Дело C‑322/15
Google Ireland Limited
и
Google Italy Srl
срещу
Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Липса на достатъчно уточнения относно фактическия и правен контекст на спора в главното производство, както и относно причините, поради които е необходим отговор на преюдициалния въпрос — Явна недопустимост“
Резюме — Определение на Съда (четвърти състав) от 8 септември 2016 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват — Запитване, в което фактическият и правен контекст не е представен достатъчно подробно — Липса на възможност за Съда да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция — Явна недопустимост
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда; член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда)
Преюдициалното запитване е явно недопустимо, когато то се ограничава до посочването на решение на национален орган по комуникациите, прието вследствие на законодателни промени за разширяване на обхвата на задължението за представяне на икономическа справка за системата спрямо рекламните посредници, които предлагат рекламно пространство в интернет, както и спрямо дружествата, чието седалище е установено в чужбина, и в това запитване не са пояснени подробно нито обхватът, нито съдържанието, нито условията за изпълнение на задължението, чието приложно поле е разширено.
Действително от основно значение е в преюдициалното запитване да се изложи съдържанието на приложимите в главното производство национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика, за да се позволи на заинтересованите субекти, посочени в член 23 от Статута на Съда, както и на Съда да преценят съответствието на посоченото задължение с правото на Съюза, по-специално с оглед на неговото естество, съдържание и обхват.
Когато по дело, чийто предмет е евентуална пречка за упражняването на основна свобода, запитващата юрисдикция не е предоставила възможност на Съда да прецени наличието и обхвата на подобна пречка и ако е необходимо, да разгледа обосновката на тази пречка, включително да разгледа по-специално пропорционалността на последната, Съдът не е в състояние да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция. По-специално, макар защитата на конкуренцията и на плурализма несъмнено да представлява императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват пречки за свободното предоставяне на услуги, само достатъчно подробното описание на начина, по който посочената разпоредба следва тази цел, позволява на Съда да провери дали и до каква степен същата разпоредба е подходяща и необходима за постигането на следваната от нея цел от общ интерес.
(вж. т. 25—32 и диспозитива)