Становище 3/15
Становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС
„Становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС — Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали — Член 3 ДФЕС — Изключителна външна компетентност на Европейския съюз — Член 207 ДФЕС — Обща търговска политика — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 — Изключения и ограничения в полза на хората с увреждания“
Резюме — Становище на Съда (голям състав) от 14 февруари 2017 г.
Обща търговска политика—Международни споразумения—Сключване—Компетентност на Съюза—Обхват—Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за лица с нарушено зрение—Изключване
(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207 ДФЕС)
Международни споразумения—Сключване—Компетентност на Съюза—Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за лица с нарушено зрение—Изключителен характер—Основание—Засягане на нормите, предвидени в Директива 2001/29
(член 3, параграф 2 ДФЕС; съображение 7, член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)
Международни споразумения—Сключване—Компетентност на Съюза—Изключителен характер—Основание—Засягане на общите правила на Съюза—Критерии за преценка
(член 3, параграф 2 ДФЕС)
Сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, не попада под действието на общата търговска политика съгласно определението по член 207 ДФЕС. Следователно Съюзът не разполага на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС с изключителна компетентност за сключването на този договор.
Всъщност основната цел на Маракешкия договор е да се подобри положението на засегнатите лица, като с различни средства, сред които улесненото разпространение на копия в достъпен формат, се подобри достъпът на тези лица до публикувани произведения. Що се отнася, по-нататък, до съдържанието на този договор, в него се уточнява, че договарящите страни трябва да използват два отделни и допълващи се инструмента за постигане на неговите цели. Първо, член 4, параграф 1 от посочения договор предвижда, че договарящите страни предвиждат ограничение или изключение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, за да се подобри наличието на копия в достъпен формат за засегнатите лица. Второ, членове 5 и 6 от Маракешкия договор въвеждат определени задължения във връзка с трансграничния обмен на копия в достъпен формат.
На първо място, във връзка с хармонизирането на изключенията и ограниченията по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, съображение 12 от преамбюла на същия договор посочва конкретно, че то се осъществява с оглед улесняване на достъпа и използването на произведения от засегнатите лица. Освен това член 4 от Маракешкия договор не е в състояние да осигури сближаване на националните законодателства, позволяващо значително улесняване на международната търговия, доколкото договарящите страни разполагат с широка свобода на преценка при прилагането на този член, а от член 12 от същия договор следва, че той няма за цел или последица да забрани на договарящите страни да въвеждат в националното си законодателство изключения и ограничения в полза на засегнатите лица, различни от предвидените в него. В допълнение доводът, че сред правилата относно интелектуалната собственост единствено онези, които уреждат неимуществени права, не попадат в обхвата на понятието „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ съгласно член 207 ДФЕС, не би могъл да се приеме, тъй като би довел до прекомерно разширяване на приложното поле на общата търговска политика, причислявайки към нея правила, които нямат специфична връзка с международната търговия. При това положение не би могло да се приеме, че правилата на Маракешкия договор, които предвиждат въвеждането на изключение или ограничение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, имат специфична връзка с международната търговия, от която следва, че в обхвата им попадат търговските аспекти на интелектуалната собственост съгласно член 207 ДФЕС.
Що се отнася, на второ място, до правилата от Маракешкия договор, уреждащи износа и вноса на копия в достъпен формат, следва да се отбележи, че без никакво съмнение тези правила са свързани с международната търговия с такива копия. Все пак следва да се вземе предвид преследваната от тези правила цел, за да се прецени връзката им с общата търговска политика. Следва да се приеме, че членове 5, 6 и 9 от този договор не целят конкретно да насърчават, улесняват или уреждат международната търговия с копия в достъпен формат, а действително да подобрят положението на засегнатите лица, като улеснят достъпа им до копия в достъпен формат, възпроизвеждани в други договарящи страни. При това положение улесняването на трансграничния обмен на копия в достъпен формат в по-голяма степен се явява средство за постигане на нетърговската цел на посочения договор, отколкото заложена в него самостоятелна цел. Допълнително, с оглед на характеристиките му, обменът съгласно предвиденото в Маракешкия договор не би могъл да се приравни на осъществяван с търговска цел международен обмен.
