“ (наричани по-нататък „поканите за предоставяне на оферти“ или „документите, до които е поискан достъп“). Жалбоподателят желае да получи копие от поканите за предоставяне на оферти, включително до техническите приложения, в срок от петнадесет работни дни, считано от получаване на писмото му. В подкрепа на искането си жалбоподателят посочва, че има съмнения, че Парламентът е възложил незаконосъобразно някои задачи, спадащи към лот 7, на изпълнители, на които е възложена поръчка по други лотове, по-специално по лот 6, и че жалбоподателят желае да провери какъв е размерът на претърпяната от него вреда в следствие от това незаконосъобразно възлагане.

3

С имейл от 17 ноември 2014 г. и с писмо от същия ден Парламентът удостоверява получаването на първоначалното заявление за достъп до поканите за предоставяне на оферти и уведомява жалбоподателя, че това заявление ще бъде разгледано в светлината на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

4

С имейл от 3 декември 2014 г. Парламентът уведомява жалбоподателя, че с оглед на големия брой документи, „надхвърлящ значително 1000“, които трябва да бъдат индивидуално разгледани, тази институция не може да спази предвидения в Регламент (ЕО) № 1049/2001 срок от петнадесет работни дни. В този контекст институцията предлага на жалбоподателя да бъде постигнато справедливо решение по смисъла на член 6, параграф 3 от посочения регламент, състоящо се в анализиране и предоставяне на документите, до които е поискан достъп, за всеки един от лотовете съгласно планинг, който следва да се изработи. Парламентът предлага също така до 31 януари 2015 г. да разгледа първо документите относно лот 7, а на следващ етап — да анализира тези относно лот 6.

5

На 5 декември 2014 г. жалбоподателят отговаря на Парламента, че не може да приеме предложението му. Всъщност според жалбоподателя всички документи, до които е поискан достъп, са включени в съответния регистър и записани в електронна форма, поради което тяхното оповестяване не предполага прекомерна работа от страна на Парламента. Освен това жалбоподателят уточнява, че ако за анализа на всеки лот са необходими два месеца, какъвто е предложеният от Парламента срок за разглеждане на документите от лот 7, жалбоподателят трябва да чака близо три години, за да получи всички документи, до които е поискал достъп. В резултат от това жалбоподателят посочва, че според него предложението на Парламента е равнозначно на отказ за предоставяне на достъп. Следователно той формулира потвърждение на заявлението си за достъп, с което иска до 31 януари 2015 г. да получи всички документи, чието оповестяване е поискал.

6

С имейл от 9 декември 2014 г. Парламентът уточнява, че предложението му от 3 декември 2014 г. изобщо не съставлява отказ за предоставяне на достъп до исканите документи. Освен това институцията иска увеличаване на срока от петнадесет работни дни, за да отговори на първоначалното заявление за достъп в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

7

С имейл от 17 декември 2014 г. жалбоподателят излага повторно искането си за оповестяване на „цялата поискана информация“ до края на м. януари 2015 г. Той посочва също така, че с предложението си от 3 декември 2014 г. институцията не е направила сериозен опит да намери справедливо решение, тъй като жалбоподателят вече разполагал с документите на лот 7, които е предложила да разгледа на първо място. Според жалбоподателя Парламентът следвало да започне с разглеждането на документите от лот 6.

8

С решение от 18 декември 2014 т. Парламентът отхвърля първоначалното заявление на жалбоподателя за достъп до поканите за предоставяне на оферти, тъй като след индивидуално разглеждане на някои от многобройните документи, до които е поискан достъп, става известно, че информацията, която се съдържа в тях, попада в приложното поле на изключенията от правото на достъп, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Освен това според Парламента може да се прeзюмира, че тези изключения се прилагат и към останалите документи, до които е поискан достъп, тъй като те са от същото естество като вече разгледаните. При условията на евентуалност Парламентът изтъква, че индивидуалното разглеждане на всички документи, до които е поискан достъп, би довело до несъразмерна работна натовареност.

9

С писмо от 12 януари 2015 г. жалбоподателят формулира потвърждение на заявлението си за достъп до всички покани за предоставяне на оферти. С имейл от 19 януари 2015 г. Парламентът удостоверява получаването на това потвърждение на заявлението.

10

С имейл от 2 февруари 2015 г., в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 Парламентът удължава с петнадесет работни дни срока за отговор на потвърждението на заявлението на жалбоподателя.

11

С решение от 13 февруари 2015 г. Парламентът отказва да предостави достъп до всички поискани от жалбоподателя документи (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

12

В началото на обжалваното решение Парламентът посочва, че от Регламент (ЕС, Евроатом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент № 966/2012 (ОВ L 362, 2012, стр. 1) (наричан по-нататък „делегираният регламент“) не произтича каквото и да е задължение за оповестяване на поканите за предоставяне на оферти.

13

Що се отнася до ограниченията на правото на достъп, Парламентът посочва по същество, че при разглеждане на документи, до които е поискан достъп, е било потвърдено, че някои покани за предоставяне на оферти съдържат информация, която попада в приложното поле на изключенията от правото на достъп, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

14

Първо, в някои от документите били изложени детайли относно информационната архитектура на Парламента, които заедно с публично достъпната информация в това отношение биха могли да застрашат сигурността на тази система. Парламентът се позовава по-специално на софтуера за сигурност, на приложенията, които се използват за управляване на параметрите за сигурност на сградите, като например разположението на камерите за видеонаблюдение, и на имената на имената на приложенията, използвани с логистична цел. Така според Парламента защитата на обществената сигурност обосновавало отказа за предоставяне на достъп до поисканите документи.

15

Второ, някои от разгледаните покани за предоставяне на оферти съдържали лични данни, като например имената, професионалните профили и старшинството на консултантите, предоставящи услуги на Парламента. Тъй като според институцията съобщаването на тези данни не е обосновано по никакъв начин, достъпът до исканите документи трябвало да бъде отказан с оглед на защитата на частния живот на съответните лица.

