Дело T‑122/15

Landeskreditbank Baden-Württemberg — Förderbank

срещу

Европейската централна банка

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор върху кредитните институции — Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014 — Единен надзорен механизъм — Компетентност на ЕЦБ — Децентрализирано упражняване от националните органи — Оценка на значимостта на кредитна институция — Необходимост от пряк надзор от ЕЦБ“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 16 май 2017 г.

  1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Подчиненост на значимите образувания на прекия пруденциален надзор от Европейската централна банка — Класифициране на дадено образувание като значимо — Пригодност на надзора, упражняван от Европейската централна банка в сравнение с този, който може да бъде упражнен от националните органи

    (членове 4 и 6 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; членове 70 и 71 от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

  2. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Тълкуване на вторичното право в съответствие с ДФЕС — Тълкуване с оглед на контекста и целта

  3. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Компетентност на Европейската централна банка — Децентрализирано прилагане от националните органи — Оценка на значимостта на дадено образувание — Изключителна компетентност на Европейската централна банка

    (член 4, параграф 1 и член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; членове 70 и 71 от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

  4. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на субсидиарност — Обхват — Прилагане в областите, попадащи в изключителната компетентност на Съюза — Изключване

    (член 5, параграф 3 ДЕС)

  5. Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Обхват — Право на преценка на законодателя на Съюза — Съдебен контрол — Граници

  6. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Подчиненост на образуванията, които са по-малко значими на прекия пруденциален надзор от националните органи — Децентрализирано прилагане от тези органи на изключителна компетентност на Съюза — Възможност за прекласифициране на дадено лице от значимо в по-малко значимо с оглед на пригодността на националните органи да упражняват пряк пруденциален надзор над него — Изключване

    (член 291, параграф 1 ДФЕС; член 6 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 70, параграф 1 от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

  7. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Необходимост от спазване на принципа на законност — Невъзможност за позоваване на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго

  8. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

    (членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)

  9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране в зависимост от обстоятелствата по случая

    (член 296 ДФЕС)

  10. Актове на институциите — Актове, приети при упражняване на право на преценка — Зачитане на гаранциите, предоставени на участващото в административното производство лице — Задължение за грижлива и безпристрастна преценка на всички относими обстоятелства

    (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

  1.  Пруденциалният надзор над значимите кредитни институции е от компетентността единствено на Европейската централна банка съгласно членове 4 и 6 от Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции. От член 6, параграф 4, втора алинея от този регламент следва, че дадено лице може да не бъде класифицирано като „значимо“ при особени обстоятелства, които Банката е длъжна да изложи подробно. Това обяснение е дадено в членове 70 и 71 от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи.

    В това отношение текстът на член 70, параграф 1 от Регламент № 468/2014 извежда на преден план изключително оценката на това дали е подходящо с оглед на целите на Регламент № 1024/2013 дадено лице да бъде класифицирано като значимо, а следователно и надзорът над него да се упражнява единствено от Банката. Изобщо не е посочена оценка на необходимостта от пряк надзор над значимо лице от Банката. Докато по принцип преценката дали даден акт на Съюза е подходящ или не, се отнася до годността му да постигне преследваните от разглежданата правна уредба легитимни цели, то преценката на необходимостта му се състои в това да се провери дали не надхвърля необходимото за осъществяването на тези цели.

    Следователно, доколкото член 70, параграф 1 от Регламент № 468/2014 се позовава на специфични фактически обстоятелства, които правят класификацията на поднадзорно лице като значимо неподходяща, като се вземат предвид целите и принципите на Регламент № 1024/2013, от това задължително следва, че се има предвид единствено хипотезата, в която упражняването на пряк пруденциален надзор от Банката, каквото предполага класифицирането на дадено лице като „значимо“, би било в по-малка степен в състояние да постигне целите на посочения регламент, отколкото упражняването на пряк пруденциален надзор над това лице от националните органи. За сметка на това от буквалното тълкуване на член 70, параграф 1 от Регламент № 468/2014 не произтича хипотезата на прекласифициране на „значимо лице“ в „по-малко значимо“, с мотива че прекият надзор от националните органи в рамките на единния надзорен механизъм би бил в същата степен в състояние да постигне целите на Регламент № 1024/2013, както и надзорът, упражняван единствено от Европейската централна банка.

