ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА

6 октомври 2015 година ( * )

„Обжалване — Встъпване — Интерес от изхода на делото“

По дело C‑410/15 P(I)

с предмет жалба на основание член 57 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 27 юли 2015 г.,

Comité d’entreprise de la Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM), установен в Марсилия (Франция), за който се явява C. Bonnefoi, avocate,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM), установено в Марсилия,

жалбоподател в първоинстанционното производство,

Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci и B. Stromsky, в качеството на представители,

ответник в първоинстанционното производство,

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,

след изслушване на първия генерален адвокат M. Wathelet,

постанови настоящото

Определение

Със своята жалба comité d’entreprise (наричан по-нататък „работническият съвет“) на Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM) иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 7 юли 2015 година по дело SNCM/Комисия (T‑1/15, EU:T:2015:488, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което се отхвърля неговата молба за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство по дело T‑1/15 за отмяна на Решение 2014/882/ЕС на Комисията от 20 ноември 2013 година относно Държавна помощ SA.16237 (C58/02) (ex N118/02), приведена в действие от Франция в полза на SNCM (ОВ 2014, L 357, стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

2	Работническият съвет иска също така от Съда да уважи неговата молба за встъпване.

3	Европейската комисия представя своето становище по жалбата на 7 септември 2015 г.

По жалбата

4	Съгласно член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз всяко лице може да встъпва по дела пред юрисдикциите на Европейския съюз, ако може да докаже интерес от изхода на дело, разглеждано от някоя от тях.

Съгласно постоянната съдебна практика понятието „интерес от изхода на дело“ по смисъла на посочения член 40, втора алинея трябва да се определи от гледна точка на самия предмет на спора и да се разбира като пряк и настоящ интерес от това дали самите искания ще бъдат уважени или не, а не като интерес, свързан с изложените основания или доводи. Всъщност изразът „изход на делото“ препраща към исканото окончателно решение, такова каквото то бъде установено в диспозитива на съдебното решение, което предстои да бъде постановено (вж. определение на председателя на Съда по дело Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2013:83, т. 7 и цитираната съдебна практика).

В това отношение следва по-конкретно да се провери дали лицето, подало молбата за встъпване, е засегнато пряко от обжалвания акт и дали неговият интерес от изхода на делото е несъмнен (вж. определение на председателя на Съда по дело Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 7 и цитираната съдебна практика). По принцип интересът от изхода на делото би могъл да се приеме за достатъчно пряк единствено в степента, в която този изход може да промени правното положение на лицето, подало молбата за встъпване (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда по дело National Power и PowerGen/Комисия, C‑151/97 P(I) и C‑157/97 P(I), EU:C:1997:307, т. 61, Schenker/Air France и Комисия, C‑589/11 P(I), EU:C:2012:332, т. 14 и 15, както и Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:135, т. 4 и 11).

С подадената от него жалба работническият съвет упреква Общия съд в това, че е дал неправилно тълкуване на член 40, втора алинея от Статута на съда. В жалбата се посочват четири основания, изведени съответно от:

—

грешка в прилагането на правото, която Общият съд е допуснал, като в точка 13 от обжалваното определение е преценил, че колективният интерес на представляваните от работническия съвет работници на SNCM не е от естество да обоснове пряк и настоящ негов интерес от изхода на делото, разглеждано от тази юрисдикция по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на съда,

—

грешка в прилагането на правото, която Общият съд е допуснал, като в точка 14 от обжалваното определение е преценил, че възможността евентуално работническият съвет да се приеме за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, не е достатъчна, за да обоснове пряк и настоящ интерес от изхода на делото, разглеждано от Общия съд по смисъла на посочения член 40, втора алинея,

—

грешки в преценката, които Общият съд е допуснал, като в точка 15 от обжалваното определение е приел, първо, че работническият съвет не излага никакво конкретно доказателство за това, че отнесеното пред Общия съд дело е от особено значение за текущите законодателни инициативи, нито че то съдържа принципни трудности, които могат да засегнат по-конкретно неговите интереси, и второ, че работническият съвет не доказва, че в случай на отмяна на спорното решение образуваното оздравително производство в национален план би било спряно, и

—

грешка в преценката, която Общият съд е допуснал, като в точки 16—18 от обжалваното определение е приел, че интересът на работническия съвет от изхода на висящото пред него дело не е различен от интереса на SNCM, докато той има отделна, но свързана с това предприятие гражданска и юридическа правосубектност, значителни активи и бюджет с текущи задължения и договори, пряко засегнати от оздравителното производство, в рамките на което съгласно френското законодателство той има правото да бъде изслушан.