16

Трето, документите, до които е поискан достъп, съдържали информация от икономическо и техническо естество, чието оповестяване би могло да доведе до разкриване на профила на Парламента като купувач на пазара. Освен това поканите за предоставяне на оферти биха могли да съдържат информация относно специфичната компетентност на доставчиците, които са избрани за всеки лот, както и детайли относно тяхната търговска стратегия и техните обединения или относно връзките им с трети лица. Според тази институция защитата на търговските интереси, а именно тези на участващите икономически оператори и на Парламента, също обосновавали отказа да се предостави всякакъв достъп до поисканите документи.

17

Четвърто, предоставянето на документите, чието оповестяване е поискано, може да засегне процеса на вземане на решение на Парламента, доколкото същият би оповестил данни относно информационни проекти, които са в ход и по които все още не е прието решение. Според Парламента това може да възпрепятства оперативната стратегия, която институцията е разработила в дългосрочен план в тази област.

18

Освен това в обжалваното решение Парламентът се позовава на липсата на какъвто и да е по-висш обществен интерес, който може да се изтъкне с оглед на отхвърляне на приложимостта на изключенията, свързани със защитата на търговските интереси и на процеса на вземане на решение. В това отношение институцията посочва, че не може да бъде взет предвид частният интерес на жалбоподателя, който твърди, че е претърпял вреда поради наличието на нередности при изпълнението от страна на Парламента на разглежданата публична поръчка.

19

В обжалваното решение Парламентът е уточнил също така, че дори да беше в състояние индивидуално да разгледа всички документи, чието оповестяване жалбоподателят е поискал, четирите изтъкнати изключения от правото на достъп трябва да се считат за приложими спрямо всички тези документи по силата на обща презумпция, произтичаща от съдебната практика, установена от Съда в решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376).

20

Накрая в обжалваното решение Парламентът подчертава, че индивидуалното разглеждане на около 1500 документа, до които е поискан достъп, обхващащи около 18000 страници, които трябва да бъдат извлечени от 10000 документа, съставлява прекомерна работна натовареност за неговите служби. Подобна натовареност според институцията е несъразмерна с оглед на интересите, на които жалбоподателят се позовава в подкрепа на заявлението си за достъп.

21

На 20 март 2006 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

22

Парламентът представя писмената си защита на 22 юни 2015 г.

23

На 21 август 2015 г. жалбоподателят представя писмена реплика. На 27 октомври 2015 г. Парламентът представя писмена дуплика.

24

На 28 август 2015 г. Кралство Швеция подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С решение от 11 ноември 2015 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска това встъпване.

25

На 8 февруари 2016 г. Кралство Швеция представя своето писмено становище при встъпване. Жалбоподателят и Парламентът представят своите писмени становища по писменото становище при встъпване съответно на 14 април 2016 г. и на 19 април 2016 г.

26

След разширяването на Общия съд делото е възложено на нов съдия докладчик. След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

27

По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството. На 15 декември 2016 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя няколко въпроса на Парламента, на които той да отговори писмено преди провеждането на съдебното заседание. Парламентът отговаря на въпросите в определения му срок.

28

Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 31 януари 2017 г.

29

Жалбоподателят иска Общият съд:

30

Парламентът иска Общият съд:

31

По същество Кралство Швеция иска Общият съд да отмени обжалваното решение.

32

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е изведено от липсата на индивидуално разглеждане на документите, до които е поискан достъп, и от неспазване на правото на частичен достъп до документите, какъвто е предвиден в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, а второто — от неправилно прилагане от страна на Парламента на изключенията от правото на достъп, предвидени в член 4, параграф 1, буква а), първо тире и буква б), параграф 2, първо тире, както и от параграф 3 от този регламент, свързани съответно със защитата на обществената сигурност, на частния живот, на търговските интереси и на процеса на вземане на решение.

33

При условията на евентуалност и само в случай че Общият съд приеме за обосновани двете изтъкнати от жалбоподателя основания, Парламентът посочва в писмената си защита, че въпреки всичко обжалваното решение е законосъобразно. Всъщност Общият съд не можел да отмени обжалваното решение, тъй като тази институция основавала отказа си за предоставяне на достъп до исканите документи и на „(неписаното) и неоспорено основание за наличието на непропорционална тежест за администрацията“. Освен това Парламентът приканва Общият съд да провери сам в каква степен това обстоятелство може да обоснове евентуална недопустимост на цялата жалба.

34

В това отношение от жалбата се установява, че жалбоподателят действително е изтъкнал две основания, но не е споменал като отделно основание липсата на непропорционална работна натовареност. При все това в подкрепа на първото си основание той изрично е посочил, че доводът на Парламента, изведен от прекомерната и непропорционална работна натовареност, не е обоснован, тъй като институцията не е уточнила броя на разгледаните документи, нито времето, през което се извършва преценката на съдържанието им. Жалбоподателят добавя, че тази работа би била извършена най-много за няколко дена, тъй като по-голямата част от документите, до които е поискан достъп, били кратки и имали една и съща структура.

35

Следователно трябва да се направи извод, че в действителност жалбоподателят е оспорил мотива за прекомерна и непропорционална работна натовареност, който Парламентът изрично е изтъкнал в обжалваното решение. Следователно законосъобразността на този мотив ще бъде разгледана в рамките на настоящото решение при разглеждане на първото основание.

36

Следва да се напомни, че правото на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз се защитава от Хартата на основните права на Европейския съюз и съставлява специално основно право. Всъщност по силата на член 42 от посочената Харта всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до тези документи независимо от вида на техния носител (решение от 29 ноември 2012 г., Thesing и Bloomberg Finance/BCE, T‑590/10, непубликувано, EU:T:2012:635, т. 73). Освен това съгласно съображение 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 същият отразява волята, изразена във въведената с Договора от Амстердам втора алинея от член 1 от Договора за ЕС, за отбелязване на нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите. Както припомня съображение 2 от този регламент, правото на публичен достъп до документите на институциите е свързано с демократичния характер на последните (решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет,C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 34, от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 68 и от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 72).

