Жалба, подадена на 8 април 2015 г. от Evonik Degussa GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 28 януари 2015 г. по дело T-341/12, Evonik Degussa GmbH/Европейска комисия

(Дело C-162/15 P)

(2015/C 198/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH (представители: C. Steinle и C. von Köckritz, Rechtsanwälte, A. Richter, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага общо три основания.

Първо основание: Общият съд тълкувал неправилно Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (1) и допуснал грешка при прилагането на правото, като отрекъл, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране и че при решението относно публикуването на процесната информация служителят по изслушването не е допуснал грешка в преценката. Опитът на Общия съд да „прочете“ в решението на служителя по изслушването съображенията на отговорния служител към генерална дирекция „Конкуренция“ от кореспонденцията му с жалбоподателя не само противоречал на ясния текст на решението на служителя по изслушването и следователно явно изкривявал съдържанието на обжалваното решение, но и довел до ограничаване на правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.

Второ основание: Общият съд тълкувал неправилно член 339 ДФЕС и член 30 от Регламент № 1/2003 (2). Той погрешно изходил от постановката, че процесната информация, получена от заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, не попада в обхвата на закрилата на професионалната тайна и че съгласно член 30 от Регламент № 1/2003 Комисията има право на преценка относно публикуването на тази информация. Публикуването в решение на Комисията на части от текста на заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер представлявало частично оповестяване на заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, което съгласно точки 32 и сл. от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и точка 40 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. било недопустимо. Освен това Общият съд изопачил значението на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (3) и съответната практика на Съда в контекста на публикуването на пасажи от решения на Комисията.

Трето основание: Общият съд допуснал грешка при преценката на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. В решението си той неправилно изходил от постановката, че оправданите правни очаквания на жалбоподателя не са нарушени със съзнателното повторно публикуване на решението в разширен вариант. Административното производство, свързано с картел, което Комисията води срещу жалбоподателя, приключило с публикуването на неповерителния вариант на решението през 2007 г. Публикуването на разширен неповерителен вариант след приключването на това производство било недопустимо.

(1)  ОВ. L 275, стр. 29.

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(3)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).