Дело T‑95/15

Printeos, SA и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стандартните пощенски пликове по каталог и на специално отпечатаните пощенски пликове — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Координиране на продажните цени и подялба на клиентите — Производство за постигане на споразумение — Глоби — Основен размер — Извънредно адаптиране — Таван от 10 % от общия оборот — Член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Задължение за мотивиране — Равно третиране“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 13 декември 2016 г.

  1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

    (член 296 ДФЕС)

  2. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Производство за постигане на споразумение — Приложимост на принципите, произтичащи от първичното и вторичното право — Възможност за сбити мотиви — Липса

    (членове 101 ДФЕС, 261 ДФЕС, 263 ДФЕС и 296 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните свободи на Европейския съюз; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията; точка 37 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията и точка 41 от Известие 2008/C 167/01 на Комисията)

  3. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Възможност Комисията да се отклони от Насоките относно метода за определяне на глобите — Още по-стриктни изисквания за мотивиране

    (точка 37 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 44—46 и 54)

  2.  Принципите, произтичащи от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 263 ДФЕС, от една страна, и от член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, от друга страна, както са припомнени в точка 41 от Известието за постигане на споразумение, се прилагат mutatis mutandis към задължението на Комисията по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС да мотивира решението за налагане на глоби, което е прието в резултат на производство за постигане на споразумение, в рамките на което засегнатото предприятие може да приеме единствено максималния размер на предложената глоба. Всъщност именно по повод на посочените по-горе разпоредби от първичното и вторичното право Съдът подчертава особеното задължение на Комисията да мотивира решенията си, с които налага глоби в областта на конкуренцията, и по-конкретно да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид различни елементи с цел определяне на размера на глобите, както и задължението на съда да провери служебно наличието на такива мотиви.

    (вж. т. 47)

  3.  Когато Комисията реши да се отклони от общата методология, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, по силата на които тя се е самоограничила в упражняването на правомощието си за преценка по отношение на определянето на размера на глобите, като се позовава на точка 37 от Насоките, тези изисквания за мотивиране се налагат с още по-голяма сила. В това отношение Насоките съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която да се следва, правило, което Комисията не може да остави без приложение в определен случай, без да посочи за това причини, съвместими с принципа на равно третиране. Тези мотиви трябва да бъдат още по-точни, доколкото точка 37 от Насоките се ограничава до общо позоваване на особеностите на даден случай, в резултат на което оставя широко право на преценка на Комисията да пристъпи към извънредно адаптиране на основните размери на глобите на засегнатите предприятия. Всъщност в подобен случай спазването от страна на Комисията на гаранциите, предоставени от правовия ред на Съюза в административните производства, сред които задължението за мотивиране, е от още по-основополагащо значение.

    От това следва, че когато Комисията определя глобите, наложени на засегнатите предприятия, посредством производство за постигане на споразумение, като се позовава на точка 37 от Насоките, тя е длъжна да обясни достатъчно ясно и точно начина, по който възнамерява да използва правото си на преценка, включително различните фактически и правни обстоятелства, които е взела предвид за тази цел. По-специално предвид задължението си да спазва принципа на равно третиране при определяне на размера на глобите, задължението за мотивиране включва всички релевантни елементи, необходими, за да може да се прецени дали засегнатите предприятия, на които основните размери на глобите са били адаптирани, се намират в сходни положения или не, дали въпросните положения са разглеждани равностойно или не и дали евентуално равно или неравно третиране на посочените положения е обективно обосновано.

    Освен това Комисията няма да спази задължението си за мотивиране, ако не посочи причините, поради които прилага различни ставки за намаляване към засегнатите предприятия, по-специално когато тези ставки представляват определено различни отклонения спрямо общия оборот на всяко от посочените предприятия и разликата не се обясни само с това, че Комисията възнамерява да намали всички основни размери до процент под тавана от 10 % от общия оборот.

    (вж. т. 48, 49 и 52)