При това положение единствено възможността въведеният с Маракешкия договор режим евентуално да се прилага за произведения, които са предмет на търговска експлоатация или могат да бъдат предмет на такава, и следователно възможността той да повлияе индиректно върху международния обмен на такива произведения, не би могла да означава, че той попада в обхвата на общата търговска политика.
(вж. т. 70—73, 83—91, 100 и 101)
Съгласно член 3, параграф 2 ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват. Опасност поети от държавите членки международни задължения да засегнат общи правила на Съюза или да променят техния обхват, която може да обоснове неговата изключителна външна компетентност, е налице, когато тези задължения попадат в приложното поле на посочените правила. Констатирането на такава опасност не предполага пълно съвпадение между областта, в която са поети международните задължения, и областта, регламентирана от правото на Съюза. По-специално такива международни задължения могат да засегнат правила на Съюза или да променят техния обхват, когато задълженията попадат в област, в голяма част от която вече действат такива правила.
Сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, е от изключителната компетентност на Съюза, след като всички предвидени в този договор задължения попадат в област, в голяма част от която вече действат общи правила на Съюза, и сключването му може да засегне тези правила или да промени обхвата им. Всъщност изключението или ограничението от правата на възпроизвеждане и публично разгласяване, предвидено в Маракешкия договор, ще трябва да бъде приложено в рамките на област, хармонизирана с Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Същото се отнася и за режимите за износ и внос, предвидени в този договор, доколкото в крайна сметка тяхната цел е да разрешат публичното разгласяване или разпространение на територията на договаряща страна на копия в достъпен формат, публикувани в друга договаряща страна, без да се иска съгласие от носителите на права.
В това отношение, след като държавите членки не могат извън рамката на институциите на Съюза да поемат международни задължения, попадащи в област, в голяма част от която вече действат общи правила на Съюза, дори при липса на възможност за противоречие между тези задължения и споменатите правила, обстоятелството, че член 11 от Маракешкия договор предвижда сходно задължение с произтичащото от член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 или че посочените в членове 4—6 от него условия сами по себе си не са несъвместими със съдържащите се в член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 от Директива 2001/29, дори да се приеме, че е налице, само по себе си то не би могло да бъде определящо.
Освен това, макар от заглавието на Директива 2001/29 и съображение 7 от нея да е видно, че законодателят на Съюза е извършил само частична хармонизация на авторското право и на сродните му права, това съображение не би могло само по себе си да бъде решаващо. Всъщност, макар че международно споразумение, обхващащо област, в която е била проведена пълна хармонизация, може да засегне общите правила или да промени техния обхват, това не променя факта, че това е само едно от положенията, в които е изпълнено условието, съдържащо се в член 3, параграф 2, последно предложение ДФЕС. Също така, макар държавите членки да разполагат със свобода на преценка, когато се възползват от възможността да предвидят изключение или ограничение в полза на хората с увреждания, тази свобода на преценка произтича от решението на законодателя на Съюза да им предостави тази възможност, която е част от въведената с Директива 2001/29 хармонизирана правна уредба, осигуряваща висока и еднородна защита на правата на възпроизвеждане, публично разгласяване и разпространение. В този контекст член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 от Директива 2001/29 не въвежда минимален праг на защита на авторското право и на сродните му права, оставяйки непокътната компетентността на държавите членки да предвидят за тях по-висока защита, а по-скоро разрешава на държавите членки при определени условия да предвидят изключения или ограничения по отношение на хармонизирани от законодателя на Съюза права. Освен това тази възможност има ясно очертани от правото на Съюза граници.
(вж. т. 102, 105—107, 112—115, 117—119, 121, 126, 129 и 130)
Вж. текста на становището.
(вж. т. 108)