8	Най-напред следва да се разгледа второто основание от жалбата.

С това основание работническият съвет изтъква, че Общият съд допуска грешка в прилагането на правото, като в точка 14 от обжалваното определение приема по същество, че възможността работническият съвет евентуално да се приеме за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, не е достатъчна да се докаже пряк и настоящ интерес от изхода на делото пред Общия съд по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда. От друга страна, работническият съвет бил лишен от възможността да участва в административната процедура, поради това че след отмяната от Общия съд с решение Corsica Ferries France/Комисия (T‑565/08, EU:T:2012:415) на Решение 2009/611/ЕО на Комисията от 8 юли 2008 година относно мерките C 58/02 (предишен № 118/02), които Франция е предприела в полза на [SNCM] (ОВ L 225, 2009 г., стр. 180), Комисията не е възобновила процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, преди да приеме спорното решение.

В това отношение, видно от практиката на Съда, е допустимо заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС да поиска отмяната на решение, взето от Комисията относно държавна помощ, ако тази страна с подаването на жалбата за отмяна на това решение цели защита на процесуалните права, които тя черпи от тази разпоредба (вж. в този смисъл решение Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и цитираната съдебна практика).

А заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, която иска встъпване в такова производство по отмяна в подкрепа на исканията на жалбоподателя, трябва да докаже интерес от изхода на разглежданото дело по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда. Всъщност исканото окончателно решение, такова каквото то би било формулирано в диспозитива на съдебното решение, което предстои да бъде постановено, е от естество да измени правното положение на лицето, подало молба за встъпване с това, че от една страна, то би предполагало задължение за Комисията да започне или евентуално да възобнови официалната процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС и от друга страна, то би дало право на същия молител, в качеството му на заинтересована страна, да участва в посочената официалната процедура по разследване.

В случая, видно от точка 13 от обжалваното определение, работническият съвет представлява колективния интерес на всички работници на SNCM. Като се има предвид, че в своята преценка на съвместимостта на държавна помощ в отрасъла на морските превози Комисията обединява многобройни съображения от различно естество, свързани по-конкретно със защитата на конкуренцията, с морската политика на Съюза, с насърчаването на морския транспорт на Съюза или с насърчаването на заетостта, не може да се изключи възможността работническият съвет да представи пред Комисията становища по съображения от социален порядък, които евентуално да бъдат взети предвид от нея в хода на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 64 и 70).

13	При тези обстоятелства работническият съвет трябва да се счита за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС.

Уместно е обаче да се подчертае, че SNCM повдига в своята първоинстанционна жалба основание, изведено от нарушение на процесуалните права, произтичащи за него от член 108, параграф 2 ДФЕС, поради обстоятелството, че след отмяната на Решение 2009/611 от Общия съд Комисията не е възобновила официалната процедура по разследване.

Затова по посочените в точка 11 от настоящото определение съображения трябва да се приеме, че работническият съвет — заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, която има за цел да подкрепи исканията на друга заинтересована страна, която от своя страна се оплаква от нарушение на своите процесуални права, произтичащи от тази разпоредба, е доказал пряк и настоящ интерес от решаването на спора, с който е сезиран Общият съд по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда.

16	Следователно Общият съд е допуснал грешка в прилагане на правото, като в точка 19 от обжалваното определение е приел, че молбата за встъпване на работническия съвет в подкрепа на исканията на SNCM следва да се отхвърли.

17	Затова, без да е необходимо да се разглеждат другите основания на жалбата, тя трябва да бъде уважена и обжалваното определение да се отмени.

18	В съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда последният може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

19	В случая Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе с окончателно решение по молбата за встъпване на работническия съвет.

20	Видно от точки 12—15 от настоящото определение, работническият съвет е доказал пряк и настоящ интерес от изхода на делото, с което е сезиран Общият съд по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда.

21	Поради това неговата молба за встъпване в подкрепа на исканията на SNCM по дело T‑1/15 трябва да бъде уважена.

По съдебните разноски

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като работническият съвет не е направил искане във връзка със съдебните разноски, следва да се реши, че всяка от страните ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:

1)	Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 7 юли 2015 г., SNCM/Комисия(T‑1/15, EU:T:2015:488).

2)	Допуска встъпването на работническия съвет на Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM) по дело T‑1/15 в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Подписи

( * ) Език на производството: френски.