3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/14

Жалба, подадена на 8 юни 2015 г. от Кралство Белгия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 25 март 2015 г. по дело T-538/11, Белгия/Комисия

(Дело C-270/15 P)

(2015/C 254/18)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представлявано от: C. Pochet и J.-C. Halleux в качеството на представители, както и от L. Van Den Hende, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Кралство Белгия иска от Съда,

—	да отмени решението на Общия съд от 25 март 2015 г.,

—	да отмени решението на Европейската комисия от 27 юли 2011 г. относно държавната помощ за финансиране на диагностиката на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по говедата (държавна помощ C 44/08 (ex NN 45/04)) и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд допуснал редица грешки при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, що се отнася до констатацията, че е налице икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

а)

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, по-специално тъй като приел, че всеки път, когато публичните органи възлагали на определени предприятия законодателно или административно задължение, разходите, свързани с изпълнението на това задължение, следвало автоматично да бъдат поемани от съответните предприятия, без тези органи да могат да се намесват по никакъв начин и независимо от целта на мярката и връзката с упражняваните властнически правомощия. Като се има предвид, че това твърдение трябва да бъде отхвърлено, Общият съд не разяснява по никакъв начин защо разходите за тестове за ТСЕ представляват тежест, която „обичайно“ следва да бъде понесена от бюджета на съответното предприятие. Общият съд нарушил същевременно задължението за мотивиране, предвидено в член 36 във връзка с член 53 от Статута на Съда, по-специално, тъй като не разгледал редица от изтъкнатите от жалбоподателя доводи и прецеденти или не подложил на преценка тяхната относимост към случая.

б)

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като приел, че наличието или липсата на законодателство за хармонизация, било напълно ирелевантно за преценката дали е налице държавна помощ. По този начин Общият съд нарушил задължението си за мотивиране по член 36 във връзка с член 53 от Статута на Съда, тъй като не разгледал доводите, изтъкнати от Кралство Белгия.

в)

Трета част: Общият съд неоснователно приел в обжалваното съдебно решение, че Кралство Белгия не е доказало защо наличието или липсата на свръхкомпенсация е от правно значение, за да се приеме, че е налице икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В обжалваното съдебно решение било допусната освен това грешка при прилагането на правото, доколкото ставало ясно от него, тъй като изложените доводи не били достатъчно ясни във фактически план.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, що се отнася до прилагането на изискването за селективност по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото той приел обобщено, че предприятията, които са длъжни да бъдат подложени на проверки преди да могат да пуснат своите стоки на пазара или да ги продадат, били по дефиниция „в сходно фактическо и правно положение“. Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране най-малкото защото не обяснил изцяло защо тези предприятия се намирали „в сравнимо фактическо и правно положение“ от гледна точка на държавните помощи, като Общият съд не разгледал изразените от Кралство Белгия във връзка с това резерви.