37

Съгласно постоянната съдебна практика необходимата за обработване на заявление за достъп до документи проверка трябва да има конкретен характер (вж. решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 69 и цитираната съдебна практика). В допълнение тази конкретна проверка трябва да бъде направена за всеки посочен в заявлението документ. Всъщност от Регламент (ЕО) № 1049/2001 е видно, че за всички изключения, посочени в член 4, параграфи 1—3, е предвидено, че трябва да се прилагат спрямо „документ“ (решения от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 70 и от 6 юли 2006 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑391/03 и T‑70/04, EU:T:2006:190, т. 116).

38

Споменатото принципно разрешение обаче не означава, че подобна проверка е необходима при всякакви обстоятелства. Всъщност, тъй като конкретното и индивидуално разглеждане, което институцията трябва да извърши по принцип в отговор на заявление за достъп, направено на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001, има за цел да позволи на съответната институция, от една страна, да прецени в каква степен е приложимо изключение от правото на достъп и от друга страна, да прецени възможността за частичен достъп, посоченото разглеждане може да не е необходимо, когато поради особените обстоятелства на конкретния случай е очевидно, че достъпът трябва да бъде отказан или, обратно — предоставен. (решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 75).

39

Изтъкнатите от жалбоподателя основания следва да се разгледат именно с оглед на тези общи съображения.

40

Жалбоподателят поддържа, че решението на Парламента да ограничи осъществяваното от тази институция разглеждане до много ограничен брой покани за предоставяне на оферти, е изцяло несъвместимо с добре установената практика на Общия съд, съгласно която е необходимо конкретно и индивидуално разглеждане на всеки документ дори ако е видно, че заявлението за достъп се отнася до документи, които попадат в обхвата на изключение. В това отношение жалбоподателят счита по-специално, че посоченият в обжалваното решение мотив за прекомерна и несъразмерна работна натовареност не е обоснован по никакъв начин. Според жалбоподателя с оглед на естеството и съдържанието на документите, чието оповестяване е поискано, които имат една и съща структура, съответната работа по разглеждането им би отнела най-много няколко дни.

41

Освен това според жалбоподателя Парламентът е нарушил член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, като не е разгледал възможността за предоставяне на частичен достъп до поисканите документи.

42

В конкретния случай е безспорно, че Парламентът не е осъществил конкретно и индивидуално разглеждане на всички покани за предоставяне на оферти, а единствено е анализирал извадка от тези документи. В обжалваното решение Парламентът посочва по същество, че имал право да не осъществява такова конкретно и индивидуално разглеждане поради две причини.

43

Първо, поканите за предоставяне на оферти съставлявали особена категория документи, по отношение на която се прилагала обща презумпция, че тяхното оповестяване би нарушило четири различни изключения от правото на достъп. По-специално документите, до които е поискан достъп, не били публични по своето естество, тъй като тяхното оповестяване изобщо не било предвидено във Финансовия регламент. Второ, конкретното и индивидуално разглеждане на всички документи, до които е поискан достъп, би било свързано с работна натовареност за службите на Парламента, която е „несъразмерна“ по отношение на целите на заявлението за достъп. В това отношение Парламентът се основава на решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия (C‑127/13 P, EU:C:2014:2250), което се отнася до запазване на полезното действие на принципа на добрата администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права.

44

Следователно в този контекст на първо време трябва да се провери дали Парламентът е можел да се позове на общата презумпция, че оповестяването на разглежданите документи засяга един или повече интереси, които са защитени с изключенията, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, или тези изключения явно обхващат цялото съдържание на документите, до които е поискан достъп, поради което институцията не е била длъжна да осъществи конкретно и индивидуално разглеждане на всички документи, чието оповестяване е поискано. В хипотезата, в която Общият съд направи извод, че в конкретния случай такава обща презумпция не е приложима или че тези изключения не обхващат явно цялото съдържание на документите, до които е поискан достъп, поради което е налице задължение на Парламента да осъществи конкретно и индивидуално разглеждане на всички документи, чието оповестяване е поискано, би следвало на второ време да се провери в каква степен Парламентът е можел все пак да се освободи от задължението си да осъществи такова конкретно и индивидуално разглеждане с мотива, че това разглеждане съставлява „несъразмерна“ работна натовареност.

45

В конкретния случай в точка F от обжалваното решение, озаглавена „Презумпция за приложимост по отношение на всички документи на релевантните изключения, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001“, която точка е включена в частта от решението, озаглавена „Преразглеждане на Вашето заявление в съответствие с член 8 от Регламент […] № 1049/2001“, Парламентът посочва, че всички документи, до които е поискан достъп, попадат в една и съща категория, а именно тази на „поканите за предоставяне на оферти“, и че всички тези документи имат една и съща характеристика, тъй като са насочени към получаването на оферта от изпълнителите, избрани в рамките на всеки един от конкретните лотове, с оглед на сключването на конкретен договор на основание на рамковия договор.

46

Въз основа на тази констатация Парламентът е приел в обжалваното решение, че всички документи, до които е поискан достъп, попадат в обхвата на четири различни изключения от правото на достъп, които са посочени в член 4, параграф 1, буква а), първо тире и буква б), в параграф 2, първо тире и в параграф 3 от Регламент № 1049/2001 съответно относно защитата на обществената сигурност, на частния живот, на търговските интереси и на процеса на вземане на решение.

47

В това отношение Съдът е признал, че за да обяснят по какъв начин достъпът до исканите документи би могъл да засегне интереса, който е защитен с предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, институциите могат да се позовават на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно заявления за оповестяване, които се отнасят за документи от едно и също естество (решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет,C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 50, от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 54, от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 74 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 65).

