Дело T‑121/15

Fortischem a.s.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (шести състав) от 24 септември 2019 година

„Държавни помощи — Химическа промишленост — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Държавни ресурси — Предимство — Възстановяване — Икономическа приемственост — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране“

  1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство чрез държавни ресурси, за което отговорност носи държавата — Липса на прехвърляне на държавни ресурси — Липса на последици — Помощ, която води до облекчаване на разходите на предприятието — Включване

    (член 107, параграф 1 и член 108 ДФЕС)

    (вж. т. 58—61)

  2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват — Комплексна икономическа преценка —Проверка на достоверността, надеждността и непротиворечивостта на доказателствата —Проверка на пълнотата на релевантните данни

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 62—64)

  3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Прилагане на режим, дерогиращ общата правна уредба на несъстоятелността, за предприятията със стратегическо значение в несъстоятелност — Включване — Условия — Задължение на синдика по несъстоятелността да продължи експлоатацията на предприятието въпреки икономическото му положение и да предотврати необоснованите масови уволнения — Включване

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 72 и 75—79)

  4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния кредитор — Прилагане на режим, дерогиращ общата правна уредба на несъстоятелността, за предприятията със стратегическо значение в несъстоятелност — Държава, действаща като носител на публична власт — Изключване

    (член 107, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 85, 86 и 150)

  5. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Вземане предвид на възможно най-пълната и надеждна информация — Обхват на задължението — Възможност да се приеме решение въз основа на наличната информация — Условия

    (член 4, параграф 3 ДЕС; член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 2)

    (вж. т. 157 и 158)

  6. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост на дадена помощ с общия пазар и се разпорежда нейното връщане — Възможност за Комисията да предостави на националните власти да изчислят точния размер на сумата за възстановяване

    (член 108, параграф 2 ДФЕС)

    (вж. т. 167—169)

  7. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимостта на помощ с общия пазар и се разпорежда нейното преустановяване — Определяне на задълженията на държавата членка — Задължение за възстановяване — Обхват — Възстановяване на предишното положение

    (член 108, параграф 2 ДФЕС)

    (вж. т. 180 и 181)

  8. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Определяне на длъжника в случай на прехвърляне на активи — Предприятие — получател на помощи, обявено в несъстоятелност — Създаване на ново предприятие за продължаване на дейността му — Задължение за възстановяване в тежест на новото предприятие — Условия — Критерий, наречен „икономическа приемственост“ на предприятието — Фактори, които следва да се вземат предвид — Полза от конкурентното предимство — Задължение да се вземат предвид всички фактори, които могат да имат значение — Липса

    (член 108, параграф 2 ДФЕС)

    (вж. т. 205—212)

Резюме

С решение Fortischem/Комисия (T‑121/15), постановено на 24 септември 2019 г., Общият съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от дружеството Fortischem срещу Решение 2015/1826 на Комисията от 15 октомври 2014 г. относно държавната помощ, предоставена от Словакия на дружеството Novácké chemické závody, a.s. (наричано по-нататък „NCHZ“) ( 1 ).

NCHZ е било производител на химически продукти, формиран от три подразделения и експлоатиращ химически завод, разположен в района на Тренчин (Словакия). През октомври 2009 г. спрямо това дружество е открито производство по несъстоятелност по негово искане, след като то заявява, че не е в състояние да продължи дейността си. Най-напред, от 2 декември 2009 г. до 31 декември 2010 г., въз основа на Закона за дружествата със стратегическо значение ( 2 ) NCHZ е обявено от словашките власти за дружество със стратегическо значение и за него се прилага режим, дерогиращ общата правна уредба на несъстоятелността, с който синдикът се задължава да продължи експлоатацията на дружеството и да предотврати необоснованите масови уволнения. Впоследствие за NCHZ е приложен Законът за несъстоятелността. След като на 26 януари 2011 г. кредиторите решават експлоатацията на NCHZ да продължи, на 7 юни 2011 г. Съдът в Тренчин издава изпълняемо разпореждане, с което иска от синдика да започне тръжна процедура с цел NCHZ да бъде продадено. Тази процедура довежда до продажбата на NCHZ на дружеството Via Chem Slovakia a.s., която е финализирана на 31 юли 2012 г. На 1 август 2012 г. Via Chem Slovakia продава химическото подразделение на NCHZ на жалбоподателя, дружеството Fortischem, с изключение на недвижимото имущество (сгради и земя), които са му предоставени по силата на договор за наем.

