23.11.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 389/20 |
Иск, предявен на 14 септември 2015 година — Европейска комисия/Република България
(Дело C-488/15)
(2015/C 389/22)
Език на производството: български
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. Manhaeve, С. Петрова)
Ответник: Република България
Искания
Европейската комисия счита, че Съдът следва да установи:
— |
във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013г. включително, както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10 в следните зони и агломерации: BG0001 агломерация София; BG0002 агломерация Пловдив; BG0004 Северна; BG0005 Югозападна и BG0006 Югоизточна, |
— |
както и във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013г. включително на дневната пределно допустима стойност за ПЧ10, както и на годишната пределно допустима стойност за ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. поне до 2013г. включително в зона BG0003 Варна, |
— |
и при липсата на допълнителна информация, показваща че тази ситуация на неспазване на дневните и годишните пределно допустими стойности за ПЧ10 в гореспоменатите зони и агломерации се е променила, България продължава да не изпълнява задълженията си съгласно член 13, параграф 1, във връзка c приложение XI към Директивата (1). |
— |
като се има предвид, че последният годишен доклад за качеството на въздуха за 2013г. показва, че превишенията както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10 във всички горепосочени зони и агломерации продължава, да постанови, също така, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, алинея втора от Директивата и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, както и че това нарушение е все още е в ход. |
— |
Да осъди Република България да заплати разходите по производството. |
Правни основания и главни доводи
На основание последните представени годишни доклади за качеството на въздуха, както и въз основа на отговорите на мотивираното становище на българските държавни органи, Комисията счита, че Република България към тази дата не е изпълнила своите задължения предвидени по член 13 параграф 1 (относно спазване на годишните и дневните пределно допустими стойности за наличие на малки прахови частици във въздуха (МПЧ10), както и член 23, параграф 1, алинея втора от Директивата във връзка със задължението за изготвяне на планове за качеството на въздуха, така че периодът на тези превишения да е възможно най-кратък.
Комисията счита за необходимо да сезира Съдът на ЕС, за да се констатира нарушение от страна на Р България на тези разпоредби на Директивата.
(1) Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OB L 152, стр. 1)