48

Освен това една и съща обосновка може да се приложи към документи, които спадат към една и съща категория, ако те съдържат един и същ вид информация. При все това само когато съответното изключение от правото на достъп явно обхваща изцяло съдържанието на тези документи, институцията може се освободи от задължението да извърши конкретно и индивидуално разглеждане на тези документи (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2011 г., LPN/Комисия, T‑29/08, EU:T:2011:448, т. 114).

49

Следователно, както твърди Парламентът, трябва да се провери дали поради специфичното им естество или поради съдържанието им всички документи, до които е поискан достъп, попадат в обхвата на едно или на няколко изключения от правото на достъп, посочени от тази институция.

50

Най-напред, що се отнася до естеството на документите, до които е поискан достъп, Парламентът не е доказал по никакъв начин, че с оглед на специфичното им естество по отношение на тях може да се приложи твърдяната обща презумпция за засягане на обществената сигурност, на частния живот или на процеса на вземане на решение.

51

Всъщност дадена покана за представяне на оферти по принцип съдържа описание на задачите, които възлагащият орган иска да бъдат изпълнени по силата на рамковия договор, който подписва с възложителя. С оглед на голямото разнообразие на стоки и услуги, които са предмет на обществени поръчки, по-специално в сферата на информатиката, не е доказано, че оповестяването на покана за представяне на оферти по принцип и без по-конкретно обяснение съдържа риск за засягане на обществената сигурност, на частния живот или на процеса на вземане на решение. В това отношение само по себе си позоваването на решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376) не съставлява конкретен довод, който може да докаже, че поради специфичното си естество документите, до които е поискан достъп, са обхванати от обща презумпция за засягане на тези интереси.

52

По-нататък, по отношение на съдържанието на документите, до които е поискан достъп, доводите на Парламента също трябва да се отхвърлят. Всъщност, що се отнася, първо, до съдържащото се в член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение във връзка със защитата на обществената сигурност, от обжалваното решение се установява, че само „някои от анализираните документи“ или „други анализирани [покани за предоставяне на оферти]“ съдържат информация, която може да засегне обществената сигурност.

53

При все това, макар да не може да се изключи вероятността оповестяването на част от информацията, посочена в обжалваното решение, действително да може да засегне сигурността на информационните системи на Парламента, се налага изводът, че според самия Парламент тази информация се съдържа само в ограничен брой документи, а не във всички от тях. Освен това в съдебното заседание Парламентът признава, че общите данни, които се съдържат в неговата информационна система, са обществено достояние в интернет и че някои от тях са възпроизведени в поканите за предоставяне на оферти.

54

Второ, във връзка с изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на частния живот, съгласно точка B, трета алинея от обжалваното решение, която е включена под заглавие „Преразглеждане на Вашето заявление в съответствие с член 8 от Регламент […] № 1049/2001“, „някои анализирани покани за предоставяне на оферти съдържат лични данни, […] като например пълните имена на членове на персонала на Парламента, както и пълните имена, професионалния профил и старшинството на консултантите, които предоставят услуги на институцията“. Освен това в точка 156 от писмената си защита Парламентът обяснява, че „някои покани [за представяне на оферти] съдържат лични данни […]“.

55

Несъмнено не може да се изключи възможността Парламентът да има право да откаже оповестяването на тези лични данни на основание член 4 от Регламент № 1049/2001, но от друга страна, не е явно, че цялото съдържание на документите, до които е поискан достъп, попада в обхвата на това изключение, което впрочем Парламентът признава в съдебното заседание. Освен това от различните покани за предоставяне на оферти, приложени към жалбата, както и от писмената защита на Парламента се установява, че имената на консултантите, ако изобщо фигурират в тези покани, съставляват само малка част от информацията и инструкциите, които се съдържат в поканите. Следователно би било достатъчно тези имена да бъдат евентуално заличени преди оповестяването на документите, до които е поискан достъп.

56

Трето, що се отнася до изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решение на Парламента, същият посочва в точка D от обжалваното решение, която се нарича „Преразглеждане на Вашето заявление в съответствие с член 8 от Регламент […] № 1049/2001“, че анализираните от него документи съдържат информация, свързана по-специално с въпроси, по отношение на които все още не е прието никакво решение. Съществувал и риск доставчиците да осъществят натиск върху членовете на персонала на институцията, които трябва да вземат решения в бъдеще, като по този начин се застрашавало спокойствието в рамките на процеса на вземане на решение.

57

В това отношение Парламентът нито е изтъкнал, нито a fortiori е доказал, че изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решение, явно обхваща изцяло съдържанието на поканите за предоставяне на оферти, тъй като институцията се позовава само на някои данни.

58

Впрочем нито обжалваното решение, нито писмената защита съдържат безспорни доказателства, които позволяват да се направи разумен извод, че рискът от сериозно засягане на процеса на вземане на решение е вероятен, а не изцяло хипотетичен. Парламентът не доказва по какъвто и да е начин, че към момента на приемане на обжалваното решение е било налице сериозно засягане или опит за сериозно засягане на процеса на вземане на решение, който е в ход, нито че са налице обективни причини, които позволяват разумно да се предвиди, че може да се стигне до подобно засягане в случай на оповестяване на документите, до които е поискан достъп (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 78 и 79 и от 20 септември 2016 г., PAN Europe/Комисия, T‑51/15, непубликувано, EU:T:2016:519, т. 30 и 32). В това отношение, обратно на твърденията на Парламента, само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят иска да получи достъп до поканите за предоставяне на оферти, не може да съставлява доказателство за сериозно и предвидимо засягане на спокойствието на бъдещия процес на вземане на решение.

59

От изложените съображения следва, че съдържанието на документите, до които е поискан достъп, не е явно и изцяло обхванато от изключенията от правото на достъп, свързани със защитата на обществената сигурност, с частния живот и със защитата на процеса на вземане на решение.

