Дело C‑281/15

Soha Sahyouni

срещу

Raja Mamisch

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht München)

„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1259/2010 — Приложно поле — Признаване на решение за развод по частноправен ред, постановено от религиозна инстанция в трета държава — Явна липса на компетентност на Съда“

Резюме — Определение на Съда (първи състав) от 12 май 2016 г.

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Разпоредби от правото на Съюза, които по силата на националното право са станали пряко и безусловно приложими към положения извън тяхното приложно поле — Включване — Условие — Необходимост националната юрисдикция да посочи наличието на подобно препращане — Липса на подобно посочване — Явна липса на компетентност на Съда

(член 267 ДФЕС; член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда; регламенти № 2201/2003 и 1259/2010 на Съвета)

Регламент № 1259/2010 относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла определя само стълкновителните норми относно приложимото право в областта на развода и законната раздяла, но не урежда признаването в държава членка на вече постановено решение за развод. За сметка на това Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, е този, който определя по-специално правилата в областта на признаването и изпълнението на решения по брачни дела. Той обаче не е приложим към подобни решения, постановени в трета държава. Ето защо признаването на постановено в трета държава решение за развод не попада в рамките на правото на Съюза.

В положение, при което към спора в главното производство не са приложими нито посочените от националната юрисдикция разпоредби от Регламент № 1259/2010, нито разпоредбите на Регламент № 2201/2003, нито някакъв друг правен акт на Съюза, тълкуването от Съда на разпоредби от правото на Съюза е обосновано в случаите, когато националното право е направило тези разпоредби приложими към такива положения в резултат на пряко или косвено препращане, за да се гарантира еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на правото на Съюза. Ето защо Съдът трябва да провери дали съществуват достатъчно точни данни, за да се установи това препращане към правото на Съюза.

Съдът обаче не следва да поема инициативата за тълкуване на правото на Съюза, ако от акта за преюдициалното запитване не е видно, че националната юрисдикция действително доказва подобна приложимост. Не е такъв случаят, когато националната юрисдикция изхожда от приложимостта на Регламент № 1259/2010 към фактите по главното производство, без да предостави други данни, за да се установи приложимостта на Регламент № 1259/2010 или на други разпоредби от правото на Съюза към тези факти.

(вж. т. 19, 20, 22, 23, 27, 28, 30 и 31)