1)

Следва ли членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с член 14 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява производството и обработката и/или пускането на пазара на хранителна добавка, съдържаща аминокиселини (в случая: L-хистидин), освен ако при наличието на определени други условия за това е предоставено временно разрешение за дерогация, по отношение на което националният орган има право на преценка?

2)

Следва ли от структурата на членове 14, 6, 7, 53 и 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, че национални забрани на отделни храни или хранителни съставки могат да бъдат налагани само при посочените в тези членове условия и означава ли това, че не се допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?

3)

Следва ли член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (2) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?