60

Следователно Парламентът не е можел да се позове на прилагането на изключенията, съдържащи се в член 4, параграф 1, буква а), първо тире и буква б), както и в параграф 3 от Регламент № 1049/2001, свързани съответно със защитата на обществената сигурност, на частния живот и на процеса на вземане на решение, за да обоснове отказа си да предостави достъп до поисканите документи, без да осъществи конкретно и индивидуално разглеждане на всички тях.

61

В обжалваното решение Парламентът посочва, че документите, до които е поискан достъп, съдържат, от една страна, икономически и технически данни, които могат да разкрият неговия профил на купувач на пазара, а от друга страна — информация, която може да се отнася до специфичната компетентност и качествата на избраните доставчици, както и до тяхната търговска стратегия и връзките им с трети лица. Според Парламента подобно на документите, обменени в хода на процедурите по контрол на концентрациите между предприятия или на държавните помощи, информацията, която се съдържа в поканите за предоставяне на оферти, съставени от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор, били обхванати от обща презумпция за засягане на търговските интереси. Тази презумпция произтичала по-специално от Финансовия регламент и от делегирания регламент, доколкото те не предвиждат предоставянето на какъвто и да е достъп до тези покани.

62

В конкретния случай е вярно, че в редица хипотези Съдът е признал съществуването на общи презумпции, приложими към категории документи поради тяхното естество, включително що се отнася до офертите на оферентите в рамките на изпълнението на обществени поръчки (вж. в този смисъл решения от 29 януари 2013 г., Cosepuri/EFSA, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 101 и от 21 септември 2016 г., Secolux/Комисия, T‑363/14, EU:T:2016:521, т. 59).

63

Все пак, що се отнася до поканите за предоставяне на оферти, общата презумпция за засягане на търговските интереси не може да бъде обоснована нито със съдебната практика, посочена в точка 62 по-горе относно достъпа до офертите на оферентите, нито по-общо — с доводи, които са аналогични на изложените в решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376) относно процедурата по контрол на държавните помощи и в решение от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob (C‑404/10 P, EU:C:2012:393) относно концентрация на предприятия, които решения Парламентът посочва в писмената си защита.

64

Всъщност делата, по които са постановени решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376) и от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob (C‑404/10 P, EU:C:2012:393), имат една обща характеристика, а именно съществуването в специфична правна уредба, различна от Регламент № 1049/2001, на правила, които ограничават конкретно достъпа до преписката или до поисканите документи както по отношение на лицата, така и по отношение на самата информация.

65

Следва обаче да се приеме за установено, че за разлика от обявлението за поръчка и от обявлението за възлагане на поръчката поканата за представяне на оферти, изготвена от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор, не е предмет на каквато и да е конкретна разпоредба на Финансовия регламент или на делегираният регламент, в съответните им редакции, които са приложими по спора, която разпоредба би определила конкретно или би ограничила информацията, която се съдържа в поканата и която трябва или може да бъде съобщена от възлагащия орган на оферентите или на останалите кандидати. По-специално цитираният от Парламента член 123, параграф 4, шеста алинея от делегирания регламент се отнася единствено до публикуването на информация относно стойността и изпълнителите на конкретните договори след тяхното сключване. Следователно тази разпоредба по никакъв начин не се отнася до самите покани за предоставяне на оферти, изготвени от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор.

66

Поради това не може да се приеме, че Финансовият регламент и делегираният регламент съдържат конкретни правила за съобщаването на информацията, която се съдържа в поканите за предоставяне на оферти, изготвени от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2015 г., McCullough/Cedefop, T‑496/13, непубликувано, EU:T:2015:374, т. 92).

67

Освен това съгласно съдебната практика Регламент № 1049/2001 и Финансовият регламент имат различни цели и не съдържат разпоредби, предвиждащи изрично предимството на единия пред другия, поради което следва да се осигури прилагане на всеки от тези регламенти, което да бъде съвместимо с това на другия и по този начин да позволи съгласувано прилагане (вж. в този смисъл решения от 29 януари 2013 г., Cosepuri/EFSA, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 85 и от 21 септември 2016 г., Secolux/Комисия, T‑363/14, EU:T:2016:521, т. 43). Освен това принципът на прозрачност, посочен в член 102 от Финансовия регламент, трябва да се съчетае със защитата на обществения интерес, на законните търговски интереси на предприятията и на лоялната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2013, Cosepuri/EFSA, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 49).

68

В този контекст е постановено, че за постигане на целта на правилата в областта на обществените поръчки на Съюза, която почива на ненарушено конкурентно начало, е важно възлагащите органи да не разкриват информация, свързана с процедурите за възлагане на обществени поръчки, чието съдържание може да бъде използвано за нарушаване на конкуренцията било в процедура за възлагане, която е в ход, било в последващи процедури (решение от 29 януари 2013 г., Cosepuri/EFSA, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 100).

69

В това отношение в съдебната практика е признато, че икономически и технически обстоятелства, съдържащи се офертите на оферентите, могат да обосноват отказа на съответната институция да предостави достъп до офертата на избрания оферент. Именно такъв е случаят, когато подобни оферти засягат специфичното ноу-хау на оферентите и допринасят за индивидуализирането на оферентите (решение от 29 януари 2013 г., Cosepuri/EFSA, T‑339/10 и T‑532/10, EU:T:2013:38, т. 99).

70

С оглед обаче на естеството и на предмета на дадена покана за представяне на оферти, изготвена от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор, не може да се презюмира, че подобен документ съдържа икономически и технически данни за изпълнителя или описва неговото специфично ноу-хау. Обратно на това, дадена покана за представяне на оферти, която изхожда от възлагащия орган, а не от изпълнителите, принципно съдържа описание на задачите, които възлагащият орган желае да бъдат изпълнени по силата на подписания с изпълнителя рамков договор. По принцип едва в отговор на тази покана за представяне на оферти изпълнителят предоставя детайли относно услугите, които счита, че може да предостави на възлагащия орган, както и профила на експертите, които може да предостави на разположение, и цената на неговите услуги.

