7.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 406/15


Преюдициално запитване от Bezirksgericht Linz (Австрия), постъпило на 7 септември 2015 г. — Peter Schotthöfer & Florian Steiner GbR/Eugen Adelsmayr

(Дело C-473/15)

(2015/C 406/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bezirksgericht Linz

Страни в главното производство

Ищец: Peter Schotthöfer & Florian Steiner GbR

Ответник: Eugen Adelsmayr

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли установеният в член 18 ДФЕС принцип за недопускане на дискриминация да се тълкува в смисъл, че ако дадена държава членка е предвидила в правния си ред разпоредба като член 16, параграф 2 от Deutsches Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Германски Основен закон за Федерална република Германия), с която се установява забрана за екстрадицията на граждани на тази държава членка към трети страни, същата разпоредба следва да се прилага и по отношение на пребиваващите в съответната държава членка граждани на други държави членки?

2)

Следва ли член 19, параграф 2, както и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че дадена държава—членка на Европейския съюз, следва да отхвърли адресираното до нея от трета страна искане за екстрадиция на пребиваващ на територията на съответната държава членка гражданин на Съюза, доколкото наказателното дело в основата на искането за есктрадиция, заедно с постановената в третата страна неприсъствена присъда, са несъвместими с минималните международноправни стандарти и с [не]отменимите принципи на обществения ред на Съюза („ordre public“), както и с принципа за справедлив съдебен процес?

3)

Следва ли в крайна сметка, че принципът за „ne bis in idem“, установен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно закрилян в практиката на Съда, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на първоначално осъждане в трета страна и последвало спиране на производството поради липса на действителни основания за по-нататъшно преследване в дадена държава—членка на Европейския съюз, е налице пречка за по-нататъшното по-нататъшното продължаване на преследването от третата страна?

4)

При утвърдителен отговор на трите въпроса по точки 1 — 3 по-горе, следва ли, че по-специално член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Право на свобода и сигурност“) трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на искане за екстрадиция от трета страна съответният гражданин на Съюза не може също и да бъде задържан с цел екстрадиция?