    (вж. т. 22, 28, 29, 44—46)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 40 и 41)

  3.  От общата система на Регламент № 1024/2013, предоставящ на Европейската централна банка специфични задачи, свързани с политиките в областта на пруденциалния надзор на кредитните институции, следва че Съветът е делегирал на Банката изключителна компетентност по отношение на задачите за пруденциален надзор, посочени в член 4, параграф 1 от този регламент. В това отношение член 6 от същия регламент има за цел единствено да позволи децентрализираното изпълнение в рамките на единния надзорен механизъм на тази компетентност от националните органи под контрола на Банката по отношение на по-малко значими лица и за задачите, посочени в член 4, параграф 1, букви б) и г)—и) от Регламент № 1024/2013, възлагайки същевременно на Банката изключителната компетентност да определя съдържанието на понятието „особени обстоятелства“ по смисъла на член 6, параграф 4, втора алинея от същия регламент, който е приложен чрез приемането на членове 70 и 71 от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи.

    (вж. т. 63)

  4.  Макар в случаите, когато е приложим, принципът на субсидиарност да предполага проверка дали целите на предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени от Съюза, или могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки, следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 3 от ДЕС този принцип се прилага само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

    (вж. т. 65)

  5.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 67 и 68)

  6.  В рамките на дейността си по надзор на по-малко значимите институции въз основа на единния надзорен механизъм, описан в член 6 от Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, националните органи действат в рамките на децентрализираното прилагане на изключителна компетентност на Съюза, а не при упражняването на национална компетентност. Следователно единствената компетентност, която може да бъде засегната чрез упражняването на пряк пруденциален надзор от Европейската централна банка, е принципната компетентност на държавите членки по отношение на изпълнението на правото на Съюза във вътрешния им правен ред, подчертана в член 291, параграф 1 ДФЕС. Всъщност тази разпоредба припомня, че съгласно институционалната система на Съюза и принципите, които уреждат отношенията между Съюза и неговите държавите членки, при липсата на разпоредба на правото на Съюза в обратния смисъл последните са длъжни да гарантират изпълнението на правните актове на Съюза на тяхна територия.

    Все пак се налага констатацията, че запазването на тази компетентност не може да изисква тълкуване на понятието за особени обстоятелства, позволяващи дадена кредитна институция да не бъде класифицирана като „значима“ по смисъла на член 70, параграф 1 от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи, като налагащо проверка във всеки случай поотделно по отношение на институция, която може да бъде класифицирана като „значима“ с оглед на критериите, изложени в член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013, ако неговите цели могат да бъдат постигнати също толкова добре чрез пряк надзор от националните органи. Всъщност това тълкуване би засегнало баланса в този регламент, доколкото би налагало да се разглежда във всеки отделен случай поотделно дали въпреки прилагането на критериите в член 6, параграф 4 от посочения регламент значимите институции не трябва да попадат в обхвата на прекия надзор на националните органи, с мотива че те биха могли по-добре да постигнат целите на Регламент № 1024/2013. По-конкретно такъв надзор би бил в пряко противоречие с двата елемента, играещи основна роля в логиката на тази разпоредба, а именно, от една страна, принципа, че значимите институции попадат в обхвата на надзора единствено на Европейската централна банка, и от друга страна, съществуването на точни алтернативни критерии, позволяващи да се класифицира значимостта на дадена кредитна институция.

    (вж. т. 72—76)

  7.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 84)

  8.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 122)

  9.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 123, 124 и 131)

  10.  Когато институция разполага с право на преценка, тя трябва да упражни това право в пълен обем. Така, авторът на акта трябва да бъде в състояние да установи пред юрисдикциите на Съюза, че той е бил приет посредством действителното упражняване на правото му на преценка, което предполага да се вземат предвид всички относими обстоятелства в конкретната ситуация, които този акт предвижда да уреди. В това отношение сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни.

    (вж. т. 139 и 147)