71

Освен това Парламентът не може да твърди, че оповестяването на поканите за предоставяне на оферти би могло да засегне неговите собствени интереси, тъй като би могло да разкрие неговия „профил на купувач“ на пазара. Всъщност, дори оповестяването на съотношението между подлежащите на изпълнение задачи и броя работни дни за изпълнението им да може да позволи на оферентите, в рамките на бъдещи обществени поръчки, да установят техниката за ценообразуване на Парламента, обстоятелството, че тези оференти познават прилаганите в миналото цени за еквивалентни услуги, по-скоро би довело до положение на действителна конкуренция, отколкото до положение, в което конкуренцията би била нарушена (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑167/10, непубликувано, EU:T:2012:651, т. 83).

72

Следователно с оглед на естеството на поканите за представяне на оферти, отправени от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор, и с оглед на целта, преследвана от Финансовия регламент и от делегирания регламент, Парламентът не може да се позове на общата презумпция за засягане на интересите, които се защитават с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, за да се освободи от задължението си за конкретно и индивидуално разглеждане на документите, до които е поискан достъп.

73

Освен това не се установява нито от обжалваното решение, нито от преписката по настоящото дело, че съдържанието на документите, до които е поискан достъп, се обхваща явно и изцяло от изключението, посочено в точка 72 по-горе.

74

Всъщност поканите за представяне на оферти по принцип съдържат описание на задачите, които възлагащият орган иска да бъдат изпълнени по силата на подписания с изпълнителя рамков договор, а също и по-обща информация, по-специално относно практическото управление и наблюдение на проектите, относно отговорните лица или още относно формата на докладите, които следва са се предоставят регулярно. Следователно не е доказано, че оповестяването на цялата информация, която се съдържа в документите, до които е поискан достъп, би засегнало търговските интереси на Парламента или на трети лица.

75

Следователно Парламентът не е можел да се позове на свързаното със защитата на търговските интереси изключение от правото на достъп, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, за да откаже да осъществи конкретно и индивидуално разглеждане на документите, до които е поискан достъп, и да ги оповести.

76

От изложените съображения следва, че Парламентът не е доказал, че поради естеството си поканите за предоставяне на оферти са били обхванати от обща презумпция, съгласно която тяхното оповестяване би засегнало едно или няколко от изключенията от правото на достъп, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001, или че поради тяхното съдържание някое от изключенията от правото на достъп явно и изцяло обхваща съдържанието на тези документи.

77

Следователно Парламентът по принцип е бил длъжен да осъществи конкретно и индивидуално разглеждане на всички документи, до които е поискан достъп, за да провери възможността евентуално да предостави поне частичен достъп до тях. Трябва обаче да се провери също така дали е допустимо дрогиране на това задължение поради неразумното работно натоварване, което посоченото разглеждане би съставлявало за службите на Парламента.

78

Съгласно съдебната практика от принципа на пропорционалност следва, че институциите могат — в определени случаи, когато обемът на документите, чието оповестяване е поискано, или този на частите от тях, които трябва да бъдат заличени, води до неоправдано обременителна административна задача — да претеглят, от една страна, интереса на заявителя от получаването на достъп и от друга страна, работната натовареност, до която би се стигнало, за да се обработи заявлението за достъп, така че да бъде обезпечен интересът от добра администрация (решения от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C‑353/99 P, EU:C:2001:661, т. 30 и от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 27).

79

При все това само в изключителни случаи и единствено ако административната тежест, породена от конкретното и индивидуално разглеждане на документите, би била особено тежка и надхвърляща пределите на това, което разумно може да се изисква, е възможна дерогация от това задължение за разглеждане (решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 112).

80

Освен това, доколкото правото на достъп до държаните от институциите документи отразява принципен подход, институцията, която се позовава на изключение, свързано с несъразмерността на произтичащата от заявката работа, носи тежестта да докаже нейния обем (решения от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 113 и от 10 септември 2008 г., Williams/Комисия, T‑42/05, непубликувано, EU:T:2008:325, т. 86).

81

На последно място, когато институцията е доказала неразумния характер на произтичащата от конкретното и индивидуално разглеждане на документите натовареност, тя е длъжна да се постарае да съгласува действията си с тези на заявителя, за да може, от една страна, да се запознае или да получи разяснения относно неговия интерес от оповестяване на разглежданите документи, а от друга страна, конкретно да предвиди възможните разрешения, с които разполага за прилагането на по-малко обременителна мярка от конкретното и индивидуално разглеждане на документите, посочени в заявлението. След като правото на достъп до документи представлява принцип, институцията все пак остава длъжна в този контекст да отдаде предпочитание на онзи вариант, който е най-благоприятен за правото на достъп на заявителя, без същевременно сам по себе си да изисква работа, която надхвърля пределите на разумното (решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 114).

82

Оттук следва, че институцията може изцяло да се освободи от задължението да извърши конкретно и индивидуално разглеждане само ако преди това действително е разгледала всички други възможни варианти и ако обстоятелствено е изложила в решението си причините, поради които различните варианти също водят до несъразмерно работно натоварване (решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 115).

83

В светлината на съдебната практика, посочена в точки 78—82 по-горе, следва да се провери дали в конкретния случай са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, дали работната натовареност в резултат от конкретното и индивидуално разглеждане на документите, до които е поискан достъп, е неразумна, второ, дали Парламентът се е опитал да постигне споразумение с жалбоподателя и трето, дали конкретно е предвиждал алтернативи на конкретното и индивидуално разглеждане на документите, до които е поискан достъп.

