Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 20 април 2015 г. — Taser International Inc./SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu

(Дело C-175/15)

(2015/C 236/33)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Taser International Inc.

Ответник: SC Gate 4 Business SRL, Cristian Mircea Anastasiu

Преюдициални въпроси

Следва ли член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на „компетентност[…], която произтича от други разпоредби на настоящия регламент“, попада и положението, в което страните по договор за прехвърляне на правата върху марка, регистрирана в държава — членка на Европейския съюз, са се договорили недвусмислено и безспорно да възложат компетентността за решаване на споровете във връзка с изпълнението на договорните задължения на съдилища от държава, която не е членка на Европейския съюз, и в която е местоживеенето (седалището) на ищеца, когато ищецът е сезирал съд от друга държава — членка на Европейския съюз, на територията на която е местоживеенето (седалището) на ответника?

При утвърдителен отговор:

Следва ли член 23, параграф 5 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не се отнася до клауза за учредяване на компетентност в полза на съдилища на държава, която не е членка на Европейския съюз, така че сезираният на основание член 2 от регламента съд следва да определи дали е компетентен да разреши спора в съответствие с нормите на международното частно право, уредени в неговото национално законодателство?

Може ли да се приеме, че спор с предмет изпълнение по съдебен ред на задължението за прехвърляне на правата върху регистрирана марка в държава членка на Европейския съюз — задължение, поето по силата на договори, сключени между страните по този спор — се отнася до право, „за ко[е]то се изисква да бъде депозиран[о] или регистриран[о]“ по смисъла на член 22, точка 4 от регламента, като се има предвид обстоятелството, че според законодателството на държавата, в която е регистрирана марката, прехвърлянето на правата върху дадена марка подлежи на вписване в Регистъра на марките и на публикуване в Официалния бюлетин за индустриална собственост?

Ако отговорът е отрицателен, допуска ли член 24 от регламента в положение като представеното в горния преюдициален въпрос съдът, сезиран на основание член 2 от регламента, да установи, че не е компетентен да реши спора, дори и ответникът да се е явил пред този съд, включително и в последната фаза на производството, без да оспори неговата компетентност?

(1)  ОВ L 12, стр. 1, Специално издание на български език, глава 19, том 3, стр. 74).