В решение 2015/1826 Комисията констатира, че поради обявяването на NCHZ за дружество със стратегическо значение Словакия му е отпуснала помощ в размер на 4783424,10 EUR, че тази помощ е предоставена неправомерно и е несъвместима с вътрешния пазар и че поради това помощта трябва да се възстанови от NCHZ и от приобретателя му Fortischem.

В жалбата си жалбоподателят твърди главно, най-напред, че обявяването на NCHZ за дружество със стратегическо значение не може да се квалифицира като държавна помощ, тъй като липсва прехвърляне на държавни ресурси и предоставяне на икономическо предимство. Припомняйки, че съгласно решение от 1 декември 1998 г., Ecotrade ( 3 ), прилагането към предприятие на режим, дерогиращ правилата от общата правна уредба на несъстоятелността, трябва да се счита за водещо до предоставяне на държавна помощ, когато по-специално на това предприятие е разрешено да продължи своята стопанска дейност при обстоятелства, при които такава възможност е щяла да бъде изключена при прилагане на правилата от общата правна уредба на несъстоятелността, Общият съд приема, че разглежданият случай е такъв. Той всъщност констатира, че с прилагането на Закона за дружествата със стратегическо значение на NCZH са били наложени, от една страна, продължаването на неговата дейност, независимо от каквото и да било отчитане на икономическото му положение и възможностите му да погаси паричните си задължения, по-специално публичните, и от друга страна, запазването на персонала му поради възпрепятстването на масовите уволнения. Това му е позволило да продължи дейността си със сигурността, дадена на неговите клиенти и доставчици, че тя ще може да продължи до края на 2010 г. Успоредно с това прилагането към NCHZ на посочения закон е създало за някои от кредиторите му, по-специално публичните, риск от увеличаване на размера на техните вземания през първия период на несъстоятелността, който риск освен това се е реализирал. При обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, NCHZ впрочем не би могло да получи същото предимство като предоставеното му, при това чрез държавни ресурси.

Жалбоподателят също така твърди, че задължението за възстановяване на държавната помощ не може да го обхване поради липсата на каквато и да било икономическа приемственост между него и NCHZ. В това отношение Общият съд най-напред припомня, че ако предприятието — получател на неправомерни помощи, е обявено в несъстоятелност и е създадено дружество с цел то да продължи част от дейността на това предприятие, продължаването на дейността без неправомерните помощи да бъдат възстановени може да доведе до продължаване на нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което това дружество се е ползвало на пазара спрямо неговите конкуренти. Това по-специално е така, когато придобиването на активите на предприятието в ликвидация се извършва, без за това да се заплаща цена, съответстваща на пазарните условия, или когато е установено, че създаването на такова дружество води до заобикаляне на задължението за възстановяване на посочените помощи, като същевременно трябва да се направи уточнението, че наличието на елемент на умисъл не е необходимо, за да се установи, че задължението за възстановяване се заобикаля посредством прехвърлянето на активи. Общият съд заключава, че съответствието между цената на прехвърлянето и пазарните условия само по себе си не позволява да се изключи наличието на икономическа приемственост, и при определени обстоятелства не е пречка за разширяването на обхвата на задължението за възстановяване поради наличието на заобикалящ ефект, без да трябва да има намерение за такова заобикаляне.

В случая, след като извършва анализ на различните специфични елементи на придобиването на NCHZ от жалбоподателя, Общият съд заключава, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, от една страна, че както обхватът на сделката, така и икономическата ѝ логика могат да бъдат признаци за наличието на икономическа приемственост, и от друга страна, че реализирането на двете последователни продажби на пазарната цена не може де се приеме за сигурно. Комисията съответно правилно е могла да заключи, че обхватът на задължението за възстановяване трябва да се разшири спрямо жалбоподателя, независимо от каквито и да било констатации относно намерението за заобикаляне.


( 1 ) Решение (ЕС) 2015/1826 на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавната помощ, SA.33797 — (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2011/CP), предоставена от Словакия на NCHZ (ОВ L 269, 2015 г., стр. 71).

( 2 ) Закон № 493/2009 от 5 ноември 2009 г. за мерки по отношение на дружествата със стратегическо значение и за изменение и допълнение на някои закони.

( 3 ) Решение на Съда от 1 декември 1998 г., Ecotrade (C‑200/97, EU:C:1998:579, т. 45).