84

Що се отнася до първото условие, от обжалваното решение и най-вече от писмената защита и от писмената дуплика, както и от обясненията Парламента, изложени в съдебното заседание, се установява, че разглеждането на всички покани за предоставяне на оферти изисква от повече от 10000 документа, разпределени в повече от хиляда папки, ръчно да бъдат отделени около 1500 документа. Тези 1500 документа, всеки от които се състои от средно 12 страници, представляват общо поне 18000 страници и се отнасят единствено до поканите за предоставяне на оферти в рамките на Генерална дирекция (ГД) за иновации и техническо обслужване на Парламента. В съдебното заседание Парламентът обяснява също така, че тази бройка е отражение само на 75 % от документите, до които е поискан достъп, тъй като останалите 25 % се съдържали в преписките да други генерални дирекции на Парламента. Освен това е напомнено, че рамковите договори, сключени в резултат от провеждането на обществена поръчка ITS 08, се отнасят до шестнадесет различни лота на обща стойност от 300 милиона евро и привеждането им в изпълнение е осъществено от девет генерални дирекции.

85

Цифрите, посочени в точка 84 по-горе, не са сериозно оспорени от жалбоподателя. Следователно може да се направи разумен извод, че документите, до които е поискан достъп, действително са многобройни.

86

Както подчертава Кралство Швеция, е вярно, че само по себе си позоваването на определен брой страници не е достатъчно, за да се прецени работната натовареност, произтичаща от конкретното и индивидуално разглеждане. Всъщност необходимата работна натовареност при разглеждане на дадено заявление за достъп зависи и от естеството на съответните документи и следователно от това колко задълбочено трябва да бъде разглеждането (вж. в този смисъл решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 111).

87

При все това от преписката, и по-специално от примерите за покани за предоставяне на оферти, предоставени от Парламента, се установява, че тези покани съдържат поне едно приложение, в което фигурира спецификацията относно съответния проект. Това приложение съдържа няколко глави, всяка от които има различен предмет. Макар да е вярно, че структурата на спецификациите е сходна в някои отношения и че някои общи спецификации се повтарят, вярно е също така, че всеки от шестнайсетте лота, за които се отнася обществената поръчка ITS 08, има различен предмет. Следователно описанието на предмета и на етапите на разглеждания проект, както и приложимите технически условия са специфични за всяка покана за представяне на оферти, изготвена от възлагащия орган в изпълнение на рамковия договор, и изискват самостоятелен анализ.

88

Освен това Парламентът обяснява, че съгласно приблизителните данни, предоставени от ГД за иновации и техническо обслужване, само в рамките на тази генерална дирекция отделянето на поканите за предоставяне на оферти би отнело 22 работни дни на служител, работещ на пълно работно време, докато подборът и анализаът на документите биха отнели още 264 работни дни на служител, който изпълнява единствено тази задача. Подобна операция следва да се осъществи в рамките на още осем други генерални дирекции, като тя трябва да се съгласува с ГД за иновации и техническо обслужване, което изисква сътрудничество и допълнително съгласуване между различните генерални дирекции.

89

В това отношение твърдението на жалбоподателя, изложено в съдебното заседание, че е достатъчно да се създаде прост софтуер, който да разпознава някои данни в поканите за предоставяне на оферти и да ги заличи, не е достатъчно, за да постави под въпрос обясненията на Парламента, които се съдържат в точка 88 по-горе. Всъщност освен обстоятелството, че този довод не е обоснован по никакъв начин, той не отчита и разнообразната информация, която се съдържа в поканите за предоставяне на оферти, и това, че всеки от документите, до които е поискан достъп, има собствено съдържание, чието оповестяване трябва да се разгледа от гледна точка на различните изключения от правото на достъп.

90

С оглед на гореизложените съображения и на липсата на доказателства, представени от жалбоподателя, които могат да обосноват неточността на изложените от Парламента цифри и обяснения, следва да се направи извод че индивидуалното разглеждане на всички документи, до които е поискан достъп, съставлява особено голяма работна натовареност за институцията.

91

При конкретните обстоятелства в настоящия случай тази административна задача може да се приеме за неразумна, доколкото за разглеждането на всички документи, до които е поискан достъп в стриктните срокове, наложени с член 7, параграфи 1 и 3, както и с член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, и преди всичко в определения от жалбоподателя срок до 31 януари 2015 г., т.е. за 32 работни дни, е необходимо на много служители на пълно работно време да бъде възложено разглеждането на документите, до които е поискан достъп, в рамките на много генерални дирекции, и то единствено в интерес на жалбоподателя. Следователно тези служители, които са назначени в рамките на Парламента да изпълняват задачи в обществен интерес и чиито възнаграждения се заплащат с публични средства, повече не биха моли да изпълняват задачите си, които са им приоритетно възложени в посочения публичен интерес, и по този начин сериозно може да се наруши правилното функциониране на съответните служби.

92

Поради това Парламентът е имал право да претегли, от една страна, правото на публичен достъп до документите и от друга страна, произтичащата от него работна натовареност, за да защити интереса от добра администрация (вж. по аналогия решение от 6 декември 2001 г., Съвета/Hautala, C‑353/99 P, EU:C:2001:661, т. 30).

93

Що се отнася до второто условие, а именно до задължението на Парламента да направи опит да се споразумее с жалбоподателя, от имейла на институцията от 3 декември 2014 г. се установява, че тя е обърнала внимание на жалбоподателя относно големия брой документи, до които е поискан достъп, и го е приканила да уточни какъв е интересът му от оповестяването на тези документи. Освен това Парламентът е предложил на жалбоподателя да бъде намерено справедливо решение по смисъла на член 6, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, като е предложил създаването на планинг за разглеждане на документите, до които е поискан достъп, в зависимост от приоритетите на жалбоподателя, които последният е трябвало да уточни.

94

Следователно жалбоподателят е имал възможността да се споразумее с Парламента, като получи достъп до документите, чието оповестяване е поискано, без това да съставлява неразумно работно натоварване и да доведе евентуално до парализиране на дейността на съответните служби на Парламента. Както обаче е посочено в точка 95 по-долу, жалбоподателят изобщо не се е възползвал от тази възможност.

95

Във връзка с третото условие, отнасящо се до задължението за намиране на по-малко обременителни алтернативи, се налага изводът, че в имейла си от 5 декември 2014 г. жалбоподателят е отхвърлил поначало предложението на Парламента, посочено в точка 93 по-горе, и не е предоставил никакви уточнения относно лотовете, които съставляват приоритетно интерес за него. В замяна на това жалбоподателят е посочил, че по негови сведения всички документи, до които е поискан достъп, са регистрирани в електронна форма в регистрите на Парламента и че тяхното оповестяване не би трябвало да причинява много неудобства, поради което дори не е необходимо датата 31 януари 2015 г. да се определя като краен срок. Освен това според жалбоподателя, ако Парламентът има нужда от двумесечен срок за разглеждане на документите от всеки лот, това означавало, че разглеждането на всички документи ще отнеме около три години, т.е. по два месеца за всеки от шестнадесетте лота, което щяло да лиши жалбоподателя от правата му и също така щяло да лиши Регламент (ЕО) № 1049/2001 от всякакво полезно действие. В резултат от това жалбоподателят потвърждава заявлението си за достъп до всички покани за предоставяне на оферти и настоява те да бъдат оповестени до 31 януари 2015 г.

96

Освен това в имейла си от 17 декември 2014 г. жалбоподателят е потвърдил заявлението си за оповестяване на поисканите документи най-късно до края на м. януари 2015 г. Според жалбоподателя това било напълно възможно с оглед на високата степен на компютризация на Парламента. Жалбоподателят уточнява също така, що се отнася до твърдения отказ от негова страна да бъде постигнато справедливо решение, че Парламентът е предложил да започне с анализ на документите от лот 7, при положение че жалбоподателят вече е разполагал с тях. Следователно само по себе си предложението на Парламента не било справедливо и целяло по-скоро да забави действията на жалбоподателя. Накрая жалбоподателят посочва, че Парламентът е можел да започне с оповестяването на всички документи относно лот 6.

97

Освен това жалбоподателят не е оттеглил заявлението си за достъп до документите от лот 7, макар вече да е разполагал с тях. При все това съгласно обясненията на Парламента в съдебното заседание разглеждането на документите от лот 7 също е било необходимо, доколкото тяхното оповестяване е щяло да ги направи публично достояние.

98

Освен това в жалбата си жалбоподателят уточнява, че е имал съмнения относно неправилното възлагане на обществени поръчки на негови конкуренти, които са били избрани за изпълнители по други лотове на обществена поръчка ITS 08, и по-специално по лотове 6 и 8. Следователно той е можел без проблем да поиска от Парламента да анализира приоритетно документите, отнасящи се за тези два лота. В това отношение на етапа на обжалването жалбоподателят не може да твърди, че неговото заявление за достъп е било обосновано единствено от съображения, свързани с обществения интерес и спазването на принципа на прозрачност, доколкото тези съображения не личат по никакъв начин нито от първоначалното му заявление за достъп, нито от потвърждението на неговото заявление.

99

Освен това, както посочва Парламентът в писмената си защита, от описанието на всеки от шестнайсетте лота на обществената поръчка ITS 08 се установява, че няколко от тези лотове се отнасят до услуги, чието естество е много различно от това на услугите, за които са отнася лот 7. Всъщност лот 7 е свързан с разработването на услуги в областта на информационните технологии, тяхното въвеждане и поддръжка в области като управлението на документи или управлението на съдържание за интернет сайтовете. Няколко от лотовете обаче изобщо не се отнасят до разработването на подобни услуги, а са свързани с разнообразни услуги, като например далекосъобщенията (лот 2), оказването на помощ на потребителите (лот 3) или проучването, предоставянето на съвети и професионално становище в областта на далекосъобщенията и на сигурността (лот 12). Следователно от описанието на тези лотове явно произтича, че жалбоподателят не може да твърди, че има еднакъв интерес по отношение на всички тях, обосноваващ необходимостта да получи до 31 януари 2015 г. всички документи, до които е поискал достъп.

100

Така, при твърде особените обстоятелства в конкретния случай, в който жалбоподателят демонстрира подход, изцяло лишен от сътрудничество, и на два пъти чисто и просто отказва предложението на Парламента, при положение че е бил напълно в състояние да посочи кои от документите имат приоритет за него, Парламентът не е имал възможност да направи други конкретни предложения в рамките на стриктния срок съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001, които са можели да дадат възможност за предоставяне поне на частичен достъп до исканите документи, за да съвмести интереса на добрата администрация с този на предоставянето на публичен достъп до исканите документи.

101

Този извод не се поставя по никакъв начин под въпрос от довода на жалбоподателя, че в имейла си от 3 декември 2014 г. Парламентът е създал впечатлението, че разглеждането на всички документи, до които е поискан достъп, би отнело повече от три години. Всъщност, от една страна, подобно тълкуване не произтича от текста на този имейл, а от друга страна, етапите и сроковете за разглеждане на документите, до които е поискан достъп, е можело да бъдат конкретно договорени с Парламента, ако жалбоподателят беше направил усилието да определи приоритетите си и да изготви планинг в съответствие с предложението на Парламента.

102

От това следва, че при твърде особените обстоятелства в конкретния случай с оглед на необходимата работна натовареност, както и с оглед на направеното от Парламента предложение и на изразената от жалбоподателя позиция, Парламентът е можел да изтъкне тази неразумна натовареност като мотив да откаже да разгледа конкретно и индивидуално всички документи, до които е поискан достъп, без да бъде длъжен, при липсата на други възможности, да излага подробно в решението си причините, поради които тези други възможности също предполагат неразумно работно натоварване. Следователно Парламентът е можел да откаже изцяло достъпа до тези документи, без да е необходимо да бъде приканван да представи копие от документите, които действително е разгледал.

103

Следователно първото основание трябва да се отхвърли и в резултат от това да се отхвърли и жалбата като цяло, без да се разглежда обосноваността на второто основание, което е ирелевантно за законосъобразността на обжалваното решение.

104

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

105

След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента. Кралство Швеция, което е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: